Мотивация на специалистите по здравни грижи
Изтегляне 87.43 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 1.2.Същност на мотивацията.
- 1.3.Мотивационни фактори.
| Началната стратегия синтезирано може да бъде представена по следния начин: всичко, което е лесно достъпно за индивида и за неговото постигане не е необходимо да бъдат „вложени” големи емоционално - енергетични разходи, се „подлага” на своеобразна емоционално - мотивационна адаптация, в резултат на което то загубва своята привлекателност и значимост.
От концепцията на втората мотивационна стратегия се разкрива психологическата закономерност, която е свързана с пренасочването на емоционално - енергетичните ресурси от цели, които са непостижими за момента, към по-лесни за постигане цели. Психологическото обяснение на втората стратегия позволява да се анализира индивидуалното мотивационно поведение от гледна точка на промяната в актуалността на целите на личността. Свръх трудните или невъзможни за постигане цели, колкото и да са значими за момента, осъзнавайки се като непостижими от индивида, „губят” своята актуалност за тяхното постигане и той насочва своите емоционално - енергетични ресурси към постигане на по-лесно достъпните цели. Две мотивационни стратегии лежат в основата на втория базисен модел за формиране на мотивационното поведение - чрез индивидуално определяне на трудността на избраната цел или задача. Птиноса на организационната и педагогическата психологии при изследване проблемите на мотивацията за труд и постижения са безспорни и доказателство за това са създадените различни концепции или теории за разкриване на основните закономерности на мотивационното поведение и възможностите на ръководителите да използват тези установени от психологията закономерности за ефективно въздействие върху поведението на работещите. 1.2.Същност на мотивацията. Съвкупноста от енергетични сили, произтичащи от вътрешни или външни за индивида предпоставки, които предизвикват неговото поведение и определят формата, насоката, интензивността и продължителността на това поведение е мотивацията. Г. Грънчарова е смятал, че мотивацията може да се определи като „състояние на ума, като схващане на лицето по отношение на дадена цел, което му придава енергия да действа, като процес на активиране на човешкото поведение“ (Грънчарова, 2005: 209). Мотивация произлиза от латинското “moveo” – „движа”, повод да се предприеме или извърши нещо. Тя е спепен на желание и избор, която е необходима на дадена личност, за да се ангажира да направи едно или друго поведение (Христова, 1996: 15). Обобщено мотивацията е съвкупност от сили, каращи човека да постъпва по определен начин. Именно мотивацията е градивната сила, която мобилизира неподозираните възможности на всеки от нас. Мотивацията, обикновено произтича от някаква потребност, която не е удовлетворена. Ние правим нещо, защото имаме необходимост от него, стремим се да постигнем някакви резултати, имаме определени желания, вътрешни позиции, цели и ценности, които ни карат да избираме това поведение. Това е механизмът на мотивацията. Мотивацията има най-общо три измерения: целите и причините поради които хората правят своя избор на поведение; мисловния процес на основата на който формират поведение; социален процес, посредством който някой променя поведението на друг (Шопов, 1995: 115). Трябва да разгледаме мотивацията като йерархична система на много равнища, в която различните мотиви се намират в единство и взаимодействие (Стойков, 2013: 12). Мотивацията е вътрешен процес, който варира по интензивност и посока, и поради тази причина някои изследователи го оприличават на мотора (интензивност) и на кормилото (посоката) на колата. Тя е процес, чрез който се постига желание в другите да реализират набелязаните цели. Тя заема изключително важно място в дейността на всеки ръководител и е процес на стимулиране на отделен човек или на група хора към дейности, насочени за постигане целите на организацията. Продуктивността на всяка организация се определя от способностите на хората, които работят в нея, и от степента на тяхната мотивация (Ведър, 2014: 83). Мотивацията подтиква индивида да се държи по определен начин. Тя определя до голяма степен поведението на хората и определя неговите форми, посоки, интензивност и продължителност. Отнася се до желанието на личността да извърши нещо. Главната цел на мотивацията е да се накарат работещите искрено да желаят да свършат добре тяхната работа. Използването на мотивацията в управлението до 30-те години на нашия век е било доста ограничено. Причините за това са: а) по-голямо значение се е придавало на употребата на наказания, непосредствен надзор и контролни механизми; б) смятало се е, че заплащането на допълнително произвежданата продукция (Тейлър и неговите съвременници) е достатъчен материален стимул; в) обикновено работните операции са били рутинни и еднообразни, което не е изисквало особена инициатива от страна на работниците; г) в някои случаи се е наблягало само на някои фактори, които биха мотивирали работещите, например подобряването на условията на труда (Е. Майо). Макар ,че е ограничено прилагането на мотивация, класиците на управленската теория в миналото добре са разбирали нейното значение. Тейлър например постоянно се е стремял към усъвършенстване на системите за заплащане на труда, а Файол е търсил начини за по-добро съчетаване на интересите на работещите с тези на компанията. Главните изводи обаче, до които те са стигнали, са, че контролните механизми и дисциплината са нещо изключително важно и че поведението на хората винаги се определя само от икономически мотиви (Хаджиев, 2012: 82). Последните няколко десетилетия теоретическите и практическите въпроси на мотивацията в управлението са обект на подчертан интерес. Анализират се различните мотивационни теории, правят се практически изследвания, появяват се множество публикации на тази тема. Всичко това се определя от огромното значение, което има мотивацията за успеха и ефективността на всяка организация. Можем да разгледаме мотивацията като комплекс от психологически процеси, които предават енергия на поведението на даден човек, насочват го към постигането на някаква цел и го поддържат за определен период от време (Грънчарова, 2005: 201). Благодатна среда в организацията е цялост, изградена от индивидуалности, съвкупност от човешките ресурси и резултатите от дейността. Тя се създава чрез спазване на принципи, въвеждане на модерни практики и мотивиращи механизми за повишаване удовлетворението на хората от техния труд, непрекъснато подобряващи се резултати и справедливо възнаграждение. Мениджърите мотивират персонала, като му осигуряват реални възможности и условия да задоволява потребностите си чрез определено поведение в труда, дават му шанс да изяви в максимална степен своя професионален и личностен потенциал. Точния подход за успешно въздействие върху поведението на хората в труда и хармонизиране на индивидуалните и общите ценности може да се характеризира според Й. Илиев по следния начин: „Индивидуалните потребности, ценности, очаквания, нагласи, които формират сложния механизъм на вътрешната мотивация на човека и оказват влияние върху трудовото му представяне, могат да бъдат пречупени през призмата на създадената (или създаваната) организационна култура във фирмата, която представлява споделяни от членовете на персонала ценности и норми” (Илиев, 2005: 64). 1.3.Мотивационни фактори. Мотивационните фактори са „тези въздействия на социалния субект на общата икономическа и социална среда, както и на средата в предприятието или организацията върху работниците и служителите, които определят тяхната мотивация в трудовия процес, тяхното желание за постигането на дадена цел.”(Шопов, 1995: 116). Тези фактори се разделят на три групи – личностни, общи и непосредствени. Факторите, свързани с личностните характеристики на заетите са онези потребности и интереси, които са свързани с човешкия характер, качества и умения. Изтегляне 87.43 Kb. Сподели с приятели:
|