Министерство на здравеопазването наредба №3 от 8 май 2013 г
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10. Допълнителни дефиниции за пациенти под 1-годишна възраст
- 1. Общи принципи
- 2. Установяване на приоритетите за профилактика на инфекциите в лечебното заведение
9. Системни инфекции M1 Системна инфекция Инфекция, която засяга повече от един орган или система, когато не е налице едно-единствено огнище на инфекция. Тези видове инфекции обикновено са с вирусен произход и обичайно могат да бъдат идентифицирани само по клинични критерии (напр. морбили, заушка, рубеола, варицела); те не се срещат много често като нозокомиални инфекции.
Общите дефиниции на CDC са валидни за всички пациенти независимо от възрастта им. Тук представените дефиниции са допълнителни, при тях се взема предвид фактът, че някои симптоми и клинични признаци в детската възраст се проявяват по различен начин в сравнение с инфекциите при възрастните. Тези дефиниции са приложими само при пациенти ≤ 1 година. Освен това при пациентите под 1-годишна възраст важат и всички общи дефиниции, представени по-горе. 10.1. Индикаторни инфекции при пациенти ≤ 1-годишна възраст 10.1.1. B1 Лабораторно потвърдена първична септицемия/бактериемия (ЛППС) при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.1.1.1. Налице е поне един от следните признаци: 10.1.1.1.1. температура (> 38°C), хипотермия (< 37°C), апнея или брадикардия и 10.1.1.1.2. поне една от следните находки: 10.1.1.1.2.1. В най-малко две хемокултури, взети по различно време, е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флорa (Diphtheroides, Bacillus sp., Propionibacterium sp., коагулаза-негативни Staphylococcus или Micrococcus); 10.1.1.1.2.2. В най-малко една хемокултура при пациент със съдов катетър е изолиран микроорганизъм, представител на обичайната кожна флора, и лекарят започва съответна антимикробна терапия; 10.1.1.1.2.3. Положителен тест за антигени в кръвта (напр. S. pneumoniae, H. influenzae, N. meningitidis или Streptococcus gr.B), като симптомите, както и лабораторната находка не са свързани с инфекция на друго място. 10.1.2. B2 Клинично установен първичен сепсис (КУПС) при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.1.2.1. Установява се поне един от следните признаци и находки, без друга видима причина: 10.1.2.1.1. температура (> 38 °C); хипотермия (< 37°C), апнея или брадикардия и 10.1.2.1.2. всички долуизброени критерии: 10.1.2.1.2.1. Не е вземана кръв за хемокултура или в кръвта не са открити микроорганизми или антигени; 10.1.2.1.2.2. Не е видна инфекция на друго място(15); 10.1.2.1.2.3. Лекарят започва антимикробна терапия за купиране на сепсиса. 10.1.3. С1d Клинично установена пневмония при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните два критерия: 10.1.3.1. Установяват се поне три от следните признаци и находки: 10.1.3.1.1. Варираща (непостоянна) температура без друга установена причина; 10.1.3.1.2. Левкопения (< 4000 Leu/mm3) или левкоцитоза (> 15 000 Leu/mm3) с олевяване (пръчкоядрени ≥ 10 %); 10.1.3.1.3. Ново начало на гнойни храчки или промяна в характера на храчките, или увеличени белодробни секрети, или повишена нужда от аспириране на пациента; 10.1.3.1.4. Апнея или тахипнея, изразено разтваряне на ноздрите с цел понижаване на съпротивлението при вдишване; 10.1.3.1.5. Сухи или влажни или свиркащи хрипове; 10.1.3.1.6. Кашлица 10.1.3.1.7. Брадикардия (< 100/мин.) или тахикардия (> 170/мин.); и 10.1.3.2. На две или повече серийни рентгенографии(16) се наблюдава поне една от следните находки: 10.1.3.2.1. Нови или прогресиращи и персистиращи инфилтрати; 10.1.3.2.2. Консолидирани засенчвания; 10.1.3.2.3. Кавитации (просветлявания); 10.1.3.2.4. Белодробна херния. 10.1.4. J1 Бронхит, трахеобронхит, бронхиолит, трахеит, без признаци на пневмония, при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.1.4.1. Пациентът няма клинични или радиологични признаци за пневмония и 10.1.4.2. има най-малко два от следните симптоми, без друга установена причина: температура (> 38°С), кашлица, новопоявило се или увеличено отделяне на спутум, хрипове, свиркащо дишане, респираторен дистрес, апнея или брадикардия и 10.1.4.3. поне един от следните критерии: 10.1.4.3.1. Културелно доказани причинители в трахеален секрет или в материал от бронхоалвеоларен лаваж; 10.1.4.3.2. Положителен тест за антиген в релевантен респираторен секрет; 10.1.4.3.3. Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби. 10.1.5. D1 Симптоматична инфекция на пикочните пътища при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.1.5.1. Поне един от следните признаци без друга установена причина: 10.1.5.1.1. температура (>38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, дизурия, сомнолентност или повръщане и 10.1.5.1.2. урокултура с доказване на ≥ 105 кое/мл урина и не повече от два вида микроорганизми. 10.1.5.2. Поне един от следните признаци без друга установена причина: 10.1.5.2.1. температура (>38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, дизурия, сомнолентност или повръщане и 10.1.5.2.2. поне един от следните критерии: 10.1.5.2.2.1. Положителен тест за левкоцитна естераза и/или нитрати в урината; 10.1.5.2.2.2. Пиурия (≥ 10 левкоцита/mm3 или > 3 левкоцита/зрително поле в нецентрофугирана урина при силно увеличение на микроскопа); 10.1.5.2.2.3. Доказване на микроорганизми при оцветяване по Грам на нецентрофугирана проба урина; 10.1.5.2.2.4. Две урокултури с повторно изолиране на един и същ уропатоген(17) с > 102 кое/мл урина от катетър; 10.1.5.2.2.5. Урокултура с ≤105 кое/мл урина на един уропатоген(18) при пациент, който се лекува със съответно антимикробно средство (целенасочено за уроинфекцията); 10.1.5.2.2.6. Диагноза на лекаря; 10.1.5.2.2.7. Лекарят започва целенасочено антимикробна терапия за уроинфекцията. 10.1.6. D3 Други инфекции на отделителната система при пациенти ≤ 1-годишна възраст (бъбреци, уретер, пикочен мехур, уретра и др.) Следва да отговарят на следните критерии: 10.1.6.1. Поне един от сладните признаци без друга установена причина: 10.1.6.1.1. температура (>38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, сомнолентност или повръщане и 10.1.6.1.2. поне един от следните критерии: 10.1.6.1.2.1. Гнойна секреция от засегнатото място; 10.1.6.1.2.2. Доказване на етиологично значими причинители в хемокултура; 10.1.6.1.2.3. Радиологични признаци за инфекция (напр. ултразвук, КТ, ЯМР, сцинтиграфия); 10.1.6.1.2.4. Диагноза на лекаря; 10.1.6.1.2.5. Лекарят започва съответната антимикробна терапия. 10.2. Други инфекции при пациенти ≤ 1-годишна възраст 10.2.1. F1 Инфекция на артериите или вените при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.1.1. Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.1.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, сомнолентност, болка или зачервяване, или затопляне на мястото около засегнатия съд и 10.2.1.1.2. полуколичествено културелно доказване на > 15 колонии при изследването върха на поставен вътресъдов катетър и 10.2.1.1.3. не е пускана хемокултура или не е доказан микроорганизъм от хемокултурата. 10.2.2. F2 Ендокардит при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.2.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.2.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, новопоявил се или променен шум, признаци за емболия, кожни манифестации при ендокардит (петехии, единични хеморагии, болезнени подкожни възли), признаци на сърдечна декомпенсация или нарушения на сърдечния ритъм и 10.2.2.