Несъмнено, неправителственият сектор е силно въвлечен в решаването на важните проблеми с медийната грамотност и гражданското образование на младежите, особено като се има предвид, че те са неадекватно адресирани в образователната система. 
Голяма част от отговорилите представители на младежките организации са посочили, че са провеждали обучения за младежи да използват медии – 72% от организациите са организирали такива обучения. Това най-често се е случвало през последните две години. Един от респондентите отговаря, че организацията му планира да проведе такива обучения в бъдеще. Интересно е, че тези дейности са се случили предимно през последните две години (63% от отговорилите избират този отговор). Можем да заключим, че интересът към подобряване на медийната грамотност при младежите се е засилил сериозно през последните две години.
Освен това, повечето младежки организации са обучавали младежи да създават собствено съдържание, отново през последните две години, като едва 6% от организациите са обучавали младежи преди две години.
Медийните експерти, които потърсихме като представители на медийни организации са предимно хората, които извършват обучения. Повечето от медийните експерти са и университетски преподаватели. Дейностите им обхващат лекции, семинари, конференции, изследователски проекти, в които се включват студенти, магистри, докторанти. Извън преподавателската дейност ръководят и участват в различни проекти с младежко участие и насочени към младежи. Такива проекти например са свързани с младежкото създаване на съдържание в медиите, подобряване на способността на младежите да създават съдържание, повишаване на медийната им грамотност, младежи и малцинствени групи, младежка емиграция. Дейностите включват литературни четения, подпомагане на театрални постановки, участия в дебати, провеждане на мониторинги, изготвяне на анализи и доклади и усвояване на базови журналистически умения (правене на репортажи, забавни предавания, отразяване на културни събития, фотография, изработка на филми).
Фигура
Предвид способностите на младежите да разпознават и филтрират вредна информация, е важно как самите те създават съдържание. Интересно е, че 72% от най-младите са създали някакъв вид литературно съдържание, като това разбира се може да се дължи на тяхната училищна дейност, тъй като едва 14% от отговорилите са създали съдържание за медия през последната година. Най-активни в това отношение са младите хора между 20 и 24 години, близко следвани от най-възрастните. Под 10% от респондентите отговарят, че са написали писмо до вестник, което говори за силно недоверие от страна на младежите, че техните мнения и притеснения ще бъдат чути. 
Неизненадващо, младежите проявяват изключителен интерес към интернет, затова се опитахме да разберем как създават съдържание в предпочитаната от тях среда.
Фигура
Почти без изключение младежите използват интернет, за да участват в социални мрежи – над 98% от запитаните дават положителен отговор. Процентът спада малко за тези, които качват съдържание, за да бъде споделено. Интересно е, че над половината респонденти отговарят, че изказват мнението си по политически и социални въпроси, чрез публикуване на коментари. Очаквано, най-активни са младежите до 30 години, като разликата с най-младите е значителна – 78% на 61% съответно. Най-младите са и най-малко склонни да подписват онлайн петиции, като по-малко от половината от тях са правили това през последната година. Няма разлика в групите при създаването на собствена страница – 28% от всички отговорили са създали интернет страница през последната една година. Интересен е темпът, с които спадат отговорите за играене на интернет игри и създаване на виртуални образи – 45% от младежите до 20 години отговарят, че са правили това през последната година, 37% от младежите до 24 години и 30% от младите хора до 30 години. 
Почти всички отговорили младежи заявяват, че са използвали интернет, за да гледат телевизия, видео или филм онлайн. Интересно е да се види дали това може да обясни спада на хората, които притежават телевизор и дали това означава, че те не гледат телевизия, или че предпочитат да гледат телевизия онлайн, филтрирайки съдържанието. Моделът на това изследване не позволява да отговорим на този въпрос, но следващи изследвания биха могли да обърнат внимание на този въпрос.
4.2.1 Език на омразата
Вижда се, че младежите като цяло са критични към представяната от медиите информация, в същото време, напълно естествено те търсят източници, на които могат да се доверят. Това често са интернет медиите и социалните мрежи, което прави младежите уязвими към манипулация, тъй като тези медии рядко са регулирани или отговорни към професионалните стандарти. Младежите рискуват да ограничат информацията, която достига до тях, само до такава, каквато не противоречи на техните мнения и очаквания и не предоставя другата гледна точка. 
Затова младежите бяха запитани дали когато гледат телевизия, четат вестници, слушат радио, играят на видео игра или сърфират в интернет, се замислят за скрития смисъл на представяната информация. Интересно е, че близо 1/3 от младежите рядко виждат език на омразата в медиите, за сметка на това, младежите над 20 години (съответно 48% и 53%) смятат, че медиите понякога използват такъв език. Интересно е, че хората, които са се определили като принадлежащи към различен от българския етнос, заемат предимно средната позиция и смятат, че медиите понякога използват език на омразата и обиди.
Важно е да се отбележи, че 22% от най-младите смятат, че никога не са срещали език на омразата в медиите, за разлика от 13% в следващата група и 10% от най-възрастните.
Оценката, че понякога медиите разпространяват невярна информация обаче е почти единодушна – 72% от отговорилите смятат, че е така.
Важно е да се разбере как медийните експерти оценяват способностите на младежите да разпознават езика на омразата. Сред тях обаче няма единно мнение. Оценките се колебаят между слаба, средна и добра, като слабата оценка преобладава.
Някои експерти споделят мнението, че част от младежите разпознават езика на омразата, друга част не го разпознават, а, според един от специалистите, има и трета част, която разпознава езика на омразата, но не приема това като проблем. Освен това специалистите посочват, че има разделение – някои младежи умишлено и съзнателно използват езика на омразата, а други му се противопоставят. Експерт споделя опасение, че в момента бежанският поток от Сирия е ситуация, в която чувствителността към тази тема може да бъде повишена. Друг експерт изразява надежда, че младите хора се противопоставят на езика на омразата: „ ...и това се видя сега на продължаващите все още протести, че, ако имаше в началото лозунги, които можеха да бъдат припознати като израз на един такъв език на омразата, те постепенно изчезнаха и лозунгите станаха с позитивни послания, с нормални послания.”
Сред причините за слабата способност на младите да разпознават езика на омразата експертите сочат семейната и социална среда на младежите. „Има много сериозна нетърпимост и расова нетолерантност у едни социални среди и, от друга страна, много силна чувствителност, свръхчувствителност към тези теми пък от други младежи” – споделя експерт. Друга причина, според експертите е и образователната система: „(...) учебният материал е така насочен, че създава негативни стереотипи за другите, за различните.” Не на последно място като причина се посочват и самите медии, които понякога не са филтър на езика на омразата: „(...) медиите много сериозно трябва да се замислят по този въпрос, защото понякога самите те не разпознават езика на омразата. Имаме много сериозни пропуски по отношение на езика на омразата в медиите. Мога да дам примери, ако трябва – заглавие от типа „Гейове въртят педали”, което е ужасно обидно. Става дума за велошествие в подкрепа на сексуалното различие.”
Според специалистите няма еднократна мярка, чрез която може да се подобри способността на младежите да разпознават езика на омразата. Като възможни решения се посочват необходимостта от промяна на езика на основните медии, важността медиите и образователната система да станат среди, в които се говори за етнос, различия, сексуалност, както и нуждата от публично обсъждане и публично заклеймяване на случаи на езика на омразата. Експерт допълва, че освен това е „по-важно лица с авторитет, и то с авторитет сред младите хора, примерно поп-икони, да застанат срещу езика на омразата. Хубаво е да има такива инициативи, в които, лица, разпознаваеми за младите хора, ролеви модели за тях, да покажат, че езикът на омразата няма място в едно уважаващо себе си общество, член на Европейския съюз. Но не чрез санкции, а чрез пример, идващ от популярни за младите хора лица.”
Част от експертите споделят своя опит по дейности за обяснение и разпознаване на езика на омразата в медиите. Някои експерти включват темата в свои предавания, разработват на рубрики във вестници, изнасят курсове и участват в семинари, конференции и дискусии. Основен акцент се поставя върху расизма в медиите, както и върху „липсата на институционален отговор на широко разпространения медиен расизъм в българската медийна сцена”. Често експертите извършват мониторинг на медиите за недопустими прояви и сезират прокуратурата, която, по мнението на специалист, „никога не се самосезира”.
Освен способността на младежите да разпознават езика на омразата, експертите оценяват и техните умения да виждат пропаганда в медиите. Мнозинството от интервюираните определят тази способност като слаба. Прекаленият скептицизъм към всяко едно послание е един от основните проблеми, с които се сблъскват политолозите, които работят с младежи. Това прави способността им да разпознават пропаганда контрапродуктивна: „Нямам преки впечатления и ми е малко трудно да генерализирам за младите хора в България. Тези, които аз познавам, са доста склонни да разпознават манипулация, даже там, където я няма. От друга страна, не са склонни да разпознаят искреното послание като искрено послание, просто защото търсят манипулация.” Способността им може да се подобри с образователни практики, смятат експертите, с примери от действителността, която, по едно от мненията, е много наситена на такива материали.
Младежките организации, от своя страна, са организирали редица обучения за младежи да разпознават езика на омразата и за увеличаване на тяхната медийна грамотност. Повече от половината от отговорилите са провеждали такива дейности през последните две години. Интересно е, че повече от 1/3 от организациите никога не са се занимавали с такива дейности, което може би се дължи на тяхната специализация, но може и да се дължи на недооценяване на важността на този проблем.
Сподели с приятели: |
