Митът за нормалното
Травмата изкривява представите ни за света
Изтегляне 1.24 Mb.
|
Свързани:
Методът на ледения човек - Вим Хоф - 4eti.me
- Навигация на страницата:
- Травмата ни отчуждава от настоящето
Травмата изкривява представите ни за светаВсичко това, което сме ние, е резултат от нашите помисли. То е основано на нашите мисли. То е създадено от нашите мисли41. С тези думи започва Дхаммапада – вечният сборник с будистки мъдрости42. Казано по друг начин, светът, в който вярваме, се превръща в света, в който живеем. Ако аз виждам света като враждебно място, в което ликуват само победителите, лесно мога да стана агресивен, егоцентричен и самовлюбен в стремежа си да оцелея. По-късно ще гравитирам към конкурентни среди и начинания, които потвърждават мирогледа ми и неговата валидност. Убежденията са не просто самоизпълняващи се, но и светоизграждащи пророчества. Но ако ми простите дързостта, ето какво пропуска Буда: преди мислите ни да създадат света, светът създава мислите ни. Травмата – особено ако е тежка, налага светоглед, примесен с болка, страх и подозрителност – обектив, който едновременно изкривява и предопределя виждането ни за нещата. Или по силата на отрицанието рисува наивно розова перспектива, която ни заслепява за реалните и непосредствени опасности – лустро, прикриващо страховете, които не смеем да признаем. А понякога игнорираме болезнената действителност, като редовно лъжем себе си и другите. Травмата ни отчуждава от настоящетоВеднъж вечерях с германския психолог Франц Руперт в един ресторант в Осло. Шумът беше нетърпим: от колоните гърмеше поп музика, а няколко екрана, монтирани високо на стените, показваха различни телевизионни програми. Подозирам, че когато великият норвежки драматург Хенрик Ибсен е пребивавал в същото заведение преди малко повече от век, обстановката е била значително по-спокойна. – Защо е всичко това? – изкрещях към събеседника си в отчаян опит да надвикам какофонията. А той сви рамене: – Травма... Имаше предвид, че хората с всички сили се мъчат да избягат от себе си. Ако травмата води до откъсване от собствения Аз, то би било логично да заключим, че колективно сме заливани от влияния, които едновременно я експлоатират и усилват. Напрежението в работата, социалните медии, новинарските емисии, всевъзможните източници на развлечение ни карат да се губим в мислите си и в неистови дейности, да се вглъбяваме в електронните устройства и в безсмислени разговори. Увличаме се по всякакви занимания не защото са ни необходими или вдъхновяващи, не защото повдигат духа ни, обогатяват или придават смисъл на живота ни, а просто защото ни помагат да забравим за настоящето. По ирония на абсурда пестим пари, за да си купим най-новите пестящи време устройства... за да убиваме по-добре времето. Боим се да изживеем мига. Късният капитализъм се е специализирал в обгрижването на този ужас от настоящето. Успехът му в голяма степен зависи от разширяването на пропастта между нас и нашето тук и сега, което всъщност би трябвало да е най-големият ни дар. Създават се купища фалшиви продукти и изкуствени похвати за отвличане на вниманието, чиято цел е да запълни тази бездна. Какво губим, е добре уловено в думите на писателката от полски произход Ева Хофман43: Ни повече, ни по-малко от преживяването на самото преживяване. А какво е то? Може би нещо като способността да проникнем във вътъка и усещанията на мига; да се отпуснем достатъчно, за да се отдадеш на ритъма на някоя случка или лична среща, да проследим нишката на чувство или мисъл, без да знаем накъде ни води, или да поспрем, давайки си време за размисъл и съзерцание44. В крайна сметка това, което ни отнема травмата, е самият живот. Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|