Целта на политиката би трябвало да е намаляването на човешкото страдание. Справянето с депресията и крайната бедност би трябвало да е наш приоритет.
Най-лесният начин за увеличаване на щастието е контролирането на начина, по който използвате времето си. Можете ли да намерите повече време за нещата, които обичате?
Над нивото на удовлетвореност, свързано с дохода, вие можете да си купите повече приятни преживявания, но ще загубите част от способността си да се радвате на по-простите.
Глава 38
Какво мислим за живота
Фигура 16 е взета от един анализ, направен от Андрю Кларк, Ед Динър и Янис Георгелис от Немския социално-икономически панел,396 в който едни и същи респонденти биват питани всяка година за удовлетвореността им от живота. Освен това респондентите съобщават за всички по-големи промени, които са се случили в живота им през предходната година. Графиката показва нивото на удовлетвореност, посочено от хората по времето, когато са се оженили.
Графиката със сигурност предизвиква нервен смях сред публиката и нервността ѝ е лесно разбираема: в края на краищата хората, които са решили да се оженят, правят това или защото очакват, че това ще ги направи по-щастливи, или защото се надяват, че увековечаването на връзката ще запази настоящото състояние на блаженство. Казано с полезното понятие, въведено от Даниъл Гилбърт и Тимоти Уилсън, решението за женитба отразява при много хора една силна грешка, възникваща от афективното прогнозиране397. В деня на сватбата булката и младоженецът знаят, че нивото на развод е високо и че случаите на брачно разочарование са още по-чести, но не вярват, че тази статистика е приложима към тях.
Поразителната новина в графика 16 е резкият спад в удовлетвореността от живота. Графиката се интерпретира обикновено като проследяване на един процес на адаптация, при който ранните радости от брака бързо изчезват, след като преживяванията станат рутинни. Обаче е възможен и друг подход, който се фокусира върху евристиката на оценката. Тук питаме какво се случва в умовете на хората, когато бъдат помолени да оценят своя живот. Въпросите „Колко доволни сте от живота си като цяло?“ и „Колко щастливи сте напоследък?“ не са толкова прости, колкото е въпросът „Какъв е телефонният ви номер?" Как участниците в изследването съумяват да отговорят на подобни въпроси за няколко секунди, както го правят всички? Ще ни е полезно да разглеждаме това като вид оценка. Както става и при другите въпроси, някои хора може да имат готов отговор, който са си създали по друг повод, в който са оценили живота си. Други, вероятно мнозинството, не намират бързо отговор на точния въпрос, който им е зададен, и автоматично си облекчават задачата, като извършват подмяна, отговаряйки на друг въпрос – работи Система 1. Когато погледнем фигура 16 в тази светлина, тя получава различен смисъл.
Отговорите на много на брой прости въпроси могат да се подменят с една обща оценка на живота. Спомнете си изследването, в което студенти, които току-що са били попитани колко срещи са имали през предходния месец, съобщават за „щастието си напоследък“, сякаш излизането на срещи е било единственият значителен факт в живота им.398 В друг добре известен експеримент със същата насоченост Норберт Шварц и неговите колеги канят хора в лабораторията да попълнят анкета за удовлетвореността си от живота.399 Преди да започнат задачата си обаче, той ги моли да фотокопират една страница вместо него. Половината от респондентите намират монета от 10 цента върху копирната машина, поставена там от експериментатора. Дребният късмет води до забележимо подобрение в съобщената от субектите удовлетвореност от живота им като цяло! Евристиката на настроението е начин да се отговори на въпросите за удовлетвореността от живота.
Изследването с въпроса за излизането на срещи и експериментът с монетата върху машината демонстрират, каквато е и целта им, че отговорите на глобални въпроси за благополучието следва да се приемат критично. Но, разбира се, вашето настоящо настроение не е единственото нещо, за което се сещате, когато бъдете помолени да оцените живота си. Вероятно си спомняте за значителни събития в неотдавнашното ви минало или в близкото бъдеще; за повтарящи се тревоги, като например здравето на брачния ви партньор или лошата компания, която си е намерило вашия тийнейджър; за важни постижения и болезнени провали. Ще ви хрумнат няколко представи, които са релевантни на въпроса; за много други няма да се сетите. Дори когато не е повлияна от напълно ирелевантни случайности, като монетата върху машината, оценката, която бързо давате на живота си, е детерминирана от проста извадка от високо налични идеи, а не от старателно претегляне на сферите от живота ви.
Хората, които са се оженили наскоро или които очакват да се оженят в близко бъдеще, е вероятно да се сетят за този факт, когато им се зададе общ въпрос за живота им. Тъй като бракът е почти винаги доброволен в Съединените щати, почти всеки, на когото се напомни за скорошната или предстоящата му сватба, ще бъде щастлив от тази представа. Ключ към загадката е вниманието. Фигура 16 може да се чете като графика на вероятността хората да се сещат за своята скорошна или предстояща сватба, когато бъдат попитани за живота им. Изпъкването на тази мисъл непременно ще отслабне с течение на времето, когато новостта ѝ избледнее.
