Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Северен централен район за периода 2014-2020 г

2.2.2.1Повърхностни води

Развитие на околната среда без прилагането на Регионален план за развитие на Северен централен район за периода 2014-2020 г. предполага да се запази тенденцията за подобряване на качеството на повърхностните води, но с по-бавни темпове. България е поела ангажимент да спази изискванията на Директива 91/271/ЕЕС относно пречистване на отпадъчни води от населените места. Тя изисква страните членки на ЕС да изградят канализационни мрежи и да осигурят биологично или по-строго пречистване на събраните отпадъчни води за всички агломерации с над 2 000 еквивалентни жители (е.ж.). Съгласно Договора за присъединяване на Р. България към ЕС, сроковете за прилагане на изискванията на Директивата са - до 31.12.2010 г. за всички агломерации с над 10 000 е.ж и до 31.12.2014 г. за всички агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.

Предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от повърхностни и подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове също се очаква да допринесе за подобряване качеството на повърхностните води.

2.2.2.2Подземни води

• 
  прилаганите мерки от нормативните актове: Закон за водите, Закон за опазване на околната среда, Наредба № 1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2007 г за проучване, ползване и опазване на подземните води, Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води по чл. 135, ал. 1, т. 6, Наредба № 2/13.09.2007 г за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, Наредба № 6/09.11.2000 г за емисионни норми за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти, Наредба № 9/ 19.03.2001 г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели, Наредба № 1/11.04.2011 г. за мониторинг на водите и др.;
  
• 
  предстоящото регламентиране на водовземането от всички водовземни съоръжения от подземни води, проектиране, учредяване и изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битови нужди и около водоизточниците на минерални води, в съответствие с изискванията в посочените нормативни актове;
  
• 
  осъществяваният от Районните инспекции по околната среда и водите превантивен, текущ и последващ контрол на обекти, формиращи при дейността си отпадъчни води - канализационните мрежи, пречиствателните съоръжения и станции за отпадъчни води, източниците на замърсяване на водите при аварийни ситуации и залпови изпускания и по изпълнение на задълженията в Разрешителните за водовземане от подземни води.
  

2.2.3Почви

Неприлагането на Стратегическа цел 4 и по-точно неприлагането на Специфични цели 4.1.3 – Ограничаване на природните рискове (превенция на риска) и 4.2.1. Подобряване на енергийната ефективност на района, ще има негативен ефект върху почвите в Северен централен район. Този ефект се изразява във:

• 
  запазване на риска от загуба на почви, вследствие от увреждане и унищожаване на повърхностния почвен слой, в резултат от свлачищни процеси, наводнения и др.
  
• 
  запазване на риска от замърсяване, вкисляване и/или увреждане на почви в резултат от аерозолни замърсители, попадащи в повърхностния слой с дъждовната вода.
  
• 
  запазване на риска от загуба на почвеното плодородие и ускоряване на процесите на опустиняването
  

2.2.4Ландшафт

Нереализирането на Специфична цел 4.1.1. Подобряване на водоснабдяването, канализацията и третирането на отпадъчни води ще доведе до евентуално замърсяване на ландшафтите, вследствие амортизирането и липсата на новоизградени канализационни системи и неизграждането на селищни пречиствателни станции за отпадъчни води.

Нереализирането на Специфична цел 4.1.2. Подобряване на системата за управление на отпадъците може да доведе до замърсяване на ландшафтните компоненти и неблагоприятно визуално въздействие, вследствие невъвеждането на адекватна система за управление на отпадъците в района.

2.2.5Биологично разнообразие, флора, фауна

2.2.5.1Флора

2.2.5.2Фауна

Развитието на фауната при нулева алтернатива ще има подобен на растителността ход, като основно деградационните процеси ще протичат в открити територии, неизползвани по предназначение дълго време. За гръбначната фауна и в частност птиците, нулевата алтернатива би имала положителен ефект, предвид ограниченото човешко присъствие и липсата на дразнителите шум, светлина и др. Земеделските практики ще продължат да се развиват както досега, а обработваемите и необработваеми площи няма да бъдат предмет на смяна на предназначението си.

В изоставените земеделски земи обикновено протичат вторични сукцесии, при които чрез паралелно изменение на растителните съобщества и на компоненти на местообитанията се формират тревни екосистеми от плевелно - рудерален тип. При оптимистичния вариант на прогнозата, тяхното развитие е в направление на частична стабилизация, която е свързана с екстензивни сукцесионни изменения и превръщането им в ливаден или пасищен тип екосистеми.

При нулевата алтернатива, отсъствието на строителство ще предпази територията от някои негативни последици по време на строителните дейности – изсичане на дървесна растителност, изкопни и насипни работи, работа със строителна техника – увеличаване на газовите емисии (макар и краткотрайно), увеличена рудерална инвазия, промяна на ландшафта и хидрологичния режим, трайно нарушаване на местообитания и др. Нараства и вероятността от безконтролни човешки дейности (напр. изхвърляне и депониране на отпадъци), както и от възникване на инцидентни въздействия (пожари).

2.2.5.3Национална екологична мрежа

Имайки предвид стратегическите цели на Регионалния план за развитие на СЦР за периода 2014–2020 г., а именно икономическо, социално и териториално сближаване, наред с опазването на околната среда, Регионалният план за развитие е в синхрон с основните насоки за развитие на ЕС, сред чиито цели е и поддържането на мрежата от защитени територии и зони. Сред специфичните цели на регионалния план са заложени редица дейности за превенцията на риска от природни бедствия, пряко свързани с околната среда: ефективно управление на защитените зони и обектите на Натура 2000 чрез разработване на планове за управление на защитените зони; подпомагане на дейностите за борба с горските, полските пожари и пожарите в населените места; внедряване на системи за ранно предупреждение при наводнения, земетресения, опасност от свлачища и др. природни бедствия. Без осъществяването на тези дейности би могло да се очаква недостатъчно ефективно управление на защитените зони от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“, както и повишен риск от застрашаване на състоянието на защитените територии, в резултат от недостатъчно добре развита система за ограничаване и предотвратяване на природните бедствия.

2.2.6Културно – историческо наследство

Без прилагането на плана:

• 
  НКН няма да стане активен фактор за икономически и социален напредък в развитието на района и няма да функционира като фактор за повишаване на трудовата заетост на местното население;
  
• 
  Ще отслабне още повече влиянието му върху стимулиране развитието на другите функционални системи на жизнената среда на районите, ще рецидивира практиката на т.н. ”частични изменения” на устройствените планове, което е сигурен начин да се компрометира качеството на въздействие на устройствения инструментариум;
  
• 
  Атрактивността на СЦР като развиваща се съвременна туристическа дестинация ще намалее.
  
• 
  Опазването на подземното археологическо наследство ще губи във висока степен автентичност, тъй като ще преобладават фрагментарните (неинтегрираните) форми на намеси. Сами по себе си те представляват риск за опазването на подземното археологическо наследство.
  

Реализирането на РПР на СЦР ще допринесе са популяризирането на културно-историческото наследство на района.

2.2.7Материални активи

Реализирането на Регионален план за развитие на Северен централен район (2014-2020) ще допринесе за значително подобряване на съществуващите материални активи, както и за създаването на нови такива. Холистичният и интегриран подход, заложен в РПР на СЦР, ще способства за дългосрочна експлоатация и поддръжка в добро състояние на материалните активи. Практиката е доказала, че стратегическият подход към развитието на инфраструктурата дава по-добри резултати, отколкото осъществяването на проекти "на парче".

Без реализацията на РПР на СЦР се очаква като цяло да продължи тенденцията за влошаване на състоянието на материалните активи. Разбира се, чрез реализирането на отделни проекти, финансирани по различни линии е възможно да бъдат направени частични подобрения на инфраструктурата, но както беше посочено по-горе, стратегическият подход дава по-добри и устойчиви резултати. Дейностите по изграждането и рехабилитацията на инфраструктурата са свързани с отрицателно въздействие върху компонентите на околната среда, поради това е важно да бъдат спазени всички законови процедури и да бъдат направени съответните оценки за влиянието на конкретните проекти върху околната среда. От изключително голямо значение е и упражняването на ефективен контрол по време на строителните дейности, тъй като основните въздействия се проявяват именно тогава.

2.2.8Отпадъци

Неприлагането на Регионалния план за развитие на Северен Централен Район за периода 2014-2020г. не би повлияло върху количествата генерирани отпадъци.

Нереализирането на Специфична цел 4.1.2. Подобряване на системата за управление на отпадъците, може да доведе до забавяне на темповете на въвеждане на подходяща система за управление на отпадъците в района, в т.ч. разширяване на системата за разделно събиране на отпадъците, система за третиране и оползотворяване на биологични отпадъци, инсталации за рециклиране на отпадъци, рекултивация на стари сметища, третиране на опасните отпадъци.

2.2.9Население, човешко здраве и обекти, подлежащи на здравна защита

Предвид основните цели и приоритети на РПР на СЦР, както и състоянието на демографските процеси и здравния статус на населението в района, без прилагането на РПР няма да се създадат условия за подобряване на условията на живот, социалната сфера, здравната и социална инфраструктура, което може да осигури подобряване на демографските процеси, намаляване на бедността и здравните рискове, особено за някои от по-засегнатите в това отношение региона на СЦР.

Чрез инструментите на регионалната политика могат да се търсят начини за икономическо съживяване на СЦР, подобряване на градската среда и условията за живот на населението, за отделни рискови групи от населението (болни, социално слаби, самотни възрастни), за намаляване на бедността и социално включване на изолирани лица, деинституционализация на деца и възрастни в риск и други социални дейности, пряко свързани със здравето и демографията на населението.

Ако не се приложи РПР, се очаква задълбочаване на негативните демографски процеси - ниска раждаемост, нисък тотален коефициент на плодовитост, по-висока от средната за страната смъртност, респективно много нисък (отрицателен) естествен прираст. При това, значително се нарушава възрастовата структура на населението (застаряване на населението), както и тенденцията за най-ниска очаквана продължителност на живота за новородените - под 74 години.

Без прилагането на РПР се създават пречки за осигуряване на по-добро качество на живот за населението и за здравословни условия на живот, което от своя страна ще бъде предпоставка за повишен здравен риск при населението.

Разбира се, демографското развитие на даден район не би могло да се определи като непосредствен обект на въздействие на регионалната политика. Това развитие е резултат от влиянието на множество социално-икономически и културни фактори, които са в обсега на икономическата, социалната, образователната, здравната, културната и пр. политики. Затова прилагането на РПР е възможност за съвместяване на дейности от тези политики, в посока подобряване на социалните и здравни условия на живот.

Без прилагане на РПР ще продължи процеса на значително обезлюдяване на някои части от района, което създава неблагоприятни тенденции за концентрация на население в определени по-развити зони, дисбаланс на развитието на СЦР. Едновременно с това ако не се приложи РПР, няма да се създадат условия за подобряване на здравеопазването в отделните райони, за подобряване на качеството и достъпът до здравни услуги за населението, което е важен фактор за запазване на здравето на хората, за профилактика на заболяванията, за намаляване на заболеваемостта и смъртността на населението. Без прилагане на РПР могат да се задълбочат някои негативните процеси по отношение на здравното състояние на населението.

Състоянието на околната среда е от съществено значение за здравния статус на населението. Затова устойчивите решения по отношение прилагане на РПР са съществен елемент в общата стратегия за подобряване на демографията и здравето на населението.

Регионалният план за развитие на СЦР се очаква да подобри бита и условията на живот, както и да подобри околната среда, което прави проекта съвместим с настоящото състояние на населението, общинските структури, здравния риск.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 5.99 Mb.

Сподели с приятели: