Мотиви към присъда, постановена по нохд № с-1 по описа на Софийски градски съд, Наказателна колегия, 4-ти състав за 2006 г

Основен признак от обективна страна на престъплението по този законов текст, това е неговото изпълнително деяние, изразяващо се в умъртвяване на другиго – Т.а въздействие върху организма на пострадалия (друг жив човешки организъм, считано от началото на родилната дейност до настъпването на биологичната смърт на индивида), което е от естество да предизвика неговата биологична смърт. То може да бъде от различно естество – физическо, химическо или биологично (вж. П 2-57-Пл., т. 8 и други).

Най-често умишлените убийства се осъществяват чрез действие – причиняване на огнестрелна или прободна рана в жизненоважни центрове на човешкото тяло, нанасяне на удари по такива места, предизвикване проникването в организма на отровни вещества, на инфекция и много други. Възможно е, обаче, смъртта на пострадалия да се предизвика и чрез бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, които са били необходими за запазване и поддържане живота на пострадалия, но не ги е извършил. Възможно е, също така, убийството да се осъществи и чрез по-сложна система от действия и бездействия.

Убийството е типично резултатно увреждащо престъпление, като то ще бъде довършено с настъпването на биологичната смърт на жертвата, а когато деецът въз основа на едно решение, се насочва да причини смъртта на повече от едно лица (хипотеза, въздигната в квалифициращо обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 НК) – когато настъпи смъртта на всички лица, които деецът цели да умъртви. Възможен е както довършеният, така и недовършеният опит към това престъпление (вж. П 2-57-Пл., т. 4 и други).

Формата на вината при убийството по чл. 115 НК е умисъл, който може да бъде както пряк, така и евентуален. И при двете форми на умисъл деецът съзнава, че деянието му е общественоопасно, предвижда настъпването на смъртта на жертвата (жертвите) и иска или допуска този резултат.

От обективна страна е необходимо да е настъпила смъртта на повече от едно лице, т.е. да са умъртвени най-малко двама души или да е направен опит за това (при формата на вина пряк умисъл). Именно резултатът – причиняването на смъртта на множество жертви, било с едно или няколко теледвижения, едновременно или последователно по време и място, определя изключително високата степен на обществена опасност на това деяние (вж. П 2-57-Пл., т. 14, Р 252-89-І, Р 70-85-І, р 517-77-І, р 369-80-ІІ, Р 1-83-І, Р 444-90-ІІ и други).

От субективна страна е необходимо деецът да съзнава, че причинява смъртта на повече от едно лице – едновременно или последователно, непосредствено едно след друго, като е възможно умисълът за убийството на повече от едно лице да е възникнал предварително, по време на извършване на убийството на първото лице или непосредствено след първото убийство (вж. П 14-63-Пл., Р 397-87-І, Р 65-90-І и други).

Съгласно константната съдебна практика, когато субектът действа с прк умисъл за убийството на повече от едно лице, но настъпи смъртта на една от жертвите, а на друга или други – не, ще е налице опит за убийство на повече от едно лице.

На второ място, подсъдимите са обвинени в това да са осъществили признака по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1 НК – убийство по начин и със средства, опасни за живота на мнозина. Т.а убийство трябва да създава реална опасност от причиняване смъртта на поне още едно лице, макар и тази опасност да не се е реализирала, като така създадената опасност и обстоятелството, че тя произтича от използвания от дееца начин или средство, трябва да се обхващат от умисъла му (вж. ППВС № 2-57-Пл., Р 212-85-ІІ, Р 525-95-ІІ, Р 236-97-ІІ и други).

За убийството, извършено по начин, опасен за живота на мнозина, е характерно, че използваният от дееца метод на умъртвяване създава опасност за живота на повече от едно лице в конкретната обстановка, при която престъплението е извършено (вж. Р 60-71-ІІ, Р 428-76-І, Р 607-81-ІІ, Р 477-83-ІІ, Р 201-84-І и други).

Убийството е извършено със средства, опасни за живота на мнозина, когато при употребата на такива средства те по естеството си развиват голяма енергия и сила и имат широк обсег на действие, с което създават опасност за живота на повече от едно лице (вж. Р 60-71-ІІ и други).

На трето място, подсъдимите са обвинени в това да са осъществили квалифицирания признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК, а именно – да са действали с особена жестокост. Убийство, извършено с особена жестокост е налице, когато при извършването му деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек (вж. П 2-57-Пл, т. 15, Р 86-70-ІІ, Р 431-70-ІІ, р 306-70-І, Р 568-73-ІІ, Р 50-74-І, Р 532-76-ІІ, Р 346-77-ІІ, Р 153-78-І, Р 368-79-ІІ, Р 403-81-І, Р 509-81-ІІ, Р 7-**-ОСНК, Р 151-83-І, Р 211-85-ІІ, Р 194-94-І, Р 250-94-ІІ, Р 279-94-ІІ, Р 159-95-ІІ, Р 226-95-І, Р 12-96-ВК, Р 107-96-ІІ, Р 163-98-ІІ, Р 126-99-ІІ и други).

Особената жестокост се възприема в практиката като качество на субекта, което се разкрива чрез начина на осъществявяне на престъплението. За преценка относно наличието или липсата на обсъждания квалифициран признак се вземат предвид такива обстоятелства като предхождащото и последващото деянието поведение на дееца, броя на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия, отношението на извършителя към пострадалия и неговите близки, характеристичните данни за дееца и други подобни.

И на четвърто място, подсъдимите са привлечени да отговарят наказателно за осъществен състав на предумишлено убийство, по смисъла на чл. 116, ал. 1, т. 9 НК.

Съгласно константната съдебна практика (вж. П 2-57-Пл., т. 18, П 14-63-Пл., Р 309-70-І, Р 676-71-І, Р 43-72-ІІ, Р 472-78-ІІ, Р 802-91-І, Р 101-94-ІІ и други), убийството е предумишлено, когато деецът го е извършил по предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, след обсъждане на мотивите „за” и „против” извършването му.

Решението е взето предварително, когато между момента, в който субектът решава да извърши престъплението, и този на осъществяване на изпълнителното деяние, съществува известен период от време, който позволява на дееца да обмисли решението спокойно и хладнокръвно.

Решението е взето в сравнително спокойно и хладнокръвно състояние, когато интелектуалните способности на дееца не са били повлияни от въздействието на външни дразнители, които да възбуждат емоционалната дейност на мозъка. Това състояние позволява на субекта да обмисли убийството спокойно и хладнокръвно и трябва да е налице при вземане на решението за извършване на деянието.

Обсъждане на мотивите „за” и „против” извършване на престъплението има, когато деецът действително е обмислял решението, а не само когато е имал възможност за това.

Това са обективните и субективни признаци на възведения срещу подсъдимите престъпен състав (повече за признаците на умишленото убийство вж. в Стойнов, Ал., Престъпления против правата на човека, С., Сиела, 2006, с. 36 – 72).
Отговорността на подсъдимите лица е ангажирана за опит към квалифицирано умишлено убийство по обсъдения законов текст, предвид приетото от представителя на държавното обвинение, че предварителния умисъл на извършителите е обхващал причиняването на смъртта на повече от едно лице и са били предприети действия по умъртвяване на повече от едно лица, но поради особеностите на причинените на пострадалия С.наранявания (които не са засегнали жизненоважни центрове на човешкото тяло) и оказаната спешна и високаквалифицирана медицинска помощ на пострадалия А., смъртта на тези две лица не е настъпила.
Отговорността на подсъдимите е ангажирана за съучастие помежду им и с неустановени по делото лица, под формата на извършителство по смисъла на чл. 20, ал. 2 НК, като е прието, че всеки от престъпните дейци е взел участие в осъществявянето на елемент от изпълнителното деяние.
2. В конкретния по делото случай безпротиворечиво се установява, от обективна страна, че на 30.07.2004 г., около 15,15 ч., в гр. С., на ул. „К.” № 1, в клуб-ресторант градина „С.” (непосредствено пред входа за градината и в градината на ресторанта), неустановени по делото лица са произвели множество изстрели с огнестрелни оръжия – автомати „АК-47”, кал. 7,62 мм, картечни пистолети система „Узи”, кал. 9 мм и 9 мм – калиброви картечни пистолети, заредени с патрони 9х19 мм „Парабелум”, които попаднали в намиращите се там М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М., Е.И.С. и А.М.А..
В резултат на произведените изстрели, на М.Б.Б. били причинени двадесет и едно огнестрелни наранявания, от които едно сляпо огнестрелно нараняване, едно тангенциално огнестрелно нараняване и деветнадесет пронизващи огнестрелни наранявания на главата, тялото и двата горни крайника, както следва: шест пронизващи огнестрелни наранявания на главата с пълно разрушаване на главния мозък; единадесет пронизващи наранявания на туловището с нараняване по хода на раневите канали на сърцето, белите дробове, трахеята, десния бъбрек, черния дроб и стомаха с изляла се кръв в гръдната кухина, кръв и стомашно съдържимо в коремната кухина; едно пронизващо огнестрелно нараняване на лявата предмишница; едно пронизващо огнестрелно нараняване на лявата предмишница; едно тангенциално огнестрелно нараняване в лявата гривнена област; едно сляпо огнестрелно нараняване на меките тъкани на гърба, дясната мишница със счупване на дясната раменна кост.

В резултат на множеството огнестрелни наранявания на туловището и главата на Б.с увреждания по хода на раневите канали на сърцето, белите дробове, черния дроб и разрушаване на главния мозък, които били несъвместими с живота, настъпила смъртта му.

Смъртта на Б.се явява пряка и непосредствена последица от произведените изстрели. По делото не се установява друга причина, която да е довела до настъпването на вредоносния резултат.
На починалия Л.Л.Н. били причинени три пронизващи огнестрелни наранявания, от които две на гърдите и едно на дясна длан, като тези в областта на гърдите били придружени със счупвания на ребра, счупване на гръдната кост, разкъсване на десния бял дроб, перикарда, сърцето, кръвоизливи в околосърцевата торбичка (0,1 л), в дясната гръдна кухина (0,7 л), а огнестрелното нараняване на дясната длан преминава през меките тъкани.

В резултат на получените огнестрелните наранявания на жизненоважни органи в гръдната кухина (разкъсване на сърцето и десния бял дроб) – наранявания, несъвместими с живота, настъпила смъртта на Н..

Смъртта на Н.е била пряка и непосредствена последица от произведените изстрели. По делото не се установява друга причина, която да е довела до настъпването на вредоносния резултат.
На Г.П.У. били причинени три огнестрелни наранявания: две пронизващи огнестрелни наранявания в областта на главата с поразяване по хода на раневите канали на главния мозък, мозъчния ствол и лявата малкомозъчна хемисфера, с разрушаване на главния мозък, субарахноидален кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; многофрагментно счупване на костите на черепния покрив и основата; многофрагментно счупване на костите на лицевия скелет с кръвонасядане на клепачите на дясното око и околните на счупванията меки тъкани; хлътване на очните ябълки в черепната кухина; масивна двустранна аспирация на кръв; остра кръвозагуба – петна на Минаков под ендокарда на лявата сърдечна камера, бледост на вътрешните органи; едно пронизващо огнестрелно нараняване в областта на дясната предмишница със засягане по хода на раневия канал на меките тъкани на подкожието и повърхностната мускулатура на предмишницата; охлузване с кръвонасядане на брадата вляво; охлузване на левия лакет; изгаряне в лявата поясна и седалищна области.

Смъртта на Г.П.У. се дължи на огнестрелните наранявания на главата, протекли с разрушаване на главния мозък, остра кръвозагуба и масивно двустранно вдишване на кръв, което личи от установените увреждания на главата, двустранната аспирация на кръв в белите дробове.

Смъртта на У. е била пряка и непосредствена последица от произведените изстрели. По делото не се установява друга причина, която да е довела до настъпването на вредоносния резултат.
На В.К.М. били причинени шест пронизващи огнестрелни наранявания и четири слепи огнестрелни наранявания – на главата, гръдния кош, поясната и седалищна области със засягане на мозъка, белите дробове, сърцето, черния дроб, червата, стомаха, ребра, гръбначния стълб и таза; кръвоизливи в околосърцевата торбичка (100 мл), в гръдната (1000 мл) и в коремнага (500 мл) кухини; органна анемия; охлузвания на лицето и шията; повърхностни рани на лицето с наличие на фрагменти от ризници на проектили в някои от тях.

Причината за смъртта на В.К.М. се явили огнестрелните наранявания на жизненоважни органи в главата, гръдната и коремната кухини, с остра кръвозагуба. Смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна.

Смъртта на М. е била пряка и непосредствена последица от произведените изстрели. По делото не се установява друга причина, която да е довела до настъпването нвредоносния резултат.
На М.Й.К.били причинени три огнестрелни наранявания: пронизващо нараняване в дясната половина на главата с поразяване по хода на раневия канал на главния мозък и мозъчния ствол с мозъчна контузия на дясната малкомозъчна хемисфера, субарахноидален кръвоизлив по основата на главния мозък и на малкия мозък, счупване на костите на черепния покрив и основата, многофрагментно счупване на твърдото небце, горната челюст и долната челюст в ляво, кръвонасядане на околните меки тъкани, начупване на втория, трети и четвърти долни леви зъба; пронизващо нараняване на тила леко вдясно от задната срединна линия с поразяване по хода на раневия канал на меките тъкани на тила, дъгата на първия шиен прешлен, страничния израстък на третия шиен прешлен, хранопровода и щитовидния хрущял; пронизващо нараняване на тила вляво с поразяване по хода на раневия канал на страничния израстък вляво на втория шиен прешлен, тялото на същия, меките тъкани на устната кухина, езика вляво, счупване на долната челюст вляво; счупване на основите на двете предни черепни ямки и на дясната средна черепна ямка; кръвонасядане на клепачите на двете очи; кръвонасядане на лявата половина на гърдите в горната им трета; група охлузвания на лявото рамо; кръвонасядане на лявата предмишница.

Смъртта на К. се дължала на огнестрелното нараняване в областта на главата с поразяване на главния мозък и мозъчния ствол, което личи от установените увреждания в посочените области.

Смъртта на К. е била пряка и непосредствена последица от произведените изстрели. По делото не се установява друга причина, която да е довела до настъпването на вредоносния резултат.
На М.Д.М. били причинени четири пронизващи огнестрелни наранявания на главата – счупвания на покрива и основата на черепа; разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки; субарахноидален и субдурален кръвоизливи; контузия и размачкване на главния мозък по хода на раневите канали.

Причината за смъртта на М.Д.М. са се явили огнестрелните наранявания на главата и главния мозък, довели до неговото разкъсване, които били несъвместими с живота.

Смъртта на М. е пряка и непосредствена последица от произведените изстрели. По делото не се установява друга причина, която да е довела до настъпването нвредоносния резултат.
На Е.И.С. са били причинени следните наранявания:

- едно сляпо огнестрелно нараняване с входната рана в дясна слепоочна област и намерен заседнал подкожно проектил в областта на десния слепоочен мускул; при тези данни по отношение на раневия канал на това нараняване може да се направи само извод, че същият е с ход отдясно наляво, без да могат да се прецизират други параметри;

- едно сляпо огнестрелно нараняване с входна рана в областта на дясно рамо предно-вътрешно, като проектила, причинил увреждането, е намерен заседнал подкожно в областта на вътрешния край на дясна ключица; при тези данни по отношение на раневия канал може да се направи извод, че същият е с ход отдясно наляво;

- едно сляпо огнестрелно нараняване с входна рана по външния ръб на големия гръден мускул в дясна гръдна половина, като причинилият го проектил е намерен заседнал подкожно в лява гръдна половина по средна ключечна линия на нивото на 10-то и 11-то ребра; при тези данни по отношение на раневия канал може да се направи извод, че същият е с ход отдялно наляво;

- една входна огнестрелна рана в областта на дясна предмишница (за която липсват данни за проследен раневи канал) и една ана, преценена като разкъсно-контузна, по задна повърност на дясна лакетна става, с клинични данни за увреждане на лакетен нерв в подлежащия на раната участък.

Наранени са били само меки тъкани кожа и подкожие, без да е реализирано проникване в черепна, гръдна или коремна кухини и/или засягане на големи съдове и нерви, т.е. сами за себе си и в съвкупност те са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

- едно транзиторно огнестрелно нараняване с входната рана на гърба – непосредствено в дясно от десети гръден прешлен и изходна рана в областта на 8-мо – 10-то междуребрие в дясно по средна ключечна линия; по пътя си проектила, причинил това нараняване, е проникнал в дясна половина на гръдната кухина, т.е. реализиран е медико-биологичния признак нараняване, проникващо в гръдната кухина – наранил е плевра, бял дроб и разкъсал черния дроб (най-вероятно без проникване в коремната кухина по съседство) и предизвикал излив на големи количества кръв в гръдна и коремни кухини.

- едно транзиторно огнестрелно нараняване с входна рана в дясната част на кръстната кост и изходна рана в областта на дясната хълбочна кост отпред; при наличните данни може да се направи единствено извод, че от това увреждане са засегнати само меки тъкани, кожа, подкожие и мускулатура, т.е. само за себе си то обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота; раневият канал на това нараняване също е с ход отзад напред и отляво надясно.

В случая, без високо квалифицирана лекарска оперативна намеса след Т.а нараняване (гореописаното транзиторно огнестрелно нараняване с входната рана на гърба) неминуемо, в сравнително кратко време е щяла да настъпи смъртта му. Получените увреждания реализират медико-биологичния признак постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Следователно, прострелвайки многократно пострадалия, извършителите са поставили началото на обективен причинен процес, който видно от заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, по своята сила и интензитет е бил достатъчен за умъртвяване на пострадалия. Настъпването на общественоопасните последици от деянието – смъртта на пострадалия, било предотвратено само и единствено в резултат на оказаната му спешна и висококвалифицирана медицинска помощ.

От нараняванията и последвалата ги остра кръвозагуба е настъпил и клинично се е изявил остър анемичен синдром, който сам за себе си обуславя разстройство на здравето, временно опасно за живота.

Независимо от своевременното и правилно приложено лечение, включително с мощно антибиотично покритие при пострадалия, като усложнение от тежката, открита огнестрелна гръдна травма са се изявили като усложнение реактивен, ексудативен плеврит и емпием в дясна половина на плевралната кухина базално, наложили неколкократно извършване на плеврални пункции с аспирации. Тези усложнения сами по себе си са причинили на пострадалия А. разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Предвид изложеното следва да се приеме, че неустановените по делото лица са упражнили достатъчна по интензитет изпълнителна дейност, която обективно и закономерно да води до причиняване смъртта на пострадалите.

С едно единно деяние, изразяващо се в действие – съвкупност от множество активни телодвижения, извършени при едни и същи време, място и обстановка (произвеждане на множество изстрели на инкриминираните дата, час и място), е била причинена смъртта на шест лица, а на други две – телесни увреждания, на едно от които (св. А.) – от естество да обусловят настъпването на смъртта му, в случай на неоказаване на спешна и висококвалифицирана медицинска помощ. Този резултат е бил неизбежен, ако не е била хирургическата намеса. На св. С.не били причинени увреждания, несъвместими с живота, но начинът на причиняване на констатираните у същия такива сочи, че предприетите действия са били годни да причинят и по-тежки съставомерни последици.

Доколкото не се установява друга причина за настъпване на съставомерния общественоопасен резултат (смъртта на Б., Н., У., М., К. и М., и причиняването на телесни увреждания на С.и А.), то следва да се приеме, че той се дължи изцяло и единствено на действията на неустановените по делото лица.

Особеностите на осъществената изпълнителска дейност (произвеждане на множество изстрели едновременно по всички, намиращи се пред и в градината на ресторант „С.” лица, с изключение на св. К.), безсъмнено обуславя извода, че целения резултат е бил смъртта на две или повече лица.

Следователно, касае се за довършен от обективна страна годен опит за лишаване от живот (в този смисъл е и решение № 168 от 23.VII.1996г. по н.д. № 175/1996г., ВК), а не както приема Прокуратурата – за недовършен такъв.
Налице са и основания да се приеме, че деянието осъществява от обективна страна и квалифицирания признак по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 1, ал. 1 НК – убийство по начин, опасен за живота на мнозина, предвид обстоятелството, че към момента на произвеждане на изстрелите в градината на ресторанта се е намирало поне още едно лице – св. К., която е могла да бъде засегната от изстрелите.

Същевремнно, не са налице предпоставки да се приеме, че убийството е извършено със средства, опасни за живота на мнозина, тъй като огнестрелното оръжие само по себе си, не развива такава мощ, че във всеки случай на неговата употреба да създава реална възможност от увреждане на повече от целените лица.

Доколкото извършителите на инкриминираното деяние към настоящия момент не са установени, то Съдът не е в състояние да направи категорична преценка дали убийството е извършено предумишлено, както и дали дейците се характеризират с такива личностови особености, които да позволят квалификацията по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. 3 НК.

На настоящия етап не могат да се правят изводи и относно броя на съпричастните към общественоопасното посегателство лица, евентуално формирания помежду им общ престъпен умисъл (респ. – неговото съдържание) и разпределението на ролите в осъществяването му (респ. – конкретната форма на съучастие за всяко от съпричастните към деянието лица).

Съображения в тази насока ще бъдат изложени по-долу.

Решаващо за настоящия съдебен състав се яви недоказаността на съпричастността му по отношение извършеното общественоопасно посегателство с пострадали М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М., А.М.А. и Е.И.С..

По делото липсват каквито и да било обвинителни за Д.доказателства, които да го свързват с местоизвършването на престъпното деяние, с предмета на посегателство (с личността на някое от пострадалите лица) или с някое от средствата за извършване на деянието (превозните средства, използвани за придвижване до мястото на престъплението или огнестрелните оръжия, с които са били произведени изстрелите, причинили смъртта на пострадалите).

Действително, установява се, че подсъдимият Д.се е познавал и с трите си съподсъдими лица и е контактувал с тях (видно и от обясненията на подсъдимия). Липсват обаче, каквито и да било, а още по-малко – сигурни данни, че същите са разговаряли помежду си относно инкриминираното деяние.

Не се доказа подсъдимият Д.да е едно от лицата, чиито разговор е бил предмет на фоноскопната експертиза, съдържанието на който би могъл да води до извод за съпричастност към противозаконното отнемане или ползване на л.а. марка „Н.”, модел „П.”.

Не се установява ползваният от него автомобил – този на св. И.– л.а. марка „А.**”, да е бил средство за придвижване на престъпните дейци до местопрестъплението, нито законно притежаваното от него огнестрелно оръжие – пистолет „Берета” 7,65 мм, да е било сред тези, използвани за стрелба по пострадалите лица.

Вярно е, че в дома на подс. Д.са били установени две бронежилетки, както е вярно и това, че извършителите на инкриминираното деяние са били с поставени бронежилетки под дрехите си с надпис „Police”. Същевременно, липсват каквито и да било доказателства за идентичност между бронежилетките, намерени в дома на Д., с тези, ползвани от извършителите на престъпното деяние, а и липсват сигурни доказателства, че тъкмо подсъдимият е упражнявал фактическата власт върху бронежилетките. Еднакво вероятно с това подсъдимият да е упражнявал фактическа власт върху бронежилетките е тази фактическа власт да е била упражнявана от св. И., при все, че тъкмо последният се е движил постоянно въоръжен.
Същевременно, по делото бяха събрани категорични и сигурни доказателства – от показанията на св. Г., И.и Х., които кореспондират по несъмнен и безспорен начин не само помежду си и с обясненията на подс. Д., а и със заключението на назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза (която дава заключение за местонахождението на клетките на мобилните оператори, през които подс. Д.е провеждал разговорите си на 30.07.2004 г. следобяд и за времето на изходящите му повиквания), за това, че този подсъдим не е могъл да бъде на местопрестъплението или дори – в близост до него, към часа на извършване на умишленото убийство.

От така събраната доказателствена съвкупност безспорно се установява, че на 30.07.2004 г. до около 15,00 ч., подс. Д.се намирал в дома си, находящ се в гр. С., ж.к. „И.В.”, ул. „П. К.”, бл. *, вх. *. Около 15,00 ч. подсъдимият потеглил със св. И., с управлявания от последния л.а. марка „А.**” с ДК № ********, по посока към кв. „Б.”, около 16,00 ч. двамата пристигнали на вилата на св. Г., където по същото време вече се намирали св. Г. и св. Х., а около 17,00 ч. подс. Д.и св. И.тръгнали обратно за гр. С.. Това изключва всякакъв възможен извод за съпричастност, под формата на извършителство, в извършеното умишлено убийство.

Поради това съдът намери, че се явява безпредметно и обсъждането на това дали с деянието си подсъдимият е осъществил от субективна страна престъпния състав с горепосочената правна квалификация.

Безпредметно е и обсъждането на съставомерността на деянието по вменените на подсъдимия квалифицирани признаци.
По изложените съображения, съдът призна подс. Т.Д.Д.за невиновен в това, че на 30.07.2004 г. в гр. С., ул. „К.” № 1, клуб-ресторант „С.”, в съучастие, като извършител, със С.З.Г., А.Е.М., Г.Й.С.и други неустановени лица (материалите за които са отделени в друго предварително производство), умишлено умъртвил М.Б.Б., Л.Л.Н., Г.П.У., В.К.М., М.Й.К.и М.Д.М. и направил опит умишлено да умъртви А.М.А. и Е.И.С., който опит за тези двама пострадали е останал недовършен по независещи от волята му причини, като деянието е извършено предумишлено, с особена жестокост и по начин и със средства, опасни за живота на мнозина, чрез използване на огнестрелно оръжие на обществено място, посещавано от много хора, поради което и на основание чл. 304 НПК, изцяло го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК.