За престъплението по чл. 339, ал. 1 НК

Решаващо за съда в конкретния случай беше недоказаността на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и в частност – липсата на каквито и да било доказателства да е осъществил изпълнителното деяние на горепосочения престъпен състав, в която и да било от вменените му форми. В тази насока следва да се посочи следното:

За съставомерността на деянието по този законов текст, е необходимо, от обективна страна, подсъдимият да е осъществил система от телодвижения, насочени към установяване на фактическа власт върху инкриминираните оръжие и боеприпаси. По делото липсват и минимални данни, които да бъдат извлечени от доказателствените средства, за това, че в посочения времеви интервал подсъдимият е сторил това, съответно и от кое лице – обстоятелства, които и обвинението не подкрепя, а още по-малко – се доказаха в хода на проведеното наказателно производство.

В тази връзка следва да се отбележи, че придобИ.ето на инкриминираното огнестрелно оръжие и боеприпаси, като самостоятелна форма на изпълнително деяние от обективна страна на престъплението, визирано в текста на чл. 339, ал. 1 НК, не следва да се предполага в производството, щом се повдига обвинение за осъществяване това престъпно посегателство, а да се доказва на самостоятелно основание, с всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства.
Отделно от това, по делото безспорно се установи, че инкриминираното огнестрелно оръжие – пистолет „М.” с фабр. № ******** и боеприпасите – 45 броя патрони кал. 9 х 18 мм. „М.” и неустановено количество патрони кал. 7,65 мм., са били придобити тъкмо от св. В.Н.И.по силата на издаденото му на 12.05.2004 г. разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие сер. С № 0169441 (т. ІІ, л. 183 от досъд. п-во). Не се доказа подс. Д.да е бил придобил същото оръжие и количество боеприпаси преди св. И., нито св. И.да е загубил владението върху инкриминираните вещи и същото да е установено от подсъдимия.
Досежно обвинението, повдигнато срещу подсъдимия за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК – държане на инкриминираните оръжие и боеприпаси, съдът намира, че деянието, осъществено от подсъдимия, е несъставомерно и по този законов текст, поради липсата на задължителни елементи от обективна страна на състава на това престъпление.

Престъплението с горепосочената правна квалификация е формално, продължено престъпление, при което изпълнението му се характеризира с трайно, продължаващо и непрекъснато осъществяване на състава до настъпване на определени, зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Т.а трайно упражняване на фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираното по делото оръжие и боеприпаси, при това – без надлежно разрешение, безсъмнено не се установи от материалите по делото.

Фактическата власт върху това оръжие и боприпасите за него, обаче, са били упражнявани отподсъдимия въз основа на надлежно издаденото му разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие сер. С № ******** за пистолет „BERETTA”, кал. 7,65 мм сер. № ********, издадено на 28.02.2003 г. от служба „КОС” към 06 РПУ – СДВР.

Видно от заключението на назначената и изготвена балистична експертиза № 302/23.12.2004 г., изследвания пистолет „М.”, кал. 9 мм, № ******** е бил технически изправен и годен да произведе изстрел, като със същия е било стреляно след последното му почистване. Изследваните патрони – общо 45 броя патрони кал. 9х18 мм „М.”, предназначени за стрелба с пистолети кал. 99 мм – „М.”, „Стечкин” и др.; общо 132 броя патрони (вкл. иззетите при извършеното претърсване на л.а. марка „А.**”) кал. 7,65 мм „Броунинг”, предназначени за стрелба с пистолети кал. 7,65 мм, включително и картечни пистолети кал. 7,65 мм, били годни за употреба по предназначение.

Същевременно, по делото, от обясненията на подс. Д.и от показанията на св. И.безпротиворечиво се установи, че инкриминираното огнестрелно оръжие – пистолет „М.” с фабр. № ******** и боеприпасите – 45 броя патрони кал. 9 х 18 мм. „М.”, и неустановено количество патрони кал. 7,65 мм., са били придобити и съхранявани в дома на подсъдимия и св. Г. от св. В.Н.И.по силата на издаденото му на 12.05.2004 г. разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие сер. С № 0169441 (т. ІІ, л. 183 от досъд. п-во).

При това, установи се, че св. И.единствен е притежавал ключ от касата в дома на подс. Д., от което се налага единствено възможния извод, че тъкмо последният е упражнявал фактическа власт върху всички оръжия и боеприпаси, съхранявани в касата в апартамента, независимо от тяхното количество и вид.

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.

Решаващо за настоящия съдебен състав и по отношение на този подсъдим се яви недоказаността на съпричастността му по отношение извършеното общественоопасно посегателство с пострадали М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М., А.М.А. и Е.И.С..

По делото липсват каквито и да било обвинителни за Г. годни доказателства, които да го свързват с местоизвършването на престъпното деяние, с предмета на посегателство (с личността на някое от пострадалите лица) или с някое от средствата за извършване на деянието (превозните средства, използвани за придвижване до мястото на престъплението или огнестрелните оръжия, с които са били произведени изстрелите).

Действително, установява се, че подсъдимият С. се е познавал с подс. Д.и двамата са поддържали контакт помежду си. Липсват, обаче, сигурни данни този подсъдим да се е познавал и контактувал с подс. С. или с подс. М., а и предвид това, че не се доказа съпричастността на нито едно от останалите подсъдими лица по отношение на инкриминираното деяние, то дори да се приеме противното, това ни най-малко не обуславя извод, че подс. Г. е съпричастен към извършеното деяние.

Установи се, също така, че в периода от време непосредствено преди и след инкриминирания час, телефонът, ползван от подс. Г. е бил изключен. Това, обаче, не сочи на извод, че същият е бил на мястото на извършване на престъплението или че е сред извършителите на същото. Това обстоятелство, изтъквано от представителя на държавното обвинение в подкрепа на обвинителната теза, не само, че не е доказателство за съпричастността на Г. към инкриминираното деяние, а така, както е напълно изолирано от всички останали факти и обстоятелства – дори не е и индиция за авторство.

Не могат да се правят изводи за съпричастност на подъсдимия по отношение на извършеното умишлено убийство от местонахождението на клетките на мобилните оператори, през които са провеждани телефонните му разговори непосредствено преди часа на извършване на деянието, тъй като, от една страна, същите не са в непосредствена близост до местопрестъплението, а и да са – това не е достатъчно да се приеме, че Г. е един от извършителите на деянието, а от друга – напълно възможно е, както изясни и вещото лице, изготвило СТЕ, разговорите да са осъществявани на територия, покрита от друга клетка, но да са прехвърлени през установената по различни причини (случайно, поради претоварване и др. под).

Не се доказа подсъдимият Г. да е едно от лицата, чиито разговор е бил предмет на фоноскопната експертиза, съдържанието на който би могъл да води до извод за съпричастност към противозаконното отнемане или ползване на л.а. марка „Н.”, модел „П.”.

Липсва каквото и да било не само пряко, а и косвено доказателство, което да сочи за връзка на този подсъдим с местопрестъплението, с извършителите на престъпното деяние, с пострадалите от престъплението лица и с оръжията на убийството.

Тук съдът дължи да отбележи, че обвинението свързва този подсъдим с инкриминираното деяние само и единствено поради това, че счита, че в дома на подсъдимия в гр. П. е била намерена и иззета гилза от жълт метал, с надпис на дъното „ППУ 9 мм LUGER” – част от патрон кал. 9х19 мм „Парабелум”, предназначен за стрелба с пистолети кал. 9 мм, включително и картечни пистолети кал. 9 мм., за която вещите лица, изготвили балистична експертиза № 240/2004 г. дават заключение, че гилзата е била стреляна със същото оръжие, с което са били стреляни изследваните в Протокол № 227/02.08.2004 г. на НИКК – МВР 30 бр. гилзи – условно обозначено с „Д” – картечен пистолет кал. 9 мм система „УЗИ”, иззети при огледа на местопроизшествие – клуб-ресторант „С.” на 30.07.2004 г.

Това мотивира представителят на СГП да приеме, че във фактическа власт на подсъдимия е намерен боеприпас от изстреляните срещу починалите лица по време на стрелбата в клуб-ресторант градина „С.” на 30.07.2004 г.

Тези фактически изводи не се споделят от Съда, тъй като почиват само и единствено на недопустими предположения. В тази връзка следва да се отбележи следното:

На първо място, както вече се посочи, изследваната от вещите лица, изготвили заключението на балистична експертиза № 240/2004 г. гилза, не е била приобщена към доказателствената съвкупност по предвидения за това в НПК ред – посредством изземването й в хода на личен обиск, претърсване на помещение или оглед на място (в тази насока вж. аргументите, изложени от настоящата съдебна инстанция досежно докозателственото значение на протокола за претърсване, обиск и изземване от жилище, находящо се в гр. П., на адрес: ж.к. „Т.”, бл. **, вх. *, ет. *, ап. * от 10.08.2004 г.).

Поради това и на практика по делото липсват каквито и да било годни доказателства или доказателствени средства, които да могат да служат като сигурна доказателствена основа за това къде и по какъв начин е била установена и иззета изследваната гилза. Да се приеме, следователно, че същата е установена тъкмо в дома на подъсдимия, би било напълно произволно и недопустимо, според Съда.

Дори и да се приеме противното, а именно – че действително изследваната гилза е намерена в дома на подс. Г., то това също не би обусловило извода, че е оставена там тъкмо от подсъдимия или въобще – че същият е знаел за нея, тъй като, видно от показанията на св. К.Н.П., снети в о.с.з. на 16.02.2011 г., в периода от време преди инкриминираната дата тъкмо той е обитавал апартамента в гр. П.. Следователно, еднакво възможен е извод (ако въобще се приеме, че изследваната гилза е намерена в жилището в гр. П.), че гилзата е оставена там от подсъдимия с този, че е оставена от св. П..

Отделно от това, следва да се посочи, че макар по делото да е безспорно установено, че изследваната гилза е била стреляна със същото оръжие, с което са били стреляни гилзите, намерени на местопроизшествието, т.е. с едно от оръжията, с което са били произведени смъртоносните изстрели срещу пострадалите лица, то това в никакъв случай не означава, че изследваната такава е изстреляна по същото време и на същото място с тези, иззети от местопрестъплението в клуб-ресторант „С.”. Напълно е възможно гилзата – предмет на изследване от вещите лица, изготвили балистична експертиза № 240/2004 г., да е била изстреляна известен период от време преди 30.07.2004 г., а също така – и в периода 31.07. – 10.08.2004 г.

Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че изследваната гилза по никакъв начин не обуславя извод за съпричастността на подс. Г. по отношение на инкриминираното деяние. Изложеното касае и приложената в качеството й на веществено доказателство по делото вещ – маратонка „Адидас”, притежавана от св. П., която съдът дори не намира за нужно да коментира.

Непроменен при това остава изводът, че по делото липсва каквото и да било не само пряко, а и косвено доказателство, което да сочи за връзка на този подсъдим с местопрестъплението, с извършителите на престъпното деяние, с пострадалите от престъплението лица или с оръжията на убийството.
Предвид всичко изложено дотук настоящата съдебна инстанция прие, че с деянието си подс. Г. не е осъществил от обективна страна признаците на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
Доколкото за съставомерността на деянието е необходимо същото да съответства пълно и точно с всички обективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната съвкупност, то по аргумент на противното, неосъществяването на който и да е от тях – в случая неговото изпълнително деяние, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст.

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.

Безпредметно е и обсъждането на съставомерността на деянието по вменените на подсъдимия квалифицирани признаци.
По изложените съображения, съдът призна подс. С.З.Г. за невиновен в това, че на 30.07.2004 г. в гр. С., ул. „К.” № 1, клуб-ресторант „С.”, в съучастие, като извършител, с Т.Д.Д., А.Е.М., Г.Й.С.и други неустановени лица (материалите за които са отделени в друго предварително производство), умишлено умъртвил М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М. и направил опит умишлено да умъртви А.М.А. и Е.И.С., който опит за тези двама пострадали е останал недовършен по независещи от волята му причини, като деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост и по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на огнестрелно оръжие на обществено място, посещавано от много хора, поради което и на основание чл. 304 НПК, изцяло го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.
2. За престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 3, пр. 5 и пр. 6 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2004 г.):
В настоящото производство, наказателната отговорност на подсъдимия С.З.Г. е ангажирана и за осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 3, пр. 5 и пр. 6 НК (ред, ДВ, бр. 26 от 2004 г.).

В диспозицията на горепосочената наказателноправна норма са инкриминирани няколко отделни алтернативно предвидени помежду си форми на изпълнително деяние, като подсъдимият е привлечен да отговаря за осъществяването на три от тях, а именно за придобИ.е, по смисъла на пр. 3, за съхраняване, по смисъла на пр. 5 и за държане, по смисъла на пр. 6, на високорисково наркотично вещество – 1,437 грама марихуана със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0,4 теглови процента, на стойност 8,62 лева (осем лева и шестдесет и две стотинки).

Както вече по друг повод се каза, за съставомерността на деянието по този законов текст е необходимо, от обективна страна, да е осъществена система от телодвижения, насочени към установяване на фактическа власт върху инкриминираното наркотично вещество. По делото липсват и минимални данни, които да бъдат извлечени от доказателствените средства, за това, че на посочените от обвинението дата, време и място, подсъдимият е сторил това, съответно и от кое лице.

ПридобИ.ето на инкриминираното вещество като самостоятелна форма на изпълнително деяние от обективна страна на престъплението, визирано в текста на чл. 354а, ал. 1 НК (ред. стара), не следва да се предполага в производството, щом се повдига обвинение за осъществяване на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 НК (ред. стара), а да се доказва на самостоятелно основание, с всички допустими по НПК доказателства и доказателствени средства.

Ето защо съдът, на основание чл. 304 НПК, оправда подсъдимият Г. изцяло по така повдигнатото обвинение за осъществяване състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2004 г.).

От събраните по делото доказателства и доказателствени средства, не се установи по необходимия несъмнен и категоричен начин, че на инкриминираните дата и място, подс. Г. е държал по какъвто и да било начин процесното високорисково наркотично вещество, което съставлява основен признак от обективна страна на състава на престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр. 6 НК (ред. стара).

Престъплението с горепосочената правна квалификация е формално, продължено престъпление, при което изпълнението му се характеризира с трайно, продължаващо и непрекъснато осъществяване на състава до настъпване на определени, зависещи или не от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Т.а трайно упражняване на фактическата власт на подсъдимия върху инкриминираното по делото високорисково наркотично вещество, безсъмнено не се установи от материалите по делото.

В тази връзка е необходимо да се посочи, от една страна, че нито един от разпитаните по делото свидетели, в показанията си, депозирани в хода на съдебното следствие, не сочи да е възприел у подсъдимия каквито и да било вещества, сходни с инкриминираните.

От друга страна, по делото липсват сигурни данни за съпричастността на подс. Г. спрямо изследваните от вещото лице, изготвило заключението на физико-химичната експертиза № Н-617/2004 г. високорискови наркотични вещества.

Така, по делото не се доказа идентичността на веществото, иззето от жилището, в което е било извършено претърсването, с това, изследвано от вещото лице, изготвило физико-химичната експертиза. Нещо повече – установи се по несъмнен и категоричен начин, че помещението, в което е установено и иззето пакетчето, съдържащо суха зелена тревна маса, в периода непосредствено преди претърсването, се е обитавало от св. К.П.. Това изключва възможността да се направи какъвто и да било еднозначен извод, че тъкмо подсъдимият е упражнявал фактическата власт върху горепосочените предмети, дори и да се приеме идентичността им с изследваните.

Предвид горното съдът намери, че от липсата на който и да е признак от обективна страна на деянието, инкриминирано по чл. 354а, ал. 1 НК (ред. стара), в случая – неговите предмет и изпълнително деяние, следва и несъставомерността на деянието от обективна страна по този законов текст.

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.