Н. Уолш Разговори с Бога част 1

И за да бъдем практични отново (езотеричните аспек­ти настрана) - ако погледнеш какво е най-добро за теб в ситуациите, в които си оскърбяван, най-малкото, което ще направиш, е да спреш оскърблението. Това ще е добре и за теб, и за оскърбяващия, защото даже и той бива оскърбен, когато му се позволява да продължава да се отнася зле.

Поведението на този, който оскърбява, е в негова вреда. Защото кажи какво е научил, ако види, че оскърби­телното му поведение се приема? А иначе, ако установи, че подобно поведение повече няма да бъде приемано, какво му е било позволено да открие?

Следователно, да се отнасяш към другите с обич, не значи обезателно да им позволяваш да правят каквото си поискат.

Родителите го научават отрано с децата. Възрастните не го научават толкова бързо с други възрастни, нито наро­дите с други народи.

Но на деспотите не бива да им се разрешава да про­цъфтяват - те трябва да бъдат спирани. Обичта към Себе Си и обичта към деспота го изискват.

Ето и отговор на въпроса ти: „Ако обичта е всичко, което съществува, как хората изобщо могат да оправдаят войната?"

Понякога човек трябва да отиде на война, за да нап­рави най-грандиозното изявление за това кой е той наисти­на: този, който се отвращава от войната.

Има моменти, в които може да е необходимо да се откажеш от това Кой Си, за да бъдеш Този, Който Си.

Има Учители, които са казвали: „Не можеш да имаш всичкото, докато не си готов да се откажеш от него".

Така че, за да „имаш" себе си като човек на мира, може би трябва да се откажеш от идеята за себе си като човек, който никога не би отишъл на война. Историята е призовавала хора към такива решения.

Същото важи и в повечето лични взаимоотношения. Животът може да те призове неведнъж да докажеш Кой Си, демонстрирайки някакъв аспект на това Кой Не Си.

Не е толкова трудно за разбиране, ако си живял известно време, въпреки че за идеалистично настроените млади хора може да изглежда като крайно противоречие. В ретроспекция през по-зряла възраст изглежда като божест­вен дуализъм.

Това не значи, че ако в човешките взаимоотношения са те наранили, ти трябва да нараниш в отплата. (Нито озна­чава подобно поведение между различните народи.) Означава просто, че да разрешаваш другиму непрекъснато да причинява вреда, едва ли е най-обичното нещо, което можеш да сториш (за Себе Си и за другия).

Това би трябвало да успокои някои пацифистки тео­рии, че най-висшата обич изисква не насилствен отговор на онова, което се счита за зло.

Дискусията става отново езотерична, защото никое сериозно проучване на това изявление не би подминало думата „зло" и стойностните преценки, които тя носи в себе си. Истината е, че не съществува нищо „зло", а има само обективни феномени и изживявания. При това самото ти предназначение в живота изисква да избереш от нараства­щата колекция на безкрайни феномени няколко, които да наречеш „зло", защото ако не го направиш, няма да можеш да наречеш нито себе си, нито нещо друго „добро" и така няма да можеш да познаеш или да сътвориш себе си.

Ти определяш себе си според онова, което наричаш „зло" и това, което наричаш „добро". Най-голямото зло следователно би било да не обявиш нищо за зло.

Съществуваш в този живот в света на относителното, където нещата могат да съществуват само ако са съотнесени към други. Това е едновременно и функцията, и пред­назначението на взаимоотношенията: да осигурят поле за изживяване, в което да намериш, да определиш и ако си избереш, непрекъснато да пресътворяваш Кой Си Ти.

Да избереш да бъдеш като Бога не значи да избереш да бъдеш мъченик. И определено не значи да избереш да бъдеш жертва.

По пътя към майсторството, когато всички възможно­сти за болка, вреда и загуба са отстранени, е добре да оце­ниш болката, нараняването и загубата като част от изживя­ването си и да решиш Кой Си по отношение на тях.

Да, нещата, които другите мислят, казват и правят понякога ще те нараняват - дотогава, докато престанат. Това, което ще те заведе най-бързо от едното до другото, е абсолютната честност - да си готов да изтъкнеш, да отбеле­жиш и да обявиш как точно се чувстваш по отношение на нещо. Кажи своята истина - мило, но пълно и цялостно. Живей своята истина - нежно, но абсолютно и последова­телно. Променяй истината си лесно и бързо, когато опитът ти донесе нова яснота.

Никой здравомислещ (най-малко пък Бог) не би ти казал, когато си наранен от някаква връзка, „отдръпни се настрана, така че станалото да няма за теб никакво значе­ние". Ако си наранен, вече е твърде късно да се опиташ да не придаваш никакво значение на станалото. Задачата ти тогава е да решиш какво значение има и да го покажеш. Правейки го, ти избираш и ставаш този, Който Искаш да Бъдеш.

- Значи не трябва да бъда дълго страдалата съпруга, или унизеният съпруг, или жертвата на взаимоотношенията си, за да ги направя святи или за да изглеждам добре в очите на Бога.

- Разбира се, че не.

- И не трябва да понасям нападенията срещу достойнст­вото ми, обидите срещу гордостта ми, пораженията върху психиката ми и раните в сърцето ми, за да мога да кажа, че съм дал най-доброто от себе си във връзката, че съм из­пълнил дълга си или че съм посрещнал задълженията си в очите на Бога и на хората.

- Нито за миг.

- Тогава кажи ми, Боже, какви обещания трябва да давам в една връзка; какви задължения трябва да спазвам? Какви са задълженията в една връзка? Какви напътствия да търся?

- Отговорът е този, който не можеш да чуеш, защото те оставя без напътствия и анулира всяко споразумение в момента, в който го правиш. Отговорът е: нямаш никакви задължения. Нито във взаимоотношенията, нито в целия си живот.

- Никакви задължения?

- Никакви задължения. Нито ограничения, нито напътствия, нито правила. Не си свързан с някакви обстоя­телства или ситуации, нито си ограничен от някаква систе­ма от правила или закони. Не, не подлежиш на никакви наказания за някакви нарушения, нито си способен на тях, тъй като в очите на Бога не съществува такова нещо като „нарушител".

- Чувал съм го и преди - религия „без правила". Това е духовна анархия. Не виждам как изобщо би действала.

- Няма как да не действа, ако си в „бизнеса" за сътворяване на Себе Си. Ако от друга страна си предста­вяш, че се напрягаш да си каквото някой друг иска да бъдеш, отсъствието на правила и напътствия може да зат­рудни нещата.

И все пак мислещият разум настоява с въпроса: Ако Бог иска да съществувам по някакъв определен начин, защо Тя¹ просто не ме е сътворила по този начин от самото начало? Защо е необходима цялата тази битка да „преодо­лея" кой съм, за да мога да стана това, което Бог иска да бъда? Това иска да знае търсещият разум и с право, защото въпросът е подходящ.

Религиите искат да ви накарат да повярвате, че съм ви създала² по-малки от това Коя Съм Аз, за да имате шанса да станете като това Коя Съм Аз, борейки се с обсто­ятелствата, а бих казала и срещу всяка естествена наклон­ност, която би трябвало да съм ви дала.

Измежду тези така наречени естествени наклонности е наклонността към грях. Научили са ви, че сте родени в грях, че ще умрете в грях и че да правите грехове е същ­ността ви.

Една от религиите ви даже проповядва, че с нищо не можете да го промените. Собствените ви действия са без-мислени. Нагло е да мислите, че чрез някое от действията си можете да „отидете на небето". Единственият път към небето (спасението) минава не през опита ви да предприе­мете нещо свое, а през милостта, дадена ви от Бог, когато приемете Неговия Син за свой посредник.

Когато това стане, ще сте „спасени". Дотогава обаче нищо, което направиш - нито животът, който живееш, нито изборите, които правиш, нито нещо, което предприемаш по своя воля в усилието си да се усъвършенствуваш и да ста­неш достоен, няма ефект, не оказва влияние. Не си способен

¹ Отнася се за Бог, който не е обезателно в мъжки род. - Бел. прев. Отново ж. род, за да се подчертае, че Бог не е само в м. род. - Бел. прев.

да станеш достоен, защото по рождение си недостоен. Така си бил създаден.

Защо? Бог знае защо. Може би е допуснал грешка. Може би не е успял да го направи добре. Може би сега Му се иска да може да направи всичко отначало. Ама ето го. Какво да го правим ...

- Подиграваш се с мен.

— Не. Вие се подигравате с Мен. Казвате, че Аз Богът съм сътворил същества, несъвършени по рождение, а после съм поискал от тях да бъдат съвършени и ако не са, ще бъдат прокълнати.

След това казвате, че няколко хилядолетия по-късно съм се умилостивил и съм казал, че оттук нататък не е необ­ходимо да бъдете добри, а просто трябва да се чувствате зле, когато не сте добри, и да приемете за свой спасител Единственото Същество, което винаги е съвършено, и по този начин задоволяващо глада ми за съвършенство. Каз­вате, че Моят Син, когото наричате Съвършеният, ви е спасил от собственото ви несъвършенство - несъвършенст­вото, което А з съм ви дал.

С други думи, Синът Божий ви е спасил от това, което неговият Отец е направил.

Ето как според мнозина от вас съм нагласил нещата.

- Ти си избираш думата „нападам". Аз просто повди­гам въпроса. И въпросът между другото не е „фундамента­листкото Христианство", както го наричаш. Въпросът е цялостната същност на Бога и на отношението на Бога към човека. Темата се появи тук, защото обсъждахме проблема за задълженията във взаимоотношенията и в самия живот.

Не можеш да повярваш във връзка без задължения, защото не можеш да приемеш кой и какво си в действител­ност. Наричаш живота при пълна свобода „духовна анар­хия". Аз го наричам великото обещание на Бога.

Само в контекста на това обещание великият план на Бог може да бъде изпълнен.

Взаимоотношението (взаимоотношението ти с всички неща) бе създадено като идеален инструмент за работата на душата. Ето защо всички човешки взаимоотношения са све­щено място. Ето защо всяка лична връзка е свята.

Много от църквите са разбрали това правилно. Женитбата е свето причастие. Но не заради свещените задължения в нея, а по-скоро заради несравнимите й възможности.

В една връзка никога не прави нещо от чувство за задължение. Прави каквото правиш от чувство за славната възможност, която връзката ти предоставя, да решиш и да бъдеш Който Си Наистина.

- Разбирам. И все пак в интимните си връзки многократ­но съм се отказвал, когато нещата започнат да вървят на зле. Резултатът е, че съм имал цяла поредица от връзки, докато като дете мислех, че ще имам само една. Изглежда, че не знам какво значи да задържиш една връзка. Мислиш ли, че някога ще се науча? Какво трябва да направя, за да го постигна?

- Звучи сякаш задържането на една връзка значи, че тя е била успешна. Опитай се да не смесваш продължител­ността с добре свършената работа. Запомни, че задачата ти на тази планета не е да видиш колко дълго можеш да запазиш една връзка, а да решиш и да изживееш Кой Си Наистина.

Това не е довод в полза на краткосрочни връзки, нито пък е изискване за дългосрочни.

И все пак, въпреки че не съществува подобно изиск­ване, би трябвало да се каже следното: дългосрочните връз­ки съдържат забележителни възможности за съвместен рас­теж, съвместна изява и съвместно осъществяване. И това си има своята награда.

- Знам, знам. Винаги съм подозирал, че е така. И как стигам дотам?

- Най-напред се увери, че влизаш във връзката по „правилни" причини. (Използвам думата „правилни" като относително понятие. Имам предвид „правилни" по отно­шение на по-голямата цел на живота ти.)

Както отбелязах преди, повечето хора все още влизат в една интимна връзка по „неправилни" причини: за да избягат от самотата, за да запълнят празнина, за да се домогнат до обич или някой, който да обичат (и това са само някои от по-добрите причини). Други го правят, за да успокоят егото си, за да прекратят депресията си, за да подобрят сексуалния си живот, за да се възстановят от предишна връзка или (вярваш или не) за да уталожат скуката си.

Никоя от тези причини няма да доведе до желания резултат и, освен ако нещо драматично не се промени по пътя, връзката също няма да се получи.

- Не съм влизал в интимните си връзки по никоя от тези причини.

- Бих го оспорвал. Не мисля, че ти знаеш защо си влязъл във връзките си. Не смятам, че си го обмислял по този начин. Не мисля, че си влизал във връзките си целенасочено. Мисля, че си влизал във връзките си, защото си се бил „влюбил".

-Точно така.

- И не смятам, че си спрял да погледнеш в какво си се „влюбил". Кое беше това, на което реагира? Каква нужда или комбинация от нужди бяха задоволени?

Всеки има нужди. Ти се нуждаеш от това, другият се нуждае от онова. И двамата виждате един в друг възмож­ността за задоволяването на някаква нужда. Така негласно се съгласявате на търговска сделка. Ще ти дам каквото имам, ако ми дадеш каквото ти имаш.

Това е сделка. Но вие не казвате истината за нея. Не казвате: „Търгувам те много". Вие казвате: „Обичам те мно­го" и оттам започва разочарованието.

- Подчертавал си това и преди.

- Да, и ти си ги правил тези неща преди, не веднъж, а много пъти.

- Понякога изглежда, че тази книга се върти в кръг, пов­таряйки едно и също отново и отново.

- Нещо като живота.

- Туш!

- Може би продължавам да се надявам, че ще измислиш друг отговор. Премахваш доста от романтизма, когато Те питам за взаимоотношенията. Какво грешно има в това да се влюбиш безумно, без да мислиш за нещо?

- Нищо. Влюбвай се по този начин колкото и в когото ти харесва. Но ако ще създаваш връзка с някого за цял живот, вероятно би било добре да прибавиш и малко мисъл.

От друга страна, ако ти харесва да минаваш през връзките една след друга или още по-зле, ако ти харесва да останеш в една от тях, защото си мислиш, че „трябва" и после да живееш в тихо отчаяние, ако ти харесва да повта­ряш тези тенденции от миналото си, продължавай да пра­виш същото.

- Добре де, добре. Разбрах. Леле-е, ама си безжало­стен, а?

- Това е проблемът с истината. Истината е безпощадна. Не те оставя. Непрекъснато се промъква при теб от всички страни, показвайки ти кое как е в действителност. Това може да бъде досадно.

- Добре. Искам да намеря инструментите за дълготрай­на връзка и ти казваш, че целенасоченото влизане във връзката е един от тях.

- Да. Уверете се и ти, и партньорът ти, че се съглася­вате за целта.

- Ако искаш гаранции в живота, значи животът не е това, което искащ. Искаш репетиции по вече написан сцена­рии ли?

Животът по природа не може да има гаранции, иначе предназначението му би се осуетило.

- Добре де. Разбрах. И така, значи поставих връзката на „много добра основа". Сега как да я поддържам по-нататък?

- Знай и разбирай, че ще има предизвикателства и трудни времена. Не се опитвай да ги избегнеш. Стани едно с тях. С благодарност. Виж ги като големи подаръци от Бога; като прекрасни възможности да направиш това, за което си дошъл във връзката (и в живота}.

Постарай се да не виждаш партньора си като враг или опозиция по време на тези моменти.

Всъщност, стреми се да не виждаш никой и нищо като враг и даже като проблем. Възпитай умението да виж­даш всички проблеми като възможности. Възможности да...

- Знам, знам ... „да бъдеш и да решиш Кой Си Наистина".

- Точно така! Схващаш го! Действително го схва­щаш!

- Звучи ми като доста безвкусен живот.

- Тогава значи си насочил погледа си твърде ниско. Разшири поле зрението Увеличи дълбочината на взора си.

Виж у себе си повече, отколкото мислиш, че има за вижда­не. Виж повече и в партньора си.

Никога няма да навредиш на връзката си (нито на който и да било), ако виждаш у някого повече, отколкото той ти показва. Защото там действително има повече. Мно­го повече. Страхът е единственото нещо, което го спира, да ти го покаже. Ако някой забележи, че ти го виждаш като нещо повече, той ще се почувства на сигурно място и ще ти покаже това, което ти очевидно си забелязал.

- Тенденцията у хората е да оправдават очакванията ни за тях.

- Нещо подобно. В случая не ми харесва думата „очаквания". Очакванията провалят човешките взаимоот­ношения. Нека да кажем, че хората имат склонност да виж­дат в себе си онова, което ние виждаме у тях. Колкото по-величествена е картината, която виждаме, толкова по-голя­мо е и тяхното желание да достигнат и изявят тази част от себе си, която сме им показали.

Не е ли истина, че действително благословените връзки функционират по този начин? Не е ли това част от процеса на излекуване, процесът, в който позволяваме на хората да изоставят всяка грешна мисъл, която някога са имали по отношение на себе си?

Това не е ли същото, което правя тук, в тази книга за теб?

-Да.

- Правим го като виждаме в другите Кои Са Те, като им напомняме Кои Са Те.

- Това може да стане по два начина: като им напом­ниш Кои Са Те (доста трудно, защото няма да ти повярват) или като си спомниш Кой Си Ти (значително по-лесно, защото не се нуждаеш от тяхната вяра, а само от своята). Проявявайки постоянно Кой Си Ти, в крайна сметка ще напомниш на другите Кои Са Те, защото ще видят себе си в тебе.

Много Учители са били изпратени на Земята, за да демонстрират Вечната Истина. Други, като Йоан Кръсти­тел, са били изпратени като посланици, казвайки Истината с пламенно слово, говорейки за Бога с безупречна яснота.

Тези изключителни вестоносци са били надарени с отличителна проницателност и сила да виждат и получават Вечната Истина, както и със способността да предават сложни идеи по начини, които могат и ще бъдат разбрани от масите.

Ти си такъв вестоносец.

-Аз?

- Да. Можеш ли да повярваш?

-... Всички вие сте изключителни ...

- ... и ето сега се намесва егото - или поне при мен се намесва и се опитва да ме накара да се чувствам, като че ли съм някакси „избраник" за невероятна мисия. През цяло­то време трябва да се боря с това его и да гледам посто­янно да пречиствам всяка своя мисъл, дума и действие, за да ги предпазя от себе-възвеличаване. Така че е много трудно да чуя това, което казваш, защото съзнавам, че докосва егото ми, а аз съм прекарал целия си живот, борейки се срещу него.

- Знам. И понякога борбата ти не е била твърде успешна.

- С огорчение ще трябва да се съглася.

- И все пак винаги, когато се е отнасяло до Бога, си оставял егото да отпадне. Много са нощите, в които си се молил за яснота, умолявал си небесата за прозрение, не за да обогатиш себе си или да се затрупаш с почести, а заради дълбоката чистота на простия копнеж да знаеш.

-Да.

- И си Ми обещавал многократно, че ако успееш да узнаеш и разбереш, ще прекараш остатъка от живота си, всеки миг от него, споделяйки Вечната Истина с други ... не от нуждата да се сдобиеш със слава, а от най-дълбокото сърдечно желание да бъдат спрени болката и страданието на другите, да има радост и доволство, помощ и изцеление, отново да се свържат всички с усещането за съдружие с Бога, което ти винаги си чувствал.

- И така, избрал съм те да бъдеш Мой вестоносец. Ти и много други. Защото сега и в непосредствено предстоя­щите времена светът ще има нужда от много тромпети, които да провъзгласят повикването. Светът ще се нуждае от много гласове, които да изрекат думите с истината и за изцелението, за които копнеят милиони. Светът ще се нуж­дае от много сърца, обединени в работата на душата и гото­ви да извършат Божието дело.

Можеш ли честно да кажеш, че не знаеш за това?

-Не.

- Не.

- Трябва ли да включа последните няколко реплики в книгата?

- Не трябва да правиш нищо. Запомни, в нашата връзка ти нямаш задължения. Само възможности. Това не е ли възможността, която си чакал цял живот? Не си ли пос­ветил Себе Си още от най-ранните мигове на младостта си на тази мисия и на подходящата й подготовка?

-Да.

А колкото до поместването на последните реплики в нашата книга, защо не? Мислиш, че искам да си вестоносец в тайна?

- Не. Предполагам, че не.

- Много смелост се изисква да се обявиш за човек на Бога. Нали разбираш, че светът би те приел с много по-голяма готовност за какъвто и да било друг. Но за човек на Бога? Истински посланик! Всеки един от посланиците Ми е бил осквернен. Вместо да се сдобият със слава, всички те са получавали единствено болка в сърцето.

Съгласен ли си? Боли ли те сърцето в стремежа си да каже истината за Мен? Съгласен ли си да понесеш насмеш­ките на събратята си човеци? Готов ли си да се откажеш от слава на Земята в името на по-голяма слава - славата на душа, която е напълно осъзната?

- Изведнъж думите ти зазвучаха доста тежко, Боже.

- Искаш да го кажа на шега ли?

- Ами просто бихме могли да направим тоновете по-светли.

- Хей, Аз съм изцяло за просветление! Защо да не завършим тази глава с шега?

- Добра идея. Знаеш ли някоя?

- Не, но ти знаеш. Кажи онази за малкото момиченце с рисунката...

- А, онази ли? Добре. Един ден майката влиза в кухнята и намира малката си дъщеричка на масата, разхвърляла фулмастери навсякъде, дълбоко вглъбена в картинката, която рисува. „Ау, я да видим какво рисуваш", казала май­ката. „Това е Бог, маме", отвърнало чаровното момиченце и погледнало с блестящи очи. „О, сладурано, това е толкова мило", казала майката, опитвайки се да бъде полезна. „Но знаеш ли, никой всъщност не знае със сигурност как изглежда Бога."

„Ами", изчуруликала малката, „ако само ме оставиш да свърша..."

- Това е чудесна шегичка. Знаеш ли кое е най-краси­вото? Малкото момиченце нито за миг не се съмнявало, че знае как да Ме нарисува!

- Да.

- Сега Аз ще ти разкажа една история и с нея можем да завършим главата.

- Имало едно време един човек, който изведнъж забе­лязал, че всяка седмица прекарва часове наред в писане на книга. Ден след ден той бързал към листовете хартия и писалката (понякога даже и посреднощ), за да улови всяко ново вдъхновение. Най-накрая някой го попитал какво прави. „О-о", казал той, „записвам много дълъг разговор, който водя с Бога."

„Това е толкова мило", казал приятелят му, за да го зарадва, „но, знаеш ли, никой всъщност не знае със сигур­ност какво би казал Бога."

„Ами", засмял се човекът, „ако само ме оставиш да свърша..."

9.

- Може да си мислиш, че е лесно „да бъдеш Който Си Наистина", но всъщност това е най-голямото предизвика­телство, с което някога ще се заемеш в живота си. Може дори и никога да не успееш. Малко хора успяват. Не в един живот. Даже не и в няколко живота.

-Аха, изпитваме недоволство, а...

- Ами уморих се да се опитвам отново и отново, само за да дойдеш Ти и да ми кажеш колко трудно ще бъде и как и без това само един на милион успява.

- Да, виждам, че си уморен. Да видим дали мога да ти помогна. Най-напред бих искал да ти посоча, че ти вече си я карал и я караш по-спокойно. Мислиш ли, че този е първият ти опит?

- Нямам представа.

- Не ти ли се струва, че и преди си бил на това място?

- Понякога ми се струва.

- Ами бил си. Много пъти.

- Колко?

- Много пъти.

I

- И това би трябвало да ме окуражи?

- Как така?

- Най-напред то премахва притеснението. Внася елемента „не можеш да загубиш", за който току-що гово­рихме. Уверява те, че намерението е да не загубиш. Че ще получиш толкова възможности, колкото искаш и от кол­кото се нуждаеш. Можеш да се връщаш обратно отново, и отново, и отново. Ако стигнеш до следващото стъпало, ако еволюираш до следващото ниво, то ще е, защото искаш, а не защото трябва.

Не трябва да правиш нищо! Ако си доволен от живо­та на това ниво, ако чувстваш, че за теб това е крайната истина, можеш да имаш това изживяване пак, и пак, и пак, и пак! Всъщност ти си го имал отново и отново точно по тези причини! Ти обичаш драмата. Обичаш болката. Оби­чаш да не знаеш, обичаш загадката, напрежението! Обичаш всичко това! Затова и си тук!

- Да не се шегуваш?

- Бих ли се шегувал с теб за нещо такова?

- Откъде да знам? Не знам с какво се шегува Бог.

- Не и за това. Твърде близко е до Истината; твърде близко до Крайното Знание. Никога не се шегувам с това „как са нещата". Прекалено много хора са си играли с разу­ма ви за това. Не съм тук, за да ви объркам още повече. Тук съм да ви помогна да изясните нещата.

- Значи, изясни ги. Казваш ми, че аз съм в това положе­ние, защото искам да бъда?

- Разбира се. Да.

- Избрал съм да бъда?

-Да.

- Много пъти.

- Колко?

- Хайде сега пак ... Искаш точна бройка?

-Дай ми само приблизително число. Искам да кажа, ста­ва дума за няколко или за дузини пъти?

-Стотици.

- Стотици? Живял съм стотици животи?

-Да.

- Това си е доста разстояние всъщност.

- О, така ли?

- То се знае. Защо? Ами в минали животи ти си уби­вал хора.

- Какво грешно има в това? Ти сам каза, че понякога войната е необходима, за да бъде спряно злото.

- Ще се наложи да обясня по-подробно, защото виж­дам как се злоупотребява с това твърдение (точно както ти сега правиш) при опити да се говорят всякакви работи или да се дават рационални обяснения на всякакви лудости.

Според най-високия стандарт, който съм видял да достигнат хората, убийството не може никога да бъде оправдано като средство за изливане на яд и враждебност, за „поправяне на грешното" или за наказание на нарушител. Твърдението, че понякога войната е необходима, за да бъде спряно злото, е вярно, защото вие сте го направили така. Вие сте определили (сътворявайки Себе Си), че уважението към всеки човешки живот е и трябва да има най-висша стойност. Доволен съм от решението ви, защото не съм създал живота, за да може да бъде погубен.

Понякога уважението към живота прави войната необходима, защото чрез война срещу непосредствено над­висналото зло, чрез защита от непосредствена заплаха за живота на друг, вие ясно заявявате Кои Сте.

По силата на най-висшите морални закони (разбира се, че имате задължение пред тези закони) имате правото да спрете нападение, насочено към вас или към някой друг.

Това не значи, че е редно убийството да се използва като наказание, възмездие или средство за разрешаване на дребни разногласия.

В миналото сте се убивали взаимно в лични дуели заради чувствата на жена и сте го наричали запазване на чест, докато всъщност сте губели именно честта. Абсурдно е да се използва смъртоносна сила като средство за разре­шаване на конфликт. И до днес много хора все още изпол­зват сила, смъртоносна сила, за да разрешават смешни пререкания.

Стигайки до върха на лицемерието, някои хора уби­ват дори в името на Бога - и това е най-висшето богохул­ство, защото не показва Кои Сте.

- А, значи има нещо погрешно в убийството?

- Да се върнем назад. Няма нищо „погрешно" изоб­що. „Погрешно" е относително понятие, означаващо проти­воположното на онова, което наричате „правилно".

И все пак какво е „правилно"? Можеш ли да бъдеш истински обективен по тези въпроси? Или „правилно" и „погрешно" са просто описания, наслагани от вас върху събития и обстоятелства в резултат на някакво ваше реше­ние за тях?

А на какво се базира решението ви? На собствения ви опит! Не. В повечето случаи сте избрали да приемете нечие чуждо решение, решение на някой друг, дошъл преди вас, за когото презумпцията е, че знае повече. Много малко от ежедневните ви решения кое е „правилно" и „неправилно" са направени от вас въз основа на вашето разбиране.

Това обяснява защо на практика сте се отказали от целия си контрол върху определени области от живота ви и от някои въпроси, които възникват по време на човешкото изживяване.

Стигайки до върха на лицемерието, някои хора уби­ват дори в името на Бога - и това е най-висшето богохул­ство, защото не показва Кои Сте.

- А, значи има нещо погрешно в убийството?

- Да се върнем назад. Няма нищо „погрешно" изоб­що. „Погрешно" е относително понятие, означаващо проти­воположното на онова, което наричате „правилно".

И все пак какво е „правилно"? Можеш ли да бъдеш истински обективен по тези въпроси? Или „правилно" и „погрешно" са просто описания, наслагани от вас върху събития и обстоятелства в резултат на някакво ваше реше­ние за тях?

А на какво се базира решението ви? На собствения ви опит! Не. В повечето случаи сте избрали да приемете нечие чуждо решение, решение на някой друг, дошъл преди вас, за когото презумпцията е, че знае повече. Много малко от ежедневните ви решения кое е „правилно" и „неправилно" са направени от вас въз основа на вашето разбиране.

Това обяснява защо на практика сте се отказали от целия си контрол върху определени области от живота ви и от някои въпроси, които възникват по време на човешкото изживяване.

Споменатите области и въпроси често включват най-жизнено важните теми за душата ви: природата на Бога; природата на истинския морал; въпроса за крайната дейст­вителност; въпросите за живота и смъртта, придружаващи войната, медицината, абортите, евтаназията; целият сбор и същина на личните стойности, структури и преценки. Пове­чето от вас, така да се каже, сте се отказали от всичко това, предали сте го на други. Не искате да вземете свое собстве­но решение по отношение на него.

"Някой друг да реши! Аз ще се присъединя, ще се присъединя!", викате. „Някой друг нека да ми каже кое е право и кое криво!"

Между другото по тази причина човешките религии са толкова популярни. Почти няма значение каква система от вярвания е, стига да е твърда, последователна, строга и ясна по отношение на това, което се очаква от поддръжни­ците й. Ако са налице тези характеристики, можеш да наме­риш хора, които вярват почти във всичко. Най-странното поведение и вярвания могат да бъдат (и са били) приписани на Бога. „Това е Божият подход", казват, „това е думата на Бог".

И има много, които ще го приемат. С охота. Защото, напи разбираш, премахва се нуждата от мислене.

Хайде сега да помислим за убиването. Възможно ли е някога да има причина, извиняваща убийството на каквото и да било? Помисли си. Ще откриеш, че нямаш нужда от външен авторитет, който да ти дава напътствия или от по­виеш източник, който да ти осигурявЙ отговори. Ако помис­лиш върху него, ако погледнеш как се чувстваш по отношение на него, отговорите ще бъдат очевидни и ще действаш съобразно това, а то се нарича да действаш спо­ред гласа на собствения си авторитет.

Става така, че се въвличаш в беда, когато действаш, вслушвайки се в други авторитети. Трябва ли държави и народи да използват убийството за постигне на политическите си цели? Необходимо ли е религии да използват убийс­твото за налагане на теологическите си постулати? Трябва ли общества да използват убийството в отговор на тези, които нарушават правилата за поведение?

И сега, ако някой се опитва да те убие, можеш ли да убиеш при самозащита? Със силата на убийството ли би защититил живота на някой, когото обичаш? Или дори на непознат?

Убийството подходяща форма на защита ли е срещу тези, които биха убили, ако не може да бъдат спрени по друг начин?

Има ли разлика между отнемане на живот и убийство?

Държавата иска да те накара да повярваш, че убий­ство за осъществяване на чисто политическа цел е напълно приемливо. Всъщност държавата има нужда да повярваш в това, за да може да съществува като силова структура.

Религиите искат да те накарат да повярваш, че убий­ство в името на разпространение и запазване на знанието за тяхната истина е напълно допустимо. Всъщност религиите изискват от теб да им повярваш, за да могат да съществу­ват като силови структури.

Обществото иска да те накара да повярваш, че убий­ството като наказание на тези, които извършват определени престъпления (съдържанието на това понятие се е проме­няло през вековете), е напълно оправдано. Всъщност обществото има нужда да му вярваш, за да може да същест­вува като силова структура.

Вярваш ли, че тези постановки са правилни? Приел ли си чуждите думи за истина? Какво би казал ти самият?

Няма „правилно" или „погрешно" в тези неща.

Но с решението си рисуваш портрет на това Кой Си.

Разбира се, че с решенията си държавите и народите ви вече са нарисували подобни картини.

С решенията си религиите ви са създали трайни и неизличими отпечатъци. С решенията си обществата ви също са сътворили автопортретите си.

Доволен ли си от тези картини? Такова впечатление ли искаш да правиш? Тези портрети изобразяват ли Кой Си Ти?

Внимавай с тези въпроси. Те може да изискат от теб да помислиш.

Мисленето е трудно. Да правиш стойностни преценки е мъчна работа. Поставя те в позиция на чисто сътворяване. Толкова пъти ти се налага да казваш: „Не знам. Просто не знам." И все пак трябва да решиш. Трябва да направиш избор. Трябва да направиш произволен избор.

Такъв избор (решение), който не произхожда от предишно лично познание, се нарича чисто творение. И човек съзнава дълбоко, че при взимането на такива решения се създава личността му.

Тогава, след като другите са ти казали как би трябва­ло да се чувстваш и то се окаже обратното на това, което ти чувстваш, изпадаш в дълбок вътрешен конфликт. Нещо дълбоко в теб ти посочва, че казаното от другите не е това, което Си Ти. А сега оттук накъде? Какво да се прави?

Разказват ти за дявола, за Сатаната, за демони и лоши духове, за ада и проклятието и за всяка страхотия, която им хрумне, за да те накарат да видиш, че това, което си знаел и чувствал интуитивно, е неправилно и че единственото мяс­то, където можеш да намериш покой, е в техните мисли, в тяхната идея, в тяхната теология, в тяхното определе­ние за „правилно" и „неправилно" и в тяхната представа за това Кой Си Ти.

Съблазняващото е, че единственото, което трябва да направиш, за да получиш мигновено одобрение, е да се съг­ласиш. Съгласи се и ще го имаш веднага. Някои даже биха пели, викали, танцували и даже биха размахвали ръцете си за алелуя! Трудно се устоява на подобно нещо - да полу­чиш такова одобрение и щастие, че си видял светлината, че си спасен!

Дълбоките вътрешни решения всъщност рядко са съпроводени от одобрения и показност. Изборът да след­ваш лична истина обикновено не е свързан с празненства. Точно обратното. Останалите не само не биха празнували, а по-скоро е възможно да те вземат на подбив. „Какво?! Мислиш със своя глава? Взимаш решения самостоятелно? Прилагаш собствените си мерила, преценки и стойности? За какъв се мислиш?"

Разбира се. Точно това е въпросът, на който отговаряш.

Работата обаче трябва да си я свършиш общо взето сам. Без награда, без одобрение и даже може би съвсем незабелязано.

Така че, задаваш уместен въпрос. Защо да продължа­вам? Защо изобщо да тръгвам по този път? Какво ще спече­ли човек, ако се впусне в подобно пътешествие? Каква е подбудата? Коя е причината?

Причината е смешно проста.

НЯМА КАКВО ДРУГО ДА СЕ ПРАВИ.

- Какво искаш да кажеш?

- Казвам, че играта е само една. Няма какво друго да се прави. Всъщост не съществува нищо друго, което да можеш да правиш. Каквото правиш в момента, ще го пра­виш до края на живота си, така както си го правил от мига на раждането си. Единственият въпрос е дали ще го правиш съзнателно или несъзнателно.

Разбираш ли, че не можеш да се откажеш от пъте­шествието? Тръгнал си преди да се родиш. Раждането ти е просто знак, че пътешествието е започнало.

Така че, въпросът не е: „Защо да тръгвам по такъв път?" Ти вече си тръгнал по него при първия удар на сър­цето си. Въпросът е: „Как искам да вървя по този път - съз­нателно или несъзнателно? Буден или заспал? Като причинител на изживяванията си или като потърпевш от тях?"

През по-голямата част от живота си бил потър­певш от изживяванията си. Сега си поканен да станеш те­хен причинител. Това се нарича „да живееш съзнателно". Това значи „да вървиш буден и в съзнание ".

Както вече казах, много от вас сте изминали доста дълъг път. Направили сте немалък напредък. Няма нужда да чувствате, че след всичките тези животи сте стигнали „само" дотук. Някои от вас са високо еволюирали същества с много определен усет за Личността си. Знаете Кои сте и какво искате да станете. И не само това - знаете дори и пътя, по който да стигнете от тук до там.

Това е чудесен знак. Сигурен показател.

- За какво?

- За това, че ви остават малко животи.

- Това добре ли е?

- Добре е в момента ... за вас. И е така, защото вие казвате, че е така. Доскоро единственото, което искахте, беше да останете тук. Сега единственото, което искате, е да напуснете. Това е много добър знак.

Доскоро убивахте (буболечки, растения, дървета, жи­вотни, хора). Сега не можете да убиете нещо, без да знаете какво точно правите и защо. Това е чудесен знак.

Доскоро живеехте живота, като че ли в него няма смисъл. Сега знаете, че в него няма друг смисъл освен този, който вие му дадете. Това е много добър показател.

Доскоро умолявахте Вселената да ви даде Истината. Сега вие казвате на Вселената вашата истина. И това е чудесен знак.

Доскоро се стремяхте да бъдете богати и известни. Сега се стремите да бъдете просто (и прекрасно) самите Себе си.

И доскоро се страхувахте от Мен. Сега Ме обичате достатъчно, за да ме наречете равен.

Всичко това са много, много добри знаци.

- Боже Господи,... караш ме да се чувствам чудесно.

- Така и би трябвало да се чувстваш. Не може някой, който използва „Боже Господи" в изречението си, да е тол­кова зле.

- Ама Ти наистина имаш чувство за хумор, а ...

- Аз съм го изобретил хумора!

- Да, ти го каза и преди. Добре, значи причината да се продължава по-нататък е, че няма какво друго да се прави. Това се случва тук в момента.

- Именно.

- Тогава мога ли да попитам дали поне става по-лесно?

- Ах, мили приятелю, всичко е толкова по-лесно за теб сега в сравнение с онова, което е било преди три живо­та, че даже и дума не може да става.

Да, да, става по-лесно. Колкото повече си спомняш, толкова повече можеш да изпиташ и толкова повече знаеш, така да се каже. И колкото повече знаеш, толкова повече си спомняш. То е като окръжност. Така че, да - става по-лес­но, става по-добре, даже става и по-радостно.

Но запомни, че нищо в живота ти не е било робия. Имам предвид, че всичко в живота си ти си го обичал! Всяка минута от него! Ах, колко е сладко това нещо, наре­чено живот! Не е ли просто великолепно?

- Ами да, предполагам.

- Предполагаш? Мислиш, че съм могъл да го направя по-великолепно? Да не би да не ти е дадено да изпиташ всичко: сълзите, радостта, болката, задоволството, еуфори­ята, масовата депресия, победата, загубата? Какво повече?

- Малко по-мъничко болка може би.

- Ако болката е по-малко, без наличието на повече мъдрост, ще се осуети смисълът на пребиваването ти тук; не ще можеш да изпиташ безкрайната радост (което съм Аз).

Имай търпение. В момента ти натрупваш мъдрост. И радостите стават все по-достъпни без болка. Това също е много добър знак.

Ти се учиш (припомняш си как) да обичаш без болка, да оставяш¹ без болка, да твориш без болка, даже да плачеш без болка. Да, способен си даже да изпитваш болката си без болка, ако можеш да разбереш какво имам предвид.

- Мисля, че разбирам. Дори вече се наслаждавам повече на собствените си житейски драми. Мога да се отдръпвам назад и да ги виждам отстрани такива, каквито са всъщност. Даже да им се смея.

- Именно. Е, не наричаш ли това израстване?

- Предполагам, че да.

- Тогава продължавай да израстваш, сине Мой. Про­дължавай да се променяш. И продължавай да решаваш какъв искаш да станеш в следващия най-висш вариант на Себе си. Продължавай да работиш по въпроса. Продължа­вай! Продължавай! С Божа работа сме се заловили тук два­мата - ти и Аз. Така че, продължавай!

- Знам, че Ме обичаш. И аз те обичам.

- Ще има други случаи и други места. Както и други книги. С теб съм. Хайде да караме нататък. Ще се върнем тук, ако имаме време.

- Добре. Тогава ето следващият ми въпрос: Защо изглежда, че в живота си никога не мога да привлека при себе си достатъчно пари? Съдбата ми ли е такава, че да спестявам и да се ограничавам, докато съм жив? Какво ме възпира да не мога да реализирам напълно възможностите си, когато се отнася до пари?

- Това състояние се проявява не само при теб, а и при огромен брой други хора.

- Всички ми казват, че подценявам себе си - това ми е проблемът. Имал съм дузина New Age учители, според които липсата на каквото и да било може да се проследи и ще ни заведе до подценяване на себе си.

- Това е удобно опростяване на нещата. В този слу­чай учителите ти грешат. Ти не страдаш от това, че подце­няваш себе си. Естествено, най-голямото предизвикателст­во през целия ти живот е да овладееш егото си. Някои каз­ват дори, че се касае за прекалено силно заблуждение в соб­ствената ви важност!

- Ето ме пак засрамен и огорчен, но Ти имаш право.

- Продължаваш да казваш, че си засрамен и огорчен всеки път, когато ти посоча истината за теб. Засрамването е реакция на човек, който все още влага твърде много в егото си, когато става въпрос как другите го възприемат. Покани себе си да надмогнеш тези неща. Опитай да реаги­раш другояче - например със смях.

-Добре.

- Проблемът ти не е, че подценяваш себе си. Както повечето хора, ти си благословен да имаш високо мнение за себе си и това е в реда на нещата. Така че подценяването на себе си не е проблемът на по-голямата част от хората.

- Проблемът е в неразбирането на принципите на изо­билие и в широко разпространената невярна оценка на това кое е ,добро" и кое „зло". Ще ти дам пример.

- Моля те.

- Разхождаш се с мисълта, че парите са нещо лошо. Разхождаш се също и с мисълта, че Бог е добър. Бъди бла­гословен! Следователно в мисловната ти система, Бог и пари не могат да съжителстват.

- Да, предполагам, че в известен смисъл е вярно. Точно така мисля.

- Това прави нещата интересни, защото за теб става трудно да получиш пари за нещо добро. Имам предвид, че ако преценяваш нещо като много ,добро", ти го оценяваш по-ниско в пари. Така че, колкото „по-добро" е нещо (т.е. колкото по-високо го цениш), толкова по-малко пари струва.

Не само ти го правиш. Цялото ви общество вярва в това. И става така, че учителите ви едвам свързват двата края, а изпълнителите на стриптийз правят цяло състояние. Лидерите ви получават толкова малко в сравнение със све­товните фигури в спорта, че решават да откраднат, за да компенсират разликата. Свещениците и равините ви живеят на хляб и вода, докато вие си давате парите на развлекател­ната индустрия.

Помисли малко. Ти настояваш да бъде давано евтино всичко, което оценяваш истински високо. Самотният учен, който изследва и търси лекарство за СПИН, ходи от врата на врата да проси пари, докато жената, която пише книга за стоте нови начина за правене секс с видеокасета и семинар към нея... получава цяло състояние.

Имаш склонност да ги виждаш нещата наопаки и всичко това се корени в една погрешна мисъл.

Погрешната мисъл е разбирането ти за парите. Оби­чаш ги, а в същото време казваш, че са коренът на всяко зло. Обожаваш ги, а след това ги наричаш „мръсни". Каз­ваш за някой, който има пари, че е „мръсен богаташ". И ако човек забогатее, правейки „добри" неща, веднага ставаш подозрителен. Считаш го за нещо „грешно".

Така че някой лекар да му мисли, ако печели много пари или поне да се научи да го прикрива. А някоя свещеничка - леле мале! Тя пък съвсем да внимава да не получи много пари, че тогава работата става съвсем лоша (разбира се, ако допуснем, че изобщо оставите жена да бъде свещеник).

Виж как в съзнанието ти човекът, който избира най-високото призвание, би трябвало да бъде платен най-ниско ...

-Хмммм.

- Да, „хммм" е верен отговор. Трябва да си помислиш добре, защото тази ти мисъл е толкова погрешна.

- Няма. Има само това, което ти служи и онова, което не ти служи. Понятията „правилно" и „погрешно" са отно­сителни и Аз ги използвам като такива, ако изобщо се слу­чи да ги използвам. В този случай, съпоставяйки ги с това, което ти служи (с това, което казваш, че искаш), мислите ти за парите са погрешни.

Запомни: мислите са творчески. Така че, ако мислиш, че парите са лоши, а в същото време смяташ себе си за добър ... нали виждаш конфликта?

А специално ти, сине Мой, разиграваш тази история особено сериозно. За повечето хора конфликтът не е чак тол­кова сериозен, колкото е за теб. Повечето хора си изкарват прехраната с нещо, което ненавиждат и нямат нищо против да получават пари за това. Вземаш „лошо" за „лошото" така да се каже. А ти обичаш с цялата си душа това, което пра­виш. Обожаваш заниманията, с които запълваш дните си.

Следователно в твоята мисловна система да получа­ваш много пари за това, което правиш, би било да вземаш „лошо" за ,доброто", което за теб е неприемливо. Ти по-скоро би гладувал, отколкото да вземеш „мръсните пари" за чиста служба ... като че ли службата някак си загубва чисто­тата си, ако вземеш пари за нея.

Ето как се проявява това противоречие относно парите. Една част от теб ги отхвърля, докато друга част от теб негодува, че ги няма. И Вселената не знае какво да прави, защото получава от теб две различни мисли по въп­роса. Така че, парите ще идват в живота ти на пресекулки, защото отношението ти към тях е такова.

Толкова надълбоко си се задълбал в тази мисъл, че даже и през ум не ти минава как представата ти за парите може да бъде неточна.

И така, стигнахме до необходимостта от самостоятел­но събрани данни. Ето как се променя изначалната мисъл и как тя става собствена, а не нечия друга.

Между другото ти имаш още една изначална мисъл за парите, за която тепърва ще говорим.

- Каква е тя?

- Че не са достатъчно. Всъщност ти почти за всичко прилагаш тази мисъл: „не е достатъчно". „Няма достатъчно пари, няма достатъчно време, няма достатъчно обич, няма достатъчно храна, вода, няма достатъчно съпричастие в този свят..." Всичко добро, просто е недостатъчно.

Това постоянно надпреварващо се съзнание на „недо­статъчност" сътворява и пресътворява света такъв, какъвто го виждаш.

- Добре. Значи имам да променям две Изначални Мисли за парите.

- О, поне две. Сигурно са много повече. Я да видим... „парите са мръсни..., парите са малко..., пари не могат да бъдат получавани за Божии дела (тази е особено застъпена при теб)..., парите никога не се раздават свободно..., парите не растат по дърветата (при положение, че всъщност е точ­но така)..., парите корумпират."

- Аха, виждам, че доста работа ме чака.

- Да, чака те, ако не си доволен от настоящото си финансово положение. От друга страна, важно е да раз­береш, че не си доволен от настоящото си финансово положение, защото не си доволен от настоящото си финан­сово положение.

- Понякога ми е трудно да Те следвам.

- Понякога Ми е трудно да те водя.

- Слушай, тук Богът си Ти. Защо не го направиш лесно за разбиране?

- А съм го направил лесно за разбиране.

- Тогава защо просто не ме накараш да разбера, ако наистина искаш това?

- Аз наистина искам това, което наистина искаш ти -нищо повече и нищо по-различно. Не виждаш ли, че това е най-великият Ми подарък за теб? Ако исках за теб нещо различно от това, което ти искаш за себе си, и стигнех до там, че да те накарам да го получиш, къде би останал сво­бодният ти избор? Как можеш да бъдеш същество, което е творец, ако Аз ти нареждам какво трябва да бъдеш, да пра­виш и да имаш? За Мен радостта е не в подчинението, а в свободата ти.

- Добре, какво имаше предвид, когато каза, че не съм доволен от финансовото си положение, защото не съм до­волен от финансовото си положение?

- Ти си това, което мислиш, че си. Когато мисълта е отрицателна, се получава омагьосан кръг. Трябва да наме­риш начин да излезеш от него.

Толкова много от изживяванията ти в момента се основават на минали мисли. Мисълта води до изживяване, което води до мисъл, която води до изживяване. Това може да предизвика непрекъсната радост, когато Изначалната Мисъл е радостна. Може да предизвика и постоянен ад (и го прави), когато Изначалната Мисъл е пъклена.

Номерът е да промениш Изначалната Мисъл. Нали се канех да ти дам пример как се прави това.

- Давай.

- Благодаря.

Първото нещо е да обърнеш обратно процеса мисъл-слово-действие. Помниш ли старата приказка: „Мисли преди да действаш"?

-Да.

Пример: вървиш си по улицата и се сблъскваш с въз­растна жена, която проси. Замисляш се и осъзнаваш, че тя е бедна и живее ден за ден. Мигновено разбираш, че колкото и малко да са ти парите, със сигурност са достатъчно, за да ги споделиш с нея. Първият ти импулс е да й дадеш дребни монети. Част от тебе дори понечва да извади от джоба и някоя банкнота - долар или даже пет. Какво пък, създай й светъл миг. Разведри я.

И тук се прокрадва мисълта: ,Дей, ти луд ли си? Имаме само седем долара да изкараме деня! Искаш да й дадеш пет?" След което започваш да търсиш из джобовете единия долар.

Пак идва мисълта: „Хей, не ти се намират толкова много от тях, че ей така просто да ги раздаваш\ Остави й дребни, за Бога, и да вървим."

Бързо бръкваш в другия джоб, опитвайки се да наме­риш по 25 цента. Пръстите ти напипват само по 5 и по 10. Хваща те срам. Ето те - напълно облечен и нахранен, а секаниш да подхвърлиш едва няколко цента на горката жена, която няма нищо.

Пак бъркаш напразно за няколко монети по 25. А, ето една - дълбоко в дъното на портмонето. Но междувременно си подминал жената, усмихвайки се уморено, и вече е късно да се върнеш назад. Тя не получава нищо. И ти не получаваш нищо. Вместо радостта да осъзнаеш собственото си изобилие и да го споделиш, сега се чувстваш беден като просещата баба.

Защо просто не й даде банкнотите? Това беше пър­вият ти импулс, но мисълта ти попречи.

Следващия път вземи решение да действаш преди да мислиш. Дай й парите. Направи го! Имаш ги, а и там, откъ­дето са дошли, има още. Това е единствената мисъл, която те различава от просещата жена. Ти си наясно, че там, откъ­дето са дошли, има още, а тя не го знае.

Когато искаш да промениш изначалната мисъл, дей­ствай в съответствие с новата мисъл, която имаш. Но тряб­ва да действаш бързо. Иначе разумът ти ще убие идеята, преди да си разбрал какво става. Говоря буквално. Идеята (новата истина) ще е умряла вътре в теб преди да си имал възможността да я познаеш.

Така че, действай бързо, когато се появи шанс; и ако го правиш достатъчно често, съзнанието ти не след дълго ще схване идеята. Тя ще бъде новата ти мисъл.

- А, току-що ми хрумна нещо! Това ли имат предвид с .Движението за нова мисъл"?

- Ако не е това, то би трябвало да бъде. Нова мисъл е единственият ти шанс. Това е единствената ти възможност да еволюираш, да израстеш, действително да станеш Този, Който Си Наистина.

Умът ти в момента е пълен със стари мисли. Не само че са стари мисли, ами са най-вече стари мисли на някой друг. Важно е в този момент (и е време) да промениш мисленето си за някои неща. Това е същността на еволюцията.

12.

- Защо не мога да правя с живота си онова, което наис­тина искам, и в същото време да изкарвам прехраната си?

. - Какво? Имаш предвид, че искаш живота ти хем да е приятен и забавен, хем да получаваш дохода си? Да не би да сънуваш, братко?!

- Моля?

- Такъв е бил опитът ми.

- Аха. Нали тези неща вече ги разисквахме няколко пъти. Хората, които изкарват прехраната си, правейки оно­ва, което обичат, са онези, които настояват да живеят така. Това са хората, които не се отказват, крито никога не се предават и които не позволяват животът да ги отклони от онова, което обичат.

Има обаче още един елемент, който трябва да засег­нем, защото той е липсващата част в разбирането на пове­чето хора, когато се касае за работата в живота им.

- Кой е този елемент?

- Има разлика между това да бъдеш и да правиш. Повечето хора наблягат на второто.

- А не трябва ли?

- Не съществува „трябва" или „не трябва". Съществу­ва само какво ще избереш и как ще го постигнеш. Ако избе­реш мир, радост и любов, няма да получиш кой знае колко от тях чрез онова, което правиш. Ако избереш щастие и задоволство, малко от тях ще намериш по пътя на правенето. Ако избереш сливане с Бога, върховно знание, дълбоко разбиране, безкрайно съчувствие, пълно съзнание, абсолютно удовлетворение, няма да постигнеш кой знае колко от тях чрез онова, което правиш.

С други думи, ако избереш еволюция - еволюцията на душата си, не ще можеш да я постигнеш чрез светските занимания на тялото си.

Да правиш е функция на тялото. Да бъдеш е функция на душата. Тялото винаги прави нещо. Всяка минута от все­ки ден тялото се занимава с нещо. Никога не спира, никога не почива, постоянно прави нещо.

Тялото прави каквото прави или съобразявайки се с душата, или независимо от нея. От равновесието между двете зависи качеството на живота ти.

Душата пребъдва завинаги. Тя е това, което е, незави­симо от онова, което прави тялото, не заради онова, което прави тялото.

Ако мислиш, че предназначението на живота ти е правене, не си разбрал собствената си същност.

Душата ти не я е грижа какво работиш - нито тебе ще те е грижа, когато животът ти свърши. Душата ти я интересува само ти какво см, докато правиш, каквото правиш.

Душата се стреми към състоянието ,да бъдеш", а не към състоянието „да правиш".

- Какво иска да бъде душата?

— Мен.

- Да, Мен. Душата ти е Мен и тя го знае. Онова, с което се е заела, е да се опита да го изпита. И онова, което си спомня, е, че най-добрият начин да го изпита е да не прави нищо. Няма нищо друго за правене освен да бъдеш,

- Да бъдеш какво?

- Каквото поискаш. Щастлив. Тъжен. Слаб. Силен. Радостен. Отмъстителен. Проницателен. Сляп. Добър. Лош. Мъж. Жена. Каквото си поискаш. Казвам го буквално. Каквото си поискаш.

- Опитай да бъдеш онова, което обичаш да си.

- Какво искаш да кажеш?

- Някои хора печелят много пари, правейки каквото правят, други не успяват да го постигнат, а и едните, и дру­гите правят едно и също. Откъде идва разликата?

- Някои хора имат повече умение от други.

- Добре. Това е първият модел. Но да минем към вто­рия. Взимаме двама души с приблизително еднакви умения. И двамата са с висше образование, и двамата са били пър­венци на випуска, и двамата разбират същността на онова, с което се занимават, и двамата знаят как да използват инструментите, които имат. И все пак единият се справя по-добре от другия - единият процъфтява, докато другият води борба. Къде е причината?

- Местоположение.

- Местоположение?

- Някой ми беше казал веднъж, че има само три фактора, които трябва да имаш предвид, когато започваш нов бизнес: местоположение, местоположение и местоположение.

- С други думи не „какво ще правиш", а „къде ще бъдеш".

- Точно така.

- Това звучи като отговор и на моя въпрос. Душата се интересува само от това къде ще бъдеш. Дали ще бъдеш на място, наречено страх, или на място, наречено обич? Къде си и от къде идваш, когато се сблъскваш с живота?

Сега, по повод примера с двамата еднакво квалифи­цирани служители - единият успява, а другият не, не пора­ди това, което правят, а поради това, което са.

Единият е с отворено сърце, дружелюбен, загрижен, с желание да помага, внимателен, жизнерадостен, уверен и дори весел в работата си, докато другият е затворен, отдале­чен, незаинтересован, невнимателен, раздразнителен и дори негодуващ в работата си.

Сега си представи, че изберем дори и по-възвишени състояния. Представи си, че избереш доброта, милост, съпричастие, разбиране, прошка, обич. А какво ще стане, ако избереш Божественост? Какво ще е изживяването ти тогава?

Ще ти кажа следното:

Ти си на тази планета, не за да произведеш нещо с тялото си, а за да създадеш нещо с душата си. Тялото ти е чисто и просто инструмент на душата ти. Съзнанието ти е силата, която движи тялото. Така че ти притежаваш могъщ инструмент, който се използва за сътворяването на онова, което душата желае.

- Какво е желанието на душата?

- Действително какво е?

- Не знам. Питам те Тебе.

- Не знам. А Аз те питам тебе.

- Така може да продължаваме до безкрайност.

- Така продължаваме от доста дълго време.

- Чакай малко! Току-що каза, че душата иска да бъде Теб.

- Да, така е.

- Тогава това е желанието на душата.

- В най-широк смисъл, да. Но това „Мен", което тя иска да бъде, е доста сложно, многоизмерно, с много плос­кости и различни усещания. Съществуват милион различни аспекти на Мен. Милиард. Трилион. Виждаш ли? Същест­вува посредственото и проникновеното, по-малкото и по-голямото, празното и святото, ужасното и божественото.

- Да, да, виждам ... горе и долу, ляво и дясно, тук и там, преди и после, добро и лошо ...

- Именно. Аз съм алфата и омегата. Това не е просто красив израз или великолепна идея. Това е Истината.

Така че, искайки да бъде Мен, душата има пред себе си огромна задача - грандиозен избор от начини на същест­вуване, от които може да си избира. И точно това прави тя в момента.

- Избира си начини на съществуване.

- Да, и след това създава верните и съвършени усло­вия, при които да сътвори изживяването на това съществу­ване. Следователно е вярно твърдението, че всичко, което се случва на теб или чрез теб, е за твое добро.

- Искаш да кажеш, че душата ми създава всички мои изживявания - не само нещата, които правя, а и тези, които ми се случват?

- Нека да го кажем така: душата ти те води към необ­ходимите и идеални възможности, за да изживееш точно това, което си запланувал да изживееш. Какво изживяваш, зависи от тебе. Може да бъде каквото си запланувал да изпиташ, а може да бъде и нещо друго в зависимост от избора ти.

- Защо бих избрал нещо, което не бих искал да изживея?

- Не знам. Защо би избрал нещо, което не би искал да изживееш?

- Да не искаш да кажеш, че понякога душата иска едно нещо, а тялото и умът искат друго?

- А ти как мислиш?

- Но как може тялото или умът да надделеят над душа­та? Не получава ли душата винаги каквото иска?

- Духът ти се стреми в най-широк смисъл към вели­кия момент, когато ти ще си в пълно съзнание за желанията му и с радост ще станеш едно цяло с тях. Духът обаче нико­га няма да наложи желанието си на настоящата съзнателна, физическа част от теб.

Бащата никога няма да наложи волята Си на Сина. Това би накърнило същността Му и затова е напълно невъзможно.

Синът никога няма да наложи волята Си на Светия Дух. Това би противоречало на същността му и затова е напълно невъзможно.

Светият Дух никога няма да наложи волята Си на душата ти. Същността Му изключва такова нещо и следова­телно то е напълно невъзможно.

Ето тук невъзможното свършва. Умът много често се стреми да наложи волята си на тялото и го прави. По подо­бен начин тялото често се стреми да контролира ума и в много случаи успява.

А всъщност тялото и умът няма защо да правят как­вото и да било, за да контролират душата, защото тя (за разлика от тях) не изпитва никакви нужди и затова ги оста­вя винаги да получат каквото поискат.

Естествено, душата не би постъпила другояче, защото ако съществото, което си ти, ще твори и така ще познае кое е всъщност, това би трябвало да стане с акт на съзнателно желание, а не с акт на несъзнателно подчинение.

Подчинението не е сътворяване и затова никога не може да доведе до спасение.

Подчинението е отговор, реакция, докато сътворява­нето е чист избор - неподсказан и неизискван.

Чистият избор носи спасение чрез чистото сътворя­ване на най-висшата идея в настоящия момент.

Задачата на душата е да покаже желанието си, а не да го наложи.

Задачата на ума е да избере измежду различните възможности.

Задачата на тялото е да изиграе този избор.

Когато тялото, умът и душата творят задружно в хармония и единство, резултатът е въплъщение на Бога.

Тогава душата познава себе си в собственото си изживяване. Тогава небесата тържествуват.

Сега, в този момент, душата ти отново ти е създала възможност да бъдеш, да направиш и да имаш каквото е необходимо, за да познаеш Кой Си Наистина. Душата ти те е довела при думите, които четеш в този миг, както те е водила и по-рано при думи на мъдрост и истина.

Какво ще направиш сега? Какво ще избереш да бъдеш?

Душата ти чака и наблюдава с интерес, както е пра­вила много пъти и преди.

- Правилно ли Те разбрах, че светският ми успех (все още се опитвам да говоря за кариерата си) ще бъде опре­делен от състоянието, в което си избера да бъда?

- Аз не се интересувам от светския ти успех - само ти се интересуваш от него.

Вярно е, че когато постигнеш определени състояния за продължителен период от време, много трудно ще избег­неш успеха в светските си занимания. Но няма защо да се тревожиш за „изкарването на прехраната си". Истинските Майстори учители са тези, които са избрали да създадат живота си, а не да изкарат прехраната си.

От определени състояния, в които можеш да бъдеш, ще се появи живот - толкова богат, пълен, великолепен и удовлетворяващ, че светските богатства и успех няма да те интересуват.

Иронията на живота е, че в момента, в който свет­ските богатства и успех престанат да те интересуват, се отваря пътят им да потекат към теб.

Спомняш ли си - не можеш да имаш, каквото искаш, но можеш да изживееш, каквото имаш.

- Не мога да имам, каквото искам ли?

-Не.

- Това го каза в началото на разговора ни. Аз все още не го разбирам. Мислех си, че ми казваш, че мога да имам каквото си поискам. „Каквото мислиш и в каквото вярваш, то ще ти бъде сторено", нали?

- Нима? На мен пък ми се струва, че си противоречат.

- Това е, защото ти липсва разбиране.

- Добре, признавам си, че е така. Нали затова говоря с Теб.

- Тогава ще ти обясня. Не можеш да имаш, каквото си поискаш. Самият акт на искане го отблъсква от теб, както казах по-рано в първата глава.

- Може да си го казал по-рано, но пак ме объркваш.

- Постарай се да не изоставаш. Ще го повторя по-подробно. Опитай да следиш какво казвам. Да се върнем на нещо, което разбираш: мисълта е творческа. Нали?

-Да.

-Да.

- Аха.

- Чудесно.

- Живее ли у теб мисълта „искам светски успех"?

- Да, понякога.

- А понякога минава ли ти мисълта „искам повече пари"?

-Да.

Мисълта ти е „искам светски успех". Разбираш ли, че творческата сила е като духа в бутилка. За него думите ти са заповед. Разбираш ли?

- Тогава защо да нямам повече успех?

- Казах, че думите ти са като заповед. Думите ти бяха „искам успех" и Вселената отговаря „добре, искаш".

- Пак не съм сигурен, че те разбирам.

- Погледни го по следния начин. Думата „аз" е ключът, който запалва двигателя на творението. Думите „аз съм" са изключително могъщи. Те са изявления пред Вселе­ната. Заповеди.

Онова, което следва думата „аз" (което извиква Великото „Аз Съм"), има склонността да се материализира във физическата действителност.

Следователно „аз" + „искам успех" предизвиква да искаш успех, „Аз" + „искам пари" предизвиква да искаш пари. Не може да предизвика нещо друго, защото мислите и думите са творчески. Действията също. И ако ти действаш по начин, който казва, че искаш успех и пари, тогава мислите, думите и действията ти ще са в синхрон и ти със сигурност ще имаш изживяването на искане.

Виждаш ли как става?

- Да! Боже Господи, наистина ли става така?

- Разбира се! Та ти си много могъщ творец. Е, ако ти мине мисъл или направиш изявление за нещо само едно­кратно (както примерно в яда си), не е много вероятно да превърнеш тези мисли или думи в реалност. Така че няма нужда да се притесняваш за възклицания като „Да пукнеш дано!", „Върви по дяволите!" или останалите не особено хубави изрази, които понякога си мислиш или изричаш.

- Слава Богу.

- Благодаря. Ако обаче постоянно повтаряш мисъл или дума (не веднъж, не два пъти, а десетки, стотици, хиляди пъти), можеш ли да си представиш творческата сила, която те съдържат?

Мисъл или слово, изразявани отново, и отново, и отново, стават точно това — изразени наистина. Тоест, изтласкани в действителността. Стават реално овещес-твени. Превръщат се във физическа действителност.

- Леле мале!

- Точно това е резултатът доста често: леле мале! Ама ти май го обичаш това „леле мале" и драмите май ти харесват. Така е, докато най-после спреш. В развитието ти идва момент, в който секва обичта ти към драмата и „сце­нарият", по който си живял дотогава, вече не ти допада. Това става, когато решиш (избереш съзнателно) да проме­ниш нещата. Само че повечето хора не знаят как. Ти обаче вече знаеш. Ако искаш да промениш действителността си, просто престани да мислиш по начина, по който си мислил досега.

В конкретния случай вместо да мислиш “искам успех" мисли „имам успех".

- Това ми се струва като лъжа. Бих се пошегувал със себе си, ако кажех такова нещо. Разумът ми би се провик­нал: „По дяволите тия приказки!".

- Тогава помисли нещо, което можеш да приемеш: „успехът ми наближава" или „всичко води до моя успех".

- Значи това е номерът с практиката на повтаряне на утвърдителни изявления, която е толкова популярна в тече­нието New Age.

- Повтарянето на утвърдителни изявления не действа, ако те изразяват само нещо, което искаш да е вярно. Утвърдителните изявления действат само когато изразяват нещо, което вече знаеш, че е вярно.

Най-доброто такова изявление е изразът на благодар­ност и признателност. „Благодаря ти, Боже, че ми носиш успех в живота". Тази идея (помислена, изречена и изявена) води до чудесен резултат, когато е предизвикана от дълбоко убеждение - не от опит за постигане на някакъв резултат, а от знанието, че резултатът е вече налице.

Христос беше съвсем наясно с това. Преди всяко чудо, което правеше, Ми благодареше, че е станало. Никога и през ум не Му минаваше да не е благодарен, защото никога не си и помисляше, че каквото е казал, няма да се случи. Тази мисъл просто никога не беше влизала в съзна­нието Му.

Толкова сигурен беше в това Кой Е, както и във връз­ката си с Мен, че всяка негова мисъл, дума и действие отра­зяваха това Му разбиране. (Точно както твоите мисли, думи и действия отразяват твоето разбиране ...)

Ако има нещо, което си избрал да изживееш в живо­та си, не го „ искай " - избери го.

Избираш ли успех в светските дела? Избираш ли повече пари? Чудесно. Избери ги тогава. Наистина. Напълно. А не с половин сърце.

И не се изненадвай, ако се окаже, че си в етап на раз­витие, в който „светският успех" не те вълнува вече.

- Това пък какво означава?

- В еволюцията на всяка душа идва момент, в който главната грижа вече не е оцеляването на физическото тяло, а развитието на духа, не постигането на светски успех, а самоосъзнаването.

В известен смисъл това е доста опасен период (особе­но в началото), защото съществото, обитаващо тялото, вече знае, че то е именно това: същество в тяло, а не тяло-същество. На този етап, преди израстващото същество да е постигнало зрялост в тази гледна точка, често се получава усещането на незаинтересованост и безотговорност към нуждите на тялото. Душата е толкова развълнувана, че най-после е открита!

Мисълта изоставя тялото и всички въпроси, които го засягат. Всичко бива игнорирано. Връзките с хората са оставени настрана. Семействата изчезват. Служебната работа минава на втори план. Сметки остават неплатени. Тялото даже дълго се оставя без храна. Съществото сега е насочило цялото си внимание към душата.

Това може да доведе до значителна лична криза във всекидневния живот на съществото, въпреки че умът му не възприема никаква болка. Той просто е изпълнен с блажен­ство. Хората казват, че си е „загубил ума" - и в определен смисъл това може би е вярно.

Откриването на истината, че животът няма нищо общо с тялото, може да наруши равновесието в обратната посока. Съществото, което първоначално е действало, като че ли тялото е всичко, сега се държи, като че ли тялото изобщо няма значение. Това, разбира се, не е вярно и съществото скоро (и понякога болезнено) си припомня.

Ти си същество, съставено от три части: тяло, разум и дух. Винаги ще си останеш същество от три части, а не само докато живееш на Земята,

Някои изказват хипотезата, че след смъртта тялото и разумът биват изоставени. Тялото и разумът не се изоста­вят. Тялото променя формата си, изоставяйки най-плътната си част, но запазвайки винаги най-външната си обвивка. Разумът (да не бъде объркван с мозъка) също продължава с теб, присъединявайки се към душата и тялото като една енергийна маса с три аспекта.

Ако някога решиш да се върнеш към тази възможност за изживяване, която наричате „земен живот", божестве­ното ти същество отново ще раздели истинското себе си на т. нар. части: тяло, разум и дух. В действителност ти си една енергия, но с три различни характеристики.

Когато предприемеш живот в ново физическо тяло тук на Земята, етеричното ти тяло (както някои са му дали име) понижава вибрациите си - забавя се от вибрация, която е толкова бърза, че чак е невидима, до вибрация със скорост, която създава маса и материя. Тази материя е тво­рение на чиста мисъл - работа на разума ти, на аспекта на висшия разум от твоето същество с три части.

Тази материя е сгъстяване на милиони и милиарди различни енергийни единици в една гигантска маса, контро­лирана от ума... ти действително си главният ум!

След като тези енергийни единици изразходват енер­гията си, тялото ги изхвърля, докато съзнанието създава следващите. Съзнанието ги създава от непрекъснатата мисъл „Кой Си Ти"! Етеричното тяло „хваща" мисълта така да се каже, намалява вибрациите на новите енергийни еди­ници ("кристализира" ги в известен смисъл) и те стават материя - новата материя, която те изгражда. По този начин всяка клетка на тялото ти се сменя всеки няколко години. Ти съвсем буквално не си същият, който си бил преди няколко години.

Ако мислиш за болести (или изпитваш непрестанен яд, омраза и отрицание), тялото ти ще ги материализира. Хората ще виждат отрицанието и болестта и ще казват: „Какво се е случило?" Те няма да знаят колко точно поста­вят въпроса.

Душата наблюдава разиграването на цялата тази дра­ма година след година, месец след месец, ден след ден, час след час и винаги запазва Истината за теб. Никога не заб­равя главния чертеж, оригиналния план, първоначалната идея, творческата мисъл. Работата й е да ти напомня, така че ти да можеш отново да си спомниш Кой Си и тогава да избереш Кой Би Желал Да Бъдеш сега.

По този начин цикълът на сътворяване и изживяване, представа и осъществяване, знание и израстване в неизвест­ното продължава сега и завинаги.

- Ле -ле-е-е!

- Именно. А има и още много за обяснение. Толкова много! Няма да стане в една книга, нито вероятно в един живот. И все пак ти си сложил началото и това е добре. Просто го запомни. То е точно както великият ви учител Уилям Шекспир е казал: „На Земята и небето има повече неща, Хорацио, отколкото са били сънувани в твоята философия."

- Мога ли да Те питам нещо във връзка с това? Като казваш, че умът продължава с мен след смъртта, това значи ли, че „личността" ми продължава също? Ще знам ли след смъртта кой съм бил?

- Да ... както и кой си бил винаги. Всичко ще се открие за теб, защото тогава ще ти е от полза да го знаеш. Сега в този момент още не е.

- А относно този живот ще има ли „отчет", оценка, разплащане?

- В това, което наричаш „живот след смъртта" няма присъди и преценки. Няма да ти е позволено да осъждаш дори себе си (защото ти със сигурност ще си дадеш ниска оценка, като се има предвид колко безмилостен си към себе си в този живот).

Не, няма да има отчет и никой няма да раздава чер­вени и черни точки. Единствено вие хората слагате оценки и понеже вие го правите, решили сте, че и Аз би трябвало да го правя. Аз обаче не слагам оценки и това е голямата истина, която не можете да приемете.

Но въпреки че няма да има присъди и оценки след смъртта, ще съществува възможността отново да разгледаш всичко, което си мислил, казал и направил тук и да решиш дали би го избрал отново, имайки предвид Кой казваш, че Си и Кой Искаш да Бъдеш.

- Има едно източно мистично учение наречено Ката 1_оса. Според него в момента на смъртта на всеки се дава възможност да се освободи от всяка мисъл, която някога е имал, от всяка дума, която някога е изрекъл, от всяко действие, което някога е извършил, не от неговата гледна точка, а от гледната точка на всеки човек, който е бил засегнат. С други думи, ние вече сме изживели онова, което сме искали да мислим, да казваме и да направим и сега ни се дава шанс да изпитаме какво са изживели другите във всички тези ситуации. По този начин можем да решим дали отново ще помислим, ще кажем и ще направим същите неща. Ще коментираш ли?

- Това, което ще се случи в следващия ти живот, е твърде изключително, за да бъде описано тук с терминоло­гия, която можеш да схванеш, защото изживяването е от друго измерение и буквално не подлежи на описание с помощта на такова абсолютно ограничено средство като думите. Достатъчно е да се каже, че ще имаш възможност да преразгледаш настоящия си живот без болка или страх от осъждане и да решиш как възприемаш изживяването си тук и накъде искаш да продължиш занапред.

Много от вас ще изберат да се върнат тук. Ще избе­рат да се върнат в този свят на по-голяма плътност и на относителност, за да получат още един шанс да изживеят решенията и изборите, които правите за Себе Си на това ниво.

Някои от вас - шепа избраници - ще се върнат с раз­лична мисия. Ще се върнете в плътната материя, за да из­пълните предназначението на душата да изведете други от тази плътна материя. Сред вас на Земята винаги е имало хора, които са направили подобен избор. Веднага можеш да ги познаеш. Тяхната задача е изпълнена. Върнали са се на Земята само и единствено да помогнат на другите. Това е тяхната радост, това е техният възторг. Те не търсят нищо друго освен да бъдат в помощ на останалите.

Няма как да не ги забележиш тези хора. Те са нався­къде. Много повече са, отколкото си мислиш. И много е вероятно да познаваш или поне да си чувал за някой от тях.

- Дали и аз съм един от тях?

- Не. Щом се налага да питаш, знаеш, че не си един от тях. Никой от тях не задава въпроси. Просто няма какво да се пита.

Ти, синко, си посланик в този живот. Предвестник, търсач, а често и оратор на Истината. Това е достатъчно за един живот. Бъди щастлив.

- О, щастлив съм. Но винаги мога да се надявам на повече!

- Да! И ти действително ще се надяваш! Винаги ще се надяваш на повече. То е в природата ти. В божествената природа е винаги да се стремиш да бъдеш повече.

Така че, стреми се, по всякакви начини се стреми.

Сега искам да отговоря на въпроса, с който започна тази част от нашия продължаващ разговор.

Иди и прави онова, което наистина обичаш да пра­виш! Недей да правиш нищо друга! Имаш толкова малко време. Как можеш и за миг да си помислиш да си осигуряваш съществуването, вършейки нещо, което не ти е по сърце? Какъв живот ще е това? Това не е живот а по-скоро смърт.

Ако казваш „Ама, ама ... има други, които зависят от

мен ..., малки деца, които чакат да бъдат нахранени ..., съп­руга, която очаква от мен ...", Аз ти отговарям: Ако настоя­ваш, че животът ти се отнася до това какво прави тялото ти, не си разбрал защо си дошъл тук. Направи поне нещо, което те радва - което изразява Кой Си Ти.

Тогава поне ще избегнеш негодуванието и яда към онези, които си представяш, че пречат на радостта ти.

Онова, което прави тялото ти, не е за пренебрегване. То също е важно, но не по начина, по който си представяш. Действията на тялото са предназначени да бъдат отражение на състоянието ти, а не обратното: чрез действията на тяло­то да се опитваш да постигнеш желаното състояние.

Според истинския ред на нещата човек не прави нещо, за да бъде щастлив, а е щастлив и следователно прави нещо. Човек не прави нещо, за да бъде състрадателен, а е състрадателен и затова действа по определен начин. У високо съзнателната личност решенията на душата предшествуват действията на тялото. Само несъзнателен човек може да се опитва да създаде състояние на душата чрез нещо, което прави тялото.

Това се има предвид, когато се казва: „Животът ти не е онова, което прави тялото ти". Вярно е обаче, че онова, което прави тялото ти, е отражение на живота ти.

Още един божествен парадокс.

И все пак, ако не друго, поне знай следното:

Твое е правото на собствена радост - със или без деца, със или без съпруг. Стреми се към нея! Намери я! И тогава ще имаш щастливо семейство независимо колко пари изкарваш или не изкарваш. И ако те не са доволни и станат да си тръгнат, пусни ги с обич да търсят тяхната си радост.

Ако от друга страна си израснал толкова, че делата на тялото не те притесняват, тогава си още по-свободен да се стремиш към радостта си - на Земята, както и в небесата. Бог казва, че е позволено да си щастлив - да, щастлив даже п ъ работата си.

Работата в живота ти е изява на това Кой Си Ти. Ако не е, защо изобщо я вършиш?

Да не би да си представяш, че трябва да я вършиш?

Не трябва да вършиш нищо.

Ако определението на това Кой Си Ти е „мъж, който храни семейството си на каквато и да е цена, дори на цената на собственото си щастие", тогава обичай работата си, защото чрез нея сътворяваш жива изява на истинския Тебе.

Ако определението на това Коя Си Ти е „жена, която работи на място, което мрази, за да изпълни задълженията си, както ги вижда", тогава обичай, обичай, обичай работата си, защото тя напълно подкрепя идеята и образа, които имаш за Себе си.

Всеки може да обича всичко в мига, в който разбере какво прави и защо.