Министерство на регионалното развитие и благоустройството


Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие



страница15/39
Дата30.12.2017
Размер5.99 Mb.
#37733
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   39

3.2Територии, свързани с опазване на биологичното разнообразие


    Териториите, свързани с опазване на биологичното разнообразие, са защитените територии по Закона за защитените територии и защитените зони по Закона за биологичното разнообразие. Териториите включени в Натура 2000, обявени съгласно Директива 92/43/ЕЕС за хабитатите и Директива 79/409/ЕЕС за птиците са места от територията и акваторията на страната, които отговарят на изискванията за наличие на важни за биологичното разнообразие растителни и животински видове, и типове природни местообитания, включени в Приложенията на Директивите.

В границите на основните градове в Северния централен район частично попадат следните защитени зони по Директивата за местообитанията:

  • ЗЗ Ломовете (BG0000608), в землището на гр. Русе

  • ЗЗ Търновски височини (BG0000213) и Река Янтра (BG0000610), в землището на гр. Велико Търново.

  • ЗЗ Витата стена (BG0000190) и Река Янтра (BG0000610), в землището на гр. Габрово.

  • ЗЗ Островче (BG0000173), в землището на гр. Разград.

  • ЗЗ Студена река (BG0000233), Персина (BG0000396) и Свищовска гора (BG0000576), в землището на гр. Свищов.

  • В землището на гр. Силистра няма защитени зони.

Защитените зони по Директивата за птиците, които частично попадат в границите на основните градове в района са следните:

  • ЗЗ Ломовете (BG0002025), в землището на гр. Русе.

  • ЗЗ Комплекс беленски острови (BG0002017) и Свищовско-Беленска низина (BG0002083), в землището на гр. Свищов.

  • В землищата на гр. Велико Търново, Габрово, Разград и Силистра няма защитени зони.

На територията на СЦР има редица други защитени зони, по-голяма част от които са за опазване на природните местообитания. В Северен централен район са разположени 2 резервата и 3 поддържани резервата. В този район влиза малка част от Националния парк "Централен Балкан", природните паркове "Българка", "Русенски Лом" и “Етъра”, както и различни категории защитени територии предимно по поречието на р. Дунав.

Тези територии е възможно да бъдат значително засегнати при развитието на приоритет 3.1 на Стратегическа цел 3 и всички дейности към Специфична цел 3.1.1 - Изграждане на коридори с национално и наднационално значение.


3.3Територии, свързани с опазване на културното наследство


Териториите, които може да се очаква, че ще бъдат повлияни от плана са преди всичко териториите с НКЦ в неразвита качествено експозиционна среда:

  • Урбанизирани територии с историческо напластяване на НКЦ от различни епохи;

  • Експозиционната среда на всички видове НКЦ, вкл. градските исторически паркове и градини;

  • Линейните урбанизирани структури с КИН – поречни и крайречни зони в историческа среда, исторически булеварди и озеленени старинни улични пространства с улични декоративни каменни чешми;

  • Обособени урбанистични комплекси със специфична историческа и мемориална среда – манастири, църковни комплекси, стари гробища, мемориални монументални композиции, музейни комплекси, етнографски музеи, еко-музеи и археологически музеи на открито в паркова среда.

4.Съществуващите екологични проблеми, имащи отношение към Регионален план за развитие на СЦР 2014-2020


В настоящата точка на екологичната оценка е направено допълнително проучване, с цел изясняване на главните екологични проблеми и тенденции в страната, направен е преглед и тълкуване на съществуващите екологични данни и информация.

4.1Въздух и климатични фактори


За градовете (Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов, Севлиево, Силистра и Русе) с установени проблеми по отношение на качеството на атмосферния въздух има изготвени програми за подобряване на КАВ и поддържане нивото на замърсителите в законово установените норми.

Съществуващи проблеми са свързани със:



  • Липса на информационни системи за качеството на атмосферния въздух във възлови за съответния град места

  • Високо ниво на ФПЧ10 през отоплителния период. Основна причина за констатирания проблем със съдържанието на фини прахови частици под 10 микрона е използването на фосилни горива за битово отопление в комбинация с неблагоприятните метеорологични условия през зимния период. Немалка роля като фактор играе и състоянието на уличната инфраструктура и деградиралите градски площи. Всички тези проблеми са отчетени в програмите за качеството на атмосферния въздух изготвени от съответните общини.

4.2Води

4.2.1Повърхностни води


В резултат от анализа и оценката на антропогенното въздействие и натиск върху водите, са идентифицирани следните екологични проблеми, които могат да се класифицират в няколко категории:
Проблеми, свързани с количеството на водите

В Рамковата директива за водите 2000 60/ ЕС, дъщерните директиви и транспониращите ги нормативни документи в българското законодателство, проблемът с количественото състояние на повърхностните води се разглежда само като елемент на хидроморфологичното им качество. Това обстоятелство не съответства напълно на характерните особености на повърхностните водни тела на територията на БД Дунавски район, за които са идентифицирани следните групи основни проблеми:


Регулиране на оттока

  • Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват. Това е проблем за твърде голям брой водни тела с ВЕЦ, язовири или водохващания. Под водохващанията и язовирите реките пресъхват през летните месеци.

  • Не навсякъде е осигурено добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, напоителни язовири, диги);

  • В много единични участъци на речните русла, предимно в границите на населените места и землищата им, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.


Водоснабдяване

  • Не навсякъде се доставя необходимото количество вода за питейно-битови нужди. Селата на собствени водоизточници страдат от режим на водата в случаите, когато водоизточниците им пресъхнат или са с изключително нисък дебит поради засушаване.

  • Водопроводната мрежа в много от градовете е с възраст над 35 год., в по-голямата част изградена от етернитови тръби, амортизирана е и допуска загуби на вода над 70%. Констатираните загуби на вода от водопроводната мрежа са изключително големи и се дължат основно на физически течове – както видими, така и скрити.

  • За промишлено водоснабдяване обикновено се използва условно чиста вода, но все още не са достатъчни дейностите по внедряване на водоспестяващи технологии , затворени оборотни цикли и пр.

  • Питейната вода предимно се хлорира. Липсва достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ).

  • В голяма част от водопроводната мрежа, в т.ч. вертикалните водопроводни инсталации в сгради, нивото на корозия или натрупвания на отлагания е значително, което обуславя рискове за качеството на водата.


Напояване

  • Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали) и често не по предназначение.;

  • Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения; Има много микроязовири, които са заблатени, затлачени и обрасли, и не могат да се използват за напояване и риболов. Други са превърнати в рибарници и дадени под аренда от селските кметове, но не навсякъде тази промяна е направена според инженерно-техническите изисквания. При високи води са възможни аварии.

  • Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).


Проблеми, свързани с качеството на водите:

  • Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа, в градовете са обхванати 80-98 % от отпадъчните води, но в селата са обхванати около и под 50%. Има много селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;

  • Непречистени отпадъчни води се заустват в повърхностните водни тела

  • Въпреки, че се използват ЛПСОВ към някои производствени предприятия все още е значимо натоварването от специфични органични и други замърсители.

  • Състоянието на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро – мрежите са амортизирани и допускат течове.

  • Липсват достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела/обекти;

  • Проблемите с пречистването на отпадъчните води са характерни за по-малките градове и селата, където липсват пречиствателни съоръжения, а настаняването на икономически дейности в тях поражда рискове за опазване на околната среда.

  • Съществуват нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките.


Хидроморфологични изменения и Защита от вредното въздействие на водите

  • Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове)

  • Поддържането на проводимостта на речните легла не се извършва във всички участъци и не е достатъчно.

  • Начина на изземане на инертни материали в действителност води до образуване на езера, вследствие вдълбочаване в определения участък на речното корито или в крайречната зона

  • Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места с оглед превенция и защита от наводнения;

  • Добивът на инертни материали е довел до нарушаване на речните легла, и водна ерозия.

4.2.2Подземни води


Най-значим проблем свързан с подземните води е антропогенното въздействие върху химичното и количественото и им състояние, произтичащо от:

  • точкови източници на замърсяване: стари нерегламентирани сметища за битови отпадъци от населените места, складове за пестициди и др.;

  • дифузни източници на замърсяване: селища без ПСОВ и без или с частично изградена канализационна мрежа, съществуващите, в значителна степен амортизирани, канализационни мрежи, земеползването (орна земя и трайни насаждения), свързано с прилагане на торове и препарати за растителна защита;

  • състоянието на водовземането: сезонен недостиг на питейна вода в някои населени места, големи загуби на питейна вода преди достигане до потребителите; използване на питейна вода за промишлени нужди и напояване.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Сподели с приятели:
1   ...   11   12   13   14   15   16   17   18   ...   39




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница