V. ФИНАНСОВО ОСИГУРЯВАНЕ НА ПЛАНА ЗА ДЕЙСТВИЕ

Финансови средства, необходими за реализацията на мерките, предвидени в НПД/х.лв./

Таблица 2

Таблица 3

В Националния план за икономическо развитие на страната 2000 – 2006г. са предвидени около 5,5 милиарда лева за изпълнение на мерки, свързани с опазване и подобряване на състоянието на околната среда /Таблица 4/. Потенциалните източници на тези средства са основно РБ; НФООС и ОбФООС; програми на ЕС, подпомагащи действия в областта на опазването на околната среда; както и средства на производствените предприятия и фирми, предлагащи услуги от сфери, имащи отношение към опазване на околната среда – водоснабдяване и пречиствани на отпадъчни води, събиране и транспортиране на отпадъци и др.

Анализ на необходими средства за изпълнение на НПД и средства, предвидени в НПИР 2000-2006г. – сектор “Околна среда” /х.лв./

Анализът на необходимите и предвидени разходи за околна среда показва, че около 17% от необходимите разходи за реализацията на Плана не са осигурени, като най-много допълнителни средства ще трябва да се насочат към инвестиции в областта на управление на водите – подсектор водоснабдяване /допълнително необходими са 550 милиона лева/, и към изпълнение на мерките, свързани с институционално изграждане и укрепване на административния капацитет /необходими са допълнително около 2.5 милиона лева /Таблица 5/.

Анализ на необходими средства за изпълнение на НПД и средства, предвидени в НПИР 2000-2006г. – сектори “Управление на отпадъците”, “Опазване чистотата на атмосферния въздух”, “Управление на водите” и “Институционално изграждане и укрепване на административния капацитет” /х.лв./

Допълнително необходимите средства за изпълнението на мерките, залегнали в Националния план за действие от подсектор водоснабдяване биха могли да се осигурят чрез привличане на частни инвестиции чрез прилагането на механизма за отдаване на концесия или други алтернативни приватизационни механизми и чрез заделяне на допълнителни средства от РБ.

Добър пример за такова взаимодействие е подписаното с Холандия през 1999г. Споразумение за сътрудничество при изпълнение на проекти за съвместно прилагане съгласно чл.6 от Протокола от Киото към РКОНИК.

В Т О Р А Ч А С Т

I. СЕКТОРЕН АНАЛИЗ
I.1. ВОДИ

ВОДНИ РЕСУРСИ

Албания – 13.700 куб.м

бивша Югославия – 5.840 куб.м

Гърция – 4.500 куб.м

България – 2.500 куб.м

Вътрешни и външни водни ресурси на човек/годишно:

Албания – 15.380 куб.м

бивша Югославия – 10.670 куб.м

Гърция – 5.340 куб.м

България – 2.570 куб.м

Експлоатационен индекс

Албания – 6%

бивша Югославия – 7%

Гърция – 12%

България – 43%
Годишните водни ресурси за страната, без повърхностния отток на река Дунав, възлизат на около 19,5 млрд. куб.м.. В последните десетилетия в България се регистрира намаляване на количеството прясна вода, получавана чрез хидроложки цикъл. Средногодишният отток за периода 1961-1999 г. е с 6,7% по-малък в сравнение с периода 1935-1984 г.. Особено съществено е намалението на оттока през периода 1985-1995 г., с около 40%. Наличните водни ресурси са неравномерно разпределени върху територията на страната. Неравномерност се наблюдава, както в сезонен, така и в годишен аспект.Тази тревожна ситуация е съчетана с неоправдано голямо водоползване. Причините за него са различни като по-главните са: сравнително ниското технологично равнище на индустрията; водоемки производства; изключително високо ниво на загуби по водопреносните мрежи; манталитета на населението и др. В допълнение към всичко това трябва да прибавим и проблемите, свързани със замърсяването наводите във водните обекти.. Резултатът е ситуацията, която най-общо можем да наречем рискова за социално-икономическото развитие на страната. Последното означава, че не дотам големи промени в количеството на валежите и на водния баланс на страната може да доведе до създаването на обективни пречки пред икономическото развитие на определени региони, както и да затрудни ежедневния живот на хората там.³⁰

Иззетите водни ресурси в страната за 1999г. са около 2,9 млрд.куб.м. годишно, от които 2,1 млрд.куб.м. от повърхностни водоизточници и 0,8 млрд.куб.м. от подземни водоизточници. Това количество от своя страна се разпределя както следва:

Около 0,95 млрд.куб.м. са иззетите водни количества от собствени съоръжения на стопанските единици.

Към тези данни следва да се прибави и количеството вода, използвано от ВЕЦ и АЕЦ, която според данни на НСИ е 9300 млн.куб.м. годишно при разпределение – 4243 млн.куб.м.вода за охлаждане и 5057 млн.куб.м. вода за производство на електроенергия.

Водоснабдяване

В същото време един от основните проблеми стоящи пред населението на много региони в страната е режима в питейно-битовото водоснабдяване. В момента с режим на водоснабдяване са 493 населени места, с население 1 167 608 жители. С най-много населени места с режим на водоснабдяване са областите – Враца, Габрово, Перник, Благоевград и Монтана. Много характерни са кризите във водоснабдяването за голяма част от населените места, разположени по западните склонове на Рила планина. Този район е с най-голям излишък на вода (оттокът надвишава потреблението около 8 пъти в годината с 90% обезпеченост на оттока). Липсват акумулиращи обеми така , че в сухи години водоснабдителните системи на населените места страдат от хроническа липса на вода (гр.Дупница, гр.Благоевград, гр.Перник, гр.Кюстендил), независимо от това, че през пролетното пълноводие, милиони кубически метри вода изтичат неоползотворени извън пределите на страната. В аналогична ситуация се намират и редица други големи градове на страната – Враца, Монтана, Ловеч, Троян, Плевен, Габрово, Севлиево, Трявна и други.

В населените места, които за питейно-битово водоснабдяване ползват нерегулирани речни води, почти всяка година се въвежда ограничителен режим на водоснабдяване. Продължителността и степента на ограниченията се обуславят от режима на водния отток в реките.
В същото време като цяло качеството на питейната вода е добро. Разбира се съществуват известни локални проблеми със замърсяване на питейни води с желязо, манган или кадмий. В някои селскостопански райони са установени повишени концентрации на нитрати (включително във водоизточници за питейно-битово водос­набдяване на около 3% от населението).

Националната водоснабдителна система включва следните основни инсталации:

• 
  50 000 км. градска водоснабдителна мрежа
  
• 
  24 000 км от извънградска водоснабдителна мрежа
  
• 
  10 язовира
  
• 
  52 пречиствателни станции за питейна вода, с общ капацитет от 20 куб. м в сек. като основната форма на дезинфекция е чрез хлор
  
• 
  5900 резервоара
  
• 
  3850 помпени станции
  

Около 81% от водоснабдителната мрежа е изградена с азбесто-циментови тръби, 16.7% стоманени и поцинковани тръбни инсталации, и 2% чугунени тръби, и още 0.3% бетонни тръби.

Таблица 1: Количества ползвана вода от населението по населени места³² :

Таблица 2: Избрана информация за публичното водоснабдяване³³

Основната причина за наблюдаваните тенденции е спада в индустриалното потребление.

Въпреки това намаление анализите показват, че има голям резерв за по- икономично използване на водните ресурси. На първо място това може да стане по пътя на намаляване на общите загуби на вода по водопреносната мрежа. Загубите на питейни води по някои оценки възлизат на около 57 %. Загубите на питейна вода най-често се дължат на пукнатини в азбесто -циментните тръби (които са в експлоатация в продължение на повече от 20 години), водонапорната система и липсата или невъзможност за сервизно обслужване. Проблем е и неточно измервателно оборудване за отчитане на водна консумация и незадоволителен контрол на водоснабдителните системи, както и недостатъчен годишен и многогодишен буферен капацитет.

В същото време фактическото потребление на вода от жител намалява главно поради увеличаващата се цена на водата и подобрената точност на измерванията.

Канализационни системи и пречистване на отпадъчни води

Изградената до момента улична канализационна мрежа е 7718 км, а общо с външните колектори – 9150 км. От тях само 400 км са в селата. Броят на канализираните населени места е 272, от които 167 града и 105 села. Общият брой на градовете е 237, където живее около 70% от населението. Делът на селищата с изградена канализация от общия им брой е около 70,5%, а на канализираните села – 2,1%.

