Н. Уолш Разговори с Бога част 1

- Най-напред нека да се разберем за следното: ти ги обичаш. Обичаш повечето от тях. Използваш ги възхити­телно добре, за да се само съжаляваш и да получаваш внимание.

Рядко се случва да не ги обичаш и то само защото болестите са стигнали прекалено далеч. По-далеч, откол­кото си мислил, че могат някога да стигнат, когато си ги сътворил.

Сега нека да проумеем нещо, което сигурно вече знаеш: ти сам си създаваш всички болести. Даже конвенци­оналните лекари вече виждат как хората разболяват сами себе си.

Повечето хора го правят съвсем несъзнателно. (Те дори не знаят какво правят.) Така че, когато се разболеят, не знаят какво ги е ударило. Струва им се като че ли нещо ги е сполетяло, а не, че те сами са си го причинили.

Така става, защото повечето хора прекарват живота си (а не само здравните си проблеми) несъзнателно.

Хората пушат и после се чудят защо имат рак.

Хората се хранят с животни и мазнина и после се чудят защо артериите им се запушват.

Хората се ядосват цял живот и после се чудят защо получават инфаркти.

Хората се състезават помежду си безмилостно, подла­гайки се на невероятни стресови ситуации, и после се чудят защо получават инсулти.

Не толкова очевидна е истината, че повечето хора тревожат сами себе си до смърт.

Тревогата е почти най-лошата умствена дейност, която съществува - наред с омразата, която е дълбоко себе-разрушителна. Да се тревожиш е безсмислено. Прахосване на умствена енергия е. Тревогата освен това създава вредни за тялото биохимични реакции, предизвикващи всякакви болести - от лошо храносмилане до сърдечни проблеми и инфаркт.

Здравето се възстановява почти веднага, щом тревогата изчезне. Тревогата е дейност наум, които не разбира връзката си с Мен.

Омразата е най-разрушителното състояние на ума. Тя трови тялото и последиците й са практически необратими.

Страхът е противоположност на всичко, което ти си, и затова се явява противник на умственото ти и физическо здраве. Страхът е тревога в по-едър мащаб.

Тревогата, омразата и страхът заедно с издънките си - безпокойство, горчивина, нетърпеливост, скъперничество, нелюбезност, мнителност и придирчивост - всички те нападат тялото на клетъчно равнище. Невъзможно е да имаш здраво тяло при такива условия.

По подобен начин (въпреки че е в по-малка степен) суетата, угаждането и лакомията също водят до физически заболявания или липса на добро състояние.

Всички болести са създадени най-напред в съзнанието.

- Как е възможно? Тогава какво става в случаите, когато се заразиш от друг? Настинка, та даже и СПИН?

- В живота ти не се случва нищо - нищо, което най-напред да не е било мисъл. Мислите са като магнити -привличат към теб последици. Мисълта не винаги е така очевидна, както примерно „Ще се заразя с ужасна болест".

Мисълта може да бъде (и обикновено е) далеч по-неулови­ма: „Нищо не струвам - няма за какво да продължавам да живея", „Животът ми е пълен хаос", „Такъв съм несретник", „Бог ще ме накаже", „Уморен и съсипан съм от този

живот".

Щом веднъж резултатите от отрицателното мислене са приели материална форма, много трудно можеш да вър­неш нещата назад. Не е невъзможно, но е много трудно. Необходима е изключителна вяра. Иска се необикновено доверие в положителните сили на Вселената (независимо дали ще ги наречеш Бог, Богиня, Първична сила, Първопри­чина, Създател или каквото и да било друго).

Лечителите имат точно такава вяра. Тя е вяра, която се прелива в Абсолютно Знание и Увереност. Те знаят, че ти по природа си създаден да бъдеш цялостен, завършен и идеален сега, в този момент. Това знание също е мисъл -много могъща мисъл. Тя има силата да премести планини, да не говорим за молекулите на тялото ти. Ето защо лечите­лите могат да лекуват, често дори от разстояние.

Мисълта не познава разстояния. Мисълта обикаля света и прекосява Вселената по-бързо, отколкото ще про­мълвиш и дума.

"Само изречи словото и рабът мой ще бъде излеку­ван." Така и стана на часа, даже преди изречението му да беше завършено. Такава беше вярата на_центуриона.

А всички вие имате масово „умствена проказа". Умът ви е прояден от отрицателни мисли. Някои от тях идват до вас с тласък от другите. Много от тях сами си ги измисляте (измайсторявате си ги), а после ги таите и подхранвате с часове, дни, седмици, месеци ... даже години.

... и се чудите защо се разболявате.

Може да „решиш някои от здравните си проблеми", както обичаш да ги наричаш, като решиш проблемите в мисленето си. Да, можеш да излекуваш някои от болестите, които вече имаш (които сам си си подарил), както и да пре­дотвратиш развитието на нови. И можеш да сториш всичко това, променяйки мисленето си.

И също, колкото и земно да звучи, идвайки от устата на Бог: За Бога, погрижи се по-добре за себе си!

Грижата, която полагаш за тялото си, не струва; почти не му обръщаш внимание, докато не усетиш, че нещо не е наред. Ти на практика не правиш нищо да го поддър­жаш превантивно в добро състояние. Грижиш се по-добре ' за колата си, отколкото за тялото си и това далеч не е единственото.

Не само че не се предпазваш от рухване чрез редовни прегледи, ежегодни изследвания и спазване на предписано­то лечение, а се отнасяш зле с тялото си и в интервалите между тези прегледи, без изобщо да те е грижа! Защо въобще отиваш на лекар, получаваш помощ и след това не използваш предписаното лекарство? Можеш ли да Ми отго­вориш защо?

Не спортуваш активно, без движение тялото ти се отпуска и даже още по-лошо - отслабва от не употреба.

Не го храниш здравословно и така го изтощаваш още повече.

След това го пълниш с токсини, отрови и всякакви абсурдни субстанции, които минават за храна. И то продъл­жава да работи за теб и да ти служи - такъв невероятен двигател! След всичките тези яростни атаки все още про­дължава да действа смело с всички сили.

Ужасно е. Условията, при които Очакваш тялото ти да оцелее, са ужасни. И ти правиш малко или нищо по въп­роса. Ще прочетеш тези редове, ще поклатиш глава със съжалително съгласие и веднага ще продължиш да трети­раш тялото си по-същия начин, по който си го третирал досега. И знаеш ли защо?

- Страхувам се да попитам.

- Защото нямаш воля да живееш.

- Това звучи като сурово обвинение.

- Нямах намерение да прозвучи сурово, нито като обвинение. „Сурово" е относително понятие - оценка, която поставяш на думите. „Обвинение" предполага „вина", а „вина" предполага извършването на нещо нередно. В слу­чая обаче нищо нередно не е сторено и следователно няма как да има вина и обвинение.

Аз чисто и просто изрекох истината. Както всяко изричане на истината, едно от характерните му качества е да те събуди. Някои хора не обичат да ги будят. Всъщност повечето хора не обичат. Повечето предпочитат да си стоят в дрямка.

Светът е в състоянието, в което е, защото е пълен със сомнамбули.

А относно изказването ми, какво в него ти изглежда невярно? Ти нямаш воля да живееш. Или поне не си имал досега.

Ако ми кажеш, че внезапно си се променил, Аз ще преоценя предвижданията си за това, какво ще направиш. Признавам, че предсказанието ми се основава на случилото се досега.

... То беше предназначено и да те събуди. Понякога, когато някой е заспал твърде дълбоко, се налага малко да го пораздрусаш.

Забелязал съм, че в миналото си имал малко воля за живот. Ти можеш сега да го отречеш, но в случая действи­ята ти говорят по-ясно от думите.

Ако някога в живота си запалил цигара (и още повече, ако си пушил кутия на ден през последните 20 години), значи, че имаш малка воля за живот. Хич не те е грижа какво причиняваш на тялото си.

- Но аз спрях да пуша преди повече от 10 години!

- Да, спря само след 20-годишно изтощително физи­ческо изтезание.

И ако някога си поемал алкохол в тялото си, значи също, че имаш много малко воля за живот.

- Аз пия съвсем умерено.

- Тялото не е създадено да приема алкохол. Алкохолът уврежда разума.

- Че и Христос е пиел алкохол! Отишъл е на сватбата и е превърнал водата във вино!

- А кой е казал, че Христос е идеален?

- О, за Бога!

- Кажи, да не би вече да се дразниш от Мен?

- Е, би било прекалено да се дразня от Бога. Би било малко нагло, нали? Мисля обаче, че отидохме твърде далеч. Баща ми ме е учил „всичко да бъде умерено".

замислен да бъде живян по съвсем различен начин. И тялото ти беше създадено да издържи значително по-дълго.

- Така ли?

-Да.

- Безкрайно по-дълго.

- Какво значи това?

- Значи, сине Мой, че тялото ти е направено да издър­жи завинаги.

- Завинаги?

- Да. Прочети го добре: завинаги!

- Искаш да кажеш, че ние никога не сме били - че не сме - създадени, за да умрем?

- Вие по принцип никога не умирате. Животът е вечен. Вие сте безсмъртни. Вие по принцип никога не уми­рате. Само променяте формата си. Даже и това не е трябва­ло да правите. Вие сте решили да го правите, а не Аз. Аз ви създадох тела, които могат да издържат вечно. Действител­но ли мислиш, че най-доброто, на което Бог е способен, че най-доброто, което Аз мога да създам, е тяло, което издържа 60, 70, евентуално 80 години преди да започне да се разпада? Така ли си представяш предела на Моите възможности?

- Никога не съм мислил да кажа точно това ...

- Построил съм великолепното ви тяло така, че да издържи вечно! Тези от вас, които се появиха най-рано, наистина живееха в тела без болка и страх от това, което сега наричате смърт.

В религиозната си митология вие символизирате кле­тъчната си памет за тези първоначални човешки същества, наричайки ги Адам и Ева. Те, разбира се, бяха много повече от две.

Както вече многократно обясних, в началото идеята беше вашите чудесни души да имат възможността да поз­наят Себе Си чрез изживяване в света на относителното, осъществено във физическото тяло. Това стана чрез забавя­не на неизмеримата скорост на всички вибрации (мисловни форми), за да се създаде материя - включително материята, която вие наричате физическо тяло.

Животът еволюира чрез поредица от стъпки в про­дължение на няколко мига, които вие сега наричате мили­арди години. И в този свят миг вие се появихте от океана на живота и стъпихте на тази Земя в сегашната си форма.

- Тогава поддръжниците на теорията за еволюцията са права!

- Намирам за забавно (т. е. източник на постоянно забавление) това, че вие хората имате такава нужда да раз­деляте всичко на правилно и погрешно. Никога и през ум не ви минава, че сами сте си измислили тези етикети, за да ви помогнат да определяте нещата и Себе Си. Никога и през ум не ви минава (освен на най-прозорливите сред вас), че нещо може да бъде едновременно и правилно, и погреш­но; че единствено в относителния свят нещата са само от единия или другия вид. В света на абсолютното, в света, в който и има, и няма време, всички неща са всичко.

Там няма мъжко и женско, няма преди и сега, няма бързо и бавно, тук и там, горе и долу, ляво и дясно, няма правилно и погрешно.

Космонавтите и астронавтите ви имат представа за това. Отначало им изглежда, че са изстреляни нагоре в кос­моса, а като стигнат там, виждат Земята над себе си. Или може би не е така. Може би я виждат под себе си! Но тогава къде е слънцето? Горе? Долу? Не! Там вляво. И така изведнъж излиза, че нещо не е нито горе, нито долу, а е отстрани ... т.е. всички определения за това изчезват.

Така е в Моя свят - нашия свят - в нашия реален свят. Всички определения изчезват и става трудно даже да се говори за него в някакви дефинирани рамки.

Не, синко, поддръжниците на теорията за еволюцията не са прави. Аз сътворих всичко това - всичкото - в миг, в един свят миг - точно както твърдят поддръжниците на идеята за сътворението. И ... всичко се появи в процеса на еволюция, отнемащ милиарди и милиарди от онова, което наричате години - точно както твърдят поддръжниците на теорията за еволюцията.

И двете страни са „прави". Както откриха космонав­тите — всичко зависи от гледната точка.

Истинският въпрос обаче е: дали в един свят миг или за милиарди години - какво значение има това? Не можете ли просто да се съгласите, че някои въпроси за живота са твърде загадъчни, за да можете да ги решите? Защо не при­емете загадъчното за свято? И защо не позволите на святото да си бъде свято и да го оставите на мира?

- Предполагам, че всички ние имаме ненаситната нужда да знаем.

- Но вие вече знаете! Току-що ти казах! Вие обаче не искате да знаете Истината, а истината, както вие си я раз­бирате. Това е най-голямата преграда пред просветлението ви. Мислите, че вече знаете истината! Мислите, че вече разбирате как стоят нещата. Така се съгласявате с всичко, което видите, чуете или прочетете и което попада в рамките на вашето разбиране и отричате всичко, което излиза от тях. И наричате това научаване. Наричате това открит поглед към учението. Уви, никога няма да можете да бъдете отворени към учението, докато сте затворени за всичко, което не се вмества във вашата собствена истина.

Затова тази книга ще бъде наречена от някои богохул­ство или работа на дявола.

Все пак тези, които имат уши да чуят, нека слушат. Казвам ви следното: Вие не сте замислени да умрете. Вашата физическа форма беше създадена като великолепно удобство, чудесен уред, знаменито средство, позволяващо ви да изживеете действителността, която сте сътворили със собствената си мисъл, и да познаете Себе Си, какъвто сте се създали в душата си.

Душата зачева, умът създава, тялото изживява. Кръ­гът е пълен. Тогава душата е познала себе си в собственото си изживяване. Ако не й харесва изживяването (чувството) или ако по някаква причина й се иска друго, по-различно изживяване, душата просто зачева ново изживяване на Себе Си и съвсем буквално си променя мисленето.

Скоро след това тялото се озовава в новото изживява­не. („Аз съм Възкресението и Живота" беше великолепен пример за това. Как мислиш, че Христос го е направил? Или не вярваш, че се е случило? Повярвай. Случило се е!}

Ще добавя още нещо: душата никога няма да се нало­жи над ума или тялото. Създал съм ви като същества, които обединяват три части. Състоите се от три части, събрани в едно, и сте сътворени по Мой образ и подобие.

Трите аспекта на вашата същност в никакъв случай не са неравностойни. Всеки от тях си има своя функция, но никоя от тези функции не е по-важна от другите и никоя от тях не предшества другите. Всички те са свързани помежду си абсолютно равностойно.

Зачатие - творение - изживяване. Каквото заченеш, него сътворяваш; каквото сътвориш, него изживяваш; как­вото изживееш, него зачеваш.

Затова е казано, че ако можеш да накараш тялото си да изпита нещо (примерно изобилие), скоро ще имаш усе­щането за него в душата си, която ще зачене по нов начин (именно изобилен), представяйки на ума ти нова мисъл за това. От новата мисъл произлиза допълнително изживяване и тялото започва да живее в нова действителност на изоби­лие, като в свое постоянно състояние.

Тялото, умът и душата (духът) ти са едно цяло. По този начин ти си един микрокосмос на Мен - Божественото Цяло, Святото Всичко, Обединението. Виждаш ли сега как съм и началото, и краят на всичко - Алфата и Омегата?

Сега ще ти обясня крайната загадка - точната и истинската ти връзка с Мен.

Както вашето тяло се отнася към ума и душата вм, така се отнасяте вие към Моите ум и душа. Следователно: всичко, което изживявам, го изживявам чрез вас.

Точно както у вас, така и у Мен, тялото, разумът и душата са едно цяло.

Така Исус от Назарет - един измежду многото, които разбраха тази загадка, изрече неизменна истина, като каза: _)уАз и Бащата сме Едно ".

Ще ти кажа, че има даже по-големи истини от тази, и в тях ти един ден ще бъдеш посветен. Защото както ти си Моето тяло, така и Аз съм тялото на друг.

- Имаш предвид, че Ти не си бог?

- Аз съм Бог, както ти Го разбираш. Аз съм Богиня, както ти Я възприемаш. Аз съм Създателят на Всичко, което познаваш и изпитваш в момента и вие сте Мои деца ... както и Аз съм дете на друг.

- Да не се опитваш да ми кажеш, че даже Бог си има свой Бог?

- Казвам ти, че възприятието ти за крайна действи­телност е по-ограничено, отколкото си мислил, и че Истината е по-безгранична, отколкото можеш да си представиш.

Давам ти да надзърнеш мъничко в безкрайността, както ти давам и безкрайна обич. (Да надзърнеш повече от това, ще значи да не можеш да го побереш в действител­ността си. Ти едвам успяваш да побереш и толкова.)

- Чакай малко! Аз да не би сега наистина да не разгова­рям с Бога?

- Казах ти. Ако си представяш Бога като твой съз­дател и господар, както ти си създател и господар на соб­ственото си тяло, Аз съм Богът по твоето разбиране. И наи­стина разговаряш с Мен. Беше чудесен разговор, нали?

- Чудесен или не, аз мислех, че разговарям с истинския Бог - Богът на Боговете. Нали разбираш - главния шеф.

- С Него говориш. Повярвай Ми. С Него говориш.

- И все пак Ти казваш, че някой стои над Тебе в тази йерархия.

- В момента се опитваме да направим невъзможното, а именно да обясним необяснимото. Както отбелязах, това се стреми на направи и религията. Да видим дали мога да го обобщя.

Завинаги значи по-дълго, отколкото можеш да проу­мееш. Вечно значи по-дълго от завинаги. Бог е повече, отколкото можеш да си представиш. Бог е енергията, която наричаш въображение. Бог е сътворяването. Бог е първона­чалната мисъл. Бог е крайното изживяване. Бог е и всичко между тях.

Случвало ли ти се е някога да видиш през мощен микроскоп или на филм движение на молекули и да въз­кликнеш: „О, небеса, та тук има цяла вселена. И за тази вселена аз, настоящият наблюдател, трябва да изглеждам като Бог!" Казвал ли си някога това и изпитвал ли си подобно нещо?

- Да, предполагам, че всеки мислещ човек, го е изпитвал.

- Разбира се. Позволил си да надзърнеш в същото, което и Аз ти показвам тук.

И какво би направил, ако ти кажа, че тази действител­ност, в която си надзърнал, никога не свършва'!

- Обясни ми. Моля те да ми го обясниш.

- Вземи най-малката вселена, която можеш да си представиш. Представи си тази съвсем, съвсем мъничка частица материя.

- Добре.

- Сега я разрежи на две.

- Добре.

- Какво се получи?

- Две по-малки половинки.

- Точно така. Сега раздели половинката на половина. Какво стана?

- Две по-малки половинки.

- Именно. Направи го пак, и пак! Какво остава?

- Все по-малки и по-малки частици.

- Да, но кога свършва това'? Колко пъти можеш да разделяш материята, докато престане да съществува?

- Не знам. Предполагам, че никога не престава да съществува.

- Имаш предвид, че никога не можеш напълно да я унищожиш? Всичко, което можеш да направиш, е да про­меняш формата й?

- Така изглежда.

- Казвам ти: ти току-що научи тайната на целия жи­вот и видя в безкрайността.

Сега пък Аз имам въпрос за теб.

-Добре...

- Какво те кара да мислиш, че безкрайността се прос­тира само в едната посока?

- Аха ... значи няма край нито ако вървиш нагоре, нито ако вървиш надолу.

- Не съществува горе и долу, но разбирам мисълта ти.

- Но ако има безкрайно малко, значи има и безкрайно голямо.

- Вярно е.

- Но ако голямото е безкрайно, тогава няма най-голямо. Това значи в най-широк смисъл, че няма Бог!

Казвам ти: АЗ СЪМ ТОВА, КОЕТО СЪМ.

И ТИ СИ ТОВА, КОЕТО СИ. Няма как да не бъдеш. Можеш да променяш формата си, колкото си щеш, но не можеш да не бъдеш. Можеш обаче да не успееш да позна­еш Кой Си и така да изживееш само половината от него.

- Това би било ад.

- Точно така. И все пак ти не си осъден да останеш в него. Не си заточен в него завинаги. Единственото, което е необходимо, за да излезеш от ада (от незнанието), е да поз­наеш отново.

Има много начини и много места (измерения), в които можеш да го сториш. В момента се намираш в едно от тях. Според твоите разбирания то се нарича „третото измерение".

- И съществуват още много?

- Не ти ли казах, че в моето царство има много рези­денции? Нямаше да го кажа, ако не беше така.

- Тогава адът ще съществува. Искам да кажа, че няма място или измерение, в което да сме осъдени да останем завинаги!

- Какъв би бил смисълът на такова нещо?

Обаче винаги сте ограничени от знанието си, защото вие/ние сме само създаващо се същество. Не можеш да бъдеш нещо, което не знаеш, че си.

Затова ти е даден този живот, за да можеш да поз­наеш себе си в собственото си изживяване. Тогава можеш да схванеш себе си, Какъвто Си Наистина и да сътвориш себе си такъв, какъвто си бил в изживяването си - ето как кръгът се затваря ... само че е по-голям.

И тъй, ти се намираш в процес на израстване - или както го нарекох многократно в тази книга: процес, в който ставаш това, което избираш. Няма граници на това, което можеш да станеш.

- Значи, че аз мога даже да стана дори ..., смея ли да го кажа ... Бог..., като Теб?

- А ти как мислиш?

- Не знам.

- Няма да можеш - дотогава, докато не знаеш. Запом­ни триъгълника - Светата Троица: дух - съзнание - тяло. Зачатие - творение — изживяване. Запомни да използваш символите:

СВЕТИЯТ ДУХ = ВДЪХНОВЕНИЕ = ЗАЧАТИЕ ОТЕЦ = РОДИТЕЛ = ТВОРЕНИЕ СИН = РОЖБА = ИЗЖИВЯВАНЕ

Синът изживява творението на бащината мисъл, която е зачената от Светия Дух. Можеш ли да си предста­виш един ден ти да бъдеш Бог?

- В най-лудите си мисли.

- Чудесно, защото Аз пък ти отговарям: Ти вече си Бог. Просто не го знаеш. Не съм ли казвал: „Вие сте Богове"?

- Няма за какво повече да помоля. Изпълнен съм с бла­годарност за този невероятен диалог. Беше тъй всеобхва­тен. Сега като гледам първоначалните си въпроси, виждам, че сме засегнали само първите пет, свързани с живота, личните взаимоотношения, парите, кариерата и здравето. В списъка ми, както знаеш, имаше още много въпроси, но след тази дискусия всички те ми изглеждат някак си неуместни.

- Да. И все пак ти ги зададе. Затова да ги прегледаме един по един и набързо да им отговорим. Тъкмо набрахме скорост в обсъждането на този материал.

- Какъв материал?

- Материалът, който ти давам и сега е пред тебе. Сега, като набрахме скорост в обсъждането му, да прегле­даме набързо останалите въпроси и да им дадем кратък отговор.

- 6. Какъв е кармичният урок, който трябва да науча тук? Какво се опитвам да овладея?