Младежите и медиите
Изтегляне 1.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Медийна грамотност
Медийно съдържаниеИнтерес за това изследване е как младежите оценяват различни страни на медиите (подробна таблица можете да намерите в приложението). Младежите не са с високо мнение за начина на представяне на информацията в медиите. Едва 15.5% от запитаните смятат, че в повечето случаи медиите представят новините обективно и безпристрастно. Преобладава мнението, че безпристрастното отразяване е епизодично явление. Неизненадващо най-критични са хората със средно и висше образование – мнението е разделено между понякога и рядко. 
Най-критични са младите хора между 25 и 30 години, 15% от тях смятат, че това никога не се случва, а 36% отговарят, че обективното отразяване на събития е рядкост. Обратна е тенденцията в групата на най-младите, макар и с малка процентна разлика. Именно тук е най-големият процент на хора, които смятат, че новините винаги са обективни – 3.5% от запитаните (в останалите групи процентът е 1.3% и 0.7%). Най-младите също така смятат, че в повечето случаи медиите са безпристрастни и обективни – 19% от тях са на това мнение, а за сравнение, в групата до 30 години този процент е едва 12%. Вероятно разликите между групите се дължат на по-голямата опитност и информираност, която идва с напредването на възрастта. Тенденцията младите да изразяват отрицателно отношение към верността на информацията, представяна от медиите се наблюдава в по-висока степен по отношение на представянето на факти и аргументи. Повече от половината младежи смятат, че медиите показват неверни факти и грешни тези. Важно е да се отбележи също, че голям процент от младежите смята, че медиите използват език, който разделя обществото и унизителни метафори. Под 5% от запитаните смята, че това никога не се случва, за разлика от близо 9%, които смята, че медиите винаги разделят обществото. Лошите оценки отново са по-често срещани при по-възрастните. Подобна е и оценката за изразните средства, които медиите използват при отразяването на събития. Тук тенденцията по-младите да са по-добре настроени е силно осезаема. Близо 40% от тях смятат, че медиите рядко използват унизителни метафори, за разлика от 29% от хората до 30 години. По-голямата част от младежите не смятат, че разследващата журналистика има добро представителство в българските медии, като 40% от запитаните определят разследващата журналистика като рядко или несъществуващо явление. Отново хората с по-високо образование изказват най-често негативно отношение към качеството на представената информация и към липсата на разследваща журналистика. Важно е да се отбележи, че крайните оценки („никога“ и „винаги“) са малко над 10% от отговорите – мнозинството от запитаните са определили своите позиции в по-умерените категории. 
Младежите не смятат, че медиите предоставят достатъчно аналитични материали. В същото време преобладава мнението, че новините са структурирани по пропаганден начин. По-критични са дамите, но в същото време те по-често заемат средната позиция и отговарят с „понякога“. От оценките на младежите можем да заключим, че не са доволни от начина на представяне и качеството на информацията в българските медии. Ясно изразена е тенденцията младежите да са по-благоразположени към медиите в по-ранна възраст. Освен това, хората със завършено средно и висше образование са по-недоверчиви. Въпреки критиките към българското образование, изследването показва, че младежите с по-високо образование обмислят критично предоставената от традиционните медии информация.
Младежите имат най-голямо доверие в интернет медиите и социалните мрежи, но тук възрастовата тенденция е обратна. По-младите имат по-малко доверие е новите медии от по-възрастните. Освен това, повечето респонденти отбелязват средна стойност за това доколко смятат, че предоставената информация е точна и сигурна. Ясно се вижда, че доверието в печатните медии е най-ниско, следвано от телевизията. Радиото, въпреки че не се използва от младежите толкова често, колкото новите медии, е традиционната медия, която се ползва с най-голямо доверие на младежите, особено в групата на 20-24 годишните. Печатните медии, според младите хора, са най-често неточни, а информацията в тях е несигурна. Най-критични са по-възрастните, като сред 20-24 годишните 19% смятат, че печатните медии са изцяло несигурни, а в следващата група процентът се покачва до 27%. При телевизията младежите до 20 години по-често смятат, че информацията е задоволително точна и по-рядко дават отрицателни оценки. В групата до 30 години процентите са почти огледално разположени – едва 12% смятат, че информацията се сигурна, а 21% дават най-ниската оценка.
За целите на това изследване медийната грамотност е определена най-общо като умението да се използват различни медии като източник и да се разчитат неточности или подвеждаща информация. Медийната грамотност включва и познание върху медийната среда, базисно знание за това къде се позиционират медиите в политическия спектър и чия собственост са. Тя е умението да се знае какъв тип информация от какъв тип медия може да се набави, както и да се разпознае принципната разлика между факт и интерпретация. За да се придобият тези умения и знание, е необходима поне базова форма на гражданско и политическо образование. Медийните специалисти споделят как определят това образование в България и как виждат медийната грамотност на младежите в страната. Оценките за гражданското образование на младите хора в България са разнопосочни. Според някои експерти една част от българските младежи имат добро гражданско образование. Има тенденция сред младежите да проявяват повече гражданска активност и гражданско самочувствие, особено тези, които пътуват в чужбина. Други специалисти твърдят, че гражданско образование на младежите е по-скоро лошо, както и че в България то изобщо липсва. Като причини за неадекватното гражданско образование на младежите се посочва нивото на образование като цяло, неспособността на училищната система да провокира у младите хора критично мислене, безинтересен формат и модел на преподаване. Според специалист образованието „до голяма степен е остатък от един предишен строи”. Друг посочва, че то „не е толкова граждански ориентирано, отколкото национално исторически. (...) Фокусът върху неща като конституция, като политически практики, в момента е много слаб, докато акцентът е върху историческото развитие на нацията.” Експертите смятат, че гражданското образование може да се изнесе извън класната стая, като се подобри взаимодействие на неправителствения сектор и медиите. Оценките за политическото образование на младите хора в България са предимно „лоша” и „средна”. Според специалистите причините са много. На първо място е самата политическа ситуация в страната. Задкулисието, което доминира в българския политически живот, води до объркване, смятат те. „Според мен повечето младежи в България нямат ориентация за това, какво представлява „ляво” и какво „дясно”. (...) Даже по-скоро съм склонна да мисля, че самите понятия малко са се обезсмислили в българския политически живот.” – твърди един от експертите и пояснява, че широката общественост интуитивно успява да улови някои негативни взаимовръзки, „но това е по-скоро един рефлекс към измамата, а не към политическото в един по-чист смисъл.” Към причините се добавят още, „липсата на консенсус в нашето общество по един отминал политически режим”, лошото качество на медийната среда, представянето на политическите процеси и от медии, и от политици по „повърхностен, популистки начин, без да се търсят причинно-следствени връзки” и ниското ниво на политическо образование на самите политици. Експертите отново отнасят причините и към образователната система: „Няма кой да им преподава политическо образование в училищата. От къде да го получат това политическо образование, като техните учители нямат такова” – твърди експерт. Друг посочва сходно мнение, като се позовава на статистика: „средната им възраст (на учителите в средното образование – бел. а.) е 55 години. Те са просто продукти на една друга система и няма как да очакваме от такива хора да възпитат ценностите на либералната демокрация.” Не на последно място като причина се упоменава и личната незаинтересованост у част от младежите към политиката. На специалистите им е трудно да предложат решение как да се подобри политическото образование на младежите. Според тях не само младите хора, но и българското обществото като цяло не е политически грамотно: „Става дума наистина за културен проблем, структурен проблем, който е доста трудно да бъде премахнат с магическа пръчка.” На въпроса дали медиите трябва да образоват по политически въпроси, експертите отговарят двустранно. Според повечето от тях медиите трябва да образоват по политически въпроси и би било добре, ако включат в съдържанието си повече аналитични и дискусионни формати. От друга страна, специалистите изразяват съмнението, че българските медии биха се справили с тази задача на практика. Експерт посочва, че „това е ужасно опасно, предвид зависимостите, в които са въвлечени медиите в България.” Образователната им функция по политически теми евентуално може да стане с натиск от страна на регулацията, както и „ако медиите имат съзнанието да поднасят информацията, без да бъде употребено влиянието им или аудиторията, която имат, за пропагандни цели.” Сред експертите преобладава мнението, че медийната грамотност на младите хора в България е лоша. Като причини за тази неадекватна медийна грамотност, от една страна, се посочват непознаването на механизмите на функциониране и целите на медиите. От друга страна експертите сочат особеностите на медийната среда в страната: „Медийната среда в България е много тясно свързана с различни зависимости – икономически, политически, което налага повечето източници на информация да са на едно ниво, да се приравняват. Човек трудно може да отсее рекламното съобщение от платената публикация, от поръчковия материал. Тези неща са недостатък на самото медийно съдържание и от там насетне е много трудно, не само за младите, но и за всички, да се ориентират критично в информацията, която достига до тях. И интернет допълнително усложнява нещата, защото залива с още повече информация.” Друг експерт посочва и причина от културен характер: „Нахлуването на консуматорски ценности много рязко, много бързо, без някаква сериозна ценностна цедка от страна на обществото в хода на 90-те. От тази гледна точна се формира едно поколение, което много силно прегърна потребителството, без да има някаква друга ценностна основа. Това е осреднено, може би малко обидно звучи. След това поднасянето на лесни за смилане модели, на повече лайфстайл, по-малко знания, много лесно се усвоява от хората, които имат такава нагласа.” Според експертите за разрешаването на проблема за неадекватната медийна грамотност при младежите трябва да се работи от две страни. От една страна, е необходимо адекватно гражданско образование, което да обхваща и медийната грамотност. Необходими са практики, провокиране на интереса у младежите, чрез конкретни примери и казуси да се обяснява как се прави едно медийно послание и какви са целите му. От друга страна, качеството на самите медии е едно от основните неща, които могат да подобрят медийната грамотност. „Самите медии по-скоро свалят изискванията към публиката непрекъснато, отколкото да ги качват” – споделя експерт. „Според мен самите журналисти могат да бъдат по-независими, да бъдат по-самостоятелни, да не са толкова подчинени” – допълва друг. Интересно е как медиите виждат своето влияние върху младежите. По-голямата част от респондентите (61%) смятат, че има разлика в начина, по които медиите влияят върху младите хора за разлика от по-възрастните. Медиите са раздвоени за това как виждат своето върху политическото осъзнаване и политическото знание при младите хора. Според 35% от респондентите то е прекалено малко, а според 32% влиянието е голямо. Като прекалено голямо определят влияние върху политическото съзнание на младежите 15% отговорилите журналисти. В същото време, голяма част от отговорилите виждат като слабо своето влияние във всекидневните решения (като например избора на образование и кариерно развитие) на младежите, както и въвличането им в социална работа или политически активизъм. Тук е и най-голямата напълно отрицателна оценка за влиянието на медиите – 13% от респондентите смятат, че медиите не успяват да мотивират младежите да са социално и политически активни.
|
