Дейности по надзора на ниво лечебно заведение за болнична помощ

На ниво лечебно заведение за болнична помощ основната цел на надзора – ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР, се постига чрез целенасочено повторение на следния цикъл от дейности:

3.1. Идентифициране на рисковите отделения/клиники и практиките в тях;

3.2. Събиране, статистическа обработка и анализ на данни за пациентите в рисковите отделения и съответните практики;

3.3. Определяне на ендемичното ниво на заболяемост от ВБИ и разпространението на АМР;

3.4. Разкриване на тенденции за отклонения спрямо ендемичното ниво – зачестяване или намаляване на ВБИ, разкриване на епидемични взривове и на тенденции в разпространението на АМР, анализ на причините и влиянието на рисковите фактори;

3.5. Въвеждане на мерки за отстраняване на причините и за ограничаване влиянието на рисковите фактори;

3.6. Оценка на ефекта от предприетите мерки.

За съпоставимост на данните от надзора в национален и международен мащаб се прилагат посочените по-горе стандартизирани методи (Категория ІV).

4. Надзор на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия

Надзорът на ВБИ, свързани с инвазивни медицински пособия, обхваща свързаните с използването на медицински пособия за инвазивни процедури и интензивно лечение (пособие-свързани) инфекции, като т.нар. „вентилационни пневмонии“, „катетър-асоцииран (първичен) сепсис“ и „катетър-асоциирани уроинфекции“ (категория ІV).

4.1. В интензивните отделения и рисковите отделения обект на надзор са:

4.1.1. Пневмонии, свързани с обдишване;

4.1.2. Катетър-асоцииран сепсис;

4.1.3. Катетър-асоциирани уроинфекции.

4.2. За тези обекти на надзора се изчисляват следните стандартизирани показатели за честота на инфекциите/плътност на заболяемостта:

4.2.1. Пневмонии, свързани с обдишване:

** ИБВ – изкуствена белодробна вентилация

*** ЦВК – централен венозен катетър

**** Първичен сепсис = виж Критерии за установяване на ВБИ, раздел III, т. 6.

4.3. Причинната връзка рядко може да бъде доказана; тя се прави изключително само по време, т.е. пациентът е на изкуствена белодробна вентилация през последните 48 часа преди появата на пневмонията; през последните 48 часа преди появата на първичния сепсис е имал ЦВК; през последните седем дни преди установяването на уроинфекцията е имал уретрален катетър.

4.4. Дните с пособие в съответното отделение се вземат от документацията, която се води от персонала на интензивното отделение, така че показателите да могат да бъдат изчислени съответно за всяко интензивно отделение.

4.5. Надзор на инфекциите на хирургичното място (постоперативните раневи инфекции).

4.5.1. Надзорът на инфекциите на хирургичното място (ИХМ) обхваща най-вече индикаторните операции, които се определят от ръководителя на хирургичното отделение или на амбулаторното хирургично звено. Това са по-често провежданите или особено важните за отделението видове операции. Основните индикаторни операции са: APPE/апендектомия, ART/артроскопична операция на колянната става, CHOL/холецистектомия, COBY/коронарни байпас операции, COLO/операция на колона, GC/съдова хирургия, HERN/херниотомия, HPRO/тазобедрена протеза, HIST/абдоминална хистеректомия, KPRO/колянна ендопротеза, MAG/операции на стомаха, MAST/мастектомия, NEPH/нефректомия, OSG/ОР на горната скочна глезенна става, OSHF/операция на шийката на бедрената става, PRST/простатектомия, SECC/цезарово секцио, STRIP/венозен стрипинг, STRUM/операция на струма.

4.5.2. За съпоставимост на данните установените честоти на ИХМ се разделят на групи според броя на рисковите точки (категория ІБ), като една операция може да получи най-малко 0 и най-много 3 рискови точки. Операцията получава по една рискова точка за всеки от следните фактори:

4.5.2.1. степен по скалата на ASA ≥ 3 (табл. 1);

4.5.2.2. продължителността на операцията е по-дълга, отколкото при 75 % от този тип операции;

4.5.2.3. клас на контаминация на раната – контаминирана или септична (табл. 2).

4.7. С помощта на референтните стойности за ИХМ за всяка лечебна структура може да бъде изчислен очакваният брой ИХМ за рисковата група n (0 – 3), периодът от време и видът индикаторна операция:

5.1. За осигуряване на достатъчна чувствителност на надзора е необходимо:

5.1.1. Обхващане (регистриране) на всички ВБИ, които са обект на интерес;

5.1.2. Редовно участие на клиничния микробиолог във визитациите, особено тези в рисковите отделения;

5.1.3. Преглед от микробиолога на вписванията за назначени антибиотици като част от мониторирането на антибиотичната консумация;

5.1.4. В рисковите отделения екипът по контрол на инфекциите трябва да извършва ежеседмично анализ на регистрираните ВБИ.

5.2. Клиничните отговорници следят за правилното диагностициране, за регистрацията на ВБИ и за подаването на информация към екипа по контрол на инфекциите.

5.3. За целите на надзора на ИХМ се събират и обработват данни и за появилите се след изписването постоперативни раневи инфекции (т. нар. надзор след изписване). Това следва да важи най-малко за случаите, в които раневата инфекция е довела до повторно приемане на пациента в същата или в друга болница. Оперираните пациенти се проследяват за поява на инфекциите на хирургичното място до 30-ия ден след операцията, съответно до 1 година при вложен имплант.

5.4. Данните от надзора трябва да се анализират достатъчно често, за да бъдат разпознати своевременно промени в заболяемостта от ВБИ. От друга страна, периодите на наблюдение трябва да бъдат достатъчно дълги (не по-малко от 3 месеца), за да не се повлияват оценките от случайни натрупвания. В зависимост от големината на отделението (клиниката) се определят подходящите интервали.

6. Идентификация на случаите на ВБИ в резултат на наранявания с остри предмети

6.1. За осигуряване на достатъчна чувствителност на надзора по отношение на ВБИ, възникнали в резултат на наранявания с остри предмети, е необходимо:

6.1.1. докладване (регистриране) на всички случаи на наранявания на персонала с остри предмети;

6.1.2. проучване и анализ на всички случаи на регистрирани наранявания с остри предмети;

6.1.3. насърчаване на култура, при която не се търси индивидуална вина. Процедурата за докладване следва да е насочена към системните фактори, а не към индивидуалните грешки.

6.2. Редът за регистриране и съобщаване на случаи на нараняване с остри предмети включва:

6.2.1. При всяка злополука или инцидент, свързан с употребата на остри предмети, пострадалият служител уведомява незабавно своя работодател и/или отговорното лице по контрол на инфекциите и регистрира инцидента в Дневник за регистриране на професионална експозиция към кръвно преносими инфекции.

ДНЕВНИК

за регистриране на професионална експозиция към кръвно преносими инфекции, в т.ч. наранявания с остри предмети

Дата и час на експозицията	Медицинско лице	Вид на експозицията	Източник на експозицията	Данни за ваксинации	Час на съобщаване за инцидента	Приел съобще- нието	Доклад № *

6.2.2. Отговорното длъжностно лице по контрол на ВБИ изготвя Доклад за професионална експозиция, който съдържа:

6.2.2.1. Дата и час на експозицията;

6.2.2.2. Подробно описание на инцидента;

6.2.2.3. Подробно описание на източника на експозиция;

6.2.2.4. Данни за експонираното лице (ваксинации, реакции на ваксинацията);

6.2.2.5. Детайли за проведените консултации.

ДОКЛАД

за професионална експозиция към кръвно преносими инфекции, в т.ч. наранявания с остри предмети

1. Дата и час на експозицията:

.............................................................................................................................................................................................................

.............................................................................................................................................................................................................

2. Описание на процедурата:

.............................................................................................................................................................................................................

.............................................................................................................................................................................................................

3. Описание на експозицията:

.............................................................................................................................................................................................................

.............................................................................................................................................................................................................

4. Описание на източника:

.............................................................................................................................................................................................................

.............................................................................................................................................................................................................

5. Данни за експонираното лице (ваксинации, реакции на ваксинацията)

.............................................................................................................................................................................................................

.............................................................................................................................................................................................................

6. Проведени консултации и изследвания

.............................................................................................................................................................................................................

.............................................................................................................................................................................................................

7. Предприети действия:

.............................................................................................................................................................................................................

.............................................................................................................................................................................................................

Длъжностно лице: ........................................

(………………………….)

6.2.3. Изготвеният доклад се съствавя в 2 екземпляра, като единият се предава на служителя, а другият се съхранява в лечебното заведение.

6.2.4. Ръководителят на лечебното заведение разследва причините и обстоятелствата и регистрира злополуката/инцидента, като предприема, когато е целесъобразно, необходимите мерки.

6.2.5. Служителят е длъжен да предостави съответната информация в подходящ срок, за да допълни подробностите за злополуката или инцидента.

6.2.6. Поверителността на информацията относно нараняването, диагнозата и лечението е от първостепенно значение и се гарантира при спазване на изискванията за защита на личните данни.

6.3. Данните от надзора на нараняванията с остри предмети трябва да се анализират достатъчно често, за да бъдат разпознати своевременно зачествяване на инцидентите в определени структури, като в зависимост от големината на лечебното заведение или отделните му структури – отделения (клиники), се определят подходящите интервали.

6.4. Информация за регистрираните случаи на наранявания с остри предмети се подава всяко тримесечие в РЦ – ВБИ към РЗИ.

6.5. Регионалната здравна инспекция обобщава данните за регистрираните случаи на наранявания с остри предмети и ги изпраща ежегодно в Министерството на здравеопазването и Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ).

V. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ПРОФИЛАКТИКА НА ВБИ

Профилактиката на ВБИ е отговорност на целия персонал на лечебното заведение: лекари, специалисти по здравни грижи, фармацевти, технически персонал, специализанти, студенти, други обучаващи се и др. За целта е необходимо в длъжностните характеристики на персонала да бъдат ясно регламентирани конкретните задължения и отговорности, свързани с профилактиката на ВБИ.

1.1. Оценка на риска – извършва се с цел правилно определяне на предпазните мерки.

1.1.1. Рискът от възникване на ВБИ се определя от:

1.1.1.1. фактори, свързани със здравното състояние на пациента (хронични заболявания, степен на имунокомпрометиране);

1.1.1.2. фактори, свързани с вида на приложените диагностично-лечебни процедури, които могат да увеличат риска.

1.1.2. Пациентите и процедурите се категоризират (табл. 1), а предпазните мерки се планират (табл. 2) според нивото на риска.

Таблица 1. Дефиниране на риска от ВБИ

Риск от ВБИ	Пациенти	Процедури
Минимален	Неимунокомпрометирани; без основно заболяване	Не са инвазивни; няма контакт с биологични течности (кръв, урина, фецес, ликвор, течности от телесни кухини)
Среден	Инфектирани пациенти или пациенти с рискови фактори (възраст, неоплазми)	Контакт с биологични течности или инвазивни нехирургични процедури (напр. периферен венозен катетър, въвеждане на урокатетър)
Висок	Имунокомпрометирани пациенти (< 500 левкоцита на мл); множествени травми, тежки изгаряния, органна трансплантация	Хирургична или високорискова инвазивна процедура (напр. централен венозен катетър, трахеална интубация)