Н. Уолш Разговори с Бога част 1

- А какво ще кажеш за страданието? То ли е пътят към Бога? Някои казват, че то е единственият път.

- Аз не харесвам страданието и който твърди обрат­ното, не Ме познава.

Страданието не е необходим аспект на човешкото съществуване. Не само че не е необходимо, а е и неразумно, неудобно и опасно за здравето ви.

- Тогава защо има толкова много страдание? „Защо Ти (ако Ти си Бога) не му сложиш край, след като не го харесваш?

- Сложил съм му край. Вие просто отказвате да използвате инструментите, които съм ви дал, за да го осъзнаете.

Виж, страданието няма нищо общо със събитията, а само с реакцията ти към тези събития.

Случва се просто това, което се случва. Друг въпрос е усещането ти за него.

Дал съм ви инструменти, с които да отвръщате на събитията така, че да намалите и дори да отстраните болката, но вие не ги използвате.

- Извинявай, но защо не отстраниш самите събития?

- Чудесно предложение. За жалост обаче, Аз не ги контролирам.

- Не ги контролираш!

- Разбира се, че не. Събитията са случки във времето и пространството, които вие създавате по избор, и Аз няма никога да се намеся в свободния ви избор. Ако го сторя, бих отстранил самата причина, поради която ви създадох. Но това вече ви обясних.

Вие създавате по своя воля едни от събитията, а дру­ги привличате към себе си повече или по-малко несъзнател­но. Има събития (към тях спадат големите природни бедст­вия), които приписвате на „съдбата".

Но даже „съдбата" може да се определи като „резултат от всички мисли навсякъде". Или с други думи тя е съзнанието на планетата.

- „Груповото съзнание".

- Точно така.

- Има хора, които казват, че светът съвсем скоро ще „отиде на кино". Екологично умираме. Планетата ни е изправена пред значително геофизично бедствие. Земетресения. Вулкани. Може би даже и промяна в наклона на оста на Земята. А други казват, че колективното съзнание може да промени всичко това и че можем да спасим Земята с мислите си.

- Мисли, вложени в действие! Ако достатъчно хора навсякъде повярват, че нещо трябва да се направи, за да се помогне на природната среда, вие ще спасите Земята. Но трябва да действате бързо. Толкова голяма вреда е нанесена вече, и то в продължение на толкова дълго време. Само сериозна промяна на поведението ви може да спаси Земята.

- Искаш да кажеш, че ако не го направим, ще видим Земята и обитателите й унищожени?

- Създал съм законите на материалната Вселена дос­татъчно ясни и разбираеми за всекиго. Причинно-следствените връзки в тях са достатъчно добре разкрити пред физи­ците и другите ви учени, а чрез тях и пред световните ви лидери. Не е необходимо отново да излагаме тези закони тук.

- Връщам се към страданието. Откъде изобщо се е взела идеята, че страданието е нещо добро и че светите хора „страдат б мълчание"?

- Светите хора наистина „страдат в мълчание", но това не значи, че страданието е нещо хубаво. Учениците в школата по Майсторство страдат в мълчание, защото разби­рат, че страданието не е Божият път, а по-скоро - сигурен знак, че има още какво да научат за Божия път и че има още какво да си спомнят.

Един практикуващ Майстор не говори за страдание, защото ясно разбира силата на Словото. Ето защо избира да не промълви и дума за него. Ние превръщаме в истинско само онова, на което обръщаме внимание. Майсторът го знае. Той се поставя в положение на избор спрямо това, което ще направи реално.

Всички вие го правите от време на време. Сред вас няма някой, който по собствено решение да не е прогонвал главоболие или да не е направил посещението при зъболе­каря по-безболезнено.

Майсторът взима същото решение, но за по-големи неща.

- Но защо изобщо има страдание? Защо съществува даже възможността за страдание?

- Не можеш да познаеш и да станеш това, което си, в отсъствието на онова, което не си, както вече ти обясних.

- Все пак не разбирам откъде ни е хрумнало, че страда­нието е нещо добро.

- Умно е да настояваш с въпроса си. Първоначалната мъдрост за страдане в мълчание дотолкова се е извратила, че сега мнозина вярват (дори няколко религии проповяд­ват), че страданието е нещо добро, а удоволствието и радостта - лошо. Затова решавате, че ако някой има рак и не казва на никого, той е светец, а ако някоя има (да избе­рем по-пареща тема) енергична сексуалност и я показва открито, тя е грешница.

- Ама ти, братче, наистина избра пареща тема. И умно промени местоимението от мъжки на женски род. Искаше да го подчертаеш ли?

- Исках да ти покажа предразсъдъците ви. Не обичате да мислите за жени, имащи енергична сексуалност, още по-малко показващи я открито.

По-скоро бихте предпочели да видите мъж:, който умира на фронта без въздишка, отколкото жена, която прави любов на улицата с въздишка.

- А Ти не би ли го предпочел?

- Аз не правя преценка нито на едното, нито на дру­гото. Вие обаче правите всякакъв род преценки и ще ти подскажа, че преценките ви са тези, които ви отдалечават от радостта и очакванията; преценките ви правят нещастни.

Всичко това, взето заедно, е причината за болките ви и от него започва и страданието ви.

- Откъде да знам, че това, което казваш, е вярно? Откъде да знам даже и че чувам гласа на Бога, а не на свръх активното си въображение?

- Попита Ме същото и преди. И отговорът Ми е същият. Каква е разликата? Дори и всичко, което казах, да е „погрешно", можеш ли да измислиш по-добър начин да се живее?

-Не.

Ще добавя обаче следното, за да ти помогна в соб­ствената ти дилема: недей вярва на нищо, което ти казвам. Просто го живей. Изпитай го. После изживей какъвто искаш друг образец, който ще си построиш. И след това огледай различните си преживявания, за да намериш своята истина.

Един ден, ако имаш доста кураж, ще заживееш в свят, където правенето на любов се смята за по-хубаво от воденето на война. Този ще е денят, в който ще изпиташ радост и наслада.

7.

- Животът е толкова страшен! И толкова объркващ. Ех, да можеше нещата да бъдат по-ясни!

- Имаш предвид, ако не искаш нищо.

- Именно. Избирай, но недей да искаш.

- Това е лесно за хора, нямащи никой, който да зависи от тях. Какво ще стане, ако имаш съпруга и деца?

- Пътят на семейния винаги е бил изпълнен с много предизвикателства. Може би даже с най-големите. Както отбеляза, лесно е да „не искаш нищо", когато се грижиш само за себе си. Когато си обкръжен от хора, които обичаш, естествено е да искаш най-доброто за тях.

- Боли, когато не можеш да им дадеш всичко, което искаш да имат - хубав дом, прилични дрехи, достатъчно храна. Чувствам се, като че ли съм се борил цели двадесет години само за да свържа двата края. И все още нямам с какво да се похваля.

- Имаш предвид материално богатство?

- Имам предвид само някои основни неща, които човек би желал да предаде на децата си. Имам предвид някои от най-простите неща, които човек би желал да осигури на съпругата си.

- Разбирам. Виждаш житейската си служба в осигуря­ването на всички тези неща. Така ли си представяш своята цел в живота?

- Не съм сигурен, че бих се изразил точно така. Това не е житейската ми цел, но сигурно би било добре да бъде поне вторичен продукт.

- Добър въпрос. Имал съм множество различни отговори през годините.

- Кой е отговорът ти сега?

- Чувствам, като че ли имам два отговора на въпроса: отговорът, който бих искал да видя и отговорът, който виждам.

- Какъв е отговорът, който би искал да видиш?

- Искам да видя живота си, посветен на еволюцията на душата ми. Искам да го видя, посветен на изявата и изживяването на онази част от мен, която обичам най-много. Частта от мен, която е състрадание и търпение, щедрост и помощ. Частта от мен, която е мъдра и знае, която прощава и ... обича.

- Звучиш като да си чел тази книга!

- Да, книгата е красива на езотерично ниво, но аз все още се опитвам да проумея как да го приложа всичкото това на практика. Отговорът на въпроса ти, който виждам реално в живота си, е, че той е посветен на оцеляване от ден за ден.

- Ох. И си мислиш, че едното пречи на другото?

-Ами...

- Истината е, че бих искал да сторя повече от това просто да оцелея. Занимавал съм се със задачата за оце­ляване през всичките тези години. Забелязвам, че съм все още тук. Но бих искал битката за оцеляване да свърши. Виждам, че даже преживяването от днес за утре продължа­ва да е борба. Бих искал да направя нещо повече от това просто да оцелявам. Бих желал да преуспея.

- Да имам достатъчно, за да не се притеснявам откъде ще дойде следващият ми долар; да не се чувствам напрег­нат и в постоянно стресово състояние от това, дали ще успея да си платя наема или телефонната сметка. Искам да кажа ... не ми е приятно да ставам толкова делничен, но тук говорим за реалния живот, а не за дрън-дрън духовно романтичната картина на живота, която рисуваш в тази книга.

- Яд ли е това, което чувам?

- Не толкова яд, колкото разочарование. В духовната игра съм над 20 години и виж докъде ме е докарала. На една заплата разстояние от приюта за бедни! Току-що загу­бих работата си и изглежда, че притокът на пари отново секва. Тази битка истински ме измори. На 49 години съм и бих искал някаква сигурност в живота, за да мога да отде­ля повече време на „Божиите работи", на „еволюцията" на душата и т.н. Ето какво ми лежи на сърцето, но животът .ми ме тласка другаде...

- Доста неща каза и подозирам, че говориш от името на много хора, споделяйки тези преживявания.

Ще отговоря на истината ти изречение по изречение, за да проследим по-лесно всичко.

"В духовната игра" не си от 20 години, а едва си се докоснал до очертанията й. (Това между другото не е „плясване по дупето", а просто споделяне на истината.) Признавам, че в продължение на две десетилетия си пог­леждал към нея, флиртувал си с нея, експериментирал си от време на време ..., но не съм почувствал, че истински (най-истински) си се посветил на играта, освен напоследък.

Нека да сме наясно, че „да бъдеш в духовната игра " значи да посветиш цялото си съзнание, цялото си тяло и цялата си душа на процеса за сътворяване на Себе си в образа и по подобието на Бога.

Това е процесът на Себе-осъзнаване, за който са писа­ли източните мистици. Процесът на спасение, на който е посветена западната теология.

Това е ежедневен, ежечасов, ежеминутен акт на вър­ховно съзнание. Избиране отново и отново всеки миг. Непрекъснато творение. Съзнателно творение. Творение с цел. Това значи използване на инструментите за творение, които обсъдихме, и то съзнателно използване с възвишено намерение.

Това значи „да играеш в духовната игра". Сега ми кажи колко време си бил в нея?

-Даже не съм и започнал.

- Недей отива от едната в другата крайност и недей да бъдеш толкова строг към себе си. Посветил си се на про­цеса и всъщност си се занимавал с него повече, отколкото си приписваш. Но далеч не си го правил в продължение на 20 години. В крайна сметка колко дълго си бил свързан с него е без значение. Занимаваш ли се с него сега? Само това има значение.

Да минем към следващото ти изказване. Искаш да видим ,докъде те е докарала духовната игра" и описваш себе си, като да си на една крачка „от приюта за бедни".

Поглеждам те и виждам нещо съвсем различно. Виждам личност, която е на една крачка от богатството! Ти имаш усещането, че си на една заплата разстояние от забравата, а Аз те виждам на една заплата разстояние от нирвана. Разби­ра се, много зависи от това, какво възприемаш като „запла­щане", което получаваш и за какво в крайна сметка работиш.

Ако предметът на живота ти е да придобиеш онова, което наричаш сигурност, разбирам и виждам защо се чув­стваш „на една заплата разстояние от приюта за бедни". Но даже и тази оценка може да бъде коригирана. Защото с Моето заплащане всички добри неща идват при теб - вклю­чително изживяването да се чувстваш сигурен в материал­ния свят.

Моето заплащане (отплатата, която получаваш, кога­то „работиш за" Мен) осигурява много повече от духовен комфорт. Физическото удобство също може да бъде твое. Иронията във всичко това е, че след като веднъж си изпитал духовния комфорт, осигурен от Моята отплата, последното нещо, за което ще се безпокоиш, е физическото удобство.

Дори и физическото удобство за членовете на семейс­твото ти вече няма да ти бъде грижа, защото щом веднъж си се издигнал до нивото на Божието съзнание, ще разбе­реш, че не си отговорен за никоя друга човешка душа и въпреки че е препоръчително да пожелаеш всяка душа да живее в удобство, всяка душа трябва да избере (и избира) собствената си съдба във всеки настоящ момент.

Ясно е, че не е най-висш акт преднамерено да оскър­биш или да погубиш другиго. Ясно е също, че е еднакво неподходящо да пренебрегнеш нуждите на онези, които си подпомогнал да станат зависими от теб.

Задачата ти е да ги направиш независими; да ги нау­чиш колкото се може по-бързо и по-пълноценно как да се справят без теб. Ти изобщо не им правиш услуга, докато се нуждаят от теб, за да оцелеят. Благослови ги обаче истински в мига, в който осъзнаят, че ти не си им нужен.

По същия начин най-великият миг за Бога е мигът, в който вие осъзнаете, че'2>ог не ви е нужен.

Знам, знам ... това е антитеза на всичко, което някога са те учили. И все пак учителите ти са ти разказвали за разярен Бог, за ревнив Бог, за Бог, който има нужда да се нуждаят от него. Това изобщо не е Бог, а е някакъв невротичен заместител на онова, което би трябвало да бъде божество.^_

Г Истински Майстор Учител е не онзи, който има най-много ученици, а този, който създава най-много Майстори,

Истински водач е не онзи, който има най-много пос­ледователи, а този, който създава най-много водачи.

Истински крал е не онзи, който има най-много поданици, а този, който заведе най-много от тях до величието.

Истински учител е не онзи, който има най-много знание, а този, който помогне на най-много други да имат знание.

Истински Бог е не онзи, който има най-много слуги, а Този, който служи най-много, правейки всички други Богове.

Това е едновременно и целта, и славата на Бога: всички ще престанат да Му бъдат поданици и всички ще знаят Бога не като нещо недостижимо, а като нещо неизбежно.

Ще сторя така, че да можеш да го разбереш: щастли­вата ти съдба е неизбежна. Не можеш да не бъдеш „спа­сен". Никъде няма ад, освен в незнанието на този факт.

И така, родители, съпруги и близки би трябвало да се стремят да превърнат обичта ти не в лепило, което слепва, а по-скоро в магнит, който най-напред привлича и след това се обръща и изтласква, за да не могат онези, които са привлечени, да започнат да вярват, че е необходимо да са зале­пени за теб, за да оцелеят. Нищо не може да бъде по-далеч от истината. Нищо не може да бъде по-вредно за другия.

Остави обичта си да изтласка обичаните от теб към света и към пълното изживяване на това кои са те. Така ще си обичал истински.

Голямо предизвикателство е пътеката на семейния човек. Осеяна е с много отклонения и много светски грижи. Никоя от тях не безпокои аскета. Донесли са му хлябът и водата, дали са му скромният одър, на който да почине, и така той може да посвети всичките си часове на молитва, медитация и размисъл за божественото. Колко лесно е да видиш божественото при такива обстоятелства! Каква проста задача! Но дай на някого съпруга и деца! Виж божественото в бебето, което има нужда от преповиване в З часа сутринта. Виж божественото в сметката, която трябва да бъде платена на всяко първо число от месеца. Разпознай ръката на Бога в болестта, която отнема съпругата ти, в работата, която си загубил, в треската на детето си, в бол­ката на родител. Сега вече говорим за святост.

Разбирам изтощението ти. Знам, че си изморен от битката. И все пак ти казвам: когато Ме следваш, битката изчезва. Живей в своето Божие пространство и събитията ще станат благословии - всичките!

- Как да стигна до Божието си пространство, когато съм загубил работата си, трябва да си платя наема, децата имат нужда от зъболекар и оставането в моето просторно философско пространство изглежда най-малко вероятният път за излизане от тези проблеми?

- Не се отказвай от Мен, когато съм ти най-нужен. Сега е часът на най-голямата ти проверка. Сега е времето на най-великия ти шанс. Това е шансът ти да докажеш всичко, което е написано тук.

Когато казвам „не се отказвай от Мен", звуча като онзи мрънкащ невротичен Бог, за който говорихме. Но не съм. Можеш да „Ме изоставяш" колкото си искаш. Това не ме интересува, защото то няма да промени нищо помежду ни. Казвам го просто в отговор на въпросите ти. Точно ко­гато стане трудно да продължиш напред, ти често забравяш Кой Си и какви бяха инструментите, които съм ти дал за сътворяването на живота, който си избереш.

Сега повече от всякога е време да отидеш в Божието си пространство. Първо, това ще ти даде голямо спокойст­вие на мисълта, а спокойната мисъл ражда добри идеи -решения на най-трудните проблеми, които си мислиш, че имаш.

Второ, Божието ти пространство е там, където осъзна­ваш Себе си, и това е целта (единствената цел) на душата ти.

Когато се намираш в Божието си пространство, знаеш и разбираш, че всичко, което изпитваш сега, е временно. Казвам ти, че небесата и Земята ще изчезнат, но не и ти. Тази безкрайна перспектива ти помага да виждаш нещата във вярна светлина.

Можеш да определиш сегашните условия и обстоя­телства като това, което са: временни. Тогава можеш да ги използваш като инструменти (защото те са само временни инструменти) за сътворяването на настоящото си изживяване.

Кажи просто кой мислиш, че си? Кой мислиш, че си във връзка с изживяването „загубване на работа"? А може би още по-точно, кой мислиш, че съм Аз? Представяш си, че това е прекалено сериозен проблем за Мен? Излизането от тази затлачена ситуация е твърде голямо чудо, за да мога да се справя? Разбирам, че може да мислиш, че е твърде голямо, за да можеш ти да се справиш, даже с помощта на всичките инструменти, които съм ти дал, но защо мислиш, че е твърде голямо за Мен?

- С разума си знам, че никоя задача не е твърде голяма за Бога. Но предполагам, че емоционално не съм сигурен. Не дали можеш да се справиш със задачата, а дали ще се заловиш с нея.

- Разбирам. Това е въпрос на вяра.

-Да.

- Виж, аз все още живея с теологията, която твърди, че нейде тук може да има урок за мен. Все още не съм сигурен дали би трябвало да стигна до решението на проблема. Може би трябва да си остана с проблема. Може би това е един от тези „тестове", за които моята теология постоянно ми разказва. И така, аз се притеснявам, че проблемът може да не бъде разрешен. Това е един от случаите, когато Ти ще ме оставиш да си стоя с ...

- Може би е време да видим още веднъж как взаимо­действам с тебе, защото ти си мислиш, че става дума за Моето желание, а Аз ти казвам, че става дума за твоето.

Аз искам за теб това, което ти искаш за себе си. Нищо повече и нищо по-малко. Аз не седя тук, за да разда­вам присъди при всяка молба, дали нещо трябва да ти се даде или не.

Моят закон е закон за причина и резултат, а не за „ще видим". Няма нищо, което не би могъл да имаш, ако го избереш. Дори преди да си помолил, ще съм ти го дал. Вярваш ли в това?

- Не. Съжалявам. Видял съм твърде много неизпълнени молитви.

- Недей да съжаляваш. Винаги стой с истината -истината на твоя опит. Разбирам това. Уважавам го. За Мен проблем няма.

- Добре, защото аз действително не вярвам, че получа­вам това, за което помоля. Животът ми не свидетелства за това. Всъщност даже рядко получавам онова, за което съм помолил. Получа ли го, считам се за адски голям късметлия.

- Интересен подбор на думи. Изглежда имаш избор. В живота си можеш да бъдеш или адски късметлия, или райски късметлия. Аз бих предпочел да бъдеш райски къс­метлия, но разбира се, никога не бих се намесил в твоите решения.

Ще ти кажа следното: Винаги получаваш онова, което сътворяваш и винаги си в процес на сътворяване. "*"""" Аз не преценявам творенията, които призоваваш. Просто ти давам сила да призоваваш повече, и повече, и повече. Ако не ти харесва току-що създаденото, избери отново. Задачата Ми като Бог е да ти давам винаги тази възможност.

Казваш Ми, че не винаги си получавал пожеланото. Аз пък съм тук, за да ти отговоря, че винаги си получил, каквото си призовал.

В настоящия пример ти виждаш себе си като жертва на ситуацията „загубване на работа". Истината обаче е, че ти спря да избираш тази работа. Престана да ставаш сутрин, предвкусвайки какво ще постигнеш, и вместо това започна да се събуждаш изпълнен с ужас. Престана да се чувстваш щастлив от работата си и започна да чувстваш негодувание. Дори започна да си фантазираш как правиш нещо друго.

Мислиш, че тези неща не значат нищо? Ти не раз­бираш силата си. Казвам ти: животът ти тръгва от наме­ренията ти за него.

И така, какво е намерението ти сега? Възнамеряваш ли да докажеш теорията си, че животът рядко ти носи, как­вото избираш? Или възнамеряваш да демонстрираш Кой Си Наистина и Кой Съм Аз?

- Чувствам се огорчен. Виновен. Засрамен.

- Това помага ли ти? Защо просто да не признаеш истината, когато я чуеш, и да се насочиш към нея? Няма нужда да обвиняваш себе си. Просто забележи какво си избирал и избери пак.

- А защо съм тъй готов все да избирам отрицателното? И след това да се упреквам за него?

- Какво можеш да очакваш? Казвано ти е още от най-ранните ти години, че си „лош". Приемаш, че си роден в „грях". Да се чувстваш виновен е заучена реакция. Карали са те да се чувстваш виновен за неща, които си сторил преди още изобщо да си можел да правиш каквото и да било. Научили са те да се чувстваш засрамен за това, че си роден несъвършен.

Това така наречено състояние на несъвършенство, в което са ти казали, че си дошъл на този свят, е състоянието, което вашите религии целят да нарекат първороден грях. И то е първороден грях, но не твой. То е най-първото прегре­шение, извършено срещу теб от свят, който не знае нищо за Бога, ако смята, че Бог би могъл да създаде и би създал нещо несъвършено.

Някои от религиите ви са построили цели теологии на базата на тази невярна идея. Тя е буквално това: невярна идея. Защото всичко, което избирам, всичко, на което давам живот, е съвършено; то е съвършено отражение на самото съвършенство, направено по Мой образ и подобие.

За да оправдаят идеята за Бог, който наказва, на рели­гиите ви им трябваше да създадат нещо, за което Аз да съм ядосан. По този начин даже хората, които водят образцов живот, някакси се нуждаят от спасение. Ако не е необходи­мо да бъдат спасени от себе си, тогава поне трябва да бъдат спасени от собственото им вградено несъвършенство. Тъй че (както казват тези религии), гледай да направиш нещо по въпроса, и то бързо, защото иначе отиваш право в ада.