Федерален институт по професионално образование и обучение (BIBB)

Федерален институт по професионално образование и обучение (BIBB) е национално и международно признат център за проучване и развитие на първоначално и продължаващо професионално образование обучение. Целите на неговата работа са да идентифицира бъдещите задачи в професионалното образование и обучение, да насърчава иновацията в националното и международно професионално образование и обучение и да развиват нови, ориентирани към практиката предложения за решаване на проблеми в първоначалното и продължаващо професионално образование и обучение.

Федералният институт по професионално образование и обучение е федерална институция, която се финансира директно от бюджета на федералното правителство. По закон работата му се наблюдава от Федералното министерство на образованието и научноизследователската дейност (Bundesministerium für Bildung und Forschung - BMBF).

По отношение на разработването на добри практики, задачите на BIBB включват (но в никакъв случай не се ограничават само до това) проучване на структурните развития в пазара на труда за определени позиции за обучение и в продължаващото образование и обучение, изпитване на нови методи в първоначалното и продължаващо образование и обучение, определяне на бъдещите изисквания за определени уменията чрез ранно откриване, разработване и модернизиране на първоначалното и продължаващо обучение, оценяване на качеството на професионалното дистанционно обучение и пр.

Асоциацията на германските търговско-промишлени камари (DIHK) е централната организация, включваща 81 камари. От всички германски дружества регистрирани в Германия, с изключение на занаятчийските фирми, свободните професии и земеделските стопанства, по закон се изисква да членуват в такава камара. По този начин DIHK говори с гласа на повече от три милиона предприемачи. Това включва не само големите компании, но освен това и търговци на дребно и частни хотелиери. Това дава на асоциацията значително политическо влияние. Тя не представлява конкретна корпоративна група, а всички търговски предприятия в Германия.

Търговско-промишлените камари представляват самите фирми. Накратко казано, това е ролята на 81-та камари. Те представляват интересите на своите членове пред местните, държавните и регионалните власти и, чрез DIHK, федералното правителство и Европейската комисия.

Държавата е прехвърлила на камарите определени задачи, които биха били отговорност на самата държава, ако камарите не съществуваха. В резултат на това днес камарите издават сертификати за произход и карнети, организират изпитите за професионално обучение или -едно скорошно нововъведение - поддържат регистър на фирмите, които изпълняват определени екологични стандарти ("еко-обекти"). Камарите имат право да обвързват експерти с клетвена декларация, да предоставят консултативни становища пред държавни ведомства, а също участват в назначаването на арбитри и регистрацията на търговските дружества.

IHK са натоварени с организацията и провеждането на финалните изпити за признати схеми за професионално обучение.

Макар да е налице общ консенсус сред всички политическите групи, че държавното участие в системата за професионалното образование и обучение е необходимо, формата и мащаба на това участие продължават да са в центъра на разгорещени дебати. Ролята на държавата в професионалното образование и обучение зависи до голяма степен от това как се разглеждат и оценяват политически слабостите на пазарните сили и политическия контрол в контекста на социалните и икономическите цели.

Основната характеристика на германската система за ПОО е тясното партньорство; между работодатели, синдикати и правителство. "Социалният диалог" и съвместното вземане на решения са от особена важност за приемането на реформите.

В сравнение с други държави в Германия по-голям дял от населението избира да получи квалификация чрез професионално обучение благодарение на добре развитата структура на немската образователна система. Вследствие на това федералното правителство се стреми да развива структурите за придобиване на "най-висока възможна квалификация" чрез професионално обучение, практически стаж или чрез продължаващо образование и обучение. Целта не е да се направи професионалното обучение по-"академично", а по-скоро да се насърчи признаването на ниво на квалификация сравнимо с университетски курс, което може да се получи по този начин, а именно чрез полагане на квалифициран труд и усъвършенстване на квалификацията.

Със създаването на новата система за професионално образование и обучение в областта на ИТ бяха постигнати едновременно няколко цели: Новата система определя усъвършенстването на квалификационния профил на три нива на квалификация, т.е. специалисти и оперативни и стратегически професионалисти. Системата за продължаващо професионално образование и обучение по ИТ бе въведена през май 2002г., като профилите за специалисти бяха обнародвани през юни 2002г. В частния сектор признаването на ниво отрасъл на специализираните квалификации се осигурява чрез процес за сертифициране на персонала според стандартите EN и ISO.

Две професии, основаващи се на допълнителна квалификация, са на стратегическо ниво, и поради тази причина придобилите тази квалификация се наричат "стратегически професионалисти". Техните задачи включват или работа по стратегическо разработване на продукти и технологични решения (инженер на ИТ системи) или на бизнес политики и корпоративни стратегии (инженер в ИТ бизнес) в корпоративното управление на МСП или управлението от бизнес-единици на по-големи компании. Тези профили за усъвършенствана квалификация целят да постигнат сравнимост, поне на ниво на професионалистите, с академичните степени "бакалавър" или "магистър".

Федералното правителство и Länder постигнаха съгласие да направят висшето образование по-широко достъпно за хора с професионални квалификации, както и да развият по-тесни връзки между образование и професионално обучение и университетските курсове. За тази цел е необходимо да се преразгледат съществуващите разпоредби на законодателството в Länder относно достъпа до висше образование за хора с професионални квалификации, да се разшири обхвата на изучаваните курсове чрез "двойната" система на професионално обучение, и да се подобри статута на квалификациите, получени чрез първоначално и продължаващо професионално обучение.

Тези усилия се подкрепят от измененията в Aufstiegsfortbildungsförderungsgesetz (AFBG; Закон за подобряване на помощта при обучение), които влязоха в сила на 1 януари 2002. Този закон не само предвижда

Освен това през последните няколко години се появи ново поколение образователни наредби, които са белязани от иновативно съчетание от ново съдържание и структурни промени, както и от въвеждането на нови изпитни концепции. Структурните нововъведения особено се изразяват в кодифицирането на секторно-специфичните концепции за модулната система през третата година на професионално обучение. Според тези концепции е възможно да се избират секторно-специфични дисциплини, които трябва после да се вземат предвид и при финалния изпит. Като отварят възможността за избор измежду редица опции, те позволяват диференциация на ниво отделна фирма, както и индивидуална диференциация на професионалните профили и помагат ефективно да се свържат първоначалното и продължаващо обучение. Тази нова ориентация в регулаторната политика убедително демонстрира, че определящите политиката за професионално обучение са в състояние бързо да предприемат гъвкави действия, за да могат ефективно да реагират на променящите се квалификационни потребности в предприятията, както и на предпочитанията на завършващите професионални училища.

Процес и процедури: Спазване на стандартите

Традиционно в Германия: няма официално институционализирана система проверка за инспектиране на професионалното обучение или външна проверка на качеството извън аспектите на обучението и изпитите, които се провеждат от външни преподаватели. Тъй като обаче професионалното обучение се разработва чрез тясно сътрудничество между няколко групи заинтересовани, доверието в системата е много силно. Освен това качеството се следи чрез държавните ведомства за надзор над училищата и висшите учебни заведения, провеждат се статистически проучвания от Федералната статистическа служба и от статистическите служби на Länder както и от изследователските институти в образованието, които са подчинени на федералните или Land министерства или се финансират съвместно от федералното правителство и от Länder.

Наредбите за обучение за държавно признати професии се изготвят след консултации със заинтересованите страни в професионалното образование, включително работодателите и синдикатите. Те определят минималното съдържание на курса на държавно ниво за различните признати занаяти и професии. Тези нормативни разпоредби се интегрират в рамковите учебни програми на отделните Länder.

Програмата за обучение на IHK - Betriebswirt се регламентира от законодателството на Търговско-промишлените камари, докато програмите за допълнително професионално обучение, предлагани чрез Fachschulen , се регламентират на областно ниво. Програмите за ПОО обикновено изискват завършване на финален държавен изпит, който може да се използва като мярка за качество между различните образователни институции, в този случай предимно IHK.

При все че на национално ниво няма задължителна формализирана структура за надзор по количествени показатели на образователните институции няколко Länder са въвели мониторинг на резултатите от своите професионални програми. Това бе извършено в отговор на препоръки от определени изследвания (напр. Forum Bildung) и изглежда тази тенденция ще продължи. Действително федералното правителство положи известни усилия за създаване на общонационална система за сертифицирането на схемите за професионално обучение, финансирани по закона за насърчаване на заетостта.

1.6.3. Квалификации

Видове професионално образование и обучение и квалификационни степени

Лицата, завършващи професионално образование на ниво средно образование в Германия, могат да придобият три различни документа. За придобиване на Berufsbezeichnung (право да се използва название за квалификационна степен), е необходимо завършване на училищния курс на обучение и успешно полагане на държавен изпит за тази професия (може да е включен в училищния курс). Документите, които могат да се придобият, са както следва:

• 
  Abschlußzeugnis от училището. Този документ удостоверява, че курсът е завършен и ученикът е завършил училище,
  
• 
  Документ за полагане и успешно вземане на Staatsprüfung (държавен изпит),
  
• 
  Професионално разрешително за определена професия и за използване на професионално название (титла) обикновено наричано Urkunde.
  

• 
  Продължителността на обучението може да достигне до три години, две до три годишен професионален курс, водещ до придобиване на държавно призната диплома за техник или помощник-техник.
  

• 
  Едногодишно основно професионално обучение, в зависимост от професията.
  

• 
  Немски
  
• 
  Социални науки и икономика
  
• 
  Религия
  
• 
  Спорт
  
• 
  Чужд език, ако е приложимо за съответната професия.
  

• 
  Facharbeiterbrief- Удостоверение за квалифициран работник
  
• 
  Kaufmannsgehilfenbrief- Удостоверение за помощник-чиновник
  

• 
  Gesellenbrief- Удостоверение за занаят, присъдено от Handwerkskammer
  

Тези училища съществуват само в някои провинции и дават на онези, които са завършили Klasse 10 (Realschulabschluß/Mittlere Schulabschluß) и две години на професионално обучение или поне пет години професионален опит, за да получат Fachgebundende Hochschulreife. . Тази диплома може да се "конвертира" в Allgemeine Hochschulreife, ако се предоставят доказателства за отлично владеене на втори чужд език.

The Fachgebundende Hochschulreife дава право на този, който я притежава, да влезе както в университет, така и в Fachhochschule .

Fachschulen

Fachschulen предлагат една до три години курсове за продължаващо образование на онези, които са завършили професионално образование за квалифициран работник и имат известен професионален опит. Целта на тези курсове е да предложат умения за среден управителен персонал, нещо като "мост" между длъжностите за квалифицирани работници и висш управителен персонал, като те се класифицират като институции за висше образование. Дипломите обаче от тези институции не се считат за университетско ниво и не дават точки като в съответните курсове за университетска образователна степен.

Industrie- und Handelskammern

Industrie- und Handelskammern (търговско-промишлените камари) са организации на регионално ниво, които отговарят за различните професионални области. Те предлагат два вида дипломи и удостоверения:

• 
  Industrie und Handelskammer Prüfung- това са изпити за допълнителна професионална квалификация, на които могат да се явят хора, които вече притежават квалификационна степен.
  
• 
  Meisterbrief (майстор-занаятчия)- след минимум три години професионален опит квалифицираните работници (обикновено занаятчии) имат право да се явят на допълнителен изпит който, ако бъде взет успешно, води до получаване на Meisterbrief. Тази диплома дава обучение по бизнес-администрация, практически и теоретични умения. Притежаващите тази диплома имат право да вземат на работа обучаващи се занаятчии по време на техния курс в Berufsfachschule а освен това да откриват собствена фирма в съответната област.
  

Наредбите за обучението по силата на Закона за професионално обучение трябва да гарантират, че хората, които успешно завършат своето обучение и влязат на пазара на труда, могат да бъдат наемани в различни професионални области - независимо от регионалната и фирмена диференциация.

Разработването на нови държавнопризнати професии, които са част от стандартите за ПОО въз основа на редица решения на Съвета на BIBB следва три етапа:

• 
  предварителен етап, по време на който професионалните характеристики за съответния стандарт за обучение се проучват и определят;
  
• 
  етапите на разработване и корекции, при които се разработват съдържанието на стандарта и учебната програма (в предприятието и училището);
  
• 
  етапът на издаване, през който ресорното федерално министерство информира пазара на труда и издава наредбите за обучението, докато министрите на културата на провинциите държавата (Länder) одобрят учебната програма за нередовно обучение.
  

Подготовката и издаването на наредби за обучението за напреднали уреждащи професионалните квалификации за напреднали се извършва от федералното правителство. Процедурата е по принцип същата като за наредбите за първоначално обучение по "двойната" система - като в нея не участва разработването и координирането на училищната учебна програма.

Учебни програми за първоначална и висша професионална квалификация, регулирани от Länder. Молби за колежански курсове за първоначално и висше професионално обучение могат да се подават от обществени или частни образователни органи или от регистрирани асоциации. Проектодокументите се изготвят от министрите на образованието на Länder. Служителите, изготвящи документите, се стремят, доколкото е възможно, да проверят дали наистина съществува търсене на съответната квалификация или дали това търсене ще съществува в бъдеще. Отделните Länder могат да създават нови приоритетни области, които да се включват в конкретна специализация. Окончателният проект се обнародва от Министъра на образованието на съответната провинция като министерска наредба.

Професионална структура

В Германия не съществува рамка на националните квалификации.

За да могат обаче да се разберат взаимоотношения между различните предлагани квалификации е необходимо дипломите да се съотнесат към професионалния статус. Германската система за квалификации е стройно структурирана по такъв начин, че всяко ново ниво на диплома е свързано с нивото на професията и определен набор от задачи. Затова професионалният напредък е директно свързан с преквалификацията, както теоретична, така и практическа.

В Германия една по-точна структура на професионалните титли (квалификации) изглежда така:

• Подготвително професионално обучение / Полу-квалифицирани работници

o Ниво на обучение: (долен курс на) средно образование o Типове образователни институции: Различни

• Напълно обучени чираци / Занаятчии / Квалифицирани работниците / Технически помощен персонал

o Ниво на обучение: (горен курс на) средно образование

o Типове образователни институции: Berufsschulen; Berufsfachschulen

Търговско-промишлени камари (Industrie- und

Handelskammer)

• Техници/ Специалисти / Майстори-занаятчии / Среден управленски персонал / Персонал с надзорни функции

o Ниво на обучение: Висше образование (понякога превеждано като

продължаващо образование)

o Типове образователни институции: Fachschulen, Търговско-промишлени

камари (Industrie- und Handelskammer)

• Дипломирани специалисти/ Професионалисти / Висш управленски персонал

o Ниво на обучение: Висше образование

o Типове образователни институции: Universitäten, Fachhochschulen, Berufsakademien.

Категоризация на отрасловите квалификации

В Германия не съществува специфична категоризация на квалификациите в техните съответни професионални сектори.

Отделните квалификации обаче могат допълнително да бъдат определени чрез добавки към професионалното название, например професията Betriebswirt (генерален мениджър) може да се изменени чрез различни допълнителни пояснения, напр. staatlich gepruefte(r) Betriebswirt(in) Management in Gesundheitswesen (управление в здравеопазването) или staatlich gepruefte(r) Betriebswirt(in) Holz (професии в горското стопанство или staatlich gepruefte(r) Betriebswirt(in) Hotel- u. Gaststättengewerbe (управление в хотелиерството).

Резюме

Отговорността и финансирането за ПОО се поделя между федералното правителство и провинциите (Länder). Само Länder обаче си сътрудничат със социалните партньори, за да осигурят изпълнението на потребностите на работодателите чрез системата за професионално образование. Търговско-промишлените камари (IHK) също играят важна роля дотолкова, доколкото те определят изпитите за обучаващите се и поддържат регистър на фирмите, които могат да предлагат професионално обучение. Макар да не съществува формална система за външно оценяване, присъствието на всички социални партньори в разработването и поддържането на стандартите определя високото ниво на доверие в системата.

Квалификациите и осигуряването им. В Германия се предлагат редица различни видове професионално обучение. Всяка институция изпълнява различни професионални цели, чрез диплома за завършено професионално обучение по "двойната система", чрез диплома от колеж или чрез обучение за получаване на квалификационната степен "техник". При завършването на дадена степен обучаващите се получават право да изпълняват специфична функция на работното си място.

Отличителни характеристики на германската система. Системата на обучение е силно йерархична и е свързана с традиционната йерархична атмосфера на работното място. Всеки отрасъл или икономически сектор има определени професионални изисквания, като те са отразени в системата за обучение. Професионалните профили са законодателно обосновани, като позволяват на притежаващите ги да използват "професионални" титли.

1.7 Република Ирландия

1.7.1. Общо представяне на системата за професионално образование и обучение

Образованието винаги се е ценяло високо в Ирландия. Дори в исторически периоди на политически, икономически и социални трудности стремежът към получаване на добро образование винаги е надделявал. Образованието днес се счита за основата на икономическото, социално и културно развитие на ирландското общество. Правителствата и социалните партньори гледат на него като на елемент, който е стратегически свързан с националното планиране. Съществува високо ниво на обществен интерес в образователните проблеми, което допълнително се развива от консултативния подход, възприет от правителството при формирането на образователната политика. Ирландските ученици се класират на челните места в международни проучвания като например оценките PISA, провеждани от Организацията за икономическото сътрудничество и развитие (ОИСР). Работодателите - както национални, така и международни - потвърждават качеството на ирландската образователна система.

Отговорността за образованието и професионално обучение се носи основно от държавните ведомства. За определени функции, свързани с образование и професионално обучение, контролът е прехвърлен на редица регионални, местни и общностни структури; въпреки това нито една от тях няма широки правомощия и по принцип образователната система е централизирана по своя характер.

Професионалното образование и обучение (ПОО) се разглежда - както в политически, така и в структурен смисъл - като един от основните компоненти за изграждане и поддържане на високо квалифицирана работна сила, която работи в едно "общество на знанието".

Политиката за ПОО попада в компетенциите на няколко държавни ведомства (вж. Професионално образование и обучение: административна структура, раздел 2.1.) В рамките на сектора двете основни развития през последните години бяха "Бялата книга" за образованието за възрастни от 2000г., "Учене през целия живот", ("Learning for Life") и новата национална рамка на квалификациите, разработена от Ирландската национална служба за квалификациите (National Qualifications Authority of Ireland, NQAI).

Бялата книга за образованието за възрастни беляза приемането на "обучението през целия живот" като водещ принцип в образователната политика. Тя освен това подчертава факта, че сега има официално признаване от страна на държавата, че нейните ангажименти в областта на образованието включват не само онези, които се учат в училища и колежи, но също и онази част от населението, която вече е излязла от системата за първоначално образование.

В контекста на пазара на труда държавната политика за обучението се излага в годишни Планове за действие за националната заетост, разработени в контекста на европейските насоки в областта на заетостта. Програмите за заетост и развитие на човешките ресурси формират основна част от Националния план за развитие 2000-2006 с основни цели насърчаване на икономическия растеж, достъпа до възможности за заетост, справяне с недостига на квалифицирани и неквалифицирани работници и справянето със социалното изключване.

Най-новата програма за управление създава ангажимент за извършване на основна ревизия на мерките за обучение и заетост, така че те да се съсредоточат върху потребностите на най-силно маргинализираните групи, поставени в най-неравностойно положение, и да им помогнат да навлязат в отворения пазар на труда. Някои факти от последното десетилетие показаха необходимостта от определени промени в системата за ПОО, които да обърнат внимание на:

• 
  Гъвкаво работно време
  
• 
  Осигуряване на условия за работа за по-широк възрастов диапазон
  
• 
  Достъп за различни нива
  
• 
  Интегрирана и прозрачна система за акредитация на квалификациите