ПОВЕРЕНИКЪТ НА ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ И ГРАЖДАНСКИ ИЩЦИ

Подлага събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства на обстоен и задълбочен анализ, и изцяло споделя изложената в обвинителния акт и в пледоарията на представителя на държавното обвинение фактическа обстановка, като счита, че същата обуславя правния извод, че подсъдимите М.и Г. са сред извършителите на престъплението с горепосочената правна квалификация. Моли същите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения, като с оглед многобройните отегчаващи отговорността им обстоятелства, свързани с начина на осъществяване на деянието и броя на пострадалите лице, да им бъдат наложени наказания „Доживотен затвор”.

Не поддържа частното обвинение, предявено срещу подсъдимите Д.и С. за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като счита същото за недоказано. Не ангажира становище по повдигнатото срещу подс. Д.обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и по това срещу подс. Г. за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК (ред. стара).

Пледира предявените от наследниците на починалия Б.– Й.М.Б.и М.М.Б., и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимите Г. и М., за репариране на причинените им вследствие смъртта на наследодателя им, неимуществени вреди, да бъдат уважени до пълния им размер от по 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянието – 30.07.2004 г., до окончателното им изплащане. Поддържа, че частните обвинители и граждански ищци Б.и Б.са претърпели значителни болки и страдания, вследствие на загубата на баща си и окончателно са били лишени от бащина обич, грижа и подкрепа на твърде ранен етап от развитието си, включително и финансова такава, тъй като починалият Б.е осигурявал основната част от издръжката на малолетните си деца.

Пледира предявените от наследниците на починалия Н.– Р.С.Н. и Г.Л.Н., и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимите Г. и М., за репариране на причинените им вследствие смъртта на наследодателя им, неимуществени вреди, да бъдат уважени до пълния им размер от по 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянието – 30.07.2004 г., до окончателното им изплащане. Поддържа, че частният обвинител и граждански ищец Р.С.Н. е претърпяла значителни болки и страдания, вследствие на загубата на съпруга си, тъй като смъртта му изцяло е преобърнала живота й и я е поставила в крайно тежко положение и трудност да осигурява издръжката на нея и малолетната им дъщеря. Сочи, че вследствие на инкриминираното деяние, частният обвинител и граждански ищец Г.Л.Н. окончателно е била лишена от бащина обич, грижа и подкрепа на твърде ранен етап от развитието си, като претърпените от нея болки и страдания са значителни, предвид съществувалата силна връзка с баща й.

Пледира предявените от наследниците на починалия У. – В.А.У. и П.Г.У., и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимите Г. и М., за репариране на причинените им вследствие смъртта на наследодателя им, неимуществени вреди, да бъдат уважени до пълния им размер от по 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянието – 30.07.2004 г., до окончателното им изплащане. Поддържа, че частните обвинители и граждански ищци У.а и У. са претърпели значителни болки и страдания, вследствие на загубата на единственото им дете, и окончателно са били лишени от синовна обич, грижа и подкрепа.

Пледира предявените от наследниците на починалия К. – Л.Г.К. и Й.Т.К., и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимите Г. и М., за репариране на причинените им вследствие смъртта на наследодателя им, неимуществени вреди, да бъдат уважени до пълния им размер от по 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на извършване на деянието – 30.07.2004 г., до окончателното им изплащане. Поддържа, че частните обвинители и граждански ищци К.а и К. са претърпели значителни болки и страдания, вследствие на загубата на сина си, и окончателно са били лишени от синовна обич, грижа и подкрепа.

Пледира предявеният от пострадалия Е.И.С. и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск срещу подсъдимите Г. и М., за репариране на причинените му вследствие на инкриминираното деяние неимуществени вреди, да бъде уважен до пълния му размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 30.07.2004 г., до окончателното й изплащане. Поддържа, че на частния обвинител и граждански ищец С.са били причинени множество телесни увреждания, които подробно описва, в резултат на което същият е изпитвал силни и продължителни болки и страдания, силен стрес, уплах и разстройство на здравето за продължителен период от време.

Пледира предявеният от пострадалия А.М.А. и приет за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск срещу подсъдимите Г. и М., за репариране на причинените му вследствие на инкриминираното деяние неимуществени вреди, да бъде уважен до пълния му размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието – 30.07.2004 г., до окончателното й изплащане. Поддържа, че на частния обвинител и граждански ищец А. са били причинени множество телесни увреждания, които подробно описва, в резултат на което същият е изпитал силни и продължителни болки и страдания, силен стрес, уплах и разстройство на здравето за продължителен период от време.

Повереникът – адв. Р., пледира подсъдимите Г. и М.да бъдат осъдени солидарно да заплатят на доверителите й претендираните обезщетения за причинените им в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди. Не поддържа гражданските искове срещу подсъдимите Д.и С..

Твърди, че познава подсъдимия Г. във връзка с работата на последния в автокъща в град П., подсъдимият М.– от И., където последният се занимавал с кражби на коли, а подсъдимия С. – от нощен бар, където последният работел като охранител. Сочи, че е разговарял многократно с тях по телефона и се е срещал с тях в град С., където всички пребивавали.

Посочва, че установеното и иззето от дома му в гр. С. оръжие било на св. И., който по същото време обитавал апартамента. Боеприпасите били и на подсъдимия, който имал законно притежаван пистолет „Берета”, и на св. И., като закупените от подсъдимия боеприпаси били в рамките на издаденото му разрешение. Ключът от касата бил държан от св. И., тъй като той вземал ту единия, ту другия от притежаваните от него два пистолета, а когато подсъдимият искал да вземе оръжието си, което също държал в касата, св. И.му отключвал. Твърди, че заедно с оръжието бил закупил 50 патрона. В последната си дума моли да бъде оправдан по повдигнатите му обвинения.
ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.– адв. Т., пледира подзащитният му да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение, като сочи, че същото е било изначално необосновано и недоказано, а и в хода на съдебната фаза на процеса не са събрани достатъчен по своя обем и категоричност било преки, било косвени доказателства за виновността му по повдигнатите му обвинения.

Ангажира становище, че разследването е проведено незадълбочено и едностранчиво, при допуснати многобройни процесуални нарушения, че не са изследвани всички възможни следствени версии, а от самото начало са събирани само уличаващи подсъдимите доказателства, включително и „подхвърлени” такива, но и така събраните, тъй като са само косвени, по никакъв начин не доказват съпричастността на който и да било от подсъдимите към извършеното умишлено убийство, с чиято правна квалификация принципно се съгласява. Пледира, че обвинението, в този му вид, е внесено в съда само за да се задоволи обществения интерес към казуса, като изцяло игнориран е останал фактът, че не подсъдимите са лицата, които следва да отговарят наказателно за престъплението.

Защитата на подс. Д.прави обстоен преглед и анализ на всяко от обвинителните доказателства, релевирани от представителя на СГП в подкрепа на обвинението срещу подсъдимите за престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 6 и т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 18, ал. 1 НК, като сочи, че същите не са пряко уличаващи в извършването на престъплението нито едно от подсъдимите лица, не се намират във взаимна връзка и единство едно спрямо друго и са събрани при допуснати съществени процесуални нарушения.

Така, по отношение на приобщената като доказателство по делото видеокасета със запис от охранителна камера, монтирана на сградата на ул. „К.” № 6 в гр. С., въз основа на която Прокуратурата прави извод, че л.а. марка „Н.”, модел „П.”, открит по-късно на ул. „К.” в гр. С. е един от автомобилите, с който нападателите са пристигнали пред клуб-ресторант „С.”, сочи, че записа, наличен на същата, е с изключително ниска резолюция, черно-бял и не позволява ясно разграничение на движещите се по ул. „К.” автомобили.

Развива аргумент, че заключенията на вещите лица, изготвили назначената и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза, която дава заключение за идентичност между л.а. марка „Н. П.”, открит на ул. „К.”, с един от автомобилите на нападателите, се основават само на общи признаци и на нито един частен.

Посочва, че по делото не са събрани достатъчно категорични и убедителни доказателства за това, че вещите, открити при огледа на л.а. марка „Н. П.”, проведен пред сградата на НИКК – МВР, са били там при намирането на автомобила на ул. „К.”, тъй като автомобилът е престоял продължително време с отворени врати, поради което и не може да се елиминира възможността някои от вещите да са привнесени в периода между двата огледа.

По отношение на намерените дактилоскопни следи и ДНК-профил по гърловината на бутилката, установена в купето на л.а. марка „Н. П.”, за които е установено, че са оставени от подс. М., сочи, че освен тезата на Прокуратурата за съпричастността му по отношение на инкриминираното деяние, са възможни и други, а именно: промишленото съдържание на бутилката да е било изпито от него, бутилката да е намерена от другиго и прибрана на случаен принцип, а след това – напълнена с бензин и оставена в автомобила; подсъдимият М.да е бил превозван в този автомобил преди отнемането му от владението на св. Л.; или М.да е бил съпричастен към противозаконното отнемане на автомобила, индиции за което се съдържат и в обясненията на подзащитния му Д..

Посочва, че по делото липсват категорични доказателства и за това, че подс. М.е разговарял тъкмо с подс. Г., а изводите на държавното обвинение в този смисъл почиват на недопустими предположения. Съображения защитата на подс. Д.развива и по отношение на местонахождението на подсъдимите М.и Г. към инкриминираните дата и час. В тази връзка адв. Т. посочва, че тези подсъдими са били значително отдалечени от комплекс „С.”, имайки предвид възможността за придвижване с автомобил, а и е напълно възможно да са се намирали в района на различни клетки на „М-Тел” и „Глобул” от посочените от вещите лица, изготвили СТЕ, но разговорите да са прихванати от установените клетки случайно или поради претоварване на тези, в обхвата на които са провеждани разговорите.

Защитата на подс. Д.излага подробни съображения в подкрепа на това, че е житейски неубедително извършител на подобно престъпление като инкриминираното умишлено убийство, който е взел всички възможни мерки от него да не падне косъм и дори – епителна клетка на местопрестъплението, да пази в апартамента си гилза от местопрестъплението като сувенир.

Пледира, че от показанията на разпитаните по делото свидетели и в частност – от тези на св. А., недвусмислено се установява, че нападателите са били лица, получили военна или специализирана полицейска подготовка, каквато нито едно от подсъдимите лица не притежава. Това, според защитата, изключва съпричастността им към подобно деяние.

По така изложените съображения защитата приема, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимите лица почива само и единствено на косвени доказателствени средства, които обаче, не се намират в такава взаимовръзка и единство помежду си, че да обуславят единствено възможния извод за съпричастността на който и да било от подсъдимите по отношение на инкриминираното деяние.

По-конкретно по отношение на обвинението срещу подзащитния му Д.за участие в квалифицираното умишлено убийство, адв. Т. сочи, че същото се оборва по несъмнен и категоричен начин от показанията на свидетелите Г., И.и Х., и приложените по делото справки от „М-Тел”, които са категорични, че на 30.07.2004 г., около 15,00 ч. подс. Д.се е намирал в дома си, находящ се в гр. С., ул. „П. К.” № 20. Като анализира подробно заключението на СТЕ относно проведените от подзащитния му разговори, защитата извежда извода, че Д.не е могъл да се намира в района на клуб-ресторант „С.” към момента на извършване на убийството.

По отношение на обвинението по пункт втори срещу подзащитния му – за осъществен състав на престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, защитата посочва, че същото се оборва от показанията на св. И.в смисъл, че последният е бил закупил общо 100 броя патрони 7,65 мм, а не 50 броя, както приема Прокуратурата. Акцентира и на обясненията на подзащитния му и на показанията на св. И.в смисъл, че подс. Д.не е имал ключ от касата, където свидетелят е държал оръжието и боеприпасите си, поради което и не е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните боеприпаси. По тези съображения моли подзащитният му да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият С.З.Г. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В последната си дума моли да бъде оправдан.
ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. – адв. Р., пледира подзащитният му да бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения, като сочи, че същите не се подкрепят от събраната в хода на производството доказателствена съвкупност.

Поддържа, че по делото така и не е бил установен мотивът за убийството на М.Б., както и това какво е наложило последният да се придвижва с охрана от шест души. Сочи, че подзащитният му Г. не е имал какъвто и да било мотив да извърши престъплението, в което е обвинен по пункт първи.

Пледира, че по никакъв начин не е било установено подсъдимият М.да е разговарял тъкмо с подс. Г., а и дори да се приеме, че същите са се познавали и са разговаряли помежду си на посочените от обвинението дати, това не сочи на съпричасността им към престъплението. Твърди, че фактът, че телефонът на подс. Г. е бил изключен в часовете около извършването на инкриминираното деяние, би могъл да се обясни по много други начини, освен със съпричастност към деянието.

Посочва, че намерената и иззета от дома на подс. Г. в гр. П. гилза, изстреляна от оръжие, използвано за убийството на М.Б., не е могла да бъде оставена в жилището от подсъдимия, тъй като същият не е разполагал с ключ от апартамента. Акцентира върху обстоятелството, че гилзата е била показана на поемното лице Б. от лице от мъжки пол, при положение, че действието по разследването е било извършвано от лице от женски пол – следовател И.. Поставя въпроса защо не е бил иззет и бурканът, в който е била намерена гилзата, за да бъде изследван. Сочи, че гилзата е била подхвърлена и то – от замърсеното местопрестъпление на клуб-ресторант „С.”, за да се яви обвинително спрямо подзащитния му доказателство. За това, според него, свидетелства и острата реакция на подзащитния му, когато гилзата му е била показана в хода на претърсването на жилището.

По отношение на обвинението по пункт втори срещу подзащитния му – за осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, защитата посочва, по делото не са събрани категорични доказателства тъкмо подзащитният му да е упражнявал фактическа власт върху инкриминираното количество наркотично вещество, поради което счита, че авторството му по отношение на деянието не е доказано. Алтернативно поддържа, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 2 НК инкриминираното деяние да се преквалифицира по чл. 354а, ал. 5 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2010 г.), поради малкото количество открито наркотично вещество и ниската му стойност, като наказателната отговорност на подзащитния му за същото е погасена по давност.

Моли подзащитният му да бъде признат за невиновен и изцяло оправдан по повдигнатите му обвинения, а предявените и приети за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове – отхвърлени, като неоснователни.

Развива обстойни съображения за допуснати на фазата на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, опорочили изначално производството. Акцентира върху неоснователното присъствие на Б.Б.при извършеното претърсване и свързаното с него изземване на гилзата от дома на подзащитния му в гр. П., и сериозните противоречия между показанията на поемните лица Б. и Д.относно реда за извършване на обсъжданото действие по разследването. Счита, че последното е било сериозно опорочено, поради което и изготвеният протокол за претърсване и изземване не може да се ползва с доказателствена сила.

Подлага на задълбочен анализ и заключението на назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза, която дава заключение досежно клетките на мобилните оператори, през които са осъществявани повикванията от мобилния телефон, ползван от подзащитния му. Въз основа на този анализ формира извода, че разговорите са провеждани от клетка, в обхвата на която подсъдимият е живял. Развива и съображения досежно доказателственото значение на маратонката, изследвана в хода на производството, за която е било установено, че не е могла да бъде носена от подзащитния му.

По отношение на обвинението по пункт втори срещу подзащитния му – за осъществен състав на престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, адв. В. посочва, че инкриминираното количество наркотично вещество не е било надлежно приобщено към доказателствената съвкупност, поради порока в извършеното претърсване и свързаното с него изземване. Присъединява се към алтернативното искане на адв. Р. за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 5 НК (ред., ДВ, бр. 26 от 2010 г.) и прекратяването на производството в тази му част, поради изтичането на предвидената в закона давност за преследване на деянието.

Ангажира съображения, че по делото са събрани ВДС чрез използване на СРС (приложени в т. ХІV от досъд. п-во) – чрез оперативен способ подслушване на мобилна комуникация по отношение на мобилен телефонен номер, ползван от Г.С., които не съдържат уличаващи подзащитния му факти, а разговори на Славчева с гадателка относно Г.И., а не относно подзащитният му Г.С..

Посочва и това, че разпитаните по делото свидетели-очевидци на стрелбата в клуб-ресторант „С.” – св. М.К., А.А. и Е.С., сочат, че нападателите са били приблизително еднакви по височина – около 1,70 м, докато подзащитният му е висок 1,90 м и явно не отговаря на описанието, дадено от очевидците. Акцентира и върху възприятията на св. А. относно професионалните способности на нападателите, каквито твърди, че подзащитният му не притежава.

Прави критически анализ и на реда и условията, при които е бил извършен огледът на местопроизшествието, резултатите от който са били закрепени в едноименен протокол от 30.07.2004 г., като навежда съображения, че при огледа са присъствали лица, които не са сред посочените в разпоредбите на чл. 155 и чл. 156 НПК (отм.).

Споделя становището на защитата на подс. Д., че разследването е водено едностранчиво, като не са положени усилия да се изследва дали трансферите на футболисти, неуредените финансови взаимоотношения или контактите на Б.с престъпни структури в чужбина, не са се явили мотив за убийството.
Подсъдимият А.Е.М. се възползва от правото си да не дава обяснения по повдигнатото му обвинение. В последната си дума моли да бъде оправдан.
ЗАЩИТАТА НА ПОДСЪДИМИЯ М.– адв. Ц., пледира за постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитният му, като сочи, че по делото не е събрано нито едно годно доказателствено средство, уличаващо го в съпричастност към деянието.

Ангажира съображения, че от показанията на разпитаните по делото свидетели-очевидци на стрелбата в клуб-ресторант „С.”, се установява, че нападателите са били изключително добре професионално подготвени, за да се изправят срещу многобройната и добре обучена охрана на Б., докато подсъдимият М.няма такава подготовка. Сочи, че същият не отговаря и визуално на описанията на нападателите, дадени от св. К.и С., тъй като същите сочели, че извършителите са с височина около 1,78 м, докато подзащитният му е висок 1,68 м.

Подлага на задълбочен анализ доказателствата относно телефонните разговори, провеждани от подзащитния му. Сочи, че разследващите органи, в изготвяни от тях различни справки, свързват М.с пет СИМ-карти, докато при извършения му личен обиск от него е била иззета една единствена СИМ-карта. Поддържа, че изводите на държавното обвинение, че М.е разговарял с подс. Г., се явяват в противоречие не само с първоначалната теза на Прокуратурата, че е разговарял с Д., а и със събраните по делото доказателства. Твърди, че не са събрани категорични данни, че разговорите са провеждани тъкмо от М., както и че от съдържанието им не могат да се изведат изводи, че касаят престъплението, извършено в клуб-ресторант „С.”. Поддържа, че проведените 17 разговора, приписвани на М., са били в обхвата на различни клетки на мобилните оператори, нито една от които – в района на местопрестъплението. Поддържа, че фактът, че телефонът, ползван от М., е бил изключен към часа на извършване на престъплението, не сочи на съпричастност към същото.

Защитата на подс. М.развива съображения, че по делото не е било установено по какъв начин са пристигнали и как са си тръгнали извършителите – дали с автомобили, с мотори или с микробус. Сочи, че не е установено дали са пристигнали с един или с два автомобила, нито дали възприетите от свидетелите два автомобила, преминаващи в близост до местопрестъплението с висока скорост, са идентични с тези, ползвани от нападателите. Акцентира върху това, че вещите лица, изготвили СТЕ, не могат с категоричност да заявят какви са автомобилите по марка, модел и цвят, какви са регистрационните им номера и имало ли е и колко лица в тях. Релевира съображения, че не процесният автомобил е свързан с местопрестъплението вследствие на експертното заключение, а експертното заключение е нагаждано към намерения л.а. марка „Н. П.”.

Изтъква някои противоречия в събраните доказателства, като това, че охранителните камери са засН. регистрационния номер на автомобила, управляван от св. Т., но не и този на автомобилите на извършителите, и това, че възприетите от тази свидетелка автомобили са били син и кафяв на цвят, докато л.а. „Н.” е бил хром зелен. Поддържа, че по делото не е установено дали л.а. марка „Н.”, който се свързва с подзащитния му, е бил оставен на ул. „К.” тъкмо на 30.07.2004 г. или на по-ранна дата. Сочи за житейски неубедително извършителите на подобно престъпление да използват точно автомобила, отнет от владението на св. Л., при положение, че към датата на противозаконното му отнемане, по твърдения на св. Л., същият е бил в много лошо техническо състояние. Посочва, че в хода на досъдебното производство е било пропуснато да се извърши експертно изследване на техническото състояние на л.а. „Н.”, респ. – да се установи дали автомобилът е бил ремонтиран след противозаконното му отнемане.

Защитата на подс. М.излага съображения, че в хода на първоначалния оглед на автомобила, продължил от 11,30 до 12,30 ч. на 31.07.2004 г., не е била установена и заснета бутилка от минерална вода, а такава е намерена едва при последващия оглед пред сградата на НИКК – МВР. Поставя въпроса по какви съображения в експертния екип, извършил първоначалния оглед на автомобила е бил включен и кинолог, при положение, че към момента на подаване на сигнала от св. В., не е била установена връзка на автомобила с извършеното убийство. Поставя и въпросът по какви съображения в протокола за изземване на следи от миризми, съставен в 11,20 ч. на 31.07.2004 г., т.е. десет минути преди да започне първоначалния оглед, е било записано, че намереният автомобил е бил използван за убийството на 30.07.2004 г. Обръща внимание на това, че е била извършена необяснима смяна на поемните лица, както и на това, че и при първоначалния и при последващия оглед на МПС, двете поемни лица не са наблюдавали непосредствено и през цялото време докато е траел огледа, извършваните действия. Излага съображения, че в случай, че тъкмо л.а. „Н. П.” е бил използван от извършителите, по същия е следвало да има следи от стикера с надпис „Police”, възприет от св. К..

Сочи, че процесната бутилка от минерална вода, която се явява основен довод на обвинението, не е била описана надлежно в огледния протокол. От същата не са били иззети дактилоскопни и биологични следи в момента на открИ.ето й, а такива са иззети едва в лабораторията на НИКК – МВР и то след изземване на проба от съдържимото.

Изразява сериозни съмнения в обективността на дактилоскопната експертиза по съображения, че изследваната бутилка не е била описана точно в уводната част на експертизата, като обект на изследване, а и вещите лица, разпитани в хода на съдебното следствие, не са могли да посочат нито откъде са иззети дактилоскопните следи, нито кое лице е снело отпечатъците. Изразява съмнение и в обективността на ДНК-експертизата, тъй като същата се е произнесла със заключение само осем часа след назначаването й, при положение, че обичайно изготвянето на подобно заключение отнема дни. Посочва и това, че при изследването е било изразходвано цялото количество проба, поради което и вече е невъзможно да се провери обективността и правилността на заключението. Акцентира върху обстоятелството, че вещото лице, изготвило химическата експертиза, не е могло да посочи вида запалителна смес, установена като съдържимо в бутилката. Сочи, че при назначаването на тези експертизи е било нарушено изискването на чл. 124 НПК (отм.). По тези съображения моли обсъжданите експертни заключения да бъдат изключени от доказателствената съвкупност.

По така изложените съображения защитата приема, че обвинението, повдигнато срещу подзащитния му почива само и единствено на предположения, не и на годни доказателства и доказателствени средства. Поради това моли същият да бъде оправдан.
СЪДЪТ, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 13 и 14 НПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА: