Наредба №24 от 7 юли 2004 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "психиатрия"
Изтегляне 2.04 Mb.
|
|
По-нататъшното обслужване на рисковия пациент се осъществява от психиатър или от служители на МВР. Ниво 2 Психиатър в амбулаторни условия 1. Психиатърът в Диагностично-консултативен блок на лечебно заведение за болнична помощ или извънболнична специализирана помощ е обучен и умее: - да разпознава и овладява спешни психиатрични състояния, в това число агресия и автоагресия; - да спазва правилата за добра медицинска практика, да зачита правата на пациента и да прилага ограничения за пациента във възможния минимум, - да изготвя психиатрични експертни заключения. 2. Той има телефонна връзка с психиатрично или друго спешно звено и с най-близкото подразделение на МВР за незабавна помощ. 3. При недвусмислено агресивно поведение на пациента (висока степен на риск) психиатърът извършва следното: - преценява експресно дали със свои възможности може да се справи с риска; - прави опит да овладее състоянието на пациента с медикаментозни или немедикаментозни средства; - при необходимост осигурява друго лице за съдействие; - при необходимост търси помощ от друг психиатър, от психиатрично или друго спешно звено или от най-близкото подразделение на МВР, - ако е неизбежно, прилага ограничителни подходи и средства за овладяване на състоянието на пациента. След поставяне на пациента под контрол лекарят оценява състоянието му клинично и с въпросника "Критерии за първоначална оценка на риска" и определя по-нататъшните си действия: - (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) да настани пациента в психиатрично отделение/клиника по спешност; в този случай той информира съда (прокуратурата) за възбуждане на процедура за задължително лечение; - (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) да настани пациента в психиатрично отделение/клиника планово; - да се ангажира с амбулаторно лечение. 3.1. При обслужването на такива пациенти, ако са прилагани медикаменти парентерално без съгласието на пациента или при използване на средства за физическо ограничаване, след овладяване на възбудата и след насочването на пациента (към психиатричен стационар или другаде), лекарят изготвя доклад с подробно описание на: - състоянието и поведението на пациента; - необходимостта от спешна намеса; - приложените лечебни методи, медикаменти и дозировки; - насочването на пациента; - евентуалното уведомяване на правните органи. Този доклад се съхранява в нарочен архив и при възможност се подписва от второ присъствало лице. 4. При вероятно агресивно поведение у пациента (средна степен на риск) лекарят първоначално: - прави опит да овладее състоянието на пациента с медикаментозни или немедикаментозни средства; - при необходимост осигурява присъствие на друго лице в кабинета си; - при необходимост търси помощ от психиатрично или друго спешно звено или от най-близкото подразделение на МВР. 4.1. След овладяване на състоянието на пациента: - оценява състоянието на пациента клинично и по въпросника "Критерии за първоначална оценка на риска"; - определя по-нататъшните си действия: - да се справи самостоятелно амбулаторно при нисък риск; - да настани пациента в психиатричен стационар при обичайни условия при умерен риск. 5. При предполагаемо рисково поведение (ниска степен на риск) лекарят извършва аналогични действия, като приоритетно обсъжда провеждането на амбулаторно лечение. Ниво 3 Психиатър в стационар 1. Обслужването в психиатричен стационар на пациенти с рисково поведение се извършва от мултидисциплинарен екип с участието на специалисти от областта на психиатрията, клиничната психология, социалната работа, психиатричното сестринство и рехабилитацията. При необходимост към екипа се привличат и други специалисти. 2. Лекарят е лидер и формира, обучава и ръководи екипа, поддържа висока квалификация на всички участници, организира режим, адекватен на контингента болни. 3. Той има на разположение: - набор от медикаменти и средства за овладяване на спешни психиатрични състояния; - телефонна връзка с най-близкото подразделение на МВР, от където при необходимост да получи незабавна помощ. 4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Организацията на работата в стационара (самостоятелни отделения/клиники) е съобразена с различните нива на риск от опасни прояви у пациентите и включва: - предварително обучение на персонала за разпознаване на рисково поведение, - предварително обучение на персонала за овладяване на рисково поведение, - предварително обучение на персонала за опазване на правата на пациентите и изискванията на добрата медицинска практика, - осигурени възможности за бързо овладяване на рисково поведение чрез: - незабавно включване на предварително обучени лица от други отделения на здравното заведение или на лица с охранителни функции, - максимално бърза намеса на органите на МВР, при необходимост. 5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лекарят в психиатричен стационар провежда лечение след получаване на информирано съгласие от пациента. Това правило се отнася и за пациентите, настанени за експертно освидетелстване. 5.1. Лечение без съгласието на пациента може да се провежда само ако той със съдебно решение е настанен на лечение. Лечението на тези пациенти е идентично с лечението на всички други пациенти, съобразно естеството на заболяването, постиженията на науката, с модерни средства и методи, при зачитане на правата им и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика. 6. В случай, че пациентът е постъпил на лечение доброволно и настоява да бъде изписан, без да е налице пълноценен терапевтичен резултат, лекарят извършва следното: - изследва пациента клинично и с въпросника "Критерии за оценка на риска при преосвидетелстване": - при ниски стойности по въпросника (под 10) изписва пациента; - при по-високи стойности лекарят/ръководителят на заведението информира близките на пациента и съда/прокуратурата за необходимостта от лечение. 7. При недвусмислено и реално рисково поведение на пациента (висока степен на риск) лекарят: - екстрено преценява дали с възможностите на екипа може да овладее и контролира поведението на пациента или трябва да търси незабавна помощ; - поставя като първа цел овладяването на поведението на пациента, неговата сигурност и сигурността на околните чрез прилагането на медикаментозни, немедикаментозни или други средства; - ако е неизбежно, прилага ограничителни средства; - при необходимост търси незабавна помощ от най-близкото подразделение на МВР или други охранителни органи; - след овладяване на рисковата ситуация попълва въпросника "Критерии за оценка на риска при преосвидетелстване"; - в зависимост от получените резултати по въпросника и от динамиката на състоянието и поведението на пациента определя по-нататъшните действия на екипа: - самостоятелно справяне, със или без активизиране на терапията, със или без прилагане на временни ограничаващи средства, със или без ограничаване на режима на пациента (до 25 точки); - осигуряване на допълнителна помощ от органите на МВР или друг вид охрана до окончателно овладяване на рисковото поведение на пациента (над 25 точки). 7.1. При парентерално прилагане на медикаменти без съгласието на пациента или при използване на средства за физическо ограничаване, лекарят вписва в медицинската документация (ИЗ) подробен декурзус/протокол с описание на: - състоянието и поведението на пациента; - необходимостта от спешна намеса; - приложените средства, методи, медикаменти и дозировки; Този протокол се подписва поне от още един член на екипа. 8. При вероятно рисково поведение у пациента (средна степен на риск), решенията и действията на лекаря и екипа са идентични, но с по-умерена интензивност. 9. При предполагаемо рисково поведение у пациента (ниска степен на риск) пациентът се поставя под повишено наблюдение без промени в лечебния режим. Ниво 4 Психиатър в стационар с висока степен на сигурност 1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Работата на лекаря в отделение (клиника) при условията на висока степен на сигурност е аналогична с работата на лекаря в психиатрично отделение/клиника, но при осигурени възможности за незабавно преодоляване на риска от особено опасни прояви на пациентите. 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лекарят поддържа висока специфична квалификация на участниците в екипа за работа с високорискови пациенти, организира специализиран режим на работа, извършва прецизен подбор на кадрите и осигурява постоянни допълнителни мерки за сигурност. 3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В допълнение към условията на работа в психиатрично отделение/клиника, в специализираното отделение(клиника) и/или в дейността за високорискови пациенти са осигурени: - сигнална уредба за незабавна помощ от района на болничното заведение; - постоянен визуален или дистанционен мониторинг; - постоянна допълнителна охрана в отделението; - директен телефон за връзка с най-близкото подразделение на МВР за незабавна помощ; - набор от медикаменти и средства за овладяване на спешни психиатрични състояния; - предварително обучение на персонала за разпознаване на високорисково поведение; - предварително обучение на персонала за овладяване на високорисково поведение; - предварително обучение на персонала за опазване на правата на пациентите и изискванията на добрата медицинска практика. 4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В психиатрично отделение/клиника и/или при дейността с висока степен на сигурност пациентите могат да бъдат настанени по спешност, насочени от съда/прокуратурата за експертна оценка или настанени за лечение със съдебно решение: а) пациентите, настанени по спешност, могат да бъдат лекувани без тяхно съгласие само до преодоляване на спешността, при зачитане на правата им и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика; б) пациентите, настанени за експертна оценка, могат да бъдат лекувани след заявено съгласие; при висок риск в поведението им те могат да бъдат третирани като спешни пациенти само до овладяване на опасните прояви, при зачитане на правата им и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика; в) на пациентите, настанени на принудително)/задължително лечение с влязло в сила съдебно решение, се прилага лечение, идентично с лечението на другите пациенти, съобразно заболяването им, при зачитане на правата им и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика. 5. При промяна в състоянието и поведението на пациента и при възникване на непосредствена реална опасност от агресия лекарят извършва следното: - екстрено преценява дали с възможностите на екипа може да се справи с поведението на пациента; - поставя като първа цел овладяването на рисковото поведение на пациента, неговата сигурност и сигурността на околните; - организира действия на екипа за овладяване на пациента с медикаментозни, немедикаментозни или други средства; - ако е неизбежно, прилага ограничителни средства; - при необходимост търси незабавна помощ от най-близкото подразделение на МВР или други охранителни служби; - след овладяване на рисковата ситуация попълва въпросника "Критерии за оценка на риска при преосвидетелстване"; - в зависимост от получените резултати и от динамиката на състоянието и поведението на пациента определя по-нататъшните действия на екипа: - самостоятелно справяне със или без активизиране на терапията, със или без прилагане на временни ограничаващи средства, със или без ограничаване на режима на пациента; - осигуряване на допълнителна помощ от органите на МВР или други охранителни служби до овладяване на рисковото поведение на пациента. 6. При парентерално прилагане на медикаменти без съгласието на пациента или при използване на средства за ограничаване лекарят вписва в медицинската документация (ИЗ) подробен декурзус/протокол с описание на: - състоянието и поведението на пациента; - необходимостта от спешна намеса; - приложените средства, методи, медикаменти и дозировки. Този протокол се подписва поне от още един член на екипа. 1.7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Настаняване на пациенти в психиатрично отделение/клиника по спешност. 1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Спешната психиатрична помощ е специализирана психиатрична помощ. Тя се извършва от обучени екипи и специалисти. Спешната психиатрична намеса се инициира от психиатрични и други здравни служби или от немедицински институции и се оказва от центровете за спешна медицинска (спешна психиатрична) помощ, центрове за психично здраве и психиатрични стационари (отделения/клиники, болници и клиники). 2. Насочването на психиатричния пациент за спешна хоспитализация става от специалист психиатър при установяване на висока степен на риск. Настаняването в психиатричен стационар се извършва от специализирани спешни психиатрични екипи или от центровете за спешна и неотложна медицинска помощ. При необходимост те търсят помощ от органите на МВР. Спешният екип уведомява съда/прокуратурата за насочването на пациента към психиатричен стационар. По изключение други лица или органи (близки, полиция, други) довеждат пациента до психиатричния стационар. 3. Спешната психиатрична помощ включва диагностични и лечебни процедури. - диагностичните процедури изискват спешно изясняване на състоянието на пациента и свързаните с това рискове за него и околните; - за временно овладяване на спешното болестно състояние и за предотвратяване на непосредствения риск преди настаняването на пациента в стационара при необходимост могат да се прилагат краткотрайни интервенции и лечение, определени от специалист - психиатър, при зачитане на правата на пациента и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика. 4. При спешното настаняване е желателно да се избягва прилагането на мерки за ограничаване на пациента, доколкото състоянието, поведението му и рискът за него и за околните не налагат друго. Приложените методи и средства се описват в журнал на спешния екип. 5. Спешното настаняване в психиатричен стационар представлява ограничаване на правата и свободите на пациента в интерес на неговото здраве и сигурност и за гарантиране на здравето и сигурността на околните: - спешният екип носи отговорност за прилаганите медицински и други въздействия спрямо пациента само до настаняването му в психиатричния стационар; - след настаняване в стационар отговорността за ограничаването на правата на пациента и за прилаганите мерки носи ръководителят на болницата/отделението, където е настанен пациентът. 6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) След постъпване на пациента в психиатрично отделение/клиника приемащият лекар предприема незабавни диагностични и лечебни мерки за изясняване и овладяване на състоянието му и за преодоляване на риска, при зачитане на неговите права и при спазване на изискванията на добрата медицинска практика. При необходимост лекарят търси съдействие от органите на МВР и разпорежда да се прилагат временни ограничителни мерки. Той уведомява незабавно близките на пациента за приемането му. 7. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) След спешно настаняване на пациент в психиатрично отделение/клиника без негово съгласие, до изтичането на 24 ч. ръководителят на болничното заведение организира клинична конференция за изясняване на състоянието и третирането на пациента и уведомява съда/прокуратурата за спешното настаняване. Медицинската справка съдържа подробно описание на болестните прояви на пациента и свързания с тях риск за него или за околните. В нея се изразява мнение относно необходимостта от разкриване на процедура за задължително/принудително лечение. Медицинската справка следва да бъде доставена в съда/прокуратурата от нарочен куриер, който незабавно да получи обратно становище. При невъзможност за своевременно изпращане на медицинската справка, болничното заведение уведомява съда/прокуратурата чрез факс или по телефона. Текстът на факса или уведомяването по телефона се регистрира в ИЗ. Наименование на болничното заведение с психиатричен стационар
Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||