Министерство на труда и социалната политика

Всеки независимо от работата, която изпълнява, се нуждае от определени умения, които да му помогнат да бъде по-гъвкав като служител, да може да се адаптира в постоянно променящите се работни ситуации. Тези умения са известни като "основни умения" и са следните:

• 
  Комуникация
  
• 
  Работа с други
  
• 
  
  

• 
  Математическа грамотност
  
• 
  Информационни технологии
  
• 
  Решаване на проблеми
  

За да насърчат служителите да развиват и разширяват обучението си, Modern Apprenticeship освен това съдържат допълнителни компоненти, които са различни за различните браншове. Те могат да включват допълнителни звена от други SVQ, браншово-специфични квалификации или академични квалификации като национални удостоверения за висше образование (Higher National Certificate) и дипломи.

SVQ са структурирани така, че да дават на обучаващите се възможност да вършат добре работата си и им дават общовалидни умения, които са подходящи за много професии; да могат да реагират на текущи и бъдещи потребности на бизнеса и производството; да са на разположение на всички хора от всички възрасти и на всеки етап от тяхната кариера; да могат да се изграждат постепенно с течение на времето; да могат да се получават на работното място, в рамките на обучаваща организация или в колеж и да насърчават хората да продължат към допълнителни квалификации.

На всички нива, SVQ са съставени от единици, които "разбиват" всяка професия на отделни функции, отразяващи всички различни аспекти от всяка конкретна работа. Всяка единица се състои от елементи, които разделят задачата във всяка единица на серия отделни задачи. Всяка единица може да се състои от до пет елемента. За всеки елемент има изисквания да доказателства, които ясно показват какви доказателства трябва да се приведат, за да се демонстрира компетентността на кандидата.

В рамките на по-широката квалификационна рамка в Шотландия SVQ са ясно свързани с други квалификации, предлагани от колежи и обучаващи институции (вж. диаграма 1). SVQ са замислени като добър начин да се потегли по пътя към получаване на квалификация, която признава уменията и знанията, прилагани в ежедневната работа. Те са разработени в някои области, където преди не е имало квалификации, което дава възможност на хората да получат официално признаване за непризнати досега умения. Макар да са изключително подходящи за работници, които предприемат обучение на работното място, те могат също да се получат в колеж или с помощта на други обучителни организации.

Оценката на SVQ се извършва от Шотландската служба за квалификации (Scottish Qualification Authority, SQA) националното ведомство за квалификациите. Докато в други части на Великобритания професионалните квалификации се разработват, акредитират и присъждат от различни органи, в Шотландия SQA има уникална роля, тъй като изпълнява всички тези функции.

SVQ се основават на стандартите за компетентност. Те се изготвят от стандартизационните органи от името на браншовете. Стандартизационният орган е обикновено Съветът за секторно-специфични умения за съответния бранш.

SVQ определя какво точно трябва да направите, за да докажете, че сте компетентен в професията, с която се занимава съответната SVQ. Това означава, че ако имате SVQ, това означава, че имате квалификация, която е гаранция, че имате уменията, знанието и способностите, които са ви необходими във вашата професия. SVQ се признават по цял свят.

SVQ измерва професионалните способности, като оценява трудовото изпълнение, но постигането на квалификацията може освен това да включва устно и писмено изпитване. SVQ се основават на Национални стандарти, които се изготвят от хора от промишлеността, търговията и образованието.

SVQ могат да се получат за почти всички професии в Шотландия - от горско стопанство до журналистика. Има различни нива на SVQ - от най-ниското ниво (1) до най-високото (5) както следва:

Ниво 1

SVQ от ниво 1 обхващат професии, които са свързани със задачи, повечето от които следват един шаблон и не се променят.

SVQ ниво 2 изискват да се демонстрира компетентност за различни дейности в различен контекст. Някои от дейностите, които трябва да се демонстрират, са комплексни и изискват работа на длъжност, където са нужни индивидуална отговорност и автономност. Може освен това да има елемент на сътрудничество или екипност.

SVQ на ниво 3 изискват капацитет за изпълнение на широка гама от дейности в различен контекст, повечето от които сложни и не-рутинни. Те изискват със значителна отговорност и автономност и може да са свързани с контрол или насочване на други работници.

SVQ ниво 4 включват различни комплексни, технически или професионални трудови дейности. Те се изпълняват в различен контекст и със значителна степен на лична отговорност и автономност. Хората, които придобиват това ниво на SVQ често отговарят за работата на другите и за разпределянето на ресурси.

SVQ на ниво 5 изискват демонстрирана компетентност за прилагане на основните принципи и комплексни техники в различни и често непредсказуеми контексти. Много сериозната лична автономност и съществена отговорност за работата на други хора и за разпределението на ресурси имат голяма важност, както и личната отговорност за анализи и диагнози, проектиране, планиране, изпълнение и оценка.

• 
  Нивото показва доколко трудни за постигане са квалификациите. Има 12 нива, от ниво 1 за "достъп 1" до ниво 12 за докторати.
  
• 
  Стойността на оценките - броят точки, които дава квалификацията - показва доколко "голяма" е квалификацията, с други думи, колко "струва" тя. Една точка от оценката за SCQF показва номинално 10 часа усилия от страна на обучаващия се.
  
• 
  Повечето основни квалификации в Шотландия са разпределени в определен брой точки за SCQF. Например:
  
• 
  образователна степен Honours има общо 480 кредитни точки, като поне 90 са на ниво 10
  

• 
  SQA висш курс има 24 кредитни точки на ниво 6
  

Всички SVQ са групирани заедно по професионална област в серия от общи подгрупи.

Правото на образование за всички се гарантира от Конституцията на Словакия. Формалното образование се ръководи от закони за просветата. Не-формалното образование се ръководи от закона за допълнителното образование и набор от други подходящи нормативни актове. Отговорността за образованието е на Ministerstvo školstva (Министерство на образованието). úrady krajskej a miestnej samosprávy (областни и окръжни съвети) и krajské školské úrady (областни служби за образование) отговарят за финансирането. Štátny pedagogický ústav (Национален институт за образование) и Štátny inštitút odborného vzdelávania (Държавен институт за професионално образование) действат като гаранти за съдържанието на образованието, а Štátna školská inšpekcia (Държавен училищен инспекторат) контролира качеството на образованието.

Професионалното образование се в Словакия се осигурява в stredná odborná škola (техническо средно училище, техникум), stredné odborné učilište (професионално средно училище) или odborné učilište (професионално училище). Учениците получават професионално обучение в училище или в centrum praktického vyučovania (център за практическо обучение).По-високо ниво на професионално образование се предоставя след средното образование.

1.10.2. Организационна структура в системата за професионално образование и обучение

Административна система: Основни организации Експертни комисии

Експертните комисии отговарят за разработването на образователни стандарти и рамкови образователни програми. Понастоящем съществуват 17 експертни комисии, всяка представляваща отделна област на изследване и обучение. Всяка комисия има 17 членове, председателят е от SVEI (всички комисии се председателстват от представители на SVEI), заместник-председателят е от Министерството на икономиката, десет членове са от средни професионални училища от цялата страна. Другите петима членове представляват съответните работодатели, камарата на самонамещите се, занаята на дърводелците, технически университет областната администрация за самоуправление.

Работата на експертната комисия се управлява от Координационен съвет. Основната задача на Координационния съвет е да осигурява единен подход в дейностите на експертните комисии, да обобщава резултатите от работата на експертните комисии, да разработва предложения за действия по ключови въпроси, които произтичат от работата на експертната комисия и да подава предложения до Съвета на министъра за ПОО. Председателят на Координационния съвет е директор на SVEI. Координационният съвет се състои от председателите на отделните експертни комисии. Председателят и членовете на Координационния съвет се назначават от министъра на образованието.

Държавният институт за професионално образование е част от Министерството на образованието и е основното ведомство, отговорно за проблеми в професионалното образование и обучение за цялата мрежа от средни училища в Словакия. Председателите и заместник-председателите на отделните експертни комисии и членовете на Координационния съвет се назначават от SVEI.

Министерството на образованието е ведомство, определящо общата политика, което носи отговорност за цялата училищна система. То ръководи SVEI и назначава председателя на Координационния съвет.

След преминаването към пазарна икономика през 90-те години и появилата се растяща безработица и несъответствие между предлагането и търсенето на квалификации, възникна необходимост ПОО да се пригоди към новите потребности на пазара на труда. През 1996 г. Министерството на труда и социалните въпроси и семейството (МТСВС) предложи да разработи национални образователни стандарти, които да вземат предвид бързо променящите се компетенции и умения в различните икономически сектори. Въвеждането на национални стандарти за професионално образование имаше за цел да подобри целесъобразността и качеството на образованието в сферата на ПОО.

