Министерство на регионалното развитие регионален план за развитие
Териториално развитие и перспективи
Изтегляне 3.15 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.11.1 Използване на земята
- 2.11.2 Интегрирано градско възстановяване и развитие
- 2.11.3 Периферност
- 2.11.4 Центрове и оси на пространствено развитие
2.11 Териториално развитие и перспективиЕвропейската кохезионна политика през следващия програмен период в нейния териториален аспект е насочена към синхронизиране на националните и регионалните приоритети за постигане на балансирано развитие на територията на регионите, областите и общините, продължаване и разширяване на териториалното сближаване, междурегионално, трансгранично и транснационално сътрудничество. Засиленото внимание върху пространственото измерение на регионалното развитие предполага по-пълно отчитане на спецификите и нуждите на региона и постигане на догонващо средните европейски нива развитие. Териториалните измерения на тези политики предпоставят няколко основни насоки на регионалното развитие:
Пространственото планиране на регионалното развитие се извършва в координация с пространствения аспект на други текущи стратегически документи и по-конкретно с анализите и изводите при разработването на Национална концепция за пространствено развитие и основните изводи за икономическото развитие на региона от настоящата разработка и аранжирането на икономическия статус общините от проекта „“Разработване на социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.”. Настоящата разработка е средносрочна - за периода 2014-2020 г. Териториално-пространствените аспекти на развитието на района са базирани на междинните резултати на успоредно текущи в момента проекти на националната концепция за пространствено развитие и „Социално-икономически анализ за нуждите на ОП „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г” Южен централен район обхваща 5 области с общо 57 общини, както следва:
От 57 общини, 22 са с малко население и без изявен град-център, които могат да бъдат отнесени към категорията на райони за целенасочена подкрепа по 5 и над 5 показателя от 8-те, посочени в чл. 6 на ЗРР за определяне на райони за целенасочена подкрепа. Те са локализирани предимно в крайграничната и планинска част на района в Родопите. 2.11.1 Използване на земятаРайонът обхваща западната половина на Горнотракийската низина, южната част на Централна Стара планина, част от Средна гора, подбалканските полета и голяма част от Родопите. Площта на района е 22 365 кв. км. или 20,1% от територията на страната. Общата структура на земеползването е следната:
Приложение 44 представлява схема на земното покритие. 2.11.2 Интегрирано градско възстановяване и развитиеИнтегрираните планове за градско възстановяване и развитие (ИПГВР) са специфичен средносрочен стратегически документ, насочен към планиране на дейности, осигуряващи развитието на големите и средните градове в България през следващия програмен период. Те представляват съвкупност от свързани във времето и пространството проекти, действия и инвестиционни намерения, които се прилагат в определени градски зони за въздействие. Чрез тези планове се интегрират политики и се обединяват разнородни участници за тяхното съвместно провеждане, като се допринася за реализация на визията и стратегията за развитие на съответния град, респективно конкретни приоритети на развитието, определени в действащи стратегически документи. ИПГВР целят трайно подобряване на икономическото, социалното и екологичното състояние на дадена градска територия, чрез интеграция на всички дейности в плана по такъв начин, че взаимовръзката между отделните елементи да има ефект на синергия, т.е. цялостното въздействие на плана да превишава сбора от въздействието на отделните му съставни части, ако те бъдат осъществени поотделно. При разработването на интегрирания план следва да се взема предвид и влиянието на съседните територии - зоната на влияние на града, неговата позиция в региона, както и евентуално предстоящи големи инфраструктурни проекти от национално и регионално ниво. В териториално отношение обхватът на плановете е територията на градовете в строителни граници, евентуално и свободни територии, присъединени чрез действащи общи устройствени планове. В тази територия следва да бъдат избрани до три целеви зони на въздействие, хомогенни по функционално предназначение, социален и етнически признак на населението, като поне една от тях е т.нар „социална” (жилищна) зона. ИПГВР за обхванатите градове завършват с приоритизиране на идентифицираните обекти и проектни идеи, прогнозен бюджет и бизнесплан за реализация. Общо 8 града в ЮЦР са в процес на изготвяне на Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие по ОПРР 2007-2013г. – в градовете Пловдив, Карлово, Пазарджик, Панагюрище, Велинград, Хасково, Кърджали и Смолян. През следващия програмен период инструментът на интегрираното градско планиране ще бъде разширен по обхват като се включат допълнително градски центрове от трето ниво и от 4-то ниво. За ЮЦР това са градовете Асеновград, Димитровград, Свиленград, Ивайловград, Крумовград и Девин.
