Министерство на труда и социалната политика

NQF се основава на набор от дескриптори, очертаващи ключовите аспекти на квалификациите, акредитирани на това ниво. Дескрипторите са както следва:

Националните организации за обучение (National Training Organisations, NTO) бяха заменени от Съвети за секторно-специфични умения (SSC), през април 2002г.. Те работеха като независими, ръководени от работодателите организации, които работеха заедно с правителството за насърчаване на образованието и професионалното обучение. Те бяха сериозно ангажирани в създаването на националните професионални стандарти и рамките за професионално обучение "Modern Apprenticeship". На национално ниво, Националният съвет NTO представлява интересите на мрежата от NTO.

SSC са независими организации по цялата територия на обединеното кралство, които са замислени да дадат на работодателите повече глас при планирането и предоставянето на обучение и умения. Съветите бяха разработени от групи влиятелни работодатели и ще бъдат ръководени предимно от работодателите, но освен това активно ще професионални съюзи, професионалните служби и други заинтересовани страни в промишления или бизнес сектор. SSC играят централна роля в отрасловия подход, който бе възприет неотдавна за развиване и поддържане на професионалното обучение.

QCA наскоро разработиха комплект от секторно-специфични категории на учебни дисциплини, които включват всички квалификации. Има петнадесет сектора, в рамките на които допълнително са структурирани дисциплините:

1. 
   Здравеопазване, обществени услуги и грижи
   
2. 
   Природни и точни науки и математика;
   
3. 
   Земеделие, растениевъдство и животновъдство
   
4. 
   Механика/електротехника и производствени технологии
   
5. 
   Строителство, планиране и изградена от човека околна среда
   
6. 
   Информационни и комуникационни технологии
   
7. 
   Търговия на дребно и търговски предприятия
   
8. 
   Отдих, пътуване и туризъм
   
9. 
   Изкуства, медии и издателска дейност
   
10. 
    История, философия и теология
    
11. 
    Социални науки
    
12. 
    Езици, литература и култура
    
13. 
    Образование и обучение
    
14. 
    Подготовка за живот и работа
    
15. 
    Бизнес, администрация и право
    

Краят на Втората световна война във Франция доведе до засилена роля на правителството в образованието, социалните и икономически въпроси. Това доведе и до сериозно преразглеждане на всичко, свързано с професионалното и техническо образование. От 1968 насам, с въвеждането на Loi de l'Orientation d'Education, препотвърден през 1989г., образованието във Франция стана по-децентрализирано. Министерството на националното образование продължава да отговаря за определянето на учебните програми и педагогическите методи, но на институциите е дадена свободата да определят как точно да ги прилагат в практиката. Тъй като контролът върху обучението на учителите продължава да е в Министерството на националното образование, всички учители са държавни служители.

Децентрализацията доведе до създаването на 30 académies (образователни области), всяка от които има своя recteur d'académie. Всяка académie получава сума пари всяка година, които разпределя между отделните институциите в своя регион. В резултат на това Collèges и lycées, но не и основните училища, станаха "местни заведения за обществено образование" (EPLE - établissements publics locaux d'enseignement) които са юридически лица с финансова автономност.

През 1989 г. и с въвеждането на "Рамковия закон" дойде и принципът, че "преди да напуснат образователната система и независимо от своето ниво на постижения, на всички младежи трябва да се предложи професионално обучение". Тази цел бе допълнително подкрепена и от "Петгодишния закон" от декември 1993г., който се занима предимно с осигуряването на заетост и професионално обучение. Основната цел на тези реформи свързва идеала, че след десет години задължително образование, системата трябва да гарантира на всеки не само академични, но също и професионални умения, така че дори и малък процент младежи да не напуска училище неподготвен за зрял професионален живот. В резултат на това последните двадесет и пет години доведоха до огромен скок в образованието и професионалното обучение във Франция.

Има различни органи институции, издаващи квалификационни степени във Франция, като основният участник е Министерството на националното образование, понякога в сътрудничество с други министерства (в зависимост от специализацията - на земеделието, труда, заетостта и социалната политика) тези квалификации отразяват национално признатото и контролирано обучение. Друг канал за обучение са частните институции, които определят своите квалификации на niveau homologue според националната bac + система. Тези институции предлагат квалификации на всички нива и в някои случаи получават държавно финансиране в замяна на държавен контрол върху заплатите и персонала. Тези институти са организирани и поддържани от частни лица, асоциации и професионални сдружения. Те съществуват, за да осигурят потребностите на определени групи във Франция или да се намесят, когато търсенето надминава текущото предлагане. Статутът на тези квалификации зависи от обучаващата институция и може да се счита за "елитен" от един отрасъл, а да не се признава от друг.

Всички квалификации показват способността на придобилия ги да изпълнява определени роли в работна среда, при различни степени на отговорност.

Министерството на националното образование, висшето образование и научноизследователската дейност отговаря за задаването на образователната политика, управляваща професионалното обучение в училищата и чрез практическо обучение (чиракуване).

Министерството на земеделието, хранителната промишленост, рибната промишленост и селските райони отговаря за професионалното обучение в земеделието.

Министерството на заетостта, труда и социалното сближаване отговаря за професионалното обучение на младежите, наети на работа чрез договори за работа и обучение като част от програмите за връщане на пазара на труда, както и за работници в частния сектор.

Тези министерства са организирани в различни отдели, служби и дирекции, чиято мисия е да осигурят прилагането на политиките, свързани с професионалното обучение. Но в действителност не съществува централизирано национално ведомство в областта на професионалното обучение.

Национален съвет за професионално обучение през целия живот

През 2004 г. Междуведомствения комитет за професионално обучение и Националния консултативен съвет по професионално обучение, социално развитие и заетост съвет, чиито предишни отговорности включваха регламентирането на професионалното обучение, бяха заменени от "Национален съвет за професионално обучение през целия живот". Неговите отговорности включват:

• 
  Да оценява регионалните политики за професионално образование през целия живот и за професионално обучение на работното място,
  
• 
  Да дава становища за бъдещи законодателство в областта на образованието през целия живот и професионалното обучение на работното място,
  
• 
  Да изготвя годишни отчети за това как се използва финансирането в областта на професионалното образование през целия живот и обучението на работното място,
  
• 
  Да контролира доброто използване на цялото финансиране
  

Децентрализацията доведе до създаването на 30 académies (образователни области), всяка от които има своя recteur d'académie. Всяка académie има свой инспекторат, който отговаря за оценяването на институциите, преподаването и учителите, и който се отчита директно пред recteur d'académie.

Всяка от тези academies получава определена сума пари всяка година, която разпределя на отделните институции в своя регион. В резултат на това Collèges и lycées станаха "местни заведения за обществено образование" (EPLE - établissements publics locaux d'enseignement) които са юридически лица с финансова автономност.

Тази финансова независимост доведе до придобиване на по-голяма образователна автономност, която се отразява в "основополагащия проект" на всяка институция, който определя как тя прилага националните цели и учебни програми. Това дава възможност на училищата да разработват своите курсове спрямо децата, които с обучават в съответното училище и област и така по-добре да отговарят на техните специфични нужди.

В резултат на Loi de modernisation sociale 2002 (Законът за модернизиране на обществото) бе създадена Националната комисия за професионалните квалификации Commission Nationale des Certifications Professionnelles (CNCP) . Комисията се състои от шестима представители на министерства, десет социални партньори, както и различни други лица на изборна длъжност, и се отчита пряко пред премиер-министъра. Тя отговаря най-вече за съставянето на Répertoire National des Certifications Professionnelles (RNCP)национален регистър на удостоверенията за професионална квалификация, класифицирани според област на дейност и ниво.

През 2001 г. Законът за модернизиране на обществото даде на всеки индивид с три или повече години професионален опит да получи акредитация за всички компетенции/ резултати от обучение, придобити през това време, и те да му бъдат признати чрез издаване на официално удостоверение/диплома. Законът въведе пет основни промени като насоки за признаване обучение чрез практически опит:

1. 
   Индивидите могат да получат пълно признаване и сертифициране въз основа на наученото чрез практически опит. По този начин заверяването на компетенциите/ резултатите от обучението, придобити чрез практически опит, става признат метод за сертифициране.
   
2. 
   Всички присъдени квалификации покриват изискванията за държавни дипломи и квалификационните степени в регистъра на професиите и сертификатите за квалификация на всички професионални браншове (CQP)
   
3. 
   Може да бъде взет предвид целия опит, включително опит, придобит чрез неплатени или доброволни дейности;
   

1. 
   Минималната продължителност на опита е 3 години
   

4. 
   Кандидатите могат да бъдат освободени от конкретни квалификации, които обикновено се изискват за кандидатстване за съответната диплома.
   

Комитетът отговаря за определянето и прилагането на процеса на валидиране на обучението чрез практически опит и предлага всички мерки или действия, които биха допринесли за развитието на официалното удостоверяване на обучението чрез практически опит. Следователно проблемът със сертифицирането има две измерения:

1. 
   Той се основава на процес на сертифициране, който тясно свързва на всички етапи представителите на участващите социални партньори (междупрофесионални и/или междуотраслови) и официалните ведомства, на първо място Министерството на националното образование и Министерството на труда.
   
2. 
   Той е много тясно свързан с използването на Оперативния каталог на заетостта и занаятите (Répertoire Opérationnel des Emplois et des Métiers - ROME) чиято функция е, наред с други неща, да насърчава диалога между различни ангажирани ведомства (националната Агенция по заетостта, фирми, потребители...) относно съдържанието на дейностите и компетенциите, необходими за упражняването им.
   

Ведомството, отговорно за обучението на учителите - Министерството на националното образование, трябва да осигури поддържане на стандартите за осигуряване на цялото обучение на учителите във Франция. При практическата работа на учителите, задача на инспектората към съответната academies е да осигури качеството на педагогическата работа във всяка институция.

По отношение на стандартите да квалификациите Commission Nationale des Certifications Professionnelles (CNCP) отговаря за проучването и спазването на всички стандарти при предоставянето на национални и секторни квалификации в първоначалното и висше образование и професионалното обучение.

1.5.3. Квалификации

Видове професионално образование и обучение

Професионалното и техническо образование се въвежда за първи път в средното образование, това включва седем години от единадесет до осемнадесет годишна възраст и се дели на два цикъла:

1. 
   Долен курс на средно образование (прогимназия)
   
2. 
   Горен курс на средно образование (гимназия)
   

• 
  Brevet de Collège
  
• 
  Technologique
  
• 
  Professionnel
  

Горният курс на средно образование е с продължителност до три години и се предлага от два типа институции:

1. 
   Lycée d'Enseignement Général et Technologique (LEGT)
   
2. 
   Lycée Professionnel (LP)
   

• 
  La voie Génerale (общообразователен)
  
• 
  La voie Technologique (технически)
  
• 
  La voie Professionnelle (професионален)
  

Дългите курсове в общообразователния поток (La voie Génerale) отнемат три години и, в зависимост от постижението, водят до присъждане на Baccalauréat de l'Enseignement du Second Degré който дава достъп до висше образование или, ако не получат достатъчно висок успех, Certificat d'Etudes Secondaires (CES).

Професионалният поток (La voie Professionnelle) се провежда в Lycée Professionnel (LP) който е предназначен да подготви учениците за работа чрез две- и три-годишни професионални курсове, след които се присъждат различни квалификации.