Мисленето
Изтегляне 3.52 Mb.
|
Свързани:
Групова динамика
Изпитваното благополучиеСъставих „екип-мечта",385 който включваше още трима психолози с различни специалности и един икономист, и заедно се заехме да определим мярка на благополучието на изпитващото Аз. За беда непрестанен запис на преживяването беше невъзможен – един човек не може да живее нормално, докато непрекъснато съобщава за преживяванията си. Най-близката алтернатива бе вземането на проба от преживяването, метод, който бе изобретен от Чиксентмихали. След първите ѝ приложения технологията се доразви. Сега вземането на проба от преживяването се осъществява чрез програмиране на клетъчния телефон на човека да бибика или вибрира през случайни интервали през деня. После телефонът показва кратко меню с въпроси за това какво е правел респондентът и кой е бил с него, когато е бил прекъснат. Освен това на участника се показват оценъчни скали, за да съобщи за интензивността на различни чувства386: щастие, напрежение, гняв, тревога, съпричастие, физическа болка и други. Вземането на проба от преживяването е скъпо и обременително (макар и по-малко смущаващо, отколкото очакват повечето хора в началото; отговарянето на въпросите отнема много малко време). Необходима ни беше по-практична алтернатива и така ние развихме един метод, който нарекохме Метод на реконструкция на деня (МРД). Надявахме се, че той ще се доближи до резултатите от вземането на проба от преживяването и ще ни осигури допълнителна информация за начина, по който хората прекарват времето си.387 Участниците (все жени в ранните изследвания) биваха канени на двучасов сеанс. Първо ги молехме да изживеят наново в подробности предишния си ден, като го накъсат на епизоди като сцените на филм. По-късно те отговаряха на менюта с въпроси за всеки епизод, базирани на метода вземане на проба от преживяването. Те избираха от списък дейностите, в които са били най-силно ангажирани, и посочваха онази, на която бяха обърнали най-голямо внимание. Освен това правеха списък на хората, с които са били, и оценяваха интензивността на няколко чувства в отделни скали от 0 до 6 (0 = липса на чувството; 6 = най-интензивно чувство). Нашият метод изведе данни, че хората, които са способни да си спомнят една минала ситуация в подробности, са и способни да изживеят наново чувствата, които са я придружавали, като дори изпитват предишните си физиологични индикации за емоцията.388 Допуснахме, че нашите участнички ще възстановят доста точно чувството от прототипния момент от епизода. Няколко сравнения с вземането на проба от преживяването потвърдиха верността на МРД. Тъй като освен това участничките съобщаваха за времето, в което са започнали и свършили епизодите, ние бяхме в състояние да изчислим мярката на тяхното чувство по време на целия им буден ден, отчитаща продължителността. По-дългите епизоди означаваха повече от кратките в нашата обобщена мярка на дневния афект. Въпросниците ни включваха и мерки на удовлетвореността от живота, които интерпретирахме като удовлетвореност на помнещото Аз. Използвахме МРД, за да изследваме детерминантите както на емоционалното благополучие, така и на удовлетвореността от живота сред няколко хиляди жени в САЩ, Франция и Дания. Преживяването на един момент или епизод не се репрезентира лесно чрез една-единствена стойност на щастието. Съществуват много варианти на позитивни чувства, включително любов, радост, съпричастие, надежда, веселост и много други. Негативните емоции също се срещат в много варианти, включително гняв, срам, потиснатост и самотност. Макар че позитивните и негативните емоции съществуват едновременно, възможно е повечето моменти от живота да се класифицират като изключително позитивни или негативни. Бихме могли да идентифицираме неприятните епизоди, като сравним оценките на позитивните и негативните прилагателни. Наричахме един епизод неприятен, ако дадено негативно чувство се оценяваше по-високо от всички позитивни чувства. Открихме, че американките прекарват около 19% от времето си в неприятно състояние, малко по-високо от французойките (16%) или от датчанките (14%). Нарекохме процента време, което даден човек прекарва в неприятно състояние, U-индекс.389 Например човек, който прекарва 4 часа от 16-часов буден ден в неприятно състояние, ще има U-индекс 25%. Привлекателността на U-индекса е в това, че той не се базира на оценъчна скала, а на обективно измерване на времето. Ако U-индексът за населението падне от 20% на 18%, можете да заключите, че общото време, което населението е прекарало в емоционален дискомфорт или болка, е спаднало с една десета. Поразително наблюдение бе степента на неравномерност в разпределението на емоционалната болка.390 Около половината от нашите участнички съобщаваха, че са прекарали целия ден, без да изпитат нито едно неприятно чувство. От друга страна, малка част от населението изпитваше значителен емоционален дистрес през по-голямата част от деня. Сякаш малцина изпитваха по-голямата част от страданието – било заради физическа или душевна болест, било заради съзнанието, че са нещастни, било заради неблагополучия и лични трагедии в живота. U-индекс може да се изчисли и за дейностите. Например можем да измерим пропорцията време, което хората прекарват в негативно емоционално състояние, докато пътуват от и за работа, докато работят или общуват със своите родители, съпрузи/ съпруги или деца. При 1000 американски жени от един град от Средния Запад U-индексът беше 29% за сутрешното пътуване за работа, 27% за работата, 24% за грижите за децата, 18% за домакинската работа, 12% за социалните контакти, 12% за гледането на телевизия и 5% за секса. U-индексът беше по-висок с около 6% през дните от седмицата, отколкото през уикендите, най-вече защото през уикендите хората прекарват по-малко време в дейности, които не обичат, и не страдат от напрежението и стреса, свързани с работата. Най-голямата изненада беше емоционалното преживяване на времето, прекарвано от хората с техните деца, което за американските жени беше малко по-малко приятно от вършенето на домакинската работа. Тук открихме един от малкото контрасти между французойките и американките: французойките прекарват по-малко време с децата си, но му се наслаждават повече, вероятно защото имат по-голям достъп до детски градини и прекарват по-малко от следобедното си време в откарване на децата на различни занимания. Настроението на човека във всеки момент зависи от неговия темперамент и общо щастие, но освен това емоционалното благополучие се колебае значително през целия ден и през седмицата. Моментното настроение зависи главно от настоящата ситуация. Настроението на работното място например е до голяма степен неповлияно от факторите, които влияят върху общата удовлетвореност от работата, включително социалните придобивки и статуса. По-важни са ситуационните фактори, например възможността за общуване с колегите, излагането на силен шум, напрежението заради недостига на време (значителен източник за негативен афект) и непосредственото присъствие на някой шеф (в първото ни изследване единственото по-лошо нещо от това беше самотата). Вниманието е ключът. Нашето емоционално състояние се определя до голяма степен от това на кое обръщаме внимание и нормално ние сме фокусирани върху настоящата си дейност и непосредствената ни околна среда. Има изключения, при които качеството на субективното преживяване се определя повече от повтарящите се мисли, отколкото от събитията, ставащи в момента. Когато сме щастливи в любовта, може да изпитваме радост дори когато сме попаднали в задръстване, а ако скърбим, може да останем потиснати, когато гледаме смешен филм. При нормални обстоятелства обаче черпим удоволствие и болка от случващото се в момента, ако му обръщаме внимание. Например за да получим удоволствие от храненето, трябва да забележим, че се храним. Открихме, че френските и американските жени прекарват приблизително еднакво количество време в хранене, но при французойките храненето е два пъти по-вероятно да бъде фокус на вниманието, отколкото при американките. Американките са много по-склонни да съчетаят храненето с други дейности и тяхното удоволствие от храненето съответно намалява. Тези наблюдения водят до изводи както за хората, така и за обществото. Начинът, по който хората използват времето си, е една от онези сфери на живота, над която те имат известен контрол. Малцина могат да си пожелаят да имат по-ведър характер, но някои може да са способни да организират живота си така, че да прекарват по-малко време в пътуване за и от работа и да прекарват повече време във вършене на неща, които обичат, заедно с хора, които харесват. Чувствата, свързвани с различните дейности, навеждат на мисълта, че друг начин да подобрим преживяването е да преминем от пасивно прекарване на свободното време, като например гледане на телевизия, към по-активни форми, включително общуване и физически упражнения. От социална гледна точка подобреният транспорт за работниците, достъпът до детски градини за работещите жени и по-добрите възможности за общуване на възрастните могат да бъдат относително ефикасни начини за намаляване на U-индекса на обществото — дори намаление с 1% би било значително постижение, измерено в милиони часове избегнато страдание. Комбинираните национални изследвания на прекарването на времето и на изпитваното благополучие могат да информират социалната политика по много начини. Икономистът в нашия екип, Алан Крюгер, поде инициативата да въведе елементи от този метод в националната статистика. Измерванията на изпитваното благополучие сега се използват рутинно в широкомащабни национални изследвания в Съединените щати, Канада и Европа. „Галъп уълрд пол“391 приложи тези измервания към милиони респонденти в САЩ и в още повече от 150 страни. Анкетите разкриват съобщенията за емоциите, изпитвани през предишния ден, макар и не толкова подробно, както МРД. Огромните извадки позволяват да се направят изключително фини анализи, които потвърждават важността на ситуационните фактори, физическото здраве и социалния контакт за изпитваното благополучие. Не е изненадващо, че едно главоболие прави съответния човек нещастен, а вторият най-добър предсказател за чувствата през деня е дали личността е имала контакти с приятели или роднини, или не. Съвсем леко преувеличение е да се каже, че щастието означава да прекарваш времето си с хора, които обичаш и които те обичат. Данните на „Галъп“ позволяват да направим сравнение на два аспекта от чувството на щастие: благополучието, което изпитват хората, когато живеят живота си; оценката, която дават, когато преценяват живота си. Оценката на живота, която прави „Галъп“, се измерва с един въпрос, известен като Скалата на Кантрил за „самозакотвянето“: Моля, представете си една стълба със стъпала, носещи номера от нула, която е най-долу, до 10, което е най-горе. Върхът на стълбата представлява най-добрия живот за вас, а дъното на стълбата представлява най-лошия възможен живот за вас. Изтегляне 3.52 Mb. Сподели с приятели:
|