Териториалните единици (области и общини) с граница, обща с държавната са с най-изявен дисбаланс в комплексното развитие на районите от ниво 2, обикновено с най-ниски показатели за наблюдаваните сфери на развитие. Граничното местоположение на тези райони предопределя тяхната затруднена връзка с вътрешността на страната и още повече от съседните презгранични райони /особено в миналото/. Обслужвани от тупикова инфраструктура, при отсъствие на ГКПП, влошената им транспортна достъпност и широколентова свързаност ограничава протичането на нормалните процеси на развитие. Недостатъчно изградена е и инфраструктурата, осигуряваща съответен стандарт на обитаване - ограничени електронни услуги, режим на водоснабдяване и пр. Социално-икономическата активност е ниска, в множество селища нарастват тенденциите за обезлюдяване. Наличието на такъв тип общини носи цялостно неблагоприятно въздействие върху съответната област. Все пак по-голямата част от граничните райони са с Република Гърция, което определено е потенциална възможност за разтваряне на пространството и засилване на трансграничното сътрудничество в рамките на общото европейско пространство. Етническата специфика на населението в област Кърджали и отчасти Хасково също е предпоставка за развитие на трансграничните контакти и с Република Турция. Съпоставянето на данните за относителния дял гранични общини на ЮЦР по отношение на брой население и териториален обхват с останалите райони, е показателен признак за слабо развитие и сравнително обезлюдяване на тези територии. Териториалният дял (27,7%) е сравним с този на останалите райони, но делът на населението е съпоставимо единствено с това на ЮЗР и в пъти по-малък от този на останалите райони. Развитието на граничните общини в ЮЦР не е равномерно. В най-благоприятно състояние (първа група) е община Смолян, която е с център областен град и с изявен туристически профил с национално значение. Около средното ниво на развитие (втора група) са и останалите общини в Смолянска област (Доспат, Борино, Девин, Рудозем, Златоград). Слабо развити (трета група) са Тополовград (обл. Хасково) и Крумовград и Кирково (обл. Кърджали). В първата група попадат, общини чиято икономическа структура досега е позволявала повече или по- малко стабилно икономическо развитие, базирано на туризма (Смолян ). Втората група е образувана от общини с центрове-малки градове, често с местна икономика, която е доминирана от селското стопанство, които са силно уязвими от неблагоприятните икономически и социални структури и процеси. В последната група попадат много изостанали селски и/или планински общини, които са силно и неблагоприятно засегнати от всички фактори и процеси – демографски, икономически, социални. 2.11.4 Центрове и оси на пространствено развитиеПри определянето на значението на населените места като центрове на развитие е възприета йерархичната структура на градовете-центрове в Националната концепция за пространствено развитие (2013-2025) – Приложение 45:
На територията на ЮЦР град от второ ниво е само един – голям град – център с национално/наднационално значение – Пловдив, град с национално/транснационално значение, според европейската класификация на урбанистични ядра (FUA). Той е и първият от големите български градове – връзка на Европейския съюз към Турция и Близкия изток. Град от подобна величина по посока на Коридор 4 на турска територия е Одрин. За югоизточните части на района като център-дубльор може да бъде стимулиран Хасково, които е своеобразна врата на ЕС (първият областен център на територията на ЕС). Градове от трето ниво, средни градове–центрове с регионално значение в територията на областите за ЮЦР са областните центрове: Пазарджик, Смолян, Кърджали, Хасково. Други средни градове са Карлово, Асеновград, Димитровград. Градовете от четвърто ниво – малки градове с микрорегионално значение са - Обл. Пазарджик 5 града: Панагюрище, Септември, Велинград, Ракитово, Пещера; Обл. Пловдив 6 града: Сопот, Хисаря, Раковски, Стамболийски, Садово, Първомай; Обл. Кърджали 3 града: Момчилград, Крумовград, Кирково; Обл. Хасково 2 града: Хармали, Свиленград; Обл. Смолян 2 града: Златоград и Девин; Пето ниво са много малки градове и села – центрове на общини. Главните оси на урбанизация на района са свързани с основните европейски транспортни коридори (ЕТК) както следва: главна ос северозапад-югоизток София-Пловдив-Хасково-Свиленград и второстепенни оси: север-юг: В.Търново-Ст.Загора-Димитровград-Хасково–Кърджали-Маказа и Пловдив-Асеновград-Смолян – Приложение 46. Пространственото развитие на района е доминирано от мощната инфраструктура на автомагистрала "Тракия" (част от коридор 4 ), с отклоненията на юг от Хасково - автомагистрала "Марица" (част от коридор 9 – бъдещ експресен път Русе- В. Търново-Кърджали - Маказа) . Урбанизационни коридори и оси на развитие са:
Урбанизационните групи са:
Урбанизационните ядра (агломерация) са Пловдив – Асеновград-Куклен, Садово, Марица, Родопи и гравитиращите към Пазарджик - Белово-Септември. Агломерационните двоици (близко разположени градове с активни социално-икономически връзки и ежедневни трудови пътувания, с активен обществен транспорт) са Хасково-Димитровград; Любимец-Свиленград;Харманли-Симеоновград. Агломерационните процеси са свързани на първо място с трудовите пътувания, но също така и с пътуванията свързани с обучение, обслужване и в определени случаи с диференциацията на средите за обитаване и отдих. Достъпните данни за интензитета и честотата на тези пътувания не са диференцирани по общини, което прави картината по-обобщена – Приложение 47. Основния физически носител на агломерационните процеси са инфраструктурните мрежи, в частност пътната и ж.п. инфраструктура. Основно значение в тези процеси има масовия пътнически транспорт и неговите определящи характеристики – честота и пропускателна способност (бр. хора/за ед. време). В този смисъл изохронограмата на транспортната достъпност до градовете-центрове на агломерационни ареали графично най-синтезирано показва зоните на агломерационните процеси. Основните потенциали за териториално развитие на ЮЦР се разглеждат в няколко основни насоки:
Основен стимул за бъдещо урбанистично развитие по основните урбанизационни оси на района са сравнително добре изградената транспортна инфраструктура – европейски транспортни коридори № 4, № 8 и № 9, като пътна и ж.п. инфраструктура. Предвидените за предстоящия програмен период в оперативна програма „Транспорт” и ОПРР проекти за изграждане на автомагистрали и скоростни пътища на територията на района и в бъдеще ще представляват мощен потенциал за териториално-пространственото развитие на района. Тези реализации значително ще подобрят транспортната достъпност от общинските центрове до областните градове. Това от своя страна ще доведе до активизиране на социалните и икономическите връзки с градските центрове от 3-то и 2-ро ниво по брой и честота, а така също ще намали времето за транспортната достъпност. Обобщено, големите инфраструктурни проекти от национално ниво ще спомогнат за намаляване на вътрешнорегионалните различия и подобряване на социално-икономическото развитие, особено на периферните райони. Изграждането на т.н. „Южна хоризонтала” по направлението Петрич – Бургас, залегнала в Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура на Р. България до 2020 г, ще подобри възможностите за използване на местния потенциал за развитие и ще подпомогне регионалната икономика и туристическата достъпност в периферните зони на ЮЦР. Направлението Петрич-Смолян-Кърджали-Ивайловград-Бургас е алтернативно трасе на коридор 8 (Адриатика-Черно море-Средна Азия). То ще подобри значително свързаността на крайграничните общини и ще благоприятства възможностите за отварянето на ЮЦР към Р Гърция и Р Турция, което дава възможност за активно трансгранично сътрудничество. Наличието на ГКПП свързва и физически съседните страни, отварянето на ГКПП „Маказа” и по-късно на ГКПП “Елидже” създава добри перспективи за развитие. По този начин районът има потенциал да се развива като портал към Южните Балкани и Азия. 2.12 Резултати от междинната оценка на Регионалния план за развитие на Южен централен район за периода 2007-2013 г. Резултатите от извършената междинна оценка на Регионалния план за развитие на Южен централен район 2007-2013 г. показват, че визията и главната цел, определени в Регионалния план за развитие, остават актуални. Рамката на стратегическите цели и определените приоритети, като цяло съответстват на проблемите и нуждите на ЮЦР. Докладът относно резултатите от междинната оценка обобщава, че общият напредък по изпълнението на приоритетите на Регионалния план за развитие на ЮЦР 2007-2013 г. може да бъде определен като задоволителен. Анализът на изпълнението на Регионалния план за развитие на ЮЦР показва, че определената в него рамка на политиката за регионално развитие като цяло се изпълнява чрез инструментите на политиката за сближаване и съответното национално съфинансиране. Същевременно е ясна необходимостта от по-конкретно фокусиране на бъдещите мерки към специфичните проблеми на района, в контекста на общите структурни предизвикателства пред развитието. Необходимо е и допълнително усъвършенстване на координацията при реализацията на политиката за регионално развитие, включително по-ефективно използване на правомощията на Регионалния съвет за развитие, свързани с идентифициране на проблемите на ЮЦР и тяхното адресиране чрез съответните финансови инструменти. Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 3.15 Mb. Сподели с приятели:
|