Министерство на труда и социалната политика
Изтегляне 2.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Odborné Ucilište (Училище за практическо обучение, "чиракуване")
- Stredné Odborné Ucilište (средни професионални училища)
- Stredná Odborná škola (средни технически училища)
- Квалификационна рамка
- Квалификациите и осигуряването им.
- Отличителни характеристики на словашката система.
- 2.1. Сходствата Констатациите ясно показват, че рамките за професионално образование и обучение(ПОО) и стандартите обикновено тясно следват професионалните структури
- Техник (по-висока степен на квалификация) (c) Констатациите освен това показват следните сходства
- Европейска квалификационна рамка (EQF).
- 2.2. Основни различия между националните системи
- известни различия в квалификационните нива, които се изискват от хора, заемащи уж подобни професионални ролите
- 2.3. Важни аспекти, приложими в България за сектора на ПОО и Проекто-препоръка в (1 )
- Приложение: Терминологични пояснения
1.10.3. Квалификации Видове професионално образование и обучение В Словакия общото основно образование е с продължителност девет години. След седмата година учениците имат възможност да изберат двегодишен професионален курс в Odborných Ucilište (Училище за практическо обучение, "чиракуване"). По-голямата част от учениците, които завършват основно образование, продължават обучението си в гимназии. Онези от тях, които започнат професионално образование след основното, могат или да изкарат тригодишен практически курс в Stredných Odborných Ucilište средно професионално училище, или да изберат четиригодишен курс в Stredných Odborných Ucilište или Stredných Odborných Škôl (съответно средно професионално или техническо училище) което води до вземането на матура. Odborné Ucilište (Училище за практическо обучение, "чиракуване") Този тип Uciliste приема ученици, които са завършили седем години основно образование. Двегодишните курсове подготвят учениците за работа като полуквалифицирани работници в различни сфери. Общообразователните предмети заемат една трета от съдържанието на курса, като другите две трети представляват практическо и теоретично професионално обучение. При успешното завършване на курса, учениците получават удостоверение за положен изпит Vysvedcenie. Учениците след това могат да изберат или да продължат работа като полуквалифициран работник, или да кандидатстват за прием в практически курс в средно професионално училище. Stredné Odborné Ucilište (средни професионални училища) Средните професионални училища (Stredné Odborné Ucilište) приемат ученици, които са завършили девет години задължително средно образование. Курсовете съдържат елементи от общообразователните програми, но предимно подготвят учениците като квалифицирани работници. Курсът е с продължителност три години и води до придобиване на Удостоверение за "чирак" (Výucný List). Кандидатите се явяват на писмен изпит, практически изпити и устен изпит, като това се включва в обща оценка. Средните професионални училища освен това предлагат четири- до петгодишни курсове, които водят до явяване на матура - Maturitná Skuska. Тези професионални курсове се считат за квалификации на ниво "техник" и подготвят младежите за специализирани професии със средни управленски функции в Словакия. Програмите съдържат смесица от теоретични и практически елементи, свързани както с избраната професия, така и модули по общообразователни предмети.
Ученици, които притежават удостоверения за практическа подготовка (удостоверение за "чирак"), могат посещават двугодишни "допълнителни курсове"(Nástavbové Studium) , за да придобият квалификация, еквивалентна на Maturitná Skuska. Тези курсове могат да се изучават или в средни професионални, или в средни технически училища (техникуми). Училищата за образование след средното (полувисши) предлагат професионално образование на ниво след средното за онези, които са завършили специализирано средно образование и вече имат Maturitná Skuska . Курсовете с продължителност две до три години, като при завършването им се издава "Диплома за завършено образование" Absolventský Diplom .
В Словакия няма формална квалификационна рамка, която да включва всички професионални или други квалификации. Резюме Отговорността за образованието се носи от Ministerstvo školstva (Министерство на образованието) úrady krajskej a miestnej samosprávy (областни и окръжни съвети) и krajské školské úrady (областни служби за образование) отговарят за финансирането. Štátny pedagogický ústav (Национален институт за образование) и Štátny inštitút odborného vzdelávania (Държавен институт за професионално образование) действат като гаранти за съдържанието на образованието а Štátna školská inšpekcia (Държавен училищен инспекторат) контролира качеството на образованието. Квалификациите и осигуряването им. Съществуват различни възможности за обучение, повечето от които се предлагат от различни средни училища. Тези възможности за обучение са структурирани на различни нива и най-често се предлагат за ученици, които не могат или не желаят да продължат академичното си образование. Отличителни характеристики на словашката система. За разлика от повечето други национални системи, които бяха разгледани тук, словашката система страда от недостатъчна ресурсна осигуреност и лошо качество. Предприемат се стъпки за модернизиране на преподаването и резултатите от обучението, макар че това е един продължителен процес. 2. Сравнителен анализ Въз основа на събраната информация от националните системи беше извършен анализ на основните данни с акцент върху три ключови теми:
Където е необходимо са направени препратки към "Представяне на включените в доклада държави" в Раздел 1. Сравнителният анализ е представен като поредица от основни точки. Те са класифицирани с буквени означения за по-лесно използване.  2.1. Сходствата
(c) Констатациите освен това показват следните сходства в цяла Европа в организацията и процесите, които се използват за разработването и актуализирането на стандартите за професионална квалификация:
Точната форма на този консултативен модел разбира се е различен в различните държави, според техните институции и традиции. Балансът между интересите на бизнеса и образователните заведения може също да е различен в различните държави. Страни, които са поставили социалните партньори недвусмислено начело на процеса - като Дания например - са най-доволни от своя подход; в други, като Словакия, където интересите на образователния сектор доминират в съответните комитети или групи, съществуват притеснения, че стандартите за квалификация отдават прекалено голяма важност на начина на преподаване и процеса, като същевременно пренебрегват резултатите от обучението и пригодността за започване на работа. (d) В много държави, и във всички, чийто подход може да се счита за добра практика, процесът за разработване на стандарти за квалификация започва със създаването на професионални стандарти. Съществуват различни документи, в които са разписани квалификациите и компетенциите, които се изискват за различните работни функции. Тези професионални стандарти се използват за създаване на различни квалификации, които могат да се придобият в училища, колежи, висши учебни заведения, на работното място, чрез акредитиране на вече придобити знания и умения или чрез различни комбинации от всички дотук изброени.
През декември 2002 г. в Копенхаген бе постигнато съгласие за създаване на процес за обща рамка за качество в областта на ПОО. Проектът за EQF изисква осигуряването на качеството да обхване всички нива на образование и обучение. То трябва да стане неделима част от управлението на институциите за образование и професионално обучение. Осигуряването на качеството трябва да включва редовна оценка на институциите или програмите от външни организации или ведомства, които на свой ред трябва да подлежат на проверка. Както се отбелязва и в самата EQF, оценката на качеството трябва да поставя акцент върху резултатите от обучението; в процеса трябва да участват всички заинтересовани. (g) Сред разгледаните държави най-добрите примери за строго осигуряване на качеството, които изпълняват изискванията на EQF, са в Англия, Шотландия, Ирландия и Италия. 2.2. Основни различия между националните системи
(h) Първата основна разлика е, че във всички разгледани държави не са създадени официални квалификационни рамки. Белгия (френскоговоряща общност), Германия, Италия и Словакия нямат национални рамки. Дания има такава само за по-високо ниво квалификации (която почти не включва ПОО); но имат система за национални стандарти за квалификация. Франция има Национален списък на квалификациите, който може да изпълни ролята на национална квалификационна рамка. Белгия (фламандската общност) в момента няма такава рамка, но правителството работи по разработването й. (i) Останалите 3 държави - Англия, Ирландия и Шотландия - са приели национални квалификационни рамки, които слабо се различават помежду си. Сред разликите е например степента, до която се използва системата на "учебни кредити". Английската рамка например използва квалификациите като основа на системата, като квалификацията е разделена на модули, макар и без стандартизация. Шотландският и ирландският модел се отличават с по-всеобхватни рамки, като отделните звена са отбелязани в рамката и изпълняват ролята на отделни етапи за постигане на квалификация. (j) За всички разгледани държави от ЕС, независимо дали имат национални квалификационни рамки като такива е възможно да се сравнят квалификациите на четирите основни нива на ПОО описани в алинея b по-горе: "полуквалифициран", "квалифициран", "техник" или "техник с по-висока степен на квалификация". Тук отново констатациите и анализите показват известни различия в квалификационните нива, които се изискват от хора, заемащи уж подобни професионални ролите в различните държави, макар разликите да не са много значителни. Например в английската национална квалификационна рамка, Ниво 2 е обичайното ниво на квалификация за квалифицирани работници и "чираци", ниво 3 е обичайното ниво за квалификация на техник. В Ирландия обаче Националната служба за професионално обучение и заетост (FAS) издава Craft Certificates (удостоверения за занаятчия) при завършването на курса на практическо обучение с "чиракуване". Това се равнява на ниво 6 в ирландската рамка, еквивалентно на ниво 5 от английската рамка. Разликата не е задължително по отношение на съдържанието. Английската система е класирала резултата от обучението единствено върху нивото на знания и умения, необходими за изпълнение на тази функция. Ирландската система от друга страна е взела предвид "компетентността" като допълнителен индикатор за ниво, и затова е определила, че един "занаятчия", който работи самостоятелно, компенсира липсата на определени теоретични елементи с практически, свързани с работата способности, и затова поставя тази квалификация по-високо спрямо традиционните академични квалификации. (k)Съществуващите квалификационни рамки имат също (l) Различните държави имат също и значителни различия в степента на държавната роля при разработването на стандарти за ПОО. Това отново е свързано с различните обстоятелства в държавата - доколко централизирана или децентрализирана е тяхната обща система за държавно управление, дали традиционно разчитат на законови предписания или на споразумения между различните заинтересовани, каква е тяхната история и традиции. В тази област не става въпрос толкова за "добри практики" колкото за намиране на система, която работи добре при условия най-близки до българските. (m)Има допълнителни различия в начина, по който се разработват и създават стандарти за ПОО, както и в техния формат. И тук необходимостта да се намери формат е напълно разбираема в случая с България. От този преглед на най-добрите практики в Европа може да се извлече предположението, че стандартите и насоките трябва да обхванат търсените компетенции и резултати от обучението; техническите изисквания, които трябва да се изпълняват при завършване на квалификацията; и отговорностите на всяка професионална роля. (n) Макар в точка f) под "Сходства" да споменахме, че повечето държави от изследването виждат необходимост от система за осигуряване на качеството (QA), има сериозни различия в практическите мерки за спазване на стандартите и строгостта на QA. В някои държави образователните институции имат значителна автономност и могат да проявяват гъвкавост при прилагането на стандарти при квалификациите - което може да е добра практика, ако се извършва според предварително установени параметри, с "благословията" на социалните партньори, или когато е съпроводено от строги външни проверки. В други държави промяната или актуализацията на стандартите може да изисква централно проучване и одобряване което, макар да гарантира единен подход, същевременно отнема дълго време - пример в тази насока е френската Commission Nationale des Certifications Professionelles (CNCP). (o)Последната установена разлика са различията в терминологията, които може да се окажат трудни за идентифициране, освен ако човек не познава всички езици и системи на отделните държави. Изготвено е Приложение, в което са представени терминологичните разлики и тяхното значение. (p) Много от посочените по-горе различия ще намалеят с разработването на национални квалификационни рамки от всички държави в ЕС като част от подготовката за EQF. Политическите споразумения за EQF се очаква да бъдат финализирани до края на 2006. Според най-новите предложения на Европейската комисия, националните квалификационни рамки и системи ще трябва да отговарят на редица изисквания и да спазват редица принципи, включително:
2.3. Важни аспекти, приложими в България за сектора на ПОО и Проекто-препоръка в (1)
За България трябва да се разработи национална квалификационна рамка, която да изпълнява стандартите и очакванията на Европейската квалификационна рамка. Текущият проект може да послужи за разработване на проект за рамка на квалификациите в ПОО и дава насоки за това как такава рамка би допринесла за създаване на обща национална квалификационна рамка, ако се предприемат подобни усилия и в останалите образователни области. Проекто-препоръка (2) В подкрепа на тази национална квалификационна рамка за ПОО трябва да се определят професионалните стандарти за всички професионални сектори, като се вземат предвид вече разработените от NAVET стандарти и установените добри практики на европейско ниво. Изискването в този проект да се разработят професионални стандарти и програми за обучение за пет сектора може да се послужи като основа и пример за бъдещи оперативни структури, включително консултации с правителствените ведомства и социалните партньори в България. Проекто-препоръка (3) В светлината на основната роля на осигуряването на качеството както за добрите европейски практики, така и за EQF, трябва да се вземат мерки за осигуряване на качеството, с които да се осигури спазване на стандартите и предоставянето на ПОО съгласно тези стандарти. Обучението на обучители в 5 професионални сектора, което ще се предприеме като част от този проект, може да се използва като основа за вземане на решения за бъдещи мерки. Следващите точки представят някои размисли за това къде сред разгледаните държави могат да се намерят най-подходящите примери и модели. (q) При създаването на общата структура на национална квалификационна рамка за ПОО в България може би ще е от полза да се вземе предвид примера на държави като Англия, Шотландия и Ирландия, който вече имат национални рамки, които ще се вместят - лесно или с незначителни промени - в EQF. Те вероятно ще предоставят най-добрите модели при избор на структура на нивата и общото оформяне на всяко квалификационно ниво. (r) При вземане на решение за разработването на професионалните квалификации и спазването на стандартите в консултации с основните заинтересовани страни би било от полза да се вземе пример особено от държави, чиито системи са изградени в консултация и с участието на работодателите и профсъюзите. Дания и Италия са добри примери в този смисъл. (s) Българската система към момента прекомерно разчита на законови предписания. От разгледаните държави Италия най-добре би предложила модел за създаване на необходимото законодателство. (t) Важно е обаче системата за ПОО да е гъвкава и с промяната на икономическите потребности и реалности да се променят също професионалните стандарти и професионалните квалификации. Датската система отдава първостепенно значение на гъвкавостта и адаптивността, която на свой ред създава гъвкави и адаптивни професионалисти готови да практикуват "учене през целия живот"; този пример си струва да бъде проучен. (u) Една от характеристиките на българската система е големият брой възрастни, както и младежи, които излизат от образователната система без необходимите умения и квалификации, които работодателите искат и от които се нуждаят. За справяне с тази ситуация трябва да се обърне внимание не само на първоначалното обучение, но и на продължаващото. Необходимо е също разработването на видове обучение, които да помогнат на безработните да станат пригодни за трудова заетост - Ирландия предлага добър пример в тази насока. Също така е необходимо квалификационните степени да оценяват и официално да удостоверяват предварително придобити знания, като квалификациите да се изградят от звена или модули, между които да могат да се прехвърлят оценки ("кредитни точки"). Примери за това могат да се намерят в редица от изследваните държави. (v) В Англия и Шотландия съществуват добри модели за разработване на всеобхватни, стабилни и независими системи за осигуряване на качеството, които отговарят на стандартите на EQF. Приложение: Терминологични пояснения
Важно е да се вземат предвид терминологичните проблеми във връзка със сравнителния анализ на европейските системи за ПОО. Различието в терминологията за различните държави е от критична важност, като често то става причина за недоразумения между специалистите, които разглеждат различните системи. Този проблем се очертава особено ясно чрез начина, по който думи с един и същи латински корен са се развили така, че се отнасят до различни аспекти на образователната система. Най-очевидният пример е свързан с термина professional, professionnelle или professionale. В англоговорящите държави терминът има много специфични конотации, означаващи "завършена образователна степен", "дисциплини на високо ниво", докато във Франция, Белгия и Италия терминът просто означава всяка област, свързана с определена трудова дейност. Този по-общ термин следва да се превежда на английски език с думата "vocational" (на бълг. отново "професионален", б.пр.). В Словакия съществува различна дефиниция: терминът се използва както за професионално профилирани колежи на ниво средно образование, така и до производствени / инженерни дисциплини на ниво висше образование - една концепция, за която е трудно да се намери пряк еквивалент на английски език. По подобен начин определянето на професионалните структури на европейския ниво се затруднява от различните термини, които описват трудови дейности. Повечето от проучените държави са разработили системи за ПОО, които се основават на традиционния модел за "чирак", "калфа" и "майстор", като на по-късен етап се прилага и обучение за старши управленски персонал, както по отношение на технически умения, така и на служители с ръководни функции. Начинът и степента, до които се е запазил моделът за "чиракуване", е много различен в различните държави в Европа, като той е съхранил централната си роля в Дания и Германия, и до по-маловажни възможности за следучилищно обучение в Англия, Франция и Шотландия. В Словакия моделът за обучение чрез "чиракуване" е се осъществява предимно в колежи, което представлява значителна разлика с германската "двойна" система. Въпреки това използването на термини като "чирак", "калфа", "занаятчия", "майстор", "техник" и "специалист" е много различно в проучените държави. В действителност разликата в използването на тези термини е най-основната причина за различия в професионалните структури и, индиректно, за различия между квалификационните рамки на отделните страни. За специфичните цели на това проучване е особено интересно да се разгледат разликите при използването на термина "стандарти". В Италия професионалните стандарти се разработват на местно ниво, а след това се одобряват на национално ниво. Тяхното разработване се влияе силно от образователното съдържание и нивото, до което човек трябва да е "квалифициран", за да се занимава със съответната дейност. В Германия обаче, най-близкият термин е Verordnung, който има специфично правно значение. Това се отнася до факта, че професионалните профили и образователните изисквания се определят по закон. В Словакия обаче няма такъв интегриран подход. Съществуват два основни документа: "Рамкова образователна програма" и "Професионални профили", които са разработени от две отделни министерства. Професионалните училища определят издаваните от тях квалификации въз основа на тези два документа. Тези примери са в значителен контраст с Националните професионални стандарти на Обединеното кралство, които са разработени от Съветите за секторно-специфични умения, далеч от прекия контрол на правителството. Професионалните квалификации се основават на тези документи, които са разработени така, че да се отнасят до функциите на всяка конкретна роля в професионалния сектор. И накрая трябва да се обърне внимание на терминологията, която се използва в европейските документи, но има произход от англоговорящите държави. Термините "умения" (skills), "компетенции" (competences), "резултати от обучението" (learning outcomes) и "осигуряване на качеството" (quality assurance) имат много специфично значение на английски език и съответно играят важна роля в съответните системи и процеси. С цел постигане на европейски споразумения като това от Копенхаген, много от процесите, които са съществували преди в континентална Европа, бяха преведени с използване на тази терминология. Би било погрешно обаче да се твърди, че процесите точно отразяват модела на Обединеното кралство или Ирландия; придобитият чрез настоящото проучване опит показва, че процесите за поддържане, разработване и спазване на стандартите се различават много по своя състав и приложение. Покрай съществуването на тези затруднения се откри цяла област на специализирани усилия, като Cedefop са особено активни при разработването на различни документи, очертаващи тези основни проблеми. Благодарение на тези усилия бяха създадени Терминологични речници за ПОО, като Екипът на проекта използва тези документи за различните термини.9 UK NARIC Oriel House Oriel Road Cheltenham GlosGL50 1XP Tel:+44 (0)870 990 1561 Fax:+44 (0)870 990 1560 Email: naric sofia@dir.bg 
1 EDUCATION IN FLANDERS, A broad view of the Flemish educational landscape, 2005 2 PTPT Ingrid Vanhoren, Van herkennen naar erkennen Praktijken en ontwikkelingen rond 'de (h)erkenning van verworven competenties' in Vlaanderen, HIVA, Leuven, 2002. 3 http://www.eurydice.org/Eurybase/ApplicatTPion/frameset.asp?country=BN&language=EN 4 http://www.ond.vlaanderen.be/dvo/english/TPcorecurriculum/corecurriculum.htm 5 http://www.ond.vlaanderen.be/dvo/english/coTrecurriculum/crosscurricular/index.htm 6 Report of the EUNEC Conference 24-25 October 2005, Brussels on THE CONSULTATION ON THE EUROPEAN QUALIFICATIONS FRAMEWORK, 7 www.cdadoc.cfwb.be 8 NQF се прилага също и за Северна Ирландия и, поне засега, в Уелс. тези автономни администрации имат собствени регулаторни органи). 9 Available in the Cedefop Training VillageTP: http://www.trainingvillage.gr/etv/default.asp Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|