Модерната социалдемокрация и глобализацията софия, 2004

Юрий Борисов

Да си модерен социалист означава да виждаш ясно как свободата разкъсва своята обвързаност със солидарността и как претендира за безразделно господство.

Изгражданите със столетия социалистически лостове губят ефективността си. Това е така, защото държавата губи автономността си и защото богатството се изплъзва от контрол благодарение на своята мобилност. Светът става еднополюсен, а от еднополюсния свят до световното робство крачките не са много.

Новият глобален свят, разрушавайки границите пред знанието, капиталите и културата, разруши границите и пред дискриминацията. Дискриминацията стана глобална. И социализмът, роден като мисъл и борба за солидарност със слабия, няма как да оцелее, ако не превърне своята борба в глобална.

Днешният социалист не може да подкрепя глобализацията във вида, в който тя съществува сега, въпреки нейните изумителни цивилизационни постижения. Не може, защото тя търпи, дори стимулира, много дисбаланси - икономически, финансов, технологичен, военен, културен. Не може, защото тази глобализация е безразлична към факта, че над 800 милиона души в света страдат от недохранване, че близо милиард нямат достъп до медицинско обслужване, че повече от пет милиона умират на година от употреба на негодна за пиене вода. В този смисъл днешният социалист не е антиглобалист, така както не може да бъде против земното притегляне, но задължително е алтерглобалист, защото не може да се примири с процеси, които увеличават неравенствата, задълбочават несправедливостите. "Социалистите са призвани да предложат политическа перспектива за създаването на глобализация, която служи на мнозинството от населението на света." (Програма на Френската социалистическа партия. Дижон, 2003 г.).

Борбата с бедността в бъдеще, и то не в много далечно бъдеще, няма да бъде възможна, ако всичко се превръща в стока, ако такива сфери като образование и здравеопазване не започнат чрез солидни световни фондове постепенно да се извеждат от контрола на пазарния диктат. Същото се отнася до международния контрол върху дейността на транснационалните компании, които без принуда едва ли ще бъдат достатъчно загрижени за условията на труд, които създават, или за екологичните последици от своята дейност.

Ето защо модерният социалист задължително е интернационалист. Той знае, че отделните държави никога повече няма да могат да решават своите проблеми самостоятелно. Социалист, който ограничава своя интерес до процесите в собствената си страна, разглеждайки ги откъснато от световните процеси, е неадекватен и по вина на своята неадекватност не може да притежава ефективно реформистко действие.

Модерният интернационализъм на социалиста се различава съществено от интернационализма на миналия, а още по-ясно от този на по-миналия век. Интернационализмът вече не е да помагаш на съмишлениците от други страни да постигат това, което си успял да постигнеш самият ти. Модерният интернационализъм е задължително средство за постигането на собствените социални проекти в собствената ти страна. Той не е средство за износ на прогрес, а предпоставка за постигането на този прогрес.

В условията на глобализация това важи преди всичко за бедните страни. Борбата с бедността вече не е възможна без реформирането на международните институции като Световната банка и Международния валутен фонд; без увеличаване на прозрачността на тяхната дейност; без промяна на тяхната философия, в чиято основа е финансовата стабилност; без отчитането на социалната цена, която плащат за нея широките социални слоеве. Борбата с бедността ще бъде неуспешна без реформирането и на Световната търговска организация, чиито правила днес не дават на развиващите се страни средства за равноправен достъп до световните пазари. ¹

В контекста на тази модерност има неща, които не се променят и не бива да се променят. Например един политик не може да бъде социалист, ако не е чувствителен към проблемите на наемния труд. Той не може да бъде равнодушен например пред факта, че в началото на 21-и век има хора, принуждавани да работят по 15 часа срещу мизерно заплащане. Този факт не може да бъде един от многото, щрих от пейзажа. Този политик може да бъде социалист само ако има специално отношение към профсъюзите, ако специално и задълбочено изучава техните анализи, техните предложения до законодателната и изпълнителната власт. Социалистът в парламента задължително е политическо продължение на синдикалиста тогава, когато преценява неговата позиция за реалистична и неегоистична от гледна точка на националните интереси. Скъса ли се връзката между потребностите и борбите на наемния труд, от една страна, и политическото действие от друга, последното трудно може да бъде наречено социалистическо.

* * *
Какво означава днес да си български социалист? За съжаление времевият параметър "21-и век", поставен в заглавието на темата, освен общото звучене, предлага съвсем различно усещане, когато става дума за богата европейска страна и страна като България. В първия случай "21-и век" означава прогрес, високи технологии, висока производителност и всичко друго, което характеризира една епоха, акумулирала резултатите на вековни социални битки и осъзнаваща следващите нови предизвикателства. В този случай "21-и век" означава прагът на едно бъдеще, усвоило уроците на миналото и затворило неговите страници.

Българската действителност е твърде различна от този "21-и век". В тази действителност не е трудно да бъдат забелязани факти, проблеми, предизвикателства и покани за борба, характерни за 19-ия век на развитите днес европейски страни. Кога в тези страни е съществувало толерирано работно време от 15-18 часа? Или необезпокоявано и безнаказано използване на детски труд? Или масово наемане на работна ръка, при което плащането на дължимия размер осигурителни вноски е изключение, а не правило, какъвто е нашият случай в сферата на услугите например? Или невъзможност да се създаде синдикална организация в една фирма поради страх от уволнение? Или невъзможност да пътуваш до областния център? Или невъзможност да изпратиш детето си на училище поради липса на елементарни финансови средства? Или благословена от родителите детска проституция с цел припечелването за семейството на някой лев? Или смъртта на деца от недохранване? Или смъртта от туберкулоза, диабет и други болести, за които има лекарства - лекуващи или поддържащи?

В масовия случай на тези проблеми става дума за пари. И ако използваме широко разпространената твърде елементарна представа, че десните правителства трупат средства, а левите ги харчат, днес за социалистическо поведение няма място. То трябва да изчака времето, когато създадем значимо за мащабите ни производство, когато неговите продукти станат конкурентоспособни, когато се натрупат излишъци, за да бъдат формирани солидни социални фондове. Такова разбиране споделя предпоставката, че днес лекарствата са безусловна приватизация, никакъв протекционизъм, хвърлянето на всичко в прегръдката на саморегулиращия се пазар и прочие постулати на доминиращата днес либерална идеология. Ако тази идеология е права, действително социалистическото действие трябва да се сложи за неопределено време във фризера.

И тук стигаме до твърде банални от теоретична гледна точка неща, които дяволски трудно се въплъщават в ежедневно политическо поведение.

Борба - формата на собственост на едно предприятие да се оценява конкретно от гледна точка на ефективност и национални интереси, а не съобразно идеологемата за безапелационното предимство на частния сектор.

Борба - държавата да формулира приоритети и да стимулира производство с експортен потенциал.

Борба - държавата да се намесва решително в случаи, при които фалитът на едно предприятие влече след себе си икономически и социални последици от национален мащаб.²

Борба за по-голям бюджетен дефицит, чрез който могат да бъдат стимулирани програми за заетост. И ако богатите ни обясняват, че това не е добре за икономиката ни, нека обяснят защо те допускат в Европейския съюз дефицит от 3%, а някои страни (и отново "лош" пример с Франция) искат да го надхвърлят, защото били в икономическа криза! Защо е добре за икономиката ни да взимаме назаем от международните финансови институции, а е лошо да взимаме назаем от себе си? И в двата случая парите ще се връщат.

Борба за структура на външните заеми, която отчита значението на човешкия фактор за бъдещото ни развитие. Някой знае ли днес в какви пропорции сме взимали пари на заем през последните 13 години за различни сфери и различни дейности? Някой знае ли какъв дял имат например образованието и здравеопазването, но не като просто харчене на пари за чиновници, което наричат "институционално укрепване", а директно за нуждите на едно по-здраво, по-образовано, т.е. по-конкурентоспособно поколение? Няма кой друг, освен социалистът, да иска енергично тази информация и да се опитва да предизвика дебати - отговорни, национални и достатъчно продължителни, за да е ясно на всеки за какво става дума. Няма кой, защото безпокойството от хаотичната, на практика секретна и затова неконтролируема, заемна политика би трябвало да извира от неговата ценностна система.

Това са борби, които не решават моментни въпроси, но залагат процеси. Приоритетът (жизнената значимост) на тези борби трябва да бъде обясняван, въпреки предизборните изкушения и въпреки че ефектът не е повече храна и повече лекарства тук и сега.

Тази необходима дългосрочност на социалистическото целеполагане не може да бъде оправдание за отказ от ежедневна интерпретация на фактите през призмата на ценностите справедливост и солидарност.

Държавата има задължения за над 100 милиона лева към свои наемни работници. Тя не ги погасява, криейки се зад високопарни юридически формули или зад мълчание, което рехави протести не могат да смутят. В същото време се хвали с бюджетни спестявания. Държавата трябва да се разплати с наемния труд, със същата бързина и строгост, които прилага към своите граждани длъжници. Да отстояваш такава позиция е социалистически избор.

През зимата стотици училища са студени поради липса на средства. В същото време другите публични сгради са отоплени. За тях средства има. Ако за едни има, а за други няма, значи става дума за приоритети. Да подкрепиш слабия, този, който няма лостове сам да си реши проблема, е социалистически избор.

Чуждестранни работодатели се гаврят със свои наемнички-шивачки чрез условия за работа, нечовешки от гледна точка на съвременните хигиенни изисквания; чрез драстично нарушаване на трудовите им права. Да бъдат санкционирани строго, а при рецидив - изгонени от страната, е социалистически избор.

Инвалидите у нас нямат достъп нито до градския транспорт, нито до административните сгради. Необходими са инвестиции. Пари не могат да бъдат намерени. За построяването на луксозния Хилтън обаче данъкоплатецът може да бъде натоварен с 19 милиона долара заеми. Намирането на средства, чрез които постепенно да бъде унищожавана изолацията на инвалидите, е социалистически избор.

Частните примери са ежедневно пред очите ни. Това е така, защото всяко общество е пълно с конфликти на интереси и няма такъв конфликт, към който да е неприложимо социалистическото разбиране за свобода, справедливост и солидарност. По това 21-и век ще прилича на своите предшественици. Съответно в своята основа социализмът би трябвало да остане същият - прашката, която прави Давид равностоен и равноценен на Голиат.

1. 
   Ето и един пресен пример - споровете между бедни и богати в рамките на Световната търговска организация, заседавала в Канкун - Мексико /10-14 септ. 2003 г./. Защо според ляво ориентираните наблюдатели министерската среща се провали? Защото богатите не искат да се откажат от държавното субсидиране на своите селскостопански производители, а бедните настояват техните фермери да бъдат поставени в равноправни условия с тези на богатите, т.е. те са за ликвидиране на субсидиите. Как например може един африкански производител на памук да се конкурира с американския си колега, който получава 4 милиарда долара субсидии годишно? Социалистът трябва да застане в този спор на страната на равните шансове, срещу двойните стандарти, срещу политиката на богатия да обрича бедния на бедност, независимо от интелекта и работливостта му. И тук, в този момент, се получава едно огромно противоречие, несъществувало в миналото. Държавната помощ, която богатите страни оказват на свои производители, е израз на мислене, което е съзвучно на социалистическите ценности. Именно тази помощ обаче днес ежедневно възпроизвежда неравенство, несправедливост в световен мащаб и следователно противоречи на социалистическите ценности. На чия страна трябва да застане модерният социалист? Образно казано къде трябва да присъства той - в Давос или в Порто Алегре? Неговото място е в Порто Алегре. Защото Порто Алегре, а не Давос разработва идеите за глобална солидарност, глобална справедливост, противопоставени на глобалния егоизъм.