По предявеният граждански иск от М.М.Б

Деянието, от което е настъпила смъртта на Б., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданския ищец Б..

Видно от показанията на св. П., ищеца Б.е преживяла тежко настъпването на смъртта на баща си и завинаги ще остане лишен от бащинска грижа, обич и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на Б.(съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от М.М.Б.– законен наследник на починалия М.Б.Б., чрез С.М.П.– негов законен представител, солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Деянието, от което е настъпила смъртта на Н., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданската ищца Р. Н.а.

Видно от показанията на св. Н.а, същата е преживяла тежко настъпването на смъртта на съпруга си и я е поставила в крайно тежко положение и трудност да осигурява издръжката на нея и малолетната им дъщеря. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на Н.(съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от Р.С.Н. – съпруга и като такава законен наследник на починалия Л.Л.Н., солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Деянието, от което е настъпила смъртта на Н., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданската ищца Г. Н.а.

Видно от показанията на св. Р. Н.а, ищцата Г. Н.а е преживяла тежко настъпването на смъртта на баща си и завинаги ще остане лишена от бащинска грижа, обич и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на Н.(съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от Г.Л.Н. – законен наследник на починалия Л.Л.Н., чрез Р.С.Н. – неин законен представител, солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Деянието, от което е настъпила смъртта на У., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданската ищца У.а.

Видно от показанията на св. У.а и У., същата е преживяла тежко настъпването на смъртта на единствения си син и окончателно е била лишена от синовна обич, грижа и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на У. (съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от В.А.У. – майка и законен наследник на починалия Г.П.У., солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Деянието, от което е настъпила смъртта на У., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданския ищец У..

Видно от показанията на св. У.а и У., същият е преживял тежко настъпването на смъртта на единствения си син и окончателно е бил лишен от синовна обич, грижа и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на У. (съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от П.Г.У. – баща и законен наследник на починалия Г.П.У., солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Деянието, от което е настъпила смъртта на К., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданската ищца К.а.

Видно от показанията на св. К.а и К., същата е преживяла тежко настъпването на смъртта на сина си и окончателно е била лишена от синовна обич, грижа и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на К. (съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от Л.Г.К. – майка и законен наследник на починалия М.Й.К., солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Деянието, от което е настъпила смъртта на К., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданския ищец К..

Видно от показанията на св. К.а и К., същият е преживял тежко настъпването на смъртта на сина си и окончателно е бил лишен от синовна обич, грижа и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на К. (съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от Й.Т. К. – баща и законен наследник на починалия М.Й.К., солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

Деянието, от което е настъпила смъртта на М., е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие е настъпила смъртта на наследодателя на гражданската ищца М.а.

Видно от показанията на св. В., В. М. и К. М., ищцата М.а е преживяла тежко настъпването на смъртта на баща си и завинаги ще остане лишена от бащинска грижа, обич и подкрепа. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което е настъпила смъртта на М. (съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от М.М.М.а – единствен законен наследник на починалия М.Д.М., чрез А.И. В.– неин законен представител, солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.

- едно сляпо огнестрелно нараняване с входната рана в дясна слепоочна област и намерен заседнал подкожно проектил в областта на десния слепоочен мускул;

- едно сляпо огнестрелно нараняване с входна рана в областта на дясно рамо предно-вътрешно, като проектила, причинил увреждането, е намерен заседнал подкожно в областта на вътрешния край на дясна ключица;

- едно сляпо огнестрелно нараняване с входна рана по външния ръб на големия гръден мускул в дясна гръдна половина, като причинилият го проектил е намерен заседнал подкожно в лява гръдна половина по средна ключечна линия на нивото на 10-то и 11-то ребра;

- една входна огнестрелна рана в областта на дясна предмишница (за която липсват данни за проследен раневи канал) и една ана, преценена като разкъсно-контузна, по задна повърност на дясна лакутна става, с клинични данни за увреждане на лакетен нерв в подлежащия на раната участък.

Наранени са били меки тъкани кожа и подкожие, без да е реализирано проникване в черепна, гръдна или коремна кухини и/или засягане на големи съдове и нерви, т.е. сами за себе си и в съвкупност те са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. От огнестрелната рана на дясната ръка е диагностицирана контузия на лакътен нерв, като при изписването на пострадалия (10 дни след инцидента) не е било налице затруднение на движенията на ръката по сила и обем.

Деянието, от което са причинени описаните по-горе телесни увреждания, е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие на гражданския ищец С.са причинени множество телесни увреждания.

След прострелването му, свидителят С.престоял до 09.08.2004 г. за лечение във ВМА, след което и до днес изпитва психическа и физическа травма вследствие на инцидента. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което на С.са причинени описаните телесни увреждания (съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав прецени, че предявения и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански иск от пострадалия Е.И.С. солидарно срещу подсъдимите Т.Д.Д., С.З.Г., Г.Й.С.и А.Е.М. за сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, предмет на настоящото производство, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на осъществяване на деянието до окончателното изпълнение на задължението, следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен.
11. По предявеният граждански иск от А.М.А.:
В конкретния по делото случай безспорно се установява, че на 30.07.2004 г. в гр. С., на ул. „К.” № 1, в клуб-ресторант градина „С.”, чрез произвеждане на 2 изстрела с огнестрелни оръжия – автомати „АК-47”, кал. 7,62 мм, картечни пистолети система „Узи”, кал. 9 мм и 9 мм калиброви картечни пистолети, заредени с патрони 9х19 мм „Парабелум”, неустановени по делото лица са причинили на ищеца А. следните наранявания:

- едно транзиторно огнестрелно нараняване с входната рана на гърба – непосредствено в дясно от десети гръден прешлен и изходна рана в областта на 8-мо – 10-то междуребрие в дясно по средна ключечна линия; по пътя си проектила, причинил това нараняване, е проникнал в дясна половина на гръдната кухина, т.е. реализиран е медико-биологичния признак нараняване, проникващо в гръдната кухина – наранил е плевра, бял дроб и разкъсал черния дроб (най-вероятно без проникване в коремната кухина по съседство) и предизвикал излив на големи количества кръв в гръдна и коремни кухини.

- едно транзиторно огнестрелно нараняване с входна рана в дясната част на кръстната кост и изходна рана в областта на дясната хълбочна кост отпред; при наличните данни може да се направи единствено извод, че от това увреждане са засегнати само меки тъкани, кожа, подкожие и мускулатура, т.е. само за себе си то обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Като се има предвид, че в случая без високо квалифицирана лекарска оперативна намеса след Т.а нараняване неминуемо, в сравнително кратко време е щяла да настъпи смърт, следва да се приеме, че от тези увреждания е реализиран медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. От нараняванията и последвалата ги остра кръвозагуба е настъпил и клинично се е изявил остър анемичен синдром, който сам за себе си обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Деянието, от което са причинени описаните по-горе телесни увреждания, е обективно съставомерно по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК (съображения за което бяха изложени по-горе).

Налице е, следователно, деяние, което се характеризира с изключително висока степен на обществена опасност, същото е противоправно и наказуемо. В резултат на същото и като пряко негово следствие на гражданския ищец А. са причинени множество телесни увреждания.

След прострелването му, свидителят А. престоял до 03.09.2004 г. за лечние във ВМА, след което и до днес изпитва психическа и физическа травма вследствие на инцидента. Същият изпитва затруднения да полага труд, с който да си осигурява препитание. Независимо от своевременното и правилно приложено лечение, включително с мощно антибиотично покритие при пострадалия, като усложнение от тежката, открита огнестрелна гръдна травма са се изявили като усложнение реактивен, ексудативен плеврит и емпием в дясна половина на плевралната кухина базално, наложили неколкократно извършване на плеврални пункции с аспирации. Тези усложнения сами по себе си са причинили на пострадалия А. разстройство на здравето, временно опасно за живота. Това е основание да претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

Същевременно, доколкото по делото не се установи подсъдимите лица да са сред извършителите на деянието, в резултат на което на А. са причинени описаните телесни увреждания (съображения за което също бяха изложени по-горе), то не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, за ангажиране на деликтната им отговорност в настоящото производство.