Модерната социалдемокрация и глобализацията софия, 2004

Лиляна Канева

Няма съмнение, че днес социалдемокрацията е изправена пред нови реалности и предизвикателства. Много водещи теоретици и политици се опитват да дадат отговор на въпроса какво ще представляват социалдемократическите партии на бъдещето. Те са убедени в едно, че е дошло времето за радикални промени, че социалдемокрацията трябва да се модернизира и че за това е необходим голям кураж. Мнозина виждат задачите на социалдемокрацията в това да намери отговори на новите въпроси на нашето време и да ги превърне в политически действия, като се съобразява с основните ценности, които историята е завещала (Шрьодер). Те изхождат от разбирането, че никога не е имало един валиден за всички времена отговор на въпроса какво точно означава социалдемократическата политика. Но винаги е съществувало нещо като лява константа в общественото мнение, която е характеризирала социалдемокрацията като теория, като политическа организация и като практика. Един от най-важните уроци на историята е, че социалдемокрацията е била силна, когато е успявала да си постави съществени цели и да ги реализира чрез своята политика.

В новата ситуация на глобализация и на свързаните с нея дълбоки промени в отделните страни се наложи разбирането, че теоретичните и програмни обосновки, които са били валидни в продължение на десетилетия, вече не работят. В теоретичните дебати се заговори за адаптация на социалдемократическите концепции, за нова теория на социалдемокрацията, за смяна на социалдемократическата идентичност. Мнозина теоретици са убедени, че сега е наложително да се съберат в една убедителна и работеща концепция свободата, справедливостта и мирът, която да съответства на политическата традиция в страните с развита демокрация. Това според тях е достатъчно за модернизацията на социалдемокрацията. По-радикално настроените теоретици като Т. Майер например обаче смятат, че адаптацията на теорията сама по себе си днес е недостатъчна. Необходимо е да се търси качествено нова визия на социалдемокрацията, която да обоснове и да осмисли по коренно нов начин нейната идентичност в условията на глобализация. Така или иначе тези дискусии засягат преди всичко полето на теоретичната, философската и програмната страна на промяната, която предстои.

Когато днес се опитваме да осмислим от дистанцията на над сто и петдесет годишната история на социалдемокрацията уроците на натрупания опит, може би ще си поставим въпроса - не е ли време да се погледне на предстоящата промяна по-комплексно и да се потърсят нейните измерения не само в теорията. Историята е показала, че теоретичното обновление никога не е протичало само за себе си. То винаги е било свързано с промяна на цялостната идентичност на социалдемокрацията като политическо течение и на партиите, които то представлява. Проблемът днес обаче е доста по-сложен, тъй като новите реалности променят самата същност на политическото, както и съотношението между теория, политическа организация и политика.

От съвременна гледна точка си струва да се погледне назад към Годесберг, който създаде основите на новата социалдемокрация след Втората световна война. В теорията той роди нещо качествено различно от познатото дотогава като подход и обосновка. Но това бе само едно от измеренията на промяната. Изследователите характеризират Годесберг като промяна на четирите “П” - програма, персонална промяна, партия и политика, които са взаимно свързани и взаимно обусловени. В теоретично и програмно отношение Годесберг представлява решителен поврат от тясно класовата, марксистка интерпретация на социализма към мирогледната откритост на социалдемокрацията и към ценностната обосновка на демократичния социализъм. Този поврат обаче стана възможен поради смяната на ръководния политически елит на социалдемокрацията, свързан с организацията ù отпреди Втората световна война с нови, реформаторски настроени лидери. Това от своя страна предизвика структурни и персонални промени на всички равнища в партиите и в последна сметка доведе до смяната на типа партия. За разлика от класовите партии новата социалдемокрация отвори организациите си за всички социални групи и слоеве и се дефинира като "народна партия". Функционирането на народната партия в демократичното общество бе тясно свързано и с превръщането ù в парламентарна партия, която отстоява ясна политика в тогавашните реалности и съзнателно търси механизми за мобилизиране на изборни мнозинства и поемане на политическата отговорност за управлението.

Раждането на новата социалдемокрация след Годесберг бе един мъчителен и труден процес за отделните партии. Той стана възможен не само поради волята и решимостта на реформаторите. В неговата основа стоят съществени политически промени - системата на общото избирателно право, представителната демокрация, промените в начините и средствата на политическа комуникация. Променена бе цялостната социална среда на съществуване и на функциониране на тогавашната социалдемокрация.

Комплексният подход към промяната от Годесберг даде възможност на социалдемокрацията да се адаптира към новите реалности, като се обновява радикално, но същевременно запазва и историческата приемственост. Новата социалдемокрация се утвърждава като неразривна част и като исторически наследник на едно политическо течение, което има своите многогодишни традиции и дълбоки корени в историята на различните страни.

Ако днес се връщаме към опита от Годесберг и се опитваме да го преосмисляме, то е, защото сега на съвременната социалдемокрация вероятно ù предстои подобна крачка. При нея раждането на новата теория не може да бъде нищо друго освен само една от посоките на промяната, макар и сигурно най-важната. Но модернизацията е нещо много повече и тя означава цялостна промяна и на типа партия. Промяна, която произтича от дълбоките изменения на социалната среда, в рамките на която това политическо течение и представляващите го партии ще трябва да действат в бъдеще.

