Н. Уолш Разговори с Бога част 1

Божествената Ми цел при разделянето на Себе си беше да създам достатъчно части от Мен, за да мога да изпитам познанието на Себе си. Има само един начин за Твореца да изпита Себе си като Творец и той е да сътворява. И така, на всяка от безбройните частици от Мен(на всички Мои деца - духове) дадох същата сила да сътворяват, каквато имах Аз - Цялото.

Това имат предвид религиите ви, когато казват, че сте сътворени "по образ и подобие Божие". То обаче не значи, както някои мислят, че физическите ни тела изглеждат еднакво(въпреки че Бог може да приеме каквато физическа форма си поиска според случая). Онова, което то значи е, че есенцията ни е една и съща. Изградени сме от същото нещо. Ние СМЕ "същото нещо"!...С всичките еднакви свойства и способности - включително и способността за създаване на физическа действителност от прозрачен въздух.

Целта Ми при създаването ви(Моите духовни деца) беше Аз да позная Себе си като Бог. Няма как да го сторя по сигурен път чрез вас. Тъй че може да се каже(и е казвано много пъти), че намерението Ми за вас е, вие да познаете себе си като Мен.

Изглежда толкова невероятно просто, но в същото време става и доста сложно, защото има само един начин да познаете себе си като Мен и той е най-напред да познаете себе си като не-Мен.

Сега опитай се да проследиш следното; постарай се да не изоставаш, защото тук става много деликатно. Готов ли си?

-Мисля, че да.
-Добре. Запомни - ти помоли за това обяснение. Чака го години. Помоли да го получиш на прост език, а не чрез теологични доктрини или научни теории.

-Да, зная за какво съм помолил.

За да не усложнявам нещата, ще използвам вашия митически модел "деца на Бога" за основа на дискусията, защото е модел, който познавате, а и в много аспекти не е чак толкова неточен.

И така, нека да видим как действа процесът на себе познаване.

Има един начин, по който можех да накарам всичките Си духовни деца да познаят себе си като част от Мен - и той беше просто да им го кажа. Направих го. Но на Духа не му беше достатъчно просто да знае Себе си като Бог, или като част от Бога, или като дете на Бога, или наследник на царството небесно, или каквато и друга терминология да вземеш. Както вече обясних, да знаеш нещо и да го изпиташ са две различни неща. Духът копнееше да познае себе си чрез изживяване (точно както исках и Аз!). теоретичното знание не беше достатъчно за вас. И аз осигурих план. Най-изключителната идея в цялата Вселена и най-великолепното сътрудничество. Казвам сътрудничество, защото всички вие сте в него заедно с Мен. Според плана вие като чист дух ще влезете в току-що създадената материална Вселена. Така е, защото материалното (физическото) е единственият начин да знаеш чрез изживяване онова, което знаеш теоретично. Ето причината, поради която поначало създадох материалния космос и системата на относителността, управляваща както него, така и цялото творение.

Намирайки се в материалната Вселена, вие - Моите духовни деца, можехте да изпитате това, което знаете за себе си, но най-напред трябваше да познаете противоположното. Да го кажем простичко, не можеш да познаваш себе си като висок, освен ако и докато не разбереш какво е нисък. Не можеш да усетиш частта от себе си, която наричаш дебела, освен ако не знаеш какво е тънко.

Да го доведем до абсолютна логика - не можеш да изпиташ себе си като това, което си , докато не се срещнеш с онова, което не си. Това е предназначението на теорията на относителността и на целия материален живот. Това, което не си, е онова, чрез което се определяш.

В случая на абсолютното знание - на познаването на себе си като Създателя - не можеш да изпиташ Себе си като създател, освен ако и докато не създадеш. И не можеш да създадеш себе си докато не разделиш себе си на части. Иначе казано, за да бъдеш, трябва най-напред да не -бъдеш. Следиш ли мисълта?

-Мисля, че да...

На влизане в материалната Вселена оставихте спомена за себе си. Това ви позволява да избирате да бъдете Които Сте вместо да сте се отзовали там.

Актът на избор да бъдеш част от Бога, а не просто да ти е казано, че си, е това, чрез което изпитваш себе си като притежател на пълен избор (което впрочем по определение е Бог). Но как можеш да имаш избор за нещо, за което няма избор? Не можеш да не бъдеш Моя рожба, колкото и упорито да се опитваш, обаче можеш да забравиш.

Ти си, винаги си бил и винаги ще бъдеш божествена частица от божественото цяло. Затова и актът на обединяване на цялото, на връщането при Бога се нарича спомняне. Ти всъщност избираш да си спомниш Кой Си В Действителност или другояче казано избираш да събереш различните части от себе си, за да изпиташ целия себе си, което е Целият Мен.

Твоята работа на Земята следователно е, не да научиш (защото вече знаеш), а да си спомниш Кой Си. И да си спомниш кои са всички останали. Ето защо голяма част от работата ти е да напомниш на другите така, че и те да могат също да си спомнят.

Всички чудесни духовни учители правят точно това. То е единственото ти предназначение. Предназначението на душата ти.

-Божичко, това е тъй просто и тъй ... симетрично. Искам да кажа всичко съвпада! Изведнъж всичко си идва на мястото! Сега виждам картината, която преди никога не съм успявал да подредя напълно.
-Добре. Това е добре. Това е целта на този диалог. Ти ме помоли за отговори. Аз обещах да ти ги дам. Ти ще направиш от диалога ни книга и ще предадеш думите Ми, за да станат достъпни за много хора. Това е част от задачата ти. А сега нали имаш да питаш доста неща за живота. Вече поставихме основата. Нахвърлихме базата за следващите въпроси. Хайде да минем към тях. И не се притеснявай. Ако има нещо от обсъденото досега, което не разбираш напълно, всичкото ще ти се изясни съвсем скоро.

-За толкова много неща искам да те попитам. Имам толкова много въпроси. Предполагам, че би трябвало да започна с големите, най-очевидните. Като например защо светът е в състоянието, в което е?

Класическата формулировка на въпроса обикновено е нещо такова: Ако Бог е абсолютно идеален и безкрайно любящ, защо би създал епидемии и глад, война и болести, земетресения и торнадо, урагани и всички видове природни бедствия, дълбоки лични разочарования и световни несгоди?

Отговорът на този въпрос лежи в дълбоката мистерия на Вселената и в смисъла на живота.

Аз не показвам добрината си, като създавам около вас само онова, което наричате идеално. И не показвам обичта Си, като ви лишавам от възможността да покажете вашата.

Както вече обясних, не можеш да покажеш обич преди да можеш да покажеш не-обичане. Нищо не би могло да съществува без своята противоположност, освен в света на абсолютното. Но царството на абсолютното не беше достатъчно нито за теб, нито за Мен. Аз съществувах там - във вечността, откъдето си дошъл и ти.

В абсолютното няма изживяване. Само знание. Знанието е божествено състояние, но най-великата радост е да бъдеш. Да бъдеш се постига само след изживяване. Развитието е: знание, изживяване, битие. Това е Светата Троица, която е Бог. Бог Отец е знанието - родителят на всичкото разбиране и бащата на всичкото изживяване, защото не можеш да изживееш онова, което не знаеш.

Бог Син е изживяването - въплъщението, проявата на всичкото, което Отецът знае за себе си, защото не можеш да бъдеш онова, което не си изживял.

Бог Светият Дух е битието - обезплътяването на всичко, което Синът е изпитал от Себе си, простото и изящно "да бъдеш", възможно единствено чрез спомена от това "да знаеш" и "да изживееш".

Това просто същество е блаженството. То е състоянието на Бога след познанието и изживяването на Себе си. То е онова, за което Бог копнееше в самото начало.

Естествено ти си достатъчно напреднал и нямаш нужда да ти се обяснява, че описанията на Бог като "отец-син" нямат нищо общо с мъжки род. В случая аз просто използвам живописната реч от съвременните ви свети писания. Още по-назад в историята някои свети писания представят същата метафора като "майка-дъщеря". Нито едното, нито другото е вярно. Мисълта ти най-добре би възприела отношението като "родител-рожба" или като "онова, което ражда и онова, което е родено".

Като добавим и третата част от Светата Троица, получаваме отношението: "онова, което ражда/онова, което е родено/онова, което е".

Триединната Действителност е подписът на Бога. Тя е божественият модел. Връзката "три, събрани в едно" се намира навсякъде в царството на възвишеното. Не можеш да избегнеш, когато става дума за време и пространство, Бог съзнание или за което и да е от тънките, неуловими взаимоотношения. От друга страна няма да намериш Триединната Истина в никое от по-простите и нерафинирани житейски взаимоотношения.

Триединната Истина е призната в тънките и неуловими взаимоотношения от всеки, който се занимава с тях. Някои от религиозните ви експерти са описали Триединната Истина като Баща, Син и Свети Дух. Психиатрите ви използват понятията свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание. Духовните ви водачи казват разум, тяло и душа. Някои от учените ви разглеждат енергия, материя и етер. Някои от философите ви казват, че нещата могат да се приемат за истина само когато са истина в мисълта, думите и действията. Когато обсъждате времето, говорите само в три времена: минало, настояще и бъдеще. по подобен начин съществуват три момента във възприятието ви: преди, сега и после. Когато става дума за пространствени отношения(независимо дали е във Вселената или в различни точки в собствената ви стая), разграничавате тук, там и пространствата помежду.

Когато става въпрос за по-простите житейски отношения, не познавате "помежду". Така е, защото по-простите отношения са винаги двойки, докато взаимовръзките от по-висш характер са без изключение тройки. Имаме двойките ляво-дясно, горе-долу, голямо-малко, бързо-бавно, топло-студено, и най-голямата, която някога е създадена мъжко-женско. В тях няма помежду. Нещата могат да бъдат само или единият или другият от двата полюса, или някаква по-силно, или по-слабо изразена тяхна вариация.

В сферата на по-простите житейски отношения концепцията за нищо не може да съществува без концепцията за противоположното. Повечето от ежедневните ви преживявания се основават на тази действителност.

В сферата на тънките и неуловими житейски отношения нищо, което съществува, няма своя противоположност. Всичко е Едно и всичко еволюира от едно към друго в безкраен цикъл.

Времето е свят, в който онова, което наричате минало, настояще и бъдеще съществуват взаимосвързано. това значи, че те не са противоположности, а по-скоро аспекти на едно и също цяло, развития на една и съща идея, цикли на една и съща енергия, аспекти на една и съща непроменяема Истина. Ако оттук напратите заключението, че миналото, настоящето и бъдещето съществуват по едно и също "време", сте прави. (Но сега не е моментът да обсъждаме това. Много по-детайлно ще разгледаме това по-късно, когато изследваме цялостната идея за времето.)

Светът е такъв, какъвто е, защото не би могъл да бъде по никакъв друг начин и защото все още съществува в по-простата сфера на физическото. Земетресенията, ураганите, наводненията, торнадото и останалите събития, които наричате природни бедствия, са просто движение на елементите от едната в другата полярност. Целия цикъл раждане-смърт е част от това движение. Това са ритмите на живота и всичко в по-простата действителност е техен обект, защото самият живот е ритъм. Самият живот е вълна, вибрация, пулс в сърцето на Всичко, Което Е.

Болестта и неразположението са противоположности на здравето и благоразположението и се проявяват в действителността ви по ваша повеля. Не можете да се разболеете, без на някакво ниво сами да си го причините. И бихте могли да сте здрави отново само след миг, стига просто да решите. Дълбоките лични разочарования са реакции, които са били избрани, и световните бедствия са резултат от световното масово съзнание.

Въпросът ти намеква, че Аз избирам тези събития, че те се случват по Моя воля и желание. Но не Аз пожелавам съществуването им. Аз просто ви наблюдавам как вие го правите. И не предприемам нищо, за да ви спра, защото да го направя ще значи да наруша свободната ви воля. На свой ред това би ви лишило от Божественото изживяване, което вие и Аз сме избрали заедно.

Затова не осъждайте нищо на света, което бихте нарекли лошо. По-скоро се запитайте какво от станалото бихте осъдили като лошо и какво бихте направили, за да го промените?

Изисквайте навътре, а не навън, питайки:

"Коя част от Себе си пожелавам да изживея сега в лицето на това бедствие? Кой аспект от това Да Бъда си избирам да повикам на преден план?" Защото целият живот съществува като средство за вашето собствено сътворяване и всичките му събития просто се представят като възможности за вас да решите и да бъдете Онези, Които Сте.

Това важи за всеки дух. И виждате как във Вселената няма жертви, а има само създатели. Всичките Учители, които са обходили тази планета, са го знаели. Ето защо който и от тях да назовете, никой не се е възприемал като жертва, въпреки че мнозина са били действително разпнати.

Всеки дух е Учител - независимо, че някои не си спомнят произхода и наследството си. И всеки дух сътворява ситуациите и обстоятелствата за собствената си най-висша цел и за собственото си най-бързо припомняне във всеки момент, наречен "сега".

Не съдете кармичната пътека, по която върви друг. не завиждайте на успеха и не съжалявайте за провала, защото не знаете какво е успех или провал в равносметката на духа. не назовавайте нещо нито бедствие, нито радостно събитие, докато не решите или не видите по какъв начин е използвано. Защото нима нечия смърт е нещастие, ако спаси живота на хиляди? И нима нечий живот е радостно събитие, ако причинява единствено страдание? но даже и тогава не съдете, а винаги запазвайте вътрешния си съветник и позволявайте на другите да запазят своя.

Това не значи да пренебрегвате зов за помощ или порива на собствената си душа да направи нещо, за да промени някакво обстоятелство или условие. Напротив, означава да избягвате определения, етикети и присъди, когато правите каквото и да е. Защото всяка ситуация е дар и във всяко изживяване има скрито съкровище.

Имаше едно време дух, който познаваше себе си като светлина. Той беше нов дух и естествено беше нетърпелив да има изживявания. "Аз съм светлината", казваше той, "Аз съм светлината." Но Цялото знаене и непрекъснатото повтаряне на този факт не можеше да замени изживяването да бъдеш светлина. А в света, в който този дух се беше появил, нямаше нищо друго освен светлина. Всеки дух грееше с блясъка на великолепната му светлина. Намирайки се в средата на най-величествената светлина, от която той беше част, духът не можеше нито да види, нито да изпита себе си като Този, Който Той Е Наистина.

Случи се така, че духът копнееше ли копнееше да познае себе си. И копнежът му беше толкова голям, че един ден му казах: "Знаеш ли, Малкия, какво трябва да направиш, за да задоволиш копнежа си?" "Какво, Боже? Какво? Бих направил каквото ми и да било!", отвърна духът. "Трябва да се отделиш от нас останалите", му казах "и да призовеш върху себе си мрака". "А какво е мракът, Боже?, попита малкият дух. "Онова, което ти не си", му отговорих и той Ме разбра.

Духът така и стори. Откъсна се от Всичкото, отивайки даже в друг свят. В този друг свят духът имаше силата да призове в изживяванията си всякакви видове мрак, което и направи.

Но от средата на мрака духът проплака: "Татко, Татко, защо ме изостави?" Точно както и вие в най-черните си времена. А аз никога не съм ви оставял и съм бил до вас, винаги готов да ви напомня Кои Сте, готов, винаги готов да ви повикам в къщи. Затова бъдете светлина сред мрака и не го проклинайте. И не забравяйте Кои Сте в мига, в който сте заобиколени от онова, което не сте. И отдайте почитта си към творението, даже когато се стремите да го промените.

И знайте, че каквото направите по време на най-голямото си изпитание, може да бъде най-големия ви триумф. Защото преживяването, което сътворявате, е изявление за това Кои Сте и Кои Искате Да Бъдете.

Разказах ти притчата за младия дух и слънцето, за да разбереш по-добре защо светът е такъв, какъвто е и как може да се промени за един миг в момента, в който всеки си спомни божествената истина за най-висшата си същност.

Има някои, които казват, че животът е училище и че нещата, които наблюдавате и преживявате, са ваше обучение. Обяснявал съм го и преди и пак ще ти кажа:

Дошъл си в този живот не за да научиш нещо, а само да покажеш, онова, което вече знаеш. Показвайки го, ще го изпълниш на дело и ще сътвориш себе си наново чрез собственото си изживяване. По този начин ще оправдаеш живота и ще му дадеш смисъл. По този начин ще го превърнеш в свято творение.

-Искаш да кажеш, че всичко лошо, което ни се е случвало, е било по наш избор? Имаш предвид, че даже и световните бедствия и катастрофи на някакво ниво са създадени от нас, за да можем "да изживеем противоположното на това Кои Сме"? И ако е така, няма ли някакъв по-безболезнен за всички нас начин за създаване на възможности да изпитаме себе си?

Не, не всичко, което наричаш лошо и което ви се е случило, е било по ваш собствен избор. Не в съзнателния смисъл, който ти имаш предвид. Всичко това е ваше творение.

Вие сте непрекъснато в процес на сътворяване. Във всеки момент. Всяка минута. Всеки ден. как се сътворява, ще говорим по-късно. Засега го приеми на доверие - вие сте една голяма машина за сътворяване, в която произвеждате буквално със скоростта на мисълта си.

Събития, случки, произшествия, условия, обстоятелства - всички те са сътворени от съзнание. Индивидуалното съзнание е достатъчно могъщо. Можеш да си представиш каква творческа енергия се освобождава, когато двама или повече се обединят в Мое Име. А масовото съзнание? Защо е толкова силно, че може да създаде събития и обстоятелства от световно значение и с последствия за цялата планета?

Не би било точно да се каже(поне в смисъла, който ти влагаш), че вие избирате тези последствия. Вие ги избирате точно толкова, колкото и Аз. И вие, като Мен, ги наблюдавате. И решавате Кои Сте по отношение на тях.

Но в света няма нито жертви, нито злодеи. Нито пък вие сте създали онова, което заявявате, че ви отвращава и създавайки го, значи сте го избрали.

Това е напреднал начин на мислене, до който всички Духовни Учители достигат рано или късно. Защото само когато могат да поемат отговорност за всичко, ще придобият силата да променят част от него.

Докато продължавате да си мислите, че някъде там има нещо или някой друг, който "го прави" за вас, се лишавате от силата да промените каквото и да било. Само когато кажете "Аз го направих", ще можете да намерите силата да го промените.

Много по-лесно е да промениш това, което сам правиш, отколкото онова, което прави друг.

Първата стъпка към промяната на каквото и да било е да знаеш и да приемеш, че ти си го избрал да бъде, каквото е. Ако не можеш да приемеш този факт в личен план, съгласи се с него посредством разбирането си, че Всички сме Едно Цяло. Тогава стреми се да създадеш промяна не защото нещо е погрешно, а защото то вече не е точна изява на това Кой Си.

Има само една причина да се прави каквото и да било: за изява пред Вселената на това Кой Си Ти.

Използван по този начин, животът става Себе-сътворяващ. Използваш живота, за да сътвориш Себе си като Този, Който Си и Този, Който Винаги Си Искал Да Бъдеш. Съществува и само една причина да се разрушава каквото и да било: защото то вече не е изява на това Кой Искаш Да Бъдеш. Защото то вече не те отразява , не те представя.

Ако искаш да си представен точно, трябва да работиш, за да промениш в живота си всичко, което не подхожда на картината за себе си, която искаш да изпратиш във вечността.

В по-широк смисъл на думата всички "лоши" неща ти се случват по твой избор. Грешката не е в избора им, а в назоваването им "лоши". Защото, наричайки ги "лоши", наричаш "лош" и Себе си, тъй като ти си ги сътворил.

Подобен етикет не ти се харесва и вместо да наречеш Себе си "лош", се отказваш от собственото си творение. Това интелектуално и духовно безчестие те кара да приемеш свят, в който условията са такива, каквито са. Ако трябваше да поемеш отговорност - подкрепена с дълбокото ти вътрешно чувство на лична отговорност за света, той би бил далеч по-различен. Със сигурност би било така, ако всеки се чувстваше отговорен. Това е толкова очевидно, че събужда силна болка и остра ирония.

Световните природни бедствия и произшествия -торнадо, урагани, вулкани и наводнения не сътворени специално от теб. Сътворена от теб е степента, в която тези събития докосват живота ти.

Във Вселената се случват явления, за които и най-смелото въображение не би твърдяло, че са предизвикани от теб.

Те са сътворени от обединеното съзнание на човечеството. Целия свят, творейки съвместно, създава тези преживявания. Това, което всеки един от вас прави индивидуално, е да премине през тях, решавайки какво значение имат те за него и Кой Е Той по отношение на тях.

По такъв начин вие сътворявате колективно и индивидуално живота и времената, които изживявате с една единствена цел - да еволюирате.

Попита дали няма по-малко болезнен начин да се премине през този процес и отговорът е "да", но нищо във външното ви преживяване не би се променило. Начинът да намалите болката, която асоциирате със земните събития и преживявания(както ваши, така и на другите), е да промените начина, по който ги възприемате.

Не можеш да промениш външните събития, защото те са сътворени от всички вас, а ти не си израснал още достатъчно в съзнанието си, за да можеш да променяш самостоятелно онова, което е било сътворено колективно. Затова трябва да промениш вътрешното си преживяване. Това е пътят към майсторството в живота.

Нищо не е болезнено само по себе си. Болката е резултат от невярна мисъл. Тя е грешка в мисленето.

Духовните учители могат да накарат и най-ужасната болка да изчезне. Те така и лекуват.

Болката е резултат от преценка, която сте направили за нещо. Отстранете преценката и болката ще изчезва.

Преценките често се основават на предишен опит. Представата ти за нещо произтича от някаква предишна представа за него. Предишната ти представа от своя страна е резултат от още по-предишна, а тя от още по-по-предишна и т.н. - като тухла върху тухла, докато се върнеш назад чак до т. нар. изначална мисъл.

Всяка мисъл е творческа и няма по-могъща мисъл от изначалната. Затова и понякога тя е наречена първороден грях.

Първороден грях има, когато изначалната ти мисъл за нещо е погрешна. Всяка следваща мисъл за това нещо наслагва грешката многократно. Задачата на Светия Дух е да те вдъхновява към ново разбиране, което може да те освободи от грешките ти.

-Да не би да казваш, че не трябва да страдам за гладуващите деца в Африка, насилието и несправедливостта в Америка или земетресението, което уби стотици в Бразилия?

Но не осъждай и не порицавай, тъй като не знаеш защо нещо се случва и до какво ще доведе.

И запомни следното: онова, което порицаеш, на свой ред ще порицае теб и един ден ти ще се превърнеш в онова, което си осъдил.

По-скоро стреми се да промениш нещата, които вече не отразяват най визшата ти представа за това Ти Кой Си(или подкрепи други, които ги променят). И благослови всичко, защото Бог го е сътворил чрез живя живот, а той е най-великото творение.

-Може ли да спрем за малко за да си поема дъх? Вярно ли те чух да казваш, че в света на Бога не съществува "трябва" и "не трябва"?
-Точно така.

-Но как е възможно? Ако ги няма в Твоя свят, тогава къде са?

-Но всички, които са ме учили кое е правилно и неправилно, позволено и непозволено, трябва и не трябва, са ми казвали, че тези правила са начертани от Теб - от Бога.

Да кажа, че нещо (мисъл, действие, дума) е неправилно, би било все едно да ви кажа да не го правите. Да ви кажа да не го правите, би означавало да ви забраня. Да ви забраня, би означавало да ви огранича. Да ви огранича, би означавало да отрека истината за това Кои Сте, както и възможността ви да сътворите и изживеете тази истина.

Има мнозина, които казват, че съм ви дал свободна воля, но също така твърдят, че ако не Ми се подчинявате, ще ви изпратя в ада. Каква свободна воля е това?! Кажи, това не е ли подигравка с Бога, да не говорим пък за някаква истинска връзка помежду ни?

-А, стигнахме до още един въпрос, който исках да обсъдим, и той е относно цялата история за рая и ада. Доколкото разбирам от казаното, подобно нещо като ад не съществува.

-Какво е адът?

Адът е противоположност на радостта. Адът е неудовлетвореност. Адът е да знаеш Кой Си и да се провалиш в изживяването му. Адът е да бъдеш по-малко. Това е адът и за душата ти няма по-голям ад от него.

Но адът не съществува като мястото, за което си фантазирате, че гориш в някакъв си вечен огън или си подложен на безкрайни мъчения. С каква цел бих създал подобно нещо?

Даже и да хранех изключително “не-Божествената” мисъл, че вие не сте “заслужили” рая, защо бих имал нуждата да търся някакво отмъщение или наказание за провала ви? Нямаше ли да Ми е съвсем лесно просто да се отърва от вас? Коя отмъстителна част от Мен би поискала да ви подложа на вечно и неописуемо по силата си страдание?

Ако отговаряш “нуждата за справедливост”, не мислиш ли, че просто отказът на причастие с Мен в небесата би послужил на справедливостта? Безкрайното причиняване на болка – и то ли е необходимо?

Казвам ти: не съществува такова преживяване след смъртта, каквото сте си изградили във вашите основаващи се на страх теологии. Съществува обаче изживяване, в което душата е толкова нещастна, незавършена, отдалечена от цялото, толкова отделена от най-великата Божествена радост, че за нея, душата, това би било ад. Аз не те изпращам там и не предизвиквам появата на подобни изживявания. Ти си този, който сътворява изживяването, когато отделяш Себе си от собствената си най-висша мисъл за теб. Самият ти сътворяваш изживяването, когато отричаш Себе си, когато отхвърляш кой и Какво Си Ти Наистина.

Но даже и това изживяване никога не е вечно. Не би могло и да бъде, защото планът Ми не е да сте отделени от Мен завинаги. Разбира се, че подобен вариант е невъзможен, защото, за да бъде осъществен, не само ти би трябвало да се отречеш от това кой си, а и Аз би трябвало да го сторя. Но Аз никога няма да го направя. И докато един от нас пази истината за теб, тази истина, в крайна сметка ще пребъде.

-Ами ако няма ад, това значи ли, че мога да правя каквото си пожелая, да се държа както си поискам и да върша каквото и да е, без да се страхувам от възмездие?

Ще ти кажа следното: Ти си създателят на собствените си правила. Ти поставяш ограниченията. И ти решаваш колко добре си се справил и колко добре се справяш в момента. Защото ти си този, който е решил Кой и Какво Си Наистина и Кой Искаш да Бъдеш. И ти си единственият, който би могъл да оцени колко добре се справяш.

Няма кой друг да те оценява, защото как би могъл Бог да осъди собственото си творение и да го нарече лошо? Ако искаш да бъдеш съвършен и да правиш всичко съвършено, щях да съм те оставил в състоянието на абсолютно съвършенство, откъдето си дошъл. Целият смисъл на процеса е, ти да откриеш себе си, да сътвориш Себе си такъв, какъвто си в действителност и какъвто истински желаеш да бъдеш. Но не можеше да си такъв, без да имаш избора да бъдеш друг.

Затова трябва ли да те накажа, че си направил избор, възможността за който самият Аз съм ти предоставил? Ако не съм искал да направиш някакъв избор, защо бих създал нещо друго освен избора, който бих желал да направиш?

Това е въпрос, който трябва да си задаваш преди да ми определяш ролята на “Бог, разгадаващ присъди”.

Прекият отговор на въпроса ти е: да, можеш да правиш каквото си пожелаеш, без да се страхуваш от възмездие. Но ще ти е от полза да бъдеш наясно с последствията.

Последствията са резултати, естествен изход от нещо. Нямат нищо общо с възмездия или наказания. Те са просто това – резултати от естественото приложение на естествените закони. Последствие е онова, което се случва(доволно предвидимо) в резултат на онова, което вече се е случило.

Целият материален живот протича в съответствие с естествените закони. Веднъж като запомниш тези закони и като започнеш да ги прилагаш, ще си овладял живота на материално ниво.

Всичко, което ти се струва като наказание или което би нарекъл зло или лош късмет, не е нищо повече от един естествен закон, отстояващ себе си.

-Значи, ако знам тези закони и ако се придържам към тях, няма никога да изпадна в беда? Това ли искаш да ми кажеш?

Това е целта на душата ти. Това е предназначението й – напълно да осъзнае себе си, докато се намира в тялото; да стане въплъщение на всичко, което всъщност е тя.

Такъв е планът Ми за вас. Този е идеалът Ми: да осъзная Себе Си чрез вас; да превърна идеята в изживяване, да позная Себе си чрез изживяване.

Законите на Вселената са закони, които Аз сътворих. Те са съвършени закони, създаващи съвършено функциониращ свят.

Виждал ли си някога нещо по-съвършено от снежинка? Сложността, структурата, симетрията и неповторимостта й сред всичко останало са едно тайнство. Удивляваш се пред това невероятно чудо на Природата. А ако съм могъл да направя подобно нещо с една единствена снежинка, какво мислиш, че мога да направя(и съм направил) с Вселената?

Ако можеше да видиш симетрията и съвършенството в устройството на света(от най-голямото тяло до най-дребната частица), не би съумял да вместиш истината за тях в действителността си. Даже сега, когато успяваш да зърнеш малки частици от него, пак не можеш нито да си представиш, нито да проумееш значението му. Но можеш да знаеш, че има значение – далеч по-сложно и по-необикновено, отколкото настоящето ти разбиране е способно да поеме, Вашият Шекспир го е казал чудесно: “На небето и земята съществуват повече неща, Хорацио, отколкото някога са били сънувани във философията ти”.

-Тогава как мога да знам тези закони? Как бих могъл да ги науча?
-Не е въпрос на научаване, а на вспомняне.

-Как да си ги вспомня тогава?

Изречи го от свое име, когато го повтаряш, за да бъде по-лично:

Ако не проникна вътре в себе си, ще остана отвън – с празни ръце.

Цял живот си я карал с празни ръце. Но нито сега, нито някога преди това е било необходимо. няма нещо, което не можеш да бъдеш. Няма нещо, което не можеш да направиш. Няма нещо, което не можеш да имаш.

-Това обещание ми звучи, като че ли ми сваляш звезди от небето.

-А какво друго обещание очакваш от Бога? Ще ми повярваш ли, ако ти обещая нещо по-малко?

Хилядолетия хората са подлагали на съмнение обещанията на Бога поради най-невероятната причина: били са твърде хубави, за да бъдат истина. И така сте си избрали по-малко обещание – по-малка любов. Защото най-висшето обещание на Бог е породено от най-висшата любов. Но вие не можете да си представите съвършена любов, така че и съвършеното обещание става немислимо. Както и съвършено същество. Следователно, не можете да повярвате даже и в Себе си.

Да не успееш да повярваш в това, значи да не успееш да повярваш в Бога. Защото вярата в Бога поражда вяра в най-великия Божи дар – безусловната любов – и вяра в най-великото Божие обещание – неограничените възможности.

-Мога ли да те прекъсна тук? Не обичам да прекъсвам Бога, когато говори… но вече съм чувал да се приказва за неограничените възможности и мисля, че не съвпада с човешкия опит. Дори и да забравим трудностите, с които се сблъсква средният човек. Какво да кажем за предизвикателствата, пред които са изправени родените с умствени или физически недостатъци? И техните възможности ли са неограничени?

-Това сте написали в собствените си Свети писания – по много начини и на много места.

-Дай ми пример.

-Провери какво сте написали в “Битие”, глава 11, стих 6 от Библията си(`българската Библия не е в същата подредба).

-Там се казва: “И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, и това е само началото на каквото са почнали да правят: и нищо няма да им е възпряно, що са намислили да правят”.

-Да. Можеш ли да повярваш на това?

-Това не отговаря на въпроса за слабите, недъгавите, инвалидите, онези, които са ограничени.

-Мислиш ли, че те са ограничени, както ги наричаш, не по техен избор? Представяш си, че някоя човешка душа се сблъсква с предизвикателствата на живота(каквито и да са те) по случайност? Така ли си го представяш?

-Имаш предвид, че душата предварително си избира какъв живот ще изживее?

-Не, това би осуетило целта на сблъсъка. Целта е да сътвориш изживяването си и по този начин да сътвориш Себе си в славния миг, наречен Сега. Следователно не избираш живота, който ще изживееш предварително.

Но можеш да подбереш хората, местата и събитията – условията и обстоятелствата, предизвикателствата, пречките и възможностите, с които да сътвориш изживяването си. Можеш да подбереш цветовете в палитрата си, инструментите в сандъчето си, машините в работилницата си. Какво ще сътвориш с тях си е твоя работа. Това е работата на живота.

Възможностите ти са неограничени във всичко, което си избрал да правиш. Недей да допускаш, че душа, въплътена в тяло, което ти наричаш ограничено, не е достигнала пълните си възможности, защото не знаеш какво тази душа се е опитвала да направи. Ти не разбираш плана й. Не си наясно с намеренията й.

Затова благослови всяка личност и всяко състояние и благодари. Така утвърждаваш съвършенството на Божието творение и показваш вярата си в него. Защото нищо не се случва случайно в света на Бога и съвпадения не съществуват. Нито пък светът е брулен от случаен избор или нещо, което наричате съдба.

Ако една снежинка е абсолютно съвършена в устройството си, не мислиш ли, че същото мое да бъде казано за нещо толкова великолепно като живота ти?

-Но даже Христос е лекувал болните. Защо би ги лекувал, щом състоянието им е толкова “съвършено”?

-Христос не ги е лекувал, защото е виждал състоянието им като несъвършено. Лекувал ги е, защото е виждал тези души да се молят за лек като част от житейския си процес. Той е виждал съвършенството на процеса. Разпознал е и е разбрал намерението на душата. Ако Христос беше почувствал, че всяка болест(умствена и физическа) представлява несъвършенство, нямаше ли просто да излекува всички на планетата едновременно? Съмняваш ли се, че е можел да го направи?

-Не се съмнявам. Вярвам, че е могъл.

-Добре. Тогава съзнанието ти настоява да разбере защо него е направил. Защо Христос би избрал да остави някои да страдат, а други да излекува? В същия смисъл защо Бог допуска страдание изобщо? Този въпрос е задаван и преди и отговорът остава същият. Процесът е съвършен и целият свят възниква по избор. Недопустимо е да се намесваш в избора, както и да го поставяш под съмнение. А особено недопустимо е да го осъждаш.

Подходящо е да го наблюдаваш и след това да сториш каквото е възможно, за да подпомогнеш душата в нейното търсене и правене на по-висш избор. Следователно, бъди бдителен към изборите на другите, но не съди. Знай, че техният избор е идеален за тях в настоящия момент. Същевременно бъди готов да и помогнеш, ако дойде миг, в който да потърсят нов, различен избор – по-висш избор.

Насочи се към духовна връзка с душите на другите – тогава и целите, и намеренията им ще ти станат ясни. Това направи Христос с онези, които излекува, и с всички, до чиито живот се докосна. Христос с онези, които излекува, и с всички, до чийто живот се докосна. Христос излекува тези, които дойдоха при него или изпратиха други да го помолят за тях. Той не лекуваше случайно и безразборно. Да направи подобно нещо би значело да наруши свещения Закон на Вселената: Позволи на всяка душа да извърви пътя си.

-Значи ли това, че не трябва да помагаме на никого, освен ако не ни е помолил? Разбира се, че не – иначе не бихме могли да помогнем на гладуващите деца в Индия, на измъчваните хора в Африка или на бедните и потъпканите където и да било. Всяко хуманно усилие би било загубено и всяка благотворителност би била забранена. Трябва ли да чакаме някой да проплаче в отчаяние или цяла нация да помоли за помощ, преди да можем да сторим това, което очевидно е правилно?

-Виж как въпросът сам се отговаря. Ако нещо е очевидно правилно, стори го. Но помни да преценяваш строго кое наричаш “правилно” и кое “погрешно”.

Нещо е правилно или погрешно само защото ти казваш, че е такова. То обаче не е правилно или погрешно в същността си.

-Не е ли?

-“Правилно” или “погрешно” не са същностни състояния, а субективна преценка в нечия лична стойностна система. Чрез субективните си преценки ти създаваш Себе си, чрез личните си стойности определяш и показваш Кой Си.

Светът съществува такъв какъвто е, точно за да можеш да направиш тези преценки. Ако светът беше идеален, жизненият ти процес на Себе-сътворяване би бил прекратен. Просто би свършил. Кариерата на адвоката би свършила утре, ако вече няма съдебни дела. Кариерата на лекаря би свършила утре, ако вече няма болести. Кариерата на философа би свършила утре, ако вече няма въпроси.

-И кариерата на Бога би свършила утре, ако вече няма проблеми!

-Точно така. Каза го чудесно. Всички ние ще сме приключили със сътворяването, ако вече няма какво да се сътворява. Всички ние имаме безусловен интерес да поддържаме играта в действие. Колкото и всички да казваме, че бихме искали да разрешим всички проблеми, не дръзваме да ги разрешим всичките, защото няма да остане нищо, което да правим.

Вашата военно-индустриална система го разбира много добре. Ето защо могъщо се противопоставя на всеки опит да бъде установено където и да било правителство, което не приема войната.

Системата на здравеопазването ви го разбира също доста добре. Затова твърдо се противопоставя(просто трябва да го прави в името на собственото си оцеляване) на всяко ново чудотворно лекарство или начин на лечение – да не говорим за възможността за чудеса по принцип.

Религиозните ви общности също са наясно. Затова и системно атакуват всяко определение на Бога, което не включва страх, присъда и възмездие, както и всяко определение на Личността, което не включва тяхната идея за единствения път към Бога.

Ако ти кажа, че ти си Бог, какво остава за религията? Ако ти кажа, че си излекуван, какво остава за науката и медицината? Ако ти кажа, че ще живееш в мир, какво ще остане за миротворците? Ако ти кажа, че светът е оправен, какво остава за света?

А за водопроводчиците?

Светът е пълен с две групи хора: тези, които ти дават нещата, които желаеш, и онези, които поправят нещата. Всъщност дори тези, които ти дават нещата, които искаш – месарите, хлебарите, производителите на свещи – също поправят. Защото да имаш желание за нещо, често значи да имаш нужда от него. Затова и на английски се казва, че наркоманите се нуждаят от “поправка”, когато имат нужда от наркотика си. Следователно, внимавай желанието да не се превърне в пристрастяване.

-Искаш да кажеш, че светът винаги ще има проблеми? Имаш предвид, че ти всъщност така го искаш?

-Искам да кажа, че светът съществува, както си съществува, тъй както една снежинка си съществува, както си съществува – точно по план. Ние сте го сътворили така-по същия начин, както сте сътворили живота си такъв, какъвто е.

Аз искам онова, което вие искате. В деня, в който наистина поискате да се сложи край на глада, няма да има повече глад. Дал съм ви всички необходими средства, за да го сторите. Имате всички инструменти, с които да направите този избор. И не сте го направили. Не защото не можете. Светът може да прекрати световния глад утре. Вие избирате да не го направите.

Твърдите, че има основателни причини по 40 000 души на ден да умират от глад. Няма основателни причини! Докато казвате, че нищо не можете да направите, за да предотвратите гладната смърт на 40 000 души дневно, всеки ден раждате по още 50000 души, започващи нов живот. И наричате това любов. Наричате това “планът на Бога”. Този план е напълно лишен от логика и разум, а да не говорим за съчувствие.

Показвам ви с абсолютни понятия, че светът съществува такъв, какъвто е, защото вие такъв сте го избрали. Вие систематично погубвате собствената си околна среда, след което сочите така наречените природни бедствия като доказателства за жестоката измама на Бога или за суровия подход на Природата. вие разигравате тази измама и вашият подход е жесток.

Нищо, повтарям нищо не е по-деликатно от Природата. И нищо, повтарям нищо не е било по-жестоко към Природата от човека. Но вие се отдръпвате от всякаква ангажираност и отричате каквато и да било отговорност за това. Казвате, че вината не е ваша и за това сте прави. Не е въпрос на вина, а въпрос на избор.

Можете още утре да прекратите погубването на джунглите. Можете да изберете да спрете изтощаването на озоновия слой около планетата ви. Можете да изберете да спрете с непрестанните си удари срещу екосистемата на Земята. Можете да насочите стремежа си към възстановяването на снежинката или поне към спирането на неумолимото й стопяване – но ще го направите ли?

По същия начин можете още утре да спрете всички войни. Просто и лесно. Всичко, което ви е необходимо(и което някога ви е било необходимо), е всички вие да постигнете общо съгласие. А ако не можете да постигнете общо съгласие за нещо толкова елементарно, като това да престанете да се избивате един друг, как можете да се заканвате към небето с юмруци и да искате то да ви оправи живота?

Аз няма да направя за вас нищо, което вие не бихте направили за себе си. Това е законът и пророчеството.

Светът е в състоянието, в което е, заради вас и изборите, които сте направили(или не сте успели да направите). Да не решиш също е решение.

-“Та аз не съм си избирал да ме блъсне камион! Не съм избирал да ме обере крадец или да ме изнасили някой маниак”. По света има хора, които биха казали това.

-У всички вас се корени причината за съществуването на условията, които пораждат у крадеца желанието или нуждата да краде. Всички вие сте сътворили съзнанието, което прави възможно изнасилването. Едва когато видите у самите себе си онова, което причинява престъпленията, ще започнете(най-сетне) да лекувате и условията, които ги пораждат.

Нахранете гладните си, уважете достойнството на бедните. Дайте възможност на по-малко честитите. Откажете се от предразсъдъците, които държат масите тълпящи се и гневни, без да имат кой знае какво обещание за по-добро утре. Отстранете безсмислените си табута и ограничения около сексуалната енергия и помогнете на другите истински да разберат чудесата й и да я използват добре. Направете всичко това и ще видите, че се доближавате до премахването на кражбите и изнасилванията завинаги.

А колкото до така наречената “злополука”(връхлитащия иззад ъгъла камион, падащата тухла), научете се да приветствате всеки такъв случай като малка частица от голямата мозайка. Вие сте дошли тук да изработите своя личен план за собственото си спасение. Но спасение не означава да се спасите от примката на дявола. Няма такова нещо като дявол и адът не съществува. Вие се спасявате от забравата на не-осъзнаването.

Не можете да загубите в тази битка. Няма как да претърпите провал. Следователно тя изобщо не е битка, а просто процес. Но ако не го знаете, ще ви се струва като постоянна борба. Може даже да повярвате в борбата достатъчно продължително, че да създадете цяла религия около нея. Тази религия ще проповядва, че борбата е смисълът на всичко. Невярно учение! Процесът се предвижда, когато няма напъни и борба. Победата се печели, когато се предадеш.

Злополуките, се случват, защото се случват. Някои елементи на жизнения процес са се събрали по определен начин, на определено място, с определени резултати – резултати, които ти по свои си причини избираш да наречеш злощастни. А те може изобщо да не са злощастни, ако се вземе предвид планът на душата ти.

Ще ти кажа следното: няма съвпадения и нищо не се случва случайно. Сам ти си призовал при себе си всяко събитие и всяко приключение в такава последователност, в която да можеш да сътвориш и изживееш Кой Си Ти Наистина. Всички духовни учители го знаят. Затова и големите мистици остават непоклатими по време на “най-ужасните” житейски изпитания(както ти би ги нарекъл).

Великите учители на вашата Християнска религия разбират това. Те знаят, че Христос не е бил обезпокоен от разпятието, а го е очаквал. Можел е да си отиде, но не го е направил. Можел е да спре процеса във всеки един момент. Имал е силата, но не го е сторил. Христос се е оставил да бъде разпнат, за да може да остане като вечно спасение за хората. Погледнете – каза той – какво мога да направя. Вижте кое е истина. И знайте, че всичко това и повече от нещо, вие също ще правите. Защото не съм ли казвал, че ви сте богове? Но вие не вярвате. Ако не можете да повярвате в себе си, тогава повярвайте в мен.

Христовото съчувствие беше такова, че той се помоли да намери път(и го сътвори), по който да повлияе на света така, че всички да достигнат рая(Ебе-осъзнаването) ако не по друг начин, то чрез него. Защото той надви нищетата и смъртта. И вие можете да го направите.

Най-великото, на което Христос ви учи, не е, че ще имате вечен живот, а че вече го имате; не е, че ще бъдете в братство с Бога, а че вече сте; не е, че ще имате каквото поискате, а че вече го имате.

Единственото, което се изисква от теб, е да го знаеш. Защото ти си създателят на своята действителност и животът може да ти се разкрие само така, както мислиш, че ще ти се разкрие.

С мисълта си ти го довеждаш на бял свят. Това е първата стъпка към творението. Бог Отец е мисълта. Мисълта е родителят, който дава живот на всичко.

-Това е един от законите, които да запомним?

-Да.

-Казвал съм ви други. Казвал съм ви ги всичките още от началото на света. Отново и отново съм ви ги повтарял. Изпращал съм ви учител след учител. Но вие не слушате учителите ми. Вие ги убивате.

-Но защо? Защо убиваме най-светите сред нас? Убиваме ги или ги обезчестяваме(което е същото). Защо?

-Защото те се изправят срещу всяка ваша мисъл, която би Ме отрекла. А вие Ме отричате, ако отречете Себе си.

-Защо бих отрекъл Теб или себе си?

-Защото се страхуваш. И защото Моите обещания са твърде хубави, за да бъдат истински. Защото не можеш да приемеш най-великата Истина. И затова трябва да се принизиш до духовност, която те учи на страх, зависимост и нетолерантност вместо обич, сила и приемане.

Вие сте изпълнени със страх – и най-големият ви страх е, че най-голямото Ми обещание може да се окаже най-голямата лъжа в живота. Така създавате и най-голямата измислица, която можете, за да се браните от този страх. Твърдите, че всяко обещание, което ви дава сила и ви гарантира обичта на Бога, трябва да е лъжливо обещание, идващо то дявола. Бог никога не би дал такова обещание- си казвате – само дяволът би го направил, за да ни примами да се отречем от истинската същност на Бога, която е: страшен, ревнив, отмъстителен, съдещ и наказващ.

Въпреки, че това описание пасва по-добре на определението за дявол(ако имаше такъв), вие сте придали дяволски черти на Бога, за да убедите себе си да не приемете Божествените обещания на Създателя си, както и божествените качества у Себе си.

Такава сила е страха.

-Опитвам се да оставя страховете си зад гърба си. Ще ми кажеш ли(отново) още някои от законите?

-Първият Закон е, че можеш да бъдеш, да правиш и да имаш всичко, което си способен да си представиш. Вторият Закон е, че привличаш онова, от което се страхуваш.

-Защо е така?

-Чувството е силата, която привлича. Ще изживееш онова, от което най-силно се страхуваш. Едно животно, което ти считаш за по-нисша форма на живот(въпреки че животните действат по-цялостно и с повече последователност от хората), разбира веднага дали се страхуваш от него. Растенията, които считаш за още по-нисша форма на живот, реагират далеч по-добре на хора, които се отнасят към тях с любов, отколкото на такива, които са безразлични.

Нито едно от тези неща не е случайност. Във Вселената не съществуват случайности, а единствено една велика структура-една невероятна “снежинка”.

Чувството е енергия в движение. Когато задвижваш енергия, създаваш материя. Материята е сгъстена енергия – разместена и след това събрана накуп. Ако манипулираш енергия достатъчно дълго, ще получиш материя. Всеки Учител разбира този закон. В него е алхимията на Вселената. В него е тайната на целия живот. Мисълта е чиста енергия. Всяка мисъл, която имаш, някога си имал или някога ще имаш в главата си, е творческа. Енергията на мисълта ти никога не умира. Никога. Тя напуска съществото ти и се отправя към Вселената, продължавайки във вечността. Мисълта е вечна.

Всички мисли се сгъстяват; срещат се с други мисли, преплитайки се в невероятен лабиринт от енергия, формиращи една вечно променяща се композиция от неописуема красота и невъобразима сложност.

Енергията привлича подобна на себе си енергия и образува(да използваме по-прости думи) ”гроздове” от подобна енергия. Когато достатъчно подобни “гроздове” се сблъскат един с друг, те се “слепват” един за друг да използваме още една по-проста дума). Необходимо е невъобразимо голямо количество “слепена” подобна енергия за образуването на материя. Но материя ще се образува от чиста енергия. Всъщност това е единственият начин, по който материята може да се образува. Щом веднъж енергията е станала материя, тя си остава материя за много дълго време, освен ако конструкцията й бъде нарушена от различна или противоположна енергия. Тази различна енергия, въздействаща на материята, всъщност я разпокъсва, освобождавайки суровата енергия, от която материята е била съставена.

Това е теорията в основата на атомната ви бомба, обяснена с по-елементарни понятия. Айнщайн, повече от който и да било друг човек, се доближи до откритието, обяснението и използването на творческата тайна на Вселената.

Вече би трябвало да разбираш по-добре как хора с подобно мислене могат да работят заедно върху сътворяването на благоприятна действителност. Фразата “Когато двама или повече се съберат в Мое Име” придобива повече смисъл.

Разбира се, когато цели общества мислят по определен начин, често се случват удивителни неща – не обезателно всички от тях желателни. Например общество, живеещо в страх, много често(всъщност неминуемо) създава в плът и кръв онова, от което се страхува най-много.

По подобен начин големи общности често откриват в обединеното мислене сила, произвеждаща чудеса. Някои хора я наричат обща молитва.

Трябва да бъде ясно, че даже отделни индивиди могат самостоятелно да предизвикат такива резултати, ако мисълта им(молитва, надежда, желание, мечта, страх) е удивително силна. Христос редовно го е правил. Той е разбирал как да въздейства на енергията и материята, как да ги преустройва, как да ги преразпределя и как да ги контролира напълно. Много Учители са го знаели. Мнозина го знаят и сега.

Ти можеш да го знаеш. Сега веднага.

Това е знанието на доброто и злото, от което са вкусили Адам и Ева. Преди да го разберат, не е било възможно да има живот такъв, какъвто го познавате. Адам и Ева(митичните имена, с които сте избрали да назовете Първия Мъж и Първата Жена) са били Бащата и Майката на човешкото изживяване.

Описаното като “падение на Адам” е било всъщност неговото извисяване – най-великото единично събитие в историята на човечеството. Защото без него светът на относителността не би съществувал. Истината е, че стореното от Адам и Ева не е било първороден грях, а първородна благословия. Трябва да сте им благодарни от дъното на душата си, защото правейки първия “погрешен” избор, Адам и Ева създават възможността изобщо да се прави избор.

В митологията си сте направили Ева “лошата” –изкусителката, която изяжда ябълката(знанието на доброто и злото) и свенливо поканва Адам да се присъедини. Тази митологична постановка ви е позволила оттук нататък да изкарвате жената “падение на мъжа”, което довежда до всякакви изопачени разбирания, да не говорим за изкривени сексуални възгледи и обърквания.(Как можете да се чувствате толкова добре при нещо толкова лошо?)

Това , от което се боите най-много, то най-вече ще ви настигне. Страхът ще го привлече като магнит. Всичките ви свети писания във всички религиозни убеждения и традиции, които сте създали, съдържат ясния съвет: “Не се страхувай”. Мислиш ли, че това е случайно?

Законите са много прости:

1. 
   Мисълта е творческа.
   
2. 
   Страхът привлича енергия, подобна на себе си.
   
3. 
   Обичта е всичко, което съществува.
   

-Обичта е крайната действителност. И единствената. Цялото. Чувството на обич е начинът, по който изпитваш Бога.

В най-висшата Истина обичта е всичко, което съществува, което съществувало и което някога ще съществува. Когато преминеш в абсолютното, преминаваш в обичта.

Светът на относителното беше създаден, за да мога Аз да изживея Себе Си. Това вече ти беше обяснено. То обаче не прави светът на относителното истински. Светът на относителното е сътворена действителност, която ти и Аз сме изобретили и продължаваме да изобретяваме, за да можем да познаем себе си чрез изживяване.

Все пак творението може да изглежда много истинско. Предназначението му е да ни се струва толкова истинско, че да го приемем за действително съществуващо. По този начин Бог е успял да създаде “нещо друго”, различно от Себе Си(въпреки че строго погледнато това е невъзможно, защото Бог Е – Аз СЪМ – Всичко Е).

Сътворявайки “нещо друго”(светът на относителното), Аз съм създал среда, в която ти можеш да избереш да бъдеш Бог вместо просто да ти бъде казано, че си Бог; в която можеш да изпиташ Бог като акт на сътворяване вместо като концепция; в която малката свещица може да познае себе си като светлината.

Страхът е обратното на обичта. Тази е главната полярност. При създаването на света на относителното, най-напред направих противоположното на Себе Си. В света, в който вие живеете на физическо ниво, има само две положения на съществуване: страх и обич. Мисли, породени от страх, ще предизвикат един вид проява на физическо ниво. Мисли, основани на обич, ще предизвикат друг.

Духовните Учители, които са обикаляли планетата, са онези, които са открили тайната на относителния свят и са отказали да признаят истинността му. Накратко: учителите са онези, които са избрали само обич. Във всеки миг. Във всеки момент. При всякакви условия. Даже когато са били убивани, са обичали убийците си. Даже когато са били преследвани, са обичали подтисниците си.

Трудно ти е да го разбереш, като ли да им подражаваш. Но това е, което всеки Учител някога е правил. Без значение в коя философия, в коя традиция, в коя религия – всеки Учител го е правил.

Този пример и урок са ви били илюстрирани толкова ясно. Показвани са ви били отново и отново. През вековете и навсякъде. През всичките животи и във всеки момент. Вселената е използвала всяко средство, за да постави тази Истина пред очите ви. В песен и приказка, в поезия и танц, в думи и движение, във филми и в колекции от думи, които наричате книги.

И била е провъзгласявана от най-високата планина и шепотът й е достигал до най-дълбоката долина. През коридорите на цялото човешко изживяване ехото е провъзгласявало тази Истина: обичта е отговорът. Но вие не сте слушали.

Сега си стигнал до тази книга, питайки Бога отново за онова, което ти е казвал безброй пъти по безброй начини. Но Аз пак ще ти кажа – тук в контекста на тази книга. Ще Ме слушаш ли този път? Ще чуеш ли наистина?

Какво мислиш, кое те е довело до този текст? Как стана така, че го държиш в ръцете си? Мислиш ли, че не знам какво правя?

Във Вселената не съществуват съвпадения.

Чух плачещото ти сърце. Видях търсенето на душата ти. Знам колко дълбоко си пожелал Истината. Призовавал си я и в болка, и в радост. Безспирно си Ме умолявал да покажа Себе Си, да обясня Себе Си, да открия Себе Си. Правя го тук – с толкова ясни думи, че да няма как да Ме разбереш погрешно. На толкова прост език, че да не можеш да се объркаш. С толкова обикновен речник, че да не се загубиш в многословието.

Хайде, давай сега. Питай ме нещо. Каквото и да е. Аз ще съумея да те упътя как да намериш отговора. Ще използвам цялата Вселена, за да го сторя. Така че бъде нащрек. Тази книга далеч не е единственото Ми средство. Може да Ми зададеш въпрос и след това да оставиш книгата настрана. Но наблюдавай. Слушай. Думите на следващата песен, която чуеш. Информацията в следващата статия, която прочетеш. Историята в следващия филм, който гледаш. Случайно промълвените думи на следващия човек, когото срещнеш. Или шепота на следващата река, следващия океан, следващия бриз, които погалят ухото ти – всичките тези средства са Мои, всичките тези пътища са отворени за Мен. Ще ти говоря, ако ще слушаш. Ще дойда при теб, ако ме поканиш. Тогава ще ти покажа, че винаги съм бил тук. Винаги и по всички начини.

-Знам.

-Точно това правиш.

-Не изглежда като общуване с Бога.

-Искаш фанфари и барабани ли? Ще видя какво мога да направя по въпроса.

-Нали знаеш, че има хора, които ще нарекат цялата тази книга богохулство. Особено ако продължаваш да се показваш толкова мъдър.

-Нека ти обясня нещо. Ти си решил, че Бог се показва само по един начин. Това е много опасна идея. Възпира те да видиш Бога навсякъде. Ако си мислиш, че Бог изглежда само по един начин, звучи по един начин или е по един начин, ще ме изпускаш из поглед денем и нощем. Ще прекараш целия си живот, търсейки Бога, и няма да Я намериш…, защото търсиш Него. Това е просто един пример.

Казано е, че ако не видиш Бога и в посредственото, и в задълбоченото, си изпуснал поне половината от историята. Това е великата Истина.

Бог е в тъгата и в смеха, в горчивото и в сладкото. Божественото намерение стои зад всичко – следователно и Божествено присъствие има във всичко.

-Веднъж бях започнал да пиша книга, озаглавена “Бог е сандвич със салам”.

-Щеше да стане много хубава книга. Аз ти дадох вдъхновението за нея. Защо не я написа?

-Стори ми се богохулство. Или в най-добрия случай ужасно непочтително.

-Искаш да кажеш чудесно непочтително! Откъде ти хрумна, че Бог е само “почтителен”? Бог е и горе, и долу. И горещо, и студено. И ляво, и дясно. И почтителното, и непочтителното!

Мислиш, че Бог не може да се смее? Представяш си, че Бог не се радва на хубава шега? Решил си, че Бог няма чувство за хумор? Аз пък ти казвам, че Бог изобрети хумора.

Нима трябва да шептиш, когато Ми говориш? Нима жаргонът и уличният език не са ми познати? Казвам ти: можеш да разговаряш с Мен, както би разговарял с най-добрия си приятел.

Да не мислиш, че съществува дума, която не съм чувал? Или гледка, която не съм виждал? Или звук, който не знам?

Смяташ, че някои от тях презирам, а други обичам? Казвам ти: Аз не презирам нищо. Няма нещо, което да е отблъскващо за Мен. То е живот и животът е подаръкът, неописуемото съкровище, най-святото от всички свети неща.

Аз съм животът, защото Аз съм онова, от което той е направен. Всеки аспект на живота има божествено предназначение. Нищо не съществува, нищо!, без разбрана и утвърдена от Бога причина.

-Как е възможно? Какво да кажем тогава за злото, създадено от човека?

-Не можеш да създадеш нищо(предмет, събитие или каквото и да е изживяване) извън Божия план. Защото Божият план е ти да сътвориш нещо – всичко, каквото поискаш. В тази свобода се състои изживяването на Бога да бъде Бог и това е изживяването, заради което създадох Вас… и живота.

Зло е онова, което наричате зло. Даже към него изпитвам обич, защото само чрез онова, което наричате зло, можете да познаете доброто; само чрез онова, което наричате работа на дявола, можете да познаете и да свършите работата на Бога. Аз не обичам топлото повече от студеното, високото повече от ниското, лявото повече от дясното. Всичко е относително. И всичко е част от нова, което съществува.

Аз не обичам “доброто” повече, отколкото обичам “злото”. Хитлер отиде на небето. Когато разбереш това, ще си разбрал и Бога.

-Но аз съм възпитан с вярата, че доброто и злото съществуват, че правилно и погрешно са противоположности, че някои неща са нередни и неприемливи в очите на Бога.

-Всичко е “приемливо” в очите на Бога, защото как може Бог да не приеме онова, което е? Да отхвърлиш нещо е все едно да отречеш, че то съществува. Да кажа, че нещо е нередно, значи да кажа, че то не е част от Мен – а това е невъзможно.

И все пак запази убежденията си, и остани верен на стойностите си, защото те са стойностите на родителите и прародителите ти, на приятелите ти и на обществото ти. Те формират структурата на живота ти и да ги загубиш би значело да разплетеш тъканта на изживяването си. Но ги подложи на проверка една по една. Прегледай ги частица по частица. Недей разрушава къщата, но огледай всяка тухла и смени онези, които изглеждат строшени, и които вече не подкрепят структурата.

Идеите ти за редно и нередно са просто това – идеи. Те са мислите, които образуват формата и създават същността на това Кой Си Ти. Може да има само една причина и една цел за промяна на някоя от тях: ако ти не си доволен от Кой Си.

Само ти можеш да знаеш дали си доволен. Само ти можеш да кажеш за живота си: “Това е моето творение, от което съм доволен”.

Ако стойностите ви служат, задръжте ги. Отстоявайте ги. Борете се да ги защитите.

Но се стремете да се борите по начин, който не вреди на никого. Вредата не е необходим елемент в изцеряването.

-Казваш “запазете стойностите си” и в същото време казваш, че всички наши стойности са погрешни. Помогни ми да разбера.

-Не съм казал, че стойностите ви са погрешни. Нито пък, че са правилни. Те са просто преценки. Оценки. Решения. По-голямата част от тях са решения, взети не от вас, а от някой друг. От родителите ви може би. От религията ви. От учителите, историците, политиците ви.

Много малко от преценките, които сте включили в Истината си, са преценки, които сте направили сами въз основа на личното си изживяване. А това, за което дойдохте ту, е изживяването и от изживяването щяхте да сътворите себе си. Вместо това вие сте сътворили себе си от изживяването на други.

Ако съществуваше такова нещо като грях, той би бил точно това: да позволиш да станеш този, който си, въз основа на преживяното от други. Този е “грехът” който си извършил. Извършили сте всички вие. Не изчаквате собственото си изживяване, приемате изживяването на другите за евангелие(буквално!) и като се сблъскате за пръв път с истинското изживяване, наслагвате върху него онова, което си мислите, че вече знаете.

Ако не бяхте правили това, можехте да имате съвсем различно изживяване – изживяване, което би могло да покаже, че първоначалният ви Учител или източник не е бил прав. В повечето случаи вие не искате да изкарате, че родителите ви, училищата ви, религиите ви, традициите и светите ви писания не са прави – затова отричате собственото си изживяване в полза на онова, което са ви казвали да мислите.

Няма по-добър пример за това от отношението ви към човешката сексуалност.

Всеки знае, че сексуалното преживяване може да бъде най-обичното, най-възбуждащото, най-силното, най-радостното, най-обновяващото, най-ободряващото, най-положителното, най-интимното, най-обединяващото и най-възстановяващото физическо изживяване, на което хората са способни. След така сте го разбрали от опит, сте избрали да приемете вместо него минали оценки, мнения и представи за секса, провъзгласявани от други(лично заинтересовани от начина, по който мислите).

Тези оценки, мнения и идеи противоречат на собственото ви изживяване, но понеже не ви се ще да изкарате учителите си неправи, убеждавате себе си, че вашето изживяване би трябвало да е погрешно. съкрушителния резултат е, че предавате своята чиста Истина по този въпрос.

Също сте направили и с парите. Всеки път в живота си, когато сте имали много пари, сте се чувствали чудесно. Чувствали сте се чудесно, да ги получите, чувствали сте се чудесно и да ги изхарчите. В това не е имало нищо лошо, нищо по същество “погрешно”. И все пак толкова дълбоко сте ги втълпили ученията на другите по този въпрос, че отхвърляте изживяването си в полза на “Истината”

Приемайки тази “истина” за своя собствена, сте формирали около нея и мисли – мисли, които са творчески. По този начин сте създали около парите и лична действителност, която ги отблъсква от вас, защото: как бихте се стремили да привличате онова, което не е “добро”?

Невероятно е, но сте създали същото противоречие и около представата си за Бога. Всичко, което сърцето ви изпитва от Бога, ви казва, че Бог е добър. Всичко, на което учителите ви учат за Бога, ви казва, че Бог е лош. Сърцето ви казва, че Бог се обича без страх. Учителите ви учат да се страхувате от Бога, защото Той е отмъстителен. Казват ви, че трябва да живеете в страх от Божия гняв. Трябва да треперите в Неговото присъствие. През целия си живот трябва да се боите от присъдата на Бог. “Защото Бог е справедлив” ви е казано. И ще сте в беда, ако се противопоставите на страховитото правосъдие на Бога. Следователно бъдете “покорни” на Божиите заповеди, иначе…

И най-вече не бива да задавате логични въпроси като този: ако Бог искаше стриктно покорство пред Законите Си, защо е създал възможността за нарушаването на същите тези Закони? Учителите ви казват: защото Бог пожела да имате “свободен избор”. Но какъв свободен избор е това, когато да предпочетеш едно нещо пред друго води до порицание? Как ще е свободна “свободната воля”, щом тя не е твоята, а нечия чужда воля, която трябва да изпълниш, Който те учи на това, превръща Бога в лицемер.

Казано ви е, че Бог е прошката и съчувствието… обаче ако не помолите за тази прошка по “правилния начин”, ако не дойдете при Бога “както му е редът”, молбата ви няма да бъде чута, зовът ви ще остане незабелязан. Даже и това не би било толкова лошо, ако имаше само един правилен начин, но “правилните начини”, които се преподават са толкова, колкото и учителите, които ги преподават.

Повечето от вас следователно прекарвате по-голямата част от живота си, след като праснете, в търсене на “правилния” път да боготворите, да се покорявате и да служите на Бога. Иронията в цялата работа е, че Аз не ви искам боготворенето, не се нуждая от покорството ви и не е необходимо да Ми служите.

В исторически план такова поведение са налагали на поданиците си монарси – обикновено вманиачено егоистични, несигурни в себе си, тиранични монарси. Това по никакъв начин не са благочестиви Божии изисквания и е направо впечатляващо, че светът досега не е стигал до извода, че такива изисквания са подправени и нямат нищо общо с нуждите и желанията на Бога.

Бог няма нужди. Всичко, Което Е точно това: всичко, което е. То следователно по дефиниция нищо не иска и нищо не му липсва.

Ако избирате да вярвате в Бог, който някак си се нуждае от нещо и е тъй засегнат, ако не го получи, че наказва онези, от които го е чакал, значи избирате да вярвате в Бог, много по-малък от Мен. Вие наистина сте Деца на По-Малък Бог.

Не, деца мои, позволете ми, моля ви, да ви уверя отново с тези редове, че Аз нямам нужди. Аз не изисквам нищо.

Това не значи, че нямам желания. Желанията и нуждите не са едно и също(въпреки че много от вас са ги уеднаквили в сегашния си живот).

Желанието е началото на цялото творение. То е първоначалната мисъл. То е велико чувство вътре в душата. То е Бог, който избира какво да сътвори по-нататък.

И какво е желанието на Бога?

Желанието ми е първо да позная и изживея Себе си в цялото си величие – да знам Кой Съм. Преди да създам вас и всички светове във Вселената, Ми беше невъзможно да го сторя.

Второ, желая вие да познаете и да изживеете Действително Кои Сте чрез силата, която съм ви дал да създавате и изпитвате себе си по какъвто начин си поискате.

Трето, желая целия процес на живота да бъде изживяване на постоянна радост, вечно продължаващо творение, непрекъснато разширяване и развитие и абсолютно удовлетворение във всеки момент, наречен “сега”.

Установил съм съвършена система, в която тези желания да могат да се осъществят. Те се осъществяват сега, именно в този момент. Единствената разлика между вас и Мен е, че Аз го знам.

В мига на пълното си знание(който може да настъпи за вас по всяко време) вие също ще се почувствате както Аз винаги се чувствам: абсолютно радостни, обичащи, приемащи, благославящи и благодарни.

Това са Петте Подхода на Бога и, преди да сме приключили този разговор, ще ти покажа как приложението им в сегашния ти живот може да те доведе(и ще те доведе) до Божественото.

Всичкото това е много дълъг отговор на доста кратък въпрос.

Да, запази стойностите си дотогава, докато чувстваш, че ти служат. В същото време наблюдавай и виж дали стойностите, на които служиш с мислите, думите и действията си, носят в пространството на изживяването ти най-висшата и най-добрата представа, която някога си имал за себе си.

Проучи стойностите си една по една. Изложи ги на светлината на подробен обществен оглед. Ако можеш да кажеш на света кой си и в какво вярваш, без да се спреш и без да се поколебаеш, значи ти си щастлив и доволен от себе си. Няма причина да продължаваме кой знае колко по-вече този разговор с Мен, защото ти си сътворил Себе си и живот за Себе си, които не се нуждаят от подобрение. Достигнал си съвършеното. Можеш да оставиш книгата настрана.

-Живота ми не е съвършен, дори и не се доближава до съвършенство. Нито пък аз съм свършен. Всъщност аз съм едни вързоп от недостатъци. Ех, да можех(понякога си го пожелавам с цялото си сърце) да го коригирам, да разбера какво предизвиква поведението ми, какво обуславя паденията ми, какво постоянно ми се изпречва на пътя. Предполагам, че затова дойдох при Теб. Досега не съм успял да намеря отговорите сам.

-Доволен съм, че дойде. Аз винаги съм бил тук, за да ти помогна. Тук съм и сега. Не е необходимо да намираш отговорите сам. И никога не е било необходимо.

-И все пак изглежда толкова… самонадеяно… просто така да седна и да си приказвам с Теб, а още повече и да си представя, че Ти – Бога, ми отговаряш… искам да кажа това е лудост.

-Аха. Всички автори на Библията са били нормални, а ти си луд.

-Авторите на Библията са били свидетели на живота на Христос и достоверно са записали каквото са чули и видели.

-Корекция! Повечето от авторите на Новия Завет никога през живота си не са срещали или виждали Христос. Те живяха много години след като Исус напусна Земята. Те не биха разпознали Исус от Назарет, ако се сблъскат с него на улицата.

-Ама…

-Авторите на Библията бяха велики вярващи и историци. Те събраха разказите, стигнали до тях и до приятелите им от други хора – по-възрастни, получили ги на свой ред от по-възрастни, докато накрая оформиха писмен документ.

Вече се бяха появили “църкви” около ученията на Христос и както се случва, когато и където са се събрали група хора около могъща идея, в тези църкви имаше определени лица, които решаваха коя част от историята за Христос да бъде разказвана и как. Този процес на подбор и редактиране продължи и по време на събирането, написването и издаването на евангелията и Библията.

Даже няколко века след написването на оригиналните свети писания, Велик Църковен Събор още веднъж взе решение за това кои доктрини и истини да бъдат включени в тогавашната официална Библия и кои от тях би било “нездравословно” или “преждевременно” да бъдат разкривани на хората.

Имало е и други свети писания – всяко от тях написано в мигове на вдъхновение от иначе обикновени хора, никой от които не е бил по-луд от теб.

-Да не би да искаш да кажеш – не се опитваш да намекнеш, нали – че тези писания могат един ден да станат “свети писания”?

-Дете Мое, всичко в живота е свято. По тази мярка да, това са свети писания. Но няма да си играя с тебе на думи, защото знам какво имаш предвид.

Не, не намеквам, че този ръкопис един ден ще стане свето писание. Поне не в следващите неколкостотин години или докато езикът му не излезе от мода.

Виж сега, проблемът е, че езикът тук е твърде разговорен, твърде съвременен. Хората приемат, че ако Бог би разговарял пряко с теб, речта му не би звучала като че говори съседът ти отсреща. Би трябвало да има някаква обединяваща, даже обожествяваща структура на езика. Достойнство. Някакво усещане на Божественост.

Както казах и по-рано, това е част от проблема. Хората имат усещането, че Бог “се показва” само в една форма. На всичко, което не съвпада с тази форма, се гледа като на богохулство.

-Както казах по-рано.

-Както каза по-рано.

Но хайде да погледнем сърцевината на въпроса ти. Защо мислиш, че е лудост да имаш възможност да разговаряш с Бога? Не вярваш ли в молитвите?

-Да, но то е различно. Молитвата за мен винаги е била еднопосочна. Аз се моля, а Бог остава непроменен.

-Бог никога не е отговорил на молитва?

-О, да, но никога устно, разбираш ли. В живота ми са се случвали всякакви неща, за които съм убеден, че са отговор(съвсем пряк отговор) на молитва. Но Бог никога не е говорил с мен.

-Ясно. Значи този Бог, в който вярваш, може да направи всичко. Само не може да говори.

-Естествено, че Бог може да говори, ако поиска. Просто не изглежда вероятно, че Бог би пожелал да говори с мен.

-В това се корени всеки проблем, с който се сблъскваш в живота си – че не се смяташ за достатъчно достоен, за да ти говори Бог.

О небеса, как можеш тогава изобщо да очакваш някога да чуеш гласа Ми, ако не можеш даже и да си представиш, че заслужава ваш да ти се говори?

Ще ти кажа следното: В настоящия миг правя чудо. Защото говоря не само на теб, но и на всеки, който е взел в ръце тази книга и чете тези думи.

На всеки от тях говоря в момента. Знам кой е всеки един от тях. Знам кой ще намери пътя до тези думи и знам, че (точно както става и с другите ми послания) някои ще съумеят да чуят, а други само ще слушат, но няма да чуят нищо.

-Ами това повдига следващия въпрос. Още отсега, докато пиша този материал, аз вече замислям издаването му.

-И какво “лошо” има в това?

-Не може ли да се сметне, че създавам цялото това заради печалба? Няма ли всичко да изглежда подозрително?

-Това ли е намерението ти – да напишеш нещо, за да спечелиш много пари?

-Не. Не затова започнах да пиша. Започнах този разговор на хартия, защото от трийсет години съзнанието ми е претъпкано с въпроси – въпроси, за чийто отговор съм жадувал дълго. Идеята да превърна всичкото това в книга дойде по-късно.

-От Мен.

-От Теб?

-Не съм се замислял над това. В самото начало просто исках отговор на въпросите, исках да свършат разочарованията и постоянното търсене.

-Добре. Спри да подлагаш мотивите си на съмнение(правиш го постоянно) и хайде да продължаваме нататък.

-Че аз имам сто въпроса. Даже хиляда. Милион. И проблемът е, че понякога не знам откъде да започна.

-Просто изреди въпросите. Започни отнякъде. Давай. Изброй онези, които ти идват наум.

-Добре. Някои от тях изглеждат доста банални.

-Стига си правил преценки срещу себе си. Просто изброй въпросите.

-Добре. Ето някои, които ми идват наум в момента:

1. Кога най-после животът ми ще потръгне? Какво е необходимо, за да се справя и да постигна поне минимален успех? Борбата ще свърши ли някога?

2. Кога ще науча достатъчно за личните взаимоотношения, така че да вървят гладко? Има ли начин да бъдеш щастлив в една интимна връзка? Тя винаги ли трябва да бъде цяло предизвикателство?

3. Защо изглежда, че никога в живота си не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Такава ли ми е съдбата, че да спестявам и да се ограничавам докато съм жив? Какво ме възпира да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?

4. Защо в живота не мога да правя онова, което наистина искам и същевременно с това да си изкарвам прехраната?

5. Как да реша някои от здравните проблеми, пред които съм изправен? Хроничните заболявания, на които съм жертва, са толкова много, че могат да запълнят цял един живот. Защо ги имам точно сега?

6. Какъв е кармичният урок, който трябва да науча тук? Какво се опитвам да овладея?

7. Съществува ли прераждане? Колко минали живота съм имал? Какво съм бил в тях? Съществува ли “кармичен дълг”?

8. Понякога се чувствам като ясновидец. Възможно ли е “да бъдеш ясновидец”? аз такъв ли съм? Хората, които твърдят, че са ясновидци, “с дявола ли си имат работа”?

9. Допустимо ли е да се взимат пари за сторено добро? Ако си избера да стана лечител, мога ли да върша тази Божа работа и същевременно да имам финансово изобилие? Или двете взаимно се изключват?

10. Допустим ли е сексът? Каква е Истината за това човешко изживяване? Дали единствената цел на секса е продължение на рода, както твърдят някои религии? Дали истинската святост и просветление се достигат чрез въздържание или чрез преобразуване на сексуална енергия? Допустим ли е сексът без любов? Може ли физическото усещане от него да бъде достатъчно добра причина за изживяването му?

11. Защо си направил секса толкова хубаво, грандиозно и силно човешко изживяване, ако трябва да го избягваме, колкото се може повече? В тази връзка защо всички удоволствия са или “неморални”, или “незаконни”, или “вредни”?

12. Има ли живи същества на други планети? Били ли сме посещавани от тях? В момента наблюдавани ли сме? Ще видим ли, докато сме живи, неоспоримо доказателство за извънземен живот? Всяка форма на живот свой Бог ли си има? Ти ли си Богът на Всичко?

13. Ще дойде ли някога на Земята царството небесно?

Ще се покаже ли някога Бог на земните хора, както е обещано? Съществува ли Второ Пришествие? Ще има ли някога край на света или апокалипсис, както гласят пророчествата в Библията? Има ли една единствена религия? Ако има, тя коя е?

Това са само някои от въпросите ми. Както казах, имам поне още стотина. Някои от тях ме карат да се изчервя – звучат тъй по ученически. Моля те обаче, отговори ми – един по един – и хайде да “поговорим” за тях.

- Добре. Стигнахме и до тях. Недей се извинява за • въпросите си. Това са въпроси, задавани от жени и мъже в ! продължение на стотици години. Ако бяха толкова глупави, _; нямаше да бъдат задавани отново и отново от всяко след- ; ващо поколение, Да минем към първия въпрос.

Във всяка минута от живота си действал вътре в него и така си сътворявал всичко, което някога си изживял. Ти си в съдружие с Бога. Ние с теб споделяме едно вечно съглашение. Моето обещание към теб е винаги да ти давам онова, за което помолиш. Твоето обещание е да молиш и да разбереш процеса на молба и отговор. Аз вед­нъж вече ти го обясних. Ще го направя пак, за да тя бъде | съвсем ясно.

Ти си същество с три части. Състоиш се от тяло, разум и дух. Наричаш ги още и материално, нематериално метафизично. Това е Светата Троица, наричана и с много | други имена,

Аз съм същото, което си ти. Проявявам се като Три-единство - Три В Едно. Някои от теолозите ви са го нарек­ли Отец, Син и Свети Дух.

Философите ви също разпознават този триумвират и | го наричат съзнание, подсъзнание и свръх съзнание. Психи­атрите ви са го нарекли То, его и свръхего. Науката го нари- ] ча енергия, материя и антиматерия. Поетите говорят за разум, сърце и душа. Мислителите на New Age споменават в тяло, съзнание и душа.

Времето ви е разделено на минало, настояще и бъде­ще. Може ли това да не е същото като подсъзнание, съзна­ние и свръх съзнание?

Пространството се дели по подобен начин на три части: тук, там и мястото по средата. Описанието на това „място по средата" е трудно и объркващо. В момента, в който започнеш да го определяш, то става или „тук", или „там". И все пак знаем, че „пространството по средата" съществува. То държи „тук" и „там" на местата им - точно както вечното „сега" държи „преди" и „после" на местата им.

Тези три аспекта у теб всъщност са три енергии. Мо­жеш да ги наречеш мисъл, дума и действие. Трите, взети заедно, създават резултат, който на твой език и по твое разбиране се нарича чувство или изживяване.

Когато събереш обратно всички части от себе си, ще си спомниш Кой Си В Действителност.

Процесът на сътворяване започва с мисъл - идея, кон­цепция, представа. Всичко, което виждаш наоколо, някога е било нечия идея. В твоя свят няма нещо, което най-напред да не е съществувало като чиста мисъл.

Същото важи и за Вселената.

След това идва думата. Всичко, което казваш, е изра­зена мисъл. Тя е творческа и изпраща творческа енергия във Вселената. Думите са по-динамични (би могло да се каже по-творчески) от мисълта, защото се намират на раз­лично вибрационно ниво от мисълта. Те променят (влияят на) Вселената с по-голяма сила.

Думите са второто ниво на сътворяване.

След тях идва действието.

Началото е Бог. Краят е действие. Действието е: Бог, сътворяващ или Бог, почувстван.

Мисълта ти за себе си е, че не си достатъчно добър и достатъчно безгрешен, за да бъдеш част от Бога и в съдру­жие с Бога. Толкова дълго си отричал Кой Си, че чак си го забравил.

Това не е станало случайно. Не се е случило просто така. Всичко е част от божествения план, тъй като ти не би могъл да сътвориш, да изживееш и да претендираш, че си, Който Си, ако вече си го постигнал. Наложи се най-напред да се освободиш от връзката си с Мен (да я отречеш, да я забравиш), за да можеш да я изпиташ пълноценно, като я сътвориш изцяло и като я извикаш на преден план. Защото най-голямото ти желание (което е и Моето най-голямо же­лание) беше да се почувстваш част от Мен. Следователно, ти се намираш в процес на изживяване на себе си, сътворявайки се отново във всеки момент. Така, както съм и Аз -чрез теб.

Сега виждаш ли къде е съдружието? Долавяш ли зна­чението му? Говорим за едно свято сътрудничество - ис­тинско свето причастие.

Животът ти следователно ще „потръгне'*, когато избе­реш той да потръгне. Ти още не си направил избора. Отла­гал си, протакал си, протестирал си. Сега е време да провъз­гласиш и да създадеш, каквото ти е било обещано. За да го сториш, трябва да повярваш на обещанието и да го живееш. Трябва да живееш обещанието на Бога.

Обещанието на Бога е, че ти си Негов син. Нейно дете. Негово подобие. Нейна равна.

А-а ... ето къде губиш връзката. Можеш да приемеш „Негов син", ,дете", „подобие", но трепваш от това да бъ­деш наречен „Негов равен". Струва ти се твърде много, за да го приемеш. Твърде много грандиозност, твърде много почуда и твърде много отговорност. Защото, ако си равен на Бога, това значи, че никой не ти прави нещо на теб, а че всичко е сътворено от теб. Така вече не съществуват же­ртви и злодеи, а само резултати от мисълта ти за нещо.

Искаш ли животът ти истински да „потръгне"? Тогава промени представата си за него. Представата си за себе си. Мисли, говори и действувай като Бога, Който Си.

Разбира се, това ще те откъсне от много - най-вече от човешките ти събратя. Ще те нарекат луд. Ще ти кажат, че богохулстваш. Евентуално ще им дойдеш до гуша и ще се опитат да те разпънат.

Ще го направят не защото мислят, че живееш в собст­вения си свят на илюзии (повечето хора са достатъчно сниз­ходителни да ти позволят личните ти забавления), а защото рано или късно други ще се почувстват привлечени от твоята истина заради обещанията в нея, които се отнасят до тях.

Ето къде приятелите ти, хората, ще се намесят, защо­то именно тук ще започнеш да ги застрашаваш. Твоята простичка истина, простичко живяна, ще им предлага по­вече красота, повече удобство, повече спокойствие, повече радост и повече обич към себе си и другите, отколкото ко­ето и да било от онова, което земните ти приятели биха могли да измислят.

Усвояването на тази истина би означавало края на техния подход. Би означавало края на омразата и страха, на фанатизма и войната; края на порицанието и убийствата, които все още продължават в Мое име; края на идеята, че „могъщият е прав"; края на купуването чрез сила; края на лоялността и почитта, почиващи на страх; края на света такъв, какъвто го знаят и какъвто всички вие сте го създали.

Така че приготви се, добра душа. Защото от мига, в който приемеш осъзнаването на Себе си за своя свята кауза, ще бъдеш охулена, заплюта, наречена с обидни имена, напусната, а най-накрая и ще те обвинят, осъдят и порицаят (всеки по свой начин).

Тогава защо да го правиш?

Защото вече не те интересува дали светът те приема и одобрява. Вече не си доволен от това, което този свят ти е дал. Вече не си удовлетворен от това, което е дал на други­те. Ти искаш болката, страданието и илюзията да свършат. До гуша ти е дошло от света такъв, какъвто е сега. Ти тър­сиш нов свят.

Не го търси повече. Повикай го наяве.

- Можеш ли да ми помогнеш да разбера по-добре как да го направя?

- Да. Най-напред проникни в Най-Величествената си Мисъл за себе си. Представи си се такъв, какъвто би бил, ако всеки ден живееше тази мисъл. Представи си какво би мислил, правил и казвал и как би реагирал на онова, което другите правят и казват.

Виждаш ли разлика между тази представа и нещата, които мислиш, правиш и казваш в момента?

- Да. Виждам огромна разлика.

- Добре. Би трябвало да я забелязваш, защото знаем, че в момента не живееш в хармония с най-висшата си пред­става за себе си. И така, след като си видял разликите меж­ду това, къде се намираш и къде би искал да бъдеш, започ­ни да променяш, съзнателно да променяш мислите, думите и действията си, докато съвпаднат с най-висшата ти представа.