Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

2.1.10.1Разпределение на населението и демографски характеристики

По данни от преброяването 2011 г., преобладават жените, които са 51.3% от населението. Този процент е по-висок от средните стойности за страната, което се дължи най-вече на възрастовата структура на населението в СЦР, а именно фактът, че процентът на възрастното население е над средните стойности за страната и това, че средната продължителност на живота при жените е по-висока от мъжете.

Промяната на възрастовата структура на населението на СЦР между двете последни преброявания показва негативна тенденция. Наблюдава се значително свиване на дела на жителите във възрастовите групи между 10 и 19 години и нарастване на абсолютния брой жители на възраст над 60 години. По-слабо е намалението в броя на лицата на възраст между 5 и 9 години и тези на възраст между 0 и 4 години. За преброяването от 2001 г., обаче, тези показатели ползват за базова стойност родените в периода на най-сериозен спад в раждаемостта в България (1992 – 2001 г.), което говори за допълнително влошаване на възрастовата структура.

По отношение на данните за лицата под, във и над трудоспособна възраст, на територията на СЦР се наблюдават големи разлики между отделните общини. По този показател, в най-неблагоприятно положение (с дял от населението над и около 40% в над трудоспособна възраст) са общините Иваново, Ценово, Борово, Алфатар, Сухиндол и Полски Тръмбеш. На другия полюс са няколко общини с под и около 20% жители в над трудоспособна възраст – Кайнарджа (едва 18%), Лозница, Дулово, Исперих, Велико Търново, Завет и Разград. По отношение дела на населението в под трудоспособна възраст, единствено община Кайнарджа показва показател над 20%, докато близо до, но под този процент са общините Стражица, Дулово, Лозница и Исперих. Най-малък е делът на лицата в тази група в Иваново и Ценово (под 10 %), Свищов – 10%, Габрово, Трявна и Дряново.

Етническата структура на района е много разнообразна. Общо за СЦР 76.7% от жителите се самоопределят като етнически българи, 18.7% като етнически турци и едва 3.2% като принадлежащи към ромския етнос

Другите етнически групи общо са под 1%. Преобладаващото население в повечето общини е от българския етнос, но в някои от тях то формира около и под 30% от всички жители – Самуил (едва 11.7%), Завет и Дулово (под 20%), Исперих, Цар Калоян, Ветово, Главиница, Кайнарджа. В тези общини, както и в общините Кубрат и Лозница преобладава турската етническа група. Над 20% от общото население тази група формира и в общините Сливо поле, Ситово, Две могили, Тутракан и Разград. От друга страна, над 90% са принадлежащите към българския етнос в Габрово и Трявна (по 98%), Лясковец, Велико Търново, Свищов, Горна Оряховица и Дряново. По отношение на наличието на по-сериозен дял от населението от ромския етнос, такъв може да бъде наблюдаван във Ветово, Кайнарджа, Две могили, Борово, Алфатар и Бяла

Сравнено със средните стойности в Европа, образователното равнище на населението на СЦР е близко до, но малко по-ниско от средните стойности.

Между 2005 и 2010 г. , броят на учебните заведения – общо в страната е намален със 17,9 %, а в СЦР с 32,5 % или почти два пъти повече. Същото се отнася за общообразователните училища и професионалните гимназии. Броят на преподавателите в страната е намален с 18 %, а в СЦР – с 31 %. Броят на учащите в страната е намален с 9,7 %, а в СЦР с 23,7 %.

Структурите на предучилищното образование са добре развити по цялата територия на СЦР. Осигуреността с детски градини, преподаватели и места в детските градини е добра с малки изключения. През учебната 2011/2012 г., недостиг на места в детските заведения се наблюдава само в Алфатар, като през учебната 2012/2013 г. проблемът вече е преодолян. Близко до, но над необходимите нива са местата във Велико Търново, Русе, Силистра, Габрово, Трявна, Кайнарджа. Много голямо несъответствие между наличните места и броя на децата се наблюдава в общините Иваново, Ценово, Борово, Две могили, Сливо поле, Лозница, Самуил, Бяла, Ситово, Полски Тръмбеш, Златарица, Завет, Исперих, Свищов, Кубрат и Ветово. Във всички тях местата в детските градини са около и над 1,5 пъти повече от децата, като в общините Ценово, Борово, Две могили и Сливо поле това съотношение е над 1:2, докато в Иваново е 1:3,3, което предполага мерки по оптимизация на системата. Едновременно с това, осигуреността с преподаватели и броят деца в една група също варират в много широки граници. В общините Алфатар и Велико Търново осигуреността с персонал е по-ниска, а групите са формирани от по-голям брой деца. В община Борово групите са твърде големи, а в общините Силистра, Русе, Тутракан и Горна Оряховица има нужда от повече преподаватели. Точно обратното, в община Самуил групите са сравнително малки и се наблюдава преосигуреност с персонал. Над средните нива персонал има и в общините Исперих, Бяла, Стражица, Ситово и Кубрат, където на един преподавател се падат около и под 10 деца.

Мрежата от училища, предлагащи възможности за придобиване на основно образование също е добре развита и относително балансирана по цялата територия на района. По изследваните по-долу показатели се вижда, че най-голям е броят на учащите в големите общини на територията на района, където се намират и центровете на областните администрации – Русе, Велико Търново, Разград, Габрово и Силистра, както и в някои други общини, като Горна Оряховица, Свищов, Севлиево, Дулово, Исперих. По отношение на осигуреността с педагогически персонал, известен недостиг се наблюдава в Габрово, Сливо поле, Русе и Полски Тръмбеш, а преосигуреност – в Самуил, Цар Калоян, Дряново, Завет, Иваново, Кубрат, Лозница, Ценово, Главиница, Златарица, Тутракан и Трявна. Не може да бъде проследена зависимост между този показател и процента на напускащи основното образование, който е много висок в Златарица (9%), Завет, Сливо поле, Бяла и Кайнарджа (над 6%) Стражица, Иваново, Павликени, Главиница, Самуил, Горна Оряховица и Ветово (над 4%). Същевременно, под 1% са напусналите училище в Трявна, Цар Калоян и Ценово.

Училищата, предлагащи възможности за завършване на средно образование, са съсредоточени предимно в по-големите населени места на територията на района. Средни училища няма в общините Сухиндол, Лозница, Иваново, Ценово, Алфатар, Кайнарджа и Ситово. В общините Кайнарджа и Лозница учащите основно образование са повече от тези в някои други общини, в които има средни училища, което предполага необходимост от допълнителна оптимизация на мрежата от училища. Най-много са завършилите средно образование през 2011 г. в областите Русе и Велико Търново, като във Велико Търново преобладават завършилите общообразователни училища, а в Русе, тези завършили професионални гимназии III-та степен. Училища по изкуствата има в градовете Габрово и Русе, а професионални гимназии във всяка една от петте области.

Броят на учащите в университети в страната между 2005 и 2010 г. е увеличен с 18,1 %, а в СЦР с 15,3 %. Както за страната, така и за района се наблюдава три пъти по-голям темп на увеличение на завършилите магистри, в сравнение с броя на завършилите бакалаври в университетско образование.

Като цяло, налице е тенденция за намаление на населението, обусловена не само от негативния естествен прираст (който в последните години се подобрява, но още не се е отразил трайно на демографските процеси), но и от миграцията на населението. Налице е тенденция към остаряване на населението, отрицателен механичен прираст на населението (емиграция) от малките населени места към големите и емиграция от страната. Последното се отнася предимно за младите хора на възраст между 20–30 години с висока квалификация и знания на езици.

Коефициентът на миграция влошава своите стойности в анализирания период, като през 2011 г. СЦР има -7,13‰, а процесът на обезлюдяване протича бързо.

Структурата на миграционните процеси по възраст показва, че най-голям процент от мигриращите лица са на възраст 20-29 години, следвани от възрастовата група 10-19 години, следват възрастовия период 30-39 години и постепенно намалява с възрастта. Най-нисък брой емигриращи има във възрастта 50-69 г.

Демографската структура и тенденциите от последните години в СЦР са подчертано негативни. В годините след преброяването от 1985 г. населението постоянно намалява, като пред последните 10 години, отрицателният прираст се дължи както на засилената миграция навън от границите на района, така и на влошения коефициент на раждаемост. Едновременно с това възрастовата структура също се изменя, като средната възраст на населението постоянно расте.

СЦР е с коефициент на раждаемост по-нисък от средната за страната. Раждаемостта като цяло за всички райони е по-висока в градовете, в сравнение със селата, което е свързано с по-големия брой жители (респективно, жени във фертилна възраст) в градовете.

Динамиката в Коефициента на раждаемост в СЦР в последните 5 години се запазва на относително постоянно ниво, без съществени различия по години, съответно: 2007 г. 8,4; 2008 – 8,8; 2009 – 9,1; 2010 – 8,6 и 2011 – 8,4.

Детската смъртност в СЦР през 2011 г. е малко по-висока от средната за страната, но през другите години на анализирания период - 2007 г. - 2010 г. е по-ниска от тази за страната, съответно: 2007 г. СЦР 8,1‰ (в страната – 9,2‰); 2008 г . СЦР – 8,0‰ (страната – 8,6‰); 2009 г. СЦР - 8,8‰ (в страната 9,0‰) и 2010 г. СЦР - 8,5‰ (страната – 9,4‰).

Основните причини за смърт на децата до 4 навършени години са някои състояния, възникващи през перинаталния период, на които се дължат 32.6% от общия брой умирания в тази възрастова група. Следват болестите на дихателната система – 17.4%, вродени аномалии – 15.8%, болести на органите на кръвообращението – 10.7% и външни причини за заболеваемост и смъртност с относителен дял от 5.1%.

В тясна връзка с детската смъртност в светлината на възпроизводството на населението в страната и икономическото развитие е и майчината смъртност. Налице е тенденция на снижение на починалите поради усложнения на бременността, раждането и послеродовия период. Майчината смъртност на 100 000 живородени намалява и през 2011 г. е 12.0. Съответният показател за ЕС за 2011 г. е много по-нисък от този в нашата страна – 6.01.

В смъртността по причини, водещи от много години са болестите на органите на кръвообращението - 65.8%. На второ място са злокачествените новообразувания (15.9%), следвани от болестите на дихателната система (4.0%) и травмите и отравянията (3.4%).

Смъртността от болести на органите на кръвообращението продължава да нараства и в последните години. България е една от водещите страни в Европа със значително по-висок от този в ЕС стандартизиран показател за смъртност - 685.35 (България) и 276.3 (ЕС) на 100 000 души.


Фиг. 2.1.10.1 – 7 - Структура на умиранията по причини в България през 2011 г. (Източник: Национален център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА))
На второ място като причина за смърт са умиранията от новообразувания, смъртността от които е 234.9 на 100 хил. души от населението. Смъртността от новообразувания в България е по-ниска от средната за ЕС, но с тенденция на увеличаване

В структурата на травмите и отравянията най-висок е делът на самоубийствата и на пътнотранспортните злополуки, т.е. на така наречените “външни причини” за смърт. През 2010 г. суицидната смъртност в страната възлиза на 11.8 на 100 000 души.

Естественият прираст на населението е пряко свързан и е функция на раждаемостта и смъртността, а СЦР е с ниска раждаемост и висока смъртност - естественият прираст на населението в района е -8,0‰.

Поставен за сравнение с тенденциите в другите NUTS 2 райони на Европа, прирастът на населението в Северен централен район показва едни от най-неблагоприятните отрицателни стойности за периода между 2001 и 2011 г. В сравнение с другите райони на България, единствено в Северозападния район се наблюдават по-неблагоприятни тенденции. Едновременно с това, коефициентът на плодовитост (фертилност) в СЦР (1,31) е далеч под необходимия минимум от 2.1, който би могъл да даде необходимата устойчивост на броя на жителите. В района се наблюдава и силна тенденция на отрицателен механичен прираст, която представлява другата основна причина за наблюдаваните негативни тенденции в промяната броя на населението.

По отношение на вътрешните за района промени, основна е тенденцията на бързо свиване на голяма част от селищата, като в градовете ръст между двете преброявания се наблюдава единствено във Велико Търново, а свиване с по-бавни темпове – в Свищов и Дулово. Останалите градове и големи села са се свили с между 7 и 22 %, като особено силна е тази тенденция в Силистра, Калипетрово, Айдемир, Тутракан, Бяла, Полски Тръмбеш, Павликени, Стражица, Златарица, Трявна и Дряново. В Борово, Ценово и Алфатар свиването на населението дори надхвърля 22%. Тревожен факт е, че дори голям град със силно развит сектор на услугите и добре развита промишленост като Русе за 10 години се е свил с 7.3%, показвайки неговата невъзможност да поддържа устойчиви нива на броя на своето население.

Данните показват, че при всички разгледани варианти за СЦР се очаква намаляване на населението от 2011 към 2015 и респективно към 2020 г., както общо за района, така и по общини. Прогнозните данни са свързани с показателите за раждаемост, смъртност, естествения и механичен прираст на населението и са отражение на негативните тенденции в демографското състояние на СЦР. Наложителни са мерки за развитие на района и създаване на условия за подобряване и стабилизиране на демографския статус.

2.1.10.2Здравен статус и здравно (медицинско) обслужване на населението

Анализирани са двата основни здравни показателя:

Заболеваемост - общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година

Болестност - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината.

Данните показват, че СЦР може да бъде характеризиран като район с по-висока заболеваемост от средната за страната, макар че това не се отнася за всички области от района.

На територията на Северен централен район се намират доста разнообразни, противоположни по своите характеристики области, което определя нееднотипността в здравните показатели.

Тук могат да се оформят две групи територии - със заболеваемост над средната за страната и с такава под средната за страната. Три от областите са с висока заболеваемост, значително над средната за страната – това са Русе (на второ място в страната), Габрово и В.Търново.

Заболеваемост. В структурата на заболеваемостта, т.е. регистрираните нови случаи през годината, водещо място заемат заболяванията на дихателната система – около 30%, инфекциозните и паразитни заболявания – с 10.06% и на трето място с 8.52% болести на пикочо-половата система. При децата до 17 години повече от половината регистрирани заболявания са от болести на дихателната система (53.60% - 54.5%).

Таблица 2.1.10.2.- 1 Регистрирани инфекциозни заболявания през 2011 г. (на 100 000 жители) в СЦР

	Туберкулоза	Скарлатина	Варицела	Хепатит	Дизентерия
В. Търново	94.0	31.1	211.4	16.5	1.8
Габрово	111.7	71.4	343.0	21.0	-
Русе	69.8	33.8	148.0	7.7	0.4
Силистра	46.6	20.5	90.7	18.9	11.8
Разград	86.7	32.7	415.2	25.1	5.3
Страната	90,5	34,3	261,8	39,9	7,9

Прави впечатление значителните различия по области – заболеваемостта в област Габрово е значително по-висока от средната за страната по отношение на туберкулоза, скарлатина и варицела, но по-ниска за хепатит и без случаи на дизентерия. В. Търновска област се характеризира само с по-висока от средната за страната заболеваемост от туберкулоза, Разград – с по-висока заболеваемост от варицела. Областите Русе и Силистра показват много добри (ниски) показатели на инфекциозна заболеваемост, значително под средните стойности за страната.

При имунопрофилактираните заболявания е наблюдавана по-ниска заболеваемост от тази в страната: епидемичен паротит – 17,3%000 при средна за страната – 69,2%000 , при рубеолата – 2,15%000. При лаймската борелиоза, за която Великотърновска област е ендемична се запазва тенденцията за повишена заболеваемост, сравнена с тази в страната.

Сред хроничните заболявания водещо място в структурата на заболеваемост в СЦР са сърдечно-съдовите заболявания, следвани от ендокринните заболявания.

Болестност. Картината на болестност в СЦР е разнообразна. Някои от областите в района подържат висока болестност от рак. Например болестността от рак средно за страната през 2010 г. е била 3453,8 случая на 100 000 население. За същия период в Русе тя е 4216,4 случая на 100 000, Габрово – 3856,3 на 100 000, В. Търново –3714,5 на 100 000. Едновременно с това, за същия период в Разград и Силистра раковата заболеваемост е по-ниска от средната за страната – съответно 2800,6 и 2904,4 на 100 000 жители. Същата тенденция се запазва и през 2011 г., видно от табл. 2.1.10.2-2.
Табл. 2.1.10.2.- 2 Регистрирани хронични заболявания през 2011 г. (на 100 000 жители) в СЦР

	Злокачествени заболявания		Психични заболявания	Хоспитализирани лица (общо)	Инвалидизирани лица (общо)
	Общо	Новооткрити
В. Търново	3714,5	395,0	2498,5	20250,1	9,1
Габрово	3856,3	429,5	1436,4	25386,6	13,3
Русе	4216,4	481,2	2247,1	22762,2	8,3
Силистра	2904,4	356,6	-	14628,0	16,6
Разград	2800,6	349,1	3799,4	19576,5	11,0
Страната	3469.2	425.6	2075,2	25446,3	10,0

В динамичен план, злокачествените заболявания в областите на СЦР нарастват през последните години, както и в цялата страна.

Открива се една благоприятна тенденция за 2011 г. - новооткритите случаи на злокачествени заболявания на 100 000 души надвишават средните за страната само в област Русе и Габрово, останалите области от СЦР имат по-ниски стойности по този показател от средния за страната.

През последните години не се наблюдава промяна в структурата на регистрираната онкологична заболеваемост. Водещи са злокачествените новообразувания на храносмилателните органи и перитонеума (100.1 на 100000), следвани от тези на пикочо-половите органи (94.7 на 100000), кости, съединителна тъкан, кожа и млечни жлези (със 87.9 на 100000) и дихателната система (със 63.1 на 100000

При децата от 0 до 17 години коефициентът на заболяемост спрямо 2009 година бележи намаление във всички райони - от 1176,81%о на 1041,2%о. Най-висока е заболяемостта от болести на органите на дихателната система, следват травмите и отравяния и на трето място-от инфекциозни и паразитни болести.

Регистрираните психични заболявания са най-много в област Разград, следван от област В. Търново.

Хоспитализирана заболеваемост. Като цяло във всички области в СЦР хоспитализираните случаи са по-малко от средната стойност за страната. От всички хоспитализирани случаи над 80 % са по повод на основно лечение на заболяване и формират хоспитализираната заболеваемост. Останалите 16% са по повод на проблеми, свързани със здравето (тук влизат живородените деца, рехабилитационни процедури и други видове медицинска помощ – клас ХХІ по МКБ-10). Хоспитализираните случаи по клинични пътеки по повод на основно лечение са 40 191, а от клас ХХІ – 6381.

Хоспитализираната заболеваемост за 2010 г. е 10,8% или 51 792 случая, което е със 467 повече от 2008 г. Най-висок дял от хоспитализираната заболеваемост имат Болестите на дихателната система (17,4%), следвани от Болести на органите на кръвообращението - 16,8% и бременност, раждане и послеродов период, вкл. аборти-16,7%.

Инвалидизираните лица на 100 000 население в СЦР са най-много в област Силистра (16,6), следвани от Габрово (13,3) и Разград (11,0) – това са областите с над средната стойност за страната (10,0). За област Търново (9,1) и Русе (8,3) относителният дял на инвалидизирани лица е незначително по-нисък от средния за страната.

Посочените данни определят разглеждания район – СЦР, като рисков негативен по отношение на човешкото здраве – с малки изключения, се отбелязват по-лоши здравни показатели от средните за страната.
Здравно (медицинско) обслужване на населението в СЦР

Очаквана продължителност на живота и лекарски персонал

СЦР е един от районите в Европа, в който очакваната продължителност на живота за новородените е на най-ниски нива (под 74 години). Тази тенденция е силно зависима от общите условия на живот в района, който е един от най-бедните в ЕС. По отношение на осигуреността с медицински специалисти, на европейско ниво не може да бъде проследена зависимост между този показател и очакваната продължителност на живота. В сравнение с другите райони в България, СЦР има най-ниска осигуреност с медицински персонал.

Фиг. 2.1.10-2-1 . Очаквана продължителност на живота и осигуреност с медицински персонал в ЕС, 2010г.

(Източник: Евростат)
Детски ясли,

Разпределението на яслените заведения по територията на района е относително равномерна, въпреки, че в някои общини не се предлагат услугите на детски ясли (Златарица, Полски Тръмбеш, Лозница, Самуил, Борово, Иваново, Ценово, Алфатар, Главиница, Кайнарджа, Ситово). Поради по-високия абсолютен брой на малки деца и бебета в общините Полски Тръмбеш, Ситово и Самуил е възможно да се мисли за разкриване на яслени групи към някои от детските градини в тях. Сериозен дисбаланс се наблюдава по отношение на осигуреността с места в яслени групи, като от една страна са общините с излишък на места в заведенията (Силистра с излишък от 141 места, Бяла – 39 места, Свищов – 25 места, Горна Оряховица – 24 места и Севлиево – 20 места), а от друга, тези с недостиг – Велико Търново с недостиг от 138 места, Русе – недостиг от 93 места, Габрово и Дулово с недостиг от по 5.

Фиг. 2.1.10-2-2. Презадоволеност / недостиг на места в детски ясли в СЦР към 31.12.2010 г.

(Източник: НСИ)
Доболнична помощ

Проследената тенденция за промяна броя на заведенията за доболнична помощ, показва абсолютно увеличение. Между 2005 и 2011 г., ДКЦ-тата са се увеличили с едно (в област Велико Търново), а медицинските центрове са с 9 повече (с по един повече има в момента във Велико Търново, с три в Габрово и Силистра, с пет в Русе, а в Разград има един по-малко). Общият брой на лабораториите също нараства, като по-малко са те само в Силистра и Разград, а броят на медико-денталните центрове остава 3, като този в Габрово е закрит, за сметка на нов такъв в Русе. Другите лечебни заведения намаляват на територията на целия район, с изключение на област Велико Търново.

Табл. 2.1.10.2.-3. Заведения за доболнична помощ в СЦР

	диагностично- консултативни центрове			медицински центрове			Мед.- диагност. и мед- технически лаборатории			медико- дентални центрове			Други лечебни и здравни заведения
	2005	2008	2011	2005	2008	2011	2005	2008	2011	2005	2008	2011	2005	2008	2011
България	105	115	121	495	588	559	854	888	1 006	53	51	49	160	179	150
СЦР	9	10	10	46	47	55	134	141	150	3	3	3	32	33	27
В. Търново	2	2	3	24	22	25	35	34	36	1	1	1	6	7	8
Габрово	2	3	2	8	9	11	14	20	21	1	-	-	5	6	4
Разград	1	1	1	7	6	6	21	21	20	-	-	-	11	11	9
Русе	3	3	3	6	8	11	40	45	50	1	2	2	6	5	3
Силистра	1	1	1	1	2	2	24	21	23	-	-	-	4	4	3

Източник: НСИ
Болнична помощ

Болничната помощ на територията на района се осигурява от 18 многопрофилни и 13 специализирани болници. За разглеждания период се наблюдава запазване броя на много-профилните болници (като в област Габрово е открита една нова многопрофилна болница, а в област Велико Търново е закрита една) и увеличение с 2 на специализираните болници – две нови във Велико Търново, една в Русе и една закрита в Габрово. Леглата в многопрофилните болници намаляват с над 500 броя, за сметка на тези в специализираните, къде се наблюдава увеличение с почти 100 легла. Болниците през 2010 г. са били съсредоточени главно в градовете Русе (11 болници) и Велико Търново (7 болници), като 3 е имало в Севлиево, по 2 в Свищов, Трявна, Бяла и Габрово, и по една в Горна Оряховица, Елена, Павликени, Полски Тръмбеш, Дряново, Исперих, Кубрат, Разград, Дулово, Силистра и Тутракан.

Фиг. 2.1.10-2-3 Осигуреност с лекари и болнични заведения по общини, 2010 г.

(Източник: НСИ)
Социални услуги

Услугите в областта на социалните дейности в района разполагат с добре изградена мрежа от заведения, сравними със средните показатели за страната. Областите Велико Търново и Русе заемат водещо място в предоставянето на социални услуги в сравнение с другите области в района. В рамките на ОПРР, през настоящия програмен период бяха реализирани и са в процес на реализация редица проекти за подобряване на социалната инфраструктура на територията на СЦР. Сред реализираните вече проекти са обновяване и оборудване на социални заведения за деца и младежи с увреждания в гр. Разград и с. Просторно, модернизиране и адаптиране на общинска сграда за нуждите на Дом за възрастни с физически увреждания в гр. Габрово, модернизация на Дом за деца, лишени от родителски грижи “Пеню и Мария Велкови” гр. Велико Търново и в Дом за деца, лишени от родителски грижи “Христо Смирненски” с. Балван, модернизация на Дневен център за деца и възрастни с увреждания и Дневен център за деца с увреждания, гр. Горна Оряховица и на Дом за възрастни хора с физически увреждания, с. Горски Тръмбеш. Проектите, които са в процес на реализация са още повече и покриват всички области на територията на района – изграждат се центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в градовете Силистра, Русе, Севлиево, Габрово, Горна Оряховица, Велико Търново (временно спрян проект) и Главиница; изгражда се подходяща и ефективна социална инфраструктура за деца и младежи с увреждания в град Разград. Домовете за медико-социална грижа за деца, от своя страна показват достатъчен и дори неоползотворен капацитет.

Таблица 2.1.10.2- 4 Домове за медико-социални грижи за деца към 31.12.2010 г.

	места	деца
Общо за страната	3854	2455
Северен централен	609	434
Велико Търново	145	116
Габрово	74	50
Разград	100	29
Русе	190	162
Силистра	100	77

Източник: НСИ
През последните години се отбелязва постоянен ръст на предлаганите услуги, предоставяни в общността, най-често под формата на услугите "Социален асистент" и "Домашен помощник". Деинституционализацията на грижата и подпомагането на нуждаещите се в тяхната домашна среда се разглежда като основна предпоставка за ограничаване на тяхната социална изолация. Подобни услуги се предлагат в почти всички общини на територията на района. Едновременно с това инвестиции са насочени и към установяване и подобряване на работата на дневни центрове за подкрепа и работа с деца и младежи във Велико Търново, Стражица, Свищов и Борово; дневни центрове за възрастни в Разград, Тутракан, с. Сокол (общ. Главиница), Дулово, Полски Тръмбеш, Лясковец, Велико Търново; защитени и преходни жилища или други форми за настаняване на непълнолетни в Исперих, Силистра, Велико Търново; центрове за социална рехабилитация, интеграция и обществена подкрепа в Силистра, Русе, Две могили и Лозница; защитено жилище за възрастни и център за услуги и дейности, насочени към ранна интервенция в подкрепа на родители на новородени деца с увреждания в гр. Русе.

През последните години са реализирани и редица проекти за осигуряване на трудова заетост на хора в неравностойно положение най-вече в социални предприятия, някои от които в общините Ситово, Алфатар, Велико Търново, Лясковец, Русе, Трявна и Разград.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 5.99 Mb.

Сподели с приятели: