На “Ресурс 1” ад за извършване на детайлно допроучване на волфрамово находище „Грънчарица”

2.3Тектоника

С херцинския тектономагматичен цикъл се свързва внедряването на Рило-Западнородопския батолит, който пресича и преориентира по-старите структури. Батолитът, като цяло оформя крупна купуловидна структура.

При с. Грашево дислокацията завива на север. Тук се изявява като югоизточно вергентен навлак с наклон между 10° и 20°. Северно от с. Грашево наклонът постепенно се увеличава. От с. Бабяк до северозападно от Белица дислокацията се изявява като типичен субвертикален разсед с посока 300° – 320°, лимитиращ северния край на Местенския грабен. Тук разседът е усложнен от множество по-млади североизточни разломи, по някои от които се установяват левоотседни движения. В основата на Бабяшко-Грашевската дислокация се наблюдават милонити с дебелина средно 20 – 40 m, като в източната част дебелината им е около50 m и постепенно намалява на запад до 10 – 15 m. Над милонитите следва мощна зона на брекчиране и катаклаз с ширина 400 – 500 m, която при връх Острец достига 1000 m. По Бабяшко-Грашевската дислокация се наблюдават десноотседни двежения. По своя характер от субвертикална до субхоризонтална тя наподобява листричен разлом. Източно от с. Бабяк дислокацията е разместена незначително от североизточни разломи с хидротермална промяна.

Южно от Велинград се наблюдава част от Хремщицката разломна зона (Боя-джиев, 1971). Представена е от група разломи с посока 140° и стръмни наклони. По тях са се осъществили разседни движения, но на отделни места са фиксирани локални южно вергентни възседни движения.

3. Исторически сведения и геоложка изученост

Първи по-подробни сведения за петрографския строеж на Югозападна България дава проф. Г. Бончев, който е съставил геоложка карта на Западните Родопи в М 1:500 000. В своя труд „Старото рударство в България и Македония” – 1920 г. той отбелязва наличието на купища сгурия по пътя Батак – Неврокоп и в Чепинското корито и отбелязва наличието на древна рударска дейност.

През 1943г проф. Д. Яранов извършва геоложки изследвания в района на Западните Родопи, като към своите трудове прилага и геоложка карта в М 1:100 000. Той пръв въвежда понятието Западнорадопски гранит и разграничава три негови типа: много едрозърнест и едропорфирен; среднозърнест, имащ най-голямо разпространение; и дребнозърнест, който има ограничено разпространение. Приема, че трите вида гранит са образувани от три последователни интрузивни импулса, определящи каледонска, херцинска и алпийска наставки. Към последната той привързва полиметалните орудявания в района.

През 1952 г. ГУГМП с отговарен геолог Р. Рашков провеждат ревизионни работи по рудопроявление Сребрен (Гюмюшчал) в централните части на Западните Родопи. Резултатите от извършените работи са незадоволителни. Химическите анализи за олово, мед, цинк, сребро и злато са отрицателни.

През 1952 – 1953 г. се извършват ревизионни работи в пределите на Западните Родопи от КГЕ. Описват се рудопроявленията Ремово, Писани скали и Сребрен, като се репоръчва да се проведат предварителни геолого-проучвателни работи. Отбелязва се факта, че в пределите на батолита се срещат гранити с различна възраст (например пегматоидния мусковитов гранит в долното течение на р. Грънчарица). В доклада се описва волфрамова минерализация на рудопроявление Острово, намиращо се в пегматоидните мусковитови гранити. Това е първото описание на волфрамова минрализция в района на Грънчарица, на което се дава положителна оценка.

При обобщаването на извършените проучвания в района на територията на Баташката деривационна система от 1951 г. до 1957 г. Симеон Креков разглежда Западнородопския батолит като наставен батолитен гранит. Прави първи описания на Бабяшко Грашевската дислокация, приемайки я за навлачна структура с навличане от север на юг.

През 1958 г. (Кожухаров и др., 1959ф) се извършва геоложка картировка в М 1:25 000 от геоложка бригада № 10, с ръководител Д. Кожухаров. Същата бригада извършва проучване с канавни работи на рудната зона в „Централния участък” на находище „Грънчарица”, като се прави и първото геоложко описание на находището. Средните съдържания на волфрам, молибден и бисмут, по данни на химическите анализи, са: за волфрам – 0,166% WO₃, молибден – 0,0043% и бисмут – 0,0027%. Счита се, че орудяванията представляват промишлен интерес и се препоръчва провеждането на прадварителни ГПР. Същите автори установяват и орудяванията на рудопроявленията „Трълско дере” и „Везьв дол”. Съставя се шлихова карта на района в М 1:25 000, а районът на находището се оценява като перспективен за наличие на волфрамови орудявания.

През периода от 1961 до 1965 година се ивършват търсещи ГПР от Кирил Савов – Предприятие за геоложки проучвание – София. Съставена е схематична геоложка карта в М 1:100 000 на площ 22 km², прокарани са канавни работи 5621 m³ и подземни минни работи – 506 л.м. Порфироидният гранит е приет от К. Савов като фациална разновидност в Западнородопския батолит. Подробно е описана Бабяшко – Грашевската дислокация, която се приема като възсед. Разканавена е рудната зона в „Централен” и „Източен” участъци на находище „Грънчарица” и се дава първата прогнозна оценка на находище „Грънчарица”.

През 1960 – 1971 година се извършва детайлно търсене и предварително проучване на новоустановената волфрамова минерализация с геоложко картиране в М 1:10 000, детайлно разканавяване, диамантено сондиране и подземни минни изработки от геолого-проучвателен екип на държавното Геолого-проучвателно предприятие Геоинженеринг-Асеновград. През 1972 г. е предаден доклад с автор инж. Я. Динчев, в който са обобщени резултатите от предварителното проучване от 1966 до 1972 година и са изчислени запаси от волфрамова руда.

През 60-те и 70-те години на миналия век цялата площ на Западните Родопи се покрива от 25 хилядна картировка. Излизат редица доклади върху геологията на Западните Родопи на В. Вълков и др., Г. Шиляфов и др., И. Славов и др. и Н. Кацков.

В района на находище “Бабяк”, през два основни етапа – 1959-1964 г. и 1969-1972 г., са проведени 7 253.15 л.м. сондажни работи, 16 490.8 л.м. минни работи, 36 089 куб. м. канавни работи.

През периода 1973 – 1988 година ГПП Асеновград извършва детайлното проучване на находището на два етапа, включващи 164 478.4 л.м. сондажи, 24 426.25 л.м. минни работи, 81 378.5 куб.м. канавни работи и са взети, обработени и анализирани 32 200 броя браздови и 33 300 броя ядкови проби. Отбрани са и са изследвани 27 броя лабораторни, 3 броя полупромишлени и 3 броя промишлени техноложки проби.

Първият му етап е отчетен с внесен през 1982г. Доклад от В. Василев и др. с изчисление на запасите от волфрамова руда в „Централен участък” на находище „Грънчарица”.

Вторият етап на детайлното проучване за периода от 1982 до 1986 година е отчетен през 1990г. с Доклад от Н. Мирчев и др за окончателните резултати от проведените геолого-проучвателни работи на находище Грънчарица, с изчислени запаси.

През 1988-1990 година е разработен и предварителен минен проект за подземно разработване на находище „Грънчарица.” Изпълнението на този проект така и не е стартирано, поради настъпилите коренни стратегически промени в минния сектор на Република България и в цялостния икономически модел на бившия социалистически блок.

На 01.09.2003г. „КЦМ 2000” АД получава от Министъра на икономиката Разрешение № 15 за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ Грънчарица, като резултатите са отчетени с геоложки доклад с изчисляване на запаси и ресурси, към ноември 2008 година.

Докладът включва изчисляване на запаси и ресурси от волфрамови руди от находище „Грънчарица Център” при варианти за открит добив с бортово съдържание на волфрамов триокис от 0.05% и за подземен добив с бортово съдържание на волфрамов триокис от 0.12%.

Във варианта за открит добив са изчислени вероятни запаси (код 121) от 8. 9 мил т руда със средно съдържание на волфрамов триокис 0.258%.

В последствиер на 16.07.2009 г. е сключен и конценсионен договор за минна концесия Грънчарица Център на името на Ресурс 1 АД.