Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие


Иновации и технологично развитие, изследвания и развойна дейност



страница9/24
Дата14.08.2018
Размер3.15 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   24

2.4 Иновации и технологично развитие, изследвания и развойна дейност

Засилването на стратегическата ориентация на развитието на ЕС към повишаването на конкурентоспособността на районите, посредством развитие на икономика основана на иновации, прилагане на модерни технологии, разкриването на нови работни места е сред главните общоевропейски цели, съгласно Стратегия „Европа 2020”8. Тази цел е ключова и за нашата страна, тъй като прилагайки традиционните методи на производство, българските райони не само няма да наваксат изоставането в развитието си, но и ще бъдат изтласкани от глобалния пазар, поради ниска конкурентоспособност на произвежданите стоки.

Показатели, които да послужат за оценка на количествените и качествените характеристики на регионалните и вътрешнорегионалните различия по отношение на развитието на изследванията и технологиите и иновационния капацитет в България почти липсват.

В абсолютна стойност разходите за НИРД в страната през периода 2007-2010 г. отбелязват непрекъснато нарастване и достигат стойност от 421 612 хил. лв. В ЮЦР разходите за НИРД през 2010 г. възлизат на 22 601 хил. лв. За разлика от национално ниво, където тенденцията е към увеличаване, в ЮЦР спрямо 2008 г. те са намалели с 12 274 хил. лв. или 35,2 %.



Таблица 11 Разходи за НИРД по райони от ниво 2

2008г.'>Райони от

ниво 2

2007г.

2008г.

2009г.

2010г.

2007г.

2008г.

2009г.

2010г.

хил. лв

в % спрямо общото за страната

България

273047

325855

361060

421612

100%

100%

100%

100%

СЗР

7177

6557

8123

6609

2.6%

2.0%

2.2%

1.6%

СЦР

4035

5298

7120

7150

1.5%

1.6%

2.0%

1.7%

СИР

13202

17156

22010

16961

4.8%

5.3%

6.1%

4.0%

ЮИР

11557

15069

14958

18381

4.2%

4.6%

4.1%

4.4%

ЮЦР

18952

34875

20552

22601

6.9%

10.7%

5.7%

5.4%

ЮЗР

218124

246900

288297

349910

79.9%

75.8%

79.8%

83.0%

Източник: НСИ, 2007-2010

Относителният дял на извършените разходи за НИРД в ЮЦР, спрямо общото за страната за анализирания период намалява. През 2010 г. районът заема 2 място сред районите от ниво 2 с дял от 5,4 %. Наблюдава се ясна тенденция в най-силно развития район от ниво 2 на страната да се правят много по-високи разходи за проучвания и иновации. За 2010 г. 83 % от всички разходи за проучвания са осъществени в Югозападния район (и основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на разходите за НИРД се дължи в много голяма степен на разходите на правителството и учебните заведения за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.

По институционални сектори9 през 2010 г. в ЮЦР най-много са вложените средства за научноизследователска и развойна дейност в сектор „Предприятия” - 9345 хил. лв., следван от сектор „Държавно управление” – 6924 хил. лв. За сектор „Висше образование” и сектор „Нетърговски организации” данните са конфиденциални (ВЖ. Приложения 9.1 и 9.2). Може да се направи извода, че за 2010 г. в ЮЦР е налице положителна, от гледна точка на европейския модел, промяна в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори. Водещо място заема сектор „Предприятия”.

Интензивността на НИРД (измерена като процент на разходите за НИРД от БВП) е един от ключовите показатели за измерване на напредъка на Европейския съюз (ЕС) в достигане на целите на стратегия „Европа 2020” - стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. През 2010 г. интензивността на НИРД в България продължава да нараства спрямо предходната година - от 0.53% през 2009 г. на 0.60% през 2010 г., но все още изостава съществено от средната стойност на този показател за ЕС-27 (2 % през 2010 г.).



Таблица 12 Разходи за НИРД към БВП, в % по райони от ниво 2

Райони от ниво 2

2007 г.

2008 г.

2009 г.

2010 г.

Отношение към средното за ЕС-27 (2010 г.)

Средно за ЕС

1.85%

1.92%

2.01%

2.00%

100%

Средно за страната

0.45%

0.47%

0.53%

0.60%

29.9%

СЗР

0.15%

0.12%

0.16%

0.13%

6.5%

СЦР

0.08%

0.09%

0.13%

0.13%

6.4%

СИР

0.20%

0.22%

0.31%

0.23%

11.3%

ЮИР

0.16%

0.18%

0.18%

0.22%

10.8%

ЮЦР

0.22%

0.36%

0.22%

0.23%

11.4%

ЮЗР

0.79%

0.77%

0.87%

1.03%

51.5%

Източник:НСИ, Eurostat, 2007-2010

Разходите за НИРД към БВП в България представляват 29,9 % от средното равнище на ЕС. По този показател в момента България е в групата на „умерените иноватори10”. Иновационният капацитет на икономиката, измерен с показателя брой подадени заявки за регистриране на патенти към Европейския патентен офис за 2009 г. е много нисък – 1,22 патента на един милион души, в сравнение с 115,8 средно за ЕС.

На регионално равнище през 2007-2010 г. картината е по-пъстра и драматична. По отношение дела на разходите за НИРД в БВП в районите от ниво 2 в страната стойностите варират от 1,03 % дял от БВП в Югозападния район за 2010 г. до 0,13 % в СЦР и СЗР. За ЮЦР делът е 0,23%. През същата година СЦР е на последно място в ЕС по дял на НИРД в БВП с незавидните 6,4 % спрямо средното равнище за ЕС, следван непосредствено от СЗР. Другите български райони с изключение на ЮЗР имат разходи за НИРД около 10,8 – 11,4 % от средното за ЕС.

Изоставането на българските райони, в това число и ЮЦР по разглежданите показатели е сериозно, предвид на целта за постигане на 1,5 % от БВП през 2020 г., поставена от Националната програма за реформи /НПР/ (2011-2015 г., актуализирана 2013 г.). Очакванията за страната са усвояването на средства за НИРД и иновации от европейските фондове да нарасне до 2020 г., като способства за увеличаване на общия размер на публичните инвестиции в тази област. Загубата на конкурентоспособност в секторите с ниска добавена стойност, както и очакванията за преориентиране и преструктуриране на икономиката към сектори с висока интензивност на иновации, ще наложи на частния сектор сравнително бързо да увеличи инвестираните в НИРД и иновации средства.

За периода 01.01.2007г. – 30.09.2012 г. договорираните средства по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”, приоритетна ос 1 „ Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационните дейности”, Под-приоритет ,,Подкрепа за иновационни дейности в предприятията” възлизат на 76,3 %, а реално изплатените на 4,9 %. От общо 149 сключени договора само 1211 от тях са със фирми развиващи дейност на територията на ЮЦР. Извършените инвестиции за създаване и развитие на стартиращи иновативни предприятия и внедряване в производството на иновативни продукти, процеси и предоставяне на иновативни услуги възлизат на обща стойност 26,288,484.05 лв., което представлява едва 13,7 % от договорираните средства.

Персоналът зает с научноизследователска и развойна дейност в ЮЦР, през периода 2007-2010 г. се увеличава, като през 2010 г. наброява 1948 души. По показателят района се нарежда на 3-то място след ЮЗР и СИР.



Графика 5 Персонал, зает с НИРД, по райони от ниво 2



Източник:НСИ, 2007-2010

При анализиране на дела на заетите с НИРД спрямо всички заети лица може да се установи, че този дял е много нисък за страната и районите й. Особено ниски са тези стойности в СЗР – 0.21 % и ЮЦР и ЮИР – 0,33 % през 2010 г. Водещ район в страната по този показател е ЮЗР с 1,36 %. Във всички райони през периода 2007-2010 г. има ръст на заетите в НИРД спрямо всички заети, но той е много малък.

По полова структура на заетите съотношението в ЮЦР и България като цяло има почти равномерно разпределение, с лека доминация на жените (54% за ЮЦР и 53,4 % за България). Това не е характерно за повечето страни от ЕС, където съществено преобладават мъжете. Това вероятно се дължи на по-доброто заплащане на този труд в тях. По тази причина жените, заети в сектора на НИРД имат дял от 0,84 % в заетостта на европейско равнище, докато при мъжете този дял е на равнище от 0,44 %.

Различия има и в институционалната структура на заетите с НИРД. В повечето страни на ЕС преобладаващият дял от заетите с НИРД е в сферата на частния сектор и висшето образование. В България за 2010 г. над 46 % от лицата, заети с НИРД, са в държавния сектор – на бюджетна издръжка и то в научни организации с доминиращо институционално финансиране при 13 % средно за ЕС. За ЮЦР процента е 30.3%. Делът на заетите с НИРД в частния сектор в ЮЦР е 23,4%, което е повече от средното за страната - 15,9 % (ВЖ. Приложение 10).


Изводи и обобщения

  • По относителен дял на разходите за НИРД в БВП, ЮЦР и страната като цяло са в незадоволително състояние. Изоставането по този показател е много тревожно, предвид на целта за постигане на равнище от 1,5 % от БВП през 2020 г., поставена от Националната програма за реформи 2011-2015 г.

  • В ЮЦР е налице положителна, от гледна точка на европейския модел, промяна в структурата на разходите за НИРД по институционални сектори. Водещо място заема сектор „Предприятия”. В институционалната структура на заетите с НИРД, обаче делът на заетите в частния сектор е по-малък от държавния сектор, с което района се различава от общоевропейския модел.

  • От около 20 000 д. заети в сектора на научните изследвания през 2010 г., над 13 000 д. се намират в ЮЗР, което прави над 63%. По показателят ЮЦР се намира на трето място с относителен дял от 9,4 %.

Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   24


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница