Митът за нормалното
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- 2. ЖИВОТ В НЕМАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ 48 : ЕМОЦИИТЕ, ЗДРАВЕТО И ЕДИНСТВОТО НА ТЯЛО И УМ
Не всичко започва от васДжесика, 67-годишна жена от Саскачуан, се грижи за двете си внучета, след като баща им – нейният син – умира от свръхдоза. Същата участ е имал и другият ѝ син. Докато разговаряме, се замислям колко забележително е, че е приела молбата ми, знаейки схващането ми за зависимостта като следствие от травма в детството, най-вече в семейството. – Когато се връщам назад и мисля за живота на синовете си, виждам, че у тях е имало голяма травма – обяснява тя. – Аз живеех с тях, така че съм била част от нея. Отглеждах ги сама, откакто бяха съответно на две и на три годинки, докато не се омъжих повторно; тогава бяха на шест и на седем. Разбирам, че начинът, по който съм живеела; нещата, които съм правила, които съм знаела и не съм знаела, са им влияели. Скоро след раждането им биологичният баща изоставя семейството си, а пастрокът упражнява физическо и емоционално насилие върху момчетата. – Бях много самотна и уплашена, чувствах се в капан – споделя жената. Липсата на интуиция, с чиято помощ да не избира такива мъже, и на воля да отстоява себе си и да защитава синовете си от насилие, е белег за травмата, преживяна от нея в собственото ѝ детство. Освен че била бита по голо дупе до 10-годишна възраст от баща си, тя търпяла и емоционално страдание. – Много се срамувах от чувствата си като дете – спомня си тя. – Бях много чувствителна и често плачех. В повечето случаи травмата е мултипоколенческа. Предава се от родител на дете, разпростирайки се от миналото към бъдещето. Прехвърляме на потомците си това, което не сме разрешили у себе си. Домът се превръща в място, където несъзнателно пресъздаваме сценарии, сходни с онези, които са наранили нас като малки. – Травмите засягат майките и майчинството, бащите и бащинството, съпрузите и съпружеството – каза ми веднъж Марк Уолин, терапевт и специалист по семейни констелации. – Повтарящите се травми се размножават и никога не намират изцеление. Уолин е автор на книгата с красноречиво заглавие Не всичко започва от теб: Как наследената семейна травма определя кои сме и как да променим това45. Както ще видим по-нататък, травмата може да повлияе дори на генната активност през поколенията46. Ето защо не е изненада, че по-големият внук на Джесика има проблеми с употребата на вещества, поведението и обучителни трудности. Въпреки немислимите си загуби, благодарение на всичко, което е научила, тя съумява да го подкрепя с много повече топлина и ефективност, отколкото е можела да даде на собствените си синове. Отбележете също липсата на себеосъдителност в думите ѝ: тя говори за разбиране, вместо да се бичува за онова, което не е – и не е можела – да разбере в миналото. Самообвиненията, чийто център на тежестта е завинаги вкопан в миналото, само биха ѝ попречили да помогне на любимите си същества тук и сега. Концепцията за вината се обезсмисля в момента, в който човек разбере, че страданието в семейната система и дори в общността се корени в много поколения назад. Осъзнаването на този факт бързо ни отказва от склонността да гледаме на родителя като на злодей – пише Джон Боулби – британският психиатър, който показа ключовото значение на отношенията между възрастния и детето за формирането на психиката. Колкото и далеч да се върнем в миналото – до собствените си деди, до далечните си предци, до Адам и Ева, до първите едноклетъчни амеби – няма да успеем да посочим конкретен виновник. Това би трябвало да ни носи известно облекчение. Имам и още по-добри новини: възприемането на травмата като вътрешна динамика ни дава необходим инструмент: власт над собствения ни живот, или както аз я наричам – активна воля. Ако я разглеждаме като външно събитие – нещо, което се случва на нас или около нас, то тя се превръща в елемент от историята, неподлежащ на промяна. От друга страна, ако осмислим травмата като нещо, което се е случило вътре в нас в резултат на дадено събитие – като рана или разединение, то изцелението и възстановяването на връзката се превръщат в осезаеми възможности. Опитите да потиснем съзнанието за травмата осакатява способността да познаем себе си. Обратното – трансформирането ѝ в непоклатима идентичност, независимо дали е основана на предизвикателно поведение, цинизъм, или самосъжаление, прескача едновременно смисъла и възможността за изцеление, защото травмата по дефиниция представлява изкривяване и ограничаване на това, за което сме създадени. Но вглеждането в нея без отрицание и без свръхидентификация открива пътя към здравето и баланса. – Тъкмо трудностите отварят ума и любопитството, за да видим дали няма друг подход към нещата – каза ми Бесел ван дер Колк, а после цитира Сократ: – Не си струва да живееш, ако не размишляваш върху живота си. Не се ли вгледа в себе си, човек е обречен да върши онова, към което е привикнал; но ако осъзнае, че има избор, може да се възползва от него. Забележете, че не каза ако посвети десетилетия на психотерапия. Можем да постигнем освобождение и чрез скромно вглеждане в себе си: готовност да поставим под съмнение много от истините, към които се придържаме, и възприетата си гледна точка, които ни се струват толкова реални – както учителят джедай съветва обезсърчения си ученик в една далечна, далечна галактика47. * * *
Макар в тази глава да се фокусирахме върху личните измерения на травмата, тя съществува и в сферата на колективното, където влияе на цели народи и държави в различни моменти от историята. И до ден днешен има непропорционално травматизирани групи от населението – например коренните жители на Канада. Преследването и посегателствата върху тях поколения наред в колониални времена и най-вече стогодишната агония на децата им, отвличани от семействата, за да бъдат отгледани в църковни пансиони сред избуяващо физическо, сексуално и емоционално насилие, ги е белязало с трагичния отпечатък на зависимости, психични и физически заболявания, самоубийства и несекващо предаване на травмата поколение след поколение. Друг красноречив пример е травматичното наследство на робството и расизма в Съединените щати. Но ще поговорим повече по темата в Част IV.
2. ЖИВОТ В НЕМАТЕРИАЛНИЯ СВЯТ48:
|