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.2.1.2.1. Повторно културелно доказване на един и същ причинител в най-малко две хемокултури, взети по различно време; 10.2.2.1.2.2. Микроскопски доказани микроорганизми от сърдечната клапа при липсващо или отрицателно културелно изследване на кръвта; 10.2.2.1.2.3. Установяване на вегетации на сърдечната клапа по време на операция или аутопсия; 10.2.2.1.2.4. Положителен тест за антиген в кръвта или урината; 10.2.2.1.2.5. Доказване на нови вегетации при ехокардиография (ЕКГ) и 10.2.2.1.3. при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за ендокардита) антимикробна терапия. 10.2.3. F3 Миокардит или перикардит при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.3.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.3.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°C), апнея, брадикардия, парадоксален пулс или увеличен размер на сърцето и 10.2.3.1.2. поне едно от следните условия: 10.2.3.1.2.1. Промени в ЕКГ, насочващи към миокардит или перикардит; 10.2.3.1.2.2. Доказване на антиген в кръвта; 10.2.3.1.2.3. Доказване на миокардит или перикардит при хистологично изследване на сърдечна тъкан; 10.2.3.1.2.4. Четирикратно покачване титъра на типовоспецифични антитела със или без изолиране на вирус от фаринкса или фецеса; 10.2.3.1.2.5. Перикарден излив, потвърден ехокардиографски, с КТ, ЯМР, ангиография или други радиологични данни за перикарден излив. 10.2.4. F4 Медиастинит при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.4.1. Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.4.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия или подвижен стернум и 10.2.4.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.4.1.2.1. Гнойна секреция от медиастиналната област; 10.2.4.1.2.2. Културелно доказани причинители в кръвта или в секрет от медиастиналната област; 10.2.4.1.2.3. Установено разширение на медиастинума при радиологично изследване. 10.2.5. G1 Интракраниална инфекция при пациенти ≤1-годишна възраст (мозъчен абсцес, субдурална или епидурална инфекция, енцефалит) Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.5.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.5.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, огнищна неврологична симптоматика, различна степен на нарушено съзнание и 10.2.5.1.2. най-малко един от следните критерии: 10.2.5.1.2.1. Микроскопско доказване на микроорганизми в мозъчната тъкан или в материал от абсцеса; 10.2.5.1.2.2. Доказване на антиген в кръвта или урината; 10.2.5.1.2.3. Радиологични данни за инфекция; 10.2.5.1.2.4. Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби и 10.2.5.1.3. при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за интракраниалната инфекция) антимикробна терапия. 10.2.6. G2 Менингит или вентрикулит при пациенти ≤1-годишна възраст Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.6.1. Поне един от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.6.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, вратна ригидност, менингеални признаци, черепно-мозъчна неврологична симптоматика или свръхвъзбудимост и 10.2.6.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.6.1.2.1. Повишен брой левкоцити, повишена концентрация на протеини и/или понижена концентрация на глюкозата в ликвора; 10.2.6.1.2.2. Микроскопски доказани микроорганизми в ликвора; 10.2.6.1.2.3. Културелно доказани причинители в кръвта; 10.2.6.1.2.4. Доказване на антиген в ликвора, кръвта или урината; 10.2.6.1.2.5. Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби и 10.2.6.1.3. при поставена анте мортем диагноза лекуващият лекар започва съответна (целенасочено за менингит или вентрикулит) антимикробна терапия. 10.2.7. Н9 Инфекция на горните дихателни пътища при пациенти ≤1-годишна възраст (фарингит, ларингит, епиглотит) Следва да отговарят на следните критерии: 10.2.7.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.7.1.1. температура (> 38°С), хипотермия (< 37°С), апнея, брадикардия, секреция от носа или гноен ексудат във фаринкса и 10.2.7.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.7.1.2.1. Културелно доказани причинители в материал от засегнатото място; 10.2.7.1.2.2. Културелно доказани причинители в кръвта; 10.2.7.1.2.3. Доказване на антиген в кръвта или в респираторен секрет; 10.2.7.1.2.4. Установен диагностичен титър на IgМ антитела в единична серумна проба или четирикратно повишен титър на IgG към съответния причинител в двойни серумни проби; 10.2.7.1.2.5. Диагноза на лекаря. 10.2.8. I3 Некротизиращ ентероколит при педиатрични пациенти Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.8.1. Поне два от следните признаци, без друга установена причина: 10.2.8.1.1. повръщане, балониран корем или забавена евакуация на стомашно-чревно съдържимо и 10.2.8.1.2. повтарящо се микро- и макроскопско доказване на кръв във фекалиите и 10.2.8.1.3. най-малко едно от следните условия: 10.2.8.1.3.1. Пневмоперитонеум; 10.2.8.1.3.2. Чревна пневматоза (раздуване на чревната стена); 10.2.8.1.3.3. Непроменяемо „ригидни“ чревни бримки. 10.2.9. L5 Стрепто- или стафилодермия при пациенти ≤ 1-годишна възраст Следва да отговаря на следните критерии: 10.2.9.1. Пациентът има пустули и 10.2.9.2. едно от следните условия: 10.2.9.2.1. Лекарят поставя диагнозата; 10.2.9.2.2. Лекарят започва съответна антибиотична терапия. 10.2.10. L6 Инфекция след циркумцизио на новородени ≤ 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.2.10.1. Пациентът има гнойна секреция в областта на циркумцизията; 10.2.10.2. Пациентът има най-малко два от следните признаци в областта на циркумцизията, без друга установена причина: 10.2.10.2.1. Зачервяване 10.2.10.2.2. Оток или 10.2.10.2.3. Болка при натиск и 10.2.10.2.4. културелно доказване на причинители в материал от мястото на циркумцизията. 10.2.10.3. Пациентът има поне един от следните признаци на мястото на циркумцизията, без друга установена причина: 10.2.10.3.1. Зачервяване 10.2.10.3.2. Оток или 10.2.10.3.3. Болка при натиск и 10.2.10.3.4. културелно доказване на представител на обичайната кожна флора (коагулазо-отрицателни стафилококи, коринебактерии и др.) от мястото на циркумцизията и 10.2.10.3.5. лекарят поставя диагнозата или започва съответна терапия. 10.2.11. L7 Омфалит при новородени ≤ 30-дневна възраст Следва да отговаря на един от следните критерии: 10.2.11.1.1. Пациентът има зачервяване и/или серозна секреция от пъпа и 10.2.11.1.2. най-малко едно от следните условия: 10.2.11.1.2.1. Културелно доказани микроорганизми от дренажна течност или аспират с игла; 10.2.11.1.2.2. Културелно доказани микроорганизми в кръвта. 10.2.11.2. Пациентът има зачервяване и гнойна секреция от пъпа. (1) Под имплант се разбира чуждо тяло, което не е с човешки произход, вложено е трайно в пациента по време на операция и не се манипулира рутинно за диагностични или терапевтични цели [тазобедрени протези, съдови протези, пирони, тел, изкуствени пачове за поддържане на коремната стена, сърдечни клапи (свински или синтетични)]. Тук не влизат присадените човешки органи (транспланти), като напр. сърце, бъбрек, черен дроб. (2) Ако изолираният от хемокултурата микроорганизъм съвпада с причинителя на инфекция с друга локализация, сепсисът се класифицира като вторичен, а не като отделна ВБИ. Изключение прави катетър-свързаният сепсис, който се класифицира като ЛППС (В1) дори тогава, когато на мястото на въвеждане на катетъра има признаци на инфекция, респ. когато до получаването на положителната хемокултура са били изпълнени критериите за дефиницията – инфекция на артериите и вените (F1). (3) При наличие на явни инфекции с друга локализация, в т.ч. и инфекции на мястото на въвеждане на съдовия катетър, вкл. евентуално при съществуваща инфекция на артериите и вените, не може да се диагностицира клинично установен първичен сепсис. (4) При пациенти без придружаващо белодробно или сърдечно заболяване [напр. респираторен дистрес синдром (РДС), бронхопулмонална дисплазия, белодробен оток или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)] е достатъчна и само една „дефинитивна“ рентгенография. (5) При пациенти без придружаващо белодробно или сърдечно заболяване [напр. респираторен дистрес синдром (РДС), бронхопулмонална дисплазия, белодробен оток или хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)] е достатъчна и само една „дефинитивна“ рентгенография. (6) Както при бележка 5. (7) Пациенти с неутропения (< 500/мм3), левкемия, лимфом, HIV (CD4 < 200), спленектомия, пациенти след трансплантация, пациенти на цитостатична химиотерапия и пациенти, приемащи стероиди във високи дози за повече от 2 седмици. (8) Както при бележка 5. (9) Както при бележка 5. (10) Както при бележка 5. (11) кое – колония-образуваща единица (cfu). (12)Под уропатогени в случая да се разбира: Грам-отрицателни бактерии или S. saprophyticus. (13) При едновременно наличие на пневмония инфекцията на долните дихателни пътища не се оценява като J2, а като пневмония. (14) Инфекцията на вагинален маншет след хистеректомия се оценява като К3 само ако инфекцията настъпи не по-рано от 30 дни след операцията; инфекция в рамките на 30 дни след операцията се счита за ИХМ. (15) При наличие на явни инфекции с друга локализация, в т. ч. и инфекции на мястото на въвеждане на съдовия катетър, вкл. евентуално при съществуваща инфекция на артериите и вените, не може да се диагностицира клинично установен първичен сепсис. (16) Както при бележка 5. (17) За уропатогени се считат Грам-отрицателни бактерии или S. saprophyticus. (18) За уропатогени се считат Грам-отрицателни бактерии или S. saprophyticus. ІV. ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО НАДЗОРА НА ВБИ И АМР 1. Общи принципи 1.1. Надзорът на ВБИ и АМР представлява системно събиране, регистриране и анализ на съответната медицинска информация (случаи с ВБИ, респективно – АМР, наранявания с остри предмети) с цел ограничаване на възникването и разпространението на ВБИ и АМР посредством планиране и провеждане на профилактични и противоепидемични мерки, оценка на тяхната ефективност, както и осигуряване на обратна връзка до всички звена, участващи в надзора. Чрез надзора се установяват приоритетите за профилактиката на инфекциите в лечебното заведение и се постига засилване на вниманието на персонала върху проблема ВБИ. 1.2. За съпоставимост на данните от надзора се прилагат стандартизирани методи, форми и подходи. 1.3. Провеждането на надзор на най-значимите в епидемиологичен и социално-медицински аспект ВБИ се извършва текущо (ежедневно) от всяко лечебно заведение. На надзор подлежат общи за страната „индикаторни“ ВБИ, които се определят от РЦ – ВБИ. На регистрация и отчет подлежат (Категория ІV): 1.3.1. вътреболничните инфекции на кръвта (първичен сепсис); 1.3.2. пневмонии, свързани с механично обдишване (вентилационни пневмонии); 1.3.3. инфекции на хирургичното място; 1.3.4. други инфекции, свързани с приложение на инвазивно пособие: 1.3.4.1. катетър-свързани инфекции на кръвта; 1.3.4.2. катетър-свързани уроинфекции; 1.3.4.3. инфекции, свързани с поставянето на импланти. 1.4. Надзорът на АМР и антибиотичната консумация е задължителен (Категория ІV) за лечебните заведения за активно лечение. 1.5. Надзор се извършва и на всички случаи на наранявания на персонала с остри предмети в лечебните заведения (Категория IV).
2.1. Идентифицирането на рисковите отделения/клиники и определянето на специфичните проблеми и приоритетите за профилактика на инфекциите в лечебното заведение се извършва както на базата на провеждания текущ ежедневен надзор на ВБИ и АМР, така и чрез периодично провеждане на целенасочени проучвания върху заболяемостта и болестността (превалентността) от индикаторни ВБИ. 2.1.1. Проучвания на заболяемостта от ВБИ: Проучванията на заболяемостта включват ретроспективен анализ и детайлно проучване на регистрираните случаи на ВБИ за определен период от време. Целта е установяване на слабите места в дейността на лечебното заведение, допълнително прецизиране на анализа на данните от надзора на ВБИ и АМР и подобряване на стратегията за намаляване на заболяемостта от ВБИ. Проучвания на заболяемостта от ВБИ се извършват в рискови отделения, където съществува потенциал за предотвратяване на инфекциите и благоприятно съотношение между ползи и разходи, установено от надзора – напр. в отделенията/клиниките по анестезиология и интензивно лечение, в отделенията/клиниките по хематология, в отделенията/клиниките по онкология, в отделенията/клиниките с преобладаваща хирургична насоченост. Възможно е проучване на заболяемостта и в други отделения/клиники, напр. в отделенията/клиниките по вътрешни болести, като се прилага ротационен подход – напр. проучвания на заболяемостта от ВБИ през първото полугодие в отделенията/клиниките по вътрешни болести, а през второто полугодие – в отделенията/клиниките с преобладаваща хирургична насоченост. 2.1.2. Проучвания на болестност (превалентност) от ВБИ: Проучване на болестността от ВБИ представлява проучване на всички регистрирани заболели с индикаторни ВБИ в даден момент (ден, седмица) в отделения/клиники с повишен риск от ВБИ. Целесъобразно е ограничаването върху избрани видове ВБИ от особен интерес (напр. само уроинфекциите при пациенти с уретрален катетър през последните седем дни). Препоръчва се периодичността на проучванията на заболяемостта и болестността от ВБИ в лечебното заведение да се определя от броя на рисковите отделения/клиники (напр. веднъж на три месеца). 2.2. Анализ на рисковите фактори за ВБИ, определяне на мерки и оценка на предприетите мерки 2.2.1. За откриване източниците на инфекция или пътищата на предаване могат да бъдат проведени по-нататъшни аналитични проучвания. Те предлагат възможността чрез разширяване на набора от наблюдавани рискови фактори евентуално да се открият и анализират други съществени проблеми, неразкрити от проучванията по т. 2.1. При това се използват същите методи, които намират приложение и при проучването на взривове. 2.2.2. При аналитичните проучвания трябва да се използват онези специфични, индивидуални дефиниции и методи, които най-добре съответстват на конкретните условия в лечебното заведение за болнична помощ и водят до изясняване на проблема. Съществуват следните възможности: 2.2.2.1. кохортни проучвания (ретроспективни или проспективни); 2.2.2.2. проучвания случаи-контроли (ретроспективни). 2.3. Независимо от замисъла на проучването е необходимо да се събират достатъчно количество данни за пациентите в стандартизирана форма. Към тези данни се отнасят: 2.3.1. демографски данни за пациентите; 2.3.2. отделение (при различни отделения – данни за престоя във всяко отделение); 2.3.3. симптоми; 2.3.4. начало на симптомите, евентуално край; 2.3.5. лабораторни изследвания; 2.3.6. инвазивни пособия; 2.3.7. възможни експозиции, ако е възможно с дата (за операции или определени изследвания); 2.3.8. фактори, които евентуално влияят върху връзката между експозицията и заболяването. 2.4. Чрез изчисляването на относителния риск или на съотношението на вероятностите може да се определи дали съществува връзка между един или повече рискови фактори и заболяемостта от ВБИ в съответното звено. Ако анализът покаже връзка между един или повече рискови фактори и ВБИ, допълнително се провеждат целенасочени проучвания. На базата на резултатите от проучванията се планират и провеждат конкретните интервенционни мерки. След въвеждането на интервенционните мерки надзорът трябва да продължи, за да се контролира ефектът от прилагането им. За оценяването на интервенционните мерки обикновено се използват същите методи както при идентифицирането на проблема. Каталог: files -> law law -> Наредба №14 от 7 август 1998 Г. За службите по трудова медицина law -> Изм. Дв, бр. 37 От 2013 Г. Издадена от Министерството на здравеопазването law -> Изм. Дв, бр. 67 От 2011 Г. Издадена от Министерството на здравеопазването law -> Дв бр. 45 Вторник, 13 май 2008 г. Официален раздел law -> В сила от 01. 08. 2005 г. Издадена от Министерството на здравеопазването law -> Наредба №38 от 16 ноември 2004 Г. За определяне на списъка на заболяванията, за чието домашно лечение националната здравноосигурителна каса заплаща лекарства law -> Наредба №27 oт 15 юни 2007 Г. За изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти law -> Law for the biological diversity law -> Наредба №27 от 15 юни 2007 г за изискванията към данните и документацията за разрешаване за употреба и регистрация на лекарствени продукти law -> Наредба №7 от 5 август 2008 Г. За условията и реда за вземане на образци и проби от медицински изделия за изпитване Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|