Активно участие в европейски културни инициативи и програми

• 
  Утвърждаване ролята на България като фактор за развитие на европейската културна политика
  

• 
  Приносът на българската култура и културно наследство към културното многообразие на Европа;
  
• 
  България – люлка на древни цивилизации (изложби в най-престижни европейски галерии на колекции, подбрани от 39 000 регистрирани паметници на културата и фотоизложби и издаване на каталози на 9-те български паметници, намерили място в Списъка на световното наследство);
  
• 
  Исторически свидетелства за средновековната култура и християнството по българските земи;
  
• 
  Кирилската азбука – новата азбука на ЕС;
  
• 
  Свидетелства за Златния век на българската култура и архитектура;
  
• 
  Българските фолклорни традиции;
  
• 
  Съвременно изкуство.
  

• 
  Задълбочаване на регионалното партньорство в Югоизточна Европа
  

Част от процеса на трансформация е и засилването на ролята на Процеса за сътрудничество в ЮИЕ (ПСЮИЕ), който е признат за автентичен глас на региона и който трябва да се превърне в платформа за европейска и евроатлантическа интеграция. Български делегации участваха на всички срещи в рамките на ПСЮИЕ, включително и на неформалната среща на министрите на външните работи на страните-участнички, която се проведе на 8-9 декември 2006 г. в Риека, Хърватия. От месец май 2006 г. България е част от Тройката на Процеса, през май 2007 г. пое неговото председателство за срок от една година.

През изминалия период България участваше активно в срещите по Процеса на Дунавско сътрудничество.

В досегашната си позиция България имаше активна политика и реален принос за подпомагане на процеса за статута на Косово, които получиха висока оценка от страна на международната общност. Доказателство за това беше състоялата се през септември 2006 г. среща на страните от региона с Контактната група за Косово в София.

В процеса на преговорите между Белград и Прищина най-значим напредък беше постигнат в разговорите по опазването на културно-религиозното наследство. В тази област българската страна има конкретен принос за изграждане на преки връзки и доверие между министрите на културата на Република Сърбия и Косово с инициирането на процеса “Арбанаси” и представянето на конкретни предложения до Белград, Прищина и офиса на президента Ахтисаари относно статута, опазването и възстановяването на културните и религиозни паметници в Косово. 

България активизира политиката си в рамките на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС), като регионален инструмент за развитие на икономическите, политически и културни отношения със страните от региона. През този период България успешно реализира задачите си на страна-координатор на Работната група за оказване на помощ при извънредни ситуации и на Работната група на ЧИС по земеделие и агро-индустрия, в което се изрази конкретният принос на страната ни към организацията. Приоритетно внимание бе отделено и на сътрудничеството в областта на транспорта, енергетиката, околната среда и борбата с организираната престъпност. Също така, България направи доброволна вноска към Фонда за предпроектни проучвания, чиято цел е да изгради потенциал на организацията за генериране на проекти с регионално значение.

Важно постижение за ЧИС през периода бе активизирането на отношенията между ЧИС и ЕС, в резултат и на приемането на България и Румъния за страни-членки и превръщането на Черно море във външна граница на Европейския съюз. Конкретна стъпка в тази посока бе получаването на статут на наблюдател от страна на Европейската комисия.

• 
  Подкрепа за евроатлантическата интеграция на съседните на България страните
  

Освен към Западните Балкани, България отговорно изпълнява ангажиментите си като черноморска страна-член на НАТО към укрепването на сигурността и продължаването на демократичните реформи в Черноморския регион. С оглед насърчаване на евроатлантическата интеграция и разширяване на партньорствата на НАТО в региона, последователно бяха сключени меморандуми за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция с Азербайджан (септември 2005 г.), Украйна (ноември 2005 г.), Армения (декември 2005 г.), Молдова (май 2006 г). Активно се насърчават и подпомагат евроатлантическите аспирации на Грузия, чрез обмяна на опит и експертиза по линия на сключения през 2004 г. Меморандум за сътрудничество в областта на европейската и евроатлантическата интеграция, и в изпълнение на отговорните ни функции на Посолство на НАТО за контакт в Тбилиси, които бяха продължени и за следващия двугодишен цикъл, считано от 1 януари 2007 г.

Подкрепата ни за процеса на отбранителната трансформация и преодоляване на последствията от реформите в сектора за сигурност в страните-партньори намери също израз в участието ни в различни доверителни фондове по линия на НАТО/ПзМ. МВнР допринесе финансово през отчетния период за реализиране на проекти в Азербайджан, Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Сърбия, Украйна.

• 
  Основен гарант за сигурността в региона

  Като активен участник в създаването на Многонационалните мирни сили в ЮИЕ (ММСЮИЕ), България съдейства за постигането на консенсус при формирането на параметрите за участие на Щаба на бригадата за Югоизточна Европа в мисията на НАТО в Афганистан (ИСАФ) за периода от м. февруари до м. август 2006 г. Решението за разполагане на бригадата в Афганистан беше взето в критичен момент, както по отношение на цялостното развитие на инициативата на ММСЮИЕ, така и за целия процес на Срещи на министрите на отбраната от Югоизточна Европа. Осъществяването на тази мисия под ръководството на български генерал отчитаме като принос към издигането на авторитета на Република България като фактор за сигурност и стабилност в региона.

  
  
• 
  Реализиране на основните инфраструктурни проекти в Югоизточна Европа

  През последните две години продължи активната дейност по осигуряване на приоритетните за страната енергийни проекти. След като през септември 2006 г, България, Гърция и Русия подписаха Декларация за сътрудничество в областта на енергетиката, през месец март 2007 г. трите страни подписаха междудържавно споразумение за изграждане на петролопровода Бургас – Александруполис. То влезе в сила на 3 юли 2007 г., след като бе ратифицирано от парламентите на страните.

  Също през септември 2006 г. бе договорена и Тристранна конвенция относно трансбалканската нефтопроводна система, което доведе до подписването на междудържавно споразумение за изграждането на петролопровода Бургас-Вльора (АМБО) между България, Албания и Македония на 31 януари 2007 г. Впоследствие то бе ратифицирано от парламентите на трите страни.

  През юни 2007 г. бе подписан Меморандум за разбирателство между Газпром и италианската ЕНИ С.П.А, с който страните се договарят за разработване на Проект за строителство и експлоатация на газопроводна система от Русия в Европа по дъното на Черно море, с работно наименование “Южен поток”. България изрази подкрепата си за проекта.

  Започна реализацията на проект „Изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Белене”

  В процес на реализация е проект „Междусистемен електропровод 400 кV п/ст. „Щип” (Македония) п/ст. „Червена могила” (България).

  Започна реализацията на проект „Изграждане на нова мощност на лигнитни въглища в басейна „Марица Изток”. Извършва се подготовка на процедура за избор на инвеститор, който да реализира изграждането на новата мощност.

  Продължиха усилията за осъществяване на проекта за доставка на природен газ от Каспийския регион до Централна Европа “НАБУКО”, като въпросът е поставян и обсъждан на редица двустранни срещи с представители на Иран. Завършена е работата по актуализиране на икономическите оценки от гледна точка необходимостта от хармонизирането на отделни технически параметри на инфраструктурата на територията на Турция. и са инициирани преговори с потенциални доставчици на природен газ както и разговори с международни финансови институции.

  
  

• 
  Стратегическо партньорство със САЩ

  МВнР продължи да укрепва и развива партньорския характер на отношенията със САЩ. През 2006 г. бяха подписани Споразумение за военно сътрудничество, Пътна карта за включване на България в Програмата за безвизови пътувания на САЩ и Споразумение за мисията на българския контингент в Ирак в лагера “Ашраф”.

  Президентът на Съединените американски щати посети България. Бяха осъществени и редица други посещения в САЩ – на президента, на министри, на главния прокурор, на парламентаристи.
  

• 
  Активизиране на политическите и икономическите връзки между САЩ и България

  През изминалите две години от мандата на правителството беше осъществено успешно сътрудничество между правоохранителните органи в борбата срещу корупцията, организираната престъпност, незаконния трафик на оръжие, наркотици и хора. Разширена бе договорно-правната база чрез Споразумение за избягване на двойното данъчно облагане.

  
  
• 
  Приключване на преговорите между България и САЩ за разполагането на съвместни военни съоръжения в България

  В резултат на неколкомесечни преговори, проведени в няколко кръга от май 2005 г. до март 2006 г., на 28 април 2006 г. в София бе подписано Споразумение между България и САЩ за сътрудничество в областта на отбраната. Обхватът на договора надхвърля разполагането на американски войски и съоръжения в България и установява широка рамка за военно-политическо сътрудничество между САЩ и България, включително консултации, обучение, съвместни проекти, военно-техническо съдействие и др.

  
  
• 
  Поддържане на приятелски и близки отношения с Русия и ОНД
  

Развитието на диалога с Руската федерация бе насочено и към потвърждаване на взаимното разбиране, че членството на България в Северноатлантическия Алианс и процесът на нейната европейска интеграция не противоречат, а предполагат все по-активно развитие на българо-руските отношения.

Последователно продължиха усилията за запазване на климата за развитие на българското самосъзнание, език и културни традиции на етническите българи в Украйна и Република Молдова.

Продължи задълбочаването на отношенията с държавите от Южен Кавказ и Централна Азия поради нарастващото им геостратегическо значение в борбата срещу международния тероризъм, съвместното участие в трансконтинентални инфраструктурни проекти и преноса на енергоресурси от Каспийския регион. Като член на НАТО и скорошен пълноправен член на ЕС България положи усилия за разширяването на зоната на стабилност и сигурност чрез развитие на сътрудничество с държавите от Южен Кавказ в областта на европейската и евроатлантическата интеграция.

Предприети са стъпки от българска страна за привеждане на договорно-правната база със страните от региона в съответствие със законодателството на Европейския съюз.

Отношенията с Република Беларус се основаваха на принципите на добронамереност, взаимноизгодно сътрудничество, уважение и зачитане приоритетите на всяка от страните.

Развитието на отношенията с държавите от Централна Азия /Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизия, Туркменистан/ се определяше от стремежа да провеждаме балансирана политика в региона, при отчитане на нарастващото значение на Централна Азия в световната икономика и политика, присъединяването на петте държави към антитерористичната коалиция и техния принос в борбата срещу тероризма.

3. Активизиране на връзките с традиционни и нови партньори от Близкия изток, Азия, Африка и Латинска Америка

• 
  Задълбочаване на вече установеното сътрудничество с държави от Азия, Близкия Изток, Африка и Латинска Америка и създаване на нови партньорства

  Последователно се развиваше двустранното сътрудничество с държавите от Азиатско-тихоокеанския регион. През периода 2005-2007 г. целенасочено бе работено за установяване и развитие на отношения на стратегическо партньорство с Япония, Индия и Китай, тясно партньорство с Република Корея, Австралия и Виетнам, развитие на приятелски отношения и сътрудничество с други влиятелни страни от региона, като Индонезия, Тайланд, Иран, сред които следва да бъде отбелязано визитата на ниво министър-председател във Виетнам и Китай.

  
  

През посочения период продължи активната работа за реализиране на външнополитическите приоритети на България в региона на Близкия изток и Африка. Бяха положени системни усилия за активизиране на политическия диалог и търговско-икономическото сътрудничество, привличане на инвестиции и технологии, разширяване на двустранното сътрудничество в областта на културата и образованието с държавите от тези региони, както и обновяване на договорно-правната база с цел нейното хармонизиране с европейското законодателство. За целта бяха проведени редица посещения на високо равнище, като последното е визитата на заместник министър-председателя и министъра на външните работи в Мароко през август т.г.

България заемаше последователна позиция по редица актуални външнополитически въпроси като Близкоизточния конфликт, възстановяването на Ирак, Ливан, Зимбабве, Судан-Дарфур, Сомалия, Етиопско-еритрейския конфликт, ДР Конго и др. България даде своя принос за решаване на проблемите на африканския континент чрез участието си в изготвянето на Съвместната стратегия ЕС-Африка и в подготовката на Срещата на върха ЕС-Африка.

През изминалия период усилията бяха насочени към възстановяване на политическите и търговско-икономическите позиции на България в региона, отчитайки големия потенциал на страните от Латинска Америка. Регистрирано е съществено разширяване на търговско-икономическите отношения и увеличаване в пъти на равнището на стокообмена на България с латиноамериканските страни.

Проведени бяха две сесии на Смесената междуправителствена комисия за икономическо, търговско и научно-техническо сътрудничество с Куба. Подписани бяха двустранни споразумения като спогодба за морско търговско корабоплаване и програма за сътрудничество в областта на образованието, науката и културата за периода 2006 – 2008 г., споразумения за безвизов режим за обикновените паспорти, програма за културно сътрудничество и споразумение между дипломатическите институти с Аржентина, споразумение за безвизов режим за всички видове паспорти с Парагвай и споразумение за премахване на визите за притежатели на мексикански дипломатически и официални паспорти и на български дипломатически и служебни паспорти с Мексико.

• 
  Принос за стабилизирането и възстановяването на Ирак и Афганистан
  

В периода от 2005 г. до януари 2007 г. са участвали 5 български военни контингента в състава на Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан с обща численост 464 военнослужещи. В операцията участваха контингенти за санитарна обработка, инструктори за обучение на афганистанската армия, механизиран взвод, военно-полицейски, разузнавателни и контра-разузнавателни екипи, авиационен модул за управление на летище Кабул, медицински екипи към гръцка и испанска военнополеви болници. Участие взе и щабът на бригада „Югоизточна Европа”, като щаб на Многонационална бригада „Кабул” под българско командване.

През изминалия период и към момента двама български офицери участват в тренировъчната мисия на НАТО в Ирак, която има за цел обучение и подготовка на иракските сили за сигурност. До момента в тренировъчната мисия на НАТО в Ирак са участвали общо 11 военнослужещи от Българската армия.