Спрямо улиците на всички градове изградената канализация е 48,5% от дължината на уличната мрежа, а в селата 0,6%. Канализационните мрежи са преобладаващо смесени, основно гравитачни и са изпълнени от бетонови и стоманобетонови тръби. Над 20% от същите се нуждаят спешно от пълно подновяване. Над 40% от тях са изградени в периода 1960 – 1965 год. Същите не са в състояние да поемат нарасналия дебит на отпадъчни води и се нуждаят от основна реконструкция.

Експертни оценки сочат, че инфилтрацията на подпочвени води е значително по-висока в сравнение със западните страни. Поради претоварване, на редица места се наблюдава изпускане на отпадъчни води в сухо време през преливниците на смесените канализации в реките. Освен незадоволителното техническо състояние на канализационните мрежи и недостатъчната им изграденост, често липсва съвместимост между изградеността на канализационните системи и съществуващите пречиствателни станции за отпадъчни води. Някои от пречиствателните станции са претоварени, а други работят с непълен капацитет.

Към 1998 г. в страната са изградени 52 броя градски пречиствателни станции за отпадъчни води, от които 13 броя са с механично пречистване на водите, а 39 и с биологично пречистване. Те обслужват 35.7% от населението на страната. По този показател България е съпоставима с Унгария (31%), Полша (37%), Испания (32%) и е сравнително по-добре от Гърция (11%) и Португалия (22%) и много по-назад в сравнение с Дания (98%) и други страни-членки на ЕС.

От 97 населени места с над 10 000 жители 24 имат ГПСОВ. В градовете с над 50 000 жители, които са 28, в 13 има изградени ГПСОВ. В град Казанлък пречиствателната станция е завършена и предстои въвеждането й в експлоатация. В Шумен е изградено механичното стъпало и се подготвя строителството на биологичното стъпало . За почти всички останали градове от 13-те във вътрешността на страната се подготвят проекти за стартиране на строителството.

Към тази картина може да се добави още необходимостта от разширение, реконструкция и модернизация на вече изградените станции, които работят под проектния си капацитет поради редица пропуски: несъгласуваност на изграждането на канализационната мрежа и довеждащите колектори с ГПСОВ; недовършено строителство на всички съоръжения от технологичната схема на станциите, главно тези за третиране на утайките; многогодишна експлоатация по т.н. временни схеми (например без първично утаяване поради невъзможност да се третират всички утайки); липсата на синхронизация в производителността по пътя на водата и тази за третиране на утайките; пропуски и грешки в проектирането; грешки при строителството; ниско ниво на подготовка на персонала; неправилна експлоатация на станциите; ниско ниво на автоматизация при управлението и контрола на процесите; неизпълнение на необходимите ремонтни работи на съоръженията.³⁴

През 1997 год. в страната са били в реална експлоатация петдесет и една градски пречиствателни станции с проектиран капацитет от 1,852,778 куб. м / ден. Поради недостигът на отпадъчни системи и частичното използване на пречиствателните системи, действителният работен капацитет възлиза на 1 183 676 куб. м/ден, докато фактически са третирани 1 183 676 куб.м/ден, което е около 64% от проектните капацитети.

През 1998г. 75% от общия обем отпадъчните води, заустени в повърхностни води и морето са от обществените канализации на населените места. От тези обеми 20% са от стопански единици, заустени в тези канализационни системи.

Относителният дял на отпадъчните води, генерирани от стопанските единици през 1998 г. по отрасли е както следва:

88.4% от промишлеността, включително:

• 
  10% добивна промишленост;
  
• 
  67.9% индустриални процеси (най-вече химия, рафинерии, металургия);
  
• 
  9.2% производство на енергия;
  
• 
  1.2% строителство
  
• 
  3.1% селско и горско стопанство;
  
• 
  8.0% други сектори на икономиката.
  

В същото време общият обем на третираните отпадъчни води от общия обем на отпадъчни води е постоянен – около 62-64%.

Проблем в това отношение представлява образуваното количество утайки от пречиствателни станции за отпадъчни води (Виж фигура 2.2.). За 1998г. общото количество е около 2 млн.т..

Качество на повърхностните води и басейни

Таблица 6: Качество на повърхностните води³⁷

Сравнителни данни: за Полша, например, по отношение качеството на повърхностните води са следните: нито един участък от реките не попада в първа категория; във втора категория попадат 0.5% от реките, 13.8% - в трета категория и 85.7% - извън трета категория или са замърсени над стандартите ³⁸.

Процентът на пробите от крайбрежни морски води, които отговарят на изискванията на европейските изисквания (Директива 76/160/ЕЕС), както и на националните изисквания за периода 1992 – 1998 год. е 64%. Последното може да се оцени по-скоро положително доколкото състоянието на Черно море като затворен водоем зависи изключително силно от вливащите се големи реки, които като цяло са силно замърсени³⁹.

Качество на подземните води

Национална система за мониторинг на водите

Повърхностни и подземни води⁴⁰

Мониторингът и докладването за екологичното състояние (качеството) на повърхностните и подземните води е функция на МОСВ чрез Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) и Регионалните инспекции за околна среда и водите (РИОСВ) към МОСВ.

Мрежите за мониторинг на количеството на валежите, повърхностните и подземни води се експлоатират от Националния институт по метеорология и хидрогеология при БАН. В тези мрежи са включени:

• 
  292 дъждомерни станции;
  
• 
  209 станции за повърхностни води (ХМС);
  
• 
  431 бр. пункта за подземни води, в т.ч. 106 извора.
  

ИАОС методически ръководи провеждането на мониторинговата дейност за качеството на водите от РИОСВ,. ИАОС анализира получените резултати от РИАОСВ, обобщава данните и изработва тримесечни и годишни доклади за екологичното състояние на повърхностните и подземните води в страната, както и за състоянието на отпадъчните води. Тези доклади се съхраняват в библиотеката на МОСВ и са достъпни за обществеността.

Регионалните инспекции за околна среда вземат проби и правят анализи във всички райони извън София. Те докладват данните на ИАОС.

Пробите се вземат от широка мрежа от 253 пункта, ситуирани равномерно на територията на страната в съответствие с критериите на Европейската агенция по околна среда на ЕС, а именно:

• 
  определяне влиянието на антропогенното въздействие по протежение на водоприемника чрез включване на фонови пунктове, отразяващи естественото състояние на качествата на водите на даден водосбор (10% от общия брой пунктове за дадена страна);
  

• 
  установяване товарите при провеждане на мониторинга на водите чрез включване на количествените характеристики на водата;
  
• 
  определяне на референтните пунктове на мрежата, равномерно разпределени върху територията на речния басейн ( един пункт на всеки 1000 кm²);
  
• 
  включване на стоящите води (езера и язовири с площ на водната повърхност над 10 кm²);
  
• 
  определяне на трансграничния пренос чрез включване на трансгранични пунктове, разположени на трансграничните реки;
  

отделяне на контрола на източниците на замърсяване от контрола на имисиите.

Пробите за оценка на качеството на подземните води се вземат от 213 пункта.

Пробовземането и анализите се извършват в съответствие с изискванията на ЕС. Въпреки това обаче не всички компоненти, определени в правото на ЕС, се измерват.

В ИАОС и във всеки РИОСВ има (около 15) лаборатории, оборудвани (основно) през последните години със съвременна апаратура. Те са в състояние да изпълняват сегашните изисквания и по всяка вероятност и изискванията, произтичащи от прилагане на правото на ЕС.

Според наличните данни персоналът е компетентен и добре обучен. В някои лаборатории на РИОСВ обаче той е недостатъчен.

Недостатък на сегашната система е, че лабораториите не извършват официална система за качество. Въвеждането на такава система би подобрило достоверността на събраните данни. Лабораториите обаче участват в сравнителни дейности в рамките на програмите Гуалко, Дунав и АКВАКОН и те показват висока степен на достоверност на данните.

Питейна вода⁴¹

Мониторингът и докладването на качеството на питейната вода е функция на МЗ чрез Дирекция “Здравна профилактика и държавен санитарен контрол” и Хигиенно-епидемиологичните инспекторати (ХЕИ).

ХЕИ вземат проби, правят анализи и определят действията, които трябва да се предприемат в случаи на неспазване на изискванията, налагат глоби и издават заповеди за затваряне на водоизточници. Пробите и анализите отговарят на българските стандарти, все още обаче има показатели включени в европейските изисквания, по които не се провеждат измервания.

На всеки две седмици инспекциите представят доклад на МЗ и на съответните общини за общия брой взети проби и броя на случаите, които не отговарят на изискванията. МЗ обобщава тези резултати за всеки район в годишен доклад, като дава процента на неспазените изисквания за всеки район. В доклада се дава също информация за предприетите действия, включително брой наложени глоби и затворени водоизточници. Копия от годишния доклад на МЗ се предават в ХЕИ. Докладите за качеството на питейната вода не са публично достъпни.

Съществуват 28 регионални ХЕИ и 120 лаборатории в цялата страна. Голяма част от лабораториите са аккредитирани или са в процес на акредитация. Съоръженията и оборудването се смятат за неподходящи за съблюдаване на европейските изисквания за мониторинг и докладване. Въпреки това, според наличната информация персоналът е добре обучен, квалифициран и достатъчен, за да изпълнява европейските изисквания за мониторинг и докладване. Съществува възможност броят на лабораториите да бъде намален.

Фирмите ВиК също извършват контрол на качеството на питейните води, притежават собствена бази данни и си взаимодействат с ХЕИ.

Отпадъчни води

Към момента в преобладаващия брой случаи качеството на отпадъчните води от точковите източници на замърсяване на повърхностните течения и басейни се извършва от РИОСВ. Все още малко от тези източници са изградили собствени системи за мониторинг на качеството на изпусканите отпадъчни води. Съществуват и предприятия, които нямат монтирани системи за отчитане количеството на изпусканите отпадъчни води.

Сериозен проблем към момента е че данните от хидроложкия мониторинг, които се събират и съхраняват в НИМХ на БАН не са свободно достъпни за РИОСВ, а те се нуждаят от тези данни, за да оценяват качеството и количеството на речните води.
Водни компании в България⁴²

48 водни компании предоставят водоснабдителни и канализационни услуги. От тях 20 обслужват по една община, а 28 са регионални и обслужват между 3 и 20 общини.

Всички компании са регистрирани по Търговския закон като: 27 компании са еднолични дружества с ограничена отговорност; 20 компании са дружества с ограничена отговорност и 1 компания е акционерно дружество.

Собствеността върху компаниите е разпределена по следния начин: 9 компании са 100% държавна собственост; 19 компании са 100% общинска собственост; 20 компании са съвместна собственост на държавата и общините, като държавата притежава 51% от собствеността.

Структурата на много водни компании скоро беше променена. Много водопроводни и канализационни компании (ВиК) сега са създадени като смесени дружества, в които общината или държавата има контролен дял. Последното обяснява защо към настоящия момент цените за услугата отвеждане и пречистване на отпадъчните води не покриват реалните разходи за предоставяне на услугата.

В бъдеще, възможностите за участие на частния сектор ще зависят от решаването на тези и други диспропорции. За сега в България предоставянето на водни услуги от частния сектор е все още в зародиш. Община София с помощта на ЕБВР сключи договор за концесия. Като изключим тази инициатива, няколко по-малки общини разглеждат възможности за участие на частния сектор за подобряване на ефективността на ВиК услугите. Наблюдава се и трайна тенденция на възстановяване на познатите в миналото “водни синдикати” , представляващи сдружения на ползвателите на вода за напояване. Всичко това както и направените за целта проучвания дават увереност да се твърди, че съществува интерес от различни чуждестранни водни компании за получаването на концесии. Очаква се през следващите няколко години да стартират процесите на даване на концесии и сключването на договори в тази сфера. Допълнителен стимул за протичането на такива процеси е решаването на въпросите свързани с: ниската ефективност на събираемостта на сметките (около 40% - 70%); липса на предварителна или стандартна форма за концесия или договор за експлоатация и поддръжка; липса на ефективен механизъм и гаранции за защита на инвестициите; много бюрократични процедури; слаба оценка на търговете и прозрачност при избора на победител в търга и др.

Законодателство

Новият закон за водите беше приет от Народното Събрание на 13 юли 1999 г. и влезе в сила от януари 2000 г..Законът за водите беше разработен с цел осигуряване на:

• 
  единно и балансирано управление на водите като общонационален неделим природен ресурс, в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчивото развитие на страната;
  
• 
  ясно и точно определяне на собствеността върху водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения;
  
• 
  регламентиране на реда за водоползване и ползване на водните обекти и процедурата за издаване на разрешителни за ползване на водите и водните обекти;
  
• 
  стимулиране на организираното водоползване, чрез създаване на възможност за образуване на водни сдружения;
  
• 
  децентрализация на управлението на водните, чрез създаване на съответните административни структури на ниво речен басейн;
  
• 
  хармонизиране на българското законодателство с правото на Европейската общност в областта и на околната среда.
  

Регламентирани са 4 района за басейново управление на водите – Дунавски с център гр.Плевен, Черноморски с център гр.Варна, Източно Беломорски с център гр.Пловдив и Западно Беломорски с център гр.Благоевград.

Основните документи за управление на водите са плановете за управление на речните басейни и Националния водностопански план⁴³. Плановете за управление на водите подлежат на обществено обсъждане. Съветите на басейните играят водеща роля при изработването на плановете за управление на речните басейни. Членовете на съветите са представители на всички видове водопотребители, от промишления сектор, от неправителствените организации и други. Децентрализацията на планирането на управлението на водите цели устойчивото управление на водните ресурси, баланс между интересите на всички водопотребители и цялата общност и съблюдаване на изискванията за добро екологическо качество на водите. Забавянето на процеса на създаване и функциониране на басейновите съвети ще отложи в времето реализацията на една много важна предпоставка за постигане на поставените цели, а именно качеството и количеството на водите да бъдат управлявани съвместно.

Идеята за съвместно управление на качеството и количеството на водите бе заложена и с регламентирания и действащ разрешителен режим за използване на водите – водоползване и ползване на воден обект, в т.ч. и заустване на отпадъчни води.

На практика за първи път от новата история на страната, водата се разглежда като национален стопански ресурс и за използването й се заплаща такса.

Към момента съществуват 12 взаимозависими наредби, които свързват всички директиви на ЕС, отнасящи се до водния сектор с националното законодателство⁴⁴, като голяма част от тях и други подзаконови нормативни актове са приети или са в процес на приемане. Следователно може да се направи извода че като цяло приключва процеса на хармонизиране на законодателството в сектор “води” с правото на ЕС. Нещо повече съществува нормативно уреждане на управлението на този сектор и по въпроси, които не са свързани с европейското право, но имат важно национално значение.

В резултат от усилената законотворческа дейност в този сектор и възприетите нови подходи за управление на водите се чувства необходимост от създаване на нови институции – Басейнови дирекции за управление на водите и Басейнови съвети. За сега реалният процес на създаването им може да бъде оценен като недостатъчно интензивен.

Законът за водите въведе ясна разпределение на правата и задълженията на институциите⁴⁵ по отношение на управлението на водите. Беше възприет подходът на една водеща институция с цел интегрирано и ефективно управление на водите – това е Министерството на околната среда и водите. В тази връзка е необходимо повишаване на капацитета на министерството за да може да посрещне новите предизвикателства в тази област.

ИЗВОДИ:

1. 
   Прието е съвременно законодателство в сектора “Води”, като процеса на хармонизиране с правото на ЕС е пред приключване.
   
2. 
   Приета е и се изпълнява програма за необходимите мерки за осигуряване на вода за питейно- битово водоснабдяване и напояване, както и за запазване на водните ресурси за периода 2001-2010 год.
   
3. 
   Разработена е и се изпълнява национална програма за изграждане на ГПСОВ в населени места с над 10 хил. еквивалентни жители.
   
4. 
   Поставено е началото на изграждането на единна система за управление на количеството и качеството на водите на басейнов принцип
   
5. 
   Висока степен на изграденост на водопроводната мрежа - за 99% от населението е осигурена доставката на питейна вода, чрез водоснабдителни системи.
   
6. 
   Като цяло, качеството на питейната вода е добро.
   
7. 
   Значително намаление на годишното потреблението на вода на жител през последните години.
   
8. 
   Водите в почти половината от дължината на реките в страната е с много добро качество, а другата част - със сравнително добро или лошо качество.
   
9. 
   Като цяло, подземните води са с добро качество.
   
10. 
    Около 2/3 от крайбрежните води отговарят на нормативните изисквания.
    
11. 
    Съществува трайна тенденция за нарастване дела на пречистваните отпадъчни води.
    
12. 
    От всички третирани отпадъчни води, около 25% се пречистват само механично, а останалите и биологично.
    
13. 
    Въпреки сравнително малкия брой изградени градски пречиствателни станции за отпадъчни води, процентът на пречистваните води от канализационните системи е сравнително голям.
    
14. 
    Около 60% от формираните отпадъчни води от предприятията се пречистват.
    
15. 
    Съществува добре организирана система за мониторинг на качеството на повърхностните води.
    
16. 
    Въведена е контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води.
    
17. 
    Нормативно е обезпечено стопанисването на минералните води, изключителна държавна собственост и се прилага процедурата за предоставянето им за ползване.
    
18. 
    Въведена е такса за водоползване, като икономически регулатор за рационално използване на водите.
    
19. 
    Все още не са изградени административните структури за управление на водите на басейнов принцип.
    
20. 
    Липсва необходимата компетентност за управление на водите и водните обекти- общинска собственост.
    
21. 
    Недостиг на води с питейни качества и целогодишен или сезонен режим на водоснабдяване в много населени места.
    
22. 
    България е слабо обезпечена с водни ресурси, в сравнение със страните от Европа
    
23. 
    Разпределението на водните ресурси в отделните поречия на територията на страната е неравномерно, както в сезонен, така и в годишен аспект.
    
24. 
    Годните за ползване напоителни и отводнителни системи работят с малка част от капацитета си.
    
25. 
    Налице са значими ерозионни процеси по бреговете и руслото на р. Дунав в резултат на работата на ХТК”Железни врата”. Налице са и значителни абразионни процеси и свлачищни участъци.
    
26. 
    Коефициентът на полезно използваната вода остава малък и прогресивно намалява през последните години.
    
27. 
    Висока степен на амортизация на водопроводите и високи загуби на вода.
    
28. 
    Липса на ясна национална политика и програма по отношение на приоритетите за изграждане на канализационни системи.
    
29. 
    Съществуват известни проблеми с мониторинга на качеството на питейните води - има нужда от допълнително оборудване на лабораториите, включване на допълнителни показатели за измерване, увеличаване на честотата на пробовземане, необходимост от осигуряване на публичност на докладите за питейните води.
    
30. 
    Много малка част от предприятията имат система на собствен мониторинг на качеството на изпусканите отпадъчни води и измервателни устройства за количеството им.
    
31. 
    Мониторингът на количеството на водите е извън системата на МОСВ.
    
32. 
    Навлизането на частния сектор в сферата на В и К услугите е в самото начало.
    
33. 
    Цената на услугата за пречистване на води не покрива ескплоатационните разходи на пречиствателните станции за отпадъчни води.
    
34. 
    Изградените ГПСОВ работят с незадоволителен капацитет и ефект на пречистване, поради амортизация на съоръженията.
    
35. 
    Необходими са огромни инвестиции за решаване на проблема със сезонния или целогодишния недостиг на питейни води в редица региони в страната, както и за пълно прилагане изискванията на правото на ЕС в сектор “Води”.
    
36. 
    За част от водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване липсват учредени санитарно- охранителни зони, а където има такива, в определени случаи не се спазват охранителните режими.
    
37. 
    Изостава процеса по реализация на националната политика и програма за решаване на проблемите с недостига на питейна вода за населението.
    
38. 
    Съществува опасност от развитие на еутрофикационни процеси на част от крайбрежните езера в България.
    

Каталог: AWCadmin -> tiny mce -> plugins -> imagemanager -> files -> programi
programi -> Програма за опазване на околната среда 2008 2013 г
files -> О б щ и н а н е с е б ъ р п р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община несебър настоящата програма
files -> Отчет за изпълнението на общинска програма за опазване на околната среда за 2015 г.; Отчет за изпълнението на общинска програма за управление на отпадъците за 2015 г
files -> Общи положения Този правилник оределя дейността на приюта и механизмите за нейното осъществяване. Съобразен е с всички действащи в момента нормативни актове – звмд, обнародван в държавен вестник брой №87 / 11
files -> Изграждане и рекострукция на водоснабдителната и канализационна инфраструктура в общината

Изтегляне 3.96 Mb.

Сподели с приятели: