Младежите и медиите
Изтегляне 1.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Младежта в медиите
Прилагане на уменияКакво се случва, ако младежите забележат неточности в информацията предоставена от медиите? 
Таблица Огромен процент от младежите търсят информация в други източници. Младите хора са разделени в това дали биха повярвали по малко на всяка информация. Над 70% от младежите биха обсъдили несъответствията с други хора, за да чуят тяхното мнение. Малък процент от респондентите биха споделили проблема с граждански организации. Едва 15% от най-младите биха отнесли притесненията си към неправителствени организации, 19% от групата до 24 години, а процентът се увеличава до 24% при най-възрастните. От друга страна, малко са и респондентите, които отбелязват, че не биха направили нищо ако видят несъответствие в представената информация. Като цяло обаче, повече от половината от запитаните се интересуват само от източници, на които имат доверие. Видяхме, че повечето младежи реагират, по един или друг начин, ако видят неточна информация в медиите, затова бяха запитани младежките организации дали те биха реагирали, ако предоставена от тях информация е публикувана по различен начин в медиите.
Близо 85% от респондентите отговарят, че биха реагирали. От предоставените им възможности, младежките организации предпочитат да пишат на главния редактор на медията, публикуват опровержение в собствените си комуникационни средства, да подадат официално оплакване до медията и да споделят за случилото се с партньорските си организации. Само 15% от запитаните отговарят, че ще бойкотират медията, а 18% са готови да заведат дело за случилото се. Около 16% от представителите на младежките организации, които не биха направили нищо дават отговор, че не смятат, че ще променят нещо, ако реагират.
Важно е да се види и какви са способностите на младежите да се предпазят от вредно съдържание или от вредна намеса в личното им пространство, затова бяха зададени въпроси за уменията им да променят политиките на поверителност, за да предпазят личните си данни онлайн. В същото време, е интересно доколко самите младежки организации имат на своите сайтове политики за защита на личните данни. Малко повече от половината от отговорилите представители на младежки организации отговарят положително, докато 34% нямат такава политика. Повече от половината от младежите сменят настройките си за сигурност или блокират други потребители, като това се случва почти два пъти по-често при жените, отколкото при мъжете – 42% от отговорилите жени към от отговорилите мъже 23%.
Дамите са по-предпазливи и в софтуера, който използват, като 41% от тях отговорят положително, за разлика от 30% от младите мъже. Не изненадващо, повечето хора, които сменят настройките си за сигурност са със средно или висше образование, което оставя най-младите най-уязвими към опасно съдържание и навлизане в личното им пространство. Таблица За свободата на изразяване в интернет, младежите са почти единодушни, че нямат или рядко имат притеснения да изразяват мнението си. Най-малко притеснения имат младите хора със средно или висше образование. В същото време те са често предпазливи с кого общуват във виртуалното пространство. Младите жени са много по-предпазливи от мъжете в това отношение - 21% от запитаните дами отговарят, че често внимават с кого общуват, за разлика от едва 8% от мъжете.
След като видяхме какво е впечатлението на младежите за медиите в България, е време да видим какъв е преобладаващият образ на младите хора в медиите. На въпрос как младежите, медиите и младежките организации оценяват описанието на младежите в медиите, като изброихме няколко определения. Подробни графики можете да намерите в приложението. На въпроса дали медиите показват младежите като активни участници в социалния живот, повечето запитани смятат, че образът е по-скоро пасивен. Самите медии определят описанието на младежите като пасивно. Важно е да се отбележи, че отговорите бяха събрани през месец август – между двата пика на антиправителствените протести в страната и преди студентската окупация на университети. Вероятно тези оценки са се променили, предвид политическата и социална ситуация в България, но това изследване не може да определи дали има разлика или не. Интересно е, че според повечето запитани – младежи, медии и младежки организации – младежите са представени предимно като аполитични и неорганизирани. Това обаче трудно може да бъде изтълкувано като положително или отрицателно за образа на младежите. От началото на протестите срещу правителството Орешарски през юни 2013 г. (а и част от т.нар. антимонополни протести в началото на 2013 г.), огромна част от участниците са категорични, че не принадлежат към политическа партия и че изразяват гражданска позиция и упражняват граждански контрол над управляващите. Организацията на тези протести и акции се случва предимно в интернет и чрез социалните мрежи. Това разграничение от политическата организация прави трудно разделението на положителни и отрицателни оценки за образа на младежите в медиите, тъй като голяма част от тях смятат за ценност своята необвързаност с политически партии и движения. От друга страна, управляващите партии силно са активизирали младежките си звена, които организират про-правителствени демонстрации и акции, станали известни като контра-протести. От тази гледна точка, на въпроса дали младежите са обрисувани като зависими или независими, 45% от тях смятат, че са показани по-скоро като независими, а 47% от младежките организации споделят тяхното мнение. За сметка на 68% от представителните на медиите отговарят, че в медиите младежите са представени в зависимости. Разликата в мненията може да се дължи на поляризираната политическа ситуация и общественото разделение в отношението към протестите и правителството. Моделът на това изследване не позволява да се направи тази разлика, тъй като то е замислено като сравнително за 11 страни от Югоизточна Европа и трудно може да влезе в специфичните детайли на всяка от страните. Младежите смятат, че медиите ги представят предимно като необразовани – 67% от тях дават отговор, клонящ към необразовани. Мнението им е споделено от 61% от представителите на медиите и 56% от младежките организации. В същото време, 80% от отговорилите младежи са със средно (41%) или висше образование (26% са бакалаври, а 20% магистри). Над 80% от младежите до 21 години отговарят, че учат. Това показва, въпреки че изследването не е представително, сериозно разминаваме между образа на младите хора в медиите и реалното състояние на младежите. Освен това, според мнозинството респонденти от всички групи, младежите са представени като груби, агресивни и нетолерантни. Удивително е, че над 70% от всички отговорили смятат, че медиите показват младите хора в България като агресивни, като в същото време около 60% от запитаните смятат, че те са незаинтересовани. Единственият сравнително положителен образ на българските младежи в медиите е, че са показани като изобретателни. Сред младежките организации мнението е разделено по средата, а 57% от младежите се разпознават като изобретателни в медиите. Ясно се вижда, че има натрупване на негативни мнения за образа на младежите в медиите. Едно възможно обяснение е, че като цяло медийната среда в страната не е в добро състояние и много често оценките за работата на медиите и начините, по които те представят информация, са силно отрицателни. Дали наистина медиите представят младежите като неактивни, груби, необразовани, агресивни, зависими и аполитични това изследване не може да определи. Необходими са още изследвания, за да се види доколко мненията на респондентите отговарят на действителността или са продукт на цялостното недоволство към българските медии.
|
