ІV. По обвинението срещу А.Е.М. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК

Решаващо за настоящия съдебен състав се яви недоказаността на съпричастността му по отношение извършеното общественоопасно посегателство с пострадали М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М., А.М.А. и Е.И.С..

По делото липсват каквито и да било обвинителни за М.доказателства, които да го свързват с местоизвършването на престъпното деяние, с предмета на посегателство (с личността на някое от пострадалите лица) или с някое от средствата за извършване на деянието (превозните средства, използвани за придвижване до мястото на престъплението или огнестрелните оръжия, с които са били произведени изстрелите).

Действително, установява се, че подсъдимият М.се е познавал с подс. Д.и двамата са поддържали контакт помежду си. Липсват, обаче, сигурни данни този подсъдим да се е познавал и контактувал с подс. Г. или с подс. С., а и предвид това, че не се доказа съпричастността на нито едно от останалите подсъдими лица по отношение на инкриминираното деяние, то дори да се приеме противното, това ни най-малко не обуславя извод, че подс. М.е съпричастен към извършеното деяние.

Не могат да се правят изводи за съпричастност на подсъдимия по отношение на извършеното умишлено убийство от местонахождението на клетките на мобилните оператори, през които са провеждани телефонните му разговори непосредствено преди часа на извършване на деянието, тъй като от една страна, същите не са в непосредствена близост до местопрестъплението, а и да са – това не е достатъчно да се приеме, е М.е един от извършителите на деянието, а от друга – напълно възможно е, както изясни и вещото лице, изготвило СТЕ, разговорите да са осъществявани на територия, покрита от друга клетка, но да са прехвърлени през установената по различни причини (случайно, поради претоварване и др. под).

Установи се също така, че в периода от време непосредствено преди и след инкриминирания час, телефонът, ползван от подс. М.е бил изключен. Това, обаче, не сочи на извод, че същият е бил на мястото на извършване на престъплението, или че е сред извършителите на същото. Това обстоятелство, изтъквано от представителя на държавното обвинение в подкрепа на обвинителната теза, не само, че не е доказателство за съпричастността на М.към инкриминираното деяние, а така, както е напълно изолирано от всички останали факти и обстоятелства – дори не е и индиция за авторство.

Не се доказа с нужната категоричност подсъдимият М.да е едно от лицата, чиито разговор е предмет на фоноскопната експертиза, съдържанието на който би могъл да води до извод за съпричастност към противозаконното отнемане или ползване на л.а. марка „Н.”, модел „П.”.

Липсва каквото и да било не само пряко, а и косвено доказателство, което да сочи за връзка на този подсъдим с местопрестъплението, с извършителите на престъпното деяние, с пострадалите от престъплението лица и с оръжията на убийството.

Тук съдът дължи да отбележи, че обвинението свързва този подсъдим с инкриминираното деяние само и единствено поради това, че в хода на извършения на 31.07.2004 г., за времето от 14,00 до 16,00 ч. пред сградата на НИКК – МВР, оглед на вътрешността на лекия автомобил марка „Н.”, модел „П.”, тъмно зелен на цвят, е била установена и иззета 1 бр. полиетиленова бутилка с жълтеникава течност и характерен мирис.

Видно от заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК-профилиране № 206/2004 г., в иззетата обтривка от гърловината на бутилката, бил установен клетъчен материал от подс. А.Е.М..

Видно от заключението на назначената и приета като доказателство по делото дактилоскопна експертиза № 74/06.08.2004 г., върху предоставената за изследване полиетиленова бутилка, са били установени пет броя годни за идентификация и сравнително изследване дактилоскопни следи, както следва: следи с № № 1 и 2 – оставени от палеца на лява ръка на А.Е.М. и следи с № № 3, 4 и 5 – оставени от средния пръст, безименния пръст и дланта на дясната ръка на А.Е.М..

Макар за съда да не възникна съмнение, че процесуално-следственото действие (оглед и свързаното с него изземване) са били извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон, респ. – бутилката е била надлежно приобщена към доказателствената съвкупност, нито че назначените и приети като доказателство по делото експертизи са изготвени обективно и компетентно и са изчерпателни, ясни, точни, конкретни и допринасят за изясняване на обективната истина по делото, то същите не са основание за формиране на извод, от правна страна, че М.е съпричастен към извършеното квалифицирано умишлено убийство.

И това е така по най-малко две съображения: първо – по делото не са събрани достатъчно по своя обем и категоричност доказателства, които да налагат извод, че тъкмо л.а. марка „Н.”, модел „П.”, установен от св. В.на ул. „К.” в гр. С. и иззет от следствените органи на 31.07.2004 г. е превозното средство, послужило на извършителите на престъплението за пристигане и отдалечаване от местопрестъплението (съображения за което вече подробно бяха изложени по-горе), респ. – няма данни която и да било от намерените във вътрешността й вещи да е свързана с местопрестъплението или с личността на престъпните дейци и второ – съдът се съгласява със защитата на подс. М., че дактилоскопните и биологични следи от подсъдимия могат да са оставени по бутилката много преди тя да е използвана за съхраняване на запалителна течност – бензин, по друго място и време и да е взета и използвана от трето лице, несвързано с М., на случаен принцип.

Това, че по делото не е установено кой е оставил бутилката с бензин в лекия автомобил, кога и по какъв начин, изключва възможността да се приеме, че това е станало тъкмо от подс. М., а още по-малко – да сочи на връзка между този подсъдим и лекия автомобил.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че изследваната бутилка по никакъв начин не обуславя извод за съпричастността на подс. М.по отношение на инкриминираното деяние.
Непроменен при това, остава изводът, че по делото липсва каквото и да било не само пряко, а и косвено доказателство, което да сочи за връзка на този подсъдим с местопрестъплението, с извършителите на престъпното деяние, с пострадалите от престъплението лица или с оръжията на убийството.
На не по-различен извод сочи намирането в дома на този подсъдим, при извършеното на 08.08.2004 г., за времето от 11,20 ч. до 12,55 ч. претърсване на три броя паспорти на Р Х.и 3 броя свидетелства за управление на МПС на Р Х., за които вещото лице, изготвило назначената и приета като доказателство по делото техническа експертиза на документи № 351/12.08.2004 г., дава заключение, че са били неистински.

Това обстятелство само по себе си, би могло да бъде индиция за съпричастност на М.към друго престъпление – против реда за изготвяне и ползване на официални документи, но не и за съпричастност към извършеното умишлено убийство, още повече, че не се установи сред извършителите му да е имало граждани на друга държава (в тази насока всички, разпитани по делото, свидетели-очевидци, са категорични, че нападателите са говорели на български език).

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.

Безпредметно е и обсъждането на съставомерността на деянието по вменените на подсъдимия квалифицирани признаци.
По изложените съображения, съдът призна подс. А.Е.М. за невиновен в това, че на 30.07.2004 г. в гр. С., ул. „К.” № *, клуб-ресторант „С.”, в съучастие, като извършител, със С.З.Г., Г.Й.С., Т.Д.Д.и други неустановени лица (материалите за които са отделени в друго предварително производство), умишлено умъртвил М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М. и направил опит умишлено да умъртви А.М.А. и Е.И.С., който опит за тези двама пострадали е останал недовършен по независещи от волята му причини, като деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост и по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на огнестрелно оръжие на обществено място, посещавано от много хора, поради което и на основание чл. 304 НПК, изцяло го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
V. По обвинението срещу Г.Й.С.за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК:
При така установената и изложена по-горе фактическа обстановка по делото, съдът прие, че с деянието си, подсъдимият Г.Й.С.не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на вменения му престъпен състав с горепосочената правна квалификация.

Решаващо за настоящия съдебен състав се яви недоказаността на съпричастността му по отношение извършеното общественоопасно посегателство с пострадали М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М., А.М.А. и Е.И.С..

По делото липсват каквито и да било обвинителни за С. доказателства, които да го свързват с местоизвършването на престъпното деяние, с предмета на посегателство (с личността на някое от пострадалите лица) или с някое от средствата за извършване на деянието (превозните средства, използвани за придвижване до мястото на престъплението или огнестрелните оръжия, с които са били произведени изстрелите).

Действително, установява се, че подсъдимият С. се е познавал с подс. Д.и двамата са поддържали контакт помежду си. Липсват, обаче, сигурни данни този подсъдим да се е познавал и контактувал с подс. Г. и М., а и предвид това, че не се доказа съпричастността на нито едно от останалите подсъдими лица по отношение на инкриминираното деяние, то дори да се приеме противното, това ни най-малко не обуславя извод, че подс. С. е съпричастен към извършеното деяние.

Не се доказа подсъдимият С. да е едно от лицата, чиито разговор е предмет на фоноскопната експертиза, съдържанието на който би могъл да води до извод за съпричастност към противозаконното отнемане или ползване на л.а. марка „Н.”, модел „П.”.

Безспорно се установи, че в неустановен по делото период от време, подс. С. е работил като шофьор при св. Н.А.М., който от своя страна е познавал починалият Б.. Доколкото, обаче, не се установи св. М.и починалият Б.да са били в недобри отношения, то от този факт сам по себе си не следва извод нито, че подсъдимият С. е познавал Б., нито, че е имал мотив за убийството му.

Липсва каквото и да било не само пряко, а и косвено доказателство, което да сочи за връзка на този подсъдим с местопрестъплението, с извършителите на престъпното деяние, с пострадалите от престъплението лица и с оръжията на убийството.

Не се установява ползваният от него автомобил л.а. марка „К.”, модел „С.” с ДК № ********, да е бил средство за придвижване на престъпните дейци до местопрестъплението

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.

Несъобразяването с това общо правило за поведение влече след себе си неблагоприятни последици за нарушителя – санкция, изразяваща се във вторичното по своя характер задължение за репариране на причинените вреди, било чрез възстановяване на съществуващото до момента на противоправното деяние фактическо или правно положение, било чрез престиране на парична сума, явяваща се, макар и относителен, еквивалент на причинената вреда, в случай, че възстановяването й в натура е невъзможно, поради естеството на накърненото благо.

В настоящото производство се претендира обезщетение за претърпени в следствие на деянието неимуществени вреди. Предвид особения характер на накърненото от деянието благо, репарирането на причинените вреди може да бъде извършено само в пари. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размера на дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост.

Това е съдържанието на гражданската отговорност на подсъдимите Д., Г., С. и М., ангажирана в настоящото производство.

Задължението за поправяне на вредите от непозволено увреждане по своята правна природа има обезщетителен характер, като едновременно с това представлява и едно предупреждение към причинителя на вредата и останалите членове на обществото да не накърняват правата на останалите правни субекти и сочи на последиците от неспазването на това задължение.

В синтезиран вид елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане са следните: да бъде извършено деяние; същото да бъде извършено противоправно и виновно; от деянието да са настъпили вреди; да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилите вреди.

В конкретния случай, предвид изложеното по-горе досежно авторството на всеки един от подсъдимите лца по отношение на инкриминираното им деяние, съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, следва да се приеме, че не е налице един от елементите на гражданския деликт – подсъдимите лица не са осъществили деянието, от което ищците са претърпели неимуществени вреди.
ІІІ. По предявените граждански искове:
1. По предявеният граждански иск от Й.М.Б.:
В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на 30.07.2004 г. в гр. С., на ул. „К.” № 1, в клуб-ресторант градина „С.”, чрез произвеждане на 21 изстрела с огнестрелни оръжия – автомати „АК-47”, кал. 7,62 мм, картечни пистолети система „Узи”, кал. 9 мм и 9 мм калиброви картечни пистолети, заредени с патрони 9х19 мм „Парабелум”, неустановени по делото лица умишлено са умъртвили М.Б.Б..

Деянието, от което е настъпила смъртта на Б., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданската ищца Б..

Видно от показанията на св. П., ищцата Б.е преживяла тежко настъпването на смъртта на баща си и завинаги ще остане лишена от бащинска грижа, обич и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на Б.(съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от Й.М.Б.– законен наследник на починалия М.Б.Б., чрез С.М.П.– неин законен представител, солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.