Фигурата показва необикновено високо ниво на удовлетвореност от живота, което продължава две или три години около сватбата. Обаче ако това очевидно изкачване на кривата отразява хода на времето на една евристика при отговарянето на въпроса, от него може да се научи малко било за щастието, било за процеса на адаптиране към брака. От него не можем да направим извода, че кулминацията на постигнатото щастие трае няколко години и постепенно спада. Дори хората, които с радост се сещат за брака си при въпрос за живота им, не са непременно по-щастливи през останалото време. Ако не мислят с радост за брака си през по-голямата част от деня си, това няма да повлияе директно върху тяхното щастие. Дори младоженците, които са достатъчно щастливи, за да се наслаждават на щастлива погълнатост от своята любов, понякога слизат на земята и тяхното изпитвано благополучие отново ще зависи, както при останалите от нас, от средата и дейностите, извършвани в настоящия момент.
В изследванията с МРД не се открива обща разлика в изпитваното благополучие между жени, които живеят с партньор, и жени, които не живеят. Подробностите за начина, по който двете групи използват времето си, обяснява откритието. Жените, които имат партньор, прекарват по-малко време сами, но и много по-малко време с приятели. Те прекарват повече време в правене на любов, което е чудесно, но и повече време във вършене на домакинска работа, готвене и грижи за децата, все относително непопулярни дейности. И разбира се, голямото количество време, което омъжените жени прекарват със съпруга си, е много по-приятно за някои, отколкото за други. Изпитваното благополучие, средно взето, не се повлиява от брака не защото бракът няма значение за щастието, а защото той променя някои аспекти от живота към добро, а някои към лошо.
Една причина за ниските корелации между житейските обстоятелства на хората и тяхната удовлетвореност от живота е това, че както изпитваното благополучие, така и удовлетвореността от живота се определят в голяма степен от генетиката на темперамента. Предразположеността към благополучието е наследствена също като ръстът или интелигентността, както демонстрират изследвания на близнаци, разделени при раждането им. Хора, които изглеждат еднакво надарени от съдбата, варират силно в своето чувство на щастие. В някои случаи, както в случая с брака, корелациите с благополучието са ниски заради балансирането на ефектите. Една и съща ситуация може да е добра за някои хора и лоша за други и новите житейски обстоятелства имат както плюсове, така и минуси. В други случаи, като например високият доход, ефектите върху удовлетвореността от живота са по принцип положителни, но картината се усложнява от факта, че някои хора се интересуват много повече от парите, отколкото други.
Едно широкомащабно изследване на въздействието на по-високото образование, което бе проведено с друга цел, разкри поразителни данни за продължаващите цял живот ефекти на целите, които си поставят младите хора.400 Релевантните данни са извлечени от анкети, попълнени през 1995-1997 г. от приблизително 12 000 души, които са започнали да учат за висше образование в елитни училища през 1976 г. Когато са били на 17 или 18 години, участниците са попълнили анкета, в която са оценили целта „да бъдат осигурени много добре финансово“401 по 4-степенна скала, варираща от „не важно“ до „много важно“. Анкетата, която попълват двадесет години по-късно, включва оценки за техния доход през 1995 г., както и обща оценка на удовлетвореността им от живота.
Целите означават много. Деветнадесет години след като са изразили финансовите си стремежи, много от хората, които са искали висок доход, са го постигнали. Сред 597 лекари и други медици в извадката например всяка допълнителна точка в скалата за важността на парите се свързва с увеличение спечелените пари от повече от 14 000 долара – в долари от 1995 година! При неработещите омъжени жени също е вероятно те да са удовлетворили своите финансови амбиции. Всяка точка от скалата се преобразува в повече от 12 000 долара допълнителен доход на домакинството при тези жени, очевидно чрез доходите на техните съпрузи.
Значението, което хората са придавали на дохода на 18-годишна възраст, предзнаменува и тяхната удовлетвореност от дохода им като възрастни. Ние сравнихме удовлетвореността от живота в една група с висок доход (доход на домакинство над 200 000 долара) с група с нисък до умерен доход (под 50 000 долара). Ефектът на дохода върху удовлетвореността от живота беше по-голям при онези, които бяха определили добрата финансова обезпеченост като важна цел: 0,57 точки в 5-степенна скала. Кореспондиращата разлика при онези, които бяха посочили, че парите не са важни402, беше само 0,12. Хората, които бяха искали пари и ги бяха получили, бяха значително по-удовлетворени от средното; онези, които бяха искали пари и не ги бяха получили, бяха значително по-неудовлетворени. Същият принцип е приложим и към други цели – рецепта за неудовлетворена зряла възраст е поставянето на цели, които се постигат особено трудно. Измерена по удовлетвореността от живота 20 години по-късно, най-малко обещаващата цел, която би могъл да има един млад човек, е „реализацията в изпълнителско изкуство“. Целите на тийнейджърите влияят на това, което им се случва, на това какво ще постигнат и на това колко са удовлетворени.
Отчасти заради тези открития промених възгледа си за дефиницията на благополучието. Целите, които си поставят хората, са толкова важни за това какво правят и как се чувстват те, че изключителният фокус върху изпитваното благополучие не е защитим. От друга страна, вярно е и това, че една концепция за благополучието, която игнорира начина, по който се чувстват хората, когато живеят, и която се фокусира само върху начина, по който се чувстват те, когато мислят за живота си, също не е защитима. Необходимо е да приемем комплексностите на едно хибридно виждане, в което се отчита благополучието и на двете Аз.
Сподели с приятели: |
