4.2. Средно тежък депресивен епизод (F 32.1, F 33.1):
а) налице са най-малко 2 от основните и най-малко три (по-добре 4) от другите симптоми;
б) никой от симптомите не е много изразен;
в) продължителност - над 2 седмици;
г) силно затруднено функциониране.
4.3. Тежък депресивен епизод (F 32.2, F 33.2):
а) налице са 3-те от основните и 4 и повече от другите симптоми;
б) някои от симптомите са особено силно изразени при наличие и на потиснатост или ажитация;
в) продължителност - над 2 седмици, но при случаите, когато симптомите са особено тежки или се развиват с голяма бързина, диагнозата може да се постави и при по-кратка продължителност;
г) невъзможно функциониране.
4.4. Тежък депресивен епизод с психотични симптоми (F 32.3):
а) критериите от предната рубрика;
б) и налудности, и халюцинации.
5. Оценка на суициден риск:
5.1. Оценката на суициден риск следва да се усвои от всички ОПЛ, те трябва да бъдат обучавани и да полагат периодични изпити за повишаване степента на подготовка.
5.2. Висок риск от суицид има при:
а) мъжки пол;
б) възраст над 40 години;
в) самотници;
г) злоупотребяващи с алкохол или психоактивни субстанции;
з) хронични соматични заболявания с лоша прогноза;
и) хронична болка;
й) отчаяние и остри стресови състояния.
5.3. При установяване на суициден риск се налага незабавна консултация с психиатър, с оглед преценка за поведението.
6. Лечение на депресиите.
6.1. Медикаментозната терапия изисква точна психиатрична и органномедицинска диагностика и се ориентира по синдромната характеристика.
6.2. При избора на антидепресантите се съобразява техният механизъм на действие (фармакодинамика), времето на полуживот, респ. начин на метаболизиране (фармакокинетика), както и токсичността при свръхдозиране.
6.3. Използват се антидепресанти, невролептици, тимостабилизатори, бензодиазепини, хормони, психостимуланти.
6.4. Електро-конвулсивна терапия:
6.4.1. Показания:
- тежки депресии (вкл. ажитирани);
- психотични депресии;
- при депресии с непосредствен суициден риск;
- депресии с отказ от храна;
- резистентни депресии;
- при старчески депресии;
- при нужда от бърз ефект по различни причини (напр. бременност);
- ЕКТ се прилага и в случаите, когато има ограничения за другите методи.
6.5. Сънна депривация.
6.6. Лечение със светлина.
6.7. Психотерапия:
6.7.1. психотерапевтичната интервенция зависи не само от тежестта и формата на заболяването, но и от психосоциалните фактори; психотерапията по правило не е нозоспецифична, поради което не може да се приеме, че отделна школа има по-добра ефективност спрямо другите;
6.7.2. психологичното консултиране и кризисните интервенции се осъществяват от дипломиран клиничен психолог; общопрактикуващ лекар или психиатър могат да интервенират в това ниво само ако имат съответната компетентност;
6.7.3. психотерапията е полезна по време на депресивен епизод и по време на ремисия, както при униполярна депресия, така и при биполярно афективно разстройство.
7. Лечение на терапевтично резистентни депресии (при телесно здрави пациенти и при липса на противопоказания).
7.1. Диагноза на терапевтично резистентни депресии:
7.1.1. липса на ефект при 2 терапевтични курса с антидепресанти с различен механизъм на действие;
7.1.2. в продължение на 6 седмици при оптимално дозиране (при възможност контрол на плазмените нива);
7.2. Терапия:
7.2.1. с антидепресанти: моно- или комбинирана - с различен профил на действие от предишните, съобразени със синдромните характеристики и страничните явления:
7.2.2. с комбиниране на антидепресанти и други антидепресивни агенти, изискващи допълнителни изследвания и контроли: тимостабилизатори, тиреоидни хормони, прекурсори на невротрансмитерите, невролептици с антидепресивен ефект, сънна депривация, светлинна терапия;
7.2.3. хоспитализация се налага при комбинации с други средства, изискващи специални условия и контроли: парентерално приложение, IМАО и антидепресанти, психостимуланти, невролептици, при налудни и суицидни пациенти, за електроконвулсивна терапия (ЕКТ);
7.2.4. на всеки 2 седмици състоянието се оценява в екипи;
7.2.5. на всеки 4 седмици се преразглежда диагнозата с консултанти; преценяват се индикациите за ЕКТ, както и за хоспитализация;
7.2.6. в лечебната програма задължително се включва и психотерапия;
7.3. Поддържаща терапия и профилактика:
7.3.1. Основания:
- при 75 % от случаите има рецидиви след първи депресивен епизод;
- при 20 - 25 % след депресивния епизод липсва restitutio ad integrum;
- рискът от самоубийство е 10 - 15 %.
7.3.2. Индикации за поддържаща терапия и профилактика на униполярната депресия:
- при повече от 3 епизода в рамките на 5 години;
- при повече от 2 епизода в рамките на 5 години;
- след 2 депресивни епизода над 50-годишна възраст;
- късно начало - над 60 години;
- кратък интервал между епизодите (бързо циклиране);