Мотиви по нохд №430/2006г по описа на софийски окръжен съд, но

Подзащитният му е обвинен и по чл. 201, вр. чл. 20, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК, като се твърди, че на 20-ти и 23.06.2004г. не е въвел в националната информационна автоматизирана система – 22 бр. квитанции, по които е получил пари и това е станало, защото подсъдимият Т. е създал „паралелен брояч”. Счита, че е достатъчно да заяви, че е абсолютно безспорно доказано по делото, че такъв паралелен брояч не съществува. Абсолютно е доказано, че от работната станция, където се извършват всички дейности от подзащитния му не може да се изпрати към пощата на подс. П.Т. каквато и да е квитанция, защото там няма Интернет. Това, че многоуважаемите вещи лица твърдят, че е използван „паралелен брояч” и че парите по тези квитанции в електронната поща на Т., са присвоени, се предполага, че след като е нямало паралелен брояч, че подзащитният му би следвало да напише квитанция на работната станция, в края на работния си ден или когато и да е – да изчисти от компютъра тази квитанция и да сложи парите в джоба.

Това също се оказа, че е невъзможно – както от показанията на всички компютърни специалисти, които бяха разпитани, така и от експертизата, е ясно, че той не може да изтрие нищо в този негов компютър, а компютъра му ,след като няма записващи устройства, не би могъл да запише на диск, или нещо подобно, информацията от изтритата разписка, за да я изпрати в компютъра на Т., та да има някакво доказателство срещу него, че е откраднал някакви пари. Няма извършено престъпление по чл.201 от НК, поради което пледира по това обвинение на основание чл. 304, пр. 1 НПКсъда да признае подзащитния му за невиновен по това обвинение.

За престъпление по чл.219, ал.4,вр. ал. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, вр. чл. 26 от НК счита, че не са събрани безспорни доказателства по никакъв начин, за да може да се поддържа такова обвинение. Това го каза и прокуратурата. Допълнително към мотивите на прокуратурата в тази насока добавя, че работещите на тези работни места – „контрольори” в УПТР не могат да бъдат „длъжностни лица” по смисъла на чл.93, ал. 1, б.”а” от НК.

Самото твърдение на прокуратурата, че те са „длъжностни лица” именно по чл.93, ал.1, б.”а” от НК, а не по б.”б” на текста, сочи, че и самата прокуратура е приела, че те не са материално отговорни лица, които получават някакви средства, пазят ги, управляват ги и се разпореждат с тях.

Счита, че те са прости материални изпълнители на най-долното стъпало на дейността на УПТР, защото и самата им длъжностна характеристика е озаглавена „длъжностна характеристика на технически сътрудник-контрольор на ГКПП-К. – УПТР”.

Това, че те са прости събирачи на такси, които предават на отчетник, е видно както от длъжностна характеристика, така и от наредбата, която урежда тяхната дейност, където е казано, че те са длъжни в края на всяка нощна смяна да предават събраните суми на отчетника на ГКПП или на упълномощено друго лице.

В случая длъжностното лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б.”а” от НК е отчетникът на пункта или упълномощено за това лице. Нито едно от тези лица не е упълномощено. Това не значи, че нашите подзащитни могат да събират и да разполагат със сумите както намерят за добре, защото върху тях тежи заплахата, ако не отчетат сумите, и това бъде установено, да носят отговорност по чл. 206 от НК, което не е малко.

По тази причина счита, че те изначално не могат да бъдат субекти на престъплението по чл. 219 от НК – без да влиза в подробностите за „особено тежкия случай” и „големите размери”.

Безспорно е и всички се убедихме в това, че не можем да стъпим на здрава основа, като сравняваме данните от компютърната система на Г.П.и тези данни, които са в УПТР, поради това, че това са две компютърни системи, несвързани помежду си.

Друго би било, когато на Граничния контрол въведат номера на една кола, тя автоматично да излезе автоматично на компютъра на УПТР и служителят от УПТР да има задължението само да напише сумата от пътната такса и да замине, но тъй като двама оператори – в най-опростения вид внасят информация в компютърните системи, вероятността за грешки е огромна, както се вижда.

Например, вещите лица казаха, че сложен един по-голям интервал, или е сменен размерът на една буква, или изписана друга цифра, или малка или голяма буква – води до грешка. Ако се погледнат предоставените от Г.П.данни за влезли в страната автомобили, без никакви усилия ще се забележи, че Г.П.в своята функция да следи и влезлите пътници, изписва всички пътници, като към тях прибавя /към техните имена/ прибавя и номера на автомобила, с който са влезли – ако например в един автомобил пътуват четири пътника, номерът на автомобила ще се повтори четири пъти.

Следователно, възможността да се допусне грешка от този род е налице 4 пъти.

И ако ние до последно не можахме да накараме вещите лица, а и то е невъзможно да го направят, е да ни посочат пък номерата на автомобилите, които не са били таксувани от нашите клиенти, и номерата на автомобилите, които са влезли вътре в страната.

В подкрепа на това мое разсъждение е обстоятелството, че вещите лица са установили, че за инкриминирания период от 3 години около 30000 автомобили са били таксувани от УПТР, а не са били таксувани от Гранична полиция, което е абсолютно невъзможно - явно се касае до грешки в двете системи, които не могат да бъдат съпоставени. Поради което считам, че подзащитният ми Я.М., както и останалите подсъдими, не са извършили от обективна страна престъплението по чл. 219 от НК, поради което е излишно да разсъждаваме около субективната страна на престъплението.

Моли съда, поради горните съображения и на основание чл.304, ал.1 от НПК – да признае подзащитният ми за невиновен по повдигнатото му обвинение по чл. 219 , ал.4 ,вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Както в досъдебното производство, така и в продължителното съдебно следствие събраните доказателства не потвърждават тази правна квалификация и не може да се направи категоричен извод, че моите подзащитни са извършили престъпленията, в които се обвиняват. От страна на прокуратурата беше направен анализ на доказателствата и беше изяснена фактическата обстановка по повдигнатото обвинение и адв.Стоянов изразява пълно съгласие с доводите и становищата на Окръжна прокуратура.

Действително няма категорични доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да доказват престъпни деяния от страна на моите подзащитни.

Бяха изслушани повече от 20 свидетели, които описаха обстановката на К., и начина на работа на контрольорите. Както се изразиха началниците на ГКПП контрольорите са работили „в обстановка на организиран хаос”.

Основното доказателство по това дело е заключението на експертизата, което обаче, погледнато обективно, може да се каже, че почива на предположения. Сравнявани са групи цифри от две независими информационни системи, които са създадени и функционират за обезпечаване на различни цели. Няма никаква корелация между данните на автоматизираната система на ГКПП и системата на УПТР.

В тази връзка отбелязва, че становището на прокуратурата почива на обективния анализ на приложените доказателства по делото.

От страна на Окръжна прокуратура бяха описани различни хипотези, при които регистрацията на различни автомобили от системата на Г.П.по ред причини не са дължали заплащането на такси. Така че сравняването на цифрите на влезлите в страната автомобили - с тези, които е трябвало да бъдат таксувани, е некоректна.

Необоснована е правната квалификация на деянието като „умишлена безстопанственост”, тъй като по делото няма нито едно доказателство за умисъл, било той пряк, или евентуален.

Защитника е напълно солидарен и поддържа становищата и доводите на адв. Таков и адв. М. , но наред с това акцентира и върху следните неща, които в този дълъг процес бяха установени:

- на първо място трябва да се има предвид, че в някои случаи контрольорите – не по тяхна вина, а поради създадената работна схема, не са имали обективна възможност да обработват всички автомобили.

- От показанията на разпитаните свидетели се изясни, че има единични случаи, когато поради прекалено големият брой леки автомобили, влизащи в страната, по устно нареждане на началника на ГКПП, което се оказа, че никъде не се регистрира, част от автомобилите са били пропускани, без да бъдат обработвани на гишетата на „П.Т.Р.”.

- При честите аварии на електро-подаването през инкриминирания период се е налагало да се извършва и ръчно таксуване, а впоследствие – да се въвеждат данните в системата.

- Не е създадена ефективна система за контрол на влизащите в страната автомобили - по марки, видове, регистрационни номера, по тази причина не могат да бъдат засечени автомобили от съседната нам държава, Сърбия, които, след зареждане с гориво или на хранителни продукти, напускат страната, без да преминават през пунктовете на УПТР.

- Съгласно нормативната уредба - на влизане се таксуват само чуждестранни леки автомобили, които ще преминат през България, нямаме изградена система за проследяване на тези автомобили при напускане на страната, с оглед предвиденото в наредбата, когато се установи по безспорен начин, че не са заплатили дължимите пътни такси, следва да заплатят такса от 50 долара - при напускане на страната.

- Част от автомобилите, които влизат през страната с чуждестранна регистрация е възможно да са шофирани от български граждани , които са ги закупили от Западна Европа, същите са регистрирани от системата на Гранична полиция, но не дължат такси. Това се отнася, както каза и адв. Георгиев, за автомобилите, които са натоварени на жп-платформи, които не са малко на брой, които се въвеждат в системата на Гранична полиция, но не дължат пътни такси.

- И още нещо - в заключението на експертизата това е отразено, но следва да се има предвид, че влизащите в страната автомобили с чужда регистрация се таксуват единствено и само по устна декларация на водача на съответното МПС – за къде пътува и по кой маршрут пътува, и от тази устна декларация се определя съответно и таксата, която следва да се внесе.

Никъде не е изяснено, какво е това „пътна принадлежност”, за която се използва и за която има допълнителна такса, и къде се намират тези пътни принадлежности.

Така че сумите, които са отразени в заключението на експертизата, може да се каже, че са предположения, а тези предположения ангажират наказателната отговорност на контрольорите.

Счита, че ако се възприеме заключението на експертизата, би се нарушил чл. 303 от НПК, който гласи, че присъдите не могат да почиват на предположения.

С оглед на всичко казано, счита, че не може да се направи категоричен и обоснован извод за извършено престъпление от страна на четиримата му подзащитни, и защитата моли на основание чл. 304, ал.1 от НПК да се издаде съдебен акт, с който същите да бъдат признати за невиновни по повдигнатото обвинение.

От дадените в хода на съдебното следствие обяснения се установи, че в работата на Митнически пункт - К. има множество пропуски, които обаче по никакъв начин не могат да се вменят във вина на подзащитните ми.

Така например, се установи, че въпреки че служителите са работили по двама на смяна, компютърът, на който е било възможно да се осъществява работата, е бил само един.

Свидетелите са категорични, че предимно се е работило в кабинка, в която е имало само един компютър, въпреки, че контрольорите са били двама.

Установи се също така, че във връзка с несъвършенства в работата на програмата, при преустановяването на електричеството на границата, което понякога се е случвало както за часове, така и за дни и за цели нощи, компютрите са спирали работата си, при което таксуването ставало ръчно , издавали са се ръчни квитанции, които след това контрольорите е трябвало да въвеждат на ръка в компютрите и предвид големият им брой, напълно възможно е да се допускат технически грешки при това въвеждане. В тази връзка са свидетелските показания на свидетелите: Г., Цветков и С.. Също така свидетелят С. заяви, че се е случвало да се сменят номера на квитанции заради допуснати грешки, както и че когато един от контрольорите напусне работното си място , без да е излязъл от с-мата, то напълно възможно е неговият колега да продължи да работи с паролата, която вече е била въведена от първия.

От заключението на вещите лица от 04.04.2005г., страница 12, се установи, че един и същи контрольор издавал квитанции едновременно от две работни места, което води също до извода, че служителите са си знаели паролите и са работили с паролите на колегите си.

Има дори случаи на издавани квитанции от служители, които не са били на работа и са ползвали платения си годишен отпуск.

Има случаи, когато контрольор, който е бил на работа по график – не е издавал нито една квитанция, което безспорно сочи, че не е налице злоупотреба, а по-скоро това, че различните контрольори не са работили със своите собствени пароли, а с тези на колегите си.

Установи се също така, че работната програма е давала множество грешки по различни причини: честа смяна на нормативната база, промяна на разрешителния режим и други.

Често, дори при регистриран срив в системата се е стигало и до загуба на информация. В този смисъл са и показанията на свидетелите Оташлийски, Цветков и Ш..

Обичайна практика също така е било част от преминаващите автомобили през митническия пункт да спират и да почиват през нощта – това обстоятелство се потвърди от разпита на свидетеля С., който заяви, че през летния сезон особено, често се случвало гражданите, след като преминат входната проверка, и преди да преминат през кабините на УПТР, да спират да почиват, като поради тази причина те са влизали през работата на една смяна, а са излизали през работата на друга.

Категорично се установи, че служителите на пункта не са имали каквито и да било правомощия, за да ги отстранят принудително.

Установи се, че е имало автомобили, които са преминавали през Граничния пункт, без обаче да навлизат и без да преминават през Републиканската пътна мрежа – като целта на преминаването им е била единствено търговска.

Свидетелят С. заяви, че имало неофициално споразумение между ръководствата на пункт „К.” и Гранична полиция, съгласно което сръбските граждани е следвало да бъдат допускани до Търговските обекти, намиращи се в близост до граничния пункт, без да им се събират такси, но като бъдат регистрирани на компютърната система на паспортния контрол.

Свидетелите са категорични, че по това време на Митническия пункт не е имало банкомат, нито работещ непрекъснато банков салон, което обстоятелство се явява пречка за гражданите, които са желаели да платят по друг начин, освен в брой, пътните такси.

Освен това, случаите,в които преминаващите шофьори са отказвали да платят пътните такси, по една или друга причина контрольорите не са имали правомощия да ги санкционират, като им налагат глоби.

Практиката е била те да сигнализират органите на Гранична полиция, като много често се е случвало, докато дойдат органите, които са компетентни да санкционират гражданите, те вече са напуснали територията на пункта.

Безспорно се установи по делото, че чуждестранните автомобили с дипломатическа регистрация, както и тези, в които са се возили лица с дипломатически паспорти; автомобилите на български граждани, закупени в чужбина, както и автомобилите, изпълняващи хуманитарни мисии, са били пропускани през пункта, без да им се събират такси.

Свидетелите Оташлийски и С. заявиха, че тъй като периодът – месец април – м. август е бил изключително натоварен и често са се събирали по 3-4 хиляди автомобили на куп, е било разпоредено тези автомобили да преминават, без да им се събират пътни такси, като за целта са пускани телеграми до изходните пунктове, с които те са били уведомявани, че следва да съберат таксите.

В хода на съдебното производство не бяха събрани каквито и да е доказателства, от които да се установи, че подзащитните ми притежават качеството „длъжностно лице”, каквото законът изисква за субекта на този вид престъпление. Установи се единствено, че те са извършвали дейност на материално изпълнение.

Безспорно се установи,, че длъжностните им характеристики не са връчени по надлежния ред, че те не са били запознати с правата и задълженията си, и ако изобщо може да се приеме, че е налице „връчване” на длъжностните характеристики, то това е станало 2 месеца след датата, на която се твърди, че е извършено първото деяние.

Освен това, инструкцията, регламентираща начина за работа на митническия пункт, е приета 4 месеца след тази дата.

В обвинителния акт не са описани никакви конкретни действия от страна на подзащитните ми, от които да се направи извод, че те реално са извършили присвояване по начина, изискуем от законовата норма.

Не се установи , получените пари като пътни такси ,да са разходвани в чужд или в техен интерес, в полза на трето лице, което е различно от техния собственик. Твърдяната липса на пари се дължи на неправилно отчитане на влизащите в страната автомобили, на проблеми в работата на софтуерния продукт, както и на дадените устни заповеди за нетаксуване на определени автомобили.

Тези несъответствия обаче по никакъв начин не могат да доведат до извода, че средствата са присвоени от подзащитните ми, защото не всяка липса се базира само и единствено на извършено престъпление. За да е налице престъпление – то трябва да е доказано по несъмнен начин, като е ясно от къде произтичат вредите – от действията или бездействията на конкретно лице, които са част от изпълнителното деяние и които следва да бъдат доказани. В конкретния случай безспорно се установи, че част от преминаващите автомобили са били отчитани в нарушение на нормативните изисквания.

Изслушаните по делото множество експертизи, в по-голямата си част оспорени от защитата, не можаха да дадат категорично заключение за това: какви суми пари липсват, както по време на смяната на кой от подсъдимите – каква точно сума не е отчетена.

Вещите лица в последната комплексна експертиза приспадат суми пари от първоначално посочените в обвинителния акт, като събрани от подсъдимите, без обаче да могат да посочат – на кой от двамата подсъдими от съответната смяна следва да бъдат приспаднати тези суми.

Не се установи по категоричен начин, кой от подсъдимите за какви точно суми, за какъв размер суми следва да отговаря.

От разпита на вещите лица се установи, че са отчитани само сумите, събрани на изходните пунктове: „Дунав мост” и „Р.”, което води до извода, че тези данни са непълни и неточни, тъй като не са отчетени излизащите автомобили през другите митнически пунктове.

Така например, в едно от изготвените заключения, изслушано в съдебно заседание на 21.01.2010 г., се установи, че вещите лица не са взели предвид, че при изписване на буквите на кирилица и латиница; че при поставянето на интервали; при изписването на думите с малки или големи букви, се получават разлики, които в съвкупност водят до това, че автомобилите да бъдат отчетени като нетаксувани.

От изслушаните заключения на вещите лица не можа да се установи по категоричен начин, че на посочените в обвинителния акт дати подсъдимите изобщо са били на работа, тъй като съгласно организацията на работа, всеки контрольор в края на работната смяна попълва личен отчет за съответната дата, отчетената сума и прилага справка за издадени квитанции. Без наличието на тези документи, не може да се твърди за определен ден, че дадено лице е било на работа, както и че е изпълнявало функциите „контрольор”, а не някакви други функции на митническия пункт.

В експертизите обаче няма посочени лични отчети на контрольорите, в които да е записана сума: „00,00 лева събрани такси” и приложена справка за издадените квитанции, в която да няма вписана нито една квитанция, следователно липсват доказателства за това, че подсъдимите не са таксували посочения брой автомобили.

В експертизите съществува и друго несъответствие: съгласно вещите лица контрольорите са въвеждали данни з а квитанциите, събирали са сумите, и след това – в кроя на работния ден, са изтривали в базата данни записите за тези влезли леки автомобили.

Всички разпитани свидетели обаче са категорични, че манипулирането на веднъж въведени данни в компютърната система е невъзможно.

Установи се, че системата така е била направена и е работела по начин, че да не позволява издаването и печат на квитанция, която да не е била записана в базата данни.

Единствено съществувала възможността, при допусната грешка, квитанцията да бъда анулирана, което се описва в справката с издадените квитанции – с отбелязването, че тя е невалидна.

Заключенията на вещите лица са изготвени на база сравнение на базата данни на УПТР и Гранична полиция, въпреки че се установи, че:

• 
  На първо място, тези двете системи са несъпоставими;
  
• 
  на второ място – че има автомобили, които са таксувани от УПТР и за тях са внесени съответните суми, отчетени са от контрольорите, а данни за такива автомобили липсват в базата данни на Гранична полиция.
  

Отделно от това – следва да се има предвид и обстоятелството, че всички свидетели бяха категорични, че когато са правени ревизии и инвентаризации, нито веднъж не са установявани липси или проблеми в работата на митническия пункт.

От обективна страна – не се установи твърдяното от прокуратурата обстоятелство, че „е налице особено тежък случай”, поради което считам, че не е налице едната от двете кумулативно дадени предпоставки.

Предвид обстоятелството, че не е налице обективният елемент на престъплението, считам, че е безспорно, че не е налице и субективния момент.

По отношение на повдигнатото обвинение по чл. 201 от НК за подзащитният ми П.М. – считам същото за недоказано, тъй като, на първо място, не бяха представени каквито и да било доказателства, от които да се установи, че именно той е изпратил е-мейлите на електронната поща на подсъдимия Т.. Няма данни, че тези суми изобщо са били събрани, тоест, че са били платени от преминаващите граждани.

Установи се също така, че той не е имал каквато и да било възможност да изпрати тези данни, тъй като не само, че системата е била затворена и е нямало достъп до Интернет, но и на целия митнически пункт е нямало Интернет. Самите квитанции също не са представени, не е намерен и не се доказа съществуването на т.нар. „паралелен брояч”. Освен това се доказа, че не е било възможно да се манипулират и изтриват данните,а той не е разполагал с каквато и да е възможност за техния запис. Предвид изложеното, моля да постановите краен съдебен акт, с който да признаете подзащитните ми за невиновни.