Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г

Изключителната чувствителност на общественото мнение към замърсяването на въздуха в България се е отразила върху мерките, предприети от отговорните институции, за обезпечаване процеса на управление в този сектор на околната среда.

На първо място това се прави чрез националната автоматизирана система за екологичен мониторинг (НАСЕМ), в която се намира националната мрежа за контрол на качеството на въздуха. През 1998 г. България се присъедини към Мрежата за наблюдение и информация на околната среда на ЕС в частта мониторинг на въздуха, което е една добра оценка за работата на НАСЕМ. През 1999 г. в нея са работили 85 пункта.

През 2000 г. броят на измервателните пунктове е 74, разположени в 38 населени места. Броят на автоматичните станции е запазен непроменен.

НАСЕМ разполага с 6 мобилни автоматични станции за контрол качеството на атмосферния въздух, с които се извършва контрол в населените места, където няма пунктове за мониторинг. Това са населени места, в които концентрацията на контролираните замърсители са много под пределно допустимите норми. Стремежът на НАСЕМ е да се извършва мониторинг на въздуха в по-голяма част от територията на страната. Мрежата за мониторинг е сравнително добре развита, но тя все още не обхваща селскостопанските райони, рекреационните зони и гори.

Друга страна на системата за мониторинг е наблюдението на емисиите на отделните предприятия. Засега то се извършва основно от РИОСВ. Масово предприятията не провеждат собствен емисионен контрол. Положението в недалечно бъдеще вероятно ще се промени в позитивна посока, тъй като вече съществува законова рамка, която го налага. Следва да се отбележи и факта, че някои фирми (големи точкови източници на замърсяване на атмосферния въздух) са изградили собствена мониторингова система. Въвеждането на собствен мониторинг на емисиите от страна на предприятията изисква значителни средства и време ( за проектиране и доставка на съответните средства за измерване, пробовземни точки, обслужващи площадки и т.н.).

Освен малкият брой автоматични станции, друг недостатък на мониторинговата мрежа е липсата на връзка в реално време с ИАОС, данните се събират за определен интервал от време в самите пунктове за мониторинг и едва след това се подават на агенцията.
 íàé-ìíîãî ïóíêòîâå за контрол на качеството на атмосферния въздух ñå êîíòðîëèðàò êîíöåíòðàöèèòå íà îñíîâíèòå ïîêàçàòåëè, õàðàêòåðèçèðàùè êà÷åñòâîòî íà àòìîñôåðíèÿ âúçäóõ â ïðèçåìíèÿ ñëîé – обща ïðàõ, ñåðåí äèîêñèä, àçîòåí äèîêñèä, сероводород, îëîâíè àåðîçîëè, амоняк, фенол, NO,CO. Основните измервани показатели са: за ръчните станции –аерозоли на сярната киселина, хлор, хлороводород и кадмий; за автоматичните станции –фенол, стирол, ортоксилол, бензол и толуол.

Необходимо е също така да продължи работата по въвеждането и установяването на система за контрол и осигуряване качеството на измерванията, в съответствие с европейските изисквания в областта, а така също и да се подобрят процедурите по финансирането на поддръжката и развитието на системата (например, чрез пълно бюджетно финансиране на мониторинговата дейност).

 Áúëãàðèÿ 100% îò ïóíêòîâåòå ñà ðàçïîëîæåíè â íàñåëåíè ìåñòà.  мнозинството ñòðàíè îò Åâðîïà ïðàêòèêàта е îò 20% äî 70% îò ïóíêòîâåòå äà ñå ðàçïîëàãàò â èçâúíãðàäñêà ñðåäà. Този факт дава основание да се предполага, че данните за нашата страна вероятно показват (при равни други условия) по-тежка ситуация, защото измервателните пунктове обхващат само проблемни населени места.

Качåñòâîòî íà àòìîñôåðíèЯ âúçäóõ

Разбира се, този списък не изчерпва всички проблемни населени места в страната, но несъмнено посочва “най-горещите” по отношение качеството на въздуха.

По отделни замърсители измерванията показват следната ситуация⁴⁶:
Îбща прах

По този показател â öÿëàòà ñòðàíà тðàäèöèîííî замерванията показват концентрации над ПДК. Îñíîâåí èçòî÷íèê ñà åìèñèèòå íà ïðàõ îò èçãàðÿíåòî íà òâúðäè ãîðèâà â ÒÅÖ, áèòà è èíäóñòðèÿòà. Íàé-âèñîêè ñðåäíîãîäèøíè êîíöåíòðàöèè ïðåç ïîñëåäíèòå íÿêîëêî ãîäèíè ñà ðåãèñòðèðàíè â Ïëåâåí, Ïåðíèê, Ñò. Çàãîðà, Ñîôèÿ, Ïëîâäèâ, Äèìèòðîâãðàä, Ðóñå, Ïèðäîï (îò 1.2 äî 2 ïúòè íàä ÏÄÊ ñðедногодишно). В преобладаващата част от останалите пунктовете, в които се измерва прах (81 бр.) са регистрирани концентрации над ПДК средноденонощни, без да се достига до средногодишните пределни концентрации.

През ïîñëåäíèòå 3-4 ãîäèíè не се наблюдават резки промени на ãîäèøíèòå êîíöåíòðàöèè íà ñåðåí äèîêñèä âúâ âúçäóõà. Çàìúðñÿâàíåòî ñúñ ñåðåí äèîêñèä ïðåäñòàâëÿâà ïðîáëåì çà êà÷åñòâîòî íà âúçäóõà çà Äåâíÿ, Ïëîâäèâ, Âàðíà, Åëèñåéíà, Ïåðíèê, Êúðäæàëè, Ïèðäîï (îò 1.2 äî 3.5 ïúòè íàä ÏÄÊ ñð.ãîä.). В около една трета от пунктовете, в които се наблюдава това замърсяващо вещество (96 бр.) са регистрирани концентрации над ПДК максимално еднократни, а в около половината от пунктовете – концентрации над ПДК ср.дн.

Съществува тенденция íà íàðàñòâàíå íà êîíöåíòðàöèÿòà íà àçîòåí äèîêñèä â ïóíêòîâåòå, ñëåäÿùè çàìúðñÿâàíåòî îò àâòîìîáèëíèÿ òðàíñïîðò â Ñîôèÿ, Âàðíà, Ïëîâäèâ, Габрово, като нàé-âèñîêè êîíöåíòðàöèè ñà èçìåðåíè íà îæèâåíè ïúòíè êðúñòîâèùà в Ñîôèÿ è Ïëîâäèâ. В ïóíêòîâå, êîíòðîëèðàùè âëèÿíèåòî íà ïðîìèøëåíàòà äåéíîñò âúðõó êà÷åñòâîòî íà âúçäóõà â íàñåëåíèòå ìåñòà, измерванията показват, че Äèìèòðîâãðàä има проблем с този замърсител. Освен в тези населени места, в които концентрациите са над ПДК ср.год. в около една трета от пунктовете, в които се измерва азотния диоксид (93бр.) са регистрирани концентрации над ПДК ср.г. и ПДК м.е.

Êàòî öÿëî çà ñòðàíàòà ïðîäúëæàâà òåíäåíöèÿòà êúì ïîíèæàâàíå íà средно ãîäèøíèòå êîíöåíòðàöèè íà îëîâíè àåðîçîëè. През 1998 г. само в град Перник от общо 60 пункта, в които се наблюдават оловни аерозоли, е измерена средно годишна концентрация над ПДК, а през 1999г. в нито един от наблюдаваните пунктове не е измерена ср.год.концентрация над ПДК. Този резултат дава основание да се твърди, че в голяма степен е решен един от проблемите посочен като основен в Националната стратегия от 1992 г. Причините се коренят основно в предприетите мерки свързани с металургичните заводи. Все още, обаче, се регистрират концентрации над ПДК ср. дн.

Нàé-âèñîêè êîíöåíòðàöèè през последните няколко години ñе ðåãèñòðèðàт â Ïèðäîï è Çëàòèöà, Никопол, София, Áóðãàñ и Пловдив. Това са и местата, в които замерванията са от един до четири пъти над ПДК ср.год.. Â Ïèðäîï è Çëàòèöà ñå íàáëþäàâà òåíäåíöèÿ êúì íàìàëÿâàíå стойностите íà èçìåðåíèòå êîíöåíòðàöèè. Все още, обаче, за редица населени места, се регистрират превишения над ПДК ср. дн. и ПДК м.е. – съответно в 53 и 65 пункта от общо 80 пункта, в които се наблюдава сероводорода.

Ïóíêòîâåòå, измерващи съдържанието на амоняк във въздуха ñà ðàçïîëîæåíè â íàñåëåíè ìåñòà ñ åêîëîãè÷íè ïðîáëåìè, ñâúðçàíè ñ âëèÿíèåòî íà ïðîèçâîäñòâåíèòå ïðîöåñè, åìèòèðàùè àìîíÿê. Доказано е, че пðîáëåìè ñúñ çàìúðñÿâàíåòî íà àòìîñôåðíèÿ âúçäóõ ñ àìîíÿê ñúùåñòâóâàò â Äèìèòðîâãðàä, Áóðãàñ, Êàìåíî, Íèêîïîë è Âðàöà. Ïðåâèøàâàíåòî íà ñð. ãîä. ÏÄÊ å îò един път çà Äèìèòðîâãðàä äî 5 ïúòè çà Íèêîïîë. С изключение на Никопол, в останалите четири града, в които са разположени големи емисионни източници, се наблюдава тенденция към намаляване на замърсяването по този показател. Проблемът с трансграничния пренос от румънския град Т. Мъгуреле към Никопол остава нерешен.

Кîíòðîëèðà сå â ðàéîíà íà Àñåíîâãðàä - Êóêëåí - Ä.Âîäåí - Ïëîâäèâ.  ÷åòèðèòå íàñåëåíè ìåñòà ñà èçìåðåíè êîíöåíòðàöèè, ïðåâèøàâàùè средно ãîäèøíèòå íîðìè. Все още е твърде вèñîê ïðîöåíòът íà äíèòå, â êîèòî ñà èçìåðåíè êîíöåíòðàöèè íàä ÏÄÊ ñð. äí. в Àñåíîâãðàä, Äîëíè Âîäåí, Êóêëåí è Ïëîâäèâ.

Контролира се в 19 пункта. В нито един от пунктовете не са регистрирани превишения над ПДК ср.г., но във всички пунктове се наблюдава превишение над ПДК м.е. и в 12 – превишения над ПДК ср. дн. С най-висок процент дни над ПДК м. е. са регистрирани в София и Силистра.

Контролира се в шест пункта в Златица, Пирдоп и Кърджали. В Златица и Пирдоп през 100% от дните се отчита превишение над ПДК ср. дн. В Кърджали между 6,5% и 10,9% от дните са измерени концентрации над ПДК ср. дн..

Измерват се в Русе, където проблемите са разрешени и не се наблюдава наднормено замърсяване по тези показатели.

Измерени са концентрации над ПДК ср. дн. в София, Стара Загора и Девня.

От направения анализ по основни замърсители може да се направи извода, че в България съществуват локални проблеми със замърсяването на въздуха в определени населени места. За съжаление, много често това са големите градове в страната, включително столицата, в които живее значителен процент (около 40 %) от населението на страната.

Качеството на въздуха е пряка последица от различните източници на емисии.

Äàííèòå в Таблицата показват намаление в по - голяма или по-малка степен почти на всички основни замърсяващи вещества. Изключение правят метан и кадмий, за които се наблюдава известно увеличение.

На какво се дължат тези постигнати резултати:

Източниците на серен двуокис за България са: енергетиката с 83% от всички емисии в страната; индустрията свързана с горивни процеси (9%) и горивни процеси (главно за отопление) в бита (4%). При приблизително еднакво производство на електроенергия през последните години е очевидно, че намалението на емисиите на серен двуокис се дължи основно на предприети мерки в енергетиката.

От горната таблица и анализа на Световната Банка за България в икономическия меморандум се вижда, че по показателя кг. на жител и тонове на 1000$ БВП има значително намаление – съответно от 194 кг. на един жител през 1991г. на 153 кг. през 1998г., съответно от 206 т. на 1000$ БВП през 1991г. на 103 тона през 1998⁴⁸. Въпреки тези успехи и по двата показателя България е от страните с най-неблагоприятни стойности що се отнася до серните окиси.

Таблица 8: Годишни емисии на серни окиси, азотни окиси и СО на жител

Основната причина, както преди, така и сега, за високите нива на емисии е използването на големи количества лигнитни въглища с високо съдържание на сяра и липсата на подходящи десулфуразиращи съоръжения в ТЕЦ.

От таблицата за емисиите на един жител се вижда, че България се намира в значително по-добро състояние от останалите избрани за сравнение държави по азотни окиси. Източниците на азотен двуокис са енергетиката с 30% от всички емисии в страната, пътния транспорт (28%), друг транспорт (16%) и горивни процеси в индустрията (15%). И тук намалението се дължи на подобрения основно в енергетиката.

Емисии на въглероден окис. От таблицата за емисиите на един жител става ясно, че тази област не е сред проблемните за страната в сравнителен план. Що се отнася до основните източници на този замърсител, те са от битови горивни процеси, пътния транспорт и горивни процеси в индустрията. Варирането на данните в таблицата за емисиите се дължи основно на промените, които се наблюдават в количествата използван дървен материал от населението, броя и големината на горските пожари и др.

Най-големите източници на неметанови летливи органични съединения (НМЛОС) след естествените (природни) източници (56%) са пътният транспорт (17%) и селското стопанство (11%).

72% от емисиите на метан произтичат от извличането и преработването на полезни изкопаеми – горива. Другият значим източник на метан е селското стопанство (21%). През наблюдавания период емисиите от този замърсител са се увеличили с около 10 %, въпреки това, към момента този източник на замърсяване не представлява сериозен проблем за страната.

Селското стопанство е основен източник на амоняк с около 61% от общото количество, докато други 24% идват от производството на азотни торове, следван от третиране и депониране на отпадъци 15%. Намалението на производството във всички тези сектори рефлектира в общото намаление на емисионният товар от този замърсител.

Горивните процеси в цветната и черната металургия, и енергетиката са основните източници на живак и кадмий.

Промишлеността и автомобилният транспорт са основните източници на замърсяване с олово.

Изгарянето на горивата в битовия сектор представлява почти 72% от общото количество на емисиите на полиароматни въглеводороди.

Процесите на горенето представляват основния източник и на диоксини и фурани. Топлоелектрическите централи изпускат около 42% от общото количество, следвани от процесите на битово горене.

Прах - най-големи източници на прах са енергетика (41% от всички емисии в страната), следвани от процеси на битово горене (31%) и горивни процеси в индустрията (27%)

От изнесеното до тук може да се направят следните изводи:

Емисиите на замърсителите на въздуха са намалели значително след 1990 г. отчасти, поради свиване на икономическата активност и отчасти, поради направените екологични подобрения.

Общите емисии в атмосферата на SO₂, NO_x, ЛОС, и амоняк са намалели, с което България изпълнява международните задължения.

Въпреки това, в случай на възобновяване на икономическата активност, изпълнението на поетите от страната ни задължения (виж таблица 7- национални тавани за емисии на серни и азотни оксиди, ЛОС и амоняк) с подписания през 1999 г. в Гьотеборг, Протокол за борба срещу подкисляването, еутрофикацията и образуването на тропосферен озон, ще е свързано с редица трудности и значителни инвестиции.
България изпълнява задълженията си и по Виенската конвенция за озоновия слой. Състоянието на ïîòðåáëåíèå íà îçîí ðàçðóøàâàùè âåùåñòâà, â ñúîòâåòñòâèå ñ Âèåíñêàòà êîíâåíöèÿ è Ìîíðåàëñêèÿ ïðîòîêîë, å êàêòî ñëåäâà:

Íîìåð íà ïîçèöèÿ	Íàèìåíîâàíèå	Êîïåíõàãåíñêè ïîïðàâêè (íîåìâðè 1992 ã.)
1.	CFC (ôðåîíè) 11, 12, 113, 114, 115	Áàçîâà ãîäèíà 1986 Замразяване äî 1989 75% äî 1994 100% äî 1996
2.	Õàëîíè 1211, 1301, 2402	Áàçîâà ãîäèíà 1986 Замразяване äî 1992 - 100% äî 1994
3.	Äðóãè íàïúëíî õàëîãåíèçèðàíè ôðåîíè (CFC) 13, 111, 112, 211, 215, 216, 217	Áàçîâà ãîäèíà 1989 85% äî 1995 100% äî 1996
4.	Òåòðàõëîðìåòàí CCl4	Áàçîâà ãîäèíà 1989 85% äî 1995 100% äî 1996
5.	HBFC	Áàçîâà ãîäèíà 1989 100% äî 1996
6.	Ìåòèëáðîìèä CH3BR	Áàçîâà ãîäèíà 1991 Çàìðàçÿâàíå äî 1995 Прекратяване на употребата 2005
7.	HCFC 21,22,31,121,122,123,124	Áàçîâà ãîäèíà 1989 Çàìðàçÿâàíå äî 1996 Прекратяване на употребата 2005

По всички позиции България изпълнява стриктно задълженията си. (виж Приложение 9)

Емисиите от транспорта изискват специално внимание. Стратегията по околна среда от 1992 г. актуализирана 1994 г. обръща специално внимание на мобилните източници на замърсяване на въздуха и ги подрежда сред приоритетните проблеми на замърсяване на въздуха, особено на големите градове. Общите годишни емисии от транспортния сектор (за различните замърсители) се изчисляват на базата на статистически данни за консумация на горива в страната. Значителното увеличение на емисиите през 1998 г. сравнено с предходната година се дължи на увеличеното потребление на горива от транспортния сектор (консумацията на петрол, например през 1998 г. е почти 800 хил. т., т.е. с 200 тона повече от 1997 г.). Пътният трафик е особен проблем за атмосферния въздух на големите градове София, Бургас, Пловдив, Русе, Перник и други.
Таблица 9: Емисии на основни замърсители от транспорта

(хил.тона)

	1995	1996	1997	1998	1999
Общо	576,3	510,1	318,7	441,1	522.4
SOx	24,1	25,4	23,3	31,4	34.15
NMVOC	76,0	64,7	43,0	55,5	44.6
Nox	110,0	108,4	83,2	94,2	91.5
CO	366,2	311,6	169,2	260,0	253.7
Pb/тонове/	153,3	135,9	86,3	109,3	98.468

Източник: Министерство на околната среда и водите⁴⁹

Типичен замърсител на атмосферния въздух от пътния транспорт са оловните аерозоли, което се дължи на преимуществената употребата в страната на оловни бензини. Оловните емисии от пътния транспорт през 1998 г. са 109.25 тона или почти 44% от общите емисии на олово в страната. Въпреки че, през последните две-три години нараства относителния дял на безоловните бензини, то не е достатъчно да компенсира абсолютното увеличение на общо употребяваните бензини, което води до увеличените емисии на олово. Българското Правителство прие през 1998 г. Национална програма за постепенно преустановяване на производството и употребата на оловни бензини. Програмата предвижда употребата на оловосъдържащи бензини да бъде прекратена до 2003 г. Хода на изпълнение на програмата дава основание да се очаква, че ще се решат проблемите с емисиите на олово. Проблемни обаче остават емисиите на останалите замърсяващи вещества от транспорта.

Друга съществена причина за сравнително високите емисионни натоварвания от транспорта е, че по пътищата в страната се движат предимно морално и технически стари автомобили, като тенденцията непрекъснато се засилва. Повече от 80% от автомобилите са вече над десетгодишни, а пазарът на автомобилите „втора ръка“ значително нараства през последните няколко години – над 400 000 след 1990 г⁵⁰.

Следва да се отбележи и проблема с недостатъчната или остаряла апаратура в системите на МВР (КАТ и Пътна полиция) и МТС (пунктове за периодични технически прегледи), които отговарят за контрола на емисиите на вредни вещества в отработилите газове от МПС.