Наредба №24 от 7 юли 2004 Г. За утвърждаване на медицински стандарт "психиатрия"
Изтегляне 2.04 Mb.
|
|
- изписването се регистрира в книгата за движение на пациентите; - в История на заболяването се документира изписването, като се отбелязват случаите, когато това става без съгласие на лекуващия лекар; - (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) не се спазва редът за изписване за пациенти, приети в центъра за психично здраве на задължително лечение; - (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) в случаите, когато пациент напусне без разрешение центъра за психично здраве, той се изписва 24 часа след напускане; - при изписване на бацилоносители се изпраща известие до Хигиенно-епидемиологичната инспекция (ХЕИ), на чиято територия е настоящият адрес на лицето; - при изписване на болни, чието състояние налага придружител, същият се предава на близките му. VIII. (предишен раздел VII. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) Изисквания по детска психиатрия 1. Основни положения 1.1. Детската психиатрия е медицинска дисциплина с обект диагноза, лечение и превенция на психичните разстройства при деца и юноши. 1.2. Основополагащи принципи на детските психиатрични здравни грижи са регионалност, насоченост към детето и родителите, ангажираност на родителите в диагностично-лечебния процес, колаборация с немедицинските институции, работещи с деца, диагноза и лечение в най-малко рестриктивната за детето среда, детско-психиатричен мултидисциплинарен екип. 1.3. Детско-психиатричните здравни грижи се оказват в доболничната и болничната помощ. 1.4. В доболничната помощ детско-психиатрични здравни грижи оказват семейните лекари, психиатрите и детските психиатри. 1.5. Детско-психиатричните болнични отделения са отделение за детско-юношеско психично здраве, психиатрично отделение за деца до 12 години, психиатрично отделение за юноши (13 - 18 години), рехабилитационно отделение. 1.6. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г.) Детско-психиатричните болнични здравни грижи се оказват от центровете за психично здраве, детско-юношеските психиатрични болници, университетските детско-юношески психиатрични клиники и при определени условия от психиатричните болници. 2. Структура, характеристики и отговорности при оказването на детско-психиатричната помощ 1. Доболнична помощ: 1.1. Общопрактикуващият лекар (ОПЛ) извършва: а) скрининг за наличие на психични разстройства; б) насочване за диагноза и лечение; в) проследяване, лечение и издаване на медицински документи на диагностицирани и обратно насочени случаи; г) съветване на родители във връзка с психичното развитие и превенцията на психични разстройства при децата и юношите; д) оценка на рисково поведение при деца и юноши; е) насочване за кризисна интервенция. 1.2. Психиатърът извършва: а) прегледи на деца и юноши с психични проблеми и оценка на тежестта на случая; б) насочване за консултация с детски психиатър или към детско-психиатрично здравно заведение; в) кризисна интервенция и оказване на спешна психиатрична помощ на деца и юноши; г) провеждане на предписана от детски психиатър медикаментозна терапия при деца до 12-годишна възраст; д) провеждане на медикаментозна терапия при юноши (13- до 18-годишна възраст) с консултация с детски психиатър или на базата на епикриза от детско-психиатрично здравно заведение. 1.3. Детският психиатър извършва: а) диагностициране, съветване на родители и лечение при психични разстройства в детска и юношеска възраст; б) кризисна интервенция при суицидни опити, насилие, агресивно и деструктивно поведение; в) насочване на деца и юноши за мултидисциплинарна психиатрична оценка в отделения за детско-юношеско психично здраве; г) дълговременно наблюдение, съветване и лечение при деца и юноши с хронични психични разстройства; д) консултации на медицински и немедицински специалисти; е) експертна дейност, свързана с училищата, социалните служби - отделите за закрила на детето, експертните лекарски комисии, полицията, прокуратурата, следствието и съда; ж) превантивна дейност - първична, вторична и третична, неспецифична и специфична превенция. 1.4. Минимално изискване е наличието на един детски психиатър на 250 000 души население. 1.5. Отговорностите на детския психиатър от доболничната помощ могат да се поемат и от психиатри със стаж по-голям от 5 години в детско-психиатрично здравно заведение и психиатри в продължаващо обучение по детска психиатрия. 2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Болнична детско-психиатрична здравна помощ. Включва отделение/клиника за детско-юношеско психично здраве, детско психиатрично отделение/клиника, юношеско психиатрично отделение/клиника и рехабилитационно отделение/клиника. 2.1. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Отделение/клиника за детско-юношеско психично здраве се разкрива от център за психично здраве, детско-юношеска психиатрична болница или университетска детско-юношеска психиатрична клиника. Едно такова отделение/клиника обслужва население от 250 000 - 500 000 души. 2.1.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Отделението/клиниката включва детско-юношески психиатричен екип с ръководител детски психиатър. Екипът се състои от детски психиатър или психиатър в обучение по детска психиатрия, медицински сестри, медицински секретар, психолог, логопед, възпитател, социален работник и обслужващ персонал. 2.1.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Задължителни програми на отделението/клиниката са: консултативна, кризисна, дневно-стационарна. 2.1.3. Дневно-стационарната програма има най-малко 10 места. 2.1.4. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) В лечебни заведения за болнична помощ отделението/клиниката за детско-юношеско психично здраве може да разкрие болнични легла за деца до 14 години и за юноши 14 - 18 години. 2.1.5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Отделенията/клиниките за детско-юношеско психично здраве извършват оценка и краткосрочни интервенции при деца с разстройство на развитието и дефицит на вниманието и/или хиперактивност (хиперкинетично разстройство), первазивни разстройства на развитието, детска шизофрения, детски афективни разстройства. При наличие на възбуда и/или опасно поведение тези деца се приемат в психиатрични отделения/клиники за деца или юноши. 2.1.6. Извършва още: а) кризисни интервенции при суицидно поведение, насилие, агресия или деструктивно поведение от страна на детето или юношата или върху него; б) консултации на медицински и немедицински специалисти; в) експертна дейност; г) дневно стационарно лечение; д) стационарно лечение на деца до 14 години и юноши 13 - 18 години при наличие на легла; е) профилактични програми в общността в активно сътрудничество със здравни, образователни, социални, полицейски и други институции, имащи отношение към децата и юношите. 2.2. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2010 г., в сила от 03.09.2010 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Детски психиатрични отделения/клиники - приемат деца до 12-годишна възраст, сами или с родители. Разкриват се към отделения/клиники за детско психично здраве, детско-юношески психиатрични болници или университетски детско-юношески психиатрични клиники. 2.2.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Завеждащият детското психиатрично отделение/клиника е с профилна специалност по детска психиатрия. Детско психиатрично отделение/клиника се разкрива на популация от 1 000 000 души. Разкрива най-малко 10 легла. Може да приема и родители като придружители или с диагностично-терапевтична цел. 2.2.2. Персонал на база 10 легла: броят на медицинските сестри се определя от интензивност на грижи, осигуряваща 4 часа индивидуално на дете за 24 часа, трима лекари от които най-малко един - с профилна специалност по детска психиатрия, който е ръководител, а останалите могат да бъдат в процес на специализация по детска психиатрия, психолог - 1, възпитатели - 2, педиатър - 0,25 щат, санитари - 6. 2.2.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Показания за приемане в детско психиатрично отделение/клиника: а) психомоторна възбуда, деструктивно или опасно поведение, значим суициден риск; б) необходимост от 24-часово специализирано наблюдение; в) резистентни на терапия в предходните нива на детски психиатрични грижи случаи, при които психичното разстройство е тежко изразено и/или сериозно нарушаващо психосоциалното функциониране и качеството на живот; г) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) случаи на хиперкинетично разстройство, генерализирано разстройство на психичното развитие, детска шизофрения, детско афективно разстройство, които поради особености на клиничната картина или поради характеристиките на непосредственото обкръжение на детето не могат да бъдат приети в отделение/клиника за детско-юношеско психично здраве. 2.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Юношески психиатрични отделения/клиники - приемат юноши от 13 до 18 години. Разкриват се към отделения/клиники за детско психично здраве, детско-юношески психиатрични болници или университетски детско-юношески психиатрични клиники. 2.3.1. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Завеждащият юношеско психиатрично отделение/клиника е с профилна специалност по детска психиатрия. Юношеско психиатрично отделение/клиника се разкрива на популация от 750 000 души. Разкрива най-малко 10 легла. Може да приема и родители като придружители или с диагностично-терапевтична цел. 2.3.2. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Включва следните задължителни организационни принципи на разкриване: териториална обособеност от отделенията/клиниките за възрастни, отделяне на момчетата от момичетата, осигуреност с дневна трапезария и със занималня, достъп до лабораторни и инструментални изследвания и медицински консултации. 2.3.3. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Персонал на отделението/клиниката на 10 легла - съгласно т. 2.2.2. 2.3.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Задължителни функционално и пространствено обособени дейности (на база 10 легла): дейности за повишена сигурност - 2 легла, интензивни легла - 3, средно интензивни - останалите. 2.3.5. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Показания за приемане в юношеско психиатрично отделение/клиника: а) психомоторна възбуда, деструктивно или опасно поведение, значим суициден риск; б) необходимост от 24-часово специализирано наблюдение; в) резистентни на терапия в предходните нива на детски психиатрични грижи случаи, при които психичното разстройство е тежко изразено и/или сериозно нарушаващо психосоциалното функциониране и качеството на живот; г) случаи при налична специализирана програма (напр. хранителни разстройства), при начални показания за приемане в стационар или резистентни при лечение в дневна/дневно-стационарна програма. 2.4. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Детски или юношески рехабилитационни отделения/клиники: 2.4.1. Разкриват се в детско-юношески психиатрични болници и университетски детско-юношески психиатрични клиники при условие, че са териториално обособени и имат отделен персонал. Разполагат с най-малко 10 места (отделения без легла). Извършват обучение в ежедневни умения и рехабилитация. Обучават и родители. 2.4.2. Персонал (на отделение от 10 места): медицински сестри - 2, едната е ръководител на отделението, трудотерапевти - 4, педагози (възпитатели) - 2, психолог - 2 часа на работен ден - лекар на повикване, детски психиатър 2 часа седмично на екипно обсъждане, обслужващ персонал (санитари) - 2. 2.4.3. Показания за приемане: рехабилитация след психотични епизоди или обостряния, деца и юноши с разстройства на психичното развитие. 2.5. Детско-юношеска психиатрична болница. 2.5.1. Осъществява пет задължителни програми - консултативна, кризисна, дневно-стационарна, стационарна и рехабилитационна. 2.5.2. Включва: а) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) отделение/клиника за детско-юношеско психично здраве; б) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) детско психиатрично отделение/клиника; в) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) юношеско психиатрично отделение/клиника; г) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) рехабилитационно отделение/клиника. 2.5.3. Включва детски психиатричен мултидисциплинарен екип. 2.6. (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Университетска детско-юношеска психиатрична клиника/отделение: а) разкрива се от университетски болници; б) развива дейността и притежава структурите на детско-юношеска психиатрична болница; в) (доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) ръководи се (клиниката) от хабилитирано лице, което има профилна специалност по детска психиатрия, подпомагано от главен административен асистент с профилна специалност по детска психиатрия; г) извършва обучителна дейност на студенти по медицина; д) извършва обучителна дейност на специализанти по психиатрия в рамките на клиничната ротация по детска психиатрия; е) извършва обучителна дейност на специализанти по детска психиатрия съгласно обучителна програма; ж) извършва обучение на лекари, специализиращи "обща медицина"; з) извършва обучение на други специалисти - психолози, логопеди, специални педагози, социални работници, медицински сестри и др.; и) оказва методична помощ на други детско-юношески психиатрични заведения. 3. Основни диагностично-терапевтични изисквания в детската психиатрия 1. Психотични разстройства - шизофрения и афективни разстройства 1.1. Диагнозата и оценката изискват: а) изследване от мултидисциплинарен екип в отделение за детско-юношеско психично здраве или детско (юношеско) психиатрично отделение; б) консенсусно становище от поне двама детски психиатри. 1.2. Терапията е мултимодална и задължително включва съветване на родителите (психообучителна терапия). 1.3. Психофармакологичната терапия в острата фаза на заболяването, респективно в епизода, се назначава от детски психиатър. 2. Генерализирани (первазивни) разстройства на психичното развитие. 2.1. Диагнозата и оценката изискват: а) (изм. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) изследване от мултидисциплинарен екип в отделение/клиника за детско-юношеско психично здраве; по клинични индикации изследването се провежда в детско (юношеско) психиатрично отделение/клиника; б) консенсусно становище от поне двама детски психиатри. 2.2. Терапията е мултимодална и включва съветване на родителите, насочване към извънболнична продължителна рехабилитационна програма и/или специализирана училищна програма. а) по индикации се провеждат поведенческа модификация и родителски тренинг; б) психофармакологична терапия се провежда по клинични индикации и се назначава от детски психиатър. 3. Разстройство на дефицит на вниманието с хиперактивност - ADHD (включва хиперкинетично разстройство). 3.1. Диагнозата и оценката изискват изследване от мултидисциплинарен екип в отделение за детско-юношеско психично здраве. 3.2. Терапията е мултимодална и включва задължително съветване на родителите и насочване към училищна програма: а) по индикации се провеждат родителски тренинг, поведенческа модификация, когнитивна терапия или трениране в социални умения на детето; б) психофармакологичната симптоматична терапия се провежда по клинични индикации и не може да бъде единствен терапевтичен компонент; тя се назначава от детски психиатър. 4. Тревожни и емоционални разстройства и други психични разстройства, характерни за детска възраст. 4.1. Диагнозата се поставя от детски психиатър или психиатър след консултация с детски психиатър. Диагнозата може да се постави в доболничната помощ, но при наличие на комплицираност (коморбидност и/или съпътстващи психосоциални проблеми) се извършва оценка в отделение за детско-юношеско психично здраве. 4.2. Терапията е мултимодална и включва родителско съветване: а) по индикации се провеждат когнитивно-поведенческа терапия на детето или семейноориентирана терапия; б) психофармакологично лечение се извършва по индикации и се предписва от детски психиатър или се изисква консултация с детски психиатър. IX. (Предишна част VIII, изм. и доп. - ДВ, бр. 92 от 2010 г.) Лечение на специални групи пациенти 1. Медицинско обслужване на пациенти с рисково поведение. 1.1. Понятие за рисково поведение. Рисково поведение е болестно обусловено поведение, застрашаващо пациента или околните. а) пациентът е опасен за себе си, когато: - е налице риск от самоубийство или самонараняване; - не е способен без надзор и съдействие да задоволява свои жизнени нужди; - може да си причини значителни имуществени вреди. б) опасност за околните е налице, когато пациентът застрашава или уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения от Конституцията правов ред в Република България или други интереси, защитени от правото. 1.2. Рисковото поведение на лицата с психични разстройства се оценява в три степени - висока, средна и ниска: а) високата степен на риск се определя от две групи прояви на пациента: - когато пациентът е извършил опасни действия, преценени като обществено опасно деяние, или - когато интензивни болестни синдроми (императивни халюцинации, интензивни налудни синдроми, обърканост, страх, витална застрашеност, паратимия, кататонни прояви, епилептични еквиваленти и др.) изцяло владеят поведението му и го стимулират да извърши опасни действия (хипотетична обществена опасност); б) средна степен на риск се приема, когато: - пациентът е извършил обществено опасни действия, непреценени като тежки правонарушения, или - при наличие на болестни синдроми, влияещи върху поведението му, но несвързани с опасност от непосредствено покушение срещу човек или върху себе си; в) ниска степен на риск се приема, когато извършените обществено опасни действия са преценени като леки или когато влиянието на болестните синдроми върху поведението на пациента е ограничено и незначително. Механизмът на поведението на психиатричния пациент се формира от интерференцията на четири основни фактора: а) психопатологични стимули (позитивни болестни синдроми); б) промени в реактивността и поведението вследствие на личностова промяна (негативни болестни синдроми); в) преморбидни личностови параметри, и г) фактори от микро- и макросоциалната среда (социализиращи и десоциализиращи). При преценката на рисковите тенденции задължително се оценява активността и влиянието на всеки един от тези компоненти. Позитивните психотични синдроми могат да овладеят поведението на пациента до пълно детерминиране. С нарастването на интензивността на психотичния синдром отслабва възможността за критично противопоставяне. Личностовата промяна е свързана по-непосредствено с опасността от извършване на обществено опасни действия поради импулсивността на решенията и действията на пациента и поради етичната деформация, при която той престава да се съобразява с моралните и нормативните правила. Пациентите с двойна диагноза са особено рисков контингент. Рисковите тенденции в болестта са свързани по-непосредствено с два параметъра на предболестната личност: а) преморбидно личностово разстройство, особено дисоциален или експлозивен тип, и б) преморбидна асоциалност и/или антисоциалност. Социалните фактори имат пряко или опосредствано влияние: а) социализиращите фактори стимулират позитивен социален резонанс, просоциална ориентация, пълноценна адаптация и социализация, вкл. промоция на психичното здраве, своевременната диагностика и лечение, адекватното третиране, предотвратяването на релапс, психиатричната реадаптация и ресоциализация; б) десоциализиращите фактори водят до дезадаптиране на пациента; това са негативни фамилни и парафамилни влияния и влияния на референтната група, битова и трудова неустроеност, ниска социална позиция, несвоевременно и непълноценно психиатрично обслужване, непълноценното лечение, подценяването на опасността, ранно изписване без осигурени възможности за реадаптация и ресоциализация, пренебрегване на сътрудничеството с други (немедицински) служби и институции. 1.3. Етични аспекти. 1. Първостепенна цел в професионалната роля на психиатъра при обслужването на пациенти с рисково поведение е изследването и преодоляването на риска, чиято експертна оценка е особено предизвикателство за професионалната компетентност и моралната устойчивост на психиатъра. 2. При реализираната обществена опасност (третирана по НК и НПК) позицията на психиатъра е ясна, пациентът се е проявил антисоциално и единствената му перспектива е настаняването на лечение (когато не подлежи на друга санкция). Оценката на потенциалната обществена опасност (третирана по ЗЗ) е вероятностна, с много висок процент грешка. Предметът на тази оценка е комплексен и често компетентността на психиатъра не е достатъчна. Психиатърът може да се окаже подложен на натиск от институциите за социален контрол (правоохранителни и правораздавателни органи, социални служби и др.), които се стремят да го ангажират в невъзможна категоричност в отговора на въпросите относно риска. Психиатърът като експерт на обществено опасното поведение неизбежно попада в конфликта между социалните си роли на хуманист и строг гражданин. Основно задължение на лекаря е да съблюдава строго клиничната си компетентност и да не се оставя да бъде увличан прекомерно в социалния контрол. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова Изтегляне 2.04 Mb. Сподели с приятели:
|