Министерство на регионалното развитие и благоустройството

4.3Почви

Процесът на почвено запечатване се отнася за почви, използвани и трайно застроени за селищно изграждане, промишлено и инфраструктурно строителство, търговски и транспортни участъци, пътна и железопътна мрежа и др. Очаква се през следващите години процесът да е още по-силно изразен поради планираните за реализация проекти.

Почвената ерозия засяга огромни площи от територията на страната. Тя е естествен процес, който е силно зависим от антропогенните фактори. Обезлесяването и прочистването на естествената растителност при реализация на инфраструктурни, промишлени, туристически и др. проекти, интензивното земеделие и липсата на адекватни противоерозионни мероприятия водят до задълбочаване на проблемите, свързани със загуба на ценни почви в следствие на развитието на ерозия. Свлачищата също са природни процеси и причините за възникването им са свързани със силно пресечения релеф и други специфични геоложки дадености в определени райони, но са и много зависими от дейността на човека в силно урбанизираните райони.

Локалното замърсяване на почвите е свързано най-често с транспортната мрежа, складовете за опасни вещества и промишлените предприятия. Проблемите, свързани с транспорта, се изразяват в локални замърсявания с нефтопродукти, засоляване на околните почви в следствие на поддръжката на пътната мрежа в зимни условия и замърсяване с битови отпадъци. Всички складове за опасни вещества създават реална опасност за околната среда и населението. Промишлените предприятия са един от основните източници на замърсяване на почвите с тежки метали.

4.4Ландшафт

Проблемите, свързани с нарушаването на ландшафтите и водещи до промяна на ландшафта и неговите компоненти, имащи отношение към Регионалния план за развитие на Северен Централен Район 2014-2020 г. са описани по-долу:

Липса на нормативна база В момента единственият нормативен документ в България, който регламентира опазването и управлението на ландшафтите е Европейската конвенция за ландшафта. Необходимо е законово да се регламентират дейностите по опазване и устойчиво управление на ландшафтите.

Замърсяване на компонентите на ландшафтите - В резултат от строителните дейности при изграждане на нови обекти, реконструкцията и модернизацията на съществуващите обекти и полагането на необходимата инфраструктура се получава запрашаване и замърсяване на компонентите на ландшафтите с тежки метали и сажди от пътищата; с отпадъци и гориво-смазочни материали от автотранспорта и строителната механизация, и от дейностите свързани с поддръжка на транспорта.

Промяна на типовете ландшафти Промяната на съществуващите ландшафтни компоненти и замърсяването им с отпадъци, има неблагоприятно визуално-естетическо въздействие върху ландшафтите. Създаване на нови ландшафтни типове в резултат от изграждане на новите съоръжения и антропогенизацията на териториите е също съществен проблем.

Нарушаване на ландшафтите Нарушенията върху ландшафтите могат да бъдат преки и вторични. Преките нарушения на ландшафтните компоненти се наблюдават по време на строителните дейности, рехабилитацията и модернизацията на всички видове обекти и тяхната инфраструктура и са резултат от присъствието и експлоатацията на строителна техника на площадката, като се получава и визуално-естетическо натоварване на териториите. Вторични промени в ландшафтите се наблюдават вследствие на следните дейности: промени в използването на земята, поставянето на огради и осветление, промени на характера на ландшафтите вследствие причинени от интензификацията на използването на терените, ерозия на почвите, въздействие върху ландшафтите вследствие в резултат предложенията за оформяне на ландшафта.

Визуално-естетически въздействия - Вторични промени върху ландшафтните компоненти има вследствие изграждането на нови структури и обекти. Визуални въздействия се получават също при изграждане на индустриални, технологични, транспортно-логистични и панаирни паркове, изграждане на нови и реконструкция на стари сгради, транспортни коридори и трасета, мостове, тунели, вело-алеи, рехабилитация на ж.п. линии, изграждане на нови газопреносни и газоснабдителни мрежи, изграждане на туристическа инфраструктура, възстановяване и реставрация на културни паметници, подмяна на инфраструктура, подмяна или изграждане на нови водопроводни системи и канализационни мрежи.

4.5Биологичното разнообразие, флора, фауна

4.5.1Флора

Урбанизацията, интензификацията на транспорта, замърсяването на вътрешните водоеми и нови територии с индустриални и битови отпадъци и др. са мощни негативни фактори, влияещи върху богатото и оригинално биологично разнообразие на България, чийто основен компонент е флората. Големите градове и свързаните с тях индустриални предприятия в СЦР (Русе, Велико Търново, Разград, Силистра, Габрово) не са изключение от характерния за сегашното урбанистично и индустриално развитие процес. Отлагането на атмосферни замърсители е продължаващ проблем за здравословното състояние на горите и състава на растителните съобщества. То нарушава здравния баланс на организмите или екосистемите, пряко или чрез вкисляване на почвата. Взаимодействието на отложените атмосферни замърсители с листната маса променя хранителния статус на дърветата и повишава чувствителността им по отношение на атаките от гъбни патогени или насекомни вредители.

Горските пожари са голям проблем за флората и околната среда като цяло, тъй като променят всички условия на средата, в т.ч. унищожаване на растителни и животински видове, много от тях редки и ценни, частично или изцяло разрушаване на хумусния почвен слой, създаване на условия за проникване и развитие на гъбични и др. вредни организми, последствията от които са нарушаване на устойчивостта на екосистемата. Немалко са горските пожари в България, причинени от човешка дейност - за последните 10 години 50% са доказано причинени от човешка дейност.

Кумулативният брой на чуждите за България видове нараства постоянно от 1900 г. насам. Най-уязвими за навлизането и натурализирането на чужди растителни видове са създадените от човека местообитания, следвани от крайречните местообитания.

Неконтролираното изхвърляне на строителни отпадъци от гражданите и фирмите при изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места е също сериозен проблем. Това пряко влошава местообитанията и унищожава ценни растителни видове.

4.5.2Фауна

Проблемите, свързани с фауната, имащи отношение към РПР на СЦР се отнасят до райони с особено екологично значение, като защитените зони по Закона за биологичното разнообразие и проблеми, свързани с неконтролираното изхвърляне на строителни и битови отпадъци от гражданите и фирмите, което води до формиране на нерегламентирани сметища, главно на входовете и изходите на населените места, около пътните артерии и замърсяване на зелените площи в самите населени места. Това влошава местообитанията и се отразява както пряко, така и косвено върху фаунистичното разнообразие.

Отношение към тези проблеми и тяхното разрешаване са залегнали в Стратегическа цел 4 и приоритет 4.1 – Околна среда и ресурси – опазване и ефективност.

4.5.3Национална екологична мрежа

СЦР е със сравнително нисък дял на защитени територии в страната. Проблемите биха могли да се свържат най-вече с експанзията на селищните места, водеща до фрагментация на природните местообитания. Като цяло, застрояването или изграждането на туристическа и др. инфраструктура (напр. МВЕЦ) във все повече чувствителни територии (вкл. защитени територии, зони от Натура 2000, редки и уязвими местообитания и екосистеми като влажни зони, поречия, гори и др.) се превръща във все по-сериозен проблем за България през последните години.

Загубата на биологично разнообразие е един от най-големите проблеми за околната среда както в глобален мащаб, така и за България. Под влияние главно на човешките дейности, редица природни местообитания и прилежащото им биоразнообразие са подложени на редица негативни фактори като разрушаване, фрагментация и замърсяване.

От друга страна, неустойчивите селскостопански (интензивно и химизирано селско стопанство) и горскостопански практики (провеждане на голи сечи, унищожаване на старите гори, залесяване с монокултури и др.), също могат да причинят загуба на биоразнообразие, което се отразява на предмета на защита на териториите, включени в Националната екологична мрежа.

В границите на основните областни градове в СЦР попадат изцяло или частично защитени зони както по Директивата за птиците, така и по Директивата за местообитанията. Един от основните проблеми е липсата на разработени, утвърдени и влезли в сила планове за управление за всяка една от защитените зони в района.

Една от дейностите на РПР на СЦР – „Ефективно управление на защитените зони и обектите на Натура 2000, чрез разработване на планове за управление на защитените зони” към Специфична цел 4.1.3 е насочена към разрешаването на този проблем и подпомагане на институциите при вземане на решения, свързани с опазването на биологичното разнообразие в защитените зони и територии.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г

Изтегляне 5.99 Mb.

Сподели с приятели: