Мирзакарим Норбеков Тренировка на тялото и духа
Слухови образи (очите непременно са затворени)
Изтегляне 425.14 Kb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Общо напомняне
- Работа с Т-, Б- и С-усещания (топлина, бодежи, студ) Топлина (Т)
- Работа с емоциите
| Слухови образи (очите непременно са затворени) Чувате шум на превозни средства, шум на дъжд, гласове на играещи деца, шум на вълна, която се плисва на брега, камбанен звън, който бавно заглъхва в безмълвието. Общо напомняне В организма се тренира всичко онова, което рядко или неумело ползваме, което функционира под възможностите си. Този принцип важи за всички звена, органи и системи в тялото ни. Работа с Т-, Б- и С-усещания (топлина, бодежи, студ) Топлина (Т) Затваряме очи, напълно се отпускаме. Избираме произволно някоя слаба област в тялото (с изключение на сърцето и на главния мозък). Представяме си, че мястото започва да се затопля. Сякаш сме под чадър на плажа и сме оставили на силното слънце само това място от тялото или сме се доближили в зимна нощ до печката в хижа... Всеки си представя онова, което му е най-приятно и познато. Направете упражнението няколко пъти. Бодежи (Б) Работим както с Т-усещането. Представяме си, че в неудобна поза ни се е схванала някоя част от тялото и сега усещаме нещо като тръпки. Или все едно ни се забиват хиляди иглички, или чувстваме лек студ. Намерете образа на бодежите, който ви е най-близък. Студ (С) Действаме пак както в предишните варианти. Избираме кое да е място (без главата и сърцето). Може същото, върху което се упражнявахте за Т или Б. Повява хладен вятър, а това място не е защитено или е мокро след къпане, или сте допрели до него бучка лед. Намерете образ на студа, който ви е най-приятен. Ако веднага успеете да предизвикате у себе си комплексно чувство за топлина и бодежи (Т+Б) или за студ и бодежи (С+Б), не се опитвайте да ги разделите. Този навик ще ви е от полза за в бъдеще. Работа с емоциите Прегърбваме се, ръцете ни безпомощно увисват! Краищата на устата са обърнати надолу, веждите са тъжно сключени, челото е сбърчено от скръб. След някое време се вслушайте в себе си. Проверете какви мисли ви хрумват. Сигурно за нещо неприятно - спомени за стари обиди, загуби и грешки. А само допреди малко изобщо не бяхте мислили за подобни неща. Позата и мимиката ви подтикнаха към тях. А сега се изправете, вдигнете глава, изпънете рамене. Дълбоко, с облекчение си поемете дъх, сякаш току-що сте отхвърлили тежко бреме. Вече се усмихвате, а. Спомняте си нещо приятно, на душата ви е радостно и леко. Пак стойката и позата са ви подтикнали към тази радостна лекота. Да усложним упражнението. Пак сте нещастник. Прегърбете се, отпуснете глава, въздъхнете няколко пъти конвулсивно. Май изхлипахте, а очите ви неволно се насълзиха? Не спирайте сълзите. Спомняйте си, спомняйте си най-тежките разочарования и загуби. Плачете, плачете, няма нищо срамно, сълзите отмиват горчилките. Отпуснете се напълно! Спомнете си детските години! Опитайте се да заплачете безутешно! И стига толкова. Спрете. Спомнете си колко бързо пресъхват детските сълзи. Изправете се, изпънете рамене. Поемете си дълбоко въздух. Усмихнете се на бъдещето. Вие сте спокойни, всичко е наред. А сега опитайте да се засмеете. Смехът ви първоначално е малко изкуствен. Смейте се, смейте се. Спомнете си някой забавен случай. И втори! И трети! Няма нужда да ровите в паметта си, тя самата ще ви ги предложи. Смейте се гласно, не се сдържайте, това също не е срамно. Смейте се като дете - безгрижно и от все сърце! И пак рязко се успокойте. Тези резки преминавания наричам от едно силно чувство към противоположното принцип на махалото. Изтегляне 425.14 Kb. Сподели с приятели:
|