Процесът ще изисква огромни умствени и физически

усилия. Ще е необходимо непрекъснато (ежеминутно) наб­людение на всяка мисъл, дума и действие. Ще е необ­ходимо постоянно да взимаш решения - съзнателно! Този процес всъщност е едно значително придвижване към съз­нанието. Онова, което ще разбереш, ако приемеш цялото това предизвикателство, е, че си прекарал половината от живота си в безсъзнание. Иначе казано, изборите, които си правил чрез мислите, думите и делата си, не са ти били ясни дотогава, докато не си изпитвал последиците от тях. А когато си изпитвал последиците, си отричал, че имат нещо общо с мислите, думите и делата ти.

- Може и да бъде, докато не ти стане втора природа. То всъщност ти е втора природа. Първата ти природа е да обичаш безусловно. Втората ти природа е да изявяваш пър­вата (истинската си природа) - по свой избор и съзнателно.

- Прощавай, но няма ли подобно непрекъснато редак­тиране на всичко, което мисля, казвам и правя да ме пре­върне в безчувствен и безинтересен човек?

- Никога. Различен, да. Но не безчувствен и безинте­ресен. Нима Христос е бил безинтересен? Не мисля, че е бил. Нима Буда е бил скучен? Хората са се тълпили, молели са се да бъдат в присъствието му. Никой, който е достигнал „майсторство", не е безчувствен и безинтересен. Необичаен - може би. Изключителен - възможно. Но никога безчувст­вен и безинтересен.

И тъй, искаш ли животът ти да потръгне? Започни веднага да си го представяш такъв, какъвто искаш да бъде и влез в тази представа. Провери всяка мисъл, дума и действие, които не са в хармония с него. Отдръпни се от тях.

Мине ли ти през ума мисъл, която не съответства на най-висшата ти представа, веднага я замени с друга мисъл. Кажеш ли нещо, което не съответства на най-висшата ти идея, запомни вече никога да не го повтаряш. Сториш ли нещо, което не съответства на най-добрите ти намерения, вземи решение да си го направил за последен път. И ако можеш, направи така, че да бъде добре и за друг, ако е бил въвлечен.

- И преди съм чувал същото и винаги съм му се проти­вопоставял, защото ми се струва, че е толкова неискрено. Имам предвид, ако си болен като куче, не бива ли да го признаеш? Ако си без пукнат грош, не бива ли да го казваш? Ако си ядосан чак до небесата, не бива ли да го показваш? Напомня ми на един виц, в който трима са изпратени в ада - един католик, един евреин и един представител на течението New Age. Дяволът казал на католика подигравателно: „Е, как ти харесват пламъците? Католикът промълвил: „Принасям се в жертва." Тогава дяволът попитал евреина: „Е, как ти харесват пламъците?" Евреинът отговорил: „Какво друго мога да очаквам освен още по-голям ад?" Най-накрая дяволът отишъл при този от New Age и му задал същия въпрос. „Пламъци ли?", отвърнал той „Какви пламъци?"

- Хубав виц. Но Аз не казвам, че трябва да прене­брегнеш проблема или да се престориш, че той не същест­вува. Казвам ти да огледаш обстоятелствата и след това да изразиш най-висшата си истина по отношение на тях.

Ако си без пукнат грош, без пукнат грош си. Безпред­метно е да излъжеш, че не така. Отделно, че е и изтощител­но да се опитваш да скалъпиш някаква история, само и само да не си го признаеш. Собствените ти мисли по въпроса ("Лошо е да си без пукнат грош", „Това е ужасно", „Не ме бива за нищо, защото кадърните и работливи хора, никога не остават без пукнат грош" и т.н.) определят как ще изпиташ състоянието „да бъдеш без пукнат грош". Думите ти по въпроса ("Разорен съм", „Нямам пукнат грош", „Съв­сем съм без пари") диктуват до кога ще останеш без пукнат грош. Действията ти (да се само съжаляваш, да седиш обез­куражен, да не се опитваш да намериш изход, защото е без­предметно) създават действителността ти занапред.

Първото, което би ти било полезно да разбереш за Вселената, е, че никое обстоятелство не е „добро" или „лошо". То просто е. Тъй че престани да правиш стойност­ни преценки.

Второто, което е полезно да знаеш, е, че всички усло­вия и обстоятелства са временни. Нищо не остава непро­менено, нищо не стои неподвижно. По какъв начин ще се променят нещата, зависи от теб.

- Прощавай, но трябва да те прекъсна отново. Какво ще кажеш тогава за някой, който е болен, но има вяра, че ще може да премести планини, който мисли, казва и вярва, че ще се оправи ... и само след шест седмици умира? Как би се вместило това в цялата тази история за положителното мислене и утвърдителното поведение?

- Много добре. Задаваш трудните въпроси. Чудесно. Не е като да взимаш думата Ми направо за чиста монета. По-нататък ще дойде време да взимаш думите ми и така, на вяра, защото накрая ще разбереш, че ти и Аз можем да си обсъждаме всичко това до безкрайност, докато не ни остане нищо друго освен да го опитаме или да го отречем. Но още не сме стигнали дотам. Така че, да си продължим разговора.

Човекът с вярата, че може да мести планини, който умира след шест седмици, е местил планини през тези шест седмици. Може би това му е било достатъчно. Може в пос­ледния час на последния ден да е решил: „Стига ми толко­ва. Готов съм да се запътя към ново приключение". Ти може би не си знаел за решението му, защото той не ти го е казал. Истината е, че той може да е взел това решение доста по-рано (дни, месеци по-рано) и да не ти е казал; да не е казал на никого.

Създали сте общество, в което желанието да умреш е твърде неприемливо - да не се притесняваш от смъртта е неприемливо. Понеже ти не искаш да умреш, не можеш да си представиш, че който и да било друг може да иска да умре, независимо от обстоятелствата и състоянието му.

Има много ситуации, в които смъртта е за предпочи­тане пред живота (които знам, че можеш да си представиш, ако се замислиш дори само за момент). Същевременно, като видиш някой, който избира да умре, тези истини ти убягват (не изглеждат толкова очевидни). И умиращата² го знае. Тя може да почувства доколко решението й се приема от останалите в стаята.

Забелязвал ли си някога колко хора изчакват докато стаята се изпразни преди да си отидат от този свят? Някои

даже трябва да кажат на близките си: „Не, хайде вървете си. Идете да хапнете нещо." Или: „Отидете да поспите. Аз съм добре. Ще се видим на сутринта." И когато неотлъчната „охрана" си тръгне, тогава си тръгва и душата от тялото на „охранявания".

Ако кажат на събралите се близки и приятели:, Просто искам да си отида", те ще го чуят и ще започнат да се тюхкат: „О, нали не искаше да кажеш това", или „Не говори така", или „Стой, почакай", или „Моля те, не ме напускай".

Всеки представител на медицинската професия е обу­чаван да държи хората живи вместо да им помага да се чув­стват удобно, така че да могат да умрат с достойнство.

Забележи, че за лекар или медицинска сестра смъртта значи провал. За приятел или роднина смъртта е нещастие. Само за душата смъртта е облекчение и избавление.

Най-големият подарък, с който можеш да дариш уми­ращия, е да го оставиш да си отиде в мир - без да е нужно да мисли, че трябва на всяка цена да остане, да продължи да страда или да трябва да се тревожи за теб в този решителен за него момент.

Много често в случаите, когато човекът, който казва, че ще живее, вярва, че ще живее и дори се моли да живее, в душата си той вече е променил мнението си по въпроса. Усетил е, че е време да остави тялото и да освободи душата си за други начинания. Когато душата вземе такова реше­ние, нищо, което прави тялото, не може да го промени. Ни­що, което мисли разумът, не може да го спре. В момента на смъртта научаваме кой има решаващата дума в триумвирата тяло-разум-душа.

През целия си живот си смятал, че тялото ти - това си ти. Понякога смяташ и че разумът ти - това си ти. Смъртта е мигът, в който разбираш Кой Си Действително.

Съществува и положение, при което разумът и тялото просто не слушат душата. Това също би могло да създаде ситуацията, която описваш. Най-трудното нещо за хората е да чуят собствената си душа. (Забележи колко малко от тях го правят).

Често се случва душата да вземе решение, че е време да напусне тялото. Тялото и разумът (винаги подчинени на душата) го чуват и процесът на освобождаване започва. В същото време разумът (егото) не иска да го приеме. В края на краищата това би бил краят на съществуванието му. Така че, той нарежда на тялото да се противопостави на смъртта. То го прави с радост, защото и то не иска да умре. Разумът (егото) и тялото получават сериозна подкрепа за това от околния свят - светът, който е тяхно творение. И тъй стра­тегията е утвърдена.

На този етап всичко зависи от това, колко е силно желанието на душата да си отиде. Ако не е много спешно, душата може да каже: .,Добре вие печелите. Ще остана още малко". Но ако душата е наясно, че оставането й не служи на по-висшите й намерения и че няма повече накъде да еволюира чрез това тяло, тя ще си тръгне и нищо няма да я спре (нищо не би трябвало дори да се опитва).

Душата е съвсем наясно, че целта й е еволюция. Това е единственото й предназначение³. Тя не се интересува от постиженията на тялото или от развитието на разума. Те са без значение за душата.

Душата е наясно, че напускането на тялото не е голя­ма трагедия. В много отношения трагедията й е да се на­мира в тялото. И тъй, трябва да разбереш, че душата гледа на цялата история около смъртта по различен начин. Тя ес­тествено гледа и на цялата житейска история различно -което е и източникът на повечето от притесненията и разо­чарованията, които хората изпитват. Притесненията и разо­чарованията настъпват от не вслушване в душата.

⁵ Игра на думи: на английски „Sо1е риrроsе" значи „единствено предназначение", а „Sоu1 риrроsе" значи „предназначение на душата". - Бея. прев.

- Как мога най-добре да се вслушвам в душата си? Ако душата действително е ръководителят, как да осигуря полу­чаването на разпоредбите пряко от „кабинета му"?

- Първото нещо, което можеш да сториш, е да си изясниш към какво се стреми душата. И престани да й пос­тавяш оценки.

- Поставям оценки на собствената си душа?

- Непрекъснато. Току-що ти показах как поставяш оценки на желанието да умреш. Ти поставяш оценки и на желанието да живееш - истински да живееш. Непрекъснато оценяваш себе си във връзка с желанието си да се смееш, да плачеш, да спечелиш, да загубиш, заради желанието си да изпиташ радост и обич - особено заради тях.

- Така ли?

- Отнякъде си изровил идеята, че да се лишаваш от радости е благочестиво и че да не възхваляваш живота е набожно. Лишението - казал си - е най-доброто.

- Искаш да кажеш, че е лошо?

- Нито е добро, нито е лошо - просто е лишение. Ако се чувстваш добре, след като си се лишил, тогава в твоя свят то е най-доброто. Ако се чувстваш зле - то е лошо. През повечето време не можеш да решиш. Лишаваш се от това или онова, защото си казваш, че така трябва. После хем си доволен, че си го направил, хем се чудиш защо не се чувстваш добре.

И така, първата стъпка е, да спреш да си правиш отрицателни само оценки. Научи какво е желанието на душата ти и върви с него. Върви с душата.

Душата търси най-висшето чувство на обич, което можеш да си представиш. Това е желанието на душата. Това е целта й. Душата търси чувството. Не знанието, а чувството. Тя вече има знанието, но то е концептуално. Чувството се изпитва. Душата иска да изпита себе си и така да познае себе си в собственото си изживяване.

Най-висшето чувство е изживяването на единство с Всичко, Което Е. Това е великото завръщане при Истината, за което копнее душата. Това е чувството на съвършена обич.

Съвършената обич е за чувствата онова, което съвър­шеното бяло е за цветовете. Мнозина смятат, че бялото е отсъствието на цвят. Не е така. То е обединение на всички цветове. Бялото е всеки цвят, който съществува -обединен.

По същия начин и обичта не е^ отсъствие на някои емоции (омраза, ярост, похот, ревност, алчност), а сбор на всички чувства. Тя е цялото. Съвкупността. Всичкото.

Така че, за да може душата да изпита съвършената обич, тя трябва да изпита всяко човешко чувство.

Как мога да изпитам състрадание към онова, което не разбирам? Как мога да простя на някого нещо, което никога не съм изживявал в Себе Си? Нали виждаш и простотата, и главозамайващите измерения в пътешествието на душата. Най-после разбираш накъде се е запътила: Предназначени­ето на човешката душа е да изпита всичко, за да може да бъде всичко.

Как може да бъде горе, ако никога не е била долу и отляво, ако никога не е била отдясно? Как може да й е топло, ако не познава студа, и да бъде добра, ако отрича злото? Очевидно е, че душата не може да избере да бъде нещо, ако няма нищо, от което да избира. За да може душата да изпита величието си, тя трябва да знае какво е величие. А не може да го узнае, ако не съществува нищо друго освен величие. И така, душата осъзнава, че величието съществува само в пространството на онова, което не е величествено. Следователно душата никога не осъжда онова, което не е величествено, а го благославя, виждайки в него част от себе си, която трябва да съществува, за да може друга част от нея да се прояви.

Задачата на душата, разбира се, е да ни помогне в избора на величественото - в избора на най-доброто от това Кой Си Наистина, без да осъждаш онова, което не избираш.

Това е голяма задача, за която трябват много живота, защото вие имате навика да съдите - да наричате нещо „погрешно", „лошо" или „недостатъчно", вместо да благо­словите онова, което не избирате.

Правите и нещо по-лошо (от осъждането) - търсите начин да нараните онова, което не сте избрали. Стремите се да го разрушите. Ако има човек, място или нещо, с което да не сте съгласни, вие го атакувате. Ако има религия, проти­воположна на вашата, я наричате „погрешна". Ако има ми­съл, противоположна на вашата, я осмивате. Ако има идея, различна от вашата, я отхвърляте. Ето в това грешите, защото създавате само половин Вселена. А когато сте отхвърлили другата, не можете да разберете дори вашата половина.

- Всичко това е много задълбочено и аз ти благодаря. Никой досега не ми е казвал тези неща. Поне не толкова просто. И аз се опитвам да разбера. Наистина. И все пак с някои неща ми е трудно да се преборя. Ти май каза напри­мер, че би трябвало да обичам .погрешното", за да мога да позная „вярното". Значи ли, че трябва, тъй да се каже, да прегърна дявола?

- Как другояче да го излекуваш? Естествено, истин­ски дявол не съществува, но Аз ти отговарям с израза, който подбра.

Лечението е процес, в който приемаш всичко и след това избираш най-доброто. Разбираш ли? Не можеш да избереш да бъдеш Бог, ако няма нищо друго, от което да избираш.

- Опаа, задръж! Кой говори за избора да бъда Бог?

-Да, така мисля.

- Можеш да намериш по-добро описание на Бога ли?

- Не, не мога.

- Значи душата ти се стреми към най-висшето чув­ство. Стреми се да изпита - да бъде - съвършена обич.

Тя е съвършена обич и го знае. Но душата иска да направи нещо повече от това да го знае. Тя иска да бъде съвършена обич в изживяването си.

- Не знам. Не съм сигурен. Предполагам, че никога не съм го мислил по такъв начин. Просто ми се струва, че в това има нещо богохулно.

- Не е ли интересно, че не намираш нищо богохулно в стремежа да бъдеш като дявола, а да се стремиш да бъдеш като Бога те смущава?

- Чакай, чакай. Кой се опитва да бъде като дявола?

- Ти. Всички вие. Създали сте даже религии, които ви казват, че сте родени в грях (че сте грешници по рождение)^ за да можете да убедите себе си в собствената си злина. Но ако ви кажа, че сте родени от Бога, че сте чисти Богове и Богини по рождение (чиста любов), ще го отхвърлите. Прекарали сте целия си живот, убеждавайки себе си, че сте лоши. Не само, че вие сте лоши, но и нещата, които искате, са лоши. Сексът е лош, парите са лоши, удоволстви­ето е лошо, силата е лоша, да имаш много е лошо - много от каквото и да било. Някои от религиите ви са ви накарали да повярвате даже и че танцуването е лошо, музиката е лоша, празнуването на живота е лошо. Скоро ще вземете да се съгласите, че и да се усмихваш е лошо, да се смееш е лошо, да обичаш е лошо.

Не, приятелю, може да не си наясно с много неща, но едно знаеш със сигурност: ти и повечето неща, които поже­лаваш, сте лоши. След като си направил такава оценка за себе си, си решил, че задачата ти е да се поправиш.

Нищо де. Посоката и без това е една и съща - просто има по-бърз начин, по-къс път, по-кратка пътека.

- Която е?

- Да приемеш Кой Си в настоящия момент и да го изявиш.

Това е, което направи Христос. Това е пътеката на Буда, пътят на Кришна и на всеки духовен Учител, който някога е стъпвал на Земята.

И всеки Учител е носил същото послание: Онова което съм аз, сте и вие. Онова, което мога да сторя аз, можете да сторите и вие. Ще правите всичко това, дори и повече.

Но вие не сте слушали. Вместо това сте си избрали далеч по-трудната пътека на онзи, който мисли, че е дяво­лът и който си представя, че е лош.

Казваш, че е трудно да вървиш по пътя на Христос, да следваш ученията на Буда, да съхраниш светлината на Кришна, да бъдеш Учител. Но Аз ще ти кажа следното: далеч по-трудно е да отречеш Кой Си, отколкото да го приемеш. Ти си доброта, милост, съпричастие и разбиране. Ти си мир, радост и светлина. Ти си прошка, търпение, кураж, помощник в момент на нужда, утешител във времена на тъга, лечител при нараняване, учител в миг на объркване. Ти си най-дълбоката мъдрост и най-висшата истина, най-великият мир и най-величествената обич. Ти си всички тези неща. И в някои мигове от живота си познал себе си в тях.

Избери сега винаги да познаваш себе си в тях.
- Леле-е-е, вдъхновяваш ме!

- Е, ако Бог не може да те вдъхнови, кой по дяволите мислиш, че може?

- Винаги ли си толкова дързък?

- Нямах предвид да прозвучи като дързост. Прочети го отново.

- Аха. Разбрах.

- Да. А и да бях проявил дързост, в това няма нищо лошо, нали?

- Не знам. Свикнал съм моят Бог да е малко по-сериозен.

- Виж какво, направи ми услуга - не се опитвай да Ме съдържаш в себе си. Между впрочем, направи същата услуга и на себе си.

Случило се е така, че имам добро чувство за хумор. Необходимо, бих казал, като се огледаш какво сте напра­вили всички вие с живота, нали? Искам да кажа, че поня­кога трябва да го посрещна просто със смях.

Нищо де, всичко е наред, защото знам, че в края на краищата всичко ще свърши добре.

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че в тази игра няма как да загубиш. Няма как да сбъркаш. То просто не е част от плана. Няма начин да не стигнеш там, за където си тръгнал. Няма как да пропуснеш целта си. Ако целта ти е Бог, си късметлия, за­щото Бог е толкова голям, че не можеш да го пропуснеш.

- Имаш предвид да „отидете в Рая"?

- Да. Всички ние се страхуваме да не отидем в ада.

- Аха. Значи направо от самото начало сте се нагла­сили в него, за да избегнете отиването там. Хммммм. Интересна стратегия.

- Ето те отново дързък.

- Трудно бих могъл да се сдържа. Цялата тази исто­рия с ада направо Ме сбърква.

- Майчице, Ти си бил цял комедиант.

- Толкова много време ти трябваше да го откриеш, а? Че не си ли поглеждал към света напоследък?

- Което ме навежда на още един въпрос. Защо не оправиш света вместо да го оставяш да отива по дяволите?

- А защо не го оправиш ти? - Аз нямам силата.

- Глупости. Имате силата и способностите още в този] миг да прекратите световния глад и да излекувате всички] болести. Как ще реагираш, ако ти кажа, че собствената ви| медицинска професия задържа лекарства и отказва да одобри алтернативни лечения и процедури, защото те застрашават структурата й на „лечителна" професия? Как ще реа­гираш, ако ти кажа, че правителствата по света не искат да спрат световния глад? Би ли ми повярвал?

- Трудно ми е. Знам, че това е популистката гледна точ­ка, но не мога да повярвам, че истината е действително такава. Няма нито един лекар, който да иска да отрече лек. Нито един гражданин не иска да види съотечествениците си да умират.

- Нито един лекар индивидуално - наистина. Нито един отделен гражданин - да. Но „докторуването" и праве­нето на политика са се превърнали в институции и всъщ­ност институциите се борят срещу всичко това - борят се понякога доста неуловимо и понякога даже несъзнателно..., но неизбежно, защото за тях е въпрос на оцеляване.

И за да ти дам един прост и очевиден пример, ще ти кажа, че лекарите от Запада отричат лечителските способ­ности на лекарите от Изтока, защото да ги приемат и да признаят, че определени алтернативни методи могат да лекуват някои неща, би значило да разкъсат същината и структурата на собствената си институция.

Не бих го нарекъл недоброжелателно, а по-скоро коварно. Професията го прави, не защото е зла, а защото я е страх.

Всяка атака е зов за помощ.

- Това съм го чел в „Курс по чудеса"¹.

- Брей, за всичко имаш отговор.

— Което ми напомня, че едва започнахме да отгова­ряме на въпросите ти. Обсъждахме как да вкараме живота ти „в правия път". Как да го накараме да потръгне. Аз гово­рех за процеса на сътворяване.

- Да, и аз постоянно Те прекъсвах.

- Нищо. Но хайде да се върнем, където бяхме стиг­нали, за да не изпуснем нишката на нещо, което е много важно.

Животът е творчество, а не откривателство.

Ти живееш всеки ден, не за да откриеш какво съдър­жа той за теб, а за да го сътвориш. Ти сътворяваш дей­ствителността си във всяка минута (вероятно без да го съзнаваш).

Ето защо е така и ето как точно става:

1. Аз съм те създал по образ и подобие Божие.

2. Бог е създателят.

3. Ти си три същества събрани в едно. Можеш да на­ричаш тези три аспекта на съществуване, както си поискаш: Отец, Син и Свети дух; съзнание, тяло и дух; свръхсъзнание, съзнание и подсъзнание.

4. Сътворяването е процес, който започва от тези три части на съществото ти. Иначе казано, ти създаваш на три нива. Уредите на сътворяването са: мисъл, слово и действие.

5. Цялото творение започва с мисъл ("Тръгва от Бащата"). След това минава към словото ("Помоли и ще по­лучиш, изречи го и ще бъде сторено"). Най-накрая цялото творение се осъществява в действието ("И Словото бе пре­върнато в плът и заживя сред нас").

6. Онова, за което мислиш, но след това никога не из­ричаш, твори на едно ниво. Онова, за което мислиш и изри­чаш, твори на друго ниво. Онова, което мислиш, изричаш и правиш се проявява в действителността ти.

7. Да мислиш, изричаш и правиш нещо, в което не вярваш истински, е невъзможно. Следователно процесът на сътворяване трябва да включва пълна увереност (да знаеш). Това значи абсолютна вяра. Не просто надежда, а отвъд на­деждата. Това значи да знаеш със сигурност ("Чрез вярата си ще се излекувате"). Следователно частта от творението, наречена дело, винаги съдържа в себе си да знаеш със сигурност. То е да имаш вътрешна яснота, твърда убеде­ност, пълно приемане на нещо за действителност.

8. Състоянието, в което „просто знаеш нещо с дъл­бока увереност", е състояние на изключителна и силна признателност. То е предварителна благодарност. И това е може би най-значителният ключ към творението: да бъдеш благодарен за творението преди сътворяването му. Да прие­меш нещо за даденост по такъв начин, не само че е допус­тимо, ами е и окуражително. Именно то е сигурният знак за майсторство. Всички Учители знаят предварително, че делото е сторено.

9. Празнувай и се наслаждавай на всичко, което съз­даваш (защото ти вече си го създал!). Да отхвърлиш която и да е част от него, значи да отхвърлиш себе си. Каквото и да е онова, което в момента се представя за твое творение, приеми го за свое, поискай го, благослови го, бъди благода­рен за него. Не търси начин да го осъдиш, защото да го осъ­диш значи да осъдиш себе си.

10. Ако съществува аспект на творението, на който не се наслаждаваш, благослови го и просто го промени. Избери отново. Повикай нова действителност. Потърси нова мисъл. Кажи нова дума. Направи ново нещо. Направи го с величие и останалият свят ще те последва. Помоли го да те последва. Повикай го да те последва. Кажи: „Аз съм Животът и Пътят, следвай ме". Така можеш да проявиш Божията воля „както на Небето, така и на Земята".

- Ако всичко е толкова просто, ако тези десет правила са всичко, което ни трябва, защо с повечето от нас не се получава по този начин?

- За всички ви се получава по този начин. Някои от вас използват „системата" в пълно съзнание, други я изпол­зват несъзнателно, без дори да имат представа какво правят. Някои от вас вървят в будно състояние, а други са сомнамбули. Но всички вие сътворявате действителността си (сътворявате я, не я откривате!), използвайки силата, която съм ви. дал, и процеса, който току-що ви описах.

И тъй, попита ме кога животът ти ще „потръгне" и Аз ти отговорих. Ще накараш живота си да „потръгне", като най-напред мислите ти за него се изяснят напълно. Мисли какво искаш да бъдеш, да правиш и да имаш. Мисли за това често, докато ти стане съвсем ясно. Когато си го изясниш напълно,не мисли за.нищо друго. Недей си представя други възможности.

Изхвърли всички отрицателни мисли от умствените си построения. Откажи се от всякакъв песимизъм. Освобо­ди се от всякакви съмнения. Отхвърли всички страхове. Дисциплинирай разума си да се придържа към първоначал­ната творческа мисъл.

Когато мислите ти са ясни и твърди, започни да ги изричаш като истини. Кажи ги на глас. Използвай великата команда, която призовава творческата сила: „Аз съм". Използвай „Аз съм" в изявленията си пред другите. „Аз съм" е най-силното творческо изявление във Вселената. Каквото и да помислиш, каквото и да кажеш след думите „Аз съм", задвижва точно тези изживявания, повиква ги, донася ги при теб.

Няма друг начин, по който Вселената да узнае как да действа. Няма друг път, по който да знае как да мине. Все­лената отвръща на изявлението „Аз съм" така, както духът в бутилка изпълнява желания.

- Казваш „Остави всички съмнения да си отидат, отхвър­ли всички страхове, откажи се от всякакъв песимизъм" все едно че казваш „иди ми вземи един хляб". Но лесно е да се каже, трудно - да се изпълни. „Изхвърли всички отрицател­ни мисли от умствените си построения" звучи като „изкачи Еверест преди обяд". Бих го нарекъл доста голяма заръка.

- Да обуздаеш мислите си, да упражниш контрол върху тях не е чак толкова трудно, колкото може би ти изглежда. (И изкачването на Еверест не е толкова трудно). Всичко е въпрос на дисциплина и на намерение.

Първата стъпка е да се научиш да следиш мислите си; да мислиш за какво мислиш.

Когато се уловиш, че ти идват отрицателни мисли -мисли, които отричат най-висшата ти идея за нещо, помис­ли отново! Искам да го направиш буквално. Ако мислиш, че си потиснат, че си „вкиснат" и че нищо добро няма да излезе^ помисли пак. Ако мислиш, че светът е лошо място, пълно с отрицателни събития, помисли отново. Ако мис­лиш, че животът ти се разпада на парчета и ако ти изглеж­да, че никога няма да успееш да го подредиш отново, помисли пак.

Можеш да се тренираш да го правиш. (Виж колко добре си се тренирал да не го правиш!)

- Благодаря ти. Процесът никога не ми е бил излаган толкова ясно. Ех, да беше толкова лесно да се направи, колкото е да се каже! Но сега си мисля, че поне го разбирам добре.

- Ако ти е нужно да преговорим, имаме на разполо­жение няколко живота.

5.

- Кой е истинският път към Бога? Лишенията ли, както вярват някои йоги? Или страданието? Страдание и служба - те ли са пътят към Бога, както твърдят много привърженици на въздържанието? Дали ще заслужим пътя си към рая, „като бъдем добри", както ни учат толкова много религии? Или сме свободни да действаме както си пожелаем, да нарушаваме или да не зачитаме правилата, да оставим настрана традиционните учения, да се впуснем в задоволяване на собствените си желания и така да намерим Нирвана, както смятат толкова последователи на течението New Age? Къде е пътят? В стриктните морални норми или в „прави, каквото си поискаш"? Къде? В традиционните стойности или в „импровизирай в процеса на правене"? Къде? В .Десетте Божи Заповеди" или в „Седемте стъпки към Просветлението"?

- Не знам. Питам Те Тебе.

- Ще ти отговоря, както ще можеш да ме разбереш най-добре, но веднага ти казвам, че отговорът е у самия тебе. Казвам това на всички, които чуват думите Ми и тър­сят Истината Ми.

На всяко сърце, което пита сериозно „Кой е пътят към Бога?", му се посочва пътят. Дава му се Истината, която да може да почувства вътре в себе си. Елате при Мен по пътеката на сърцето си, а не чрез пътешествието на разума си. Никога няма да Ме откриете в разума си.

Но въпросът ти все пак се нуждае от отговор и Аз няма да го подмина.

Ще започна с твърдение, което ще те сепне и може би ще засегне чувствителността на много хора. Такова нещо като Десетте Божи Заповеди не съществува.

- Божичко! Не съществува?!

- Да, не съществува. На кого бих заповядвал? На Себе си? И защо биха били нужни такива заповеди? Как­вото поискам, то е. N`est ce pas?¹ Защо ще трябва тогава да заповядвам на когото и да било?

Дори и да бих издавал заповеди, нямаше ли те да бъдат изпълнявани автоматично? Как бих могъл тъй силно да искам нещо да стане по определен начин, че да бих му заповядал и после да седя и да гледам, че то не става по начина, по който съм поискал?

Кой ли цар би постъпил така? Какъв владетел би бил това?

Ще ти кажа обаче следното: Аз не съм нито цар, нито владетел. Аз съм просто (и внушително) Творецът. Творе­цът не владее, а чисто и просто твори, сътворява и продъл­жава да твори.

Аз съм ви сътворил - благословил съм ви по Мой образ и подобие. Дал съм определени обещания и съм поел определени задължения към вас. Казал съм ви с прости думи какво ще стане, когато се свържете с Мен в неразрив­но цяло.

Ти търсиш пътя сериозно, както го търсеше и Мойсей. Той, точно като тебе, застана пред Мен, молейки Ме да отговоря на въпросите му. „О, Боже на Отците ми" -викаше той. „Боже, благоволи да ми покажеш. Дай ми знак, че мога да кажа на хората си! Как да разберем, че сме избрани?"

' Нали? (фр.)- - Бел. прев.

И Аз дойдох при Мойсея, както сега съм дошъл при теб, с божествено съглашение - обещание завинаги - твър­до поето задължение. „Как мога да съм сигурен?" - жално Ме запита Мойсей. „Можеш, защото Аз ти казах така", от­говорих му. „Имаш Думата на Господа Бог." И Думата на Бога не беше заповед, а съглашение. Тези са тогава ...

ДЕСЕТТЕ БОЖИ ОБЕЩАНИЯ

Ще познаеш, че вървиш по пътеката към Бога и ще познаеш, че си намерил Бога, защото ще забележиш след­ните знаци, следните промени у себе си:

1. Ще обичаш Бога с цялото си сърце, с цялото си съзнание и с цялата си душа. И няма да има друг Бог, поста­вен преди Мен. Ще си престанал да боготвориш човешките любов или успех, пари или власт, както и всеки техен символ. Ще оставиш настрана всичко това, както детето оставя играчките си. Не защото са недостойни, а защото си ги надрасъл.

И ще познаеш, че си избрал пътеката към Бога, защото:

2. Няма да използваш напразно името Божие. Нито ще Ме призоваваш за повърхностни неща. Ще разбираш силата на словото и мисълта и няма дори да си помисляш да произнасяш името Божие по неблагочестив начин. Няма напразно да използваш името Ми, защото не можеш. Защо­то името Ми - Великото „Аз Съм" не се употребява никога напразно (т.е. без резултат), нито някога ще се употребява така. И когато си намерил Бога, ще го знаеш.

Ще ти дам още и следните знаци:

3. Ще запомниш да запазиш ден за Мене и ще го

м

наречеш „свят" (т.е. празник) . Така е, за да не останеш за-

кой си. И тогава, не след дълго, ще наречеш всеки ден Шабат³ и всеки момент „свят".

4. Ще почиташ майка си и баща си; и ще знаеш, че си Син на Бога, когато почиташ своя Бог - Майка и Баща във всичко, което казваш, правиш или мислиш. И почитайки Майката/Баща Бог и твоите майка и баща на Земята (защото те са ти дали живот), ще почиташ и всекиго.

5. Ще познаеш, че си намерил Бога, когато забеле­жиш, че не убиваш (преднамерено, по желание и без причи­на). Независимо, че ще разбереш как поначало не можеш да прекъснеш ничий живот (целият живот е вечен), ти вече няма по свой избор да прекратиш и нито едно отделно пре­въплъщение, нито да превръщаш една форма на жива енер­гия в друга, без да имаш най-свещено оправдание за това. Новото ти благоговение пред живота ще те накара да почи­таш всички негови форми - в това число растения, дървета и животни и да им влияеш само в името на най-висше добро.

Ще ти изпратя още и следните знаци, за да разбереш, че вървиш по Божията пътека:

6. Няма да оскверняваш чистотата на обичта с безчестие и измама, защото това е измяна. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да извършваш такова прелюбодейство.

7. Няма да взимаш нищо, което не е твое, нито ще си служиш с измама, нито ще заговорничиш, нито ще нараня­ваш някого, за да получиш нещо, защото това би било кражба. Обещавам ти, че след като си намерил Бога, няма да крадеш.

Нито ще...

8. Казваш нещо, което не е истина. Нито ще:

³ Събота у евреите, неделя у протестантите; ден за почивка. - Бел. прев.

9. Пожелаваш съпруга(та) на съседката (съседа) си, тъй като защо би го (я) поискал, когато знаеш, че всички други са твои съпруги (съпрузи)?

10. Пожелаваш благата на съседа си, тъй като защо би ги поискал, след като знаеш, че всички тези блага могат да бъдат твои и всички твои блага принадлежат на света?

Ще познаеш, че си намерил пътеката към Бога, когато забележиш тези знаци. Защото Аз обещавам, че никой, който наистина търси Бога, няма да продължи да върши тези неща. Подобно поведение ще бъде невъзможно.

Това е вашата свобода, а не ограничения. Това са Моите обещания, а не заповеди. Защото Бог не дава запове­ди за това, което вече е създал. Бог просто казва на Божиите чеда: „Ето как ще познаете, че си идвате в къщи."

Мойсей питаше сериозно: „По какво мога да позная? Дай ми знак." Задаваше същия въпрос, който Ми задаваш сега и ти. Същият въпрос е задаван от всички навсякъде, откакто свят светува. Отговорът ми си остава същият. Но никога не е бил и никога няма да бъде заповед. Защото на кого да заповядвам? И кого да накажа, ако заповедите Ми не бъдат изпълнени?

Нали съществувам само Аз.

- Значи, за да отида в рая, не съм задължен да спазвам Десетте Божи Заповеди?

- „Отиване в рая" не съществува. Съществува само знанието, че вече си там. Говорим за приемане и разбиране, а не за стремеж и борба.

Не можеш да отидеш там, където вече си. За да го направиш, би трябвало да напуснеш мястото, където си, което би провалило целта на пътуването.

Иронията е в убеждението на повечето хора, че тряб­ва да си тръгнат оттам, където са, за да отидат там, където искат да бъдат. Така те напускат рая, за да отидат в рая - и минават през ада.

Просветлението означава разбиране, че никъде не трябва да се ходи, нищо не трябва да се прави и не е нужно да бъдеш никой друг освен точно този, който си в момента.

Ти си на път към никъде.

Раят, както ти го наричаш, е никъде⁴. Да поставим разстояние между буквите в английската дума за „никъде" и ще видиш, че раят е тук и сега⁵.

- Всички казват това! Всички казват това! Подлудявам, като го чуя! Ако „раят е тук и сега", защо Аз не го виждам? Защо не го чувствам? И защо в света цари такава бъркотия?

- Разбирам негодуванието ти. Да се опиташ да про­умееш всичкото това може да предизвика почти толкова негодувание, колкото и да се опиташ да накараш някой да го проумее.

- Охо-о! Да не искаш да кажеш, че Бог и негодува?

- А кой предполагаш, че е изобретил негодуванието? Представяш ли си, че можеш да изпитваш нещо, което Аз да не мога да изпитвам?

Ще ти кажа следното: всяко твое изживяване е и Мое изживяване. Не виждаш ли, че Аз изживявам Себе Си чрез теб? За какво друго мислиш, че е всичко това?

Ако не сте Вие, Аз не мога да позная Себе Си. Създа­дох ви, за да мога да знам Кой Съм.

Сега обаче няма да разруша всичките ти илюзии по отношение на Мене в една единствена глава на книгата, и ще ти кажа, че в най-възвишената Си форма, която ти нари­чаш Бог, Аз не изпитвам негодувание.

- Така е по-добре. За момент ме беше изплашил.

- Не изпитвам негодувание, не защото не мога, а просто защото така съм избрал. Между другото ти можеш да направиш същия избор.

- Добре, негодуващ или не аз все още се чудя как може раят да е тук и аз да не го усещам?

- Не можеш да изпиташ онова, което не знаеш. А не знаеш, че в момента се намираш в „рая", защото не си го изпитал. Виждаш ли как се озоваваш в омагьосан кръг. Не можеш (още не си намерил начин) да изпиташ онова, което не познаваш, а не познаваш онова, което не си изпитал.

Ти всъщност знаеш много повече, отколкото си изпи­тал. Просто не знаеш, че го знаеш.

Например знаеш, че има Бог. Но може да не знаеш, че го знаеш. И продължаваш да чакаш изживяването. А през цялото време го имаш. Но да го имаш, без да знаеш за това, е все едно изобщо да го нямаш.

- Май се въртим в кръг, а?!

- Да. А вместо да се въртим в кръг, може би тряб­вало да бъдем самия кръг. Не е необходимо да е омагьосан. Може да е възвишен.

- В истинския духовен живот необходимо ли е да се откажеш от светското?

- Да, защото в крайна сметка Духът се отказва от не­истинското, а в живота, който водиш, нищо не е истинско, освен връзката ти с Мен. Но отказването в класическия смисъл на себеотричане не е необходим.

един истински Учител не се отказва от нищо. Истин­ският Учител просто го оставя настрана, както би направил с всяко нещо, което вече не използва.

Някои казват, че трябва да превъзмогнеш желанията си. Аз казвам просто да ги промениш. Усещаш първото като сурова дисциплина, а второто - като радостно упражнение.

Някои казват, че за да познаеш Бога, трябва да прео­долееш всички земни страсти. Всъщност достатъчно е да ги разбереш и приемеш. Онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито. Онова, към което погледнеш, изчезва.

Онези, които толкова сериозно се стремят да преодо­леят всички земни страсти, често го правят до такава сте­пен, че то става тяхна страст. Те изпитват „страст към Бога" - страст да Го познаят. Страстта обаче си е страст и като я замениш с друга не я премахваш.

Затова не осъждай страстта, която изпитваш. Просто й обърни внимание и виж дали ти служи, като имаш пред­вид кой искаш да бъдеш.

Запомни: ти постоянно си в процес на себе сътворяване. Във всеки миг решаваш кой си и какво си. Решаваш го главно чрез изборите, които правиш, за това към какво изпитваш страст.

Често някой, който върви по тъй наречената от тебе духовна пътека, изглежда като че ли се е отказал от всички земни страсти и всички човешки желания. Всъщност, един­ственото, което е направил, е да ги разбере, да види илюзи­ята и да се отдръпне от страстите, които вече не му служат - като същевременно изпитва обич към илюзията за това, че му е донесла шанса да бъде напълно свободен.

Страстта е обичта към превръщането на съществува­нето в действие. Тя захранва двигателя на творението. Тя превръща идеите в изживяване.

Страстта е огънят, който ни кара да изразим кои сме в действителност. Никога не отричай страстта, защото това би значело да отречеш Кой Си и Кой Искаш да Бъдеш Наистина.

Отказалият се от светското никога не отрича страстта - той просто отрича привързаността към резултатите. Страстта е любов към действието. Действието е съществу­ване, но изживяно. А какво се създава често като част от действието? Очакването.

Да живееш живота си без очакване, без нуждата от специфични резултати - това е свободата. Това е „Богоподобие". Така живея Аз.

- Не си привързан към резултатите? .

- Ни най-малко. Радостта Ми е в сътворяването, а не в последствията. Отказването от светското не е решение да бъде отречено действието. Отказването от светското е решение да бъде отречена нуждата от определен резултат, Разликата е огромна.

- Би ли обяснил смисъла на твърдението си: „Страстта е обичта към превръщането на съществуването в действие?

- Да бъдеш е най-висшето състояние на съществу­ване. То е най-чистата есенция. То е проявата на Бога „сега-не сега", „всичко-не всичко", „винаги-никога".

Чистото „да бъдеш" е чисто „да бъдеш Бог".

И все пак никога не ни е било достатъчно просто да бъдем. Винаги сме копнели да изживеем Какво Сме, а за него се изисква друга Божествена проява, наречена „действие".

Да кажем, че се намираш в сърцевината на велико­лепното Себе си - или с други думи в сърцевината на божествената проява, наречена обич. (Това между другото е Истината за теб).

Едно е да бъдеш обич, съвсем друго е да направиш нещо обично. Душата копнее да направи нещо от това, което е, за да може да познае себе си в собственото си изживяване. Така тя търси да осъществи най-висшата си идея чрез действие.

Поривът да го направи се нарича страст. Унищожи страстта и ще унищожиш Бога. Страстта - това е Бог, който ти маха за поздрав.

Забележи обаче: веднъж направил нещо обично, Бог (или Богът в тебе) е осъзнал Себе Си и няма нужда повече от нищо.

Хората, от друга страна, често чувстват нуждата да получат нещо в замяна на инвестицията си. Ако ще обичаме някого, чудесно, но нека и ние получим обич в замяна.

Това не е страст. Това е очакване.

Очакването е най-големият източник на човешко нещастие. То разделя човека от Бога.

Отказалият се от светското търси как да прекрати Това разделение чрез преживяване, което някои източни мистици са нарекли samadhi. Това е единство и обединя­ване с Бога, сливане с божественото.

Следователно, отказалият се от светското се отказва от резултатите, но никога не се отказва от страстта. Раз­бира се, Учителят знае по интуиция, че страстта е пътят, пътят към Себе-осъзнаване.

Дори и със земни понятия можем да кажем, че ако в тебе няма страст, няма и живот.

- Каза, че „онова, на което се съпротивляваш, става по-упорито и онова, към което погледнеш, изчезва". Можеш ли да го обясниш?

- Няма как да се съпротивляваш срещу нещо, на което не си дал възможност да бъде действителност. Са­мият акт на съпротивление срещу нещо значи да му вдъх­неш живот. Когато се съпротивляваш на някаква енергия, ти всъщност я изправяш пред себе си. Колкото повече се съпротивляваш на нещо, каквото и да било то, толкова по-реално го правиш.

Към каквото погледнеш, щом отвориш очи, то изчез­ва. Или иначе казано, престава да задържа илюзорната си форма.

Ако погледнеш нещо, ако наистина го погледнеш, ще видиш направо през него и през всякаква илюзия, която е там, като пред погледа ти няма да остане нищо друго, освен абсолютна реалност. В лицето на абсолютната реалност твоята илюзия губи силата си. Не може дълго да те задържи в изтощителната си хватка. Ще видиш истината за нея и истината ще те направи свободен.

- Ами ако не искаш това, което гледаш, да изчезне?

- Би трябвало винаги да искаш то да изчезне! В тво­ята действителност няма нищо, в което е нужно да се вкопчваш. И все пак, ако избереш илюзията на живота си пред абсолютната реалност, можеш чисто и просто да я създадеш отново, точно както си я създал в самото начало. По този начин можеш да имаш в живота си каквото си избе­реш и да отстраниш от живота си каквото не искаш повече да изживяваш.

Но никога не се съпротивлявай на нищо. Ако мис­лиш, че ще го отстраниш със съпротивата си, помисли отново. Само ще го посадиш по-здраво на мястото му. Не ти ли казах, че всяка мисъл е творческа?

- Даже мисъл, която гласи: „Не искам нещо"?

- Ако не го искаш, защо да мислиш за него? Без коле­бание - повече нито мисъл за него! Ако все пак трябва да мислиш за него (т.е. ако не можеш да не мислиш за него), тогава не се съпротивлявай. По-скоро погледни право в него, приеми действителността за свое творение и избери дали да го задържиш или не - както пожелаеш.

- Какво би продиктувало избора?

- Кой и Какво мислиш, че Си. Както и: Кой и Какво избираш да бъдеш. Това диктува целия избор - всеки избор, който си направил в живота си!""'И който някога ще направиш.

- Значи пътеката на отказалия се от светското е неправилна?

- Това не е вярно. Думата „отказал се" има толкова погрешно значение. В действителност ти не можеш да се откажеш от нищо, защото ако се съпротивляваш на нещо, то става по-упорито. Истински отказалият се от светското всъщност не се отказва, а просто прави различен избор. Това е акт на придвижване към нещо, а не избягване на нещо.

Не можеш да избягаш от нещо, защото то ще те прес­ледва навсякъде. Следователно не се съпротивлявай на изкушенията, а просто отвърни глава от тях. Обърни се към Мен и загърби всичко, което не прилича на Мен.

Но знай, че неправилен път не съществува, защото в това пътешествие не можеш да не стигнеш там, за където си тръгнал.

Просто е въпрос на скорост, т.е. кога ще пристигнеш, но даже и това е илюзия, защото не съществува нито „кога", нито „преди" или „после". Съществува единствено сега - един безкраен миг на вечността, в който изпитваш себе си.

- Тогава какъв е смисълът? Ако няма начин да не „стиг­неш", какъв е смисълът на живота? Защо трябва да се тре­вожим изобщо за което и да е от нещата, които правим?

- Ами разбира се, че не трябва. Но би сполучил, ако бъдеш наблюдателен. Просто обръщай внимание на това кой си, какво правиш, какво имаш и проверявай дали то ти въщи работа.