Без да претендираме за изчерпателност, нека се опитаме да маркираме някои от най-съществените промени в тази среда. Сред тях особено се открояват глобализацията на икономиката, развитието на модерни технологии, превръщането на знанието в непосредствена производителна сила, прогресът в сферата на комуникацията и информацията. Новите реалности минират отвътре процеса на разбирателство на социалдемокрацията със самата себе си (ако се върнем към този сполучлив израз на Вили Брандт) и я изправят пред предизвикателството отново да дефинира своята идентичност. В този процес обаче днес въпросите са повече от отговорите. Партиите все по-често се сблъскват с проблема как да съвместят основните ценности с новите феномени - как например могат да си взаимодействат модернизацията и справедливостта, как да се приложи принципът на солидарността в едно качествено ново общество, в което все повече започва да господства индивидуализмът.

В условията на икономическа глобализация е важно да се намери баланс между националното и транснационалното икономическо регулиране и да се открият начини и пътища за постигане на устойчив растеж, който създава възможности за социално и природосъобразно развитие. При все по-голямата мобилност на капитали, на стоки и услуги и на работна сила е много трудно да се очертаят параметрите на социалдемократическата политика, която трябва да разпределя справедливо труда и жизнените шансове.

Промяната на структурата на заетостта налага качествено нови тенденции в развитието на западните общества през последните години. Изчезва традиционната работническа класа (в Германия тя е едва 16% от активното население) и се появяват нови социални групи и слоеве с различни от познатите на социалдемокрацията досега интереси. Тази нова социална стратификация променя качествено манталитета, културата, ценностите и нагласите на хората. Все повече се свиват границите на онази социална група, която твърдо и неизменно поддържа социалдемокрацията на избори. Както подчертава Карл Хайнц Блесинг за социалдемократическите партии интеграцията на избирателите сега заплашва да се превърне в една все по-трудна за решаване задача. Социалдемокрацията ще бъде способна и в бъдеще да формира мнозинства, ако съумее да спечели влияние сред няколко групи избиратели: традиционните групи на работниците от средните и нисшите слоеве; новите слоеве сред лицата на наемния труд, свободните професии и особено сред хората от сферата на информацията и услугите; постматериалистично настроените групи от по-издигнатите в социално и културно отношение слоеве; жените. Тяхната подкрепа на избори е твърде колеблива и неясна. Затова е наложително да се намерят такива начини на мотивация и мобилизация на тези избиратели, които нямат нищо общо с прилаганите досега от социалдемократическите партии.

В съвременната ситуация се променя качествено ролята на самата политика. Традиционните форми на политическо представителство вече не са достатъчно ефективни. Ако в началото на 50-те години не можеше да има никакво съмнение по въпроса относно ролята на големите партии в политическия процес, то днес тя става все по-проблематична. “Партийна държава – какво друго?” – писа тогава един от големите германски изследователи на партиите, Вилхелм Греве. Преди половин век това положение изглеждаше аксиоматично и не предизвикваше възражения. Сега обаче все по-често се говори за криза на партийната държава, за преминаване от партийна демокрация към нещо непознато и различно. Това засяга и социалдемокрацията. Разпада се обществената среда, в която е вкоренена нейната политика и се създава нова мобилна обществена среда, която търси други форми на участие в обществения и политическия живот. Младите хора бягат от партиите като изразители на техните интереси (в ГСДП например само 9% от членовете ù са хора на възраст до 35 години) и те все повече се ориентират към различни временни сдружения, организации и съюзи, към гражданските инициативи, които търсят друг начин за въздействие върху политиката и за разширяване на прякото участие на гражданите при формиране на политическите решения. Някои изследователи посочват, че например във Франция ежегодно се формират около 60 000 граждански структури, които играят важна роля в политическия процес, макар че са твърде разнородни, динамични и неустойчиви. Все по-широки мащаби придобиват антиглобалистките движения. Социалдемокрацията е изправена пред необходимостта или да намери подход към тези формирования, или да се маргинализира. Тя днес е принудена да търси нови пътища отвъд класическите разделителни линии за осигуряване на социалната спойка на обществото, за съчетаване на интересите на различни групи и за предотвратяване на изключването на цели слоеве и поколения от обществения и политическия живот.

Развитието на техниката на комуникациите в условията на глобализация качествено променя начините на въздействие върху формирането на общата воля. В съвременното медийно общество политиката се превръща все повече в символна политика. Това допълнително стеснява полето на въздействие на партиите върху процеса на политическо волеобразуване. Политическите реалности през последните години се създават не толкова чрез комуникацията между граждани, политици, партии и институции, а чрез медиите. От слуги на обществото, в това число и на политиката, медиите постепенно се превръщат в четвърта власт. В условията на глобализация те разширяват своите възможности за пряко влияние върху политическия процес. Това медиализиране на политиката въздейства върху всички политически актьори. За гражданите обаче политиката все повече се превръща в нещо, което се случва преди всичко в медиите. Това, което не се отразява от тях, все едно не се е състояло. Ритуализацията на политическите събития чрез медиите започва да измества непосредственото демократическо участие на гражданите от средата на 60-те години, когато те масово се включваха в митинги, събрания, демонстрации и други подобни акции. Медиите произвеждат по същество символна политика, която понякога е твърде далече от реалната. И тук е въпросът доколко символната политика е в състояние изцяло да измести реалната политика. Медиите променят и своя обект на въздействие. От предаване на послания към определени групи, те преминават към предаване на послания към индивида и променят техниката на въздействие. В този процес все повече се заличават границите между политическото и културно-естетическото, между политическото и икономическото.

Преминаването от партийна към медийна демокрация води до дълбоки изменения в политическата култура на съвременните общества и до предефиниране на ролята и възможностите на партиите в новите реалности. Тук обаче не може да става и дума за абсолютизиране на ролята на медиите в политическия процес. Политиката и в бъдеще няма да се извършва само в медиен формат. Но символната политика съществено ще влияе върху условията и рамките, в които партиите, в това число и социалдемократическите, ще функционират в бъдеще. Те ще продължават частично да губят ролята си на формиращи общата воля инструменти и ще трябва да се примирят с факта, че не са единствени изразители на конфликтни интереси в обществото. Те все повече ще се превръщат в инструменти за предоставяне на услуги на гражданите и наред с други актьори ще действат съобразно законите на търсенето и предлагането на политическия пазар. В борбата им за гласове ще намалява ролята на идеологическите различия помежду им и ще расте ролята на конкретните политически проекти.

Всичко това означава, че в бъдеще не може да не се промени и организационният механизъм, чрез който социалдемократическите партии ще продължат да функционират. Като организации те все повече ще се откъсват от своята класова и масова база и ще се отварят към обществото. В своята политическа комуникация те ще отделят все по-малко внимание на традиционната членска маса и ще дадат приоритет на външната комуникация, преди всичко чрез медиите. В организационно отношение това означава засилване на парламентарния характер на партиите и изместване на тежестта при формирането и правенето на политика от партийните органи към парламентарната фракция и към специално създадени професионални структури, които работят според изискванията на политическия пазар. Ще се засилва ролята на персонификацията на политиката, което от своя страна неминуемо ще доведе до намаляване на значението на партийния апарат. Ще се засилят конфликтите на интереси в структурите на различни равнища и вероятно могат да се очакват по-големи напрежения между центъра и местните структури.

Осмислянето на тези нови реалности и предизвикателства в различни социалдемократически среди днес в много отношения напомня за времената на Годесбергския поврат. И сега в партиите има “традиционалисти” и “реформатори”, макар че техните възгледи не са напълно избистрени и не са изкристализирали като цялостни концепции. Но техните представители водят битки в името на бъдещето на социалдемокрацията. Тези сблъсъци са особено остри в някои партии като ГСДП и Лейбъристката партия, в чиито ръководства започва все повече да си пробива път разбирането за съвременната политика като технология и да се загърбват традиционните средства на масовите партии за мобилизация на нови мнозинства.

Днес трансформацията на социалдемокрацията изглежда на повърхността като процес само с едно измерение. Въпросът за промяната често се поставя с категориите “или – или”, а не “и – и”. Или членска – или медийна партия; или програмна партия – или партия, предлагаща услуги на гражданите. Очевидно това е отражение на етапа, през който преминава процесът на промяна в условията на глобализация.

Ако обаче правилно сме разчели опита от Годесберг, не трябва да забравяме, че такава мащабна промяна представлява труден, мъчителен и комплексен процес, който минава и през сърцата на хората, които участват в него. Това днес ни дава оптимизъм за бъдещето на социалдемокрацията. Сега е ясно, че не бива да се зачерква с лека ръка целият исторически опит. Сериозното и отговорно отношение към бъдещето на това политическо течение минава през модернизацията и то разбирана в духа на Годесберг като промяна с различни измерения, която води до формиране на нов тип партия. Необходимо е да се откроят контурите на този тип партия и да се намерят пътищата за превръщане на народните партии à ла Годесберг в нови, като се запази духът на историческата приемственост. В този смисъл е важно да се открои най-важното от историческото наследство на социалдемокрацията. И в бъдеще тя трябва да продължи да бъде носител на “духа на времето” като в своите политически действия съчетава модерната визия с реалните политически проекти. В условията на глобализация тя трябва да се научи да мисли и действа в мащабите на света като продължи да отстоява демокрацията и демократичното участие във всички сфери на живота и да поставя социалния въпрос в центъра на политическия дискурс.

Новият Годесберг за модерната социалдемокрация в този смисъл означава съобразяване с новите тенденции в организацията и начините на действие на партиите в новите реалности. Те трябва да защитят позициите си на основни субекти на политиката на местно, регионално, национално и глобално равнище, да оптимизират компетентността си при формиране на целите и формулиране на дневния ред на обществото.

БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛДЕМОКРАЦИЯ

В УСЛОВИЯТА НА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