Младежите и медиите

1.Въведение 2

1.1.За проекта 2

1.2.Цели на изследването 3

1.3.Методология 4

2.1.Медийна свобода и свобода на изразяването в България 10

2.2.Законова и институционална рамка 13

3.1.Достъп на младежите и медиите 18

3.2.Медийно съдържание 20

4.1.Преглед 22

4.2.Критично разбиране

25

4.2.1 Език на омразата 28

4.3.Прилагане на умения 30

5.1.Описание на младежите в медиите 33

5.2.Присъствие на младежите в медиите 34

5.3.Значимост на медиите за младежите 39

6.1.Създаване на съдържание 41

6.2.Основни пречки 44

7.1.Основни заключения 44

7.2.Препоръки 46

7.2.1.Медии 46

7.2.2.Младежки и медийни организации 47

7.2.3.Към създателите на политики в областта и законодателите 47

8.Приложение 48

1. Въведение

   1. За проекта

Въпреки че младежите са значителен процент от населението на страните в Югоизточна Европа, като в някои от тях те са 1/5 или 1/4 от него, младежта все още е маргинализирана група в тези общества. В изследването участваха от региона - Македония, Сърбия, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, Словения, България, Гърция, Турция и Република Хърватска.

Младежите в тези страни са изправени пред сродни пречки: липса на социално включване, корупция в образованието, младежка безработица, неадекватна културна интеграция или слаби младежки политики. Забележителни са действията на младежите да подобрят своето положение и това на обществото като цяло. Спорно е обаче тяхното разбиране за и представителство в медиите, като стъпка към по-голямо влияние и информираност.

Връзката между младежите и медиите, както традиционните, така и в техните нови форми, не е изследвана или анализирана по начин, който да определи сегашното положение и да предостави по-структуриран подход към ефективно създаване на политики, развиване на стратегии и канализиране на усилията на различните участници в това общуване.

Ясно се вижда липсата на младежки гласове в медийното пространство, като в някои страни няма никакви или съвсем недостатъчно младежки програми или медийни сегменти, а младежките инициативи и събития са слабо отразявани. Това разделение често води и до откъсването на младежите от обществения дискурс и съвременното социално развитие.

Освен това, важно е да се определи не само младежкото представителство в медиите, но и как се възприемат младежите, и какви са настроенията към тях. В сегашните общества, характеризирани с поляризирани медии и разнообразие на информация, не е достатъчно младежите да са информирани за случващото се около тях. Те трябва да могат да мислят критично и да са медийно грамотни. Това са ключови умения за разбиране и дешифриране на информацията в медийното пространство и за активното участие в гражданското общество.

В страните, където има сравнително висок достъп до интернет (от 46% до 71%, изключението е Косово, където 21% от населението има достъп до интернет), новите медии са във възход, а младежките, като една от основните групи, които използват интернет, са по-предразположени към новите медийни формати, отколкото към традиционните.

В следствие на това, повечето младежки дебати се случват в социални мрежи, а не в самите медии. Тази тенденция води до разговори в затворени кръгове от близки интереси и позволява развитието на език на омразата в интернет пространството.

Използвани определения: следните определения са използвани за целите на изследователския проект, за да се осигури последователност в резултатите между различните страни.

• 
  Младежите са дефинирани като хора на възраст между 15 и 30 години
  
• 
  Младежките организации, включени в изследването са разделени на две категории. Първата (младежко-ръководени организации) покрива организации, в които младите хора отговарят за работата на организацията. Те могат да работят в различно области и не е задължително младежите да са техните основни бенефициенти. Втората група (организации за младежи) включват организации, чиито бенефициенти са младежи, но хората, които работят в тези организации не са младежи. За целите на това изследване, младежките организации не се ограничават до официално регистрираните формирования. По този начин покриваме младежки движения и инициативи.
  
• 
  Медиите са определени като всякакъв вид комуникации - радио, телевизия, вестници, интернет (включително социални мрежи), както и цифрови технологии (включително видео игри).
  
• 
  Медийните организации са дефинирани като неправителствени организации, които: следят за нарушения върху свободата на информацията и медиите; са отдадени на защитата на свободата на изразяване; се противопоставят на цензурата и закони, целящи да ограничат свободата на информация; насърчават професионализма в журналистиката; образоват журналисти; или предоставят съдействие на журналисти и работещите в медиите. В това изследване са интервюирани десет медийни експерти, представители на медийни организации.
  

Географски обхват: Изследването се проведе в страни от Югоизточна Европа. Общо 11 са страните участнички: Република Македония, Албания, Босна и Херцеговина, България, Република Хърватска, Гърция, Косово, Черна Гора, Сърбия, Словения и Турция.

2. Цели на изследването

Това регионално изследване на младежите и медиите цели да събере информация, които да подпомогне оформянето на бъдещи проекти или дейности за подобряване на медийната грамотност на младежите в Югоизточна Европа. Изследването ще предостави поглед над достъпа до и употребата на медии от младежите, важността на медиите за младежите и съдържанието, което те създават. С това ние се надяваме да допринесем за създаването на младежки и медийни инициативи, който да предоставят медийно отразяване на ключовите въпроси и проблеми в региона, както и да се подобри младежкото участие в медийното съдържание.

Основаната цел на това изследване е да се определи възприятието между младежите, медиите и гражданския сектор за нивото, качеството и съдържанието на медийното отразяване на младежки въпроси. Най-вече това изследване цели:

Младежите:

• 
  Да определи от какво имат нужда младите хора от медиите;
  
• 
  Да представи как младите хора виждат ползите от медиите;
  
• 
  Да измери усещането на младите хора за присъствието им в медиите и тяхното профилиране;
  
• 
  Да определи нивото на медийна грамотност сред младежите;
  
• 
  Да покаже как младежите възприемат медийната достижимост;
  

Младежки организации:

• 
  Да определи как младежите организации използват медиите;
  
• 
  Да измери как младежките организации виждат ползите от медиите;
  
• 
  Да покаже усещането на младежките организации за присъствието им в медиите и тяхното профилиране;
  
• 
  Да покаже участието и ролята на младежките организации в развитието на собствени медийни платформи;
  
• 
  Да определи нивата на медийна грамотност;
  
• 
  Да определи доколко младежките организации реализират проекти и дейности свързани с медиите;
  

Медиите:

• 
  Да покаже възприятието на медиите за младежите
  
• 
  Да определи степента на отвореност и включване на младежите в медиите
  

Медийните организации:

• 
  Да определи до каква степен проектите или дейностите на организациите са насочени към медиите и младежите: език на омразата в медиите, младежко обучение по медийна грамотност, развиване на умения у младежите за създаване на съдържание;
  
• 
  Да покаже дали съществуват на медийни организации насочени към младежи;
  
• 
  Да определи какви изследвания са правени върху връзката между младежите и медиите;
  

Каталог: wp-content -> uploads -> 2013
2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита
2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика
2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава
2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г
2013 -> Йордан колев ангел узунов
2013 -> 163 оу „ Ч. Храбър в топ 30 на столичните училища според резултатите от националното външно оценяване
2013 -> Гр. Казанлък Сугласувал: Утвърдил
2013 -> Подаване на справка-декларация по чл. 116 От закона за туризма за броя на реализираните нощувки в местата за настаняване