Младежите и медиите
Присъствие на младежите в медиите
Изтегляне 1.09 Mb.
|
Присъствие на младежите в медиитеОтношението на младежите към медиите не е еднозначно и често е особено критично. Интересно е как медиите гледат на младежите. От отговорилите, 25% са представители на младежки насочени медии. На въпроса как те определят нуждите на целевата си аудитория, един от журналистите отговаря, че „има нужда от алтернативно съдържание, различно от това в традиционните медии. Аудиторията има нужда и от представяне на гледната точка на представители от съответната аудитория“. Друг отговор посочва, че „работя в бизнес медия и впечатленията ми са, че младите хора, особено студентите, активно следят публикации на теми като кариерно развитие, стартиране на собствен бизнес, добри мениджърски практики, технологии. Нуждите им са свързани най-вече с намирането на информация за стажове, събития и конференции, усвояване на опит и меки умения успешно реализирали се мениджъри и предприемачи“. В една от медиите са предприели директен подход – „питаме и изпълняваме желания, желания по време на предаванията си. правим специализирани страници![sic] “. Според друг отговор, интересите на младежите са се променили през последните пет години като медията се е насочила към „атрактивно заглавие и стегнат текст. Това позволява по-разнообразно потребление и повече на брой нужди и интереси“. Един от запитаните отговаря, че младежите имат нужда от по-положителна информация, а мнението, че младежите се интересуват от култура се споделя от няколко журналисти. Не всички са положително настроени към своята аудитория обаче. “Надяваме се да повишим интереса на младите към спорта, но за съжаление те са насочени повече към пазаруването и забавленията, често включващи алкохол“, споделя своя опит друг журналист. Запитани за конкретните теми, които вълнуват младежите, 65% от представителите на медиите посочват отговора забавление, следван от политика с едва 9%. Опазването на природата е третата тема, която според медиите е интересна за младежите. Никой не посочва религия или здравеопазване като теми, който вълнуват младите хора. Според един от респондентите, младежите се интересуват от информация, която да им помогне да се справят с „проблемите им в общуването“. В същото време, на въпрос какви са темите, предоставени от медиите с младежка насоченост, най-голям процент информация е за образование, следвана от забавление, култура и спорт. Криминалните новини и религията са двете теми, които най-рядко са насочени към младите хора, следвани от политиката, здравеопазването и бизнес новините. Близо 17% от отговорилите отбелязват, че информацията, която тяхната медия предоставя за медийната грамотност е с младежка насоченост. 
Като цяло работещите в медиите смятат, че младежите са прекалено малко директно включени в създаването на съдържание и в представянето на информация от медиите, което може да обясни липсата на повече информация насочена към младежите. Повече от половината от запитаните представители на медиите обаче смятат, че това е защото младежите нямат интерес да бъдат част от медиите или да получават целево съдържание. Таблица 
Все пак близо една трета от отговорилите журналисти смятат, че младежите се интересуват достатъчно от медиите, както като място за реализация, така и да бъдат обект или целева група на представената информация. От друга страна, е важно да се види как младежите виждат своето присъствие в медиите, особено по изброените теми. Тук те отново са силно критични към медиите и се вижда сериозно разминаване между това, което медиите смятат, че е интересно за младежите и темите, които самите младежи смятат за важни. Най-сериозно се вижда отсъствието на младежката гледна точка при отразяването на политическа и икономическа информация. Близо 80% от младите хора заявяват, че младежта изобщо не присъства или присъства прекалено малко в тези тема. Най-категорично липсващото присъствие на младежите в медийното отразяване е при религиозните въпроси – 47% смятат че изобщо няма такава информация. Таблица Информацията за здравеопазването също се предава предимно без младежката гледна точка, смятат 77% от респондентите. Единствените теми, която е определена като сравнително добре отразяваща младежката гледана точка е спорта, следвана от забавни програми. Мненията за образователните предавания са раздвоени. Според близо 51% младите хора не присъстват изобщо или са прекалено слабо представени при отразяването на такава информация. Други 46% виждат младежката гледна точка като сравнително добре и силно представена в образователната информация. Отново виждаме, че мнението на младежите е предимно отрицателно и е важно да се разбере защо е така, за което са необходими допълнителни изследвания. Разминаването между това, което медиите смятат, че младежите искат да намерят в медиите и техните реални интереси се вижда най-ясно при отговорите на въпроса каква информация младите хора биха искали да има в медиите.
Голяма част от отговорилите се интересуват от новини и информационни програми, документални филми, култура, музика и филми. Като най-вече това са по-възрастните. Сред най-младите, разбираемо, преобладава интересът към по-леките теми – забавни и младежки програми, мода, програми за откриване на таланти и филми. Интересът към информацията за компютърни и информационни технологии е почти еднакъв във всичките възрастови групи. Като цяло дамите се интересуват по-често от култура, риалити програми, природа и опазването на природата, новини и информационни програми и документални филми. Мъжете се интересуват компютри и технологии и игри. Интересно е, че почти еднакъв брой жени и мъже са отговорили, че искат повече спортна информация (48% на 52%) и почти няма разлика в предпочитанията на двата пола да има повече информация за бизнес и финанси. (Повече информация можете да намерите в приложението). Някои от младежите са отбелязали, че искат повече научна информация. Има и призиви за повече разследваща журналистика и по-качествена публицистика, както и по-позитивна информация. „Смятам, че трябва да се обърне по-голямо внимание на културата и случващите се добри новини около нас. Нуждаем се от повече новини от света на литературата, киното, театралната сцена, а също така и от отразяване на всички позитивни младежки инициативи, които остават незабелязани от масмедиите“, смята един от отговорилите. Представителите на младежките организации също споделят какво мислят за темите, които не са представени в медиите, а биха били интересни за младите хора. Един от отговорилите изразява крайно, но не и изолирано мнение „Има твърде много важни въпроси... етика, естетика, морал, самоопределяне, самооценка, самокритичност.... но медиите търсят основно конфликта, мръсотията, пошлостта, клюките, кръвта и садизма в обществото. Медиите не се вълнуват реално от това, което наистина е важно за младежта и нейното положително развитие. Медиите насърчават младите да затъпяват и създават у тях грешни представи за правилно и неправилно“. Друг отговорил смята, че „липсват специални предавания, в които да се разглеждат въпросите свързани с техните граждански права. Липсва и достатъчна заинтересованост от страна на медиите за ролята на НПО - организациите, голяма част от обществото има твърде изкривена представа за работата на по-малките Неправителствени организации като на голяма част от тях се приписват неща, които са присъщи за големите организации, така малките страдат. Прекалено много се политизира ефира , а това не е нужно. Необходими са повече образователни предавания за младежи свързани с превенция на различни заболявания, екология, формиране трудови навици, образование[sic]“. Мнозинството от отговорилите сочат младежката безработица като често пропускана тема, наред със здравеопазването. Други смятат, че няма достатъчно информация за младите хора, които живеят извън големите населени места, за хората в неравностойно положение и за младите хора от малцинствата. Гражданското съзнание е тема, която няколко представители на младежките организации смятат, че трябва да бъде по-добре засегната в медиите. Според някои от респондентите няма липсващи теми в медиите, а един от тях вижда ситуацията в по-положителна светлина. „Въпроси от различно естество вълнуват младежите и насърчаването на младите хора да бъдат активни, инициативни, както и да се поощряват добри практики е ключово важно за развитието на младежките организации. Важно е медиите като медиатор да отразяват качествено и коректно дейността, като сме убедени, че тяхната роля е от съществено значение за промяна на отношението към този тип активности [sic]”. Повечето медийни експерти, които работят в различни организации (често в повече от една) с различен географски обхват, споделят мнението на журналистите, че младежите са прекалено рядко представени в съдържанието на медиите. Останалата част дават оценка „достатъчно”. По въпроса доколко младежта е включена в създаването на съдържание или други дейности на медиите мненията са разнопосочни. Според мнозинството младежта е включена прекалено малко. Част от специалистите обаче отчитат факта, че много младежи, най-вече от журналистически специалности, са включени в работата на медиите. Един от експертите посочва това и като проблем: „Един от проблемите на нашите медии, особено в печатните медии, е, че репортерите са много млади и много често ги сменят, държейки ги на минималния праг като квалификация, съответно и плащането е по-малко, пък и задават по-малко неудобни въпроси за издателите.” По въпроса доколко младежта се интересува да бъде целева група на съдържанието, предоставяно от медиите, също има разнопосочни мнения. Преобладаващата оценка е „прекалено малко”, но част от експертите са склонни да дадат оценка „достатъчно” и „много”. На въпроса доколко младежта се интересува да бъде включена в работата на медиите, експертите дават оценки средна и над средната. Според тях интерес у младежите да работят в медии има. Специалистите посочват широк спектър от теми, които според тях са с младежка насоченост: здраве, образование, безработица и заетост, форми на развлечение и забавление, човешки права, политическа активност, граждански активизъм, интернет, употреба на социални мрежи, теми свързани със секса и сексуалната ориентация, патриархата, социални отношения в семейството, проблемите около Студентки град, проблеми на младежите, които учат в чужбина, и на тези, които живеят в родните си места, младежката емиграция, проблеми на млади семейства, проблеми на младежите в малцинствените групи. Според експертите от темите, публикувани в медиите, най-полезни за младежта са тези за образование и професионална квалификация, обществено-политическите и културните теми, както и темите за здравеопазване. От темите, публикувани в медиите, като най-интересни за младежта специалистите посочват предимно развлекателните формати и инфотеймънт – спорт, музика, филмова продукция, риалити формати, популярна култура, лайфстайл, „селебрити”, нови технологии – с уговорката, че не желаят да поставят младежите в тесни граници, както и че, интересите на младежите са разнообразни. Все пак, тук също се вижда разминаване между мнението на специалистите и на самите младежи. По запитването има ли определени въпроси, които са полезни за младежта, но не са представени достатъчно добре в медиите, до голяма степен съществува единодушие. Мнозинството от интервюираните експерти смята, че въпросите за младежката безработица, пазара на труда, кариерното развитие на младите хора не са представени в достатъчна степен в медиите. Към тях прибавят още теми с културна проблематика, различни субкултури, възможностите за образование, участието на младите хора в обществения и политическия живот, трудностите на младите хора в малките населени места, проблеми на младите хора от провинцията, които живеят в столицата. Припомняме, че част от журналистите, работещи в младежки медии споделят мнението на експертите, че това са важни теми за младите хора. Един от експертите смята, че „липсват програми, в които да се показват успехи на младежи. Младежи преодолели някакъв структурен проблем, някакво изоставане” и допълва: „Например твърде малко са програмите, в които младежи от малцинствата са показани като успяващи, като ролеви модели за своите връстници. Присъстват, но не смятам, че са достатъчни, а и дори когато са направени, са много схематични, (...) не са атрактивно предложени на младежката аудитория, което всъщност отблъсква. А би било много полезно такива програми да присъстват и те да са наистина добре направени, така че да овладяват въображението на младежите. Да помагат на младежите да се стремят към преодоляване на трудностите, към реализиране на техните мечти, въпреки всичките проблеми, свързани с кризата и безработицата.” Освен в предоставяната информация, младежите присъстват и в работата на медиите. Над 80% от медиите заявяват, че при тях работят младежи, като броят им варира в зависимост от големината на медията, но повечето отговори са за около 10 човека. В медиите работят и стажанти – 70% от респондентите отговарят, че в медиите им има стажантски програми. Младежи работят и в медийните организации, чиито членове интервюирахме. Там те работят също и като стажанти и доброволци. Стажантите имат предимно помощни задължения – компютърна логистика и поддръжка на сайтовете на организациите, първична изследователска дейност (провеждане на анкети, интервюта), техническа работа (писане на документи, поддържане на база данни). Един от експертите споделя личен опит и прави сравнение между чуждестранни и български стажанти. Според нея чуждестранните доброволци и стажанти имат „много по-високо ниво на готовност и знания как да се интегрират в една организация, как да дават идеи, а не просто да чакат някой да им създаде работа”. При българските стажанти понякога липсват „базисни умения” и на супервайзърите им се налага да влизат в ролята на „основни обучители”: „И затова се появява и този феномен на стажантите се използват само да носят кафето. Има го на места” – допълва експертът.
|
