Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие



страница10/24
Дата14.08.2018
Размер3.15 Mb.
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   24

2.5 Развитие на бизнес услугите


Достъпът на бизнеса до качествени информационни и консултантски услуги е от решаващо значение за развитието на бизнес средата. Българските райони значително изостават по отношение на развитието на услуги за бизнеса, в сравнение с другите европейски страни, главно поради ограничения достъп, лошото разпространение и ниското качество на предлаганите услуги.

Мрежата от организации, подкрепящи бизнеса, включва агенции за регионално развитие, бизнес-центрове, бизнес-инкубатори, сдружения на предприемачи и др. В огромната си част тези организации са създадени по различни програми и техният брой в една област или район не е резултат от обективни икономически процеси, а по-скоро от субективната преценка на различни донори. Ето защо не могат да се правят категорични изводи от броя на организациите в съответната област или район. Още повече, че тези организации са изключително разнородни и предлагат твърде различен набор и обем от услуги. Също така липсват данни доколко бизнесът ги припознава като свои партньори и доколко ползва техните услуги. Все пак трябва да отбележим, че се наблюдава регионална хомогенност на показателя брой организации в район от ниво 2, както и брой организации в област.

На територията на ЮЦР се намират 812 от 42 бизнес центъра, обединение в Асоциация ,,Национална мрежа за бизнес развитие” (НМБР), създадени по проект JOBS, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и местните общини. 

Българската стопанска камара (БСК) и Българската търговско промишлена палата (БТПП) имат клонове в областните центрове на ЮЦР и предоставят услуги главно за своите членове. Така техния капацитет остава неизползван на пълни възможности.

По Процедура: BG161PO003-2.2.01 ,,Подкрепа за създаване и развитие на бизнес-инкубатори” на оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” (ОПРКБИ), в процес на изпълнение са 15 проекта. 4 от тях са насочени към създаване и успешно функциониране на бизнес инкубатори на територията на областите Кърджали, Пловдив, Смолян и Хасково.

В рамките на ОПРКБИ, Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), е  определило бюджет по Приоритетна ос 3, включително националното съфинансиране, в размер на 199 млн. евро за изпълнение на Инициативата JEREMIE, чиято основна цел е подобряване на достъпа до финансиране на МСП чрез различни инструменти на финансов инженеринг. Поради изискването за набиране на частен капитал по финансовите инструменти, в допълнение към публичното финансиране по JEREMIE (199 млн. евро), се добавя и частно такова, в резултат от което общата сума по инициативата достига 563 милиона евро,  насочени в подкрепа на българските МСП под формата на дялови инвестиции и заеми. Липсват данни доколко бизнесът се възползва от услугите предоставяни по Инициативата.

По оперативна програма „Административен капацитет” реализирани и в процес на реализация са 19 проекта за подобряване на процесите и обслужването на гражданите и бизнеса и предоставяне на е-услуги от общинските администрации Мадан, Рудозем, Свиленград, Пещера, Асеновград и др. Основна цел на проектите е повишаване удовлетвореността на гражданите и бизнеса по отношение на предоставяните от общините административни услуги.

2.6 Предприемачество13


Разпределението на предприятията по размерни групи (големина) е направено по най-често използвания признак – заети лица, в съответствие с изискванията за средносписъчен брой на персонала, посочени чл. 3 на Закона за малките и средни предприятия.

От графиката по –долу може да се констатира, че структура за ЮЦР и страната като цяло е много стабилна и не търпи резки промени през годините. Преобладаващ дял от около 90 % в нея заемат микропредприятията с персонал до 9 души. Малките предприятия са на второ място с дял от около 6-9 %. Средните предприятия са около 1-2 % от всички предприятия в страната, а големите са под един процент и се колебаят около 0,2-0,4 %. В тази структура не могат да се отбележат значителни различия по райони.

В ЮЦР, както и за останалите райони от ниво 2, относителния дял на микропредприятия за 2010 г. спрямо 2007 г. се увеличава за сметка на относителния дял на всички останали групи предприятия.
Графика 6 Разпределение на предприятията от нефинансовия сектор на икономиката по групи според броя на заетите в тях, в страната и по райони от ниво 2



Източник: НСИ, 2007, 2010

Най-голяма концентрация от всички предприятия се получава в ЮЗР. В него се намират от 36,7 % до 43,2 % от различните по големина предприятия през 2010 г. Второ място в това подреждане заема ЮЦР с около 16-18% от всички размерни групи предприятия на страната. Следващите места се заемат от два района – СИР и ЮИР. На последно място с най-ниска концентрация на предприятия е СЗР с около 6-8 % от предприятията на страната. Тази структура е също много стабилна и не подлежи на сериозни промени във времето.

Таблица 13 Относителен дял на районите от ниво 2 по категории предприятия спрямо страната


Райони от ниво 2

2010

Групи предприятия според броя на заетите лица (%)

до 9

10-49

50 - 249

250+

Общо за страната

100.0%

100.0%

100.0%

100.0%

СЗР

7.8%

7.5%

7.8%

6.5%

СЦР

9.4%

10.2%

11.1%

11.4%

СИР

13.9%

12.8%

11.6%

11.6%

ЮИР

14.3%

13.2%

12.4%

11.3%

ЮЦР

17.9%

18.4%

17.8%

16.0%

ЮЗР

36.7%

37.8%

39.4%

43.2%

Източник: НСИ, 2010

През 2010 г. се наблюдава намаление на броя на предприятията във всички райони от ниво 2, с изключение на Югозападен район, който е най-големият от гледна точка на брой работещи предприятия. През разглеждания период предприятията в него се увеличават с 0,7 % и техният брой достига 135 114 или 36.8% от всички нефинансови предприятия в икономиката.

Общият брой предприятия в нефинансовия сектор на икономиката на ЮЦР възлиза на 65 666 броя или 17,9% от всички нефинансови предприятия в икономиката. В него броят на предприятията спрямо 2009 г. отчита спад от 0,5 %. Водещ принос към наблюдавания спад имат средните предприятия, където той възлиза на 8 %. Малките предприятия също намаляват с 7,6 %. Микропредприятията отчитат слабо повишение от 0,2 %. Големите предприятия също се увеличават с 1,7 %.

През 2010 г. в ЮЦР най-голям е броят на микрофирмите 60241 или 17,9 % от общия брой от тази група за страната и малките фирми – 4476, което е 18,4 % от общия брой от тази група за страната.


Таблица 14 Основни характеристики на предприятията от нефинансовия сектор в ЮЦР

Райони/ предприятия

2010 г.




Предприятия брой

Приходи от дейността хил. лв.

Дълготрайни материални активи хил. лв.

Разходи за дейността

хил. лв.

Заети лица

България

366 929

20 662 3058

106 397 669

200 858 581

2081299

Микро фирми (до 9 заети)

337 147

47 249 932

32 797 270

47 121 068

643812

Малки фирми (10-49 заети)

24 368

47 438 428

15 986 012

45 772 943

481012

Средни фирми (50-249 заети)

4662

46 99 1815

18 450 482

45 322 854

44733

Големи фирми (250+ заети)

752

64 942 883

39 163 905

62 641 716

509139

ЮЦР

65 666

24 965 656

11 140 967

23 805 955

354914

Микро фирми (до 9 заети)

60 241

6 333 824

3 207 452

6 102 308

118904

Малки фирми (10-49 заети)

4 476

7 240 823

2 255 192

6 971 393

89281

Средни фирми (50-249 заети)

829

5 472 984

2 265 084

5 234 318

80708

Големи фирми (250+ заети)

120

5 918 025

3 413 239

5 497 936

66021

Източник: НСИ, 2010

Микрофирмите реализират 25,4 % от приходите от дейността на предприятията в нефинансовия сектор в района и притежават 9,8 % от ДМА от същия вид предприятия общо за страната. Реализираните приходи от дейността на малките фирми възлизат на 29 % от общия обем за района и притежават 14,1 % от ДМА от същата група предприятия общо за страната. Предприятията от нефинансовия сектор, в които заетите лица са между 50 и 249 души в ЮЦР през 2010 г. са 829 броя, при 901 броя за 2009 г. Реализираните приходи от дейността на този вид предприятия възлизат на 11,6 % от общия обем за страната и притежават 12,3 % от ДМА за тази категория. Големите фирми (250 + заети) в ЮЦР през 2010 г. възлизат на 120 броя при 118 броя през 2009 г. Реализираните приходи от дейността на тези предприятия възлизат на 9,1 % от общия обем за страната и притежават 8,7 % от ДМА за тази категория. За разлика от национално ниво, в ЮЦР малките фирми са с най-голям относителен дял на реализираните приходи от дейността и извършените разходи, спрямо общите за района.

Заетите лица в предприятията от нефинансовия сектор в ЮЦР за периода 2009 - 2010 г. намаляват с 18 111 души при спад за страната от 117 234 души. Спадът в заетостта е общовалиден за всички групи предприятия, като в процентно отношение най-голям е в групата на малките предприятия – 8,2 %, следвана от групата на средните предприятия – 6,4 %. Микропредприятията се характеризират с най-малък спад – 2,6 %.

През 2010 г. с най-голям относителен дял в ЮЦР са предприятията от отрасъл „Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети” – 28 393 броя, следвани от предприятията в отрасъл ”Други дейности обслужващи обществото” – 14 672 броя или 22,3 %. Най-малък брой са предприятията от отрасъл „Селско, горско и рибно стопанство – 2 987 броя.


Графика 7 Относителен дял на предприятията по основни отрасли в ЮЦР



Източник: НСИ, 2010

Вътрешнорегионални различия

На областно ниво разпределението на предприятията по групи (големина), в зависимост от броя на заетите в тях е идентично с това на национално и регионално ниво. Структурата е много стабилна и не търпи резки промени през годините.



Във всички области с дял от над 90 % водещо място заемат микропредприятията с персонал до 9 души. Малките предприятия са на второ място с дял за 2010 г. между 6,4 – 7 %. За периода 2007-2010 г. относителният дял на тези предприятия във всички области, с изключение на Кърджали намалява между 2 – 4 %. Намалението е основно за сметка на увеличения относителен дял на микропредприятията. Делът на средните и големи предприета за анализирания период също намалява. С най – голям относителен дял на средни предприятия е област Пазарджик - 1,4 %, а с най-малък областите Хасково и Смолян – 1,1 %. Във всички области големите предприятия са под един процент и се колебаят около 0,1-0,3 % (ВЖ. Приложение 11).
Изводи и обобщения

  • Размерната структура на предприятията в ЮЦР е много стабилна и не търпи резки промени през годините. Преобладаващ дял от над 90 % в нея заемат микропредприятията с персонал до 9 души. В тази структура не могат да се отбележат значителни различия по области.

  • В ЮЦР са концентрирани между 16–18,4 % от всички размерни категории предприятия на страната. По показателя района се нарежда на второ място сред районите от ниво 2.

  • В резултат на икономическата криза броя на работещите стопански единици в нефинансовия сектор на ЮЦР през 2010 г. намалява. Водещ принос към наблюдавания спад имат средните предприятия, където той възлиза на 8 %. Малките предприятия също намаляват с 7,6 %

  • Реализираните от предприятията в ЮЦР приходи от дейността за периода 2009-2010 г. отчитат ръст в абсолютна стойност от 742 844 хил. лв. Спрямо 2008 г. е налице спад с 8,8 %.

  • През 2010 г. във всички размерни групи предприятия се наблюдава спад в заетостта, като в процентно отношение най-голям е в групата на малките предприятия – 8,2 %., следвана от групата на средните предприятия – 6,4 %

  • За 2010 г. 99.8% от предприятията на ЮЦР попадат в категорията “Малки и средни предприятия” (МСП – микро, малки, средни), съгласно обстоятелствата посочени в чл.3 от Закона за малките и средни предприятия14. Анализът на данните насочва към необходимостта от привличане на повече инвестиции в сектора на МСП в района, включително за модернизация на предприятията и въвеждане на ИКТ, въвеждане на енергоспестяващи технологии и екологични производства с цел повишаване на тяхната конкурентоспособност, както и за създаване на клъстери в отрасли с висока добавена стойност.

  • Само 0,2 % от предприятията на територията на ЮЦР попадат в категорията ,,големи”. Анализираните данни показват, че преобладаваща част от големите предприятия се числят към категорията големи предприятия единствено по отношение на показателя брой на заетите, като в същото време тези предприятия значително изостават по отношение на други ключови показатели за икономическо развитие. Това налага изпълнението на мерки за подкрепа, насочени към развитие на потенциала им за конкурентно и ефективно производство и бизнес, увеличаване на икономическия ефект и постигане на дългосрочна конкурентоспособност.

  • Стимулирането на всички размерни категории предприятия в търсенето на нови механизми за отстояване на конкурентоспособността им, трябва да е основен приоритет в настоящата динамично променяща се бизнес среда.



1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница