ПОДСЪДИМИЯТ ПЕТЪР НИКОЛОВ МИРЧЕВ

От събраните множество доказателства – напротив, доказа се тяхната невинност.

На първо място, обвинението на фаза досъдебното производство се базираше само на фактите изложени в счетоводната икономическа експертиза.

В хода на съдебното следствие обаче се оказа, че информацията, която е била предоставена от Гранична Полиция, е коренно различна от тази, която допълнително беше предоставена от Г.П.в хода на съдебното следствие.

От друга страна, самите вещи лица ни разясниха, че е невъзможно данните, които се ползват от Г.П.и тези, които са им дадени от УПТР да бъдат съпоставими.

Така е защото при изписване на дадена квитанция на отделни символи – при тяхното грешно изписване дори на една буква, знак, препинателен знак – води до грешки и в броя на нетаксуваните автомобили.

Самите вещи лица не можаха да отговорят на какво се дължат тези разминавания и различия.

На второ място, установиха се множество автомобили, влезнали в един и същи час , с един и същи номер, с един и същи час и място на излизане, което обстоятелство е абсурдно.

От разпитите на свидетелите по делото се установи, че е имало множество случаи, когато дадени автомобили са влизали на територията на Република България, за да пазаруват от магазините на границата и са се връщали обратно. В такива случаи пътни такси не се събират, но лицето и неговият автомобил са записани в системата на Г.П.и този автомобил е подаден като нетаксуван.

Освен това се установи, че е имало случаи, когато автомобили са оставали да пренощуват на паркинга на границата ,като по този начин се губи връзката точно в коя смяна е влязъл автомобила и кой е пропуснал да го таксува. Това е така, защото автомобилът тръгва към вътрешността на страната вече ,когато на работа е била следващата смяна. Имало е случаи през летния период, когато се е образувала опашка от автомобили, особено по границите, особено по празниците Рамазан Байрам и други, когато са се образували километрични опашки. Тогава по нареждане на ръководството на УПТР тези автомобили били пропускани да преминат, без да плащат пътни такси за ползване на републиканската пътна мрежа, но тези автомобили са били описани от Гранична полиция. Доказа се по несъмнен начин, от друга страна, че са съществували граждани/съответно - техните автомобили, които са се ползвали с т.нар. „привилегии” – освободени от заплащането на пътни такси – това са били коли на БЧК, инвалиди, коли на ООН, , ЮСА, конвоите, дипломатически автомобили и др. такива. Всички тези автомобили не можаха да бъдат отделени по един категоричен и безспорен начин в самите експертизи от вещите лица. От тук – всички тези обстоятелства в своята съвкупност – доведоха до недоказаност на обвинението. Не можа да се установи точният размер на несъбраните суми от всеки един от подсъдимите, а както знаем, наказателната отговорност е лична.

От друга страна, бяха събрани доказателства, че в УПТР не е имало строго определен ред за събиране и отчитане на събрани такси, но за това може да се търси отговорност единствено и само от съответните лица, които са ръководители на тази служба.

В хода на съдебното следствие бяха представени длъжностни характеристики, но аз поддържам казаното от прокуратурата, че от никъде не може да стане ясно, дали тези длъжностни характеристики са били връчени на подсъдимите, дали те са се запознали с тях и кога е станало това.

От друга страна, от разпита на свидетелката Г., се установи, че всеки ден е имало отчитане на суми, като лично тя е проверявала данните, които са пристигали на нейния компютър с данните ,отразени в личните отчети на всеки един контрольор, както и данните от общия отчет. Лично тя обясни, че не е имало ден, в който да не е имало отчетена сума.

Искам да отбележа, че както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното следствие, не бяха съпоставени личните отчети на подсъдимите на хартиен носител с тези на магнитен носител, което от своя страна също довежда до недоказаност на обвинението.

Беше доказано, че не е имало практическа възможност на една работна станция да работи повече от едно лице, което обстоятелство е довело до възможността контрольорите да работят избирателно. Безспорно беше доказано, че паролите за касите, където са съхранявани печатите на автоконтрольорите, са ги знаели не само те, а началника на смяната, началниците на У.то, отчетничката на смяната и други лица. Съгласно Инструкция № НД-1560/29.04.2002г., съществува практическата възможност лицето, което не е таксувано от контрольорите на влизане в Република България, да бъде санкционирано на излизане от Република Бъгария, като заплати 50 щатски долара.

Следователно тук се поставя въпросът: защо автоконтрольорите следва да бъдат наказателно отговорни, след като съществува такава правна възможност.

Друг е въпросът, защо тази инструкция не е била спазвана. Но това са въпроси, за които трябва да носят отговорност съответните ръководители на У.то.

Другата слабост, която е имало ръководството на УПТР – е, че тя е лишила контрольорите с пряк контакт на шофьорите на автомобилите. Контрольорите е следвало да изпълняват служебните си задължения, като записват данните на квитанциите, които са им казвали шофьорите. Липсата на документ от който да може да се установи точният регистрационен номер на автомобила и неговата националност са довели и до множество грешки при тяхното възпроизвеждане и изписване.

Освен това, не е било задължително автоконтрольорите да владеят чужд език, което обстоятелство обяснява множество грешки при изписването. За разлика от служителите на УПТР, служителите на Г.П.имали личен контакт с преминаващите, те са имали възможността да вземат и сверят личните им документи, след което да ги отразят в базата данни, от тук се получава и следващото разминаване в базата данни между УПТР и Гранична полиция.

Безспорно беше установено, че Г.П.е записвала всеки един пътник в лекия автомобил поотделно и към него е зачислявала съответния автомобил, откъдето беше установено, че се получава голям брой разлика между нетаксуваните автомобили, влезнали на територията на Република България.

Автоконтрольорите не са имали правната възможност да спрат някои от шофьорите на преминаващите автомобили, който е отказал да заплати таксата.

Всички тези нередности водят до един- единствен извод: че на КПП-К. не е била създадена единна система за контрол между отделните служби, което е довело до масови злоупотреби, и затова следва да се търси отговорност на длъжностните лица, заемащи високи отговорни постове, а не на обикновения служител.

Считам, че в конкретния случай не е налице особено тежък случай, тъй като, за да бъде квалифицирано деянието като такова, следва да бъде налице особено тежко престъпление, за което липсват доказателства, и висока степен на обществена опасност на дееца.

В нашия случай моите и тримата подзащитни са хора с чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Предвид на горното, считам обвинението по чл. 219, ал.4, вр. ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за недоказано спрямо подсъдимите: Тафраджийски, Велизар Ковачев, Иван Сергеев, защото обвинението не можа да докаже по един безспорен и категоричен начин на коя дата, кои автомобили и колко на брой са влезнали в страната през инкриминирания период, за да може да се търси наказателна отговорност от лицата, че не са си изпълнили служебните задължения, като не са събрали дължимите такси.

Ето защо, предвид на горното, моля моите подзащитни Тафраджийски, Ковачев и Сергеев да бъдат оправдани.

ПОДСЪДИМИЯТ Н.М.Т.: Поддържам казаното от защитата. Нямам какво да добавя.

ПОДСЪДИМИЯТ В.А.К.: Поддържам казаното от защитника ми, нямам какво да добавя.

ПОДСЪДИМИЯТ И.Е.С.: Поддържам казаното от защитника ми, нямам какво да добавя.
АДВ. СТАНЧЕВ: Ще пледирам за подзащитните ми: Станислав Мариян Колев и Н.М.Т..

Искам да благодаря за обективната позиция на държавния обвинител, който не поддържаше обвинението спрямо всички подсъдими и чест му прави неговата позиция.

Престъплението по чл.219 от НК е най-общо стопанско престъпление и включените в него състави са субсидиарни и се прилагат само когато става въпрос до неправилна стопанска дейност, която не е изрично предвидена в друг състав.

Чл.219 от НК е социалистически закон, който в момента - мисля, че много трудно се доказва: той е от труднодоказуемите състави.

От субективна страна, чл. 219 от НК е умишлено престъпление, което може да бъде осъществено както при пряк, така и при евентуален умисъл.

На моите подзащитни Станислав Мариян Колев и Н.М.Т. е повдигнато обвинение по квалифициращия случай на чл.219, ал.4 от НК.

Конкретизацията на задълженията на подзащитните ми и на съответните длъжностни лица са предвидени в подзаконови нормативни актове, правилници, инструкции, наредби и т.н.

Считам, че обвинителният акт е изцяло необоснован.

Той е необоснован и особено откъм квалифициращия състав по ал. 4 „особено тежък случай” – за това има: Тълкувателно решение №67/22.12.1986г. на Общото събрание на Наказателна колегия на ВКС - иска се кумулативност на висока обществена опасност на престъплението и на дейците, извършващи въпросното престъпление.

В случая спрямо моите подзащитни няма такава кумулативност – т. е. обществената опасност като дейци не е във висока степен.

Обвинителният акт е необоснован и откъм това, че подзащитните ми не биха могли в конкретните условия на работа да изпълнят задълженията си за събиране изцяло на дължимите пътни такси. Ангажирането на отговорността на това умишлено престъпление предполага умишлено неполагане на достатъчно грижи за възложената им работа, нарушавайки въпросните разпоредби и задължения, свързани с длъжностните им характеристики.

Бяха разпитани над двадесет свидетели, които доказаха възможност по обективен начин, независещи от подзащитните ми – подсъдими по делото – да съберат изцяло дължимите такси.

Изводът, който се налага след разпита на свидетелите и приложените писмени доказателства и експертизи е, че обвинението по чл.219, ал.4 от НК за двамата ми подзащитни е недоказано по несъмнен начин, където императивната правна норма на чл.303 изисква по несъмнен начин доказаност на извършеното от подзащитните ми вменено деяние на умишлена безстопанственост.

Моля, въз основа на чл. 304 - подзащитните ми: Н.М.Т. и Светослав Маринов Колев да бъдат признати за невиновни и оправдани за престъплението по чл.219 в квалифициран състав - ал.4 от НК.

От така установената фактическа обстановка не е видно и не са доказани по безспорен начин обективната и субективна страна на това престъпление. Адв.Илчива споделя становището на колегите от прокуратурата. Прокуратурата задълбочено и обективно анализира фактическата обстановка. Обстоятелствата за допуснатите нарушения така и не се доказаха нито в съдебното, нито в досъдебното производство.

В самото обвинение се изброяват нарушения на разпоредбите на Инструкцията № НД-1560/2002г., която е за организиране и събиране, отчитане и контрол на пътните такси, без да се уточнява защо са разглеждат изброените нарушения като неполагане на грижи и каква е тяхната причинна връзка с тези нарушения.

Представена е длъжностна характеристика за „технически сътрудник контрольор”, което е изпълнителна длъжност. Тази длъжност не може да бъде приравнена като на материално отговорно лице, тъй като контрольорите събират тези такси и ги отчитат на отчетник, който внася таксите в банката.

Разпитаните свидетели твърдят, че са виждали автомобили, които навлизат през Гранична полиция, без да използват републиканската мрежа – за търговия на гориво.

Трябва да се има предвид също така, че на трасе „входящи леки автомобили” и „изходящи” има бензиностанция и много чужди граждани зареждат гориво и преминават през изходящото трасе, без да ползват републиканската мрежа – като, естествено, тези автомобили са в масивите на Гранична полиция.

През 2001г. е въведена Националната система за автоматизиране за събиране на пътните такси, която се установи, че има страхотно много проблеми и е несъвместима със софтуерните продукти на Г.П.е не могат да бъдат детайлизирани справките.

Установи се, че данните на софтуерите на Г.П.и тези на УПТР са несъвместими и не могат да се сравнят детайлно като информация.

Следва да са има предвид също така многото автомобили, за които са събрани такси от УПТР, но не съществуват в масивите на Гранична полиция.

Много често се случва също така спирането на електрозахранването, което създава огромни проблеми на тази система и са се издавали ръчни операции, които често не са били отчитани.

Много често не са работили бариерите и е липсвало устройство което да спира тези преминаващи леки автомобили.

Съгласно свидетелските показания на свидетеля Т., който твърди, че през този същия период 2002-2004 г. има пропускане на автомобили, без да бъдат таксувани, при екстремни ситуации, както и когато имало проблем с електрозахранването, което имало случаи на продължаване в няколко дни.

Свидетелят С. също така твърди, че неофициално са се разбрали сръбските граждани да влизат в страната, да използват, Републиканската пътна мрежа, да пазаруват, без да плащат пътни такси.

Изготвената експертиза – тази на досъдебното производство и тази в съдебното производство в частта досежно заключенията на вещите лица коренно се различават, като те се разминават и не съответстват с обвинителния акт.

Не е уредено и преминаването на автомобили с привилегирован режим, както автомобилите на К., на ООН и други, като тези автомобили на практика съществуват в масивите на Гранична полиция, естествено, не са платени такси, защото не се дължат , но няма начин да се установят кои са тези автомобили.

Видно от така изложеното, обвинението не е доказано по категоричен начин – за всеки един : какъв е размерът, за който той трябва да отговаря, и какво е неговото нарушение, поради което моли сдъда да признае подзащитните и за невиновни в извършване на престъпленията, за които им е повдигнато обвинение.

Според защитата, представителят на Софийска окръжна прокуратура направи такова по своя характер подробно и аргументирано изложение, след което може би защитниците е трябвало да излезат от залата, но процесът не го допуска. Това го казва – не, за да прави евтин комплимент, а поради обективността на колегата, който не само че не поддържа обвинението, а и изложи съображения, защо това дело не може да стигне до някакъв успешен за прокуратурата край.

Всъщност от самото начало това дело е поставено на „глинени основи”, тоест – върху факти и обстоятелства, които по никакъв начин не могат да доведат до едни безспорно доказани обвинения, поради редица пропуски както от обективен, така и от субективен характер, така и обстоятелства, които са били свързани с изградената информационна система.

В крайна сметка се стигна до положение, до когато деянията, за които са били обвинени всички подсъдими, са абсолютно не само недоказани, те са несъставомерни по текстовете, за които са предадени на съд.

Болшинството подсъдими, в това число и неговия подзащитен, е предаден на съд по чл. 219, ал.4 от НК, вр. ал.3, вр.ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК.

Обвинението поне до някъде, опитвайки се да обоснове поддържаната обвинителна теза, се сблъска с невъзможността да аргументира , дори от гледна точка на изискванията на общата част на наказателното право – формата на съучастие, която специално за подсъдимия Цолов се изразява в обвинение за съучастие под формата на съизвършителство с неговите двама колеги – Такворова и Тафраджийски. По абсолютно безспорен начин се установи, че не в състояние да се стигне до някакъв конкретен извод за индивидуалното участие на всеки един от тях в общия престъпен резултат, ако се приеме въобще, че има такъв.

От обективна страна - не може да се установи по никакъв начин, ако има пропуски, то точно на кой от тях се дължат тези пропуски – от една страна.

От друга страна, по никакъв начин не се събраха доказателства за това, тези действия да са били съгласувани и оттам вече да се приеме, че има някаква форма на съучастие, в случая – на съизвършителство.

Говори се много и за другия квалифициращ признак по ал. 4 на чл.219 от НК, затова няма въобще да се спирам на него, несъмнено не е налице „особено тежък случай”, каквито са изискванията и дефинициите по чл. 93 от НК.

Посочи се също така проблемът с обосноваването на т. нар. „длъжностно качество” по отношение на всички подсъдими, във връзка с това, че събраните по делото доказателства установяват, че съответните длъжностни характеристики, касаещи всеки един от тях са били връчени в края на инкриминирания период, от една страна, и от друга страна – че не се установява по безспорен начин, дали подсъдимите са били запознати с тези длъжностни характеристики, от което съответно от тях да произтичат съответните права и задължения във връзка с изпълняваните от тях задачи.

Защитникът няма да се спира върху всички онези „пробойни”, които така или иначе са съществували в системата, те бяха достатъчно изброени. Пробойни, които не позволяват по един обективен и достатъчно ясен начин да бъде установено точно какви, колко на брой и какви автомобили са били преминали през границите и съответно - не са били събрани съответните изискуеми от закони, правилници, инструкции- пътни такси и други сборове. Затова моли съда да постанови присъда, с която да оправдае подзащитния му Цолов с всички законни последици от това.

ПОДСЪДИМИЯТ С.Д.Ц.: Поддържам казаното от защитника ми. Няма какво да допълня.

АДВ. ТРЕНЕВ: Моли с предстоящата присъда, съда да признае за невиновен подзащитния му Р.К.Р. в извършване на престъпление по повдигнатите му обвинения.

Също се присъединява към аргументите в подкрепа на такава теза изразена както от представителя на прокуратурата, така и от колегите в защитата на останалите подсъдими, като не смята да ги повтарям.

Акцентира върху следното:

Твърди, че в самата конструкция на обвинението срещу неговия подзащитен – за бездействие, и то в съучастие, при неговите правомощия – така, както са разписани по длъжностната характеристика – е несъставомерна.

Моли съда да съобрази, че подсъдимите не попадат в някаква колективна структура с общи правомощия, при която бездействието на един и бездействието на останалите, да могат да бъдат групирани в рамките на едно общо поведение и да водят до общ съставомерен престъпен резултат.

Безспорно, по делото били установени много празноти и несъответствия, най-вече в подзаконовата нормативна уредба, регламентираща дейността на граничния контролнопропускателен пункт и в частност – дейността по пропускане на моторни провозни средства и събирането на пътните такси. За тези несъответствия отговорността е за лица, които не присъстват в залата и не може да се вмени на който и да е от подсъдимите

Безспорно, били установени редица проблеми в техническата организация, както и в дейността на информационните системи, които също не могат да бъдат свързани с основание за ангажиране отговорността на подсъдимите, но всички те – заедно, имат значение за това състояние, в което се намира дейността по събирането на пътните такси, а именно- положение, при което явно тя не е подчинена на строга регламентация и контрол по линия на последващата отчетност.Защитника няма да коментира наличието на признака по чл. 219, ал.4 от НК, тъй като следва да повтори всички аргументи на говорещите преди него, освен това, при положение, че не се доказва наличието на състава по основната норма – чл. 219, ал.1 от НК – е безпредметно да се коментирае квалифициращия състав.

Моли съда да приеме, че по делото не се установи, въпреки обема от събрана информация, тя е много размита по своето качество, и не можа да бъде доказано – кой от подсъдимите – за кое именно МПС – при така повдигнатото обвинение за бездействие, каква именно такса и в кой момент е следвало да събере. В случая не може да се подмине и липсата на типично контролни функции на подсъдимите, независимо, че те са именувани по длъжност „контрольори”, на практика съдържанието на техните действия се свежда до инкасаторска дейност. Контролните им правомощия не включват нито възможност за принудително въздействие върху преминаващите с МПС-тата си водачи, нито за някаква форма на административнонаказателна дейност, като вид контрол. Не се доказа каквото и да е бездействие от страна на подсъдимия Рангелов, което защитата свързва с липсата на основание да се ангажира и наказателната му отговорност по така повдигнатото обвинение.

Ето защо, с оглед изложеното, моли съда да приемете недоказаност и от обективна, и от субективна страна, и с присъдата да оправдае подсъдимия Рангелов.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.К.Р.: Нямам какво да допълня. Присъединявам се изцяло към казаното от защитника ми.
АДВ. ВАСИЛЕВ: Като защитник на подсъдимия П.Т.Д., моли съда да го оправдае по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.219, ал. 4 от НК.

Изцяло споделя позицията, която пространно изложе пред съда прокурора, както и тази от колегите, които са говорели преди него , поради това няма да излага подробна защитна позиция, само ще маркира основните пунктове на защита на представлявания от него подсъдим.

На първо място, неприложим е състава на чл. 219, ал. 4 от НК, тъй като случаят не е „особено тежък”, а това квалифициращо обстоятелство следва да бъде в кумулативна връзка с „големите размери”. Колегите преди този защитник подробно анализирали този проблем, затова адв. Василев само го маркира.

На следващо място - неприложим е и съставът на чл.219, ал. 3 от НК, тъй като действията или бездействията на подсъдимия П. Димитров, както и на останалите подсъдими, които са обвинени по този текст, не обективират умисъл за извършване на престъплението „безстопанственост”.В тази насока, преждеговорившите колегите също пространно са обсъдили този проблем, поради което адв. Василев ще маркира само две основания, които по безспорен начин изключват умисъла:

На първо място – таксата, която е следвало да събират подсъдимите по никакъв начин не може да бъде разглежда на като „такса-вход” на Гранично пропускателния пункт на Република България, това е такса за ползване на републиканската пътна мрежа.

Това понятие не е дефинирано по начин, който да указва параметрите на това понятие „от къде започва и къде завършва републиканската пътна мрежа, а в конкретния случай е налице едно фактическо обстоятелство, което в огромна степен компрометира обвинителната теза, а именно: по делото е безспорно установено, а това е и ноторно известно обстоятелство, че на самия КПП има голям паркинг и в непосредствена близост към него са прилежащи пространства, които обслужват магазини и бензиностанции.

Ноторно известно е, че в инкриминирания период от време изключително голям брой граждани на съседна нам държава са преминавали именно през този контролно-пропускателен пункт, с явно афишираното намерение да влязат в страната единствено и само, за да пазаруват от тези магазини, които са непосредствено прилежащи към граничен контролно-пропускателен пункт или да зареждат автомобилите си, или да пазаруват гориво от непосредствено намиращи се бензиностанции.

Това ясно афиширано намерение, с неговите разновидности, а именно: тези граждани на съседната нам държава да оставят автомобилите си на паркинга, непосредствено до пункта, и след това да се предвижват с таксита, за да пазаруват от близките места, и класическият пример на влизане и незабавно излизане от същия пункт, след съответното зареждане с бензин или пазаруване на различни стоки, е създавал принципния проблем: подлежат ли тези водачи на автомобили на заплащане на съответните пътни такси?

В хода на съдебното следствие се събраха доказателства, че този въпрос е конкретно обсъждан на съответните оперативки и е било изразено становище, че в тези хипотези не се дължи заплащане на такси.

При това положение няма как да бъде вменено, и то под формата на обвинение за умишлено деяние, на граничните контрольори несъбирането на такси.

Второто обстоятелство, което категорично изключва умисъла за извършване на безстопанственост, е нормативната уредба към инкриминирания период, която е позволявала събирането на пътни такси не само на влизане, но и на излизане от страната, тоест, няма как едно лице, контрольор на входния пропускателен пункт , да формира умисъла и ясното съзнание, че лицето, което то не е таксувало, няма как да бъде нетаксувано и съответно санкционирано при излизане от страната.

С оглед това, моли съда да приеме, че пристъпните състави по чл. 219, ал. 3 и ал. 4 от НК не следва да бъдат прилагани поради липса на извършено престъпление.

В теоретичен план може да се обсъжда единствено в рамките на тази фактология, която е очертана в обвинителния акт, хипотезата на чл. 219, ал.1 от НК – която хипотеза попада под действието на Закона за амнистия от месец април 2009 г.

По тази причина , защитника моли съда или да признае подзащитния му за невинен и по това обвинение по ал.1 поради недоказаност, като извеждам тази недоказаност от липсата на безспорно установен брой случаи и липсата на безспорно установяване на точен размер щета, тъй като, както е казал и колегата, който говорел преди адв.Василев, обвинението не визира конкретни случаи, не визира конкретни действия или бездействия на конкретно лице, тъй като говорим за служители, които са по едно и също време на работа в смяна от няколко души, не визира конкретни водачи, които е следвало да бъдат поканени да платят съответните такси.

Тоест, единственият процесуален изход от тази недоказаност на конкретните деяния, на конкретната щета, е оправдаването.

В случай, че съда приеме причинена щета, вследствие на бездействие, в рамките, в които прокуратурата е посочила, разбира се, в хипотезата на ал.1 на чл. 219 от НК, моли съобразно, чл. 24, ал.1, т. 2 от НК – да се прекрати производството, поради амнистия.