Визия, цели и приоритети на НСРР за периода 2012 – 2022 г

Визия, цели и приоритети на НСРР за периода 2012 – 2022 г.

• 
  резултатите от анализа и отчетените промени в цялостното развитие на районите - социално-културно, икономическо, инфраструктурно и на околната среда през изтеклия период 2005 – 2011 г.;
  
• 
  изискванията на националното законодателство за регионално развитие;
  
• 
  секторните стратегии и политики;
  
• 
  оперативните програми, съфинансирани от фондовете на ЕС и свързаното с тях законодателство на ЕС за кохезионната политика;
  
• 
  изискванията за реалистичност и изпълнимост, с оглед необходимите ресурси за реализацията на стратегията;
  
• 
  целите на европейската кохезионна политика и приоритетите за развитие на регионите на ЕС, определени със Стратегията “Европа 2020” и с други общоевропейски документи на политиката на сближаване, а именно:
  

• 
  Териториалния дневен ред на ЕС 2020, 2011г.;
  
• 
  Зелената книга за териториално сближаване, 2008 г.;
  
• 
  Стратегия на Европейския съюз за региона на река Дунав, 2010 г;
  
• 
  Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове, 2007 г.;
  
• 
  Ръководните принципи за устойчиво пространствено развитие на Европейския континент на СЕМАТ, 2002 г;
  
• 
  Европейската перспектива за пространствено развитие (ЕППР),1999 г.
  

• 
  превръщане на регионите в по-атрактивни места за живеене и работа чрез подобряване на транспортната им свързаност, повишаване на трудовата заетост, нивото и качеството на образованието, на услугите и съхраняване на природното им равновесие и културната им идентичност;
  
• 
  съчетаване на икономическите цели в развитието с опазването на качествата на околната среда;
  
• 
  свързването на екологичните, ландшафтните и културните ценности на регионите и разглеждането им като добавена стойност на развитието;
  
• 
  изясняване на степента на уязвимост на регионите пред предизвикателствата на глобализацията, демографските промени, климатичните промени, енергийната независимост;
  
• 
  насърчаване и подкрепа за развитие на икономика на знанието и иновациите;
  
• 
  засилване на териториалното измерение в стратегиите за развитие;
  
• 
  поддържане на балансирана полицентрична мрежа от градове-центрове и подобряване на взаимодействието им със заобикалящите ги селски територии както и с периферните и пограничните територии;
  
• 
  постигане на по-добра свързаност на регионите чрез подобряване на транспортната и другите инфраструктури, които гарантират достъп до здравеопазване, образование, високоскоростен Интернет и енергийни мрежи;
  
• 
  използване на трансграничното, транснационалното, междурегионалното сътрудничество като влиятелен инструмент за решаване на проблеми на регионално и местно ниво от широк спектър – от въпроси на ежедневното пътуване до околната среда с прилагане на конкретни пилотни практики;
  
• 
  провеждане на политики за интегрирано развитие на градските райони.
  

Независимо от новите реалности, предизвикателства и заплахи през последните години на криза в национален, европейски и световен мащаб, общата представа за желаното бъдещо развитие и състояние на българските региони продължава да носи основните черти на позитивни представи и очаквания за: „динамично развитие”, „устойчиво развитие”, „висок икономически растеж и заетост”, „подобрено качество на живот”, „съхранено природно и културно наследство”. В такава насока е формулирана визията за регионално развитие в периода 2012–2022 г.

Във визията е заложена прогнозата, че в резултат от прилагането на НСРР ще се повиши значително темпът и степента на икономическо развитие, ще се подобрят условия за живот, ще се намалят неравенствата между районите в национален и европейски мащаб. Счита се, че очакваното въздействие върху социалните и икономическите процеси на развитие на регионите е реалистично, тъй като се залага на използването на местните потенциали за решаване на актуалните проблеми на развитието. Тези потенциали са налични и към настоящия момент, но не се оценяват и използват ефективно в контекста на новите стратегически цели, свързани с реализацията на Стратегията „Европа 2020”.

Във визията за развитието на българските райони към перспективния хоризонт 2022 г. е залегнал стремежът за достигане на средното ниво на социално-икономическо развитие в ЕС, реализирайки интелигентен, устойчив, приобщаващ и щадящ природната среда и нейните ресурси растеж. Освен това е подчертан стремежът към запазване и подчертаване на регионалната идентичност на районите и на тяхното регионално културно богатство и многообразие, което би ги популяризирало и би им създало позитивен имидж в европейски и глобален план. Същевременно посочените потенциали са налични и се нуждаят от мобилизиране и включване в икономически оборот. Това е в съответствие с новата насоченост на общоевропейската политика за съхраняване и развитие на вътрешния потенциал, многообразието, националните и регионалните традиции и идентичност в контекста на глобалната икономика и новите реалности и предизвикателства в света. Визията кореспондира с насочеността на европейската кохезионна политика към ново партньорство за сближаване, сътрудничество и развитие.

Желаният резултат ще се постига чрез многоаспектни действия, насочени в един общ фокус – сближаване. Сближаването се разглежда като намаляване на неравенствата (икономически и социални) и като реализиране на по-добра свързаност и интеграция (функционална и пространствена). Сближаването предполага намаляване на социалните и икономическите неравенства, и запазване на културното многообразие и идентичността на районите и страните, които се оценяват като техни предимства.

„Постигане на устойчиво интегрирано регионално развитие, базирано на използване на местния потенциал и сближаване на районите в икономически, социален и териториален аспект.”

Предвид огромните дефицити в национален, европейски и световен контекст, постигането на тази главна стратегическа цел изисква ефективно използване на специфичните регионални и местни потенциали, засилване на конкурентните им предимства и премахване на бариерите за тяхното развитие. Същевременно икономическото развитие е съчетано с опазване и подобряване на околната среда, опазване на природното и културно наследство и включването му в регионални туристически продукти, които да популяризират специфичната културна идентичност на българските райони.

Главната стратегическа цел е дезагрегирана на няколко йерархични нива: стратегически цели, приоритети и специфични цели, които са взаимосвързани и допълващи се.

Стратегическите цели обхващат основните аспекти на сближаване – икономическо, социално и териториално. Всяка от тези цели визира и трите нива на сближаване: България - ЕС, междурегионално и вътрешнорегионално.

Стратегическа цел 1 е фокусирана в генериране на допълнителна енергия и развитие чрез активизиране на собствените ресурси и съхраняване на собствената регионална специфика. Тази цел е в съзвучие с новата философия на регионалната политика: „догонващо развитие не само чрез преразпределение на ресурси към по-слабите, а и чрез мобилизиране на спецификата и потенциала им”. Сред недостатъчно добре оползотворените ресурси, които са и носители на местна и регионална специфика и потенциали за развитие, са природните ресурси и културното наследство, както и традиционните икономически дейности. Необходимо е да се приложат мерки за ефективното използване и валоризиране на тези специфични потенциали както в централните, така и в периферните селски райони.

Паралелно с това се предлага подкрепа за МСП, които дават основния принос за развитието на регионалните икономики, чрез подобряване на достъпа до производствените зони и нфраструктурата им, както и за развитие на нови бизнес модели и иновации.

ПРИОРИТЕТ 1.1. Активизиране на специфичния потенциал на регионалните и местните икономики чрез подкрепа за повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес.

Специфичният потенциал на местните икономики може да се съживи и активизира чрез умело подпомагане на МСП, които дават основния принос за развитие на регионалните икономики и които са в състояние да генерират икономически растеж и развитие както на основата на традиционни, така и на основата на нови високотехнологични производства. Приоритетът е насочен към подкрепа на МСП в регионите, включително в районите за целенасочена подкрепа, към развитието на традиционни икономически дейности и подкрепа на предприемачеството, което е добре развито.

Инструментите, подкрепящи регионалното развитие, ще се ориентират към подпомагане на онези икономически дейности в регионите, които са свързани с разработването и използването на местния потенциал, който същевременно ще допринесе за разнообразяване и диверсификация на икономическата структура на регионите и ще създаде нови работни места в дългосрочен план, които ще бъдат привлекателни и подходящи за реализацията на младите хора. Приоритетът ще се реализира чрез дейности за подобряване на транспортната свързаност и захранването с техническа инфраструктура, водоснабдяване, канализация и достъп до интернет-услуги на производствените зони в изоставащите райони, за да се създаде по-добра бизнес среда. Успоредно с това, икономическото развитие ще се подкрепя в съответствие с принципите на устойчивото развитие и ще цели намаляване на консумацията на енергии и суровини, както и технологично обновяване и развитие на зелени икономически дейности от МСП. Специално внимание ще бъде обърнато на изоставащите Северозападен и Северен централен район, които са едни от най-изостаналите в Европейския съюз. Ще се разработят механизми за подпомагане на най-изостаналите райони за целенасочена подкрепа.

Икономическото развитие ще се подкрепя, като се съблюдава принципа на устойчиво развитие и се цели намаляване на консумацията на енергия и суровини, технологично обновяване и развитие на зелени икономически дейности.

Дейностите, които ще бъдат изпълнявани, са ориентирани към подобряване на достъпа до инфраструктурни мрежи на територията на обособени производствени зони в регионите като водоснабдяване, канализация, пречистване на отпадъчните води, вътрешна мрежа от пътища/улици в производствената зона, захранване с ел. енергия, захранване с природен газ, достъп до интернет, осигуряване на достъп до логистични и складови услуги, свързване на зоната с републиканската пътна мрежа и жп мрежата на страната, където е необходимо и икономически възможно. Ще се обърне внимание на осигуряването на достъп до широколентов интернет, който да подпомогне въвеждането на нови технологии от предприятията в зоната и да съдейства за развитието на иновации и разработване на нови продукти.

Обект на тази специфична цел ще бъдат както производствените зони в урбанизираните територии, така и тези, разположени в селски райони.

Ще бъдат обхванати градовете от ІV-то йерархично ниво, съгласно представената в НСРР Концепция за териториално-урбанистична структура. Ще се подпомагат и производствените зони в 36-те града, които са извън обхавата на Интегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР).

Съхраняването на регионалната идентичност е свързано с подкрепа за развитието на традиционните икономически дейности - местни занаяти, грънчарство, килимарство, стъкларство, каменоделство и др., които изпитват временни затруднения, но имат потенциал за бъдещо развитие, имат висока добавена стойност и могат да доведат до повишаването на регионалната конкурентоспособност. Съхраняването на специфични еко-технологии на производство и на специфични продукти са част от регионалната идентичност и ще бъдат обект на подкрепа.

Производството на специфични регионални хранителни продукти и напитки ще бъде подкрепяно и популяризирано, като част от регионалния дух и идентичност, с цел разнообразяване на регионалния туристически продукт и утвърждаване на неговата уникалност.

Специфична цел 3: Повишаване на конкурентоспособността на районите чрез развитие на нови бизнес модели за МСП, въвеждане на нови технологии и иновации в МСП в изостанали, селски райони и райони за целенасочена подкрепа.

Внедряването на нови технологии и прилагането на иновации е най-сигурният път за повишаване на конкурентоспособността на районите. Този тип публични интервенции са с доказана устойчивост и способност за привличане на желани инвестиции, водещи до създаване на привлекателни работни места, задържане на човешкия капитал и генериране на регионален растеж.

В обхвата на специфичната цел се включват МСП в селски райони и в най-изостаналите райони от ниво 2 - Северозападен и Северен централен район.

Предоставянето на подкрепа за преструктуриране и развитие на нови бизнес модели, повишаващи на конкурентоспособността на малките и средни предприятия ще допринася за постигане на икономически растеж на регионалната икономика и откриване на нови работни места. Обект на подкрепа ще бъде и откриването на нови фирми, на основата на нови идеи и иновации.

МСП са ключово звено в икономиката на всеки от районите от ниво 2, тъй като не само произвеждат значителна част от брутния вътрешен продукт в регионите, но и създават заетост, която в условията на финансова криза осигурява социална и финансова стабилност на населението. Подпомагането на МСП ще се изразява в пренасочване към конкурентоспособни производства и подходящо преструктуриране за овладяване на свободни пазарни ниши в по-широк план. Повишаването на регионалната конкурентоспособност е свързано с подкрепа на бизнеса за технологично обновяване на производствената сфера и развитие на „зелени” икономически дейности в сектора на МСП. За модернизиране и повишаване на конкурентоспособността на регионалната икономика е необходимо да се създадат възможности за достъп на МСП до иновации и развойна дейност в специално създадени иновационни и технологични центрове във регионите от ниво 2. Същевременно ще продължи подпомагането за подобряване на управлението на МСП и на бизнес инфраструктурата в производствените зони. Въвеждането на енергоспестяващи технологии и ВЕИ ще бъдат ключови аспекти на конкурентоспособността и обект на подпомагане, както и насърчаването на бизнес кооперирането и свързването в клъстери.

Предприятията в изоставащите в развитието си райони е необходимо да бъдат подкрепяни за модернизиране, повишаване на капацитета на заетите, чрез придобиване на нови професионални умения и разработване на маркетингови стратегии, с цел запазване на работните места и създаване на нови. По този начин ще се противодейства на процеса на миграция и обезлюдяване на населените места в регионите.

Обхватът на дейностите ще включва МСП в общини със средно равнище на безработица, превищаваща 105 на сто от средната стойност за страната за последните 3 години.

Общините или районите за целенасочена подкрепа по смисъла на ЗРР заслужават особено внимание от страна на регионалната политика. Независимо от факта, че те могат да бъдат обект на интервенции по много от посочените специфични цели за икономическо и социално сближаване, тяхното влошено състояние изисква да им бъде осигурено целево подпомагане. За ревитализация на такива общини е необходимо прилагане на интегрирани програми, които ще съдържат комплекс от мерки за подпомагане на малкия бизнес, включително за преструктуриране и разширяване на производствените дейности в микро, малки и средни предприятия.

МСП в районите (общините) за целенасочена подкрепа могат да бъдат подпомагани и от бъдещите оперативни програми, финансирани от ЕФРР. Тези програми следва да акцентират на изграждането на местен капацитет и на интегрирано планиране на развитието, включително съвместно от няколко съседни общини, които имат сходни проблеми относно икономическото си развитие. Това, което следва да се промени, е фокусът – от подпомагане със социален характер, осигуряващо нископлатени работни места към подпомагане за развитие на самостоятелен устойчив и конкурентоспособен бизнес.

Специфична цел 4: Стимулиране активизирането на бизнеса в изоставащи райони и постигане на дългосрочна устойчивост чрез насърчаването на индивидуалното и колективното предприемачество.

Дейностите, които ще се подкрепят, са стартиране на собствена стопанска дейност и на развитието на съответни подкрепящи публични услуги в икономически изостаналите райони, в т.ч. географски необлагодетелствани райони, като се осигури необходимата бизнес инфраструктура.

Обект на подкрепа ще бъдат безработни лица от общините със средно равнище на заетост под 65% за възрастовата група 20-64 год.

ПРИОРИТЕТ 1.2. Развитие на устойчиви форми на туризъм и на културните и творчески индустрии в районите.

Специфичните дадености на българските райони благоприятстват развитието на устойчиви форми на туризъм – природен, културен, екологичен и др. Туризмът може да интегрира и мобилизира средите на бизнеса и да се развива като сериозна икономическа дейност, която диверсифицира икономиката на районите, като същевременно създава привлекателни работни места за млади хора. В последните години туризмът се налага като просперираща икономическа дейност, която има значителен дял в икономиката на районите и създава заетост. Същевременно той е дейност, която може да бъде основа за развитие на иновации и да допринесе за позитивен имидж на регионите. Все още има значителен местен потенциал: недвижими културни ценности, природни ресурси и забележителности, подходящи климатични условия, ландшафт, които не се използват ефективно за развитие на туристически дейности, особено в териториите, отдалечени от черноморското крайбрежие и големите планински курортни центрове в страната.

Богатите природни и антропогенни рекреационно-туристически ресурси на районите, особено на районите от вътрешността, не са валоризирани в достатъчна степен. Те са потенциал за бъдещо туристическо развитие, който следва да се оползотвори ефективно. Ориентацията следва да бъде към нетрадиционни и специфични за всеки район форми на туризъм, базирани на местните културни и природни ценности. Вниманието трябва да бъде насочено към предотвратяване на рисковете от деградация на ресурсите и загубване на идентичността.

Дейностите, с които ще се реализира целта, са свързани с консервация, реставрация и интегриране на недвижими културни ценности, включително с религиозен характер, в съвременната среда /в т.ч. чрез изграждане на съпътстваща техническа инфраструктура/, въвеждане на съвременни форми за представяне на недвижимите културни ценности, обновяване на музеите, чрез създаване на специфични туристически продукти, предоставяне на права за управление на недвижими културни ценности от общините, развитие на инфраструктура за туризъм и туристически атракции в регионите, подходящи за селски, спа/балнео, приключенски, спортен и др. видове туризъм.

Ще се развие инфраструктурата за туризъм в защитените територии. В обхвата на дейностите ще бъдат 100 културни паметника, 3 национални и 11 природни паркове.

Дейностите по тази цел ще допринасят за подготовка на културното наследство от всякакъв характер за включване в регионални туристически продукти и популяризиране в световен план. Цифровизацията на културното наследство ще допринася за привличане на туристи и учени в страната, с което индиректно ще се стимулира местната икономика.

Дейностите са насочени към формиране на регионални туристически продукти, провеждане на пазарни проучвания, подпомагащи създаването на регионален туристически продукт, разработване на бранд стратегии за регионите на страната, отразяващи тяхната културна специфика, обичаи и традиции и културни събития, които имат периодичен характер - фестивали, музикални дни, театрални дни, дни на поезията и др. Интегрирането в регионален туристически продукт на известни недвижими културни ценности, природни забележителности, на местни обичаи, представени като туристическа атракция и културни събития ще засили интереса на туристите към българските региони и ще създава позитивен имидж и популярност. От съществено значение за постигането на поставената цел е и рекламирането на създадените нови туристически продукти. Изпълнението на тази цел следва да се насочи към успешно и оригинално представяне на специфичните районни качества и на уникалността на културните и природните ценности.

Културните и творческите индустрии са пряко свързани с туристическото развитие, но не само с него, а и с цялостното културно развитие на местните и регионалните общности, с възраждането и стимулирането на традиционните културни индустрии и прояви в сферата на изкуствата, художествените занаяти и въобще в сферата на културата. Изпълнението на тази цел е от особено важно значение за повишаване на местния и регионален потенциал, културното равнище и качеството на живота.

Дейностите ще включват подкрепа на визуалните изкуства и популяризиране на съвременни иновативни форми на художествено изразяване, мобилност на визуални, сценични и аудиовизуални произведения и на техните автори и изпълнители, подкрепа на българското участие в международно значими културни събития и инициативи. Подкрепа за организиране на фестивали в регионите, представящи тяхната културна идентичност и популяризиращи ги като културна европейска туристическа дестинация.

Подкрепа ще бъде ориентирана и към МСП, работещи в сферата на дизайна и модата, с цел формиране на български бранд - висококачествени марки облекла, обувки, мебели и предмети за дома и офиса.

Дейностите по тази цел ще допълват регионалния маркетинг и ще включват провеждане на комуникационни кампании на вътрешни и на целеви пазари, провеждане на мултинационални кампании с участието на телевизионни и други медии, производство на рекламни клипове и филми, мултимедийни и иновативни промоционални материали; доразвиване на националния интернет портал и създаване на информационна мрежа с регионални и местни информационни туристически центрове, провеждане на маркетингови изследвания и промоция на национални туристически продукти.

Бъдещото икономическо развитие на районите задължително следва да бъде ориентирано към намаляване на негативните въздействия върху околната среда и по-ефективно използване на ресурсите в контекста на Стратегията „Европа 2020”. Анализът показва наличие на дефицити в тази сфера, което налага и през следващия програмен период да се обърне внимание на доизграждането и модернизацията на инфраструктурата за опазване на околната среда, включително ВиК мрежи, пречистване на отпадъчните води и подобряване на системата за управление на битовите отпадъци, както и предприемане на мерки за подобряване на енергийната ефективност.

Дейностите са насочени към провеждане на технически и технологични мероприятия в съответствие със стратегията за ВИК инфраструктурата за изграждане на нови и реконструкция на съществуващи водоснабдителни мрежи, подобряване на техническото състояние на водопроводните системи и изграждане на пречиствателни станции за питейни води, рехабилитиране на съществуващи и изграждане на нови язовири, особено в региони с режим на водоснабдяването. Като резултат от провеждането им ще се подобри качеството на средата за живеене в регионите и ще ги направи по-привлекателни за бизнеса и за туристите.

Тази специфична цел е свързана пряко с целите на Стратегията „Европа 2020” за подобряване управлението на водния цикъл като цяло и в частност за провеждане на технически и технологични мероприятия в съответствие със Стратегията за развитие на ВиК инфраструктурата за изграждане на канализационни системи и пречиствателни станции за отпадъчни води в населените места над 2000 е.ж. Дейностите ще включат и изграждане на биологично стъпало на пречиствателни станции за отпадъчни води за всички агломерации с над 2000 еквивалентни жители и на стъпало за отстраняване на биогенни елементи (азот и фосфор), на пречиствателни станции за отпадъчни води за агломерации над 10 000 е.ж., които заустват пречистените отпадъчни води в чувствителни зони. Предвижда се изграждане на регионални центрове за третиране/компостиране на утайки генерирани от ПСОВ. Посочените дейности са свързани с изпълнение на националните ангажименти по осигуряване на прилагането на европейското законодателство в областта на околната среда.

Дейностите са насочени към комплексното решаване на проблемите, свързани с отпадъците. Целта е да се ограничи вредното им въздействие върху здравето на хората и околната среда и същевременно се премине към повторната им употреба, с което ще се намали ползването на първични природни ресурси. Предвижда се разработване на програми, чрез които да се намали драстично количеството на отпадъците. Битовите и строителните отпадъци ще бъдат сепарирани, рециклирани и използвани отново. Поставените конкретни цели са намаляване на количеството на биоразградимите отпадъци до 50% през 2013 г. и до 35% през 2020 г.

Предвижда се изграждането на компостиращи инсталации за биоразградими отпадъци на площадките на регионалните депа за обезвреждане на битови оптадъци, изграждане на инсталации за разделяне, сепариране на отпадъците, закриване и рекултивация на депа за отпадъци на територята на съществуващи сметища, които не отговарят на съвременните технически стандарти.

По-доброто управление на отпадъците и намаляването на количеството на отделените отпадъци ще допринесе за намаляване на емисиите на парникови газове в регионите.

Дейностите по тази цел ще включват разработване и актуализиране на планове за управление на защитени територии и изпълнение на мерки, както и разработване на планове за управление на защитени зони по „Натура 2000“ и изпълнение на мерки. Важен елемент от цялостната дейност е картирането на природни местообитания и видове, предмет на опазване в зоните по „Натура 2000“, включително в акваторията на Черно море, поддържане на благоприятно природозащитно състояние на природните местообитания, осъществяване на мониторинг за установяване на промени, с оглед иницииране на природозащитни мерки.

Важна дейност е разработването на планове за действие за застрашени животински и растителни видове, както и опазването, поддържането и възстановяването на местообитания и видове.

Биоразнообразието е не само природно богатство, но и потенциал за бъдещото развитие. Опазването на редки видове на фауната и флората се обвързва с развитието на формите на устойчив, природен туризъм. Защитените видове ще се популяризират като символи на района, които да засилват интереса към него. Създаването на подходящи условия за наблюдение на редки и застрашени видове и привличането на лимитиран брой туристи, вкл. с научни цели ще създаде поминък за местното население на зоните и ще изгради позитивно отношение към опазването и доброто управление на защитената зона. В този контекст, прилагането на мерките от плановете за управление на защитените зони следва да се разглежда като част от стратегията за развитие на районите и да се координира с цялостния пакет от дейности по нейното изпълнение.

Природните катаклизми - наводнения, земетресения, активизиране на свлачища, проливни дъждове и обилни снегове, зачестиха в последните години. Една от основните причини за тези явления се считат настъпващите промени в климата на Земята. За да се осигури икономическа и социална стабилност и развитие на българските райони в дългосрочен план е необходимо да се планират дейности, осигуряващи им адаптиране към климатичните промени и редуциране на природните рискове до допустими нива.

Дейностите, които се предвижда да бъдат реализирани, са насочени към изграждане на системи за ранно предупреждение за възникващи опасности от наводнения, пожари, активиране на свлачищни райони, почистване на корита на реки и изграждане на защитни съоръжения и др.

Специфична цел 6: Повишаване на качеството на атмосферния въздух на територията на страната, в т.ч. в градските центрове.

Дейностите са насочени към намаляване на общите годишни емисии на серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения и амоняк в атмосферния въздух и са свързани с постигане изискванията на Европейската директива, относно емисиите от промишлеността, изпълнение на мерките от условията на комплексните разрешителни на предприятията и изпълнение на мерките от общинските програми за управление на качеството на атмосферния въздух в районите с нарушено качество на въздуха.

Като цяло дейностите по специфичната цел ще подобрят качеството на околната среда и ще я направят по- здравословна за хората , които живеят и се трудят в районите с нарушено качество на въздуха.

Стратегическа цел 2

Социално сближаване и намаляване на регионалните диспропорции в социалната сфера чрез създаване на условия за развитие на човешкия капитал

Стратегическа цел 2 е ориентирана към създаването на подходящи условия за развитието и реализацията на човешките ресурси в районите с оглед намаляване на негативните демографски и миграционни процеси и подобряване на качеството на живот в населените места. Приоритетните дейности са ориентирани към подобряване на качеството и средата на живот в регионите чрез осигуряване на достъп до образователни, здравни, социални и културни услуги, модернизиране и изграждане на образователна, културна и спортна инфраструктура, създаване на условия за насърчаване на трудовата географска мобилност на хората, като се запазва тяхното местоживеене. Акцентира се и върху развитието на капацитета на националните, регионалните и местни власти за стратегическо планиране и подобряване на управлението на регионалното развитие като ключов фактор, допринасящ за постигането на растеж в районите, областите и общините, вкл. и за по-добро усвояване на средствата от фондовете на ЕС.

Анализът на международните тенденции за развитие на регионите, както и специфичните черти на сектора на културата и изкуствата в България, разкриват неизползвани възможности за развитие, чрез инвестиции в областта на културната инфраструктура и културните продукти. Подобряването на инфраструктурата на образованието и културните услуги, спортната база като физическа среда от обекти и като организация на обслужващите системи е от особено важно значение за цялостното развитие на районите и общините, особено на изоставащите. Съхраняването и обогатяването на местните културни традиции и културните прояви в съвременния живот е добър подход за поддържането на регионалната идентичност.

Специализираната професионална подготовка в областта на изкуствата в България се осъществява в 21 училища по изкуствата, а профилираната подготовка в областта на културата - в 2 училища. Мерките и дейностите по реализация на специфичната цел предвиждат подкрепа за изграждането и реконструирането на материално-техническата база на училищата в тази сфера и доставката на оборудване за обучението. Обект на подобряване ще бъде и допълнителната база, функционираща към училищата, вкл. общежития за учениците. По този начин ще се осигурят необходимите условия за повишаване качеството на обучение и професионалната подготовка на учениците.

Училищата по изкуства и култура биха могли успешно да се впишат в регионалните трустически продукти, които предстои да бъдат разработени и да бъдат тясно свързани с развитието на културния туризъм на територията на районите, в които се намират.

Специфична цел 2: Подобряване на държавната и общинска културна инфраструктура.

Мерките и дейностите по специфичната цел са насочени към осигуряване на достъп до културно и природно наследство чрез изграждане и обновяване на инфраструктурата на културните институции - кина, опери, театри, концертни зали, музеи и художествени галерии; обновяване на експозициите, ремонт и осигуряване на достъп до културното съдържание за лица в неравностойно положение; превръщане на обществените библиотеки в съвременни информационни, социални и културни центрове и използване на техния технически и кадрови потенциал за гарантиране устойчивото развитие на общността; ремонт, реконструкция и техническо оборудване на читалищата за превръщането им в модерни мултифункционални центрове за култура, образование и социални дейности като местен потенциал за устойчиво развитие на общностите, както и като естествена среда за съхраняване и трансмисия на нематериалното културно наследство.

Специфичната цел доразвива и допълва областта на въздействие на Приоритет 2.1., като се предлагат мерки за комплексно пространствено и физическо интегриране на обектите на образователната, здравна, социална и културна инфраструктура в населените места. Дейностите предвиждат благоустрояване на прилежащите територии - зелени площи, пешеходни зони, улично осветление, спирки на обществения транспорт, изграждане на инфраструктура за достъп до обществените сгради на хора в неравностойно положение (рампи, асансьори, обособяване на места за паркиране и др.). С изпълнението на тази цел ще се постигне комплексно развитие на градската среда, което ще се отрази благоприятно върху икономическото, социалното и екологично развитие на регионално и местно ниво.

Мерките и дейностите за реализация на специфичната цел предвиждат ремонт и модернизиране на съществуващата, както и изграждане на нови обекти на спортната инфраструктура за професионален спорт и спорт в свободното време в регионите, съобразно държавната политика за осигуряване на условия за подобряване на физическата активност на населението, което ще има и положителен ефект за подобряване на здравния статус на населението и за подпомагане на регионалната икономика, чрез разкриване на нови работни места в населените места.

Предвижда се изграждане на нови спортни обекти и реконструиране на съществуващата спортна база в около 200 общини на страната.

ПРИОРИТЕТ 2.2. Подкрепа на трудовата географска мобилност в районите.

Създаването на по-добър стандарт на живот в населените места чрез предлагане на алтернативи за прекарване на свободното време и осигуряване на възможности за трудова мобилност на хората е важно условие за постигане на балансирано и устойчиво регионално развитие и намаляване на миграционния поток към големите градове и столицата на страната. Приоритет 2.2. допълва създаването на подходящи условия за стимулиране на трудовата мобилност на работната сила, като се фокусира върху подобряването на транспротната свързаност и оптимизиране на обществения транспорт по маршрутите на интензивните ежедневни трудови пътувания.

Приоритетните мерки и дейности са ориентирани към създаване на условия и механизми за стимулиране на трудовата географска мобилност на работната сила в посока на подобряване на транспортната свързаност и подкрепа за развитието на обществения транспорт по направленията с най-интензивни ежедневни трудови пътувания около големите градски центрове, което ще улесни мобилността на трудовите ресурси, като се запази местоживеенето им и по този начин ще се въздейства върху неблагоприятните миграционни тенденции към големите градове и столицата.

Предвид динамиката и сложността на управлението на регионалното развитие, укрепването на капацитета на звената на всички нива на планиране и координацията между тях оказва пряко влияние върху ефективното и ефикасно изпълнение на целите и приоритетите на политиката за регионално развитие. В анализа е отчетена потребността от перманентни усилия за повишаване на институционалния и експертен капацитет в областта на регионалното и местното развитие. По-доброто управление е свързано и с осигуряването на необходимите условия и ресурси за устойчиво и хармонично развитие на територията, вкл. и чрез разработването на стратегическите документи за регионално и местно развитие, подготовката на цифрови кадастрални карти, устройствени схеми и др.

Специфичната цел ще се реализира чрез изпълнението на мерки и дейности, насочени към подобряване на процесите на планиране, програмиране и осъществяване на ефективна регионална координация между инструментите за подпомагане на регионалното развитие; осигуряване на съответствие между стратегиите и плановете за регионално развитие, разработвани по ЗРР и стратегическите документи за устройствено планиране, изисквани по Закона за устройство на територията; укрепване на институционалния и експертен капацитет на органите за управление на регионалното развитие, в т.ч. регионалните съвети за развитие в районите от ниво 2 и областните съвети за развитие в районите от ниво 3. Ще бъдат реализирани дейности по оптимизиране на администрацията на областно, регионално и централно ниво, които да подготвят въвеждане на разширена форма на децентрализация в управлението след 2020 г.

Предвиждат се и мерки за увеличаване на информираността, ангажираността и вниманието към проблемите на устойчивото интегрирано регионално развитие, както и за изграждане на по-добри регионални и междурегионални партньорства за мобилизиране на потенциала и постигане на целите и приоритетите на политиката за регионално развитие.

Специфична цел 2: Разработване на цифрови кадастрални карти.

Приоритетното създаване на кадастрални карти за териториите с предстоящи стратегически инфраструктурни проекти е изключително важно за засилване на инвеститорския интерес към съответните територии, както и за осигуряване на условията за интегриране на данни за територията на България в европейското пространство. Необходими са и усилия за реализация на концепцията за съвместна работа на кадастралната карта и имотния регистър, за повишаване сигурността на данните за гарантиране на собствеността и за подготовката на необходимата нормативна база в тази област.

Осъществяването на специфичната цел предполага изпълнението на мерки и дейности за устойчиво и хармонично устройствено планиране и осигуряването на по-добри условия за инвестиционния процес, като се актуализират съществуващите и разработят нови устройствени схеми и планове, които да гарантират комплексно, интегрирано и устойчиво развитие на населените места, чрез насърчаване на полицентрично и балансирано териториално развитие, благоустрояване на градската среда, интегрираното развитие в градовете, извънградските и други специфични райони, териториална интеграция в трансграничните и транснационални функционални зони, управление и свързване на екологичните, ландшафтни и културни ценности в регионите.

Дейностите ще обхванат разработването и актуализацията на устройствени схеми и планове. Специално внимание ще бъде обърнато на интегрираното градско планиране.

Стратегическа цел 3

Териториално сближаване и развитие на трансграничното, междурегионалното и транснационалното сътрудничество

Стратегическа цел 3 е насочена към териториалното сътрудничество като ключов инструмент на политиката за сближаване в ЕС. Този инструмент ще продължи да се използва за изграждане на съвременни модели на интегрирано териториално сближаване и развитие на всички райони в България, както по линия на трансграничното сътрудничество, така и в обхвата на програмите, подкрепящи междурегионалното и транснационалното сътрудничество.

Трансграничното сътрудничество притежава реален потенциал за подпомагане преодоляването на специфичните проблеми и минимизиране въздействието на факторите, водещи до забавено развитие и упадък на граничните и периферните райони. Като средство за насърчаване на инвестициите, за развитието на бизнеса и туризма, за опазването на природните ресурси сътрудничеството между граничните райони, съдейства за повишаване привлекателността им за хората, които живеят и работят там, както и за засилване на интереса на стратегическите инвеститори към тези райони.

Областите на въздействие, както и предвижданите мерки могат да обхващат разработване и изпълнение на съвместни проекти и инициативи между периферните гранични райони, насочени към подобряване качеството на живот и работната среда, достъпа до основните публични услуги, създаването на нови възможности за повишена регионална конкурентоспособност и устойчиво развитие. В допълнение, по-значими инвестиционни дейности могат да бъдат фокусирани върху подобряване на ключови инфраструктурните връзки, развитие на съвместни туристически и културни инициативи, съвместно управление на рискове и опазване на околната среда. Ефективната реализация на подобни мерки е свързана с разработване на интегрирани стратегически планови документи за управление и развитие на граничните територии и ефективни механизми за регионална координация.

През периода 2014-2020 г. интервенциите по този приоритет ще продължат да бъдат подпомагани по линия на ЕФРР в рамките на целите на ЕС в областта на териториалното сътрудничество, чрез очаквания нов пакет от програми за трансгранично сътрудничество. Необходимо е и ориентиране на част от дейностите по ТГС между България и Сърбия и между България и Румъния, към постигане на целите и приоритетите на Дунавската стратегия на ЕС.

ПРИОРИТЕТ 3.2 Развитие на междурегионално и транснационално сътрудничество, включително за постигане на стратегическите приоритети на макрорегионално ниво.

Междурегионалното и транснационалното сътрудничество на европейско ниво стимулира трансфера на опит и добри практики между публични институции, фирми и неправителствени организации, чрез реализирането на проекти от общ интерес и създаването на транснационални мрежи в областта на околната среда, транспорта, комуникациите, информационните технологии. Основна цел е да се постигне икономически растеж и устойчивост чрез насърчаване на икономическия, културния и социалния обмен. Междурегионалното и транснационалното сътрудничество се насърчава и чрез прилагането на макрорегионални стратегии в рамките на Дунавската стратегия на ЕС, Черноморското териториално сътрудничество и Националната стратегия по интегрирана морска политика.

За българските региони тази специфична цел е свързана с обмен на опит по тематични цели между партньорите на територията на ЕС за идентифициране, трансфер и разпространение на добри практики в областта на устойчивото развитие на градските и селските райони; насърчаване на трансграничната мобилност, анализ на тенденции в развитието на регионите в контекста на целите за териториално сближаване и хармонично развитие на цялата територия на ЕС чрез проучвания, събиране на данни и други мерки.

Транснационалното сътрудничество е насочено към въздействия, адресиращи проблеми и цели на развитието на големи транснационални територии в ЕС с участието на национални, регионални и местни органи, включително морско трансгранично сътрудничество с оглед постигането на по-висока степен на териториална интеграция на съответните територии, допринасяща за териториално сближаване на цялата територия на ЕС.

Нови възможности за отключване на потенциала на районите, граничещи с река Дунав, се създават чрез активно участие в изпълнението на Дунавската стратегия на ЕС, а за районите, граничещи с Черно море – чрез участие в изпълнението на Интегрираната морска политика на ЕС.

Специфична цел 3: Укрепване на връзките между университетите, изследователските центрове и регионалния бизнес в Дунавския макрорегион.

Целта е обвързана с мерки за създаване на условия за по-добро сътрудничество между съществуващи научни и образователни институти и обучителни центрове с местния бизнес, като особен акцент се поставя върху нуждите от структурно приспособяване и развитие на изоставащите, необлагодетелствани райони в Дунавския макрорегион. В България Северозападният и Северният централен район се нуждаят от разработване и прилагане на мерки за осигуряване на условия за обучение в реална среда и за усвояване на практически умения, улесняващи прехода от образование към пазара на труда. Поради икономическото изоставане на тези региони се налага да се търсят възможности за компенсиране на изоставането, задържане на младите хора и осигуряване възможности за професионална реализация.

И през следващия планов период, дейностите ще се финансират чрез ЕФРР по програми, аналогични на настоящите (ОПРР, ОПРЧР, програма за Югоизточна Европа, съвместна програма за Черноморския басейн чрез инструмента за европейско добросъседство и партньорство – ENPI, специални мултинационални програми за сътрудничество като ИНТЕРРЕГ, ИНТЕРАКТ, ЕСПОН, УРБАКТ и др.)

Стратегическа цел 4

Балансирано териториално развитие чрез укрепване на мрежата от градове-центрове, подобряване свързаността в районите и качеството на средата в населените места.

Стратегическа цел 4 е свързана с концентриране на усилия и ресурси за устойчиво интегрирано градско развитие, за полицентрично развитие на йерархизирана система от градове-центрове, простиращи влиянието си върху периферни селски зони, и за осигуряване на транспортната и комуникационна свързаност на районите и градовете в национален и международен план. Тази стратегическа цел изразява стремежа към по-обширно териториално покритие на зоните с работни места, висок жизнен стандарт и висока конкурентоспособност.

Обект на тази приоритетна цел са градовете от първо, второ, трето и четвърто ниво в националната мрежа от населени места, определени в концепцията за териториално-урбанистично развитие и в съвместния документ на държавите от Вишеградската четворка, България и Румъния като полюси на развитие:

Тези градове ще формират опорната мрежа от населени места, генерираща растеж и осигуряваща адекватно ниво на услуги за гравитиращите към тях територии.

Тази цел мобилизира инструментариума на интегрираното планиране на ниво „град” в името на устойчивото му развитие: подкрепа за създаване на нови зони с потенциал за развитие, рехабилитация на стари производствени зони, подобряване на жилищната среда, благоустрояване на публичните пространства (обновяване на паркове, зелени площи, детски площадки, велоалеи, улично осветление и др.), подобряване на достъпа до публични услуги (образование, здравеопазване и социални услуги), включително за хора с увреждания, мерки за енергийна ефективност, производство на енергия от ВЕИ в градска среда, развитие на интегриран екологичен градски транспорт, газифициране, подобряване чистотата на атмосферния въздух в големите градове и др. Тези публично инициирани намеси, подкрепени от ПЧП, ще гарантират приноса на всеки от визираните градове към националните ангажименти по Стратегия „Европа 2020”. Териториалният адрес на тази цел са 36-те града по схема от настоящата ОПРР 2007-2013. Реализацията на бъдещите проекти, определени на основа на ИПГВР, ще бъде през плановия период 2014–2020 г. Дейностите за интегрирано градско развитие ще се подкрепят от инструмента за финансов инженеринг Jessica и ЕФРР.

Съчетаването на посочените инструменти ще осигури балансирана намеса, на основа на която ще се укрепи полицентричната мрежа от градове - големи, средни и малки, която покрива равномерно територията на районите и генерира импулсите на развитие в районите.

Специфична цел 2: Подобряване на благоустройството, транспортната и комуникационната свързаност в агломерационните ареали на големите градове.

С реализацията на тази цел ще се създадат условия за излъчване на енергия към зоните на влияние (агломерационните ареали) чрез доразвитие на инфраструктурните мрежи и изнасяне на функции от центъра към вторичните ядра на градския агломерационен ареал и прекъсване на екстензивното териториално „разливане на града” в околоградската територия. Освен посочените ефекти ще се постигне и една от глобалните цели на развитието – опазване и ефективно използване на невъзобновяемите ресурси, какъвто е обработваемата земя. Предвид ниската инфраструктурна изграденост и неудовлетворителното качество на пътните връзки от по-нисък клас, ареалите на големите градове концентрират функции в центъра, вместо да го разтоварват и допринасят за подобрени стандарти и подобрено екологично състояние.

Целта визира осъществяване на координирани действия за подобряване и доразвиване на инфраструктурните мрежи и предоставяне на публични услуги на територията на градските вкл. на агломерационните ареали. Специално внимание ще се обърне на развитието и подобряването на услугите, предоставяни от обществения транспорт. Подобряването на стандарта за живот в тези зони ще ги направи по-привлекателни за живеене и ще съдейства за развитие на икономически дейности, свързани с предоставяне на услуги за населението. Като резултат от посочените дейности се очаква освен подобряването на публичните услуги, предоставяни от инженерните мрежи и ограничаване на процеса на миграция на население от градския ареал към градския център, с което ще се въздейства за стабилизиране на демографските движения на населението.

Специфична цел 3: Стимулиране ролята на малките градове в селските райони за предоставяне на услуги и създаване на работни места.

Ролята на малките градове в селските райони е отразена в документите на общоевропейската политика за балансирано териториално развитие (Европейската перспектива за пространствено развитие, Ръководните принципи на СЕМАТ от Хановър, Териториалния дневен ред на ЕС 2020 и др.). В България мрежата от малки градове е развита равномерно в националната територия и това е добър шанс да изпълнят своята организираща роля за околните селски райони. Разчита се предимно на малки градове, исторически наложили се като центрове с традиции в обслужването на съседните селски територии и с успешно градско развитие и градски облик. Населението от селата в селския район ще намира в тези градове работни места и услуги от периодичен характер в сферата на здравеопазването, образованието, културата, а също и в търговското и битовото обслужване. В концепцията – модел за териториално-урбанистично развитие, тези градове са около 95 бр. и формират четвъртото йерархично ниво на градските центрове.

Транспортната свързаност допринася за реализиране на икономическия растеж, за устойчивостта и за достъпа до основни услуги в районите. Свързаността на районите в национален и международен план, както и на големите градове в страната с големите градове и столиците на съседните страни, подобрява достъпа до пазари на стоки и услуги, осигурява движението на хората и мобилността на работната сила. Свързването на центровете на растеж в национален и международен план, създава условия за мобилизиране потенциала на териториите и влияе пряко на тяхното икономическо развитие и конкурентоспособност.

Подобряването на свързаността на районите и преди всичко с големите градски центрове в Европа е въпрос на развитието и усъвършенстването на комуникационните и транспортните връзки чрез европейските транспортни коридори и другите транспортни и телекомуникационни връзки с европейско и национално значение. Свързаността на районите и на големите градове вътре в страната е свързана и с усъвършенстване на мрежата от автомагистрали и първокласни пътища и развитие на широколентовата инфраструктура.

Специфична цел 1: Подобряване на свързаността на районите в международен план - с големите градски центрове в съседните страни.

Подобряването на свързаността на районите в национален и европейски план зависи пряко от усъвършенстване на мрежата на коридорите от трансевропейската транспортна мрежа TEN-T и на друга транспортна инфраструктура от европейско и национално значение. Това е от особено важно значение за големите градски центрове от първо и второ ниво и тяхната обвързаност в европейските мрежи на градовете. На първо място стои обвързаността със столиците и другите големи градски центрове в съседни страни от Югоизточна Европа и страните от Вишеградската четворка. От значение за постигане на по-добра свързаност с големите градове в съседни страни са АМ „Струма” за Солун и Атина, АМ „София-Калотина” и АМ “Марица” за Белград и Истанбул, скоростен път „София-Видин” за Будапеща, АМ „Хемус” и скоростен път „Велико Търново – Русе” за Букурещ и скоростен път “Перник-Кюстендил-Гюешево” за Скопие.

Пътищата от ІІ и ІІІ клас имат изключително важно значение за осигуряване свързаността и транспортните връзки между регионите и вътре в тях, с което се създават благоприятни условия за функциониране на фирмите и предприятията в районите, за осигуряването на достъпа им до пазарите на стоки, суровини и бизнес услуги. Същевременно за населението в региона пътните връзки от ІІ и ІІІ клас осигуряват достъпа до общинските и областните центрове, където се предоставят услуги от по-висок клас на гражданите - административни, образователни, здравни, културни, търговски и др.

По същество, с тази цел се дава териториален ориентир за приоритизиране на секторната транспортна програма по отношение на постигането на по-добра свързаност между районите и вътре в районите и подобряване на мрежата от пътища от ІІ и ІІІ клас особено за Югоизточен и Югозападен район. В нейна подкрепа е и Цел 3 на Стратегията за развитие на транспортната система на Република България до 2020 г.: „Подобряване на регионалното и социално развитие и свързаност”. Транспортната и комуникационната свързаност е от решаващо значение за функционирането на районите и градовете и за сближаването в национален и общоевропейски план.

Предвижда се да се обърне специално внимание на второкласните пътища преминаващи паралелно на брега на р. Дунав и свързващи дунавските общини една с друга, както и пътищата от ІІ и ІІІ клас, преминаващи паралелно на южната граница и свързващи териториите на общините от граничния район. Посочените пътни връзки имат важна роля за разширяване на процеса на сътрудничество между общините в двете неформални териториални общности, на основа решаването на сходните им проблеми и използването на потенциала на граничния район за развитие и сътрудничество.

Връзките на града-център с околните територии, които са под прякото му въздействие, често надхвърлят границите на града и общината и се простират и по-далече в рамките на зоната на далечно влияние. Всъщност зоната на влияние е зона на взаимна обвързаност. От една страна благотворното влияние на града – център върху по-малките градове и селски населени места в района се проявява по отношение на предоставянето на периодични и епизодични услуги в сферите на образованието, здравеопазването, културата и др. услуги. А от друга страна взаимната обвързаност се проявява за големия град с предоставяне на места за производствени и логистични зони, места за рекреация и туризъм, за посещение нанедвижими културни ценности, събития и др. Тази взаимна обвързаност изисква подобряване на транспортната достъпност от малките градове и села в периферията към главните транспортни оси и чрез тях към града-център. Подобряването на достъпността е най-наложителна в граничните и планинските райони.

Дейностите по специфичната цел предвиждат реконструкция и изграждане на общинската пътна мрежа, осигуряваща или подобряваща достъпа до местата за предоставяне на публични услуги.

Специфична цел 4: Развитие на широколентова инфраструктура и преодоляване на т.нар. „цифрова изолация” на слабо населените и периферни райони.

В средно и слабо населените селски райони ниската степен на широколентов достъп поставя населението в неравностойно положение по отношение възможностите за обучение, достъп до информация и електронни услуги и не позволява на местния бизнес да постигне равна конкурентоспособност с подобен бизнес в големите градове. За преодоляване на тези различия е целесъобразно осигуряване на широколентова свързаност за нуждите на държавни ведомства и обществени институции като кметства, читалища, училища и др., създаване на свободни безжични зони около обществени сгради и институции, изграждане на местни комуникационни възли, свързани с високоскоростни линии към национални опорни мрежи и др. В населените места в селските райони е целесъобразно изграждане на обществени компютърни зали, на безжични зони около тях и др. Дейностите, чрез които ще се постигне специфичната цел, са осигуряване на високоскоростна Интернет връзка на населените места, включително в селските райони, реализиране на съвместни мерки за интегриране усилията на институциите, предлагащи комунални услуги /ток, газ, вода и др./, създаване на обща база данни и създаване на цифрова карта.

Интегрираният подход за балансирано и устойчиво регионално развитие изисква в обхвата на стратегията да бъдат включени мерки и дейности за подобряване на качеството на живот в селските райони и насърчаване на диверсификацията на тяхната икономика. Необходимо е да бъдат създадени условия за стимулиране на предприемачеството и подобряването на конкурентноспособността на местната икономика с цел преодоляване на нейната зависимост от аграрния сектор.

В рамките на приоритета се предвижда подкрепата да бъде насочена към доизграждане и модернизиране на местната техническа инфраструктура, благоустрояване, предлагане на базови публични услуги, опазване на културното и природно наследство в населените места. Акцентира се и върху включването на по-широк кръг от участници в процеса на регионално и местно развитие чрез по-пълноценно използване на възможностите, които предлага публично-частното партньорство при изпълнението на стратегиите за местно развитие.

Специфична цел 1: Насърчаване изграждането на местната инфраструктура, обновяването на селата, предлагането на местни основни услуги и опазване на културното и природно наследство.

Тази цел е насочена към изграждане на местната инфраструктура за достъп и инженерните мрежи, предлагащи основни публични услуги, обновяването и благоустрояването на селата, както и опазването и валоризирането на културното и природното наследство и ландшафта в селските райони. Това са важни условия за тяхното устойчиво развитие. Чрез насърчаването на тези дейности ще се подпомогне социалното приобщаване и ще се противодейства на тенденциите за социален и икономически спад и обезлюдяване на тези райони, като същевременно ще се подобри качеството на живот в селските райони.

Местните стратегии за развитие обединяват усилията на заинтересованите страни в селските райони за ефективно използване на местния потенциал за развитие. Те служат като основа за идентифициране на проекти, които могат да се реализират по схемата на публично-частното партньорство. Приоритетните дейности са насочени към подпомагането и улесняването на изпълнението на интегрирани стратегии за местно развитие, подготвени от местни инициативни групи.