Мотивация на специалистите по здравни грижи
Теория на справедливостта (на безпристрастието)
Изтегляне 87.43 Kb.
|
| Теория на справедливостта (на безпристрастието). Според нея хората субективно определят съотношението между полученото възнаграждение и изразходваните усилия и го съпоставят с възнаграждението на други хора, изпълняващи аналогична работа. Ако сравнението показва дисбаланс или несправедливост, възниква психологично напрежение. Мотивационната теория на психолога Стейси Адамс за справедливостта се основава на социалния обмен и социалните сравнения, на човешкия стремеж към честност и справедливост в труда. В основата на теорията стои обменната връзка “индивид - организация”, “работници - работодател”. За своите приноси към организацията - труд, образование, квалификация, умение, усилия, лични качества, опит, работникът очаква социално справедливо възнаграждение. Организацията-работодател компенсира индивида със заплати, допълнителни облаги, сигурност, кариерно развитие, приятна и безопасна работа, подкрепа (Петков, 2009: 105).
Формирането на нивото на справедливост в практиката се основава на признаваемите приноси и компенсации, които често са спорни, на общественото значение и личностните предпочитания. Сравнението на личния обмен с организацията с обмена на други хора дава представа за адекватност на оценката и справедливост на компенсациите. Справедливостта се базира на съпоставка на съотношенията “принос-възнаграждение” с тези на други сходни хора в организацията. Ако личните приноси са подценени, се получава чувство за негативна несправедливост, ако са надценени, може да се формира чувство за позитивна несправедливост. И в двата случая дисонансът рефлектира в съзнанието и поведението, предизвиква отрицателни емоции, чувство за вина, демотивира персонала. Добрия мениджърът трябва да мотивира, да намали напрежението и да възстанови справедливостта. Хората могат да възстановят баланса или справедливостта или като изменят изразходваните усилия, или като се опитват да изменят нивото на възнаграждението. Начина на определяне на крайните резултати и дали те отговарят на усилията им? Стейси Адамс е предложил следното равенство за една връзка на безпристрастието, която се определя по формулата (Ангелов, 2002:102): където: Ор е преценката на човек за крайните резултати, които получава; Iр е неговата преценка за вложените усилия; Оо е преценката му за крайните резултати, сравнени с някой друг; Iо е преценката му на вложените усилия спрямо човека, с който се сравнява. От това равенство става ясно, че съществува безпристрастие, когато един човек чувства, че съотношението на крайните резултати към вложените усилия е равно на същото това съотношение за някой друг, с когото се сравнява. Нито един от двамата не се вижда като получаващ повече или по-малко, отколкото оправдават техните вложени усилия. Човек може да се сравнява с друг индивид (като колега или приятел), с много други хора (такива като работници с други професии), с някои абстрактни комбинации от хора и дори със самия себе си в по-ранен период. В по-нататъчните ми расъждения са дадени и някои входни условия и крайни резултати. В основата си входните условия и крайните резултати са такива, каквито индивидът, който сравнява безпристрастието, преценява да са. Ясно е, че различните хора обръщат внимание на различни условия и резултати. Едно условие за един човек може да бъде резултат за други. Например един работник може да оцени увеличилата се отговорност, разглеждайки я като резултат; друг може да вижда в това тежко задължение. Ако човек прецени една ситуация като несправедлива, той може да използва различни начини да възстанови справедливостта. Например: а) да поиска увеличение на възнаграждението си; б) да намали усилията си; в) да напусне работа; г) да промени човека, с когото се сравнява; д) да променя входните условия; е) да променя крайните резултати. Изтегляне 87.43 Kb. Сподели с приятели:
|