Процедура за разработване на професионални и образователни профили

Процедурата е разработена като набор от ръководни насоки както следва: 1. Въведение (Описание на процеса)

1.1. Определяне на професионалните профили (различни нива, различни отговорности) - изготвени са от SERV

1.1.1. Информация относно професионалния профил(и)

• 
  Сектор
  
• 
  Подотрасъл
  
• 
  Професии
  
• 
  Регулирана професия или не, ако отговорът е "да", законодателна рамка
  
• 
  1.1.2. Информация относно професионалните образователни профили
  
• 
  Отраслова комисия
  
• 
  Области на образование
  

1.2.1. Възложен от:

Възложението за изготвяне на профили за професионално образование се дава от висшестояща организация. Превръщането от професионален профил в профил за професионално образование става според ясно определен модел, за да бъдат всички профили за професионално образование единни.

1.3. Процес

Профилите за професионално образование се разписват чрез конферентен модел или модел за групови консултации. Група експерти провежда заседания определен брой пъти (± 6)

1.4. Профилите за професионално образование се узаконяват от някои или от всички от долуизброените образователни съвети:

• 
  Съветът за професионално висше образование
  
• 
  Съветът за средно техническо образование
  
• 
  Съветът за професионално образование
  
• 
  Съветът за образование за специални нужди
  

2.1. Информация от професионалната сфера

2.1.1. Структура на отрасъла/професията

• 
  За да се дефинира ясно дадена професия (професии), могат да се използват няколко критерии, сред които
  
• 
  Вид работа
  
• 
  Функция
  
• 
  Това води до графика, където намираме професионалния клъстер, професията и функцията
  

1. 
   Име на профила за професионално обучение
   
2. 
   Общо описание на профила за професионално обучение
   

• 
  "Превод" /транскрибиране на професионалния профил в профил за професионално обучение
  
• 
  Препратки към професионални профил(и)
  
• 
  Оценка на задачите за професионалния профил;
  
• 
  Избор на задачи и групи от взаимосвързани задачи
  
• 
  Умения
  
• 
  Нагласи
  
• 
  Контекст
  
• 
  ниво на профила за професионално обучение
  

Членове на отрасловия комитет

Образователните профили се използват в професионалното висше образование. Те също се изготвят подобно на профилите за професионално обучение.

Напоследък обаче е налице тенденция към работа с отраслово специфични рамки за квалификация. Тези рамки се изготвят от комисии от специалисти в образователната област и представители (експерти) от съответния отрасъл или професия. Те изброяват включените основни компетенции (знания, разбиране, умения и нагласи) които трябва да има начинаещ работник, за да получи квалификация като професионален бакалавър в конкретната област. Наред с тези компетенции завършилият трябва освен това да е придобил и компетенциите, определени по закон (указ за висшето образование) за определяне на дескрипторите на нивото с отправки към "Дъблинските дескриптори.

Висшите учебни заведения трябва да докажат, че завършилите ги имат компетенциите, определени по закон що се отнася до нивото, както и основните компетенции, описани в отправната рамка специфична за отрасъла по отношение на конкретния курс на обучение. Те обаче имат академичната свобода да избират методологията, която искат да използват за определяне дали техните студенти придобиват необходимите компетенции.

Ръководствата на професионалните училища избират средствата за оценяване, с няколко изключения, като образователните ведомства не налагат никакви стандарти по отношение оценяването на учениците. Инспекторатът контролира качеството на оценяване чрез провеждане на ревизии в училищата.

От 1989г. насам редовното средно образование се организира в единна структура, състояща се от степени, видове образование и учебни дисциплини.

Категоричният избор на учебни предмети се отлага едва за втората степен, така че учениците първо да получат общо образование. Основната учебна програма на първата степен включва: Холандски; Френски и вероятно английски език; Математика; История; География; Изобразително изкуство; Природознание; Технология; Физическо образование; Религия или етика.

От втората степен нататък вече има четири различни вида образование: общо, техническо, професионално средно образование и средно образование по изкуствата. В рамките на тези образователни форми ученикът избира конкретен курс на обучение. Много от тези курсове започват едва при третата или четвърта степен.

Общото средно образование (ASO), акцентира върху създаването на най-широко общо образование, което създава солидна основа за преминаване към висшето образование. 39.1% от учениците участват в ASO (учебна година 2003 - 2004).

Техническо средно образование (TSO) поставя специален акцент върху общи и технически теоретични предмети. След завършване на TSO младите хора могат да упражняват професия или да преминат към висше образование. Това образование включва също и часове по практика. 31.71% от учениците се обучават в TSO (учебна година 2003 - 2004).

Средно образование по изкуствата (KSO) съчетава общото образование с практическото образование по изкуствата. След завършване на KSO младежите могат да упражняват професия или да продължат с висше образование. 1.94 % от учениците се обучават в KSO (учебна година 2003 - 2004)

Професионалното средно образование (BSO) е практическо образование, при което младежите овладяват и конкретна професия в допълнение към общото образование. 27.25% от учениците се обучават в BSO (включително от четвърта степен на BSO и модулното образование) (учебна година 2003 - 2004).

Във втората и трета степен на образование има общозадължителна и избирателна част. При избирателната програма основната учебна програма е допълнена от широк диапазон предмети. При третата степен специализираното образование може допълнително да се стесни с оглед на окончателния избор на професия или евентуално продължаване на образованието във висше учебно заведение.

За четвъртата степен на образование, която се състои предимно от образование да медицински сестри, не е наложена основна учебна програма заради специфичното естество на обучението.

Ученикът придобива удостоверение за завършено средно образование след успешно завършване на шест години ASO, TSO или KSO или седем години BSO.

Ако разполага с удостоверение за завършено средно образование, независимо от кое училище е издадено, какъв е типът образование или курсът на обучение, младежът има неограничен достъп до системата за висше образование.

"Класният комитет", състоящ се от директора на училището и всички учители, които преподават на ученика, взема решение за това дали ученикът е преминал успешно курса, като е постигнал целите на учебната програма.

Както вече подчертахме, във Фландрия се предоставя професионално образование на средно ниво, както и средно техническо образование (по-теоретично) и средно професионално образование (чисто професионално). Средното техническо образование открива достъп към висше образование след 6 години, докато средното професионално образование дава възможност за обучение във ВУЗ след седемгодишен курс.

Курсовете на обучение в рамките на средното техническо образование и средното професионално образование BSO се делят на двадесет и шест учебни области, които частично се припокриват. TSO включва двадесет и четири области на обучение: автомеханика; строителство; химия; декорация; фотография; техники в стъкларството; полиграфическа техника; търговия; дървообработване; облекло; отоплителна и хладилна техника; селско стопанство и растениевъдство; корабно дело; механика/електротехника; оптика; ортопедия; полагане на грижи; лична хигиена; стоматология; текстилни занаяти; туризъм и хранене. Образователната област "спорт" се припокрива с ASO "средно общо образование). Образователната област "сценично изкуство" се припокрива с KSO (образование по изкуствата). BSO включва осемнадесет учебни области: автомеханика; строителство; декорация; техники в стъкларството; бижутерство; полиграфическа техника; търговия; дървообработване; мода; отоплителна и хладилна техника; селско стопанство и растениевъдство; корабно дело; механика/електротехника; изработване на музикални инструменти; полагане на грижи; лична хигиена; хранене и текстилни занаяти ³.

Структури за придобиване на квалификация и диаграма на резултати от обучението за образователната система на Фландрия

Какви са окончателните цели?

"Минималните цели, които образователните ведомства считат необходими и изпълними за определена група ученици. Окончателните цели се прилагат за минимален набор от знания, уменията и нагласи за съответната група ученици."

Окончателните цели по отношение на знания и умения трябва да бъдат постигнати. Трябва да има стремеж към постигане на окончателните цели по отношение на нагласите. Налице са окончателни цели по отношение на задължителното основно образование. Тези предмети са задължителни за всички ученици от един и същи тип и степен на образование. Окончателните цели трябва да са обвързани с предмета или за цялата учебна програма и са установени за:

• 
  Редовното основно образование
  
• 
  Първата степен на редовно средно образование, "А"-поток
  
• 
  Втората степен на редовно средно образование
  
• 
  Трета степен на редовно средно образование ⁴
  

Окончателните цели, обхващащи цялата учебна програма, действат като "предпазна мрежа" за основните цели, които изобщо не са засегнати или са само косвено застъпени в предметите. В средното образование няма нито един предмет, който напълно да покрива всички аспекти на тези теми - именно затова е нужен подход, който обхваща цялата учебна програма.

"Обхващащ цялата учебна програма" може да има две значения: на първо място, окончателните цели, обхващащи цялата учебна програма, се отнасят до компетенции, които не са част от съдържанието на един или повече предмети, но които могат да бъдат преподавани, практикувани и прилагани в рамките на този предмет - като например "учене как да се учи" и социални умения; на второ място, определени окончателни цели за цялата програма трябва да се разглеждат също и като допълнение към окончателните цели за самия предмет. Те позволяват предметите да са по-последователни и взаимосвързани.

Училищата са задължени да полагат усилия по отношение на тези окончателни цели, което означава, че те трябва да се опитат да ги реализират до най-високата възможна степен по отношение на своите ученици. За някои аспекти това е възможно в сътрудничество с външни партньори, като например центрове за извънкласна работа.

Окончателните цели за цялата учебна програма са предназначени преди всичко за развиване на чувство за отговорност. Това често включва цели, за които отговаря цялото училище и за които училището има ролята да дава пример на своите ученици.

Въз основа на споменатите по-горе критерии, окончателните цели за цялата учебна програма са формулирани за следните области:

• "учене как да се учи"

• 
  социални умения
  
• 
  гражданско образование
  
• 
  здравно образование
  
• 
  образование за околната среда
  
• 
  експресивно-творческо образование (само за втора и трета степен)
  
• 
  техническо-технологично образование (само за средно общо образование/ASO във втора и трета степен) ⁵
  

Освен общопрограмните окончателни цели и окончателните цели за всеки отделен предмет, съществуват също и специфични окончателни цели. Неотдавна отдел "Образование" на Фламандската общност в Белгия започна разработването на специфични окончателни цели за средно техническо образование, като започна от отраслите "търговия" и "туризъм".

Понастоящем не съществува национална квалификационна рамка; в свой работен документ за 2004-2009, "Днес първенци по математика, утре - равни шансове" Министърът на образованието, обучението и труда обяви създаването на единна и разбираема квалификационна рамка. По този начин ще бъде разработена рамка, в която могат да се поставят всички видове квалификации, дипломи, удостоверения и признаване на компетенции. Министърът на образованието, обучението и труда заявява, че квалификационната рамка ще даде възможност на всички обучаващи се да надградят придобитите компетенции, тъй като тя ще включи компетенции, които са необходими за влизане в професията, както и по-формално придобити знания, и ще се основава на признаването на учебната програма. Тя ще включва всички резултати от обучението, които са узаконени от Фламандската общност. Тя ще е използва като инструмент за разработване на "образователни пътеки" които да подобрят квалификацията на мнозина младежи. Рамката освен това ще включва две функции за квалификации: международно призната структура от професионални компетенции (икономически сектор) и определяне на нивата на образование (образователен сектор). Проектът на тази квалификационна рамка ще бъде по примера на EQF.⁶

Към 1 януари 2003г. 34.91% от населението принадлежи към възрастовата група 2-29г. През учебната 2003/04, 996 179 ученици и студенти са заети във форми на редовно образование. Езикът на преподаване е френски.

Системата за формално образование на френскоговорящата общност на Белгия се състои от предучилищно образование, задължително образование (основно и част от средното образование), горен курс на средно образование и висше образование.

Предучилищното образование (2.5-6 години) е безплатно и не е задължително. То е част от непрекъснатата "образователна пътека", по която учениците овладяват основни компетенции, необходими за превръщането им в пълноценни членове на обществото и продължаване на обучението им.

Задължителното образование се състои от основно образование (6-12 години) и средно образование (12-15/16 или 18 годишна възраст). Образованието е задължително за всички на възраст между 6 и 18 години. Задължителното образование се прилага за всеки непълнолетен гражданин за период от дванадесет години.

Редовното задължително образование е само до 16 годишна възраст, при което учениците могат да решат да напуснат училищните; след това обаче има период на задължително нередовно (вечерно и пр.) образование, което може да се придобие чрез учебни занятия по съкратен график.

Средното образование се състои от три фази, всяка една от по две години. Първата двегодишна фаза остава много обща и едва през втората двегодишна фаза става възможно въвеждането на повече предмети. След третата фаза от двегодишно обучение има още един етап, който продължава две или три години конкретно за професионалния клон на средното образование за обучение в декоративни изкуства или сестрински грижи. Тази четвърта фаза се счита за след-задължително образование, или понякога се нарича "образование след средното".

Част от горния курс на средното и "след-средно" образование (много малък брой ученици) се състои от блокови курсове (15/16-18/21 годишна възраст) и чиракуване/обучение (15/16-18/21 - годишна възраст).. Ученици, които излизат от системата на редовното образование на 15/16 годишна възраст са задължени да продължат "блоково" обучение или да преминат курс на професионално обучение (чиракуване) до навършване на 18-годишна възраст.

Учениците на възраст 16 години (или на възраст 15г., които за завършили две години средно училище) могат да преминат към техническо образование или "блоково" обучение или обучение, обхващащо периода на задължително училищно образование. На това ниво образованието е безплатно (при спазване на горните условия, отнасящи се до образованието в редовен курс) като родителите могат да избират училището или друга институция, която детето им посещава.

Един от основните проблеми на средното образование е т.нар. "ефект на водопада" или "каскаден" ефект. Повечето родители "побутват" децата си в общообразователно средно училище дори ако младежите нямат необходимите качества за това. След това една значителна група ученици преминава (надолу) към средно образование, а друга група преминава още по-(надолу) към професионално училище. Вторият проблем, свързан с това, е проблемът с повтарянето на учебната година. И накрая, това е също свързано с факта, че професионалното и техническо образование не привлича достатъчно ученици, въпреки че има нужда от по-голям брой ученици във VET системата и че тя предлага добри професионални перспективи.

Прозрачността в квалификацията (дори специфичните квалификации) е гарантирана от факта, че те са в съответствие със списъците от компетенции (профили на обучение), изготвени от Комисията на общността за професиите и квалификациите (Commission Communautaire des Professions et des Qualifications), CCPQ.

Както университетското, така и извънуниверситетското висше образование се състои от обучение, известно като "кратък курс" (три или четири години) и "дълъг курс" (четири или пет години). И двата типа образование се предлагат в учебни заведения, известни като 'Hautes Ecoles' (висши училища) и колежи по изкуствата, от една страна, и от университетите, от друга страна.

Мисията на този съвет, създаден през 1990г, е да подпомага образованието и професионалното обучение.

За да е в състояние да вземе предвид специфичните проблеми както на образованието, така и на професионалното обучение, CEF има три основни органа: Образователната камара, Камарата за професионално обучение, и Съветът, който събира членовете и на двете камари

Мисията на Съвета бе актуализирана чрез Указ от 12 юни 2001г:⁷:

• 
  Да формулира предложения в областта на образованието и професионалното обучение, като спазва автономността и педагогическата свобода на училищата и като взема предвид работата на другите съвети;
  
• 
  Да формулира предложения, като търси взаимовръзка между образование, обучение и нуждите на обществото. За тази цел CEF редовно се консултира с ведомствата, които отговарят за насърчаване на обмена на идеи между сферите на образование, обучение и работа или труд;
  
• 
  Формулира съвети по всички основни реформи:
  

o В областта на професионалното обучение във френскоговорящата общност;

o В други видове обучение, предвидени в споразуменията за сътрудничество между Communauté française, регионите и Commission communautaire française.

• Да представя доклад за дейността си всяка година.

Състои се от представители на всички заинтересовани страни: организационни органи от образователните мрежи (обществени, частни и градски или областни), учителските синдикати, федерациите на родителските асоциации, университетите (Брюксел, Лиеж, Лувен-ла-Ньов) и университетските органи (Université de Mons-Hainaut, Faculté Polytechnique de Mons, Faculté des Sciences Agronomiques de Gembloux, Fucam, Facultés Notre-Dame de la Paix à Namur et Facultés Saint-Louis à Bruxelles), висшите учебни заведения (Hautes Ecoles), организационните представители на ученици и студенти и организациите, представляващи образованието за социално развитие.

Камарата се състои от представители на: организации, представляващи работодателите, служителите и земеделските производители, с цел постигане на паритет между социалните партньори, представители на Conseil Supérieur de l'Education Permanente et de l'Enseignement de Promotion Sociale от Office Communautaire et Régional de la Formation et de l'Emploi (FOREM), на Office Régional Bruxellois de l'Emploi (ORBEM), на Institut Bruxellois Francophone de la Formation Professionnelle (BRUXELLES-FORMATION), на Института за обучение на МСП (IFPME) и организациите за земеделско обучение.

Във всяка от камарите присъства също и държавен служител от отдел "Общи въпроси" на Министерството на френскоговорящата общност.

The Commission Communautaire des PrTofessions et des Qualifications (CCPG) или Комисията на общността за професиите и квалификациите

Указ на френскоговорящата общност от 27 април 1994г., учредяващ Генералния съвет за диалог в средното образование, възложи на CCPG задачата да определи "профили на обучение".

За прилагане на CCPG бе необходимо създаването на законодателна рамка, в рамките на която трудовите отрасли и образованието и професионално обучение да имат допирна точка за определяне профилите на обучение.

Под "профили на обучение" се разбират всички компетенции, които трябва да се придобият, и които водят до получаване на удостоверение за квалификация в края на образованието и професионалното обучение.

CCPQ официално е съставен от следните партньори (заинтересовани страни) от сферата на образованието и професионалното обучение:

• 
  Фирми (и техните служители)
  
• 
  Представители на професионалните федерации (на регионалното или национално ниво)
  
• 
  Синдикатите, които членуват в Национални съвет по труда,
  
• 
  Представители на други институции за обучение, напр. в сектора на формалното образование или в сектора на специализираното образование,
  
• 
  Представителите на FOREM, френскоговорящата общност и Регионалната служба по професионално обучение и заетост,
  
• 
  Представители на Брюкселския институт за професионално обучение и
  
• 
  Представители на института за продължаващото обучение на МСП.