Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г
Изтегляне 3.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Баланс на земите по основни фондове
- Конфликти
- Ветрова ерозия
ИЗВОДИ:
I.3. ПОЧВИ Баланс на земите по основни фондовеОбщата територия на РБългария възлиза на 11090971.7 ха и се разпределя както следва: - земеделски земи – 6 417 364.8 ха или 57.9% спрямо общата площ (при 57.2% за предходната година); - земи в горския фонд – 3 658 456.5 ха или 33% спрямо общата площ (при 33.7% за предходната година); - населени места и др. урбанизирани територии – 466 303.5 ха или 4.2% спрямо общата площ (при 4% за предходната година); - водни течения и водни площи – 201 126.0 ха или 1.8% спрямо общата площ (при 1.8% за предходната година); - територии за добив на полезни изкопаеми – 277 470.6 ха или 2.5% спрямо общата площ (при 2.6% за предходната година);
Регистрираните слаби промени при отделните видове територии са в съответствие с въведения разрешителен режим за промяна предназначението на земите. Министерство на земеделието и горите е отговорното ведомство за издаването на тези разрешителни при участие и на представители от МОСВ. Общото количество на земеделските земи с променено предназначение за 1998 г. е 759.19 ха. Същите са изключени от земеделския фонд, като голямата част от тях са нископродуктивни и некатегоризирани земи. Допълнително от земеделския фонд са изключени 21.34 ха и включени в Застроително регулационни планове на различни селища в страната.
Към 31.12.1998 г. от добив и първична преработка на невъзстановими природни богатства са нарушени общо 23337.30 ха земи от земеделския и горския фонд, а са рекултивирани общо 7887.06 ха. През 1998 г. са нарушени 330.59 ха, като за 1997 г. те са били 577 ха. Рекултивираните нарушени земи за 1998 г. са 230.66 ха, като сравнение за преходната година те са 406 ха.
Наблюдава се намаляване на нарушените земи (както и на рекултивираните такива ), което е в резултат на приетия Закон за опазване на земните богатства, който регламентира всички дейности по добива и възстановителните мероприятия. Деградация на земите и почвите Ерозия на почвите (водна, ветрова, иригационна). Ерозията на почвата е един от най-сериозните деградационни процеси в страната. Проблемните територии по отношение на ерозията се запазват така, както са визирани статистически преди повече от десет години. По Националната програма за борба с ерозията се провеждат наблюдения и мониторинг, въз основа на които са регистрирани около 100 региона за водна ерозия и около 25 региона за ветрова ерозия. Водна ерозия. На водна ерозия са подложени всички обработваеми земи с наклон над 6 градуса или това са приблизително 4823011 ха, което представлява около 72% от обработваемите земи и 43% от общата площ на страната. От тях 802 хил.ха са много силно ерозирани, а 875 хил. ха се нуждаят от спешна противоерозионна защита, разпределени в различни области на страната - Хасковска, Пловдивска, Варненска, Бургаска, Ловешка, Русенска и др.. Ерозионните процеси физически увреждат почвите, чувствително понижават почвеното плодородие чрез годишните загуби на значителни количества плодородна почва (приблизително 130-140 мил.тона). Ветрова ерозияВетровата ерозия се проявява основно в равнинните и обезлесени райони на страната и е засегнала приблизително 1657386 ха (29%) от обработваемите площи (предимно в Дунавската равнина и Тракийската низина). Годишните загуби са от 30 до 60 мил. тона плодородна почва. С праховите емисии се отнасят на големи разстояния химически торове, препарати и др. Тя нанася и значителни загуби на земеделието, чрез унищожаване на засяти масиви. Иригационна ерозия. Процеса е чисто антропогенен. Засяга всички поливни площи в страната с наклон над 2 градуса. През последните години количествено същите значително намаляват, което предполага и намаляване на негативните последици. За пример към 31.12.1988 г. поливните площи са били 1 256 602 ха, като през 1998 г. те вече са намалели на 879 436 ха по понятни причини. В резултат на променената структурата на земеделие в голяма част от страната, предимно в планинските и полупланински територии, земите с наклон над 6 градуса не се обработват (пустеещи) и естествено се затревяват, с което отчасти по естествен начин се ограничават ерозионните процеси. През последното десетилетие мащабни наблюдения и оздравителни мерки и мероприятия, свързани с ерозионните процеси в страната не са извършвани по чисто финансови причини. Киселинност на почвите. Общата площ на генетично киселите почви в страната (вкл. и горските) възлиза на 56% от територията на страната, като от тях 1.5 мил.ха са обработваеми земи (11%). От тях слабо кисели почви (рН 5.1-5.6) около 630 хил.ха; средно кисели почви (рН 4.6-5.0) около 460 хил.ха; силно кисели почви (рН 4.0-4.5) около 310 хил.ха и почви с много кисела реакция (рН<4) около 110 хил. ха. Киселиността на почвите се дължи на превишаване на нормите за азотно торене. Площта на допълнително вкислените почви ще се уточнява занапред в резултат на започнали наблюдения от 1999 г.. Засоляване на почвите. Засолените площи възлизат на 35 хил ха, което представлява 0.6% от обработваемите земи и 2.4% от поливните площи на страната. От посочените 35 хил. ха , 252 ха са индустриално засолени вследствие на разливи или аварии около солепроводите, а останалите – вследствие на поливни дейности. В количествено отношение се запазват площите засегнати от процесите на вкисляване и леко се завишават тези на засолените почви. Причините са от финансов характер – не се извършват мелиоративни и отводнителни мероприятия, като задължителни рехабилитационни мерки при такъв вид увреждаане на почвите.
Замърсените с тежки метали земи и почви в страната са детайлно проучени и картирани по степени и зони на замърсяване, на ниво собственик. Замърсяванията са с локален характер в проблемни “екологични райони”, в които всички компоненти са обект на специално наблюдение и контрол. Общата площ на замърсените земи над ПДК възлиза на 43 660 ha, което представлява 0.7% от земеделските територии на страната. Необходимо е да се отбележи, че действащите български норми са необосновано строги и не съответстват както на ефекта от замърсяването, така и на действащите в редица европейски страни нормативни актове. Основен източник на замърсяване в миналото са големите промишлени предприятия (за черни и цветни метали) и дейностите по добив и обогатяване на руди. През последните 10 години замърсяването е ограничено и в повечето случаи напълно спряно. Наблюдение и контрол на почвите в замърсените райони се извършва ежегодно посредством постоянни пунктове, включени в НАСЕМ. Броят и местоположението на пунктовете е съобразен с предварителните проучвания. Анализирането на взетите проби се осъществява в акредитирани лаборатории със съвременна апаратура за анализ, използвайки утвърдени международни стандарти. Получените резултати осигуряват навременна и достоверна информация за качеството на почвите в контролираните райони. Общинските власти и населението в тези райони са информирани и запознати с информацията за екологичната обстановка. Всички налични резултати се публикуват и предоставят при поискване. Министерство на земеделието и горите е разработило система за препоръчителен режим за ограничаване на земеползването на замърсени с тежки метали почви, съобразено със степента на замърсяване и потенциалния здравен риск от използването на растителната продукция. При възстановяване на собствеността на земеделските земи, в съответния протокол за възстановяване се вписва степента на замърсяване и препоръчителния режим за ограничаване на земеползването. Съгласно ПМС 140/1992г. за “Преструктуриране на рудодобива и поетапно закриване на неефективните производствени мощности” в програмите за ликвидиране на рудниците са включени проекти за техническа и биологическа рекултивация на увредените площи при тяхната експлоатация. Разработени са проекти за намаляване и елиминиране на замърсяванията, както и за устойчиво управление на тези земи и тяхното земеползване. Въведеният контрол за ограничаване на емисионното замърсяване (въздух, води, управление на отпадъците), ефективният превантивен контрол, технологично обновление на производствата и др. действия са предпоставка за недопускане на каквото и да е по- нататъшно замърсяване на почвите. За страната основен източник за замърсяване на почвите си остават големите промишлени предприятия, рудници и отпадъчни води от производствата. На този етап химизацията, автотранспорта и напояването (с изключение на реките, замърсени с отпадъчни руднични води) не представляват потенциална опасност за почвите.
Няма регистрирани замърсени земи и почви с РАН и РСВ. Няма регистрирани замърсени земи и почви с разрешени за употреба пестициди.
Замърсяванията се дължат предимно на аварии, поради което техния размер е ограничен - 137 ха. Не се очаква увеличаване на площите, поради характера на замърсяване. Замърсени земи и почви с радионуклеиди Замърсените с радионуклеиди земи в резултат на уранодобив възлизат на 1 049 ха. Преустановен е уранодобива. ЗАКОНОДАТЕЛСТВО България не разполага с съвременен нормативен документ за опазване на почвите като национален природен ресурс. Налице са отделни текстове, касаещи опазването на земеделските земи с цел повишаване на тяхното плодородие – напр. в Закон за земеделските земи, в редица Наредби, но като цяло те са недостатъчни.
Каталог: AWCadmin -> tiny mce -> plugins -> imagemanager -> files -> programi programi -> Програма за опазване на околната среда 2008 2013 г files -> О б щ и н а н е с е б ъ р п р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община несебър настоящата програма files -> Отчет за изпълнението на общинска програма за опазване на околната среда за 2015 г.; Отчет за изпълнението на общинска програма за управление на отпадъците за 2015 г files -> Общи положения Този правилник оределя дейността на приюта и механизмите за нейното осъществяване. Съобразен е с всички действащи в момента нормативни актове – звмд, обнародван в държавен вестник брой №87 / 11 files -> Изграждане и рекострукция на водоснабдителната и канализационна инфраструктура в общината Изтегляне 3.96 Mb. Сподели с приятели:
|