Младежите и медиите
Изтегляне 1.09 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Заключителни забележки
- Препоръки
- Медии
- Младежки и медийни организации
- Към създателите на политики в областта и законодателите
Основни пречкиВажно е да се разбере какви са пречките за по-доброто сътрудничество между младежките организации и медиите. Таблица 
Като най-сериозно препятствие младежките организации определят финансовата достъпност на медиите. Според 40% от респондентите, липсата на интерес от страна на медиите също е съществена пречка за създаване на функциониращи партньорства. Рядко представителите на младежките организации определят липсата на подкрепа на собственият им управителен съвет като бариера за сътрудничество с медиите. За сметка на това, близо 1/3 смятат, че липсата на време от страна на персонала е част от проблема. От друга страна, един от журналистите изрази мнение, че въпреки предложеното от неговата медия сътрудничество, организацията не го е приела - „Предложението не се прие. Организацията бе обвързана с проект, а медиите не са длъжни да бъдат патерици на разни проекти“. Все пак, мнозинството от младежките организации смятат, че идентифицирането на общи теми не е сред проблемите във връзката между младежките организации и медиите.
Допитването за младежите и медиите в България беше направено през месец август 2013 година и обхвана период на сравнително затишие на социалното недоволство в страната. Още от началото на годината в страната има протести, първо срещу правителството ръководено от Бойко Борисов, а след това и срещу правителството на Пламен Орешарски. Към момента на приключване на този доклад, протестите срещу това правителството продължават от повече от 160 дни, като в началото на университетската учебна година, студентите застанаха на чело на гражданското недоволство. Младите хора в страната влязоха в медиите много по-силно и дебатът с тях и за тях зае челно място както в традиционните медии, така и в новите. Това изследване обаче беше проведено преди новото развитие на гражданското недоволство. Така то дава ясна представа за състоянието на връзката между младежите и медиите преди студентската окупация и протести. Изследването дава възможност за добро сравнение и измерване на евентуална промяна в отношенията между младите хора и медиите в бъдещи изследвания. В България съществува законова рамка, регулираща свободата на словото и езика на омразата. В същото време, според чуждестранни организации и български експерти състоянието на медийната среда в страната се влошава, а доверието към медиите спада. Невъзможно е да се разглежда връзката между младежите и медиите без да се вземе предвид общата картина в страната. Това изследване показа, че и в отношенията между младите хора и медиите има сериозни проблеми. Недоверието и недоволството на младежите към медиите ги кара да избират различни от традиционните канали за получаване и създаване на информация. Интернет и социалните мрежи са предпочитаните медии не само от младите хора, но и от младежките организации. Това излага младежите на опасност да филтрират информацията само до такава, каквато съвпада с тяхното мнение, да не получават другата гледна точка. Освен това, теоретично те и без закрилата на законовите регулации и професионалните стандарти. Като цяло, самите медии не са доволни от отношенията си с младежите. Според едни вината е на самите медии, според други – на младежите. Образът на младежите в медиите, според това изследване, е силно негативен. Те са описани като невъзпитани, мързеливи, агресивни, необразовани и груби. В същото време, повечето респонденти смятат, че младите хора са иновативни. Това изследване не може да отговори на въпроса защо представата за образа на младежите е такава и дали той наистина е толкова наситено негативен. Тенденцията обаче е на лице – недоверие към предоставената от медиите информация и усещане за противопоставяне между младежите и медиите. Младите хора в България не се чувстват представени в медиите, нито смятат, че намират информацията, от която се интересуват. Представителите на медиите смятат, че младежите се интересуват предимно от забавни теми, докато самите младежи търсят сериозна информация – за политика, бизнес, опазване на природата, документална информация, образование и кариерно развитие. Един от сериозните изводи от това изследване е, че подготовката на младежите да разпознават език на омразата и пропаганда е недостатъчна, както на институционално ниво, така и в гражданския сектор. Изследването показа, че младежки организации не са в много активно сътрудничество с медиите и отделно журналисти в тях. Често липсва ясна стратегия за медийно сътрудничество, а няколко организации откровено отказват да работят с медии. Младежките организации фокусират усилията си, доколкото имат такива проекти, върху обучение на младежите да използват медии и да създават собствено съдържание. Обучение и подкрепа за млади журналисти обаче почти не съществува. В същото време медийните експерти смятат именно тях за най-уязвими в медийния сектор.
Това изследване показа, че има необходимост от по-добро разбиране на проблемите между младежите и медиите. Необходими са още изследвания за начина, по които младежите консумират телевизия например, която е най-влиятелната традиционна медии. В същото време, това изследване показа, че младежите филтрират информацията, която получават, не само по съдържание, но и по устройствата, които използва. Обхватът на това изследване обаче не позволи да се анализира в дълбочина какви са последиците от тези промени, както за традиционните медии, така и са самото съдържание, което те произвеждат. Необходимо е да се изготвят ясни критерии за измерване на нивото на медийна грамотност и критично мислене на младежите, тъй като повечето експерти смятат, че то е ниско или незадоволително. В същото време самите младежи изразяват силно критично отношение към медиите и представената от тях информация. Доколко това се дължи на нарастващия негативизъм в обществото или на ясна и добре обоснована позиция за качеството на представената информация, е трудно да се каже. Важно е да се отбележи и големият процент от младежи, които не разпознават език на омразата и пропаганда в медиите, когато въпросът е зададен директно, докато значителен брой младежи критикуват структурата на новините именно като пропагандна. Това изследване не може да отговори на въпроса защо се получава такова разминаване.
Отношението към медиите в България не е положително, младежите подхождат с недоверие към източниците на информация и често не намират темите, от които най-много се интересуват. Младежките медии, участвали в това изследване, показват, че използват интерактивността на новите медии, за да предоставят на аудиторията си това, от което се нуждае. Неспециализираните медии показват от друга страна непознаване на младежката аудитория. Според запитаните младежите се интересуват предимно от забавление, но според самите младежи, темите, които най-много ги вълнуват са образование, здравеопазване, кариерно развитие, опазване на околната среди, бизнес и политика. Забелязва се подценяване на младежката аудитория от страна на медиите, което може да обясни отчасти и смаляващия се интерес към тях. Важно е да се отбележи, че по-младите имат по-голямо доверие към традиционните медии. Най-младите са и най-слабо образовани и с недоразвито критично мислене и медийна грамотност. Оттук и отговорността на медиите към тях е по-голяма. Почти единодушно, участниците в изследването смятат, че младежите са представени негативно в медиите. Образът на пасивни, груби, необразовани и незаинтересовани младежи според повечето респонденти преобладава в българските медии. Този образ може да се дължи на разстоянието между младежите и медиите, което се получава от липсата на доверие и взаимодействие между двете тях. Преодоляването на това разстояние би подобрило и образа на българските младежи в медиите. Сътрудничеството с младежки организации е по-скоро на ниво отделни журналисти, отколкото приоритет на медиите. Рядко самите медии предлагат такива сътрудничество, а по-често то се случва под формата на медийно партньорство. Без да отричаме полезността на този подход, той не е достатъчен, за да покрие целия спектър от дейности на младежките организации и по този начин да увеличи присъствието на младежите и насочването на информация към тях.
Това изследване не откри непреодолими пречки за по-доброто сътрудничество между младежките организации и медиите. Като цяло представителите на младежките организации не виждат големи препятствия, с изключение на финансовата достъпност, за по-широко участие в медиите. В същото време, самите представители на медиите, отговарят, че търсят мнението на младежките организации по важни въпроси за младите хора. Вижда се необходимостта от повече дейности на младежките организации за подготовката и подкрепата на млади журналисти. Участвалите в това изследване организации са полагат усилия предимно в подпомагането на младежи да работят с медиите, липсва работа „отвътре“ в медийната среда. Критиките към гражданското и политическото образование на младите хора в страната, показва необходимостта от по-широкото участие на неправителствения сектор в тези области. Най-младите, които имат и най-голямо доверие в медиите, имат сериозна нужда от по-широко обучение по медийна грамотност и критично мислене, като то би било добре да се случи в сътрудничество с медийните организации. Отказът на някои младежки организации от работа с медиите ги изолира и намалява ефекта на техните дейности, тъй като самите младежи изразява желание за по-голямо присъствие на младежки дейности и организации в медиите. Този отказ като поставя и бенефициенти на организациите в неизгодна позиция. Медийните експерти, които участваха в това изследване имат сериозни забележки за гражданското и политическото образование на младите хора. Голяма част от тях са преподаватели и участници в различни инициативи за повишаване на медийната грамотност на младите хора. В същото време, на университетско или училищно ниво не съществува дисциплина „медийна грамотност“, въпреки че елементи от нея се преподават в други специалности. Медийните експерти заявиха, че работят с млади хора, включително със стажанти и доброволци. Някои от тях изразиха своето недоволство от липсата на по-сериозни предизвикателства за младежите на такива позиции, за да придобият умения и опит. Необходимо е по-адекватно включване на младежите в такива организации, както и на по-фокусирано внимание върху младите журналисти.
Въпреки че това изследване не се задълбочава конкретно в политиките за младежите и медиите, е важно да се отбележи липсата на институционален подход към медийната грамотност на младите хора. Медийните експерти изразяват сериозна критика към регулацията на езика на омразата и към политическото образование в България.
|