Националните стандарти за професионално образование се състоят от държавните изисквания при разработването на Рамкови програми за професионално образование (РППО) в средното образование.

Средните училища получиха свобода да адаптират Рамковите образователни програми към конкретните потребности на родителите и учениците и да вземат предвид регионалните потребности от работна ръка. Училищата провеждат консултации със социалните партньори (местните работодатели) за да вземат предвид проблемите на пазара на труда при разработването на програми за ПОО. Училищата имат свобода да променят до 10% от седмичния хорариум и до 30% от съдържанието в определени предмети.

За всяка професионална дисциплина образователните стандарти съдържат следната информация:

• 
  Ниво на образование
  
• 
  Изисквания за входно ниво
  

• 
  Стандарти за успеваемост включващи основните компетенции и умения, които ученикът трябва да е в състояние да демонстрира при завършване на програмата.
  
• 
  Стандарти за съдържанието, които очертават основните теми задължителни за включване в програмата за ПОО.
  

• 
  социални умения и умения за междуличностно общуване
  
• 
  вътрешноличностни и междуличностни умения
  
• 
  умения за решаване на проблеми по творчески начин
  
• 
  предприемачески умения
  
• 
  умения в областта на информационните технологии
  
• 
  умения на гражданин в демократично общество
  

Инициативата за създаване на нови образователни стандарти или промени в съществуващи образователни стандарти може да дойде от училищата, работодателските организации или всяка друга заинтересована организация. Инициативата се разглежда от Координация съвет, който - в случай на създаване на нова професия - създава нова експертна комисия, която да разработи набор от стандарти. В случая с предложените промени в стандартите, експертната комисия оценява валидността на промените и дава своите препоръки пред Координационния съвет. Стандартите след това се одобряват от Координационния съвет и неговия председател (ръководителя на SVEI). След разработването на стандартите експертната комисия може да премине към изготвяне на Рамкови образователни програми.

Процесът на разработване на стандартите в автомобилния отрасъл се посочва от SVEI като пример за добра практика. През 2002г. Сдружението на търговците и сервизите за МПС поканени всички основни участници за създаване на организационен комитет и експертна комисия за преработване на учебната програма за ПОО започвайки "от нула". Организацията финансира няколко посещения в избрани държави за да почерпи международен опит за полагане на основите за разработване на стандарти. Преработването на учебната програма започна през октомври 2002г. в сътрудничество с Държавния институт за ПОО (SVEI). Професионалното сдружение определи стандартите, като бяха поканени над 40 учители, които да преразгледат старата учебна програма.

Сдружението, с помощта на списък от над 100 критерии, избра 12 от общо 124, професионални училища в цялата страна. Тези училища създадоха специална мрежа, чиято цел беше да се постигнат професионалните изисквания на членовете на сдружението, като се гарантира качеството и уместността на съдържанието и преподаването на програмите за ПОО. Сдружението и местните власти за самоуправление съфинансираха оборудването на училищата, но също така се надяваха на допълнително финансиране чрез европейски проекти, които сдружението започна да изготвя. В едно от тези училища бе създаден център за обучение на преподаватели. Изработени бяха нови учебници, които се финансират от Министерство на образованието.

В повечето други професионални области обаче реалният принос на синдикатите и представителите на работодателските организации в процеса на разработване на образователните стандарти е доста ограничен. Например в комисията, отговаряща за разработването на образователни стандарти за дървообработващата и мебелна промишленост работодателите са представени само от петима членове от общо седемнадесет. Освен това малкото социални партньори, които участват в процеса (представители на работодателите) често са представлявани от директори на професионални училища, които са силно повлияни от дългата си работа в образователната сфера. По този начин въпреки формалното присъствие на синдикатите и представителите на работодателите, разработването на учебната програма и стандартите във всички сектори с изключение на автомобилния се доминират от образователни дейци и образователни ведомства, които "представляват" социалните партньори. Вследствие на това акцентът върху съдържанието и преподаването взема връх над оценката на качеството на наученото и изпълнението на истинските потребности на пазара на труда при определяне на необходимите умения и компетенции.

Както вече споменахме, 30% от съдържанието и 10 % от учебния хорариум може да се промени от самото училищно ръководство според регионалните нужди. Макар обаче да протичат консултации между отделните училища и работодателите в процеса на създаване на учебни програми за ПОО, приносът на работодателите е много ограничен в повечето професионалните области с изключение на автомобилния и финансовия сектор. Има тенденция при разработването на учебните професионалните училища да считат изпълняването на потребностите и желанията на учениците и родителите за по-важно от анализа на потребностите на пазара на труда. Вследствие на това развитието на основни умения, квалификациите, основаващи се на компетентност и усъвършенстването на уменията в училищната система се ръководи от стандарти за преподаването, а не от стандарти за резултатите от обучението в съответствие с изискванията на трудовия пазар. Тази ситуация допринася за продължаващото несъответствие между уменията, развити в училищата за ПОО и новите изисквания на пазара на труда в Словакия. Необходимо е ускореното сътрудничество между образователната система и работодателите за заличаване на тази несъответствия, за да могат работниците да притежават всички съответни уменията и компетенции, с които фирмите трябва да разполагат, за да са конкурентоспособни в глобалния пазар.

От основна важност е създаването на механизми за ранно идентифицирането на нови умения и компетенции, за да може да се съхрани целесъобразността на стандартите така, че изискванията на пазара на труда да са адекватно отразени в ПОО. В Словакия реакцията на системата за ПОО към потребностите на икономиката бе сериозно ограничена от липсата на систематично събиране на данни за пазара на труда. През 90-те години и началото на новия век страната не разполага с надеждна информация по въпроси като изискванията, които работодателите имат към квалификациите и компетенциите на своите работници, плановете за развитие на предприятията, очакваното откриване на нови работни места.

С провеждането обаче на административната реформа, която води до създаването на по-стабилни институции и децентрализиране на отговорностите, започват да се оформят основните условия за въвеждане на осигуряване на качеството и оценка на потребностите от квалификации въз основа на развитията в пазара на труда.

Интегрираната система за стандартизирани работни длъжности (ИССРД) се явява през последните години като един от най-важните проекти за оценка на потребностите на най-важните квалификации. ИССРД бе въведена през септември 2004 г. от TREXIMA -Братислава в сътрудничество с TREXIMA -Злин в Чешката Република. Министерството на труда и социалните въпроси и семейството прие да администрира дейностите по системата. Системата, която се основава на чешкия модел създаден през 1998г. от TREXIMA -Злин, представлява база данни за актуална информация за пазара на труда.

ИССРД включва следната информация:

• 
  осъвременени данни за структурата на работните длъжности, отразяващи реалното разделение на труда, според вид професия, сложност и степен на специализация
  
• 
  постоянен актуализирани и допълвани данни за около 500 професии и 1200 стандартизирани работни длъжности
  
• 
  информация , описваща структурата, съдържанието и изискванията на типични "представители" на реални професии във всички сектори на словашката национална икономика
  
• 
  описващи аспекти от трудовата практика (дейности, условия) и определящи изискванията, на които трябва да отговаря съответният професионалист.
  

ИССРД е сравнително нова инициатива, като нейното влияние върху разработването на образователните стандарти и програмите за ПОО в училищата е сравнително ограничено. Още повече успехът на системата в голяма степен зависи от финансирането, предоставено от министерството, чието бъдещо участие в проекта изглежда доста несигурно.

Идентифицирането на потребностите от квалифициран труд при определянето на образователните стандарти и създаването на рамкови учебни програми продължава да е силно зависимо от личния опит и мнение на експертите в комисията. Съществуват надежди за бъдещо развитие на по-тесни връзки между ИССРД и разработването на стандартите, така че обективния анализ на квалификационните потребности да играе по-голяма роля при определянето на образователни стандарти и създаването на рамкови образователни програми.

Един от основните проблеми, свързани с процедурата за разработване на стандарти, е липсата на процес за осигуряване на качеството. В една бързо развиваща се икономика като словашката на пазара на труда постоянно възникват нови потребности от квалификации и компетенции. Липсата обаче на механизъм за редовно преразглеждане на съществуващите стандарт означава, че рамковите образователни програми не могат адекватно да отразят реалните потребности на пазара на труда.