Развитието на процеса на стабилизиране в Ирак наложи промяна във формите на участие и приноса на коалиционните партньори. През декември 2005 г. бе изтеглен механизираният батальон от област Дивания. В подкрепа на инициативите на международната общност, страната ни осъществява хуманитарна мисия по охрана на Центъра за временно задържане и закрила „Ашраф” с рота от 154 военнослужещи, като част от Многонационалните коалиционни сили в Ирак в съответствие с Резолюция 1723 на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации.

Като част от усилията на страната ни за подпомагане на изграждащите се сили за сигурност в Ирак в Националния военен университет „В.Левски” беше извършено обучение на иракски военнослужещи.

• 
  Ефективна дипломатическа служба и подкрепа за българските общности и граждани, които живеят в чужбина
  

Усилията на МВнР и задграничните ни мисии доведоха в България двете деца на българската гражданка Дорета Дойнова, които бяха отвлечени от бащата. Беше осигурена ефикасна консулска защита на задържани по обвинения в трафик на наркотици в Ливан трима български граждани, в резултат на което обвиненията срещу тях отпаднаха и те бяха освободени. МВнР съдейства за успешната евакуация на български граждани от ивицата Газа. През юли 2006 г. се завърнаха петимата български граждани, арестувани през декември 2004 г. по обвинение в съучастие в измама и неправомерно присвояване на финансови средства от четири банки в Дубай. Същите бяха осъдени през юни 2005 г. на общо 30 месеца лишаване от свобода, като срокът през м. август с.г. бе редуциран на 16 месеца. Тук трябва да отбележим и редицата случаи на своевременна и компетентна консулска защита, оказана на изпаднали в беда български граждани в страните от Западна Европа.

Приоритетна беше и дейността по осигуряване на високо ниво на предлаганите консулски услуги в София и зад граница. Набираната информация за най-често срещаните проблеми с пребиваващите в чужбина български граждани се използва за изготвяне и разпространяване на превантивна информация – съвети към пътуващите в чужбина, рискове и кризисни ситуации в отделни страни, престъпност и др., чрез използване на сайтовете на министерството, на задграничните мисии и медиите.

Държавната агенция за българите в чужбина съдейства за подобряване на условията за образователна дейност и изучаване на български език в българските училища зад граница. Продължи изследването на състоянието на българските църкви и църковни общини в чужбина и тяхното подпомагане с цел запазване на духовната идентичност на българите зад граница. Популяризирана беше програмата „Диаспора” за летен стаж, като се разшири участието на български студенти от чужбина за обучение в държавната администрация.

• 
  Всички възможни дипломатически действия за освобождаване на българските медицински сестри в Либия
  

В процеса на търсене на решение на казуса на българските медици в Либия заместник-министър на външните работи посети Либия три пъти. Отделно разговори с либийската страна бяха проведени и в различни европейски столици. През есента на 2005 г. по предложение на нашите партньори тристранният формат бе разширен с включването на либийската страна. Бяха проведени 7 кръга разговори в т.нар. многостранен формат. Отделно в Брюксел с активното участие на българската страна бяха проведени две срещи (февруари и май 2007 г.) на т.нар. Работна група по случая под председателството на европейския комисар г-жа Фереро-Валднер. Именно по време на тези срещи бе изработено и завършено направеното впоследствие предложение на либийската страна.

През ноември 2005 г. по предложение на вицепремиера и министър на външните работи бе институционализирана функциониращата от самото начало на случая Междуведомствена комисия. Комисията, която бе наречена Държавно-обществена консултативна комисия за защита на интересите на подсъдимите български граждани в Либия, имаше за основна задача да обсъжда и дава насоки при предприемането на конкретни мерки от държавните органи и за защитата на подсъдимите медици и да осигурява координацията в дейността на държавните органи, неправителствените организации и другите структури на гражданското общество по въпросите, свързани със защитата на интересите на подсъдимите български граждани в Либия.

Потвърждаването на смъртните присъди от либийския съд на 19 декември 2006 г. и нарастването на общественото недоволство, както в България, така и по света, стана причина за практическото прекратяване на двустранния диалог. Усилията на българската дипломация до голяма степен бяха съсредоточени към възстановяване на този диалог и завършване на преговорите с либийската страна по начин, който позволи завръщането на българските медици в родината.

Същевременно бе продължен и дискретният дипломатически процес за търсене на пътища и начини за намиране на справедливо окончателно решение. Благодарение на полаганите систематични усилия на 24 юли 2007 г. успешно завърши продължилият над 8 години казус и българските медици Кристиана Вълчева, Нася Ненова, Валентина Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сиропуло, Ашраф ал-Хаджудж и Здравко Георгиев се завърнаха в България.